№ 187
гр. Сливен , 10.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ в публично заседание на седми
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Нина М. Коритарова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230100911 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която е предявен иск с правно
основание чл. 55, ал.1 ЗЗД предявен от „А.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Твърдица, ж.к. „Индустриален” чрез адв. Р.Т. от АК-Монтана срещу
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”№ 25 за сумата от 4493,22 лв.,
представляваща сума заплатена от ищеца и получена от ответника без правно основание по
фактура № **********/07.03.2016 г. , по клиентски №**********, за адрес на потребление:
гр.Велико Търново, ул.„Никола Габровски"№73А, както и законната лихва върху сумата
4493,22 лв. от завеждане на иска до окончателно изплащане на сумата.
Ищцовото дружество „А."АД, с ЕИК:********* твърди, че е собственик и потребител на
ел.енергия на обект, находящ се на административен адрес в гр.Велико Търново, ул.„Никола
Габровски" №73А и представляващ УПИ-II /седми/, в стр.кв.12 по
ПУП на гр.Велико Търново, с идентификатор №10447.2501.116 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Велико Търново, одобрена сьс заповед РД-18-86/19.09.2008г.
на изпълнителният директор на АГКК. За процесният период ищцовото дружество твърди,
че се намирало в договорни отношения с ответното дружество „ЕР-С" АД по повод
извършвана от ответника доставка на електрическа енергия и мрежови услуги за обекта му
на потребление в гр.Велико Търново, ул.„Никола Габровски" №73А.
Ел.енергията се била отчитала от СТИ, собственост на „ЕлектроразпределениеСевер" АД по
клиентски номер **********. За доставената и потребена ел.енергия от клиента по
клиентски номер ********** били издавани ежемесечно фактури от страна на ответното
дружество, в които били начислени незаконосъобразно компонентите пренос ниско
напрежение, достъп ниско напрежение, които били заплатени в срок от ищеца.
От страна на ответното дружество били издадени следните фактури: на 07.03.2016г. била
издадена фактура № ********** за сумата от 5567,63 лв., която била заплатена на
09.03.2016г., с преводно нареждане. Твърди, че видно от фактурите от страна на ответното
дружество били начислени незаконосъобразно следните суми: По фактура № **********
1
/07.03.2016 г. са начислени 2942,55 лв./пренос ниско напрежение/ и сумата от 801. 80 лв.
/достьп ниско напрежение/ или общо от страна на ответника била начислена по фактурата
сумата от 3744,35лв., без ДДС или с ДДС сумата от 4493,22 лв.
Границата на собственост на електросъоръженията за присъединяване на клиента била
разклонението от „Въздушно електрическа линия А.", която била водила началото си от
Подстанция-Велико Търново и чрез редица разклонения захранвала множество
клиенти. Разклонението, което захранвало трансформатора на клиента било осъществено
посредством свързване на ВЕЛ-А., към кабелна линия собственост на ищовото дружество.
Въздушна електрическа линия-А., която не била собственост на ответното дружество била
достигала до метален стълб, който бил разположен извън имота на ищеца. От там тази
линия се била свързва с кабелната линия на ищеца, която започвала, като начална точка от
стълба и била вкопана под земята. По това трасе кабелната линия достигала трафопостта на
клиента и се свързвала с него. Ел.енергията която се била предавала до трафопоста била
средно напрежение, което вътре в трафопостта посредством снижаващи токови и
напреженови трансформатори/собственост на ищеца/ се била преобразува в ниско
напрежение. Съгласно параграф 1, т.14 от Наредба N 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на
производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към
разпределителите електрически мрежи била определена границата на собственост. От
посочената граница на собственост до разпределителната уредба на клиента, било
монтирано средството за търговско измерване/електромер/, отчитащо потребените от
ищцовото дружество количества ел. енергия. Трафопоста бил собственост на ишцовото
дружество, като и монтираните в него ел.съоръжения. От границата на собственост до
разпределителната уредба на клиента, където било монтирано СТИ отчитащо потребената
ел. енергия, транспортираното количество ел. енергия се било извършвало по собствено на
клиента електрическо съоръжение, представляващо електропровод 20Kv, водещо началото
си от ВЕЛ „А.". Транспортирането по електропроводната линия, собственост на клиента
било за електрическа енергия средно напрежение, като трасето от ВЕЛ„А." до трафопостта
собственост на „А."АД находящ се в имота на клиента и собствен на клиента и в който
трафопост било разположено СТИ били присъединени други потребители. Цялото
ел.съоръжение от разклонението на ВЕЛ-А. до ТП-А. било собственост на клиента „А."АД.
Обективно била липсвала ел.енергия, която да се транспортира чрез
електроразпределителната мрежа на доставчика, съгласно т.49, параграф 1 от Закона за
енергетиката, като в този смисъл бил липсвал достъп, съгласно законовата дефиниция за
достъп пот. 15 на параграф 1 от закона за енергетиката. Съгласно разпоредбата на чл.93, ал.1
от ЗЕЕЕ електрическата енергия, ползвана от потребителя се била измервала със средство за
търговско измерване разположено на границата на собственост. В чл.25 от Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители от 2000 г. нормативно било установено, че границата на
собственост се била определяла от начина на присъединяване и oт вида на съоръженията в
мястото на присъединяване. Съгласно действаща нормативна уредба за процесния период и
в частност чл.18б, ал.3 и чл.18д от Правилата за търговия с електрическа енергия/ДВ,
бр.59/28.07.2009г., отм./ и чл.26, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия /ДВ,
бр.64/17.08.2010г., отм. ДВ, бр.66/26.07.2013г./ потребителите, присъединени към
електроразпределителната мрежа, заплащали по утвърдени от КЕВР/ДКЕВР/ цени за ел.
енергия, цена за достъп до електропреносната мрежа, цена за пренос по електропреносната
мрежа, цена за достъп но електроразпределителната мрежа и цена за пренос по
електроразпределителната мрежа, като цената за достъп и цената за пренос се били
заплащали съгласно измерено количество на консумираната активна електрическа енергия в
местата на измерване, определени съгласно Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия и договорите за продажба на електрическа енергия. Съгласно чл.14,
2
ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ДВ, бр.38/2007г.отм/,
при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване е било страната с
по високо напрежение на понижаващият трансформатор на потребителя или в мястото на
присъединяване на потребителя към електропреносната/електроразпредел. мрежа. Посочва,
че мястото на присъединяване на ищеца били клемите за присъединяване на
проводниците/които били собственост на клиента/ към еклектропровода на А.. Твърди, че
при така описаната фактическа обстановка, въпреки, че била определена границата на
собственост, било неправилно определено мястото на измерване от страна на ответното
дружество, като същото следвало да се определи съгласно нормативните изисквания.
Границата на собственост следвало да се определи съгласно чл.29, ал.1, вр. с чл,28, aл.1 , т.1
от Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителната електрическа мрежа
на производители и потребители-ДВ, бр.40/16.05.2000г., предвиждащи границата на
собственост да е мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата , т.е.
мястото на разклонението. Това място в конкретният случай било разклонението на
ВЕЛ/въздушният електропровод/-Абагap, където границата на собственост била определена.
Там следвало да се монтира и СТИ, което отчита и измерва потребената ел. енергия и което
неправилно било разположено във TП/трафопост/ собственост на ищеца. Съгласно договора
между страните консумираната активна ел .енергия се измервала със средство за търговско
измерване, разположено в местата на измерване, определено в съответствие с действащото
законодателство. Обектът на ищцовото дружество бил присъединен към мрежата на
„Електроразпределение- Север" АД/ЕП-М"АД/ посредством енергийно съоръжение ТП
собственост на А.-АД захранен от кабелна линия 20кВ /собственост на А.-АД, която чрез
Метален стьлб/РОМ/ бил свързан с въздушен електропровод с напрежение 20Kv„А.".
Електромерът, който бил монтиран да измерва потребената от ищеца ел.енергия бил
монтиран в трафопостта, който бил собственост на ищцовото дружество. Съгласно договора
между страните измерването се извършвало със СТИ, което следвало да бъде поставено на
границата на собственост на електрическите съоръжения съгласно наредба №6 за
присъединяване на производители и потребители на ел. енергия към преносната и
разпределителната електрически мрежи и съгласно показателите за качество, приети от
ДКЕВР. Единствено СТИ разположено в трафопостта било собственост на
„Електроразпределение- Север"АД. Извършеното от разпределителното дружество „ЕР-
С"АД измерване по посоченият начин на потребените количества ел. енергия било
неправомерно и поради това ищцовото дружество не било имало задължение да заплаща
начислените му от ответното дружество по фактурите цена за пренос на ниско напрежение и
цена за достъп средно/ниско напрежение, още повече ответникът не бил собственик на
линията средно напрежение и като такъв не следвало да начислява на клиента /ищец/ и
компонентите пренос средно напрежение и достъп средно напрежение. ВЕЛ/въздушно
електрическа линия/-А. представлявала ел.съоражение от което чрез отклонение
/разположено на метален стълб, собственост на ищцовото дружество/ се била пренасяла
електрическата енергия средно напрежение до Трафопост, собственост също на ищцовото
дружество. Този трафопост не бил представлявал съоръжение, което да било част от
електроразпределителната мрежа на ответника. Същият бил изграден в УПИ VII/седми/, в
стр.кв.12 по ПУП на гр .Велико Търново, с идентификатор №10447.2501.116 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Велико Търново, одобрена със заповед
РД-18-86/19.09.2008г. на изпълнителният директор на АГКК и е собственост на „А."АД.
Заплащането на цената на достъп от страна на клиента на ел. енергия, както и на пренос на
ел.енергия било обвързано с поставянето на уредите за количествено измерване/СТИ/ в
съответствие с техническите изисквания, както и със собствеността върху ел. съоръженията
за пренасяне на ел. енергията.
Посочва, че съобразно правилото на чл.14, ал.1 от ПИКЕЕ при отдаване на електрическа
3
енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
клиент мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия
трансформатор на клиента или в мястото на присъединяване на клиента към
електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа. Ищцовото дружество било
собственик на съоръженията трафопост и кабелна линия, която започвала от разклонение на
въздушната електрическа линия А., която не била собственост на „ЕР-С"АД. Съгласно
договора границата на собственост на електрическите съоръжения била мястото на
присъединяване на кабелните накрайници СрН към електропровода съгласно Наредба N
6/09.06.2004г. за присъединяване на производителите и потребители на ел. енергия към
преносната и разпределителните ел. мрежи. От своя страна мястото на монтиране на СТИ от
страна на ответника не било отговаряло на изискванията на ПИКЕЕ/действали през
процесиият период/. Съгласно правилата на чл. 14 от ПИКЕЕ за процесният период
електромерът било следвало да бъде монтиран на страната с по- високо напрежение на
понижаващия трансформатор на клиента. При наличието на собствени съоръжения и
фактическо присъединяване на ниво средно напрежение ищецът нямал задължение да
заплаща начислената му от ответното дружество цена за пренос през разпределителната
мрежа на ниво ниско напрежение и остойностеното количество ел.енергия по цени за ниско
напрежение, а следва да заплаща по цените за ниво средно напрежение. Твърди, че от страна
на ответното дружество неправилно било определено мястото на измерване от страна на
ответника. При определена границата на собственост, мястото на измерване било следвало
да се определи съгласно нормативните изисквания преди разклонението на ВЕЛ-А., а не при
Трафопостта, собственост на ищцовото дружество. Границата на собственост следвало да се
определи съгласно разпоредбите на чл.29, ал.1, вр.чл.28, ал.1, т.1 от Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителна електрическа мрежа на производители и
потребители-ДВ, бр.40/16.05.2000г., предвиждащи границата на собственост да е мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата.Цялото ел.съоръжение от
разклонение ВЕЛ-А. до трафопостта на клиента било собственост на клиента. В тази връзка
преноса от разклонението до трафопостта на клиента се било извършвало на ниво средно
напрежение и по кабелна линия на клиента. Вътре в трафопосттаа посредством
трансформатори напрежението се било трансформирало от средно на ниско. Начисляването
на суми за пренос и достъп на ниско и средно напрежение от страна на ответното дружество
по фактурите издадени за периода от 01.08.2015г. до 30.10.2015г. било неправомерно и
незаконосъобразно. Заявява, че ищцовото дружество не било дължало заплащане на тези
суми за пренос за достъп и пренос на ниско напрежение, както и не било дължало и такива
за пренос и достъп на средно напрежение. В трафопостта собственост на ищцовото
дружество по кабелната линия била постъпвала ел.енергия средно напрежение, а и
кабелната линия не била собственост на ответното дружество и не била представлява част
от електроразпределителната мрежа. Тази кабелна линия била собственост на ищцовото
дружество.Измерването на количеството потребена от ищеца електрическа енергия през
исковият период било измервано в трафопоста находящ се в имота на ищеца и
представляващ негова собственост, а не на границата между собственият му кабелен
електропровод и електрическата уредба на електропреносното предприятие, както било в
изискването на Наредба за присъединяване към преносната и разпределителна електрическа
мрежа на производители и потребители. Моли съдът да осъди ответника на правно
основание чл. 55, ал.1 ЗЗД да му заплати сумата от сумата от 4493,22 лв., представляваща
сума заплатена от ищеца и получена от ответника без правно основание по фактура №
**********/07.03.2016 г. , по клиентски №**********, за адрес на потребление: гр.Велико
Търново, ул.„Никола Габровски"№73А, както и законната лихва върху сумата 4493,22 лв. от
завеждане на иска до окончателно изплащане на сумата. Претендира сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК процесуалния представител на ответника е депозирал отговор на
4
исковата молба. Заявява, че предявените искове били недопустими, поради липсата на
правен интерес на ищеца. Твърди, че за да бъде уважен осъдителния иск по чл, 55. ал. 1, пр.1
от ЗЗД било необходимо да бъде установено предаване, съответно получаване на дадена
материална ценност, при начална липса на основание -когато към момента на самото
предаване-получаване липсва основание за имущественото разместване. В случая не било
налице правен интерес у ищеца за водене на делото, тъй като самият той по сключено от
него облигационно правоотношение с ответника, се бил задължил за заплащането на
процесните суми. Имуществено разместване било осъществено на годно правно основание,
което почивало на закона и установената между страните облигационно правна връзка.
Страните били в облигационна правна връзка възникнала на основание чл.104 от Закона за
eнергетиката (ЗЕ. обн. ДВ. бр. 107 от 9 Декември 2003г.). чрез двата договора сключени
между тях както следва: Договор с изх. Св. П13-249 /05.07.201З г. за достъп до
електроразпределителната мрежа (ЕРМ), собственост на ответника и Договор с изх. №
СвП13-249/05.07.2013г. за пренос на електрическа енергия през ЕРМ, собственост на
ответника. С тях между ищеца и ответника били установени договорни отношения с
предмет .достъп" до разпределителната мрежа и „пренос“ през разпределителната мрежа на
количества електрическа енергия, които ищецът бил консумирал в обекта си срещу
задължението на ищеца да заплаща съответната цена за тези услуги определена съгласно
закона от Комисията за енергийно и волно регулиране (КЕВР). Както в закона, така и в
двата договора сключени между страните, било изрично предвидено задължението на
лицето ползвател на мрежата - ищеца, да заплаша за мрежовите услуги за
електрозахранването на неговия обект - цената за достъп, както и цената за пренос на ел.
енергия през ЕРМ (чд.1. ад.2 от Договора с изх № СвП-13-249/05.07.2013г. за достъп до
ЕРМ. Тези задължения на ищеца по двата договора, били почивали на императивните
правни норми, с които се установявало изрично и задължително възмездно насрещно
заплащане на тези мрежови услуги, съгласно чл. 104 от ЗЕ. както и разпоредбата на чл. 29,
ал. 1 и ал. 3 от Правила за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) издадени от Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране. Следвало да се има предвид, че съгласно ПТЕЕ
обн. ДВ. бр. 66 от 26.07.201З г . приложими към процесния период, било напълно забранено
клиенти, да бъдат освобождавани от заплащането на цена за пренос през съответната мрежа.
Такава възможност била предвидена единствено за производителите на ел.енергия (чл. 29. ал
4 от ПТЕЕ обн. ДВ. бр. 66 от 26.07.2013 г.. в сила от 26.07.2013 г.). Цитира практика на ВКС
в този смисъл. Излага съображения относно неоснователността на иск. Правила за търговия
с електрическа енергия издадени от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР). обн.. ДВ. бр 66 от 26.07.2013 г.. в сила от 2б.07.2013г. определяли два вида услуги
за пренос, които надлежно били включени от ответника в процесната фактурата на типовото
дружество - пренос през преносната мрежа - мрежа високо напрежение и пренос през
разпределителната мрежа. Съгласно чл. 29. ал. 3 клиенти присъединени към
електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които
заплащали на оператора на електроразпределителната мрежа. За тези клиенти цената за
достъп до електропреносната мрежа и цената за пренос по електропреносната мрежа се били
заплащали от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор. Следвал
изводът, че регламентираната задължителна компонента включвала осъществената услуга
по пренос през цялата разпределителна мрежа, поставена под оперативното управление на
мрежовата компания. Процесната сума за начислен пренос касаела използването на цялата
разпределителна мрежа (по съответното трасе) от точката за закупуване на енергията до
обектите на ищцовото дружество. В случая не било налице изключението, предвидено в
разпоредбата на чл. 29. ал. 4 от ПТЕЕ само за производители; които захранват собствени
обекти по мрежи, които не са собственост на преносното или електроразпределително
5
дружество - те не дължат цена за пренос през съответната мрежа. Електроразпределителните
предприятия възстановявали чрез цената за пренос на електрическа енергия през
разпределителната мрежа определените от комисията технологични разходи за съответната
разпределителна мрежа, или иначе казано, загубите от транспортирането и преобразуването
на електрическата енергия преди точката на мерене.
Посочва, че и по отношение на компонентата “цена за достъп“, претенция също се била
явявала неоснователна. За процесния период КЕВР била утвърдила цена на
електроенергията, включително за нейните компоненти - “цена за достъп", като “цената за
достъп" била една и съща за всички клиенти, независимо на какво напрежение били
присъединени обектите им. Единственото изискване на законодателя за да възникне
дължимост за заплащане на „цена за достъп” от ишеца към ответника било снабдяването на
обектите на ищеца с електроенергия, което в процесния случай било безспорно между
страните по делото. Безспорен бил фактът, че за целия процесен период електрическата
енергия била доставяна до обекта на ищеца без прекъсване и породи тази причина цената за
достъп била дължима и била правилно начислявана, независимо от мястото на монтирания
измервателен уред. Това било записано и в чл. 29. ал. 1 и ал.3 от ПТЕЕ както и в чл. 48 от
Указанията на КЕВР за образуване на цените за пренос на електрическа енергия през ЕРМ
при регулиране чрез метода „горната граница на приходи” за втория регулаторен период
(приети с Протоколно решение на КЕВР №94/25.06.2010 г.) В чл.50 и чл.51 от същите
Указания било записано, че цената за достъп до ЕРМ се заплаща от всички потребители,
присъединени на средно и ниско напрежение ". По делото било установено, че ищецът е
страна по валидно облигационно правоотношение по силата на двата гореописани договора.
Електроразпределителната мрежа съгласно легалното определение, съдържащо се в §1. т.22
от ДР на ЗЕ представлявала съвкупност от електропроводни линии и електрически уредби с
високо, средно и ниско напрежение, която служи за разпределение на електрическа енергия.
Електропреносната мрежа представлява съвкупност от електропроводи и електрически
уредби, служещи за пренос, трансформиране на ел. енергия от високо на средно напрежение
и преразпределение на електроенергийни потоци • §1. т. 20 от ДР на ЗЕ. Доколкото
присъединяването на дружеството не било на ниво високо напрежение /110 KW или по-
високо а нивото на напрежение било единствения критерий за разграничаване на
електропреносната от електроразпределителната мрежи, следвало категоричния извод, че
обектът бил присъединен към електроразпределителната мрежа. Ищецът неправилно бил
приемал, че собствеността върху конкретни електрически уредби, съоръжения, енергийни
обекти на субекти, различни от енергийно дружество имали отношение към
принадлежността на тези уредби към електроразпределителната мрежа. Законът бил
допускал енергийни обекти да принадлежат на физически или юридически лица, а не на
лицензираните енергийни предприятия, но без значение кой е титуляр на правото на
собственост върху тях те всички били представлявали елементи от преносната и/или
разпределителната мрежа. Безспорно ищецът бил краен клиент по смисъла на §1. т. 27 от ДР
на ЗЕ - клиент
който купува ел.енергия за собствено ползване. Съгласно чл. 104. ал. 1 от ЗЕ ползвателите
на съответната мрежа, с изключение на крайните клиенти, уреждат чрез сделка
взаимоотношенията с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната
мрежа за ползване на мрежата и за пренос на количествата електрическа енергия постъпили
в мрежата или потребени от нея. За разлика от тях крайните клиенти били използвали
електроиреносната или електроразпределителната мрежа, към която били присъединени,
при публично известни Обши условия. Съгласно чл. 91, ал. 2 от ЗЕ сделките с ел. енергия се
били извършвали при спазване разпоредбите на този закон и Правилата за търговия с
електрическа енергия /ПТЕЕ/. приети от ДКЕВР. Посочва, че с правилата в сила от
16.05.2008г. било въведено изрично задължение на потребителите /употребеното понятие
6
било в смисъла на пар. 1, т. 41б - .“Потребител на енергийни услуги“ на ел. енергия,
присъединени към електроразпределителната мрежа, както в процесния случай, да заплаща
цена за достъп до електропреносната мрежа, цена за пренос до електропреносната мрежа,
цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос през
електроразпределителната мрежа - чл. 186. Тези компоненти се били дължали от
потребителите и съобразно последващите ПТЕЕ - от 17.08.2010 г. и от ПТЕЕ /26.07.201З г. -
чл. 29. ал. 3 - относими към исковия период. В § 1. т. 15 на ДР на ЗЕ се посочва, че „достъп"
представлява правото на ползване на преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за
пренос на електрическа енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия
определени в наредба. По делото не се било спорило дължимостта на цената за достъп и
пренос високо напрежение, а само дължимостта на мрежовите услуги за достъп и пренос
средна/ ниско напрежение. Съгласно Указанията за образуване на цените за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи, издадени от ДКЕВР.
регулаторния орган компетентен да определя цените и техните компоненти, разработени на
основание чл. 36. ал. 1 ЗЕ и чл.5. ал.Д от Наредбата за регулиране на цените на
електрическата енергия, цената за достъп до електроразпределителната мрежа е единна за
всички потребители и се заплаща от всички потребители. присъединени към
електроразпределителната мрежа на средно и ниско напрежение, а цената за пренос по
електроразпределителната мрежа се заплаша от всички потребители, но не е единна, а се
определя съобразно нивото на напрежение на разпределителната мрежа, към която е
присъединен обекта им - т. 51. Същото било предвидено и в последвалите Указания, в сила
от 25.06.2010г. Съгласно изричните разпоредби на чл. 18г. от ПТЕЕ 2008 г. и чл. 30. ал. 1 от
ПТЕЕ/2010 г./ изключение за плащане на цената и то само за пренос по
електроразпределителната мрежа, но не и за достъп до нея било предвидено за
производители или потребители, който захранват собствени обекти или други потребители
по мрежи, които не са собственост на преносното или разпределителното предприятие. В
ПТЕЕ от 2013г. действащи към исковия период, съгласно чл. 29. ал. 4 изключението касаело
единствено производителите, не потребителите. Счита, че следва да се установи дали
дружеството ищец се явява собственик на част от присъединителните съоръжения,
доколкото по делото нямало спор, че то не било производител на ел. енергия и съответно не
попадало в нормативно предвиденото изключение. На следващо място заявява, че
неоснователно и недоказано се явявало твърдението на ищцовото дружество, че е била
неправилно определена границата на собственост на ел.съораженията и съответна
неправилно било определено и мястото на мерене на консумирана ел енергия. Счита, че
разпоредба на чл.14. ал.1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия
не намирала правно приложение по настоящия спор, тъй като изграждането на процесиите
електрически съоръжения, както и монтирането на средства за търговско измерване на
консумираната в ищцовите обекти ел.енергия. е било извършено много преди тези правила
да бъдат приети и обнародвани. В същото време тези правила не били притежавали обратно
правно действие придадено им по реда предвиден с императивната разпоредба на чл.14 от
Закона за нормативните актове, поради което те се били явявали неприложим по делото акт.
Твърди, че за процесния период ищцовото дружество не било поискало и заявило желанието
си за извършване на промяна на страната на мерене. Оспорва обстоятелството, че ищцовото
дружество е собственик на описаните в исковата молба присъединителни съоръжения.
Ищецът не бил доказал, че не ползва ЕРМ собственост на ответника, не бил доказал, че бил
възразил срещу така определеното място на мерене. При условие на евентуалност заявява,
че в случай, че съдът приеме претенцията за основателна да присъди на ищеца разликата
между изчислената цена за средно напрежение и цената за ниско напрежение. Ответникът се
бил явявал оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на §1. т. 346. б. а" от
Допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката, а именно лице, което осъществява
разпределение на електрическа енергия по ЕРМ и отговаря за функционирането й. за
7
нейната поддръжка, развитието й на дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи,
както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на мрежата да покрива
разумни искания за разпределяне на електрическа енергия. С оглед гореизложеното
ответникът бил и собственик на ЕРМ (чл.88 от ЗЕ). Двете дружества - и ищеца и ответника,
притежавали качеството “търговски участници по см. на чл.1, ал. 2 от Правила за търговия с
електрическа енергия (ПТЕЕ) издадени от Държавната комисия за енергийно и волно
регулиране (ДКЕВР). обн. ДВ. бр. 66 от 26.07.2013 г. в сила от 26.07.201З г. и приложими
към процесния период. През процесния период обектите на ищцовото дружество посочени в
процесната фактура били електроснабдени и в тях била получавана и консумирана ел.
енергия. Предвид неоснователността на главния иск. неоснователен и недоказан се бил
явява също и искът за присъждане на законната лихва върху главницата от завеждане на
иска дo окончателното изплащане на сумата. Моли исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Претендира сторените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
Ищцовото дружество „А.” АД е собственик и потребител на ел.енергия на обект, находящ се
на административен адрес в гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски” № 73А и
представляващ УПИ-УП /седми/, в стр.кв.12 по ПУП на гр. Велико Търново, с
идентификатор № 10447.2501.116 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Велико Търново, одобрена със заповед РД-18-86/19.09.2008 г. на изпълнителния директор па
АГКК.
За процесния период същото се намирало в договорни отношения с ответното дружество
„ЕР-С" АД по повод извършвана от ответника доставка на електрическа енергия и мрежови
услуги за обекта му на потребление в гр. Велико Търново, ул. „Никола Габровски” № 73А.
Ел.енергията се отчитала от СТИ, собственост на „Електроразпределение- Север” АД по
клиентски номер **********. За доставената и потребена ел.енергия от клиента по
клиентски номер ********** са издавани ежемесечно фактури от страна на ответното
дружество, в които са начислени компонентите пренос ниско напрежение, достъп ниско
напрежение, които са заплатени в срок от ищеца.
От страна на ответното дружество „ЕР-С"АД /старо наименование „ЕП-М” АД са издадени
следните фактури, както следва: на 07.03.2016 г. е издадена фактура за сумата от 5567,63 лв.
с ДДС, която е заплатена на 09.03.2016 г. В тази фактура са начислени следните суми-
сумата от 2942,55 лв. /пренос ниско напрежение/ и сумата от 801,80 лв. /достъп ниско
напрежение/ или общо двата компонента се равняват на 4493,22 лв. с ДДС.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, от заключението на която е видно, че
въз основа на предоставената схема на електрозахранване на обекта на ищеца и извършения
оглед на място, обект „А.” АД се захранва с електроенергия на ниво ниско напрежение (0.4
kV) чрез кабел НН от метален комплектен трафопост (МКТП) СрН/НП - „А.", който от своя
страна се захранва чрез кабелна линия (КЛ) 20 kV. Кабелната линия се захранва от Cm. 20
/стълб 20/, който е от състава на въздушна електропроводна линия (ВЕЛ) „А.“ - 20 kV,
водеща началото си от Възлова станция В/СТ 20 kV - „Западна промишлена зона".
При оглед на електрозахранващите съоръженията към обект „А.” АД експертизата
документира тяхното местоположение и съответствието им съгласно плана на неговото
електрозахранване. При огледа експертизата констатира, че средствата за измерване са
поставени в табло мерене в трафопост „А.“ част от МКТП. Отчитайки фактите и
обстоятелствата по въпроса от констативната част на настоящото Заключение и в съгласие
8
със ЗЕ, Наредба № 6 и Правилата за измерване на количествата електрическа енергия
експертизата е стигнала до следните изводи:
Съгласно направените констатации по въпроса, издадените фактури и нотариален акт № 183
от 2009г за покупко- продажба на имот с продавач „С.“ ООД и купувач „А." АД.
експертизата приема, че имота с прилежащите ел. съоръжения, в едно с изградената кабелна
линия 20KV ДО ВЛ ‘‘А." са собственост на „А." АД .
От направените констатации вещото лице установява, че ВЛ „А.“ не е собственост на
дружеството ответник, а представлява по същество частна въздушна линия. Налице е
граница на собственост между две частни въздушни и кабелни линии с ниво на
присъединяване Средно напрежение. В този смисъл не е налице граница на собственост на
ел съоръженията между „А.“ АД и „Електроразпределение север", така както е нормативно
заложено. Експертизата приема, че границата на собственост между ел. съоръженията на и
А.“ АД и ВЛ „А.“ е разеденителят за открит монтаж (РОМ), монтиран на стълб 20 от ВЛ
“А.“.
Сключен е договор за достъп до електроразпределителната мрежа собственост на „ЕП-
М"АД с изх номер № СвП 13-249/05 07.201 Зг. съгласно който в т.111 Технически
параметри и измерване и по специално в чл.4 (1) е записано, че . “Измерването се извършва
от средства за търговско измерване . поставени на границата на собственост на
електрическите съоръжения съгласно Наредба 6/2004г за присъединяване на производители
и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически
мрежи и съгласно показателите за качество приети от ДКЕВР „
Визираният сключен договор е последващ на договора, сключен при изграждането на
процесиите електрически съоръжения / доколкото е наличен / и определя нови условия за
достъп, присъединяване и измерване на електрическата енергия. Същият е и с период на
действие преди издаване на процесиите фактури предмет на настоящото дело.
Въз основа на горе изложеното и на констатации представени в констативно-
съобразителната част на поставеният въпрос, експертизата счита, че мястото на измерване
на потребеното количество ел. енергия през процесния период не отговаряло на
изискванията на Наредба 6 и реел ПИКЕЕ.
От извършеният оглед на кабелната електропроводна линия на ищеца и от представената на
лист 71 от ответника еднолинейна схема на съоръженията захранени от ВЛ “А.“ се
установява, че към кабелната линия („С.") захранваща „А.“, има присъединен Бетонен
Комплектен Трансформаторен Пост (БКТП) „Златна Панега“.Технически е напълно
възможно трафопоста да се захранват няколко различни потребители на ел. енергия.
„А.“ АД се захранва с ел. енергия на ниво ниско напрежение 0.4kV, посредством кабелна
линия, от метален комплектен трафопост (МКТП) - „А.“. След трафопоста са налице
кабелни линии за напрежение (0.4kV) разпределителни уредби и табла посредством които се
извършва разпределението на електрическата енергия към отделните сгради и помещения на
„А.“АД т е. налице са линии, съоръжения и уредби за ниско напрежение. Ел. захранването
на трафопоста на страна средно напрежение се осъществява чрез кабелна линия
посредством отклонение от желязо-решетъчен (ЖР) стълб 20 с табела „С.“, част от въздушна
линия „А.“ с ниво на напрежение 20kV до МКТП - „А.“. В МКТП - „А.“ се извършва
трансформация на напрежението от 20/0,4kV т.е. налице са линии, съоръжения и уредба за
средно напрежение. Изброените по - горе компоненти, уредби и съоръжения с фиксираните
нива на напрежения и трансформации, посредством които се извършва разпределението на
електрическата енергия на ищеца - „А.“ АД, представляват по същество неговата
9
електроразпределителната мрежа.
В този смисъл експертизата счита, че е изпълнено условието визирано в §1, т.22 от
допълнителните разпоредби на ЗЕ(изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.)
Нормалната схема на захранване на процесния обект с клиентски номер ********** от
електроразпределителната мрежа е: секция 20kV на Възлова станция (ВС) на Западна
промишлена зона (ЗПЗ) - въздушна линия „А." до РОМ на стълб 20 - кабелна линия „С.“ –
МКТП А.“
Тъй като потребителят на ел. енергия е трета категория, съгласно входирано искане за
проучване условията за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната
мрежа /л.68/. а трета категория са потребители с едностранно захранване, вземайки предвид
и факта, че при извършеният оглед се констатира, че липсва двустранно захранване на
МКТП А.", то и при резервна схема на захранване, подаването с ел. енергия ще се
осъществява отново по ВЛ "А.“ до РОМ при стълб 20 и кабелна линия на „С." до МКТП А.“.
В открито съдебно заседание вещото лице отговаря на поставения от ответното дружество
въпрос като заявява, че след границата на собственост на ел. съоръженията на ищцовото
дружество същото чрез собствени разпределителни табла, кабелни линии и трансформатори
преобразува и разпределя ел.енергия на собствената си територия след границата на
собственост, като това е собствена на ищцовото дружество ел. разпределителна мрежа.
Дружеството не извършва транспорт и разпределение на ел. енергия към други потребители,
за да му бъде необходима лицензия за тази дейност.
По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, от заключението на която е видно,
че общият размер на фактурираната по фактура №**********/07.03.2016 г., такса за услуга
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на ниско
напрежение, с оглед данните за отчетеното количество електроенергия, която е преминало
през измервателните уреди за отчетен период 01.02.2016 г. - 29.02.2016 г.. а именно 98019,8
kWh. определена при единична цена от 0,03002 лв./kWh е 2 942,55 лв. без ДДС. С Решение
№ Ц - 35 от 01.11.2015 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране за "Е П М" АД
определената цена за 1 kWh пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на средно напрежение е в размер на 0,01147 лв./ kWh. Размера на задължението за
такса пренос по електроразпределителната мрежа, ако същото се изчисли по утвърдената от
КЕВР цена за средно напрежение за процесния период, като се вземат предвид данните за
отчетеното количество електроенергия, което е преминало през измервателните уреди,
посочено във фактура №**********/07.03.2016 г. в размер на 98019,8 kWh е 1 124,29лв. без
ДДС (хиляда сто двадесет и четири лева и 29 ет.). Разликата, между изчислената такса
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа по цена за средно
напрежение и платената от ищеца такса пренос по цена ниско напрежение, посочена във
фактура №**********/07.03.2016 г. е 1 818,26 лв. (хиляда осемстотин и осемнадесет лева и
26 ст.). Съгласно Решение № Ц - 35 от 01.11.2015 г. на Комисията за енергийно и водно
регулиране определената цена за достъп до електроразпределителната мрежа за ..Енерго Про
Мрежи” АД и за средно и за ниско напрежение е в размер на 0,00818 лв./ kWh., с оглед на
което между платената цена за достъп ниско напрежение от 801.80 лв. и цената за достъп за
средно напрежение няма да има разлика. Ищецът по делото „А.” АД е регистриран по
ЗДДС. При извършената проверка, експертизата установи, че процесната фактура е
осчетоводена и същата е отразена в дневника за покупки към подадената СД по ЗДДС и
ищеца е ползвал данъчен кредит. Фактура №**********/07.03.2016 г. е включена под № 1 в
дневника за покупките към СД по ЗДДС № 2000-1275671/14.04.2016 г. за м. март 2016 г.
Съдът кредитира изготвените по делото съдебно-техническа и съдебно-икономическа
10
експертиза като изготвени от незаинтересовани и безпристрастни вещи лица, в рамките на
тяхната компетентност.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните
по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност.
Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за връщане на получена
парична сума, дадена без основание е допустим. Въпреки, че между страните съществува
договорна обвързаност по повод достъп и пренос на ел.енергия, ищцовото дружество
основава претенцията си на неоснователно обогатяване, доколкото ответникът не спазил
нормативно и договорно задължението си по определяне границата на собственост,
респективно поставяне на СТИ на правилното място.
Разгледан по същество претенцията е основателна и доказана.
При иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД ищцовата страна следва да докаже имуществено разместване без
основание, т.е. плащане на претендираната сума, а ответната – основанието за нейното
задържане.
Не се спори по делото, а и се установи от заключението на съдебно икономическата
експертиза, че ищеца заплатил на ответника сумите по процесната фактура за исковия
период за достъп средно/ниско и пренос ниско напрежение.
Спорният по делото въпрос е дали въобще са дължими за процесния исков период таксите за
достъп до и пренос по преносната и електроразпределителна мрежа на ответното дружество,
в случай, че СТИ не е поставено на мястото определено нормативно или с договора между
страните.
За уреждане на отношенията между страните през процесния период действа правната
уредба на Закона за енергетиката, Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на
производители и потребители на ел. енергия към преносната електрическа мрежа, Правила
за търговия с електрическа енергия,обн.ДВ бр.66 ,в сила от 26.07.2013 г.на ДКЕВР, Правила
за измерване на количеството електрическа енергия / 2013г./. Съгласно ЗЕ, изменен и
обнародван в ДВ бр.74 от 2006 г. от 31.12.2006т. дейностите по разпределение на
електрическата енергия и оперативно управление на разпределителната мрежа се отделят от
снабдяването с електрическа енергия, поради което е въведена цена за пренос на ел.енергия
през електроразпределителната мрежа, впоследствие раздE.от 01.07.2008г. на цена за достъп
до и за пренос през разпределителната мрежа. С промени в Закона за енергетиката от 2012г.
се предвиди всички клиенти с обекти, присъединени на ниво средно напрежение, да избират
доставчик на електрическа енергия и да договарят с него цени на енергия. През 2013г. КЕВР
издаде лицензии за три електроснабдителни дружества в страната.
Ответното дружество е разпределително предприятие по смисъла на чл. 88 ал.1 от ЗЕ и
оператор на разпределителната мрежа, като е обществен доставчик на ел.енергия на
територията на Североизточна България. То е собственик на разпределителната мрежа и на
средствата за техническо измерване – електромери/СТИ/. Ищецът е потребител на ел.
енергия. Съгласно чл. 120 ЗЕ ел.енергията, използвана от потребителите, се измерва със
средства за търговско измерване - собственост на преносното или на съответното
11
разпределително предприятие, разположени до или на границата на имота на потребителя.
Границата на собственост върху ел.съоръженията и мястото на средствата на СТИ съгласно
чл. 120 ал.2 ЗЕ се определят съгласно изискванията на Наредба №6 и на правилата в чл. 83
ал.1 т.6 ЗЕ. Последната разпоредба от ЗЕ препраща към правилата за измерване на
количеството ел.енергия.
Основният спорен въпрос е какъв е критерият за разграничаване между разпределителната
мрежа и преносната мрежа; има ли значение чия е собствеността на присъединителните
съоръжения с оглед дължимостта на цена за пренос през електроразпределителната мрежа и
цена за достъп. Относно предпоставките, при които се дължи цена за пренос на ел.енергия на
ниво средно или ниско напрежение е формирана задължителна съдебна практика по реда на
чл. 290 ГПК с решение №227 от 11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС, съгласно което
дължимостта на цената за достъп и цената за пренос, заплащани от потребителя съгласно
измереното количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от спазването на
установени от Правилата за измерване на количеството ел.енергия и договорите за продажба
на ел.енергия изисквания. Тези цени отразяват разходите, които се отнасят към дейността по
цялостното управление на електроенергийната система, като целта е при формирането им да
бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед
специфичното предназначение на цената за достъп и цената за пренос като компоненти на
цената на електрическа енергия, правомерното поставяне на средствата за търговско
измерване, е от решаващо значение за дължимостта на същите –измерването в места ,
различни от уговорените между страните или нормативно определените, не е основание за
начисляване на цена за достъп и цена за пренос.
По делото е налице спор относно дължимостта на начислени от ответника към ищцовото
дружество на такси за пренос на ел.енергия и за достъп до разпределителната мрежа в
издаваните от енергийния оператор фактури,като е спорно нивото на напрежение, на което
се начисляват таксите, и изцяло дължимостта на такси поради пряко присъединяване към
електропреносната мрежа.
Съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа енергия/ 2007 и 2013 г./, е
предвидено, че при отдаване на електрическа енергия от електропреносната
/електроразпределителната / мрежа към потребител, мястото на измерване е на страната с
по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на
присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен един потребител към
електропреносната мрежа на средно напрежение е необходимо същият да бъде собственик
на електрическа уредба/трафопост/ и тя да се намира в границите на собствеността на имота
на потребителя. В хипотезата, когато съоръжението/трафопоста/ и кабелите за пренос са на
съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се извършва на
ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското напрежение. Следователно,
от важно значение е къде е границата на собственост на електрическите съоръжения, тъй
като именно на нея се поставят СТИ.
Съгласно чл. 27 от Наредба №6 от 09.06.2004г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа,
границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и
тези на потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за
присъединяване. Съгласно чл. 29 ал.1 т.1 от Наредбата границата на собствеността следва да
се определя от мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата. Тази
граница в конкретния спор се установява от заключението на вещото лице, което съдът
счита за безпристрастно, изчерпателно и обосновано въз основа на представения
доказателствен материал.
12
Съгласно заключението на вещото лице, обектът на ищеца се захранва с електроенергия чрез
кабел от метален комплексен трафопост Срн/НН „ А.“, който от своя страна се захранва чрез
кабелна линия 20kV. От своя страна кабелната линия се захранва от състава на въздушна
електропроводна линия „ А.“, която води началото си от подстанция „Западна промишлена
зона“. Измервателните токови трансформатори и измервателните трансформатори за
напрежение са монтирани в самия метален комплексен трафопост Срн/НН „ А.“. Ищецът е
собственик на металния трафопоста. Ответникът не е представил други доказателства, които
да оборват твърденията на ищеца, че е собственик на преобразуващото съоръжение.
Не се представят други доказателства, които да оборят както ангажираните по делото, така и
конкретно проверените обстоятелства от вещото лице на място и по съществуващите схеми
за присъединяване към електроразпределителните мрежи.
Съдът счита, че за разрешаване на спора от съществено значение е къде е границата на
собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно и на нея се поставят
средствата за търговско измерване.
Според установеното от техническата експертиза и представените писмени доказателства,
основните компоненти от електроразпределителната мрежа на ответника, чрез които се
разпределя и преносва елекрическата енергия към различни машини и съоръжения на
територията на предприятието след точката на присъединяване, са собственост на
дружеството.
В случая присъединяването е на място, на което уредите за измерване не са поставени, а
тяхното разположение е след това, в имота на ищеца. Също така, присъединяването е
директно със собствени съоръжения.
Собствеността върху части и елементи на енергийната разпределителна мрежа е уредена
последователно в Закона за електростопанството/отм./, Закона за енергетиката и
енергийната ефективност /от 1999г, отм. 2004г./ и Закона за енергетиката.
Относно собствеността на енергийните обекти, принципът, залегнал в законодателството е,
че те трябва да принадлежат на лицата, които са получили лиценз за осъществяване на
дейността в областта на енергетиката. Затова §4 ал.1 от ПЗР на ЗЕ предписва, че енергийни
обекти, които трябва да бъдат собственост на лицензираните енергийни предприятия, а
принадлежат на трети лица, трябва да се изкупят в определен от закона срок; при
приватизация на имущество на фирми и дружества, в които има изградени енергийни
обекти, те не се включват в предмета на сделката, а се прехвърлят на енергийното
предприятие като единствено изключение се допуска, когато обектът снабдява с енергия
само един потребител. По настоящия казус съгласно представените документи и проверката
им от експерта установяват, че компонентите за разпределение на електрическата енергия на
различни нива на напрежението представляват електроразпределителна мрежа на ищеца и са
негова собственост. Следователно, важно е да се установи границата на собственост върху
електрическите съоръжения, както и мястото на СТИ. Всички СТИ подлежат на
първоначална и последваща проверка по реда на ЗИ, Наредба за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и
оценяване съгласно съответствието на средствата за измерване. Поддържането и
техническата изправност на СТИ е задължение на електроразпределителното дружество,
като техен собственик, което следва да извършва периодични и извънредни технически
проверки, на целостта им и на свързващите ги електрически инсталации.
Съгласно Решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на ВКС, постановено по
13
реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост върху електрическите съоръжения“ по
смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа, визира границата между електрическите
съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези, собственост на
потребител на електрическа енергия.
Границата на собственост е преди трафопоста/ собственост на ищеца/, където е налице
свързване към кабелната линия на ниво средно напрежение, а средствата за търговско
измерване са поставени след това, на ниво ниско напрежение.
Видно от заключението на вещото лице, доставената на ищеца електроенергия на ниво
средно напрежение,се трансформира до ниво ниско напрежение от съоръжения,собственост
на ищеца, разположени в неговия трафопост. Следователно,средството за търговско
измерване не е поставено на необходимото място, съобразно чл.120 от ЗЕ.
Дължимостта на цената за пренос на ел.енергия е пряко обвързана от спазването на
изискването консумираната ел.енергия да е измерена именно в местата, установени в
ПИКЕЕ или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Цената за
достъп до електроразпределителната мрежа и цената за пренос по
електроразпределителната мрежа отразяват разходите,които се отнасят към дейността по
цялостното управление и администриране на електроенергийната система, като целта е при
формирането им да бъде съобразен конкретният принос на всеки потребител за тяхното
настъпване. С оглед именно на това специфично предназначение на цената за достъп и на
цената за пренос, като компоненти на цената на електрическата енергия, правомерното
поставяне на средствата за търговско измерване се явява от решаващо значение за
дължимостта на същите. Количеството консумирана електрическа енергия, измерено в
места, различни от уговорените или нормативно определените, не може да бъде основа за
изчисляване на цената за достъп и цената за пренос. При измерване на количеството
консумирана енергия на място , различно от нормативно определеното, тези два елемента на
цената на електрическата енергия са недължими/Решение №227/11.02.2013 г. по
т.д.1054/2011 на ВКС/.
Съдът счита, че въпреки съществуващия договор за достъп и пренос на електрическа
енергия, за да се начисляват такси по пренос на електроенергия и достъп до
електроразпределителна мрежа съгласно нормативните разпоредби, следва тази услуга да е
реално предоставена от ответника и оттам - основателно нейното заплащане.
В Решение № 227/11.02.2013г., постановено по т.д. № 1054/2011г. ІІ т.о. ВКС РБ е прието,
че количеството консумирана ел.енергия, измерено в места, различни от уговорените от
страните или нормативно определените, не може да бъде основа за изчисляване цената за
достъп и пренос. Тези елементи от цената на ел.енергия се явяват неопределяеми, а оттам и
недължими.
Съобразно нормативната база, действала през исковия времеви период, чл.120 ЗЕ /редакция
от 26.07.2013г./, СТИ на ел.енергия, доставена на крайни клиенти следва да са разположени
до или на границата на имота на клиента. Границата на собственост върху електрическите
съоръжения и мястото на СТИ се определят съгласно изискванията на Наредба №
6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи и ПИКЕЕ. Разпоредбата на чл.29,
ал.2,т.1 от горепосочената наредба повелява, че при присъединяване на електропровод,
14
собственост на потребител / какъвто е настоящия казус/, към въздушен електропровод на
преносното или съответното разпределително предприятие границата на собственост е
мястото на присъединяване на кабелните накрайници. Съгласно чл.14, ал.1 от Правила за
измерване на количеството електрическа енергия /от 11.05.2007г./, действащи към момента
на сключване на договорите за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа между
страните, при отдаване на ел.енергия мястото на измерване е на страната с по-високо
напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя /ако има такава
трансформация/ или в мястото на присъединяване на потребителя към
електропреносната/електроразпределителната мрежа. Според чл.92 от Наредба №
3/09.06.2004г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии,
мястото за поставяне на средствата за измерване на ел.енергия се избира възможно най-
близо до границата на собственост на електрическите съоръжения, определена съгласно
Наредба № 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на ел.енергия
към преносната и разпределителните електрически мрежи.
В договора за достъп до електроразпределителната мрежа, сключен между страните
съществува определение за „Граница на собственост“ и то е съобразно действащата
горепосочена нормативна база, а чл.4, ал.1 от договора по отношение определяне мястото
на поставяне на СТИ препраща към Наредба № 6/09.06.2004г. – т.е. границата на
собственост на електрическите съоръжения.
Установи в производството от заключението на приетата по делото съдебно техническа
експертиза, че за процесния период от време СТИ, измерващо количеството ел.енергия,
консумирано от ищцовото дружество е било поставено в трафопост, находящ се в имота на
ищеца и негова собственост. Установи се също така, че кабелен електропровод 20 КV и
МКТП също са собственост на ищцовото дружество. Установи се, че границата на
собственост, където е следвало да се постави СТИ, измерващо ел.енергията на ищцовото
дружество е на мястото на изходящите клеми на разединителя /РОМ/, монтиран на стълб №
20, тъй като на това място са монтирани кабелните накрайници на кабелния електропровод
за 20кV, собственост на ищеца. Следователно за процесния исков период от време СТИ не е
било поставено на мястото, определено съобразно действащата нормативна база и
съобразно уговореното между страните.
Ищцовото дружество е платило сумите по процесната фактура за достъп и пренос на
ел.енергия без да съществува основание за това, тъй като ответното дружество не е спазило
задължението си по закон, а и по договор да определи правилното място на поставяне на
СТИ.
По изложените съображения претенцията се явява основателна и доказана в пълен размер и
бива уважена.
С оглед изхода на спорана осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ответното дружество следва заплати на
ищеца сторените разноски в производството. Направено е от ответника на осн. чл. 78, ал.5
от ГПК възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за
основателно. Изчислено съобразно цената на иска по реда на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското
възнаграждение следва да е в размер на 544,52 лв. По делото има проведено само едно с.з.,
поради което не е налице основание за увеличаване на адвокатското възнаграждение, но
предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът редуцира адвокатското
възнаграждение до размера на сумата 800 лева.
Ответникът следва да заплати и разноски в общ размер на 1179,73 лв. Мотивиран от
гореизложеното, съдът
15
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЕР - С" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
В.Т.-Е, бул. „Владислав Варненчик” № 25, ДА ЗАПЛАТИ на осн. чл. 55, ал.1 от ЗЗД на „А.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Твърдица, ж.к.
„Индустриален”, представлявано от управителя Петко Петков Петков, сумата от 4493,22 лв.
с ДДС, представляваща сума заплатена от ищеца и получена от ответника без правно
основание: по фактура № **********/07.03.2016 г., по клиентски № **********, за адрес на
потребление: гр. Велико Търново, ул.„Никола Габровски” № 73А, както и законната лихва
върху сумата считано от датата от завеждане на иска - 08.03.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА "ЕР - С" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна,
В.Т.-Е, бул. „Владислав Варненчик” № 25, ДА ЗАПЛАТИ на „А.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Твърдица, ж.к. „Индустриален”, представлявано от
управителя Петко Петков Петко, разноски в размер на 1179,73 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
16