Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 14.09.2020 г.
СГС, VI-4 състав, в открито съдебно заседание
на трети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
При участието на секретар А. Груева, като
разгледа т.д.N 1561/2018 г., докладвано от
съдия Чомпалов, установи следното:
СГС е сезиран с искова молба от „Л.Б.“ ЕООД,
с която са предявени срещу „М.А.“ ООД искове с правно основание чл.88 ал.1,
изр.2-ро, вр. с чл.265 ал.2 ЗЗД и чл.79 ал.1 ЗЗД. Твърди се от ищеца, че на
02.06.2017 г. е сключил с ответника договор за инженеринг, по който ответникът
е поел по възложение на ищеца задължението да извърши проектиране,
производство, транспорт на материали и елементи и строителни работи за обект –
метална хале, разширение на офис сграда
на фирма „Т.“ в гр.Хинтершмидинг, съобразно приложение N 1, a ищецът е поел задължението да плати възнаграждение в
размер на 133 000 ЕВРО. Крайната дата за изпълнение на възложената работа
е 24.08.2017 г. Сочи се, че ответникът не е бил в готовност да изпълни
поръчката, защото не е разполагал с квалифициран персонал,техника и материали,
поради което ищецът е бил принуден да наеме автокран и оператор от фирма E. H.. На
10.08.2017 г. е подписан анекс, в който ответникът е признал за недостатъци на
работите по металната конструкция, а с писмо от 09.08.2017 г. ищецът е направил
възражения за некачествено изпълнение и не е приел евакуационната стълба. С
последващи писма ищецът е продължил да уведомява ответника за некачествено
изпълнени работи, но тъй като ответникът не е предприел необходимите действия
по изпълнение съобразно уговореното, с
писмо от 12.09.2017 г. ищецът е развалил договора. Поради разваляне на договора
ищецът е извършил строителни работи на стойност 71 103,74 ЕВРО и след
прибавяне на платената на ответника сума от 108 000 ЕВРО се получава разход
от общо 179 103,74 ЕВРО при уговорена стойност в размер на 133 000
ЕВРО, поради което претърпяната от ищеца вреда от развалянето възлиза на 46 103,74
ЕВРО, но с усвояване на банковата гаранция от 6650 ЕВРО вредата се намалява на
39 453,74 ЕВРО. Иска се от ищеца ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 39 453,74 ЕВРО – обезщетение за вреди от разваляне на договора,
както и сумата от 4 439,76 ЕВРО – за наем на кран.
Ответникът
е представил писмен отговор, с който оспорва иска за вреди с възражението, че
не е налице неточно изпълнение на задълженията по процесния договор. Сочи се,
че на обекта е имало монтиран от ищеца кран за извършване на работи, които не
са в предмета на процесния договор, и е уговорено този кран да се ползва за
извършване на работи от ответника по процесния договор, но фактурираните 35
часа работа надвишават използваното от ответника време. Поддържа се, че по
отношение на евакуационната стълба не е налице основание за отбив от 50 % от
възнаграждението, защото не са направени възражения за конкретни недостатъци, а
ищецът е направил изявление за готовност да се приеме изработеното. Освен това
платената от ищеца сума от 11 300,45 ЕВРО надвишава със 100 % уговореното
между страните възнаграждение. Според ответника няма основание за разваляне на
договора, защото в края на м.07.2017 г. е изпълнил възложеното и с писмо от
24.07.2017 г. е уведомил ищеца, а с писмо от 09.08.2017 г. ищецът е направил
забележки, които са отстранени същия ден. С протокол от 16.08.2017 г.
конструкцията е била приета от ищеца, а на 01.09.2017 г. е изготвен протокол, в
който е посочено, че забележките на ищеца са остраними до срока на завършване.
На 07.09.2017 г. е проведена нова среща, но ищецът не е подписал протокола, в
който се сочи, че 75 % от работите са изпълнени. Неоснователни са били исканията
на ищеца за демонтаж на панелите, а след 08.09.2017 г. работниците на ответника
не са били допуснати до обекта. Навежда се довод, че ответникът не е бил
уведомен за конкретните специфични правила за панелите в провинция Бавария и не
е направено конкретно изискване, а ищецът не е възразил по отношение
параметрите за панели, които са използвани от ответника и за които е бил
уведомен.
Ответникът предявява насрещния искове по
чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.79 ал.1 ЗЗД за сумата от 24 560 ЕВРО, от която 6650
ЕВРО е стойността на усвоена от ищеца без основание сума по банковата гаранция,
а остатъкът /17 910 ЕВРО/ е неплатено възнаграждение за изпълнените по договора
работи. Сочи се, че общата стойност на изпълнените по договора работи е в
размер на 125 910 ЕВРО, в които е включена 75 % от стойността на
възнаграждението за монтаж на панели, но е платена сума от 108000 ЕВРО, а без
основание ищецът е усвоил сума по банковата гаранция в размер на 6650 ЕВРО.
Иска се присъждане на сумата от 24 560 ЕВРО, дължима по процесния договор.
Ищецът е
представил допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск с довода,
че е уговорено ответникът да поеме разходите за наем на кран, поради което
дължи направените от ищеца разноски. Поддържа се, че е налице неточно
изпълнение по отношение на евакуационната стълба, защото не са спазени
техническите изисквания за предотвратяване образуването на ръжда – стълбата е
трябвало да се поцинкова. Стълбата не е била доставена на обекта и не е приета
от ищеца, който е възложил на друго лице изработката й. Множеството дефекти по
изработката, за които ответникът е бил уведомен с писма на ищеца и тяхното
неотстраняване са основание за разваляне на договора. Поддържа се, че е налице
неправилен монтаж на панелите, защото вертикалните снадки не прилепват, не са
монтирани уплътнителни ленти между панелите, налице са фуги между фасадните
водачи и фасадните панели, което засяга изолационните качества на фасадните
панели; не са представени сертификати за пожароустойчивост на стенните панели.
Според ищеца ответникът не е следвало да се информира за това какви точно
панели да се вложат, защото след като сградата се намира в Германия, следва да
са изпълнени местните изисквания за проектиране и строеж. В предмета на поетите
от ответника задължения са цялостният процес по проектиране, изработка и
монтаж. Ищецът е поискал от ответника сертификати за панелите, но такива не са
му предадени. Ответникът е следвало като проектант да знае какви материали се
влагат и е следвало да уведоми ищеца, ако материалите не могат да се използват
в Германия. Без спазване на техническите изисквания в Бавария сградата не може
да бъде въведена в експлоатация. Налице е и неспазване на срока, което е
основание за разваляне на договора.
Ответникът е
представил допълнителен писмен отговор, с който поддържа оспорванията на
исковете с възражението, че не е доказано колко време е използван кран. Сочи
се, че евакуационната стълба е качествено изработена и е годна да се ползва по
предназначение, а за периода 24.07 – 22.08.2018 г. ищецът без основание е
отказал да приеме сградата и не е осигурил достъп. Забележките на ищеца са за
незначителни дефекти. Ищецът при преговорите и при сключване на договора не е
поставил изискване за специфични технически характеристики, а се е съгласил с
характеристики по приложение N 1 от договора.
Освен това в хода на изпълнението в писмата си ищецът не е посочил конкретни
изисквания. Оспорва да има нормативен акт в Бавария, който да предвижда
специфични изисквания за панелите.
Представен
е договор от 02.06.2017 г., от който се установява, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение, по което ответникът в качеството на
изпълнител е поел по възложение на ищеца задължението да проектира, произведе,
транспортира материали и елементи и да изпълни строителни работи на обект
„Метално хале – разширение на съществуваща офис-сграда на фирма „Т.“, представляваща
двуетажна сграда с метална конструкция, както и външна евакуационна стълба, намираща
се на територията на Федерална Република Германия, при съобразяване с
изискванията на стандарти DIN EN 1090, DIN EN 1991-1-1, DIN EN 1991-1-4, DIN EN
1993 1-1, DIN EN 1993 1-8, a ищецът в
качеството на възложител е поел задължението да плати възнаграждение в размер
на 133 000 ЕВРО. Срокът на изпълнение е 115 дни считано от 02.05.2017 г. /
24.08.2017 г./.
Към договора
са изготвени приложения
Представено
е споразумение от 19.07.2017 г., с което страните са постигнали съгласие ищецът
по искане на ответника да сключи договор за наем на кран, по който наемната
цена ще се плати от ищеца, след което платеният наем ще се приспадне от
дължимото на ответника възнаграждение.
Представено
е писмо N
373 от 09.08.2017 г., с което ищецът е
направил възражения за недостатъци по металната конструкция поради къси болтове,
незаварени планки и нелягане на гредите върху хоризонтална планка на столчета,
както и непоцинковане на стълбата в частта на стъпалата и накривено монтиране
на една от площадките.
С
електронно писмо от 09.08.2017 г. ответникът е признал за некачественото
изпълнение.
С
анекс N
1 от 10.08.2017 г. страните са се
съгласили, че по металната конструкция има недостатъци, поради което 50 % от
възнаграждението ще се задържи до отстраняването им, което следва да се
констатира с протокол.
Представено
е писмо
N 401 от 25.08.2017 г., с което ищецът е
уведомил ответника, че е в забава, както и за неотстраняване на посочените в
писмо от 09.08.2017 г. недостатъци.
Представено
писмо N
411 от 29.08.2017 г., с което ищецът е
уведомил ответника, че поради забавата се възпрепятстват последващите работи по
монтаж на прозорци, гипсокартонови стени и общивки, инсталационни работи,
бояджийски работи и монтаж на двоен под.
Представено
е писмо N
414 от 30.08.2017 г., с което ищецът е
уведомил ответника, че хоризонталните водачи на трите големи прозореца не са
монтирани хоризонтално, поради което монтажът на прозорците е невъзможен и е
поискал да се осигурят предвидените по проект правоъгълни отвори с предвидените
размери.
Представено
е писмо N
416 от 31.08.2017 г., с което ищецът е
уведомил ответника, че монтираните покривни панели
не покриват изцяло фасадните
Представено
е писмо N
418 от 31.08.2017 г. ищецът е поискал от
ответника да спре по-нататъшния монтаж и да отстрани до 04.09.2017 г. дефектите по писмата от 29.08, 30.08, 31.08. Уведомил го е за
деформиран в долната част панел по ос Д, както и за липса на уплътнителна лента
между фасадните водачи и панелите и го е предупредил, че при неотстраняване на
тези дефекти и на посочените в предходните писма договорът се разваля.
Представено
е писмо
N 432 от 08.09.2017 г., с което ищецът е
уведомил ответника, че фасадните панели са монтирани по начин, който не
осигурява въздухоплътност на сградата, поради което уплътнението не може да
изпълнява своето предназначение; наличие на фуги между фасадните водачи и
фасадните панели, което е неточно изпълнение на фасадната конструкция, а
липсата на уплътнителни ленти в тези фуги нарушава изискванията за монтаж на
такива фасади. Поискано е демонтаж на панелите и повторното и монтиране заедно
с уплътнителни ленти.
Представено
е писмо N
434 от 08.09.2017 г., с което ищецът е
поискал от ответника да представи документ за това, че доставените панели са
допуснати до употреба в Германия.
Представено
е писмо от 12.09.2017 г., с което ищецът е развалил договора поради неточно
изпълнение – неправилен монтаж на фасадните
панели, който не осигурява добро уплътняване, липса на уплътнителни ленти, фуги
между фасадните водачи и фасадните панели, външни наранявания на панелите,
неустановяване, че доставените панели са допустими за използване в Германия,
Представена
е фактура N 12024/31.08.2017 г., в която се
сочи, че ответникът дължи на ищеца сумата от
8 615,73 лв. – разходи за
наем на кран.
Представена е фактура N 17093/27.07.2017 г., в която се сочи, че ищецът дължи сумата от 4154,59
ЕВРО за наем на кран.
Представена
е фактура N 12074/27.09.2017 г., в която се сочи, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 10 338,88 лв. – разходи
за наем на кран.
Представено е
преводно нареждане от 10.07.2017 г., в което се сочи, че ищецът е платил на
ответника сумата от 58 674,90 лв. по проформа фактура N 358/04.07.2017 г.
Представено
е преводно нареждане от 25.07.2017 г., в
което се сочи, че ищецът е платил на ответника сумата от 48 895,75 лв. по проформа фактура N 1-361/14.07.2017 г.
Представено
е преводно нареждане от 14.08.2017 г., в което се сочи, че ищецът е платил на
ответника сумата от 51 829,50 лв. по договор
т.3.1.4 и анекс от 10.08.2017 г.
Представено е преводно нареждане от 17.08.2017
г., в което се сочи, че ищецът е платил на ответника сумата от 51829,50 лв. по
проформа фактура N 1319/17.08.2017 г.
Представена
е фактура N 17104/07.08.2017 г., в
която се сочи, че ищецът дължи на „Т.А.-Ф.“ООД сумата от 409,81 ЕВРО – за
работи с кран.
Представени са нотификации за извършени от
ищеца плащания по фактурите.
Представена е фактура N 1536/01.11.2017 г., в която се сочи, че ищецът дължи на „А. 22“ООД
сумата от 28 495 лв. по договор от 11.09.2017 г. за изработка на метални
изделия и акт по оферта от 21.08.2017 г.
Представен е
акт от 01.11.2017 г. по оферта от 21.08.2017 г., в който се сочи, че
изпълнените от „А. 22“ООД по възложение на ищеца работи по изработка и монтаж на
метални стълби и парапети са на стойност 28 495 лв.
Представено
е преводно нареждане от 12.09.2017 г., в което се сочи, че ищецът е платил на „А.-22“
ООД сумата от 15 000 лв. - аванс по проформа фактура N 148/1.
Представено
е преводно нареждане от 09.11.2017 г., в
което се сочи, че ищецът е платил на „А.-22“ ООД сумата от 13495 лв. по фактура N 1536/01.11.2017 г.
Представена
е фактура N 1348/23.10.2017 г., в
която се сочи, че ищецът дължи на „И.Б.“ ЕООД сумата от 2220 лв. – възнаграждение
за автомобилен превоз на товар от България до Германия.
Представена
е международна товарителница от 19.10.2017 г. за превоз на стоманена стълба от
България до Германия
Представено
е преводно нареждане от 23.10.2017 г., в което се сочи, че ищецът е платил на „И.Б.“
ЕООД сумата от 5 388 лв. – по фактури от 20.10.2017 г. и от 23.10.2017 г.
Представени
са ведомости за платени от ищеца работни заплати.
Представени са преводни нареждания от 15.11.2017 г., както и РКО от
15.11.2017 г. за изплатени от ищеца работни заплати за м.10.2017 г.
Представена е фактура N 788/04.11.2017 г.,
в което се сочи, че ищецът дължи на хотел Щрайнер сумата от 4200 ЕВРО – за
нощувки и храна през периода 08.10-29.10.2017 г.
Представена
е нотификация за плащане по фактурата.
Представена е фактура N 788/04.11.2017 г.,
в което се сочи, че ищецът дължи на хотел Щрайнер сумата от 3800 ЕВРО – за
нощувки и храна през периода 29.10- 10.12.2017 г.
Представена е нотификация за плащане по
фактурата.
Представена е квитанция за закупен бензин на стойност 49,99 ЕВРО.
Представена
е фактура N 1363/26.10.2017 г., в която се
сочи, че ищецът дължи на „И.Б.“ ЕООД сумата от 3240 лв. - за автомобилен превоз
на товар от Германия до България.
Представена
е международна товарителница за превоз на палети с тегло от 5200 кг. от
България до Германия.
Представено е преводно нареждане от 31.10.2017 г., в което се сочи, че
ищецът е платил на „И.Б.“ ЕООД сумата от 16 429,20 лв. – по фактури от
26.10.2017 г. и от 30.10.2017 г.
Представена е фактура N 17418661/04.10.2017
г., в която се сочи, че ищецът е закупил от „К.А.С“ стенни
панели при цена от 10 427,40 ЕВРО, които са авансово платени.
Представена е фактура N 869919/15.09.2017
г. за закупени от ищеца режещи инструменти
при цена от 5 306,73 ЕВРО, дължима на Б.Р..
Представена
е фактура N 884874/06.10.2017 г. за
закупени от ищеца режещи инструменти при цена от 1228,28 ЕВРО, дължима на Б.Р..
Представена
е фактура N 366519/03.10.2017 г. за закупен
от ищеца винт сандвич панел при цена от 1068,05 лв., дължима на „Хилти“.
Представено
е платежно нареждане от 09.10.2017 г., в което се сочи, че ищецът е платил на „Х.–
България“ ЕООД сумата от 1068,05 лв. – по фактурата.
Представена е фактура N
*********/05.10.2017 г. за закупена от
ищеца уплътнителна лента при цена от 1159,52 ЕВРО.
Представена
е фактура N *********/09.10.2017 г., в която се сочи, че
ищецът е закупил уплътнителна лента при цена от 118,24 ЕВРО, дължима на „Вюрт“.
Представена е нотификация за плащане.
Представена е фактура N 892165/17.10.2017 г., в която се сочи, че
ищецът е закупил уплътнителна лента при цена от 152,55 ЕВРО, дължима на Б.Р.
Представена
е фактура N 904729/07.11.2017 г., в която се сочи, че
ищецът е закупил циркулярен диск при цена от 208,68 ЕВРО, дължима на Б.Р..
Представена
е фактура N 998638/750 от 05.01.2018 г., в която се сочи,
че ищецът е закупил ламарина, водосточни тръби и капачка при цена от
9 259,34 ЕВРО, дължима на Ш.-Ц.Н.Ш.. Представена е нотификация за плащане
Представена е фактура N 998633/752 от
04.02.2018 г., в която се сочи, че ищецът е закупил ламарина за облицоване на
фасади при цена от 285,53 ЕВРО, Ш.-Ц.Н.Ш.. Представена е нотификация за
плащане.
Представена
е фактура N ********* 05.01.2018 г., в която се сочи, че
ищецът е закупил винтове при цена от 178,80 ЕВРО, дължима на „Вюрт“.
Представена
е фактура N BP17-060/15.09.2017 г., в която се
сочи, че ищецът е ползвал услуги с колесен товарач при цена от 4 847,70
ЕВРО, дължима на Б.Ф..
Представена
е фактура N BP17-060/07.02.2018
г., в която се сочи, че ищецът заради престой на работници на „Б.Ф.“ дължи
сумата от 2303,24 ЕВРО, дължима на Б.Ф..
Представени
са нотификации за плащане.
Представена е фактура N 60426226/28.09.2017 г., в която се сочи, че ищецът е закупил
строителни материали при цена от 890,79 ЕВРО, дължима на К..
Представена е фактура N 60430056/10.10.2017 г., в която се сочи, че ищецът е закупил
строителни материали при цена от 358,79 ЕВРО, дължима на К.. Представена е
нотификация за плащане.
Представена
е фактура N 20102943/10.11.2017 г., в която се сочи, че ищецът е ползвал
услуги с подемник при цена от 900 ЕВРО, дължима на „Ф.“. Представена е нотификация
за плащане.
Представена
е фактура N 20102969/24.11.2017 г., в която се сочи, че ищецът е ползвал
услуги с подемник при цена от 78 ЕВРО, дължима на „Ф.“. Представена е
нотификация за плащане.
Представена е фактура от 15.02.2017 г., в която се сочи, че за доставка
на фасадно скеле ищецът дължи на „М.М.Ш.“ сумата от 357 ЕВРО.
Представена е фактура N 2999/16.11.2017 г., в която се сочи, че за доставка и
изграждане на фасадно скеле ищецът дължи на „М.М.Ш.“ сумата от 577,15 ЕВРО. Представена
е нотификация за плащане.
Представена
е заповед N 86/30.08.2017 г., с която ищецът
е командировал А. В. в Германия за периода 04.09 – 07.09.2017 г. за проверка на
качеството на изпълняваните метални работи. Представено е платежно нареждане от
07.09.2017 г. за платена от ищеца сума от 2705,62 лв. за самолетни билети.
Представено
е платежно нареждане от 07.09.2017 г. за платена от ищеца сума от 2093,50 лв.
по фактури от 01.09.2017 г. и от 31.08.2017 г.
Представено е платежно нареждане от
14.09.2017 г. за платена от ищеца сума от 1178 лв. по фактури от 07.09, 08.09,
и 13.09.2017 г.
Представена е фактура от 20.09.2017 г. за заплатена от А. В. бензин на
стойност 63 ЕВРО.
Представена е квитанция от
07.09.2017 г. за платена сума от 250 ЕВРО – резервация и 41,55
ЕВРО-бензин.
Представена е фактура 745/07.09.2017 г. за сумата от 108 ЕВРО – нощувка
ъс закуска, дължима от ищеца на Хотел Щ..
Представена е нотификация за плащане.
Представена
е заповед N 93/12.09.2017 г., с която ищецът е командировал А. В. в Германия за
периода 12.09 – 14.09.2017 г. за проверка на качеството на изпълняваните
метални работи.
Представена
е фактура от 14.09.2017 г. за наем на автомобил от водач В. на стойност 127,13
ЕВРО.
Представена
е фактура N 27097/13.09.2017 г. за наем на
кола през периода 12 -14.09.2017 г. на стойност 455 ЕВРО.
Представена
е фактура N 27096/13.09.2017 г. за сумата от
30,67 ЕВРО – такса за издаване на самолетен билет на А. В..
Представено
е платежно нареждане от 14.09.2017 г., в което се сочи, че ищецът е платил
сумата от 1178,88 лв. на Райзебюро Сити Център – по фактури от 07.09,08.09 и
13.09.2017 г.
Представена
е фактура N 2131/15.09.2017 г. за сумата от
30,67 ЕВРО – такса за издаване на самолетен билет на А. В..
Представено
е платежно нареждане от 21.09.2017 г., в което се сочи, че ищецът е платил
сумата от 2 948,20 лв. по заявление от 20.09.2017 г.
Представено
е платежно нареждане от 21.09.2017 г., в което се сочи, че ищецът е платил
сумата от 3 699,22 лв. по фактура от 15.09.2017 г. и и протокол от
15.09.2017 г.
Представено е платежно нареждане от 14.09.2017 г., в което се сочи, че
ищецът е платил сумата от 440,98 лв. по заявление от 13.09.2017 г.
Представена
е фактура N 752/14.09.2017 г., в която се
сочи, че ищецът дължи на Хотел Ш. сумата от 78 ЕВРО за нощувки на В. през 12 –
14.09.2017 г.
Представен
е протокол от 04.09.2017 г., изготвен на процесния обект в гр.Хиндершмидинг, в
който е констатирано, че доставените на обекта панели не са покрити, налице са
неправилни срезове по панелите, петна от ръжда по металната конструкция, отвори по ОС Д, окомплектовки около прозорци,
въздухоплътност на панелите, уплътняване на профилите, връзка покривни-стенни
панели корниз, наранени панели. Даден е срок за отстраняване на дефекти до
11.09.2017 г.
Представено
е електронно писмо от 24.07.2017 г., с което ответникът е поканил ищеца да приеме
монтираната метална конструкция.
Представено
е електронно писмо от 08.08.2017 г., с което ответникът е уведомил ищеца, че
поради неприемане на изработената от него метална конструкция ще се стигне до
забава.
Представено
е електронно писмо на ответника от 09.08.2017 г., в което сочи, че забележките
по метална конструкция ще бъдат отстранени.
Представено
е електронно писмо на ответника от 16.08.2017 г., в което сочи от ответника, че
забележките по писмо на ищеца от 09.08.2017 г. са отстранени.
Представен е протокол от 16.08.2017 г., с
който ищецът е приел изработената от ответника метална конструкция за хале без
фасадни водачи.
Представени
са електронни писма на ответника от 09.08,08.08,16.08, 18.08, 28.08, 01.09,
06.09, 07.09,11.09, 15.09.2017 г.
Представени
са фотоснимки от процесния обект.
Представен
е Български стандарт за самоносещи се двустранно облицовани с метални листове
изолационни сандвич панели, произведени в заводски условия.
По делото е
разпитан св.Х., който по сключен с ищеца трудов договор е изпълнявал длъжността
технически ръководител на процесния обект в Германия, на който ответникът е бил
подизпълнител на метална конструкция, която е изработил и монтирал фасадните
панели. По металната конструкция е имало недостатъци по носещи трегери, които
не са били хоризонтални. Не били монтирани по надлежния ред и са липсвали
винтове и гайки. Вертикалните греди не са били точно изпълнени вертикално,
защото отворите за винтове не са пасвали, поради което не е можело да се
поставят. Подпрозоречните греди не са били хоризонтални и не е могло да се
монтират прозорци. Забележките по металната конструкция са отстранени, но не и
тези по монтажа на фасадните панели, които са били поставени на земята и не са
били рязани с ръчни инструменти. При монтажа панелите не са били поставени
плътно един до друг и не са прилепвали един към друг и на някои места е имало
фуги и голямо разстояние между панелите, поради което е преминавал въздух,
което е наложило да се подменят панелите. На обекта са монтирани стълби, но не
от ответника. Имало е случаи на липса на уплътнителни ленти и на неупренови
ленти. Поради повреди по повърхността на панелите и разлика в тяхната височина,
уплътненията не е можело да се ползва по предназначение. Свидетелят заявява, че
фотоснимките са изготвени на процесния обект за удостоверяване на
недостатъците. Свидетелят е уведомил В., която е служител на ищеца, за това, че
работници на ответника ползват ръчни режещи инструменти, които не са подходящи
за обработка на панелите. Ответникът е доставил кран, който се е повредил,
поради което ищецът е наел друг кран. Около 50 % от монтираните панели са
повредени – някои са били надраскани, други некачествено монтирани, а
ответникът не е представил сертификати за качеството на панелите, за да се
установи могат ли да се монтират в Германия, поради което монтираните от
ответника фасадни панели са демонтирани и на тяхно място са монтирани други - К..
Обектът е бил завършен от ищеца, който е изпратил свои служители на място.
Установява
се от показанията на св.Л., че е собственик на „С.ЕООД и че заедно със служител
на това дружество са били наети по трудов договор от ищеца и са били
командировани на обекта за извършване на ремонт на фасадната облицовка на процесната
сграда. Неговото дружество е демонтирало монтираните по сградата панели, по
които е имало наранявания. След това са монтирани нови панели със същата
дебелина, но на друг производител. Изображенията на дефекти по снимките са били
възприети лично от свидетеля на процесния обект
-криви срезове, неправилни срезове, несъответстващи по размери,
нееднакво отрязани панели, дефекти по фасадната част на панела, фуги, липса на
уплътнителни ленти между панела и металната конструкция; някои от панелите не
са били поставени вертикално и е имало удари по тях. При рязане на панели от
свидетеля и неговите колеги е ползван циркуляр.
Установява
се от показанията на св.В., която е била страна по трудов спор с ищеца,
приключил с отмяна на заповед за прекратяване на трудовия договор, че е била на
процесния обект, на който ответникът е изпълнявал фасадите и металната
конструкция. Свидетелят от името на ищеца е уведомявал ответника са недостатъци.
Имало е дефекти антикорозионното покритие, което на места е било наранено,
както и по нараняване на някои от панелите, а някои от дефектите са били отстранени.
Още преди да започне монтаж на панелите ответникът е представил декларация за
съответствие на използваните панели, а едва след техният монтаж управителят на
ищеца е заявил, че не отговарят не необходимото качество за клас ‚горимост“,
тъй като преди да се пристъпи към изпълнение управителят не е имал възражения.
Работният проект за разкроя на панелите е бил изготвен от ответника и
представен на ищеца, чиито служител са се запознали и не са направили
възражения. Свидетелката заявява, че лично на обекта е възприела изображенията
на фотоснимките. По евакуационата стълба е имало недостатъци по
антикорозионното покритие, поради което е била върната на ответника. Дефектите
по конструкцията са били отстранени. При отворите на прозорците е имало
отклонения в проектните размери, имало е фуги. Ищецът е наел кран за изграждане
на конструкцията и за поставяне на големи панели.
Установява
се от показанията на св.В., който притежава 2 % от капитала на ответника, че е
работел при ответника по трудов договор на длъжността „технически ръководител“
до 31.12.2018 г., че към посещението на обекта на 01.09.2017 г. там са работели
служители на ответника, които са приключвали монтажа на панелите върху
металната конструкция. Обектът не е бил приключен, защото ищецът не е позволил
да се монтират последните панели. От страна на ищеца е имало забележки за
дребни недостатъци, които са отстраними – за надраскани панели и за окомплектовки
около врати и прозорци, няколко панела на предната фасада не са били монтирани,
за уплътнение между металната конструкция и панелите. На три фасади са били
поставени панели, а на четвъртата е оставало да се монтира половината с площ от
около 15 кв.м. ответникът е разполагал с уплътнения, които е имал готовност да
монтира. По желание на ищеца е било вдигнато нивото на прозорците. Задно със
служител на ищеца на име А. е бил изготвен протокол, в който е посочено, че
дефектите са отстраними. При преговорите за сключване на договора ищецът е
поставил изисквания, които се изпълняват от панел с дебелина от 15 см., а на
ищеца е предадена мостра на панел, производство на „Ме Техно“, която е била
одобрена. Едва през м.08.2017 г. ищецът е заявил, че не одобрява въпросните
панели и на ищеца са били изпратени сертификати, а разногласията относно
паналите е започнала, когато половината от тях е била монтирана, а другата вече
е била доставена на обекта. На място се е налагало да се режат отвори в
панелите чрез свободен трион „Зеге“. Реално на обекта се е работело до
05.09.2017 г. Ответникът е извършил дейността по изготвяне на конструктивен
проект относно металната конструкция, фасада инженеринг относно размера и
мястото на поставяне на панелите. По отношение вида на панелите и тяхната
дебелина водещ е проект „отопление и вентилация“ и „пожарна безопасност“, който
обаче не е бил изготвен.
Установява
се от заключението на СТЕ, че видът на панелите е посочен в Приложение 1 и 10
към договора, а стенните панели са посочени в работния проект в чертеж ¼
и в чертеж 2/4. Ответникът е проектирал металната конструкция и е представил
декларации за ползваните панели. За гарантиране на заводско уплътнение
вертикалната фуга трябва да е до 2мм, а при по-голямо отклонение следва да се
извърши демонтаж и ново монтиране. В проекта не е фигурира изискване за
непренови ленти, които нямат отношение към топлоизолацията, но в протокол от
04.09.2017 г. е посочено, когато по-голямата част от фасадните панели са били
монтирани. В обясненията в съдебното заседание на 07.06.2019 г. се сочи от
в.лице, че е необходимо изпълнителят да се съобрази с проект за „пожарна
безопасност“.
Установява
се от заключението на тройната СТЕ, че при закрепване на панелите на процесния
обект липсват шайби, а монтираните винтови съединения имат склонност към
саморазвиване, а панелите не са монтирани към носещата конструкция посредством
пароизолационни уплътнители, което създава условия за конденз и проникване на
влага. Панелите не са уплътнени и помещенията в сградата не са херметизирани.
Разрезите по панелите не са правилни и
няма подравняване. Тези нередности компрометират паналите в противопожарно
отношение, поради което е наложителна тяхната подмяна. Възможно е чрез последващо локално студено поцинкване да
се осигури защита от корозия на стълбата. Монтираните от ответника панели
съответстват на заложените общи параметри в приложение N 1 към договора, но то не отразява в пълнота и
параметичност техническите изисквания. В дадените в съдебното заседание на 11.02.2020
г. обяснения се сочи от в.лица, че представените по делото фотоси са достатъчни
за формиране на изводите в противопожарно отношение, в естетическо отношение и
изискванията за монтаж, защото се вижда липсата на шайби, което води до
разхлабване на панелите поради динамичния товар.
При
така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на спора пред първоинстанционния съд са искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.88 ал.1, изр.2-ро, вр. с чл.265 ал.2 ЗЗД, както и насрещни искове по чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.79 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД. Установи се от представения по делото договор от 02.06.2017 г., че между страните е възникнало облигационно правоотношение, по което ответникът в качеството на изпълнител е поел по възложение на ищеца задължението да проектира, произведе, да транспортира материали и елементи и да изпълни строителни работи на обект „Метално хале – разширение на съществуваща офис-сграда на фирма „Т.“, на който да монтира двуетажна сграда с метална конструкция и външна евакуационна стълба, срещу което ищецът е поел насрещното задължение да плати възнаграждение в размер на 133 000 ЕВРО. В обхвата на дължимите от ответника работи са включени механизация, оборудване и кранове.
По делото е представено споразумение от 19.07.2017 г., от което се установява, че страните са постигнали съгласие ищецът по искане на ответника да сключи договор за наем на автокран, докато кранът е необходим на изпълнителя, както и че са се уговорили дължимата на наемодателя наемна цена да се плати от ищеца, а след това платеният от ищеца наем да се приспадне от дължимото на ответника възнаграждение. Уговорките в това споразумение сочат по несъмнен начин, че ответникът в качеството на изпълнител не е осигурил на строителния обект необходимата за изпълнение на възложената работа строителна техника – автокран, което е довело до необходимост ищецът да сключи с трето лице наемен договор за ползване на вещ, която е необходима на ответника за изпълнение на неговото задължение по договора.
Доколкото със споразумението е уговорено, че договорът за наем ще се сключи от ищеца по искане на ответника, както и че платената от ищеца наемна цена на третото лице наемодател ще подлежи на приспадане от дължимото на ответника възнаграждение, съдът приема, че причината за сключването на наемния договор е неправомерното поведение на ответника, който не е осигурил на обекта автокран, необходим за изпълнение на възложената по договора работа. В този смисъл възраженията на ответника, че на обекта е имало монтиран от ищеца кран за извършване на работи, които не са в предмета на процесния договор, което е причината за недоставянето на кран, е неоснователно. След като ответникът изрично се е съгласил от дължимото му възнаграждение да се приспадне платената от ищеца наемна цена за ползването на кран, няма никакво съмнение, че поведението на ответника е причина ищецът да сключи наемния договор и да направи разходи за наемна цена, които разходи при правомерно развитие на правоотношението по договора за изработка ищецът в качеството на възложител не би направил, защото задължение на ответника - изпълнител е да осигури на обекта техниката, необходима за извършване на възложената му работа.
Не се спори, че на обекта реално е бил ползван за изпълнение на работата по договора наетият от ищеца автокран, което фактическо обстоятелство се потвърждава от фактура N 17093/27.07.2017 г. и фактура N 17104/07.08.2017 г., в които се сочи, че ищецът дължи на „А.Х.“ ООД сумата от 4154,59 ЕВРО и 409,81 ЕВРО. Не се спори, че дължимата от ищеца наемна цена по тези две фактури е била платена, което се потвърждава и от неоспорените нотификации, от които се установява, че е платена безкасово сумата от общо 4439,76 ЕВРО /по първата фактура е платено с отстъпка 4029,95 ЕВРО/. Тази платена от ищеца сума подлежи на приспадане от дължимото на ответника възнаграждение, но тъй като впоследствие е прекратена договорната връзка поради разваляне, не е била извършена компенсация. Това означава, че сумата следва да се присъди на ищеца, за да се възмезди за направените от него разходи за дейност, която попада в обхвата на поетите от ответника задължения, но не е извършена.
Възражението на ответника, че не е участвал при отчитане на времето за работа с наетия по негово искане от ищеца автокран и че платената от ищеца сума е завишена, е неоснователно. Работите с наетия от ищеца автокран са сторени именно на процесния обект и са спомогнали за изпълнение на възложената на ответника работа по изграждане на двуетажната метална конструкция /метално хале/, поради което няма основание ответникът да дължи на ищеца по-малка по размер сума от тази, която ищецът е дължал и платил на третото лице наемодател, с което ищецът е сключил наемен договор по изричното искане на ответника.
С оглед на поетото в т.1.8.2 и т.11.2.1 от процесния договор задължение за осигуряване от ответника на технологично оборудване /кран/, което задължение става ясно от споразумение от 19.07.2017 г., че не е било изпълнено, съдът на основание чл.20 ЗЗД тълкува клаузата на т.3 от споразумението като уговорка, която лимитира размера на отговорността на ответника за това неизпълнено от него задължение, което ще се равнява по размер на платения от ищеца наем на третото лице наемодател. Това е така, защото направените от ищеца разходи за наем са в пряка връзка с неизпълненото задължение на ответника да осигури необходимия за изпълнението кран. В този смисъл са и показанията на св.Х., в които се изнасят факти за това, че доставеният от ответника кран е бил неподходящ и се е повредил, което е породило нуждата от нов кран, но съгласно нормата на чл.259 ЗЗД изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства, а рискът по договора за изработка се носи от изпълнителя – чл.258 ЗЗД, включително и за повреждане на техниката, която представлява средство за постигане на дължимия от изпълнителя резултат. Именно това е и основанието за пораждане на задължението на ответника да възмезди ищеца за платената наемна цена. Това е така, защото няма друго логическо обяснение за причината да възникне за ответника парично задължение към възложителя, ако ответникът, който се е задължил да осигури на обекта необходимата техника, бе изправна страна в качеството на изпълнител.
Платената от ищеца наемна цена по волята на страните служи за репариране вредата от неизпълненото от ответника задължение, а размерът на тази наемна цена е предвидим, доколкото в споразумението е уговорено, че наемната цена се приспада от възнаграждението на ответника, без да е предвиден някакъв лимит. Отнапред страните са се съгласили, че размерът на платения от ищеца наем ще формира и размера на насрещното задължение на ответника.
По делото не се представиха доказателства, от които да се установи, че ответникът е изпълнил договорното задължение да възмезди ищеца за направените от него разходи по изплащане на наемна цена на третото лице наемодател, поради което предявеният иск по чл.79 ал.1 ЗЗД е основателен.
По иска с правно основание чл.88 ал.1, изр.2-ро, вр. с чл.265 ал.2 ЗЗД. По отношение на иска за вреди от неизпълнение на договора следва да се спомене, че в исковата молба, в допълнителната искова молба, а и в уточнителна молба от 01.02.2019 г., ищецът изрично се позовава на факта, че процесният договор е развален в една негова част /по отношение на панелното покритие и стълбата/, а повдигнатите фактически твърдения за разваляне на договора отричат възможността претенцията за вреди да се квалифицира по чл.79 ал.1, предл.2-ро ЗЗД или по чл.265 ал.1, т.2 ЗЗД, защото тези искове се основават само на действащ договор, по който на договорно основание кредиторът има право да претендира или реално изпълнение, или обезщетение вместо изпълнение. При разваляне на договора обаче се прекратява договорната обвързаност и отпадат породените от договора права и задължения, поради което и никоя от страните не разполага с иск на договорно основание.
Алтернативно предвидените в нормата на чл.79 ал.1 ЗЗД възможности за кредитора могат да се упражнят от него само при действащ договор, но в случая ищецът многократно се позовава на факта на развалянето на договора в една негова част, а този твърдян от него факт изключва възможността искът да се подведе под нормата на чл.79 ал.1, предл.2-ро ЗЗД. Искът по чл.265 ал.1, т.2 ЗЗД е сходен на иска по чл.79 ал.1, предл.2-ро ЗЗД и също има за основание действащ договор, по който възложителят е в неточно изпълнение на договорното си задължение, но твърдяното от ищеца разваляне на договора прекратява договорната връзка и задължението на изпълнителя отпада /по отношение на панелното покритие и стълбата/, поради което не може да се претендира на договорно основание заплащане от изпълнителя на разходите, направени от възложителя за отстраняване на недостатъци.
Ответникът в качеството на изпълнител е извършил част от възложената работа – по проектиране, изработване и монтаж на метална конструкция, която е била предадена и приета от ищеца в качеството на възложител с протокол от 16.08.2017 г. Спорът е концентриран около частта от договора, която поражда задължение за поставяне на фасадната облицовка на сградата с панели и монтаж на евакуационната стълба. Според съда неточното изпълнение на тази спорна част от предмета на процесния договор обуславя правото на възложителя да развали договора за съответната част – относно извършването на монтаж на панели и на евакуационна стълба, която част е фактически обособима от изпълнената вече по договора работа – проектирането и изграждането на двуеатажното метално хале. Работите по поставянето на панели на сградата и монтиране на стълбата са фактически обособими от вече изграденото на място двуетажно метално хале, а в графика за плащане –Приложение N 3 към договора изрично е предвидено да се сторят като последен етап /фаза/. Работите по поставяне на панелите и евакуационната стълба изрично са отграничени и като стойност в договора и графика за плащания –приложение N 3 – 25 000 ЕВРО, която се дължи като окончателно плащане.
При тези факти съдът приема, че пълното неизпълнение на тази част от договора, респ. абсолютната негодност на изпълнената тази част от работата, е факт, който е в състояние да породи потестативното право по чл.265 ал.2 ЗЗД възложителят да развали договора в тази част и да се освободи от договорната обвързаност, касаеща неговото задължение да приеме и плати възнаграждение за панелите и евакуационната стълба. При наличие на вече изградено на място двуетажно хале, но негодност на стълбата и на панелното покритие на сградата не следва да се отрича правото на кредитора да развали на основание чл.265 ал.2 ЗЗД договора за тази обособима във фактическо и правно отношение част от поръчката.
От събраните по делото доказателства, преценени в съвкупност и най вече от заключението на тройната СТЕ, което съдът кредитира като по-задълбочено и по-добре мотивирано от заключението на единичната СТЕ относно качеството на панелите и на техния монтаж, съдът приема за установено, че по изграденото от ответника на обекта двуетажно метално хале е било монтирано по-голямата част от панелното покритие, но със съответни неточности по монтажа, свързани с недобро уплътняване и поява на фуги, засягащи изолационната способност на панелите и предпоставки за конденз, както и до възникване на опасност от саморазвиване на винтовете, с които са закрепени. Съдът възприема за верни констатациите на тройната СТЕ, че е извършен неправилен монтаж на панелите, макар и вещите лица да са изградили заключението си на представените от ищеца веществени доказателства – фотоснимки, доколкото от страна на ответника не са представени други такива, които да излагат факти в противния смисъл. Достоверността на данните от фотоснимките се подкрепя от протокол от 08.09.2017 г. По делото е разпитан св.В., който обаче е съдружник в ответното дружество и е заинтересован от изхода на спора, но и показанията му, както и на св.В. и св.Х., не могат да служат за изясняване на факти, за които са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите, защото свидетелските показания и заключението на вещото лице в граждански процес са различни доказателствени средства, служещи за установяване на различни по своето естество факти.
Съдът приема, че посочените по-горе недостатъци сами по себе си са отстраними чрез демонтиране на панелите и повторното им монтиране, което впрочем по твърдения на ищеца е сторено от него впоследствие, но при втория монтаж са ползвани други панели, за което данни се съдържат в показанията на св.Л. и св.Х.. Сами по себе си неправилно монтираните панели, по които е имало и следи от неправилно изрязване, представляват недостатъци, които не обуславят абсолютната негодност на изработката в тази част, защото панелите са подменяеми, т.е налице е отстранимост на недостатъците чрез техния демонтаж и извършване на нов монтаж при спазване на технологичните правила и използване на подходящи средства за работа. В случая обаче следва да се отчете още едно фактическо обстоятелство, което е свързано с фактическата годност на монтираните панели, а оттам и с фактическия извод дали отклонението от поръчката е толкова съществено, че работата е негодна за нейното предназначение – качеството на панелите.
От заключението на тройната СТЕ се установява, че монтираните от ответника панели не отговарят на техническите изисквания за пожароустойчивост, действащи в провинция Бавария, Германия, които следва да се прилагат с оглед мястото, където се изпълнява възложената по договора работа. Панелите, които следва да се вложат при изпълнение на работата е необходимо да са изработени от материал с клас на пожароустойчивост – Bs3, d0 или Bs2, d0, а вложените от ответника са изработени от материал с по-нисък клас – B3. Фактическата констатация, че вложените от ответника при монтажа панели не отговарят на техническите изисквания, е основание за фактическия извод, че е налице пълна негодност на изпълнената по тази част от договора работа, която не е в състояние да служи на кредитора по предназначение. Следва да се спомене, че ответникът не оспорва факта на пълна негодност на поставените от него панели, защото неговата защитна теза е, че е монтирал панели, които са му посочени от ищеца възложител, както и че ищецът е знаел за качеството на панелите в процеса на тяхно монтиране, но е направил възражения едва след монтирането им на сградата.
Важно е да се отбележи, че от страна на ответника не се твърди фактът, че е разполагал на място с панели, отговарящи на изискванията за пожароустойчивост в провинция Бавария, нито се твърди, че е имал и е изразил готовност монтираните некачествени панели да ги демонтира и подмени с такива, отговарящи на изискванията в посочената чужда провинция. Извънпроцесуалното поведение на ответника, а и неговото процесуално поведение, сочат, че въобще не е положил усилия да установи дали са налице специфични технически изисквания в провинция Бавария, както и че въобще не е бил наясно с действащите там изисквания относно пожароустойчивостта на панелите.
С писмо N 434/08.09.2017 г. ищецът е изискал от ответника изпълнител информация за качеството на панелите и дали отговарят на изискванията за употреба в Германия, а ответникът не е дал нужната информация, поради което съдът приема, че при незнанието на ответника за това на какви точно технически изисквания следва да отговарят панелите и при липса на готовност на ответника да вложи панели с необходимото качество - клас на пожароустойчивост – Bs3, d0 или Bs2, d0, в полза на ищеца е възникнало на основание чл.265 ал.2 ЗЗД правото да развали договора в тази част, което е упражнил с писмо N 451/12.09.2017 г. Станало е повече от „явно“ по смисъла на чл.262 ал.2 ЗЗД, че ответникът не е в състояние да изпълни по надлежния начин работата по монтажа на панелите, а монтираните на сградата панели са абсолютно „негодни“ по смисъла на чл.265 ал.2 ЗЗД.
Ответникът е повдигнал доводи, че ищецът е бил наясно с това какви по вид и с какво качество панели са вложени при монтажа. В подкрепа на тези фактически твърдения са показанията на св.В. и св.В., които се кредитират от съда като верни в тази част, защото се подкрепят от представените по делото приложение N 1 и приложение N 10 /Бюджетна оферта/ към договора, писма на ответника от 09.03, 06.09, 11.09.2017 г., а от обясненията дадени от в.лице С. в съдебното заседание на 07.06.2019 г. се сочи, че в конструктивния проект, съгласуван между страните, и в монтажната схема са описани характеристиките на панелите, вложени от ответника при монтажа. В този смисъл са и фактическите изводи в заключението на тройната СТЕ.
Фактическата констатация, че още при сключване на договора и в процеса на неговото изпълнение ищецът е бил наясно с качеството на „материала“, с който ответникът ще изпълни поръчката, не е основание за правен извод, че абсолютната негодност на изпълнената работа по тази част от договора е по вина ищеца.
На първо място – нормата на чл.267 ал.2 ЗЗД предвижда, че изпълнителят има право на възнаграждение, ако изпълнението на работата е станало невъзможно изцяло или отчасти вследствие негодността на материала или на проекта, дадени от поръчващия, и изпълнителят своевременно го е предупредил. Тази норма по ясен и категоричен начин сочи коя от страните по договора за изработка е длъжна да проверява и следи за годността и качеството на материала, който ще се влага при изпълнение на работата – това е изпълнителят, а не възложителят.
Нормата на чл.267 ал.2 ЗЗД поражда не само задължение за изпълнителя да провери качеството и годността на „материала“, но и задължение да уведоми своевременно възложителя за констатирана негодност, респ. за отклонение и несъответствие с техническите изисквания. Нещо повече – нормата санкционира неизпълненото задължение на изпълнителя с настъпване на неблагоприятната за него последица, изразяваща се в невъзникване на право на възнаграждение, а това не оставя съмнение за извода, че в този случай поведението на възложителя се квалифицира от закона като особено укоримо, защото той се лишава от основното право по договора – да получи възнаграждение.
Фактическият извод на съда е, че негодността на поръчания от ищеца възложител материал е обусловил и абсолютната негодност на изпълнената по тази част от договора работа, а правният извод е, че това е настъпило поради неправомерното поведение на ответника, който в качеството на изпълнител не е изпълнил задължението си да установи негодността на материала чл.267 ал.2 ЗЗД и да предупреди възложителя.
На следващо място – нормата на чл.260 ал.1 ЗЗД предвижда, че изпълнителят е длъжен да предупреди веднага другата страна, ако даденият му проект или доставеният му материал е неподходящ за правилното изпълнение на работата, и да иска извършване на нужните промени в проекта или доставяне на подходящ материал. В случая материалът не е доставен от ищеца възложител, но в заключението на единичната и обясненията на в.лице С. се сочи, че не е изготвен проект по „пожарна безопасност“, който според обясненията на в.лица по тройната СТЕ в съдебното заседание на 11.02.2020 г. следва да намери място в частта „ОВИ“. В действителност по делото няма данни да е изготвен такъв проект, но след като изпълнителят на основание чл.260 ал.1 ЗЗД е длъжен да уведоми възложителя за негодност на дадения проект, на още по-силно основание той е длъжен да го уведоми при липса на проект по някоя част - „пожарна безопасност“.
В приложение N 1 и в приложение N 7 /задание на възложителя/ към договора такъв проект не е включен в обхвата на възложената дейност по проектиране, но ответникът в качеството на изпълнител не е уведомил ищеца възложител за този пропуск, който е свързан с извършването на монтаж на панелите, поради което ответникът следва да понесе предвидените в нормата на чл.260 ал.2 ЗЗД последици, които не го освобождават от отговорност.
В процесната заключителна част от възложената с договора работа е и изработката и монтаж на евакуационна стълба. В изявлението на ищеца за разваляне, обективирано в писмото от 12.09.2017 г., не е посочено неизпълнението на задължението за монтаж на стълбата, но следва да се приеме, че изявление за разваляне на договора в тази част е направено с предявяване от кредитора на претенция за последиците от развалянето - обезщетение за вредите от неизпълнението /решение № 175 от 31.01.2019 г. по гр.д. № 3115/2017 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС/.
По делото е представено писмо на ответника от 09.08.2017 г., в което се съдържа направеното от него признание за недостатъци по стълбата, описани в писмо на ищеца N 373 от 09.08.2017 г., относно неспазване на изискванията срещу поява на ръжда. Процесната сълба не е монтирана на място и не е предадена на ищеца, а ответникът в хода на процеса се е разпоредил с нея в полза на трето лице.
Стълбата през хода на процеса е била в държане на ответника, и по точно към изготвяне на заключенията и на двете съдебни експертизи, но ответникът не е поставил задача и не е искал да се извърши оглед за констатиране на нейното фактическо състояние, а в писмото от 09.08.2017 г. се признава за наличието на описаните недостатъци в писмо на ищеца N 373 от 09.08.2017 г., които са предпоставка за появата на ръжда, която ще се разнесе и на други места, поради което съдът приема, че това фактическо състояние на стълбата е било неподходящо за нейното монтиране на сградата. Няма данни недостатъците по стълбата, касаещи предпоставки за възникване на корозия на материала, да са отстранени и стълбата да монтирана на сградата – напротив стълбата е била върната от ответника в България и е продадена в хода на процеса /проформа фактура N 074/07.02.2020 г. и предавателен протокол от 07.02.2020 г./, поради което съдът приема, че развалянето на договора обхваща и частта, имаща за предмет евакуационната стълба.
Процесната стълба е била изработена, но не е предадена на възложителя, който е имал право да откаже приемане поради недостатъците, които са предпоставка за поява на корозия, съответно и да развали договора в тази част поради непривеждането на стълбата в необходимото състояние за нейното ползване по предназначение. В случая не е налице дори разместване на фактическата власт върху процесната стълба и реално получаване от възложителя, а още по-малко е налице и правното действие по признание, че нейната изработка напълно съответства на възложеното. По отношение на тази част от изработката е налице пълно неизпълнение.
Освен това в заключението на тройната СТЕ се сочи, че не е налице проектно решение за стълбата и е невъзможно да се прецени съответствие с фактическото изпълнение / оглед не е сторен поради процесуалното поведение на ответника/, поради което и тук има място да се постави въпросът за приложение на чл.260 ал.1 и ал.2 ЗЗД. Извършената от ответника продажба на стълбата, която е изработена по поръчка на ищеца и е следвало да се монтира на сградата, по същество сочи, че той няма намерение да предложи точно изпълнение на дължимата по тази част от договора престация.
Като краен извод – процесният договор поражда задължение да се извършат опредени работи, а задължението на ответника изпълнител не е неделимо, а делимо, защото определени части от изработката са фактически обособими и в самия договор са обособени като различни стойности и етапи на изпълнение. Частта от договора, касаеща монтаж на панелите и изработката и монтаж на стълбата, е обособима от останалата част от договора и е уговорено да се извърши едва след приемане на работата по изграждането на металното хале, като е посочена и стойност на тази част от поръчката – 25 000 ЕВРО. Не е налице „полезност“ за кредитора възложител както по отношение на работата по монтаж на панелите, така и по отношение на стълбата, която ответникът в писмо от 09.08.2017 г. признава, че е изработил с недостатъци, описани в писмо на ищеца N 373 от 09.08.2017 г., но не ги е отстранил и не е предал дължимия резултат. Освен това в писмото от 12.09.2017 г. ищецът се е позовал на обстоятелството, че ответникът не е в състояние да изпълни в срок работата, а към изпращане на изявлението за разваляне на 12.09.2017 г. посоченият в приложение N 2 от договора краен срок – 24.08.2017 г. вече е настъпил. Изработеното по отношение на панелите е абсолютно негодно поради вложените от ответника материали, които не отговарят на техническите изисквания, а тази негодност е основание за разваляне на договора на основание чл.262 ал.2 ЗЗД, респ. чл.265 ал.2 ЗЗД. Правната квалификация няма значение, защото фактите са едни и същи, а последиците по отпадане на правната връзка настъпват и в двете хипотези по отношение процесната част от договора.
По иска с правно основание чл.88 ал.1,
изр.2-ро ЗЗД. Доколкото за процесната част от договора не е било платено
авансово възнаграждение, а ищецът е направил впоследствие разходи именно за
изпълнение на работите по тази част от договора / за която е отпаднала
обвързаността/, единствено чрез иска по чл.88 ал.1 ЗЗД могат да се възмездят
претърпените от ищеца вреди. Само в хипотеза на платено възнаграждение възложителят
разполага с иск по чл.265 ал.1, т.2 ЗЗД /решение № 23 от 04.08.2014 г. по т.д. № 1938/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 99 от 11.07.2017 г. по т.д.. № 2483/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, решение № 120 от 20.06.2017 г. по т.д. № 1032/2016 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.
Развалянето на договора за изработка в съответната фактически и договорно обособена част – монтаж на панелите и на евакуационната стълба, поражда право на обезщетение за вредите от неизпълнения в тази част договор. Причинявайки развалянето, длъжникът не е изпълнил свое предшестващо задължение и е нарушил правилото "Pacta sunt servanda", но подлежащите на обезщетение вреди по чл.88 ал.1 ЗЗД не са вредите от неточно изпълнено договорно задължение, защото правната връзка се прекратява и отпадат задълженията. Подлежащите на обезвреда вреди са вредите от неизпълнение на договора поради неговото разваляне.
Обезщетението за вредите от неизпълнението на договора
поради неговото разваляне обхваща вредите от нарушения негативен
интерес на кредитора –
вредите от настъпването на
нежеланата за него промяна, но не обхваща вреди от
накърнен позитивен интерес – от ненастъпване на желаната промяна, изразяваща се
в точно изпълнение на договорно задължение, защото при разваляне на договора
задълженията по него отпадат.
След като договорът е разрушен, нарушен е негативният интерес на кредитора, а обезщетението за него ще обхване само разноските по сключване на договора и вредите, представляващи разликата в условията, при които е сключена последващата сделка („сделка на покритие“) спрямо стойността на престацията на кредитора, от която се е освободил чрез развалянето. В този смисъл е и утвърденото становище в правната доктринаК., Тр. иК., А. – "Отговорност при нарушен негативен интерес“, сп. "Търговско право", бр. 6, 2003 г., стр.93, както иК., Тр. „Основание на гражданската отговорност“, 2002 г., стр.34-47. Отговорността по чл.88 ал.1 ЗЗД възниква не поради неточно изпълнение на договорно задължение, а поради отпадане на задължението заради развалянето на договора, а в обхвата на обезщетението не се включват вредите от неточното изпълнение на договорно задължение, което е основание за разваляне на договора.
Обезщетението за нарушения негативен интерес изисква създаването на такова положение, което е еквивалентно на онова, което би съществувало без разваляне на договора. Без разваляне на договора в процесната част и изпълнението му в тази част кредиторът в качеството на възложител би изплатил възнаграждение в размер на 25 000 ЕВРО – график на плащания, приложение N 3 към договора. В този смисъл горните теоретични положения следва да се приложат на практика чрез извършване на преценка какъв е размерът на извършената от ищеца престация по „сделката на покритие“, а разликата между този размер и сумата от 25 000 ЕВРО формира размера на понесената вреда от развалянето на договора.
Установи се от представените доказателства – показанията на св.Л. и на св.Х., че ищецът е наел работници /най-вероятно по реда на чл.68 ал.1, т.2 КТ/, на които е било възложено да демонтират некачествените панели и на тяхно място да монтират нови, както и че на работниците е изплатено трудово възнаграждение. Това не са разходи по „сделка на покритите“, но след като упражнилият правото да развали договор кредитор има право на разликата между неговата престация и платеното по сделката на покритие, на по силно основание той има право да претендира разликата между неговата престация и стойността на направените от него самия разходи за изпълнение на частта от договора, която е развА..
В тези разходи следва да се включи сумата от 10 427,40 ЕВРО за закупуване на стенни панели по фактура N 17418661/04.10.2017 г., сумата от 5306,73 ЕВРО за закупуване на необходимите технологични средства по фактура N 869919/15.09.2017 г., сумата от 1068,05 лв. /546,09 ЕВРО, по фактура N 366519/03.10.2017 г. за закупен винт сандвич панел, сумата от 1049,10 ЕВРО за закупени уплътнителни ленти по фактура *********/05.10.2017 г., сумата от 118,24 ЕВРО по фактура *********/09.10.2017 г. за технически средства, 152,55 ЕВРО по фактура N 892165/17.10.2017 г. и 125,50 ЕВРО по фактура 904729/07.11.2017 г. за технически средства, сумата от 8066,49 ЕВРО за материали по фактура N 998638/750 от 05.01.2018 г., N ********* 05.01.2018 г. Общо 26 894,87 ЕВРО за материали.
Следва да се прибави сумата от 357 ЕВРО и 577,15 ЕВРО по фактура от 15.02.2017 г. и фактура от 16.11.2017 г. за доставка и наем на скеле, както и сумата от 900 ЕВРО за работи с подемник ремарке по фактура N 20102943; сумата от 78 ЕВРО за същите работи по фактура N 20102969/24.11.2017 г. Общо 1912,25 ЕВРО.
Към разходите следва да се прибави сумата от 11 300,45 ЕВРО, която сума се претендира по фактура 1536/01.11.2017 г. за изработка на стълба, и по фактура N 1348/23.10.2017 г. за международен автомобилен превоз до Германия. Това е разход по „сделка на покритие“ в чист вид. В действителност, както се възразява от ответника, възнаграждението по тази сделка на покритие значително надвишава стойността на стълбата, която е била уговорена между страните. Доколкото обаче не са представени доказателства за симулативност на „сделката на покритие“ и няма данни за средната пазарна цена на тази стълба, съдът приема, че сумата следва да се включи при изчисление на вредата. Неправомерното поведение на ответника е причината за този разход и няма основание да се намали размерът на неговата отговорност, доколкото не са налице факти, които да попадат в хипотезата на чл.83 ал.2 ЗЗД, защото не е доказано, че недостатъците по стълбата са били отстранени и че възложителят неправомерно не я е приел.
Тъй като на обекта са били вече монтирани абсолютно негодните панели, е било необходимо същите да се демонтират, за да може да се монтират отговарящите на изискванията в провинция Бавария панели, закупени от ищеца. Тези разходи по демонтаж и монтаж на новите панели са в размер на 22 195,40 ЕВРО и за тях са представени платежни документи - фишове за работна заплата, РКО и платежни нареждания, удостоверяващи заплащането им от ищеца, както и внасяне на осигурителни вноски, които не са оспорени.
Ищецът е направил разходи в размер на общо 62 302,87 ЕВРО по изпълнение на работите, които са предмет на частта от договора, за която е настъпил правният ефект по разваляне. От страна на ответника не се оспорва, че сумата е платена за работи по поставяне на нови качествени панели и по монтаж на нова стълба, но следва да се спомене, че посочените по-горе фактури обуславят фактическия извод за сторени на процесния обект работи, защото удостоверяват закупени от ответника стълба, строителни материали и технически средства. Освен това в показанията на св.Л. и на св.Х. се изнасят факти за реално сторени от ответника работи по поставяне на нови панели.
От представените нотификации, РКО, платежни нареждания се установява, че ищецът е платил за закупените стоки /в някои от платежните документи платените суми са в малко по-нисък размер от посочените във фактурите стойности/, както и че е платил възнаграждения на командированите на обекта работници и е внесъл осигурителни вноски.
По отношение на наетите от ищеца работници и закупените от него материали следва да се спомене, че това е може би най-икономичният начин за изпълнение частта от договора, която е развА., защото ако бе сключена „сделка на покритие“ например с германско дружество изпълнител, разходите биха били най-вероятно по-високи.
Размерът на понесената от ищеца вреда възлиза на 37302,87 ЕВРО, която сума представлява разликата между стойността на престацията на ищеца по развА.та част от договора /25 000 ЕВРО/ и разходите по изпълнение на работи по тази част в размер на 62 302,87 ЕВРО. От сумата в размер на 37 302,87 ЕВРО следва да се приспадне сумата от 6 650 ЕВРО по усвоената от ищеца банкова гаранция, поради което дължимото обезщетение възлиза на 30 652,87 ЕВРО.
При изчисление на обезщетението не следва да се включва сумата от 1656,59 ЕВРО, която представлява разход за транспортиране на некачествените панели от Германия до България. Този разход не е нито предвидим по смисъла на чл.82 ЗЗД, защото панелите са били предназначени за употреба в Германия, нито е бил нужен за изпълнението от ищеца на работите по развА. част от договора. Според съда направените разходи за транспорт на панелите от Германия до България нямат връзка с факта на разваляне на договора в частта, в която е възложен монтаж на панели в Германия. Не така например стоят нещата с разходите за международен автомобилен превоз на новата изработена по поръчка на ищеца стълба, която е превозена от България до Германия.
Според съда при изчисление на обезщетението не следва да се включва и сумата от 3384,28 ЕВРО – разходи за командироване на служители на ищеца в Германия през периода 30.08 – 20.09.2017 г. Тези разходи са направени в по-голямата си част през периода на действие на договора, поради което те нямат връзка с развалянето на договора и настъпилите от този факт вреди, а по-скоро са обусловени от нуждата да се установи качеството и количеството на изпълненото от ответника. Следва да се спомене, че дори и да бе налице точно изпълнение, ищецът следваше да направи същите разходи, защото е длъжен да има на обекта служители, които да констатират изпълнената работа по качество и обем, независимо от това дали е налице точно, или неточно изпълнение.
Тези разходи не са в причинна връзка с разваляне на договора в частта за панелите и стълбата и не представляват вреда от разваляне на договора в съответната част. Освен това са и „непредвидими“ по смисъла на чл.82 ЗЗД разходи, защото св.Б.Х. е изпълнявал на обекта длъжността „технически ръководител“ и от името на ищеца е извършвал надзор на строителните работи, а не може да се приеме, че при сключване на договора ответникът е предвиждал, че при неизпълнение ответникът ще командирова служители, които би следвало да са осигурени на обекта и при точно изпълнение на изработката.
Тези изводи на съда следва да се отнасят и по отношение на сумата от 3760 ЕВРО – разходи за нощувки на монтажисти през периода 14.08 – 24.09.2017 г. Доколкото ищецът е направил разходи за демонтаж на некачествените панели по перото на стойност 22 195,40 ЕВРО, съдът приема, че разходите за нощувки на монтажисти не представляват вреди от разваляне на договора, както и че не са предвидими. Освен това е неясно какви точно дефекти са били отстранявани и дали тези дефекти касаят тази част от договора, за която е настъпил правният ефект на развалянето. Това е така, защото ако са отстранени дефекти по работи, за които не е настъпил правният ефект на развалянето – металното хале, то тези разходи имат отношение към вреди от неточно изпълнение на задължения по неразвА. част от договора, а не представляват вреда от развалянето на договора в процесната част.
Първите две групи служители са били командировани с начални дати от 14.08 и от 20.08.2017 г., а платените суми за техни нощувки е неясно каква точно връзка имат с развалянето на договора в частта за панелите и стълбата, настъпило впоследствие през първата половина на м.09.2017 г. Освен това в показанията на св.Х. не се сочи да са били изпратени от ищеца работници за отстраняване на дефекти – такива са изпратени за демонтажа и монтажа на новите панели.
Искът по чл.88 ал.1 ЗЗД следва да се уважи за сумата от 30 652,87 ЕВРО и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По насрещния иск на ответника с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата от 17 910 ЕВРО. По изложените по-горе съображения относно фактите, които са основание да възникне в полза на ищеца правото да развали договора, съдът приема, че искът по чл.266 ал.1 ЗЗД е неоснователен. Получената от ответника сума от 108 000 ЕВРО покрива стойността на изпълнената по договора работа, констатирана с протокол от 16.08.2017 г. Общата стойност на договора е 133 000 ЕВРО, на колкото се равнява сборът на сумите от 108 000 ЕВРО /платена/ и 25 000 ЕВРО, която е стойността на тази част от договора, за която е настъпил ефектът на разваляне – работите по монтаж на панели и на стълбата.
Както се спомена по-горе, монтираните от ищеца по насрещния иск панели не отговарят на необходимото качество, поради което са и абсолютно негодни за предвиденото в договора предназначение. В този смисъл монтираните некачествени панели нямат качеството на полезност за кредитора възложител, който не дължи изплащане на възнаграждение за абсолютно негодна изработка.
Този извод на съда следва да се отнася и за претенцията, касаеща стойността на стълбата, по отношение на която дори не е настъпило разместване на фактическата власт, а и която е продадена от ответника на трето лице.
Освен това – съдът прие, че е настъпил правният ефект на прекратяване на договорната връзка поради разваляне на договора в частта, имаща за предмет монтаж на панелите и стълбата, а поради развалянето са отпаднали правата и задълженията за съответната част от изработката. Този правен ефект изключва възможността ищецът да има право на възнаграждение по чл.266 ал.1 ЗЗД, каквото право произтича само от действащ договор.
По отношение на претенцията по чл.79 ЗЗД за сумата от 6 650 ЕВРО. Ищецът по насрещния иск е учредил в полза на възложителя банкова гаранция за обезпечение на поетото от него задължение да изпълни процесната изработка. Сумата от 6 650 ЕВРО е постъпила в патримониума на възложителя в качеството на „бенефициер“ на основание валидно учредената в негова полза безусловна банкова гаранция, която в договора е предвидено да служи за обезпечение на качественото и срочно изпълнение на задълженията на изпълнителя по договора.
Банковата гаранция е учредена на договорно
основание – т.3.1.1 и служи за обезпечение на договорно задължение, поради
което ако сумата по нея е усвоена при липса на посоченото в договора основание,
следва да се прилагат правилата на договорната отговорност – чл.79 ал.1 ЗЗД
/определение № 555 от 14.08.2013 г. по т.д. № 478/2012 Г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/.
Както вече се спомена, валутното правоотношение между „бенефициера“ и
наредителя“ се е развило неправомерно, както поради неспазване на срока, така и
поради неизпълнение на една обособима негова част /панелите и стълбата/.
Следователно е настъпило уговореното между страните условие за усвояване на
гаранцията от възложителя, който е „бенефициер“ по нея, защото възложителят по „валутното
правоотношение“ търпи вреди от неправомерното поведение на изпълнителя –
наредител по банковата гаранция. Договорът е бил развален само в една негова
част /монтажа на панелите и стълбата/, а в частта, уреждаща банковата гаранция
и условията за нейното усвояване договорната връзка не се е разпаднала от
частичното разваляне. При тези факти съдът намира, че правомерно е усвоена
гаранцията от бенефициера – възложител на изработката.
Освен това – ищецът изрично с исковата молба е посочил, че приспада
усвоената от него гаранция от размера на обезщетението, поради което в този
случай е изпълнена нейната обезпечителна функция съобразно уговореното между
страните нейно предназначение.
С
оглед на изложеното съдът намира, че искът по чл.79 ал.1 ЗЗД следва да се уважи
изцяло, искът по чл.88 ал.1 ЗЗД да се уважи до сумата от 30 652,87 ЕВРО и да се отхвърли за разликата до пълния
размер, а насрещните искове на ответника да се отхвърлят изцяло. Ответникът не
е доказал изплащане на адв.възнаграждение за защита по предявените срещу него
искове, поради което няма право на съдебни разноски за отхвърлената част.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.А.“ ООД, ***, да заплати на „Л.Б.“ ЕООД, ***.1, на
основание чл.79 ал.1 ЗЗД сумата от 4 439,76 ЕВРО – по споразумение
от 19.07.2017 г., ведно със законната лихва от 20.07.2018 г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА
„М.А.“ ООД, ***, да заплати на „Л.Б.“ ЕООД, ***.1, на
основание чл.88 ал.1, изр.2-ро ЗЗД сумата от 30 652,87 ЕВРО – обезщетение за вреди от
разваляне на договор от 02.06.2017 г. за обект „Метално хале – разширение на
съществуваща офис-сграда на фирма „Т.“ в гр. Хинтершмидинг, в частта, с която е
възложено изработка и монтаж на евакуационна стълба и поставяне на фасадна
облицовка с панели, ведно със законната лихва от 20.07.2018 г. до окончателното
плащане, както и съдебни разноски от 7228,61 лв., като отхвърля иска за
разликата до пълния предявен размер от 39 453,74 ЕВРО.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.А.“ ООД срещу
„Л.Б.“ ЕООД насрещни искове с правно основание чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.79 ал.1 ЗЗД
за сумата от 24 560 ЕВРО, от която 17 910 ЕВРО - възнаграждение по договор
от 02.06.2017 г. за обект
„Метално хале – разширение на съществуваща офис-сграда на фирма „Т.“ в гр.
Хинтершмидинг, а 6 650 ЕВРО – неправомерна усвоена банковата гаранция, учредена
по договора.
ОСЪЖДА „М.А.“ ООД, ***, да
заплати на „Л.Б.“ ЕООД, ***.1, съдебни разноски в размер на 2400 лв. – по
отхвърлените насрещни искове.
Решението може да се обжалва пред САС в
двуседмичен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: