Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 232
гр.Враца 16.06.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 19.05.2022г.
/ деветнадесети май две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА
адм. дело № 35 по описа на АдмС – Враца за 2022 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл.
118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на „П.“ АД ***
срещу Решение № 1040-06-1/ 06.01.2022г. на Директора на ТП на НОИ гр.Враца, с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № РЖ-5-06-01036229/19.11.2021г.,
издадено от Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Враца за
събиране на сумите по съставения Ревизионен акт за начет №РА-5-06-01021305 от
26.10.2021г.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на акта, като се сочи, че
при издаване на първоначалното УП
за доходите на пенсионираното лице е допусната техническа грешка, която не е установена от органите на ответника, въпреки
че при тях са се намирали документи, чрез които това е могло да стане, което води до извода, че в административното производство за отпускане на
пенсия на лицето са допуснати съществени
нарушения. Прави се възражение за изтекъл давностен срок по отношение на
задълженията за периода 04.06.2015г. – 31.12.2015г. и лихвите върху тях. Прави
се искане за отмяна на решението и потвърденото с него разпореждане. Претендира
се юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ гр.Враца,
чрез * Ц. в с.з. и писмено становикще,
иска жалбата да се отхвърли като
недоказана и неоснователна и посочва, че не са събрани доказателства, които да
оборят направените изводи в обжалвания акт. Претендира заплащането на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв.
По делото са събрани писмени и
гласни доказателства, представляващи административната преписка, образувана във
връзка с оспорения административен акт.
Административният съд,като се
запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и
след служебна проверка на оспореното решение съобразно разпоредбата на чл.168
ал.1 от АПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Осигурителят „П.“ *** е издал
удостоверение образец УП-2 изх. № 392/03.11.2015г. за осигурителния доход на лицето
Г. А., където е отразил, че същата за периода от 01.01.1997 г. до 31.12.1997
г. е получила брутно трудово
възнаграждение в размер на 32980279.19 лв. /неденоминирани/. Въз основа на това
удостоверение на лицето е отпусната пенсия
на основание чл.74 ал.1 от КСО, определена в действителен размер от
04.06.2015г. В регистъра на осигурените лица за същия период е посочен
осигурителен доход от 1 286 360.00лв./неденоминирани/. Във връзка със
служебно преизчисление по чл.102 ал.1 т.1 от КСО е направено искане от
Началника на отдел „Пенсии“ с изх.№21114-06-645#3/08.06.2021г. за проверка на
осигурителния доход на лицето за посочения по-горе период, поради различните
данни в удостоверението и регистъра. На 13.07.2021г. е съставен Констативен
протокол №КП-5-06-00963008/вх.№18/13.07.2021г./ за извършена проверка по
разходите на ДОО на жалбоподателя, във връзка с направеното искане, в който за
лицето А. е установено, че подадените
данни в регистъра за осигурените лица не са в съответствие с проверените разплащателни ведомости на осигурителя. Издадени са
Задължителни предписания №ЗД-1-06-00963028/13.07.2021г. за изготвяне на ново удостоверение образец УП-2, което да
анулира всички предходно издадени
документи за осигурителен стаж и доход. Предписанието е изпълнено и е издадено
Удостоверение изх.№61/16.07.2021г., в което е вписано брутно трудово
възнаграждение на А. за периода 01.01.1997г. – 31.12.1997г. от
1 295 760.00лв./неденоминирани/. Изготвена е Справка
рег.№21114-06-645#19/08.09.2021г.
за неправилно изплатена пенсия за периода 04.06.2015г. - 31.08.2021г. в размер
на 30719.65лв., в т.ч. лихва към 16.08.2021г. от 7102.87лв. Извършена е
частична ревизия по разходите за ДОО за периода
04.06.2015г.-31.08.2021г., съгласно Заповед №ЗР-5-06-01020868/21.10.2021г.
на Директора на ТП на НОИ Враца, която е приключила с издаването на Ревизионен
акт за начет №РА-5-06-01021305/26.10.2021г., в който е прието, че размерът на
неправомерно изплатени пенсии за инвалидност поради общо заболяване за
посочения по-горе период е главница от 23616.78лв. и лихви към 26.10.2021г. от
7568.65лв. или общо сума от 31185.43лв.
В изготвения анализ към ревизионния акт са
посочени фактите и основанията за
издаването му, приложени са справки за неправомерно получените суми по месеци и години. Ревизионният акт и
приложенията към него са връчени на
жалбодателя на 08.11.2021г., против него е постъпило писмено възражение, в което се сочи, че вината за допуснатото неправилно
определяне на размера на пенсията на А., е
поведението на служителите на ТП
на НОИ, които не са извършили проверка
на намиращите се при тях документи. Извършена е проверка във връзка с
възражението от контролни органи на ТП на НОИ, които са приели същото за неоснователно с изготвеното от тях Заключение изх.№1054-06-10#1/18.11.2021г., което е връчено на жалбодателя на 29.11.2021г. Ръководителят на
контрола по разходите е издал Разпореждане №РЖ-5-06-01036229/19.11.2021г., с
което е разпоредил жалбодателят да внесе сумата, установена в Ревизионния акт, което
е получено от него на 29.11.2021г.
Разпореждането е получено на 29.11.2021г. и е обжалвано пред Директора на ТП на
НОИ с жалба вх.№1012-06-116/08.12.2021г. С оспореното пред съда решение,
получено на 10.01.2022г., същата е
приета за неоснователна. По делото са приети като доказателство копия от ведомостите за изплатените
възнаграждения на служителите на жалбодателя за периода 01.01.1997г. –
31.12.1997г.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в 14-дневния
преклузивен срок по чл.
149, ал. 1 от АПК / решението е получено на 10.01.2022г., видно от
представеното известие за доставяне, а жалбата е предявена на 17.01..2022г. с
вх.№156 от същата дата/ , от надлежна
страна, чиито права и законни интереси са засегнати от административния акт, поради което същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните
съображения.
Съгласно чл.
168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма,
спазени ли са административно производствените правила и материално-правните
разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.
Оспореното решение е издадено от Директора
на ТП на НОИ гр.Враца – материално и териториално компетентен орган съгласно чл.
117, ал. 1, т. 2, б. "г" от КСО и в предвидената от закона форма
– чл.
117, ал. 3 от КСО, съдържа необходимите реквизити, волеизявлението на
издателя му е ясно, което го прави
валиден административен акт. При издаването му са спазени административнопроизводствените
правила и правилно е приложен материалният закон.
Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО контролните
органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на
юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на
държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи,
включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен
доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради
нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им и се реализира въз
основа на ревизионен акт за начет. За осъществяване на отговорността е без
значение дали деянието съставлява престъпление. Отговорността е безвиновна по
силата на изрична правна норма - чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, поради което
намира приложение единствено в осигурителните правоотношения. Следователно, за
да бъде приложена нормата, законодателят изисква наличие на пряка причинна
връзка между щетата, настъпила в патримониума на ДОО и поведението на лицата,
чиято отговорност се ангажира, която в случая е налице, тъй като въз основа на
дохода, посочен в удостоверението, е изчислена и отпусната пенсията. Доказано е, че жалбодателят в качеството си на
осигурител, е издал процесния документ за пенсиониране с невярно съдържание,
поради което на А. е отпусната пенсия в по-висок размер. Не се спори, че
осигурителят е вписал грешен осигурителен доход в издаденото от него
удостоверение образец УП-2 изх. № 392/03.11.2015г. и въз основа на този документ е определен
средномесечен осигурителен доход по чл.
11, ал. 1 от Закона за пенсиите (отм.) и е отпусната и изплащана пенсия в
по-голям размер на лицето. Предвид горното, това удостоверение е с невярно съдържание и
причинената въз основа на него щета на държавното обществено осигуряване е
дължима от осигурителя.
Пенсията е ежемесечно осигурително
плащане. Когато тя е определена в по-голям размер, поради документ с невярно
съдържание, увреждането (щетата за ДОО) възниква в момента на всяко от
ежемесечните плащания, защото без да е извършен паричен превод не е възможно да
възникне щета за ДОО. По тези съображения възражението за погасено по давност вземане за сумите, отнасящи се за периода 04.06.2015г. –
31.12.2015г. и лихвите върху тях, е неоснователно, тъй като изплащането на
по-големия размер пенсия е станало на 13.05.2016г. с ведомост №050036, видно
от пенсионните записи. Съгласно
чл.162 ал.2 т.4 от ДОПК
незаконосъобразно извършените осигурителни разходи са публични държавни
вземания, а съгласно чл.171 ал.1 от ДОПК тези вземания се погасяват с изтичането на
5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината,
през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е
предвиден по-кратък срок. В настоящия случай
давностния срок е започнал да тече от 01.01.2017г. и към датата на
изготвяне на ревизионния акт не е изтекъл, поради което правилно ответникът не е изключил това задължение
от посочената в акта сума.
По така изложените съображения съдът
намира, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и при своевременно
направено искане на ответника следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200/сто/лв.,
което да бъде заплатено от жалбодателя
Воден от горното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „П.“ АД *** против РЕШЕНИЕ
№1040-06-1/06.01.2022г. на ДИРЕКТОРА на ТП на НОИ Враца, с което е потвърдено РАЗПОРЕЖДАНЕ №РЖ-5-06-01036229/19.11.2021г.
на Ръководителя
на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ Враца.
ОСЪЖДА „П.“ АД *** ДА ЗАПЛАТИ на ТП на НОИ гр.Враца сумата 200 /сто/ лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд чрез
Врачански административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните,че е изготвено.
АДМ.СЪДИЯ: