РЕШЕНИЕ
№ 392
гр. Бургас, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Елеонора С. Кралева
Таня Т. Русева Маркова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Въззивно гражданско
дело № 20212100502036 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на Етажната собственост на апартхотел
„АВАЛОН“, с ЕИК *********, адрес: гр.Н., к.к.“С. б.-з.“, апартхотел „А.“,
представлявана от управителя Николай Петров, подадена чрез пълномощник
адв.Величка Михалева, против Решение № 260196/ 20.08.2021 г., постановено по гр.д.
№ 304/2020 г. по описа на РС-Несебър, с което са отхвърлени предявените от ЕС на
Апартхотел „А.“ искове против Е. Ю. А., родена на 17.03.1975 г., гражданка на Р. Ф., с
адрес за призоваване: гр.Н., к.к.“С. б.-з.“, апартхотел „А.“, ап.*, ет.*, вх.*, за заплащане
на сумата в общ размер от 5806.03 лв., представляваща такса „поддръжка” и вноска за
фонд „ремонт и обновление” за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., сумата от
1718.12 лв. за законна лихва за забава върху главниците от датата на падежа на всяко
едно вземане до 22.04.2020 г. и законна лихва върху главниците от подаване на
исковата молба до окончателното плащане на вземанията.
Във въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение, като
същото се счита за неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в
нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Считат се за погрешни
изводите на съда, че не е установено по делото ответникът да дължи на Етажната
1
собственост претендираните суми, тъй като от представените протоколи от
проведените ОС не се установявало вземането на решения за сумите, които всеки
собственик следвало да заплаща на ЕС, като в тази връзка в жалбата са изложени
съображения. Счита се за неправилен и извода на съда, че основанията, на които е
предявен иска е единствено приложения ордер от 01.04.2020 г., като се сочи, че
изискуемите суми са на база взетите решения на проведените ОС на ЕС на 01.04.2014
г., 02.06.2017 г. и 24.07.2019 г., за което също се излагат подробни съображения. В тази
връзка се посочва, че процесните суми представляват неплатени такси за поддръжка и
управление, вноска за фонд „ремонт и обновяване“ и се претендират на основание
влезли в сила решения на ОС на ЕС, с които са определени размерите им и срока на
плащане, като са калкулирани за периода, в който ответника е собственик на
недвижимия имот и не е плащал дължимите такси, съгласно приетите решение на ОС.
В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постанови
ново, с което предявените искове да бъдат уважени. Не се правят доказателствени
искания. Претендира се присъждане на направените разноски пред двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата Е.
Ю. А., подаден чрез назначения й по реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител
адв.Чанка Попова. В отговора са изложени подробни съображения за неоснователност
на въззивната жалба и на наведените в нея възражения и доводи, като се изразява
съгласие с изводите на районния съд. Моли се за отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на решението на НРС като правилно и законосъобразно. Не се правят
доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски.
С разпореждане № 1804 от 07.12.2021 г., настоящият състав е оставил
исковата молба без движение, с указания до ищеца да уточни точно и ясно претенцията
си – суми в какъв размер, на какво основание и за кои точно години се претедират –
2015-2019 г. или 2014-2018 г. В изпълнение на указанията на съда, по делото е
постъпила молба вх.№ 306/11.01.2022 г. от ЕС на апартхотел „А.“, чрез пълномощника
адв. Михалева, в която е уточнено, че претенцията е за неплатени от ответницата в
качеството и на собственик на самостоятелен обект дължими такси поддръжка и
вноски за фонд „ремонт и обновяване“ за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., като
в уточнителната молба пред районния съд е допусната техническа грешка в
изписването на сроковете за плащане. Уточнява се, че плащането на таксите за
поддръжка и вноските за фонд „ремонт и обновление“ не се изчисляват на календарна
година, а за период от 01.05. на текущата година до 30.04. на следващата година. Във
връзка с уточнението, в молбата са конкретизирани отделните такси и вноски по
размер, период и падеж за съответните години на претенцията.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ГПК и от лице с правен
интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
2
същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните,
като прецени събраните по делото доказателства и разпоредбите на закона, Бургаският
окръжен съд приема за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на
Етажна собственост на апартхотел „А.“, гр.Н., против Е. Ю. А., за заплащане на сумата
в общ размер от 5806.03 лв., от която сума: 5498.38 лв. – такса „поддръжка“ за 2015 г.,
2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., 307.65 лв. – за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2015 г.,
2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., както и за законната лихва за забава в размер на
1718.12 лв., ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на иска до
окончателното плащане на вземанията.
Изложени са твърдения, че ответницата е собственик на самостоятелен обект в
етажната собственост, с обща площ на жилището от 62.91 кв.м., от която 51.78 кв.м.
застроена площ и 11.13 кв.м. припадащи се идеални части от общите части на сградата.
Твърди се, че с Протокол от 09.01.2014 г. на ОС на ЕС е взето решение таксата за
поддръжка и управление на общите части за 2014 г. и 2015 г. да бъде в размер на 9.5
евро на кв.м., а вноската за фонд „Ремонт и обновяване” – в размер на 0.5 евро. На
същото събрание било решено от всеки собственик на самостоятелен обект да се
събере и сумата 100 евро за депозит за вода и електричество. С протокол от 02.06.2017
г. на ОС на ЕС е взето решение посочените такси да останат в същия размер, а с
протокол от 08.08.2019 г. на ОС на ЕС е взето решение за намаляване на таксата за
поддръжка на 6 евро на кв.м., за определяне такса фонд „Ремонт” да е в размер на 2
евро на кв.м., както и за събиране на незаплатените до момента такси за поддръжка,
като на управителя е възложено да предприеме действия по събиране на незаплатените
такси. Сочи се, че ответницата Л. дължи сумата в общ размер на 5806.03 лв., от която
5498.38 лв. такса-поддръжка и 307.65 лв. такса „Фонд ремонт и обновяване”, дължими
за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. Посочен е и начина за формиране на
отделните суми и конкретните периоди, в които са формирани задълженията.
Претендира се за осъждане на ответницата да заплати посочените суми, ведно със
законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба до
окончателно изплащане на вземанията.
В депозирания писмен отговор ответницата Е. Ю. А., подаден чрез особен
представител по чл.47, ал.6 ГПК, е оспорила исковата претенция като неоснователна,
за което са изложени съображения. Направено е възражение за погасяване на
вземанията по давност.
По делото са събрани писмени доказателства, ангажирани от страните за
установяване на твърденията и възраженията им.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията за
заплащане на претендираните суми. Съдът е приел, че от доказателствата по делото не
3
е установено, ответникът да дължи на ищеца претендираните с исковата молба суми. В
тази връзка е прието, че представениат по делото ордер от 01.04.2020 г. не е основание
за заплащане на дължими изискуеми суми от ответника. Такива са решенията на ОС,
но от представените протоколи за проведени събрания не се установява да са взети
конкретни решения за сумите, които всеки собственик следва да заплаща на етажната
собственост. Прието е също, че от протокола за проведено ОС на ЕС от 09.01.2014 г. е
видно, че обслужването на тези дейности в комплекса е било възложено на „Виста
мениджмънт” ООД, т.е. това дружество е следвало да събира дължимите такси, като
едва през 2016 г. е взето решение да се прекратят отношенията с посоченото
дружество. Прието е, че последвалото ОС на ЕС от 2017г. също не сочи конкретни
суми, които следва да се дължат от собствениците на самостоятелни обекти, като
решенията от 08.08.2019 г. сочат намаляване на дължимата такса от 8 на 6 евро, но от
формулировката не става ясно как се определя размера на задължението спрямо всеки
един от собствениците, съобразно тази такса от 6 евро, няма и доказателства ЕС да е
извършвала дейността, за която претендира плащане. По горните мотиви, НРС е
отхвърлил предявените искове като неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на
първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените
оплаквания. При тази служебна проверка, Бургаският окръжен съд намира, че
първоинстанционното решение е валиден и допустим съдебен акт.
С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на
закона, БОС намира обжалваното решение на НРС е частично неправилно и
незаконосъобразно, постановено при неправилна преценка на доказателствата.
Съгласно чл.51, ал.1 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане на общите
части на етажната собственост се разпределят поравно според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа,
на който живеят, а съгласно чл.50, ал.2 ЗУЕС – средствата във фонд „Ремонт и
обновяване“ се набират от ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с
решение на общото събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в
общите части на етажната собственост, но не по-малко от 1 % от МРЗ за страната.
Съгласно чл.6, т.10, вр.чл.11, т.5 ЗУЕС, вр. §1, т.11 ДР на ЗУЕС, всеки от
етажните собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и поддържането
на общите части на сградата, чийто размер е определен от Общото събрание по
посочения начин в чл.51 ЗУЕС, а съобразно нормите на чл.6, ал.1, т.9, чл.11, ал.1, т.7,
вр. чл.50 ЗУЕС следва да заплаща вноски за фонд „Ремонт и обновление“, което също е
приоритет на Общо събрание на Етажната собственост. Недоволните етажни
4
собственици могат да атакуват решенията на ОС на ЕС по реда и в срока, посочен в
чл.40 ЗУЕС, но когато решенията на ОС са влезли в сила, законосъобразността им не
може да се преценява инцидентно от съда.
Не се спори, че ответницата е собственик на недвижим имот, находящ се в ЕС
на апартхотел „А.“ в гр.Н., к.к.“С. б.“, представляващ самостоятелен обект в сграда №
51500.507.170.1.152, с обща площ от 62.91 кв.м., от която 51.78 кв.м. застроена площ и
11.13 кв.м. припадащи се идеални части от общите части на сградата, видно от
представения Нотариален акт № 168, том VІ, рег.№ 5091, дело № 1152/02.06.2010 г. на
нотариус Стоян Ангелов, рег.№ 208 на НК.
Безспорно е също, че на 09.01.2014 г. е проведено ОС на ЕС, на което са взети
решения за заплащане на такса поддръжка от 10 евро на кв.м., от които 9,50 евро –
такса за поддръжка на общите части и 0,50 евро – за фонд „Ремонт и обновление“,
платими до 30.06.2014 г. На същото събрание е взето и решение, с което „Виста
Мениджмънт“ ООД е избирано да извършва поддържането на общите части в
комплекса. Не се спори, а и видно от изявленията във въззивната жалба, че това
дружество е осъществявало дейността на поддържаща компания до 2016 г., когато на
ОС на ЕС от 28.11.2016 г. е взето решение за прекратяване на договора. Предвид това,
следва да се приеме, че за периода 2014-2016 г. задълженията на етажните собственици
са били към поддържащата компания и тя е легитимирана да търси изпълнение.
Следователно, претендираните от ищеца за такси „Поддръжка“ и вноски за фонд
„Ремонт и обновяване“ за 2015 г. и 2016 г. са недължими към ЕС, а към поддържащото
дружество, поради което исковата претенция за заплащане на сумите от 1068.90 лв. –
такса „Поддръжка“ за 2015 г. и 1107.37 лв. – такса „Поддръжка“ за 2016 г., както и
сумите от 61.53 лв. – вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2015 г. и 61.53 лв. –
вноска за фонда за 2016 г., е неоснователна и следва да се отхвърли, а обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в тази част.
От представения протокол от ОС на ЕС от 28.11.2016 г. е видно, че е взето и
решение по т.5.2.1 от протокола за създаване на фонд „Ремонт и обновяване“,
месечните вноски в който ще се изчисляват при спазване на изискуемия от закона
минимален размер, т.е. следва да се приеме, че с решението е приета вноската за фонда
за 2017 г. да бъде 1 % от МРЗ на месец, каквито са и законовите изисквания на чл.50,
ал.2 ЗУЕС. При това положение, доколкото МРЗ за 2017 г. е била в размер на 460 лв.,
то дължимата за годината вноска от 1 % възлиза общо в размер на 55.20 лв., поради
което претенцията е основателна и следва да се уважи за тази сума, ведно с лихвата за
забава, а обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно в тази част.
За разликата до претендираната вноска за 2017 г. от 61.53 лв. претенцията следва да
бъде отхвърлена, а решението на НРС следва да бъде потвърдено в тази част.
Предвид обстоятелството, че с взетото решение по т.5.2.1 от ОС на ЕС на
5
28.11.2016 г., е създаден фонд „Ремонт и обновяване“, съдът намира, че вноски към
фонда са дължими от ответницата и за следващите 2018 г. и 2019 г. в размера по чл.50,
ал.2, т.1 ЗУЕС – 1% от МРЗ за съответната година. Така, при МРЗ за 2018 г. от 510 лв.
годишната вноска е общо 61.20 лв., поради което претенцията е основателна и следва
да се уважи за тази сума, ведно с лихвата за забава, а обжалваното решение следва да
бъде отменено като неправилно в тази част. За разликата до претендираната вноска за
2018 г. от 61.53 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена, а решението на НРС следва
да бъде потвърдено в тази част.
При МРЗ за 2019 г. от 560 лв. – вноската за Ф „РО“ е 67.20 лв. В случая, с
исковата молба се претендира вноска за Ф“РО“ за 2019 г. в размер на по 61.53 лв. и тъй
като съдът не може да се произнася свръхпетитум, претенцията следва да бъде уважена
като основателна в претендирания размер, ведно с лихвата за забава, а обжалваното
решение следва да бъде отменено като неправилно в тази част.
Видно от протокола на проведеното на 28.11.2016 г. ОС на ЕС, на същото не е
взето решение за размера на таксите за поддръжка и управление на общите части, като
в т.6 от същия е решено „ разходите по чл.51, ал.1 да се разпределят съобразно ид.ч. на
собствениците, без обаче да са определени размерите и конкретните суми, дължими от
всеки един собственик (напр. в табличен вид), за да е ясно и да са известени
собствениците какви суми следва да заплащат. Ето защо, съдът намира, че липсва взето
решение за дължимите такси за поддръжка и управление за 2017 г., поради което
претенцията за заплащане на сумата от1107.37 лв. е неоснователна и следва да се
отхвърли, като решението на НРС следва да се потвърди в тази част.
На следващото събрание на 02.06.2017 г. също липсва взето решение за
определяне размерите на дължимите такси за поддръжка и управление за 2018 г., тъй
като видно от представения протокол от ОС на ЕС от същата дата, в т.6 е взето
решение размерът на ежемесечните парични вноски за поддържане на общите части за
срок от две години да бъде съгласно последното общо събрание, т.е. това е ОС от
28.11.2016 г., на което обаче липсват взети решения за определяне размера на таксите.
Ето защо, претенцията за такса поддръжка за 2018 г. в размер на 1107.37 лв. е
неоснователна и правилно е отхвърлена от районния съд, поради което решението
следва да бъде потвърдено в тази част.
На ОС на ЕС на 08.08.2019 г. по т.2 е взето решение за намаляване на таксата за
поддръжка от 8 евро на 6 евро за срок от една година. Настоящата инстанция напълно
споделя изводите на НРС, че с така взетото решение въобще не става ясно на каква
база ще се начисляват тези 6 евро – на кв.м. или върху ид.ч. Липсва конкретизация в
този смисъл, нещо повече, неясно от къде идва таксата от 8 евро, при положение, че на
предходните събрания не са приемани решения за резмерите на таксата за поддръжка и
управление на общите части. Ето защо, претенцията за такса поддръжка за 2019 г. в
6
размер на 1107.37 лв. е неоснователна и правилно е отхвърлена от районния съд,
поради което решението следва да бъде потвърдено в тази част.
С оглед изложените съображения, БОС намира въззивната жалба за частично
основателна, а поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, постановеното от
НРС решение следва да бъде отменено в частта, с която са отхвърлени претенциите за
заплащане на вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. в общ
размер от 177.93 лв., както и в частта за дължимата върху тях мораторна лихва в общ
размер от 33.83 лв. за периода 31.05.2017 г. – 22.04.2020 г., като вместо това
посочените суми бъдат присъдени на ищеца. В останалата обжалвана част решението
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260196/ 20.08.2021 г., постановено по гр.д.№ 304/2020
г. по описа на РС-Несебър, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от ЕС на
Апартхотел „А.“ искове против Е. Ю. А., родена на 17.03.1975 г., гражданка на Р. Ф., с
адрес за призоваване: гр.Н., к.к.“С. б.-з.“, апартхотел „А.“, ап.*, ет.*, вх.*, за заплащане
на сумата от 177.93 лв. – вноски за фонд „Ремонт и обновление” за 2017 г., 2018 г. и
2019 г., и сумата от 33.83лв. – сборна мораторна лихва върху главницата от 177.93 лв.
за периода 31.05.2017 г. – 22.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
177.93 лв. от предявяване на иска до окончателното плащане на вземанията, като
ВМЕСТО ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. Ю. А., родена на 17.03.1975 г., гражданка на Р. Ф., с адрес за
призоваване: гр.Н., к.к.“С. б.-з.“, апартхотел „А.“, ап.*, ет.*, вх.*, да заплати на
Етажната собственост на апартхотел „А.“, с ЕИК *********, представлявана от
управителя Николай Петров Петров, сумата от 177.93 лв. – вноски за фонд „Ремонт и
обновление” за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., и сумата от 33.83лв. – сборна мораторна
лихва върху главницата от 177.93 лв. за периода 31.05.2017 г. – 22.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 177.93 лв. от предявяване на иска до
окончателното плащане на вземанията.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260196/ 20.08.2021 г., постановено по гр.д.№
304/2020 г. по описа на РС-Несебър, в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8