РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1297
Гр. Пловдив, 04.07.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, XX касационен състав, в публично съдебно заседание на девети
юни две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
НИКОЛАЙ
СТОЯНОВ
при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА и участието на прокурора КИЧКА
КАЗАКОВА, като разгледа
докладваното от член съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА касационно АНД № 1146
описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1.
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния
кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните
нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба предявена от сектор „Пътна
полиция“ при ОД на
МВР гр.Пловдив, против Решение № 643 от 28.03.2022г. на Районен съд гр.
Пловдив, II н.с.,
постановено по АНД № 980 по описа на съда за 2022 г., отменящо наказателно
постановление (НП) № 22-1030-000248 от 24.01.2022г. на Началник група в ОД на МВР-Пловдив
сектор „Пътна полиция“, с който на Д.Д., с ЕГН/ЛНЧ **********, на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за
нарушение по чл.162, ал.2 от ЗДвП.
Поддържаните касационни основания се субсумират в изводите, че атакуваният
съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Иска се обжалваното решението на
ПРС да бъде отменено, а НП № 22-1030-000248 от 24.01.2022г. на Началник група в
ОД на МВР-Пловдив сектор „Пътна полиция“ да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не
се представлява. С касационната жалба претендира юрисконсултско възнаграждение
и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
3. Ответникът по касационната жалба – O= Д., редовно
призован не изпраща представител. В писмен отговор,чрез процесуалния си
представител адв.Т. оспорва жабата. Претендира сторените в настоящото
производство разноски.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е
неоснователна, а обжалваното решение е правилно и заканасъобразно.
ІІ. За
допустимостта:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това
преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това
положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба,
предявена от Д.Д. с ЕГН **********, срещу наказателно постановление (НП) № 22-1030-000248
от 24.01.2022г. на Началник група в ОД на МВР-Пловдив сектор „Пътна полиция“, с
който на Д., на основание чл.53 от ЗАНН
и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева за
нарушение по чл.162, ал.2 от ЗДвП.
Първоинстанционния
съд е приел за установени обективираните в АУАН и НП фактически констатации,
като е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 12.01.2022г. от полицейски
служители в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
Пловдив на O= Д. бил съставен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ серия АД, бланков номер 153955 затова, че на 22.12.2021г. около 14,00
часа, път ІІ-86, км.16+700 в посока гр.Асеновград управлява л.а. марка „Фолксваген“
модел „Бора“ с рег.№ ***, собственост на А.С.Ч.с ЕГН ********** от гр.Раднево,
за това че като като чужденец, постоянно пребиваващ в Република България с разрешение
за пребиваване № ********* от 24.06.2020г. управлява посоченото МПС в срок повече
от една година от датата на издаване на документи за пребиваване с което
виновно е нарушил чл.162, ал.2 от ЗДвП. В съставения АУАН е отбелязано че е
съставен във връзка с докладна записка рег.№1030р-35860/23.12.2021г.на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив. При
съставянето на акта присъствали двама свидетели, индивидуализирани с три имена
и адрес. В съставения АУАН O= Д. лично изписал „имам възражение и ще ги
представя в най кратък срок“. Актът бил подписан от посочените в него лица,
включително и от Д.. На дата на съставянето на акта е връчен препис от него на жалбоподателя,
надлежно удостоверено с разписка явяваща се неразделна част от акта. В законоустановения
срок пред контролните органи не били представени писмени възражения относно
съставения АУАН.
На основание съставения АУАН е
издадено атакуваното пред Районен съд-Пловдив НП № 22-1030-000248 от
24.01.2022г. на Началник група в ОД на МВР-Пловдив сектор „Пътна полиция“, с
което на O= Д. за нарушение
на чл.162, ал.2 от ЗДвП на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 /сто/ лева. В НП
е посочено, че размерът на наложената глоба за извършеното нарушение е в минимален
размер, предвид извършената справка за дисциплината на водача, от която е
видно, че същият не е системен нарушител. Издаденото НП е връчено на Д. на
01.02.2022г.
7. С обжалваното пред настоящата инстанция решение,
Районен съд – Пловдив е приел, че актосъставителят и АНО са съставили и издали
административни актове в нарушение на разпоредбата на чл.84 от ЗАНН връзка с
разпоредбата на чл.21, ал.2 от НПК срещу лице чужд гражданин, за когото няма
никакви доказателства, че владее говоримо и писмено български език, поради
което актосъставителят и АНО е следвало да осигурят присъствието на преводач. Съдът
е посочил, че с оглед осигуряване прилагането на принципа за обективност в
производството и осигуряване правото на защита на лицата, при връчване на АУАН
на чужденец, невладеещ български език, към момента на връчване на АУАН,
контролния орган е следвало да назначи с нарочен акт заклет преводач на родния
език или на друг език, разбираем за лицето, срещу което е издаден АУАН.
ІV. За правото:
8. Като е стигнал до тези правни изводи, районният съд е постановил
правилен съдебен акт. В решението са изложени подробни и задълбочени мотиви
относно незаконосъобразността на оспореното НП. Фактите по делото са обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението,
както на материалния, така и на процесуалния закон.
Доводите, наведени пред районния съд са обсъдени подробно.
Фактическите констатации и правните изводи формирани от първостепенния съд се
споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са изключително подробни
и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК не е необходимо да
бъдат повтаряни.
9.Данните по делото налагат несъмнения извод, че нарушителят
е чужд гражданин, за когото няма никакви
доказателства, че владее говоримо и писмено български език. При тези
обстоятелства, нему не е бил осигурен надлежен превод на съставеният му АУАН, и
не са му били надлежно разяснени посредством преводач, правата във връзка със
съставения АУАН. Нормата на чл. 21, ал. 2 от НПК, която съгласно препращащата
норма на чл. 84 от ЗАНН, намира приложение и в административно-наказателното
производство, изисква на лица, които не владеят български език да бъде
осигурена възможност да се ползват от родния си език, като за целта им бъде
назначен преводач. По този начин на лицата не владеещи български език се
гарантира възможността да разберат какво е вмененото им нарушение и респективно
възможността да организират адекватно и защитата си още от самото начало на
административнонаказателното производство. Неспазването на задължението по чл.
21, ал. 2 от НПК представлява съществено процесуално нарушение осуетяващо
правото на защита на нарушителя, което е основание за отмяна на издаденото НП.
10.Волята на лицето за назначаване на преводач е без всякакво
правно значение, щом като това лице не владее български език. В този смисъл е недопустимо
установеното задължение за административния орган - на лицата, невладеещи
български език да бъде осигурена възможност да се ползват от родния си или от
друг разбираем за тях език чрез назначаване на преводач, да се заобикаля чрез
попълване на декларация от страна на нарушителя относно обстоятелството дали
желае или не желае да му бъде осигурен преводач. Законовата норма е ясна и
категорична - тя изисква на лица не владеещи български език да бъде осигурена
възможност да се ползват от родния си или от друг разбираем за тях език чрез
назначаване на преводач. Следва да се посочи също така, че освен АУАН, с превод
следва задължително да бъде придружено и самото НП, тъй като именно с него се
ангажира административнонаказателната отговорност на конкретно лице.
Недопустимо е въз основа на последвали след съставянето и
връчването на АУАН действия от страна на контролните органи по разясняване на
съдържанието на АУАН, респективно от представянето от страна на привлеченото като нарушител лице на
допълнителни обяснения и документи, да се прави извод, че същият е разбрал
вмененото му нарушение, респективно, че не е налице нарушение на императивната
норма на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. Според настоящият състав на съда, евентуалното
последващо разясняване съдържанието на АУАН, извършено след съставянето и
връчването му, е ирелевантно обстоятелство, с оглед преценката за наличието на
процесуално нарушение по чл. 43, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 21, ал. 2 от НПК.
Това е така, тъй като разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН изисква АУАН да бъде
предявен на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и да го подпише
още в момента на неговото съставяне, каквато възможност следва да се гарантира
именно с присъствието на преводач при предявяването и подписване на АУАН. В процесния случай, без
всякакво съмнение е нарушена и императивната разпоредба на чл.43, ал.1 от ЗАНН,
което е съществено процесуално нарушение, накърняващо правото на защита на
привлеченото към отговорност лице. Изискването на въпросния нормативен текст е не само формален, но и
съдържателен елемент, като неспазването му накърнява правото на защита на
привлеченото към отговорност лице, и опорочава съществено образуваното
административнонаказателно производство.Именно
в този смисъл тук се поставя въпроса за предварителната защита, която
включва, първо правото на възражение още при съставянето на акта за нарушение,
и второ, правото на възражение непосредствено след това /чл. 44, ал. 1 от ЗАНН/.
11.Предвид гореизложеното настоящият състав на съда намира, че като не е
назначил преводач на лице, което не е владеело български език от самото образуване на производството при съставянето
на АУАН, актосъставителя е допуснал съществено процесуално нарушение, което е
ограничило правото на защита на сочения в него нарушител. Като е съобразил
това, районният съд е постановил правилно съдебно решение. В този смисъл
оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
V. За разноските:
12.При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за
присъждане на сторените разноски по производството. Те се констатираха в размер
на 400 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Съдът счита за
основателно направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ответника, което
следва да бъде определено в размер на 150 лв. съобразно разпоредбата на чл.27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ, съответстващо изцяло на
фактическата и правна сложност на казуса и осъществената адвокатска защита.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с
чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, Пловдивският административен съд, ХХ касационен
състав,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 643 от 28.03.2022г.
на Районен съд гр. Пловдив, II н.с., постановено по АНД № 980 по описа на същия
съд за 2022 г.
ОСЪЖДА Областна дирекция гр.Пловдив на
Министерство на вътрешните работи с адрес: град Пловдив, ул. “Княз Богориди“ №7,
да заплати на Д.Д., с ЕГН/ЛНЧ **********, с адрес ***, сумата от 150 лева,
съставляваща адвокатското възнаграждение за тази съдебна инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /п/ ЧЛЕНОВЕ :
1. /п/
2.
/п/