Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 36 02.05.2019г. гр.
Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На седемнадесети април 2010 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско дело номер 446 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 220/25.01.2019г.,
постановено по гр. дело № 5942/2018г. по описа на Районен съд - Бургас е признато
за незаконно и отменено уволнението на С.П.Г. ***, ЕГН **********, извършено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ със Заповед № ***/13.06.2018г. на
Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните при
Министерство на земеделието, храните и горите на Република България. С
цитираното решение е възстановен С.П.Г. на заеманата от него преди уволнението
длъжност – „******в Министерство на земеделието, храните и горите на Република
България“, Областна дирекция „Безопасност на храните“ – Бургас. С цитираното решение
е осъдена Българска агенция по безопасност на храните при Министерство на
земеделието, храните и горите на Република България да заплати на С.П.Г. сума в
размер от 3 900 лева, представляваща обезщетение за оставането му без
работа, поради уволнението, ведно със законната лихва, начиная от 13.08.2018г.
до окончателното изплащане.
Против
постановеното първоинстанционно решение е депозирана въззивна жалба от Българска
агенция по безопасност на храните – гр. София, с която се претендира да бъде отменено атакуваното решение и
да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъдат
отхвърлени предявените искове от ищеца С.Г.. В жалбата се посочва, че
постановеното решение е неправилно, неоснователно и необосновано, постановено е
при недостатъчно изяснена фактическа обстановка и неправилно приета такава на
основание на събраните по делото доказателства. В жалбата се посочва, че
атакуваната заповед е правилна, законосъобразна и основателна, като е
постановена от компетентния орган в кръга на неговите правомощия – в заповедта
са посочени мотиви за издаването й, както и причини и в тази връзка се оспорват
твърденията в исковата молба, че в заповедта не се съдържат мотиви за нейното
издаване, следователно исковата молба е немотивирана. В жалбата се посочва и
обстоятелството, че в хода на съдебното производство не е е обосновано с
каквито и да е доказателства, че С.Г. притежава професионални качества за
изпълнение на задълженията си като заемащ длъжността ******в отдел „Контрол на
храните“ за периода от 11.07.2017г. до 20.12.2017г. и като ******в отдел
„Растителна защита и опасност на храните“ при ОДБХ за периода от 20.12.2017г.
до 13.06.2018г. Посочва се, че при постановяване на първоинстанционното решение
съдът не е взел предвид показанията на свидетелката Д. Н.и това, че тя не е
възлагала достатъчно задачи на С.П.Г. като негов пряк ръководител, тъй като
първо той не е притежавал достатъчно професионални средства за изпълнение на
задълженията си като заемащ длъжността ******в отдел „Контрол на храните“ при
ОДБХ – Бургас, както и за това, че работното място на С.П.Г. се е намирало в
кабинета на Директора на ОДБХ. Не се отправят искания за събиране на нови
доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно
заседание – въззивната страна не изпраща представител.
Ответната
страна по въззивната жалба – С.П.Г. чрез своя процесуален представител –
адвокат Даков депозира по делото отговор на въззивната жалба, в която посочва,
че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Посочва се,
че съдът правилно е приел в своето решение, че в обжалвана заповед липсват
мотиви, не е отразено кои качества у работника липсват и кои точно трудови
функции, спадащи към възложената работа, не могат да бъдат изпълнени, поради
липса на конкретните качества. Посочва се, че не е основателно твърдението на
работодателя, че ищецът не си е уплътнявал работното време и това не може да е
равнозначно на липса на качества. Посочва, че първоинстанционният съд правилно
е уважил предявените претенции и решението следва да бъде потвърдено. Не се
отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание
ответната страна по въззивната жалба чрез своя процесуален представител оспорва
жалбата и счита, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено
Бургаският
окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са три
обективно съединени иска от С.П.Г., с които се претендира да бъде отменено като
незаконно прекратяването на трудовото му правоотношение, извършено по силата на
Заповед № ***/13.06.2018г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по
безопасност на храните при Министерство на земеделието, храните и горите на
Република България, да бъде възстановен ищеца на заеманата от него длъжност
преди уволнението, както и да бъде осъдено ответното дружество да му заплати
обезщетение за оставането му без работа за срок от 6 месеца в резултат на
незаконното уволнение.
По делото е представен Трудов договор № * от 11.07.2017г., от който е видно, че С.П.Г. е встъпил в трудово
правоотношение с Българска агенция по безопасност на храните – гр. София, като
е приел да изпълнява длъжността „*** в отдел „Контрол на храните” към ОДБХ -
Бургас, считано от 12.07.2017г. Видно от представеното Допълнително
споразумение за изменение на трудовото правоотношение № * от 26.01.2018г. трудовото
правоотношение на служителя е изменено и той е преназначен от длъжност „*** в
отдел„Растителна защита и безопасност на храните” към ОДБХ – Бургас, заместващ
титуляр – В. Б.на длъжност – „*** в отдел„Растителна защита и безопасност на
храните” към ОДБХ - Бургас.
По делото е
представена и Заповед № ** от 13.06.2018г., постановена от Директора на „Българска
агенция по безопасност на храните” – гр. Бургас, от която е видно, че на
основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на С.П.Г.,
като изрично в заповедта е отразено, че причините за прекратяване на трудовото
правоотношение са липса на качества на работника или служителя за ефективно
изпълнение на работата, а като мотиви е посочено – липса на професионални
качества – професионални знания, умения и навици, необходими за ефективно
изпълнение на възложените трудови функции. Видно от представената заповед – в
нея е отразено единствено правното основание, на което се прекратява трудовото
правоотношение – чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, но не са посочени никакви определени
и конкретни качества – професионални умения, навици, знания, които работникът
или служителят не притежава, за да изпълнява възложената му работа ефективно.
По делото в
качеството й на свидетел е разпитана Д. С. Н.– ***в отдел РЗБХ, която изрично
посочва, че не е имала преки наблюдения върху работата на ищеца. Посочва, че това,
което е било възложено на ищеца е изготвяне на писмо, с което всички кметове на
общини е следвало да бъдат уведомени за конкретно мероприятие, но от
свидетелските показания не става ясно какво точно не е успял да изпълни или е
изпълнил неефективно ищеца във връзка с поставената му задача.
На основание
чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя
в сроковете по чл. 326, ал. 2 при липса на качества на работника или служителя
за ефективно изпълнение на работата.
С оглед
трайната и непротиворечива практика на ВКС на РБ, изразена в Решение № 81 от 08.05.2012г.,
постановено по гр. дело № 1363/2010г. по описа на ВКС на РБ, Решение №
318/11.11.2014г., постановено по гр. дело № 1201/2014г. по описа на ВКС на РБ, Решение
№ 102 от 31.03.2015г., постановено по гр. дело № 3687/2014г. по описа на ВКС на
РБ и Решение № 150 от 11.06.2015г., постановено по гр. дело № 5166/2014г. по
описа на ВКС на РБ – всички по реда на чл. 290 от ГПК правното основание за
уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е безвиновно основание, което означава,
че изключва виновно поведение на работника или служителя. Елементите на
фактическия състав на това основание са липса на качества на работника или
служителя, които да са необходими за ефективно изпълнение на възложената му
работа по трудовото правоотношение, като трайно състояние. Затова е необходимо
в заповедта за уволнение работодателят да посочи конкретни факти, обуславящи
извода му за липса на определени качества – професионални умения, навици,
знания, които работникът или служителят не притежава, за да изпълнява
възложената му работа ефективно. ВКС на РБ приема, че когато работодателят
претендира, че работникът не притежава необходимите качества за ефективно
изпълнение на възложената работа, той трябва да посочи кои качества липсват на
работника, за да е възможна проверката дали тези качества в действителност са
необходими и дали наистина те отсъстват у работника. Липсващите качества може
да бъдат посочени както в заповедта за прекратяване на трудовия договор, така и
в друг известен на работника документ. Изричното посочване на отделните
качества не е необходимо, ако е посочен начинът, по който работникът се справя
с възложената работа и/или са посочени задълженията, които работникът не е в
състояние да изпълни. Качествата на работника може да бъдат телесни и психични,
наличието или отсъствието им обаче не може да бъде измерено пряко, за тях може
да се съди единствено по поведението на работника - неговите действия и
бездействия и по получените резултати. Затова е безразлично дали качествата ще
бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание
на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в
състояние да изпълни. В никакъв случай обаче работодателят не е длъжен изрично
да посочи както липсващите качества, така и фактите, установяващи тази липса,
съответно - неефективността на работата.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че С.П.Г. е встъпил в трудово
правоотношение с Българска агенция по безопасност на храните, като след
26.01.2018г. и сключване на допълнително споразумение към трудовия му договор е
приел да изпълнява длъжността „*** в отдел„Растителна защита и безопасност на
храните” към ОДБХ – Бургас.
По делото
единствено се установява, че на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено по силата на атакуваната Заповед № *** от 13.06.2018г.,
постановена от Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на
храните. Както бе отбелязано по-горе, постановената заповед е абсолютно
немотивирана и не може да се направи извод кои качества работодателят е приел,
че са необходими за ефективно изпълнение на възложената работа и с кои качества
не разполага С.П.Г.. Посочено е единствено, че липсват професионални знания,
умения и навици, необходими за ефективно изпълнение на възложените трудови
функции, но без да се посочи нито едно конкретно липсващо знание, умение или
навик, който да му пречи при изпълнение на трудовите му задължения. Следва да
се отбележи, че тези обстоятелства не могат да се изясняват в хода на
производството и липсата им в заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение да се попълва чрез отговора на исковата молба или чрез
свидетелски показания. В конкретния случай обаче дори и от отговора на исковата
молба и от събраните свидетелски показания не стават ясни кои качества С.Г. не
притежава, за да изпълнява ефективно своите трудови задължения. От събраните в
първоинстанционното производство свидетелски показания не става ясно така –
както се твърди във въззивната жалба, че Д. Н.не е възлагала достатъчно задачи
на С.П.Г. като негов пряк ръководител, тъй като той не е притежавал достатъчно
професионални средства за изпълнение на задълженията си като заемащ длъжността ******в
отдел „Контрол на храните“ при ОДБХ – Бургас, както и поради причина, че
работното място на С.П.Г. се е намирало в кабинета на Директора на ОДБХ, а
единствено се установява, че тя не е имала преки наблюдения върху работата на
ищеца. От обстоятелството, че работното място на определен служител се намира в
кабинета на Директора на агенцията не може да се направи извод, че това е причина,
за да не му се възлагат задачи за изпълнение или че той не разполага с качества
да изпълнява трудовите си задължения. В този смисъл, съдът намира, че
наведените в този смисъл доводи във въззивната жалба са неоснователни.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид всички събрани по делото доказателства, съдът
намира, че в представената по делото заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение като причини за прекратяване на трудовото правоотношение и като
мотиви за неговото прекратяване са посочени еднакви обстоятелства – липса на
качества – професионални знания, умения и навици, необходими на ефективно
изпълнение на възложените трудови функции, но не е посочено конкретно нито едно
качество на служителя (телесно или психично), което липсва, за да може той да
изпълнява възложената му работа. Не е посочен дори и начинът, по който
служителят се справя с възложената работа или да са посочени задълженията,
които работникът не е в състояние да изпълни. В този смисъл, БОС намира, че по
делото остава неоснователно твърдението на жалбоподателя във въззивната жалба,
че постановената заповед е мотивирана, поради което и следва да се приеме, че постановената
Заповед № *** от 13.06.2018г. на Изпълнителния директор на Българска агенция по
безопасност на храните е немотивирана и по делото няма данни липсата на
необходимите качества за ефективно изпълнение на възложената работа да са
посочени в друг, известен на служителя документ.
При това
положение, БОС намира, че само на това основание извършеното уволнение е незаконно и следва да
бъде отменено. В тази връзка следва да бъде отменена и Заповед № *** от 13.06.2018г.,
постановена от Изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на
храните, по силата на която е прекратено трудовото правоотношение на С.П.Г. и
същия да бъде възстановен на заеманата от него длъжност преди уволнението – „***
в отдел„Растителна защита и безопасност на храните” в ОДБХ Бургас при Българска
агенция по безопасност на храните”.
С оглед
отмяната на постановената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на
С.П.Г. се дължи обезщетение за оставането му без работа по смисъла на чл. 225,
ал. 1 от КТ – тоест за шест месечен период от време. От събраните по делото доказателства
се установява, че претендираното обезщетение възлиза на сума в размер от
3 900 лева, поради което и настоящата инстанция намира, че именно това
обезщетение следва да бъде присъдено на ищеца по смисъла на чл. 225, ал. 1 от КТ. На основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва
да бъде присъдено и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху сумата от 3 900 лева от датата на предявяване на исковата молба – 13.08.2018г.
до окончателното плащане.
Мотивиран от
изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция
фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил районния съд в
атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва да бъде
потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК, настоящата инстанция препраща и
към изложените мотиви от първоинстанционния съд.
На основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде уважено искането на ответната страна по
въззивната жалба и да му бъдат присъдени направените по делото разноски пред
настоящата инстанция в размер на 450 лева, представляващи възнаграждение за
един адвокат.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл. 271 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 220/25.01.2019г.,
постановено по гр. дело № 5942/2018г. по описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА Българска агенция по безопасност
на храните - гр. София, бул. „Пенчо
Славейков” № 15А, представлявана от Николай Роснев (въз основа на Заповед за
заместване от 06.02.2019г.) да заплати на С.П.Г., ЕГН ********** от гр. Б., к-с
„Б. М.”, бл. *, вх. *, ап. *, представляван от адвокат Бойко Даков,*** сума в
размер на 480 (четиристотин и осемдесет) лева, представляваща направените по
делото разноски пред въззивната инстанция.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок считано от 02.05.2019 г.
пред Върховния касационен съд на Република България.
Препис от
постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.