РЕШЕНИЕ №….
гр. Добрич, 09.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на осми юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №762 по
описа за 2019 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.9 от Закона за
потребителския кредит във връзка с чл.240 ал.1 от Закона за задълженията и
договорите, чл.240 ал.2 от Закона за задълженията и договорите и чл.86 от
Закона за задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Димитър
Хаджикоцев” №52-54, представлявана от изпълнителните директори ***, срещу Н.М.Ф.
с ЕГН ********** *** по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.9 от
Закона за потребителския кредит във връзка с чл.240 ал.1 от Закона за
задълженията и договорите, чл.240 ал.2 от Закона за задълженията и договорите и
чл.86 от Закона за задълженията и договорите за признаването за установена
дължимостта на следните суми (за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №717/30.03.2018 г. по частно гр. дело №1314/2018 г. по описа
на ДРС): 1) 1137.73 лв., представляваща просрочена главница по Договор за
потребителски кредит от 27.09.2017 г., заедно със законната лихва върху нея от
датата на подаването на заявлението (29.03.2018 г.) до окончателното плащане.
2) 168.19 лв., представляваща договорна лихва за периода от 05.11.2017 г. до
06.01.2018 г. 3) 84.20 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 05.11.2017
г. до 15.03.2018 г. При условията на евентуалност са предявени осъдителни
искове за горните суми (като обезщетението за забава не се претендира). Ищецът
настоява и за признаването спрямо ответника на дължимостта на следните суми (за
които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1384/04.06.2018
г. по частно гр. дело №2280/2018 г. по описа на ДРС): 1) 554.73 лв., представляваща
просрочена главница по Договор за потребителски кредит от 04.10.2017 г., заедно
със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението
(30.05.2018 г.) до окончателното плащане. 2) 60.67 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 05.12.2017 г. до 06.02.2018 г. 3) 60.96 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 05.12.2017 г. до 21.05.2018
г., а също и за направените в заповедните и настоящото производство
съдебно-деловодни разноски. При условията на евентуалност са предявени
осъдителни искове за горните суми (като обезщетението за забава не се
претендира). В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата
молба и доказателствата към нея не е бил получен писмен отговор от ответника.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими и
основателни.
В
съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на
отговор на исковата молба, неявяването на ответника и негов представител в
първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да
бъде разгледано в негово отсъствие, указването на ответника на последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание, както и вероятната основателност на исковете с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и представените доказателства, поради постъпилото
искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не
е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяването на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание, както и когато исковете са вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно
чл.239 ал.2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него
е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като
видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените искове са
вероятно основателни.
С оглед на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение предявените
искове са основателни и трябва да бъдат уважени. На основание на чл.78 от ГПК на ищеца следва
да бъдат присъдени и направените съдебно – деловодни разноски в размер на 147.20
лева внесена държавна такса и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение в съответствие с чл.78 ал.8 от ГПК (в редакцията
му след изменението, обн. в ДВ – бр.8 от 2017 г.) съобразно материалния интерес
и фактическата и правната сложност на производството. В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, поради което ответникът трябва да бъде
осъден да заплати разноските по частно гр. дело №1314/2018 г. по описа на ДРС в
общ размер на 77.80 лева (в това число 27.80 лева внесена държавна такса и 50
лева юрисконсултско възнаграждение) и разноските по частно гр. дело №2280/2018
г. по описа на ДРС в общ размер на 75 лева (в това число 25 заплатена държавна
такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение).
Водим
от горното и на основание на чл.239 във връзка с чл.238 от ГПК, Добричкият
районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК в отношенията между страните по делото, че Н.М.Ф. с ЕГН **********
*** има следните неплатени парични задължения към „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Димитър Хаджикоцев”
№52-54, представлявана от изпълнителните директори ***, (за които е издадена
Заповед за изпълнение №717/30.03.2018 г. по частно гр. дело №1314/2018 г. по
описа на ДРС): 1) 1137.73 лева (хиляда сто тридесет и седем лева и седемдесет и
три стотинки), представляваща просрочена главница по Договор за потребителски
кредит от 27.09.2017 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на заявлението (29.03.2018 г.) до окончателното плащане. 2) 168.19
лева (сто шестдесет и осем лева и деветнадесет стотинки), представляваща
договорна лихва за периода от 05.11.2017 г. до 06.01.2018 г. 3) 84.20 лева
(осемдесет и четири лева и двадесет стотинки), представляваща обезщетение за
забава за периода от 05.11.2017 г. до 15.03.2018 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК в отношенията
между страните по делото, че Н.М.Ф. с ЕГН ********** *** има следните неплатени
парични задължения към „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявана от
изпълнителните директори *** (за които е издадена Заповед за изпълнение
№1384/04.06.2018 г. по частно гр. дело №2280/2018 г. по описа на ДРС): 1)
554.73 лева (петстотин петдесет и четири лева и седемдесет и три стотинки),
представляваща просрочена главница по Договор за потребителски кредит от
04.10.2017 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението (30.05.2018 г.) до окончателното плащане. 2) 60.67 лева (шестдесет
лева и шестдесет и седем стотинки), представляваща договорна лихва за периода
от 05.12.2017 г. до 06.02.2018 г. 3) 60.96 лева (шестдесет лева и деветдесет и
шест стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 05.12.2017
г. до 21.05.2018 г.
ОСЪЖДА Н.М.Ф. с ЕГН ********** *** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК”ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул.”Димитър Хаджикоцев” №52-54, представлявана от изпълнителните директори ***, направените разноски по гр. дело №762/2019 г. по описа на ДРС в размер на 247.20 лева (двеста четиридесет и седем лева и двадесет стотинки), сторените разноски по частно гр. дело №1314/2018 г. по описа на ДРС в размер на 77.80 лева (седемдесет и седем лева и осемдесет стотинки) и разноските по частно гр. дело №2280/2018 г. по описа на ДРС в размер на 75 (седемдесет и пет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕПИСИ от
решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: