№ 3231
гр. София, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЯНВД
при участието на секретаря ДВН
като разгледа докладваното от ЯНВД Административно наказателно дело №
20221110215701 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на А. К. М. М., ЕГН: ********** срещу
наказателно постановление /НП/ № 22-4332-006668/19.04.2022г., издадено от
началник сектор към ОПП СДВР, в частта му, в която на жалбоподателя на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на
100,00 лева за нарушение на чл. 150, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на
обжалвания акт. Жалбоподателят изрично посочва, че притежава
международно свидетелство за управление на МПС 369, издадено в Дамаск и
валидно за период от една година от 18.02.2022г, до 17.02.2023г., валидно и за
категорията към която спада управляваното от него МПС. Посочва, че не е
лишаван от право на управлява МПС нито по административен, нито по
съдебен ред. Иска от съда да отмени обжалвания акт. Претендира разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят М. редовно уведомен, не се явява.
Представлява се от адв. В., редовно упълномощена. Същата поддържа
жалбата по изложените в нея съображения, които намира, че са били доказани
в хода на съдебното следствие. Иска от съда да отмени обжалвания акт.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна Началник сектор в ОПП – СДВР, редовно
призована, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по
1
жалбата.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните
и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 10.03.2022 г. около 08:05 часа в гр. София, жалбоподателят А. К. М.
М., ЕГН: **********, управлявал по бул. „Тодор Александров“ с посока на
движение от бул. „Христо Ботев“ към ул. „Одрин“ лек автомобил марка
„*****“, модел „*****“ с рег. № *******, собственост на ЛАБА. На
кръстовището с ул. „Опълченска“, същият приближил, навлязъл и преминал
на червен сигнал на светофарната уредба като реализирал ПТП с потеглящо
от дясната му страна МПС марка „****“, модел „******“ с рег. № ********.
На място пристигнал екип на ОПП. Жалбоподателят бил тестван с дрегер,
който не отчел наличие на алкохол в издишания от него въздух. При
направена справка в ОДЧ и РСОД, св. Н. М. констатирал, че А. К. М. М., е
неправоспособен.
На водача М. бил съставен АУАН серия GA, № 82578 от 10.03.2022г. за
това, че не е съобразил поведението си със светлинните сигнали – нарушение
по чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП и че управлява ППС без да е правоспособен
водач. Актът е предявен на нарушителя на същата дата.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното НП, с което на
А. М. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 100
лева за нарушение по чл. 150 ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните и приобщени на основание чл. 283 НПК писмени доказателства
– международно свидетелство за управление на МПС 369, издадено в Дамаск
и валидно за период от една година от 18.02.2022г. до 17.02.2023г., ведно с
превод на български език, декларация от МЦВ, декларация от А. М., скица,
протокол за ПТП № 1795252, рег. № 3059 от 10.03.2022г., справка за
нарушител/водач, заповед № 8121к-13318/23.10.2019г., заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г., както и показанията на св. Н. М. – актосъставител и св. ДР
– познат на жалбоподателя.
Събраните по делото писмени доказателства последователно и
безпротиворечиво установяват възприетата по-горе фактическа обстановка, с
оглед на което не се налага обстойният им анализ.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна като
съображенията на съда в тази насока са следните:
В обжалваната част – по отношение на нарушението на чл. 150 ЗДвП,
санкционирано на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП, съдът намира, че
2
при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон,
които ограничават правото на защита на жалбоподателя М. и налагат отмяна
на обжалваното наказателно постановление в тази част.
По делото не се установи жалбоподателят да е неправоспособен, както
се твърди в АУАН и атакуваното НП. Това е така, защото същият, видно от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, притежава СУМПС,
макар и издадено от Сирийската Арабска Република, по което обстоятелство
не се спори, а и се установява по несъмнен начин от представеното по делото
негово копие, включително в превод на български език. Следователно
жалбоподателят има качеството правоспособен водач.
Съгласно чл. 161 ЗДвП свидетелство за управление на моторно
превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на
Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1.
държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за
движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на
приложение № 6 към конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е
договаряща страна по Споразумението между страните по
Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили
при условията на чл. IV, буква „а” от него; 3. свидетелството е придружено от
легализиран превод на български език; 4. свидетелството е международно и
отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за
движението по пътищата; 5. (нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) свидетелството е
издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава-
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или
от Конфедерация Швейцария. В случая е представено СУМПС от Сирийската
Арабска Република, като в НП не са посочени никакви обстоятелства във
връзка с неговата валидност и срок, което е пречка както за жалбоподателя,
така и за съда да прецени защо административнонаказващият орган счита
водачът за неправоспособен при положение, че според чл. 162 от ЗДвП
българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на
територията на Република България с чуждестранно национално
свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския
съюз, или от друга държава страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3
месеца от датата на влизането им в страната, а чужденци, дългосрочно
пребиваващи в Република България, могат да управляват моторни превозни
средства на територията на страната със свидетелство, което не е издадено от
държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от
Конфедерация Швейцария, до една година от датата на издаване на документ
за пребиваване.
Видно от изложеното ЗДвП допуска с чуждестранно СУМПС да се
управлява автомобил за определен срок, то логично и неговият притежател е
3
с призната правоспособност като законът поставя само срок за валидността на
такова свидетелство.
От описаното в АУАН и НП не става ясно кой от сроковете
жалбоподателят не е спазил, съответно от кога е текъл той. Не е посочено и в
двата акта кога жалбоподателят е влязъл в страната, кога е започнал да тече
срокът, в който е могъл да управлява МПС на територията на Република
България, съответно кога този срок е изтекъл. Тези обстоятелства са от
изключителна важност, за да се прецени има ли изобщо извършено
нарушение. Не е посочено в АУАН и НП изобщо, че водачът има
свидетелство за управление на МПС, валидно ли е чуждестранното
свидетелство, което е процесуален пропуск, неотстраним едва в съдебна фаза.
Разпоредбите на чл. 162, ал. 4 и ал. 5 от ЗДвП посочват реда, по който
става замяната на чуждестранното СУМПС с българско. Следователно лице,
което притежава СУМПС, макар и от друга държава и му е призната
възможността да управлява съответната категория МПС, макар и за
определен срок, е правоспособно, но след изтичането на този срок или ако
СУМПС е с изтекла валидност, то извършва нарушение на чл. 162 от ЗДвП,
съответно чл. 150а от ЗДвП. Деянието в настоящия случай е квалифицирано
по чл. 150 от ЗДвП, което съдът намира за неправилно, доколкото
правоспособността на водача не се заличава с обратна сила с изтичане на
определения срок или с изтичане на валидността на СУМПС. Напротив
водачът остава правоспособен, но без валидно свидетелство за управление,
което е друго, самостоятелно нарушение.
Доколкото нарушителят е наказан за това, че е неправоспособен, което
обстоятелство по делото не се установи, то неправилно е приложен
материалният закон.
Отделно от това в обстоятелствената част на АУАН и на НП е посочено
единствено, че водачът е неправоспособен. Предвид наличието на
представено СУМПС, редовно е било да бъде посочено откъде произтича
горният извод, вкл. притежава ли СУМПС въобще, къде е издадено то,
валидно ли е и до кога, имал ли е някога издавано СУМПС и съответно на
какво се дължи липсата на валидност.
Санкционната норма на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП предвижда няколко
състава на административно нарушение и гласи, че който управлява моторно
превозно средство, без да е правоспособен водач, без да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е загубил
правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за
управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс,
или е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено се
наказва се с глоба от 100 до 300 лв.
Жалбоподателят в случая е наказан за нарушение по пр. 1 – липса на
4
правоспособност. С оглед посоченото, че това обстоятелство не се установи
по делото, съдът намира, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на лицето за това нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е следва да бъде отменено в обжалваната част, в която на
жалбоподателят е наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лв. за
нарушение на чл. 150 от ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗДвП.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски има жалбоподателят.
Същият претендира и доказва да е направил такива в размер на 700,00 лева,
които предвид липсата на възражение за прекомерност от въззиваемата
страна следва да бъдат присъдени в пълен размер.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-006668/ 19.04.2022г.,
издадено от началник сектор към ОПП СДВР, в обжалваната част, в която
на А. К. М. М., ЕГН: ********** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 177, ал. 1,
т. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание глоба в размер на 100,00 лева за нарушение на чл. 150, ал. 1 ЗДвП.
В останалата част същото е влязло в сила.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на А. К. М. М., ЕГН: ********** сумата от
700,00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
съдебното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5