№ 255
гр. Сливен, 13.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на тринадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500193 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 5828/ 14.04.2022 г./ п. к. от 13.04.2022 г./ на
„Аглика“ АД, с ЕИК: *******, подадена от процесуален представител адв. Р.Т., срещу
Определение № 896/31.03.2022 г. по гр. д. № 324/2022 г. на РС Сливен, с което гр. д. №
324/2022 по описа на РС Сливен е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на
Районен съд - София.
В частната жалба е изложен довод за неправилност на обжалваното определение,
състоящ се в това, че жалбоподателят е предявил иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД
срещу ответното дружество за сумата от 2188.50 лв. заплатена и получена от ответника без
правно основание. Страните по делото били обвързани от договор за пренос и доставка на
ел. енергия, като по силата на договора жалбоподателят твърди, че е краен клиент, който
купува ел. енергия и е потребител на енергийни услуги. Предявеният иск е иск на
потребител, поради което приложение намирала разпоредбата на чл. 113 от ГПК и затова
искът е предявен пред РС-Сливен, тъй като седалището и адреса на управление е в гр.
Твърдица. Жалбоподателят твърди, че използването енергия не е за битови нужди, но това
не означавало, че не е потребител по смисъла на ЗЕ и съгласно цитираната практика на ВКС
приложение намирала разпоредбата на чл. 113 от ГПК, и по отношение на юридически лица.
Иска обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на РС-Сливен за
продължаване на съдопроизводствените действия.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“
ЕАД, ЕИК *******, чрез юрк. Кр. Н. Н., със служебен адрес и адрес за призоваване: гр.
Пловдив, ********** с който са изложени доводи за неоснователност на частната жалба.
Изложените от жалбоподателя твърдения не отговаряли на действителната фактическа
обстановка, тъй като не е сключен договор за пренос и доставка на електрическа енергия.
Такива услуги ЕВН ТСЕЕ не предоставял през разпределителната мрежа, защото не е
1
оператор на такава, а търговец на електрическа енергия и има ролята единствено на
посредник при плащане на дължимите суми за мрежови услуги. Сключеният договор е за
продажба на електричество от 03.02.2016 г. с предмет „продажба на електрическа енергия“.
Неправилно било твърдението, че спорът произтича от този договор и от основанието на
иска било видно, че е предявен иск за неоснователно обогатяване, като по този повдигнат
спор ищецът следвало да установи за ЕВН ТСЕЕ липсвало валидно правно основание. Т.е.
предметът не спора не касае потребителски договор сключен между страните, а иск по чл.
55 от ЗЗД. Въведените твърдения от ищеца били взаимоизключващи се, защото твърди, че
не използва закупената ел. енергия за битови нужди и е небитов клиент, но пък използва
същата за собствени нужди. Съгласно дефинициите в ЗЕ – §1, т. 2а; §1 от ДР на ЗЕ, §т.27г от
ДР на ЗЕ, 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, е недопустимо небитов клиент да използва закупената ел.
енергия за собствени нужди. Счита, че практиката посочена от жалбоподателя е
неприложима, поради изменение на закона. Иска от съда да остави частната жалба без
уважение като неоснователна.
Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по
чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С оглед предмета на въззивното производство, очертан с частната жалба и след
преценка на събраните доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, настоящият
съдебен състав на ОС-Сливен, счита за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е сезиран с искова молба от настоящия частен жалбоподател, срещу
„ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД,с ЕИК *******, за осъждане на последния да
заплати сумата от 2188.50 лв., представляваща заплатена от ищеца и получена от ответника
сума без правно основание, начислена по фактура № ********** по клиентски номер
**********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че е потребител на ел. енергия и за процесния период
се е намирал в договорно отношение с ответното дружество по повод извършвана от
последното доставка на ел. енергия за обекта му на потребление в гр. Велико Търново,
******* Ел. енергията се отчитала от СТИ, собственост на ЕРП-Север АД, и за доставената,
и потребена ел. енергия от ищеца по клиентски номер **********, за ИТН номер 4246893
ежемесечно са издавани фактури на ответното дружество, в които са начислени
незаконосъобразно компонентите пренос и достъп до ел. разпределителна мрежа на ЕРП-
Север-АД. Сочи, че е издадена фактура № **********, която е заплатена на 31.01.2022 г.
Липсвало енергия, която да се транспортира чрез електроразпределителната мрежа на
ответното дружество. Изложени са твърдения за неправилно поставяне на СТИ и граница на
собственост между ищеца и ЕРП-Север-АД.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът е оспорил предявения иск и е
въведено възражение за местна подсъдност, като е посочил, че исковете се предявяват по
седалището на ЮЛ съгласно чл. 108 от ГПК. От изложените обстоятелства ставало ясно, че
2
ищецът не е потребител и не намира приложение чл. 113 от ГПК, тъй като се касаело за иск
за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Нещо повече, ставало
ясно, че се иска осъждане за сума, представляваща цена на достъп и пренос през
електроразпределителна мрежа, собственост на „ЕРП-Север“ АД за периода от 01.12.2016 г.
до 31.12.2016 г. за обект с ИТН 4246893 към ЕВН ТСЕЕ.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че с оглед въведеното
възражение компетентен да разгледа исковете по правилата на ГПК е РС-София. За да
достигне до този решаващ извод, първоинстанционният съд е заключил, че когато се касае за
ЮЛ, приложение намира разпоредбата на чл. 108 от ГПК, като под „потребител“, за целите
на подсъдността, следвало да се вземе предвид дефиницията дадена в § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, т.е. потребителят е физическо лице, а в конкретния случай и двете лица били
юридически.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Обжалваното определение е правилно.
Възражението за липса на местна подсъдност е предявено в преклузивния срок съгласно
чл. 119, ал. 4 ГПК, поради което е допустимо и правилно разгледано от районния съд.
Ищецът основава исковата претенция на твърденията, че се е намирал в договорно
правоотношение с ответното дружество за доставка на ел. енергия за обекта му в гр. Велико
Търново, която обаче е отчитана от СТИ на „ЕРП-Север“ АД, но за доставената енергия са
издавани ежемесечно фактури от ответното дружество, в които са начислявали
незаконосъобразно компонентите пренос и достъп до ел. разпределителна мрежа на „ЕРП-
Север“ АД. Така се стигнало до издаване и на процесната фактура № **********, по която
ищецът твърди, че е заплатил начислената сума с преводно нареждане. Претендира суми,
които е платил по посочената фактура, счита, че са платени без правно основание именно
поради незаконосъобразното им начисляване от ответното дружество.
В разглеждания случай претендираното спорно материално право е породено от
извъндоговорно отношение във връзка с плащане на сума, начислена по фактура, в която
неправилно са начислени компонентите за пренос и достъп до ел. разпределителна мрежа.
Тоест спорното право не произтича от потребителски договор между страните, сключен с
цел да уреди отношения, които не са свързани с търговската им дейност. Спорното право не
произтича и от стоки или услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност. Следователно жалбоподателят няма качество на „потребител“ по
смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП и практиката на Съда на Европейския съюз(С-348/14 на СЕС),
поради което правилно първоинстанционният съд е намерил, че не намира приложение
разпоредбата на чл. 113 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 108, ал. 1 във вр. с чл. 105 от ГПК не е дерогирана. Ответната по
делото страна е юридическо лице и съгласно чл. 108, ал. 1 от ГПК, искове срещу тях се
предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище. Към момента на сезиране
3
на районния съд, седалището и адрес на управление на „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“
ЕАД, ЕИК *******, се намира в гр. София, ******* Не се установи учреден клон или
поделение, което да попада в обхвата на компетентността на Сливенския районен съд.
Предвид изложеното и на основание чл. 108 от ГПК, компетентен да разгледа
предявения иск е Районен съд София, поради което обжалваното определение е правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК, Окръжен съд Сливен
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 896/31.03.2022 г. по гр. д. № 324/2022 г. по описа на
РС Сливен.
Определението не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4