Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………………. г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на единадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Величка Велчева, след като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 3509 по описа за 2018 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН и е след отмяна на основание чл. 221, ал. 2, пр. посл. и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК вр.
чл. 63, ал. 1 ЗАНН на решението, постановено по АНД № 1075/2018 г. по описа на
РС – Варна, което дело е било образувано по жалба на „А.Б.“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:***№ 1, срещу наказателно
постановление № 03 – 008965 от 28.12.2017 г., издадено от директора на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна, с което на дружеството – жалбоподател на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000 лева
(две хиляди лева) за това, че на 13.11.2017 г. в гр. Варна, в седалището и адреса на
управление на дружеството „А.Б.“ ЕООД ***№
1, дружеството „А.Б.“ ЕООД, в качеството на работодател, не е начислило и
изплатило във ведомостта за заплати на лицето И.С.К., изпълняващ длъжността
„строителен работник“, командирован в рамките на предоставяне на услуги в друга
държава – членка на Европейския съюз – Германия с допълнително споразумение от
13.07.2017 г. за периода 18.09.2017 г. до 30.12.2017 г. по договор с консорциум
ARGG
HBL Ludwigshafen не по – малко от минималната работна заплата или от
минималната ставка на заплащане, установена за същата или сходна работа в
приемащата държава с колективен трудов договор в бранш „строителство“ в
Германия за м. октомври 2017 г., минималната ставка за 2017 г. по колективен
трудов договор за длъжността е 11,30 евро на час, като информацията е взета от
националния уебсайт на Германия http//www.zoll.de и от документи, относими към минималните ставки
за заплащане и колективния трудов договор, като на лицето е начислено и
изплатено трудово възнаграждение в размер на 2766,32 лева, пропорционално на
отработеното време, което е по – малко от дължимото – нарушение на разпоредбата
на чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироването и изпращане
на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 8 КТ.
В жалбата са наведени оплаквания, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно поради необоснованост и допуснати нарушения на процесуалните
правила. На първо място се твърди, че административнонаказващият орган не е
изпълнил задълженията си, произхождащи от чл. 52, ал. 4 ЗАНН, а именно да
провери акта за установяване на административно нарушение за неговата
основателност и законосъобразност, не е събрал допълнителни доказателства за
извършеното нарушение преди да се произнесе окончателно по
административнонаказателната преписка. На второ място,
административнонаказващият орган е нарушил разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като не е посочил датата и мястото, където е извършено нарушението,
обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които
потвърждават извършеното административно нарушение. Посочва се, че липсва
индивидуализация на административното нарушение, доколкото в наказателното
постановление не са посочени конкретните действия или бездействия на нарушителя
посредством излагане на конкретни фактически обстоятелства, при които е
извършено нарушението. Дружеството - жалбоподател оспорва фактическата
обстановка, описана в обжалваното наказателно постановление, като се твърди, че
в конкретния случай не е осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 4
от Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги във вр.
с чл. 121, ал. 1, т. 1, б. „а“ и ал. 8 КТ, тъй като работникът И.С.К. е получил
трудово възнаграждение в размер на 2600,00 лв., което било изцяло съобразено с
изискванията на чл. 121а КТ и върху което са внесени дължимите осигурителни
вноски по българското законодателство. Полученото от работника трудово
възнаграждение е било изчислено на база минималната часова работна заплата,
определена за ФРГ в размер на 8,85 евро според официалния сайт на
Министерството на труда и социалната политика на Република България. След
приключване на проверката и преди издаване на наказателното постановление
дружеството е изплатило на работника с пощенски запис сума за доплащане на
трудовото възнаграждение до минималната ставка за строителния бранш съгласно
информацията от официалния сайт www.zoli.de.
В проведеното открито съдебно заседание въззивното
дружество „А.Б.“ ЕООД се представлява от своя процесуален представител адв. Н.С. ***, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания и моли за отмяна на наказателното постановление, а в условията на
евентуалност моли за приложението на разпоредбата на чл. 415в КТ и налагане на
глоба в пределите, предвидени в посочената нормативна разпоредба.
В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител
ст. юрисконсулт Г.Г., който моли за потвърждаване на
наказателното постановление, мотивирайки се, че нарушението е безспорно
установено от събраните по делото доказателства. Посочва, че не е необходимо посочването на
адреса, на който работникът е полагал труд, а само мястото на изплащане на
трудовото възнаграждение. По тези съображения моли за потвърждаване на
обжалваното наказателно постановление като законосъобразно - издадено без да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на
материалния закон.
След преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено
следното:
От фактическа страна:
На 24.11.2017 г. служители на
дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна - св. Н.Й.З. – гл. инспектор и П. Б.Б. – старши инспектор
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на дружеството „А.Б.“
ЕООД ***.
Проверката е била предприета след жалба от И.С.К. – работник на „А.Б.“
ЕООД, който на 13.09.2017 г. бил сключил с посоченото дружество трудов договор
и допълнително споразумение. Съгласно трудовия договор длъжността на И.К. е
„строителен работник“, при пълно работно време и месечно възнаграждение в
размер на 460,00 лв. Съгласно сключеното между страните допълнително
споразумение мястото на работа на работника И.К. е променено от „обекти на
дружество „А.Б.“ ЕООД“ в „обект на дружеството в гр. Лудвигсхафен,
Германия“. В същото споразумение страните уговорили и дължимото на работника
трудово възнаграждение при 8 часов работен ден и 40 часова работна седмица, а
именно 2766,32 лв. (левовата равностойност на 1440,40 евро.
Съгласно заповед за командировка в чужбина № 381/13.09.2017 г., издадена от
управителя на „А.Б.“ ЕООД Б.Р., работникът И.С.К. е бил командирован във
Федерална Република Германия, гр. Лудвигсхафен.
Съгласно заповед № 394/09.11.2017 г., издадена от управителя на „А.Б.“ ЕООД
Б. Р., трудовото правоотношение на И.С. К. е прекратено.
В хода на проверката св. З. извършила справка в националния уебсайт на
Федерална Република Германия http//www.zoll.de,
като установила, че минималната ставка за 2017 г. в провинция Рейнланд – Пфалц, където се
намира гр. Лудвигсхафен,
по колективен трудов договор в бранш „строителство“ е в размер на 11,30 евро.
От представените от „А.Б.“ ЕООД платежни документи се е установило, че
дружеството е изплатило на работника И.С. К. парична сума в размер на около
2700 лева за положения от него труд през месец октомври 2017 г., което е
по-малко от минимално дължимото такова според минималната ставка за заплащане,
взета от националния уебсайт на Федерална Република Германия http//www.zoll.de.
Св. З. преценила, че с това свое поведение дружеството „А.Б.“ ЕООД е
нарушило разпоредбите на чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за
командироването и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне
на услуги във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 1, буква „а“ и
ал. 8 КТ, поради което на 19.12.2017 г. съставила акт за установяване на административно
нарушение, с който санкционирала дружеството за нарушение на посочените
разпоредби.
Актът за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и
връчен на представляващия дружеството, който в графата за възражения последният
бланкетно посочил, че има такива. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не постъпили
писмени възражения срещу съставения акт за установяване на административно
нарушение.
На 28.12.2017 г.
административнонаказващият орган - директорът на дирекция „Инспекция по труда“
– гр. Варна издал наказателно постановление, в което възприел фактическите и
правни констатации на актосъставителя, като на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 КТ наложил на дружеството „А.Б.“ ЕООД
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за
извършеното нарушение на разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията
и реда за командироването и изпращане на работници и служители в рамките на
предоставяне на услуги във вр. с чл. 121, ал. 1, т.
1, буква „а“ и ал. 8 КТ.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за установена от
събраните по делото гласни доказателствени средства:
показанията на св. Н.Й.З., които съдът изцяло кредитира като последователни,
логични и съответстващи на писмените доказателства, събрани в хода на
административно-наказателното производство и допълнително
представените по делото - протоколи за извършена проверка, трудов договор,
допълнително споразумение към трудов договор, заповед за командироване в
чужбина, ведомости за заплати, разходни касови ордери, платежни нареждания,
разписка за приемане на паричен превод (служебен бон), издадена от „Български
пощи“ ЕАД, извлечения от банкова сметка *** „А.б.“ ЕООД и др., които съдът кредитира
изцяло като достоверни и непротиворечиви
От представената по делото разписка за приемане на паричен превод (служебен
бон), издадена от „Български пощи“ ЕАД, се установява, че
дружеството-жалбоподател е изплатило окончателно чрез доплащане възнагражденията
на работника И.С.К. за м. 09,10,11.2018 г. едва на 05.01.2018 г., т.е. след
издаване на наказателното постановление. От този документ се установява, че на
работника И.С.К. за месец октомври 2017 г. не му е било начислено и изплатено
възнаграждение, съобразено с минималната ставка за длъжността „строителен
работник“ във федералната провинция
Рейнланд-Пфалц на ФРГ, а именно 11,30 евро на час.
От правна страна:
Жалбата е подадена в срока за обжалване, от процесуално легитимирана
страна, поради което същата се явява процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления, районният
съд е винаги инстанция по същество - чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че
следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени
от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете предвидени в нормата
на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42
и чл.57 от ЗАНН.
Съгласно чл. 121а, ал. 1, т. 1, б. „а“ КТ командироване на работници или
служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български
работодател командирова работник или служител на територията на друга държава –
членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария за своя сметка и под
свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя
на услугите. Според ал. 8 на същата разпоредба условията и редът за
командироване и изпращане по ал. 1 и 2 се определят с наредба на Министерския
съвет.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за
командироването и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне
на услуги предвижда, че
работодателят или предприятието, което осигурява временна
работа, е длъжен да начислява и да изплаща на работника или служителя
уговореното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна
заплата или минималните ставки на заплащане, установени за същата или сходна
работа в приемащата държава, за целия срок на командироването или изпращането.
Посочената разпоредба определя дължимото поведение на работодателя във
връзка с начисляване и заплащане на работната заплата на командировани
работници в рамките на предоставяне на услуги на територията на друга държава –
членка на Европейския съюз.
В случая извършването на административното нарушение се осъществява чрез
бездействие - неизпълнение на дължимото законово поведение.
От събраните по делото доказателства се установи, че „А.б." ЕООД и И.
С. К. са били в трудово правоотношение, като по силата на допълнително
споразумение между страните и заповед за командироване работникът И.К. е
командирован в гр. Лудвигсхафен, Федерална Република
Германия. Въззивното дружество като работодател не е
изплатило на работника за месец октомври 2017 г. уговореното трудово
възнаграждение в размер на не по-малко от минималната ставка на заплащане,
установена за същата или сходна работа в приемащата държава, а именно 11,30
евро на час.
С бездействието си дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.
6, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за командироването и изпращане на
работници и служители в рамките на предоставяне на услуги във вр. с чл. 121, ал. 1, т. 1, буква „а“ и ал. 8 КТ.
Дружеството е начислило и доплатило трудовото възнаграждение на работника в
пълния дължим размер на 05.01.2018 г. - след издаване на наказателното
постановление. Следователно правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед на
обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, не следва да се обсъжда въпросът за субективната страна на
деянието.
По възраженията на
жалбоподателя:
Съдът намира за неоснователно възражението, че административнонаказващият
орган не е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН да провери акта за
установяване на административно нарушение за неговата основателност и
законосъобразност и не е събрал допълнителни доказателства за извършеното
нарушение преди да се произнесе окончателно по административнонаказателната
преписка. Това е така, тъй като административнонаказващият орган е събрал
всички необходими документи, удостоверяващи обстоятелствата, свързани с
командироването на работника, отработеното време, размера на начисленото и
изплатено трудово възнаграждение в рамките на командироването.
В настоящия случай административнонаказващият орган не е нарушил и
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото е посочил датата и мястото,
където е извършено нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и
доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение –
посочено е, че нарушението е извършено на 13.11.2017 г. в гр. Варна, ул. „Цани
Гинчев“ № 22, ап. 1 и същото се изразява в бездействието на работодателя да
начисли и изплати на командирован в ФРГ работник не по-малко от минималната
ставка на заплащане от 11,30 евро на час, установена за същата или сходна
работа в приемащата държава с КТД в бранш „строителство“ и за длъжността
„строителен работник“ за м. октомври 2017 г.
Поради това, че нарушението е осъществено чрез бездействие
административнонаказващият орган не би могъл да изложи с по-голяма конкретност
фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението.
По отношение на наказанието:
Съдът намира, че по
отношение на процесното нарушение е приложима разпоредбата на чл. 415в, ал. 1
от КТ.
Разпоредбата на чл.
415в, ал. 1 КТ предвижда имуществена санкция за работодателя в размер от 100 до
300 лева за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по
реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за
работници и служители.
В настоящия случай
нарушението е отстранено веднага след установяването му, като също така липсват
данни да са налице вредни последици от извършеното нарушение за работника Иван
Кондов.
По изложените
съображения следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 415в от КТ и
административното наказание за извършеното нарушение на чл. 6, ал. 4 от
Наредбата за условията и реда за командироването и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги вр. с
чл. 121, ал. 1, т. 1, буква „а“ и ал. 8 КТ да бъде индивидуализирано и наложено
на основание тази санкционна разпоредба и в предвидените от нея предели, а
именно имуществена санкция в размер от 100 до 300 лева.
При индивидуализиране
на наказанието съдът отчита като смекчаващо отговорността обстоятелство, че в
административнонаказателната преписка не се съдържат данни дружеството „А.Б.”
ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство,
което мотивира съдът да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което
от своя страна води до извод за едно като цяло отговорно и правилно отношение
на въззивното дружество към законоустановения ред в страната.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства не бяха констатирани в хода на съдебното
производство, поради което съдът намира, че определеното към минимален размер
наказание се явява справедливо и напълно съответства на целите, предвидени в
разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.
По изложените
съображения, съдът намира, че наказателно постановление № 03 – 008965 от
28.12.2017 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна, следва да бъде изменено в санкционната му част, като наложеното
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв. бъде
намалено до предвидения в закона минимум от 100 лв., който да бъде наложен въз
основа на разпоредбата на чл. 415в от Кодекса на труда.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03 – 008965 от 28.12.2017 г., издадено от
директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна, с което на „А.б." ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно
наказание „Имуществена санкция" в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.1 КТ за нарушение на чл.6, ал.4 от
Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и
служители в рамките на предоставяне на услуги
(обн. ДВ, бр.2/2017 г.) във вр. с чл.121а, ал.1, т.1, б. „а" и ал.8 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание имуществена
санкция от 2000 (две хиляди) лева на 100
(сто) лева на основание чл.415в, ал.1 КТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: