Решение по дело №1165/2018 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 180
Дата: 11 май 2019 г. (в сила от 27 септември 2019 г.)
Съдия: Васил Петров Ганов
Дело: 20181420201165
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

 

                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

                                гр.Враца, 11.05.2019г.

 

                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Врачанският районен съд, ІІ наказателен състав в публично заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и деветнадесета година в състав :

                                                                       

                                                  Председател : Васил Ганов

 

При секретаря Милена Софронова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1165 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

 Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба на В.Г.В. против Електронен фиш серия К, №1368030/16 на ОДМВР – Враца, с който за извършеното нарушение по чл.21. ал.2 ЗДвП е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4 ЗДвП административно наказание – глоба в размер на 150,00/сто и петдесет/ лева. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се прави искане за неговата отмяна.

В с.з. жалбоподателят поддържа жалбата си така, както е предявена.  

Въззиваемата страна – ОДМВР Враца, редовно призована, не изпраща представител. В писмото, с което е изпратена административно-наказателната преписка, наказващият орган изразява становище за неоснователност на жалбата и формулира искане за потвърждаване на атакувания електронен фиш.

Като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, Врачански районен съд приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 29.08.2016г. полицейските служители – свидетелите Л.Л. и В.Н. се намирали на път I-1 (Е-79) км. 129+000 на разклона за с. П. в посока гр. Монтана, където работели по скоростните режими със система за видеоконтрол. В 09:26ч. автоматизирано техническо средство – „Мобилна система за видео-контрол” автоматично засякла нарушител, като регистрирала превишение на скоростта от лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ, с регистрационен № **** а именно движение със скорост 103 км/ч., при разрешена такава до 60 км/ч., за което системата заснела клип. Автомобилът, управляван от нарушителя не е спрян, като лекият автомобил е заснет, след което в сектор "Пътна полиция" в отсъствие на свидетелите и в отсъствие на жалбоподателя е  последвало е издаване на ЕФ № 1330373 срещу Б.П.Бкато законен представител на КНАУФ БЪЛГАРИЯ ЕИК831430730, собственик на МПС-то с регистрационен номер **** с постоянен адрес:***. В законоустановения срок Б.П.Бе предоставил декларация съгласно чл.189, ал.5 изр.2 с която е посочено, че на дата 29.08.2016г. в 8:00 часа МПС-то е било предоставено за ползване на В.Г.В. и е върнато на 29.08.16. в 17:00часа. Въз основа на това съгласно чл.189, ал.5, изр.3 ЕФ №1330373 е анулиран и е издаден процесният ЕФ №1368030 срещу В.Г.В., като съгласно чл. 189, ал.5, изр. 4., за извършеното нарушение по чл.21. ал.2 ЗДвП е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4 ЗДвП административно наказание – глоба в размер на 150,00/сто и петдесет/ лева.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Л.Х.Л. и В.Ц.Г., които потвърждават механизма на установяване на нарушението, като заявяват, че не си спомнят с точност датата и часа на извършване на нарушението и дали е имало поставен пътен знак Е-24.

Приетата по делото фактическа обстановка се установява и от събраните писмени доказателства в хода на съдебното производство: ЕФ серия К№ 1330373 – анулиран въз основа на чл.189, ал.5, изр.4 и издаден ЕФ серия К №1368030 за налагане на глоба със снимков материал към преписката клип № 7258, радар № 611, на който се вижда процесния автомобил и регистрационният му номер. Заповед № 8121з-172/29.02.16г., за утвърждаване на образец на електронен фиш и копие на този образец, Удостоверение за одобрение тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.2.2010г. със срок на валидност до 24.2.2020г., Протокол № 9-15-18 от последвща проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M”.  Разпечатка на заснетите нарушения  с TFR1-M-515 от дата 29.08.16г. Данни за регистрацията на автомобила, видно от които процесният автомобил е собственост на „КНАУФ БЪЛГАРИЯ” ЕООД ЕИК831430730, снимков материал – приложение към преписка, клип № 7250, радар № 515 от дата  29.08.16г , 9:00:43 часа, относно местоположението на пътен знак Е 24.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна и срещу акт от категорията на обжалваемите. Съдът приема, че същата е подадена и в предвидения от закона срок. Ето защо жалбата като процесуално допустима следва да се разгледа по същество.

Разглеждайки жалбата по същество, съдът намира следното:

Електронен фиш серия К № 1368030 е издаден в съответствие с утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. Същият съдържа лимитативно посочените в чл.189, ал.4 ЗДвП реквизити – данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението; мястото, датата и точния час на извършване на нарушението; регистрационния номер на моторното превозно средство; собственика, на когото е регистрирано превозното средство; описание на нарушението; нарушените разпоредби и съответно размерът на глобата. При това съдът приема, че електронният фиш е редовен от външна страна.    

Намирайки за неоснователни изведените от жалбоподателя оплаквания и приемайки, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на нарушителя и обуславящи отмяна на атакувания фиш, съдът изследва материално-правната законосъобразност на акта. В хода на тази проверка настоящата инстанция намира, че от възприетото по делото от фактическа страна еднозначно и безпротиворечиво се установява, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си при избиране на скоростта на движение на управляваното от него пътно превозно средство да не превишава разрешената за посоченото място скорост от 60км/ч. Действителната скорост, с която жалбоподателят се е движел е 103км/ч, която скорост е установена с годно техническо средство. Движейки се с отчетената скорост жалбоподателят е превишил ограничението с 43км/ч, при което е осъществил от обективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

За пълнота следва да се отбележи, че в електронния фиш е отразено, че отчетената скорост на движение е 100км/ч, а не 103км/ч, както е вписано в снимковия материал от системата и отговорността на нарушителя е ангажирана за превишаване с 40км/ч, а не за измереното от техническото средство превишение от 43км/ч. Установеното разминаване обаче намира логичното си обяснение това, че в Протокола от проверка е посочено, че максимално допустимите грешки при измерването на скоростта са +/- 3км/ч. При това, с оглед отклонението, което е възможно да бъде дадено от техническото средство, ненамаляването на отчетената скорост би могло да доведе до ситуация, в която нарушителят ще е санкциониран за управление на МПС със скорост по-висока от действителната. Ето защо, наказващият орган правилно е възприел практиката за намаляване на отчетената от техническото средство скорост и правилно в случая при отчетена скорост 103км/ч, в електронния фиш скорост за движение е намалена на 100км/ч.  

От субективна страна жалбоподателят е осъществил деянието при форма на вина евентуален умисъл. Същият е съзнавал, че се движи със скорост над разрешената и че застрашава обществените отношения, свързани с осъществяване на транспорта (съзнавал е характера на извършеното и е предвиждал последиците му), но въпреки това е превишил скоростта за движение с 40км/ч (съгласил се е с настъпването на последиците).

С оглед конкретната стойност на движение и превишение санкционната норма, по която е ангажирана отговорността на нарушителя - чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП, се явява правилна и законосъобразна.

По изложените доводи съдът счете, че атакувания електронен  фиш като правилен и законосъобразен следва да се потвърди, а жалбата да се остави без уважение като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

 

 

                                          Р  Е  Ш  И  :

 

 

 Потвърждава Електронен фиш серия К №1368030/16 на ОДМВР – Враца, с който на основание чл. 189 ал.4, вр. чл. 182 ал. 2, т.4 от ЗДвП за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП на В.Г.В. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 150/сто и петдесет/ лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от уведомяване на страните, че е изготвено, пред Административен съд – гр.Враца.

                                                                                     

 

                                                                              Районен съдия :