Решение по дело №8136/2017 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 януари 2019 г.
Съдия: Диана Младенова Матеева
Дело: 20171720108136
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1538                           04 01 2019 година                          гр. Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишки районен съд                                                                           VІ гр. състав

На 04 12 2018

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                  

                                               Председател: Д МАТЕЕВА

Секретар: Д Благоева

 

Като разгледа докладваното от Председателя гр дело № 08136 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е с пр.основание чл.124 ГПК и чл.537 ал.2 ГПК

 по искова молба на

И.В.С.  ЕГН **********

***

и

В.Т.С. ЕГН **********

***

Чрез адв.А.А. и адв.К.Б.Съд.адрес *** топче 2

срещу

Т.В.И. ***

 

Н.К.И. ЕГН ********** ***

 

Р.Н.И. ЕГН********** ***

 

М.К.И. ЕГН ********** ***

 

Н.Р.И. ЕГН ********** ***

 

А.Р.И. ЕГН ********** ***

Всички чрез адв.Р.К. САК

 

с която е поискано от съда да бъде установено със сила на пресъдено нещо по отношение на  ответницата Т.В.И.

че И.В.С.  ЕГН **********

е собственик на 3/ 8 ид.части

и В.Т.С. ЕГН **********

е собственик на 1/ 8 ид.част

от УПИ XII-488 кв.43 с площ 541 кв.м. по РП на с.         при граници : улица,XXIII-487 , УПИ V-1303, УПИ VI-489 и УПИ XXI-491

На основание чл.537 ал.2 ГПК да се отмени Нотариален акт № **том1 рег.№ 3732 дело № 76 / 2010г. нотариус М.Монев рег.№ 462 НК район на действие ПРС- с който Т.В.И. е призната за собственик на УПИ XII-488 кв.43 с площ 541 кв.м. по РП на с.*******, като се отмени този НА за

1/ 2 ид.част – която е собственост на ищците.

2.

Да се признае за установено по отношение на ответниците

Н.К.И. ЕГН **********

Р.Н.И. ЕГН**********

М.К.И. ЕГН **********

, че ищцата

И.В.С.  ЕГН **********

е собственик на 3/ 8 ид.части

и В.Т.С. ЕГН **********

е собственик на 1/ 8 ид.част

от УПИ XII-488 кв.43 с площ 541 кв.м. по РП на с.******* при граници : улица,XXIII-487 , УПИ V-1303, УПИ VI-489 и УПИ XXI-491

 с всички приращения в него, с изкл. на жилището, което е собственост на Т.В.И.

и че с Нотариален акт № **том1 рег.№ 117 дело № 22 / 2011г. нотариус М.Монев рег.№ 462 НК район на действие ПРС-

Т.В.И. не им е учредила доживотно вещно право на ползване върху 1/ 2 ид.част от УПИ XII-488 кв.43 с площ 541 кв.м. по РП на с.*******, която е собственост на ищците

3.

Да се признае за установено по отношение на ответниците

Н.Р.И. ЕГН ********** ***

и

А.Р.И. ЕГН ********** ***

че

И.В.С.  ЕГН **********

е собственик на 3/ 8 ид.части

и В.Т.С. ЕГН **********

е собственик на 1/ 8 ид.част

от УПИ XII-488 кв.43 с площ 541 кв.м. по РП на с.******* при граници : улица,XXIII-487 , УПИ V-1303, УПИ VI-489 и УПИ XXI-491

който им е дарен от

Т.В.И. с НА за дарение № **том1 рег.№ 117 дело № 22 / 2011г. нотариус М.Монев рег.№ 462 НК район на действие ПРС-

А именно :

УПИ XII-488 кв.43 с площ 541 кв.м. по РП на с.******* при граници : улица,XXIII-487 , УПИ V-1303, УПИ VI-489 и УПИ XXI-491

С всички приращения в него, с изключение на жилището, което е собственост на Т.В.И.

Претендират направените по делото разноски

 

Постъпила е и молба по реда на чл.214 ГПК ал.1 ГПК – за изменение петитума на ИМ като предявените УИ да се счита тОСЪДИТЕЛНИ ИСКОВЕ по чл.108 ЗС, за същите посочени имоти

 

В срока за отговор е постъпил такъв от адв.пълн. Р.К. САК / пълн.на ответниците/, със следните възражения :

 

По допустимостта -

-         И трите уст.иска са недопустими, тъй като имот УПИ ХXII-488 кв.43 с площ 541 кв.м. по РП на с.******* – не съществува

-         Налице са решения на съд вл. в сила, според които УПИ ХXII-488 кв.43 е нанесен по погрешка и съдът е постановил изправяне на тази грешка, като възстановява целостта на бившия имот пл.№ 412 за който е отреден УПИ XIX-212 с площ 1066 кв.м.

-          Впоследствие при спор за материално право- по адм.дело № 598/ 2015г. ПАС – са заличени имоти 487 и 488 а кадастърът е попълнен с единен имот № 2069, поради което имотът не съществува по така предявените три УИ

-         Има сила на пресъдено нещо по гр.дело № 1665 / 2011г.- по въпроса има ли съсобственост между Т.И. и ищците, поради което следва спрямо нея производството да се прекрати

-         Липсва правен интерес да търсят права за несъществуващ имот, и следва да предявят УИ по отношение имот пл.№ 2069

-         Предвид недопустимостта на гл.иск, оспорва се като такъв и акцесорния по чл.537 ал.2 ГПК

-         Недопустим е и предявеният ОУИ спрямо Н., Р. и М.И. / че същите не са ползуватели на имота УПИ XII-488 кв.43

 

По основателността-

-         -налице е придобивна давност  1986-2010г.за Т.И. относно приращенията : пристройка, баня, стоп.постройка, оранжерия и насаждения, като тя се легитимира като собственик на 1/ 2 ид.част от парцел УПИ XIX-212 с площ 1066 кв.м. идентичен с актуален имот пл.№ 2069 и бивши имоти 487 и 488

-          Налице е разпределено право на ползване / по решение от 08.05.1986г. ПРС гр.дело № 825 / 1986г.ПРС /, двете части на имота трайно са преградени с ограда до днес, през 1992 и 1994г. Т.И., Н. и Р. И.изграждат в тяхната част и без противопоставяне на ищците – пристройка- баня, стоп.постройка и оранжерия.Налице е завер.декларация от кмета на с.******* на 18.06.20204г. и декларация от Т.И. о т22.07.2004г., а подобренията са узаконени с Акт за узаконяване № 61 от 1.211.2004г. на името на Т.И.

-          По отношение ответниците Н. , Р. и А.И. –първите двама придобиват правото на собственост върху УПИ XII-488 кв.43 по силата на договор за дарения от бабата Т.И. ва 31.03.2011г. / към момента на дарението срещу нея няма вписана ИМ, а имотът е съществувал в границите, в които е дарен по тогава действ.РП/сделката е изцяло валидна а Н. и А. И.никога не са били страна по дело за оспорване на имота

-         Към момента на сделката Т. не е била единствен собственик на имота, но са изминали повече от 5 години, през които Н. и А. И.са владели непрекъснато и несмущавано имота, заедно с придобивки и приращения

-         Прави се възражение за изтекла придобивна давност за реална обособена част от имот пл.№ 2069 съвпадащ по граници с бивш имот № 488 с площ 541 кв.м. заедно с всички приращения и подобрения, в това число и жилището, - в полза на А.Р.И. и Н.Р.И.

-         По отношение ответниците Н., Р. и М. И.– оспорват се исковете като изцяло неоснователни: тримата придобиват имота УПИ XII-488  на 31.03.2011г.от Т.И., като към момента на сделката няма вписана ИМ, а имотът е съществувал в границите, никога не са били страна по дело за оспорване на имота

-         Т. не е била единствен собственик на имота, но са изминали повече от 5 години, през които Н., Р. и М. И.са владели непрекъснато и несмущавано имота, заедно с придобивки и приращения

Прави се възражение за изтекла придобивна давност за реална обособена част от имот пл.№ 2069 съвпадащ по граници с бивш имот № 488 с площ 541 кв.м. заедно с всички приращения и подобрения, в това число и жилището, - в полза на Н., Р. и М. И.Претендират се разноските в производството.

 

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано следното:

 

Ищците и ответниците са съсобственици на по ½ идеална част от недвижим имот, който по отменения кадастрален план на село *******, одобрен през 1961 г., е представлявал имот с пл. номер 412, за който е отреден УПИ XIX-412  с обща площ от 1066 кв.м.,

По актуалния кадастър на с.******* това е имот пл.№ 2069

Към настоящия момент за имота са отредени два отделни имота - УПИ XXIII-487 с площ от 532 кв.м и УПИ XXII-488 с площ от 541 кв.м

 

При решаване делото по същество съдът констатира следното :

 

ИМ е предявена, и както в обстоятелствената част, така и в петитума, навсякъде се  твърдят данни за УПИ XII-488 и за   XIII -487

 

По всички документи е видно, че се касае за УПИ XXII-488 и за  XXIII -487

 

Т.е. в ИМ има техническа грешка при изписване на имотите, което води до разминаване,от своя страна водещо до недопустимост на исковете – тъй като ищците нямат правен интерес да водят както УИ така и ОИ за имот УПИ XII-488 и за   XIII -487, защото реално ги касаят УПИ XXIII-487 с площ от 532 кв.м и УПИ XXII-488 с площ от 541 кв.м

 

Така наличната техническа грешка при изписване на имотите както в обстоятелствена част, така и в петитума на ИМ както и в допълнителната молба по чл.214 ГПК за изменение на иска,

води до извода, че :

Ищците нямат правен интерес да водят иск за имот, който не е техният, макар и при налична техническа грешка при изписването на номера

Ищците имат двама адв.пълномощници , поне един от тях е следвало своевременно да отстрани тази грешка своевременно, което не е сторено

 

Исковете, така предявени, се явяват недопустими и следва да се прекрати производството именно на това основание.

 

Независимо от горното, съдът счита за необходимо да отбележи следното:

 

Искът е насочен към владението на реална част от съсобствения имот, владяна от ищците, за която е отреден УПИ XXII-488.Това е коректният номер на УПИ-то

 

В имота е построена жилищна сграда през 1936г., разделена, съгласно Разделителен протокол от 14.12.1974г. на две самостоятелни жилища – северно и южно, изключителна собственост на ищците и на ответниците, за което по делото не се спори

В тази насока и писмо на Община Перник 453 от 03.12.1986г.

 

Съгласно ПРЗ на село ******* от 2000 г. регулационните линии за двата урегулирани поземлени имота съвпадат с кадастралните граници на имот с пл. номер 487 и имот с пл. номер 488 по кадастралния план от 2000 г. на с. ******* и съответно и вътрешнорегулационната линия между двата урегулирани поземлени имота минава през жилищната сграда – жилището, което е нейна изключителна собственост.

 

От приложеният по делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 123, том ІІ, дело № 680/1975 г. на нотариус при ПРС, се установява, че на 15.02.1975 г.

 И.В.С. е придобила чрез покупко-продажба собствеността върху ½ идеална част от дворно урегулирано застроено място от 1066 кв.м., съставляващо по плана на с. ******* парцел ХІХ- деветнадесети, имот пл.№ 412 в кв.61, при граници: улица, Никифор Д. Газибарски, н-ци на Георги Арнаудов от две страни, заедно с обособеното в северната част на едноетажната масивна жилищна сграда, намираща се в парцела, жилище, състоящо се от стая и кухня със застроена площ от 36 кв.м., а цялата жилищна сграда застроена на площ от 74 кв.м.

 

От Нотариален акт № **, том І, дело № 116/1986 г. е видно, че на 30.01.1986 г.

  Т.В.И. е призната за собственик по наследство и делба на следния недвижим имот, а именно: ½ идеална част от дворно урегулирано място, находящо се в землището на с. *******, представляващо парцел ХІХ-412 – деветнадесети, четиристотин и дванадесет от кв.61 по регулационния план на селото, целият с площ от 1066 кв.м., при граници на парцела: Н. Д. Г., н-те на Г.А. от две страни с уредени регулационни сметки,

ЗАЕДНО с жилището обособено в южната част на едноетажната масивна жилищна сграда, построена върху същия парцел, със застроена площ от 74 кв.м., а само жилището в този дял – застроен с площ от 38 кв.м., състоящо се от стая и кухня.

С решение на ПРС по гр.д. 825/1986 г. е разпределено ползването между Т.В.И. и И.В.С. върху дворното място, описано подробно в него, а именно:

 на основание чл.32 ал.2 ЗС – е допуснато разпределение на ползване на дворното място, като :

-на ищците е предоставено ползване на северна част от дворното място / идент. с УПИ ХХIII -487,

-на ответниците е предоставена южната част идентична с УПИ XXII-488

Всяка от страните със собствени средства е извършила подобрения в съответната част на дворното място.

Налице остава спор за ползване на няколко кв.м., който е бил разрешен по посоченото гр.дело

След разпределението на ползване, страните са изградили телена ограда с масивна основа, съобразно допуснатото от съда разпределение, която ограда стои непреместена 30 години.

 

Това обстоятелство се установява от приетата по настоящето дело СТЕ както и от свидетелите по делото.

Тази ограда се явява граница между УПИ ХХIII -487, а на ответниците – южната, идентична с УПИ XXII-488, отредени за имот пл. № 2069

 

По делото е изслушана съдебнотехническа експертиза, която съдът възприема изцяло като професионално и компетентно изготвена.

 

Според заключението на вещото лице:

 

Спорът реално се води за 1.20 м. измерени на място, както и за премахване на построената баня от ответниците, на площадката на ищците.

 

При утвърждаването от съда на разпределението на ползване, в.л. тогава е изчертало скица, по която нанесените данни графично се разминават с измерванията на място и оттам е разликата от около 1.20м.

Т.е. още при разпределението на ползване данните не са били коректни, НО съдът ги е утвърдил и оттогава е налице влязло в сила разпределение на ползване.

Освен това, още при разпределението на ползване НЯМА ОПИСАНИЕ на помещенията, вкл. и на банята, за която изобщо няма споменаване, така че не може по време да се установи в кой момент банята е била построена, съотв. стълбите преместени.

Видно е, че по скицата на тогавашното вещо лице числата не отговарят на графичното измерване на дължимите.

Погледнато житейски : ответниците живеят на място, нямат баня, ищците ползват сградата повече като вила, също нямат баня / поне няма данни /

 

Банята се явява узаконена  с Акта за узаконяване от 2004г., т.е. преди 2004г. е била налице, а към днешна дата са изминали 14 години.

 

- по сега действащият кадастрален план на с. *******, имот с пл. № 487 и имот с пл. № 488 са идентични с УПИ ХІХ-412 в кв.61 по отменения дворищнорегулационен план на с. *******, одобрен със Заповед № ІІІ-550/04.09.1961 г.;

- по сега действащият кадастрален план на с. ******* за имот с пл. № 487 няма записан собственик, а имот с пл. № 488 е записан на името на Т.В. на основание Нотариален акт № **, том І, дело № 116/1986 г., издаден от нотариус при ПРС;

- по сега действащият план за регулация и застрояване на с. ******* за имот с пл. № 487 е отреден ХХІІІ в кв.43, който е с площ 539 кв.м., а за имот пл. № 488 е отреден ХХІІ в кв.43, който е с площ 541 кв.м. Регулационните линии на тези урегулирани поземлени имоти съвпадат с кадастралните граници на имотите, за които са отредени;

- имотната /кадастрална/ граница, която е нанесена между имот с пл. № 487 и имот с пл. № 488 по сега действащия кадастрален план на с. ******* минава през съществуващата сграда в имот с пл. № 487;

- жилището, описано в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 123, том ІІ, дело № 680/1975 г. на нотариус при ПРС попада в имот с пл. № 487 по сега действащия кадастрален план на с. *******, за който имот е отреден ХХІІІ в кв. 43 с площ 539 кв.м.;

- по отменения /предходния/ кадастрален план на с. ******* не е съществувала имотна /кадастрална/ граница, която да минава през жилищната сграда, която сграда по сега действащия кадастрален план попада в имот с пл. № 487.

От писмо изх.№ 07/ТР 4596-3 от 24.10.20108 г., издадено от Община Перник и адресирано до ищцата И.В.С. също е записано, че действащият регулационен план на с. ******* е одобрен със Заповед № 2070/17.11.2000 г. и по този план дворищно-регулационната граница между УПИ ХХІІ-488 и УПИ ХХІІ-487 в кв. 43 съвпада с имотната граница между поземлен имот № 488 и поземлен имот № 487.

 

По делото са разпитани и двама свидетели

От показанията им се установява, че страните по делото са  били сестри и имат имот в с. *******, принадлежал преди това на техния баща.

В дворното място е къща, която била разделена между тях. При изготвянето на новия кадастрален план в имота била нанесена граница, която преминавала през частта от къщата, собственост на ищцата, но така, че част от нея оставала в имота на ответницата.

 

За периода 1986-2017г. имотът е бил ползван – съответно в северната и южната част, съобразно разпределението на ползване, като едва през 2011г. Т.И. е дарила на внуците си правото на собственост върху  УПИ ХХІІ-488 с наличните подобрение – толкова права, колкото е имала, не повече, отколкото сама е притежавала.

 

Следователно, разгледани в съвкупност, данните сочат отново на следното :

 

Правният интерес на ищците от предявяването на настоящия иск не налице поради факта, че претендират права от УПИ ХІІІ-487 и УПИ ХІІ-488 – и двата в кв. 43 по плана на с. *******,а не както са коректните номера УПИ ХХІІІ-487 и УПИ ХХІІ-488 – и двата в кв. 43 по плана на с. *******

При неотстранена техническа грешка своевременно, ако съдът се произнесе върху така предявения петитум, ще се произнесе свръх-петитум, или по непредявен иск / зависи от правното тълкуване/ но и в двата случая –налице е сгрешен петитум, откъдето и следва да се приеме че исковете са недопустими.

 

Независимо от това, дори да нямаше налице тази техническа грешка при изписване на имотите, то отново имаме недопустимост поради следните причини –

Влязло в сила решение по гр.дело № 825 / 1986г. ПРС и утвърденото разпределение на ползване, което, дори да се приеме, че е „ виртуално отменено“ от кадастъра 2000г., и дори да се приеме, че отношенията подлежат на преуреждане, то след 2000г. всяка страна владее за себе си 18 години и придобива по давност съответната владяна част от имота.

Освен това, банята като незаконен строеж е била узаконена 2004г. откогато тече придобивна давност 14 години.

 

Разноски:

 

На основание чл.78 ал.1 от ГПК при този изход на спора ищците следва да платят разноските на ответниците в размер на 1000лв. по дав.пълн.  / стр.85 / и 300лв. за вещо лице

Ищците следва да заплатят 200лв. на в.л. Р.Н. - за допуснатата на 12.06.2018г. допълнителна СТЕ / това е частта за ответниците, неплатена своевременно, вкл. и с молбата с уточнение на задачата от 18.106.2018г. от адв.Р.К. и две доп.доработки, от 21.09.2018 и 26.11.2018г. в о.з.,

 като съдът отбелязва, че тези 200лв. първоначално при допускането на задачата са се дължали от ответниците, но с оглед изхода на спора, при този резултат следва да се заплатят от ищците /

Съдът отбелязва, че и двете страни не са депозирани списъци по чл.80 ГПК, поради което съдът се произнася в частта за разноските спрямо данните, които са налице по представените пълномощни.

 

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕДОПУСТИМИ ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ ОТ

И.В.С.  ЕГН **********

***

и

В.Т.С. ЕГН **********

***

Чрез адв.А.А. и адв.К.Б.Съд.адрес *** топче 2

срещу

Т.В.И. ***

 

Н.К.И. ЕГН ********** ***

 

Р.Н.И. ЕГН********** ***

 

М.К.И. ЕГН ********** ***

 

Н.Р.И. ЕГН ********** ***

 

А.Р.И. ЕГН ********** ***

Всички чрез адв.Р.К. САК

 

с която е поискано от съда да бъде установено със сила на пресъдено нещо по отношение на  ответницата Т.В.И.

че И.В.С.  ЕГН **********

е собственик на 3/ 8 ид.части

и В.Т.С. ЕГН **********

е собственик на 1/ 8 ид.част

от УПИ XII-488 кв.43 с площ 541 кв.м. по РП на с.******* при граници : улица,XXIII-487 , УПИ V-1303, УПИ VI-489 и УПИ XXI-491

На основание чл.537 ал.2 ГПК да се отмени Нотариален акт № **том1 рег.№ 3732 дело № 76 / 2010г. нотариус М.Монев рег.№ 462 НК район на действие ПРС- с който Т.В.И. е призната за собственик на УПИ XII-488 кв.43 с площ 541 кв.м. по РП на с.*******, като се отмени този НА за

1/ 2 ид.част – която е собственост на ищците.

2.

Да се признае за установено по отношение на ответниците

Н.К.И. ЕГН **********

Р.Н.И. ЕГН**********

М.К.И. ЕГН **********

, че ищцата

И.В.С.  ЕГН **********

е собственик на 3/ 8 ид.части

и В.Т.С. ЕГН **********

е собственик на 1/ 8 ид.част

от УПИ XII-488 кв.43 с площ 541 кв.м. по РП на с.******* при граници : улица,XXIII-487 , УПИ V-1303, УПИ VI-489 и УПИ XXI-491

 с всички приращения в него, с изкл. на жилището, което е собственост на Т.В.И.

и че с Нотариален акт № **том1 рег.№ 117 дело № 22 / 2011г. нотариус М.Монев рег.№ 462 НК район на действие ПРС-

Т.В.И. не им е учредила доживотно вещно право на ползване върху 1/ 2 ид.част от УПИ XII-488 кв.43 с площ 541 кв.м. по РП на с.*******, която е собственост на ищците

3.

Да се признае за установено по отношение на ответниците

Н.Р.И. ЕГН ********** ***

и

А.Р.И. ЕГН ********** ***

че

И.В.С.  ЕГН **********

е собственик на 3/ 8 ид.части

и В.Т.С. ЕГН **********

е собственик на 1/ 8 ид.част

от УПИ XII-488 кв.43 с площ 541 кв.м. по РП на с.******* при граници : улица,XXIII-487 , УПИ V-1303, УПИ VI-489 и УПИ XXI-491

който им е дарен от

Т.В.И. с НА за дарение № **том1 рег.№ 117 дело № 22 / 2011г. нотариус М.Монев рег.№ 462 НК район на действие ПРС-

А именно :

УПИ XII-488 кв.43 с площ 541 кв.м. по РП на с.******* при граници : улица,XXIII-487 , УПИ V-1303, УПИ VI-489 и УПИ XXI-491

С всички приращения в него, с изключение на жилището, което е собственост на Т.В.И.

И направените по делото разноски

 

КАКТО И ПО ПОСЛЕДВАЩА молба по реда на чл.214 ГПК ал.1 ГПК – за изменение петитума на ИМ като предявените УИ да се считат ОСЪДИТЕЛНИ ИСКОВЕ по чл.108 ЗС, за същите посочени имоти и между същите лица

 

 

 

ОСЪЖДА И.В.С.  ЕГН **********

***

и

В.Т.С. ЕГН **********

***

Чрез адв.А.А. и адв.К.Б.Съд.адрес *** топче 2

 

ДА ЗАПЛАТЯТ РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО НА

 

Т.В.И. ***

 

Н.К.И. ЕГН ********** ***

 

Р.Н.И. ЕГН********** ***

 

М.К.И. ЕГН ********** ***

 

Н.Р.И. ЕГН ********** ***

 

А.Р.И. ЕГН ********** ***

Всички чрез адв.Р.К. САК-

 В размер 1000лв. , 300лв. за вещо лице

 

КАКТО И ДА ЗАПЛАТЯТ 200лв. на вещото лице Р. Н.Н. – по сметка на ПРС вещи лица.

 

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: