№....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в публичното
съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
с участието на
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Димитров в. гр. д. № 4123 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
16626/21.01.2019г., постановено по гр. д. № 30982/2016г., Софийски районен съд
(СРС) е уважил предявения от Р.С.Р. срещу З. „Б.И.“ АД осъдителен иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД до размер на сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 19.06.2014г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 19.06.2014г. до окончателното плащане,
като е отхвърлил иска за разликата над
уважения размер до предявения от 5000лв., представляващ частична претенция
от 30 000лв.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е депозирана въззивна жалба от ищеца, с която се обжалва
първоинстанционното решение в отхвърлителната част. Поддържа се, че съдът не е
отчел всички обстоятелства по делото, което е довело до неправилен извод
относно размера на справедливото обезщетение за претърпените вреди. Сочи се, че
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД е приложена само формално и определеният от съда
размер не съответства на критериите за справедливост. Твърди се, че
обезщетението не е съобразено и с икономическите условия в страната, съдебната
практика по сходни случаи, нивата на застрахователното покритие, размера на
средната работна заплата и цялостното поскъпване на живота. Съобразно
изложеното се моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на
друго, с което да се присъди разликата над 1000лв. до 5000лв. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не
е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника.
В частта, с която е уважен предявеният иск до размер на сумата от
1000лв., първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
Софийски градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Предявен е за разглеждане иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие настъпило
пътно-транспортно произшествие.
В постановеното решение първоинстанционният
съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на преценка на
събраните по делото доказателства и приетите съдебно-медицинска и авто-техническа
експертизи, че в резултат на процесното ПТП ищцецът е получил контузия на
главата с разкъсноконтузни рани, като възстановителния период според СМЕ е
продължил около 15-20 дни, без очаквания за трайни последици от настъпилите
травми, като търпените болки и страдания са били с по-интензивен характер през
първата седмица. Съдът е изследвал конкретните обстоятелства в случая и е
определил сумата от 1000лв. като справедливо обезщетение, като е приел, че по
делото не е установено твърдяното съпричиняване.
Въззивният съд споделя тези
фактически и правни изводи, поради което препраща към мотивите на решението
съгласно чл. 272 от ГПК. Независимо от това, с оглед наведените във въззивната
жалба доводи за неправилност на решението, намира следното:
Решението в частта, с която предявеният
иск е бил уважен до размер на сумата от 1000лв.,
като необжалвано, е влязло в сила, което задължава въззивният съд, на основание
чл. 297 ГПК да приеме, че са се осъществили предпоставки по чл. 226 КЗ /отм.,
но приложим в случая съгласно §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г./, а
именно: настъпване на покрит застрахователен риск - ПТП на посочените с
исковата молба дата и място, противоправно поведение на водача на МПС, сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ между водача на участвалото в ПТП МПС и
ответното дружество, причинени травми на ищеца от това ПТП - изпитвани от него болки и страдания.
Предметът на въззивна проверка за
правилност относно фактите е очертан от заявеното оспорване с въззивната жалба досежно
преживените от ищеца болки и страдания и справедливия размер на обезщетението
за това по критериите на чл. 52 ЗЗД и според събраните по делото доказателства.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В т. II от ППВС №
4/1968г. са дадени задължителни за съдилищата указания, съгласно които
понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано
с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. При
прилагането на критерия по чл. 52 ЗЗД за определяне на справедлив размер на
обезщетение за неимуществени вреди, лимитите на застраховане, както и размера
на минималната работна заплата, нямат самостоятелно значение. Те могат да бъдат
взети предвид само при отчитане на конкретните икономически условия, имащи
значение за формиране на критерия за справедливост. В конкретния случай,
преценката на събраните по делото доказателства сочи, че в резултат на ПТП, настъпило на 19.06.2014г.,
ищецът е получила травматични увреждания: контузия на главата с
разкъсноконтузни рани и контузия на дясна предмишница с контузна рана, за които
няма данни да е провеждано оперативно или друго лечение, при възстановителен
период според СМЕ около 15-20 дни, като болките през първите 7 дни са били с
по-голям интензитет, без данни за усложнения и без очаквания за трайни последици
от увреждането. Не са събрани по делото доказателства, които да оборват тези
травми, установени с приетите по делото медицински документи и заключението на
приетата по делото СМЕ, която не е оспорена от страните и съдът при преценката
по чл. 202 от ГПК я възприема като обективна и компетентна. По своя характер
причинените на ищеца травматични увреждания са леки и не предизвикват
неудобства повече от обичайните, нито чрез същите е било поставено здравето или
живота на ищеца в опасност, дори и временна. Същевременно в процеса на
възстановяване е житейски оправдано ищецът да е изпитвал болка и дискомфорт при
установените увреждания. Като се съобрази обаче, че претърпените травматични
увреждания са леки и периодът на пълно възстановяване е сравнително кратък, без
нужда от специално лечение и без очаквания за настъпване на усложнения, както и
с оглед младата възраст на пострадалия и значително по-бързото му и пълноценно
възстановяване, и при съобразяване на социално-икономическите условия на живот
в страната към момента на ПТП, съдът намира, че сумата от 1000лв. представлява
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение за доказаните по делото болки
и страдания.
Поради съвпадане изводите на двете
съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на въззивното
производство, право на разноски има въззиваемият ответник. Последният е
направил искане за присъждане, но не е ангажирал доказателства за извършването на
такива, поради което не му се дължат.
С оглед цената на исковата
претенция и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, решението на въззивния съд е
окончателно.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16626/21.01.2019г., постановено по
гр. д. № 30982/2016г. по описа на СРС, II ГО,
75-ти състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.