Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 22.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети юни две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 10905/2019година по описа на
Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по предявени обективно и субективно съединени
иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 430 ТЗ и чл. 92 ЗЗД от „А.б.Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** срещу П.М., ЛНЧ **********, роден на ***г. в Гърция, гражданин на
Република Кипър с адрес гр. Ларнака, ул. «Тивон» №
10, п.к.6042 за осъждане ответника да заплати на ищеца сумите, както следва: 22507,18лева,
представляваща дължима главница по Договор за кредит за заплащане на такси за
обучение на студент или докторант № RS-001-000715/26.04.2013г., от която 6860,54лева
капитализирана възнаградителна лихва за периода 26.04.2013г. до 20.11.2018г. и
15646,64лева, сбор от платени две семестриални такси, всяка в размер на
7823,32лева, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба- 18.06.2019г., до окончателното погасяване на
задължението; 118,23лева,
представляваща текущо начислена възнаградителна лихва по т.3.1 от договора за
периода 20.05.2019г. до 17.06.2019г.; 776,27лева,
представляваща просрочена възнаградителна лихва за периода 20.12.2018г. до
20.05.2019г.; 22,53лева,
представляваща наказателна лихва върху просрочена главница по т.3.2 от договора
за периода 20.12.2018г. до 20.05.2019г.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: Банката е страна по сключен с Министъра на образованието и науката типов
договор за кредитиране на студенти и докторанти № Д01-148/08.07.2011г. в съотв. с чл. 6 и чл. 7 ЗКСД с министъра на образованието и
науката уреждащ правата и задълженията на Държавата и Банката във връзка с
участие в системата за кредитиране на студентите и докторантите с държавна
финансова подкрепа по см. на ЗКСД. Неизпълнението на задълженията на банката по
типовия договор бива санкционирана с неговата недействителност на основание чл.
17, ал.6 ЗКСД. На 26.04.2013г. банката е сключила с ответника Договор за кредит
за заплащане на такси за обучение на студент или докторант № RS-001-000715. Регламентация на
договорните отношения с ответника се сочи, че се съдържа в специалния ЗКСД,
който определя и границите на свободата на договаряне. Общият размер на
уговорения кредит по т.1.1 е 70409,88лева представляваща сбор от всички
семестриални такси до края на обучението на студента. Въз основа на издадени
уверения от МУ Варна за зимен и летен семестър на учебната 2013/2014г., на
ответника е предоставена парична сума в размер на 15646,64лева, която
представлява сбор от две семестриални такси, всяка в размер на 7823,32лева. В
съответствие с разпоредбата на чл. 23, ал.2 ЗКСД, между страните е бил уговорен
гратисен период, считано от сключване на договора и
изтичащ една година след провеждане на последния държавен изпит, през който
задълженията за главница и възнаградителна лихва не са изискуеми. Определената
дата за полагане на последния изпит от ответника е м.11.2017г. По време на
гратисния период на основание чл.3.1 от договора и в съотв.
в чл. 23, ал. 3 ЗКСД, банката е начислявала възнаградителна лихва върху
усвоената главница в размер на 7%. Размерът на дължимата възнаградителна лихва
за периода от сключване на договора до изтичане на гратисния период
/26.04.2013г. - 20.11.2018г./ е 6860,54лева, която е капитализирана на годишна
база към усвоената главница съгл. чл. 5.4 ОУ за кредитиране на студентите и
докторанти. Капитализирането на възнаградителната лихва към усвоената главница
през гратисния период се твърди, че е извършено съгласно уговореното в чл. 10,
ал. 2 от типовия договор за кредитиране на студенти и докторанти сключен с
министъра на образованието и науката. Процесният
договор за кредит се сочи, че е необезпечен съгл. чл. 19 ЗКСД, преведен е на
английски език и ответникът е подписал декларация, че е запознат, разбира и
приема приложимите ОУ към договора. Твърди, че от м.12.2018г. плащания по договора
от ответника не са извършвани, като пред банката не са били представени други
уверения от МУ Варна, различни от първоначално представените. Не са били налице
и основания за удължаване на гратисния период или отсрочване изпълнение на
задълженията по см. на чл. 23, ал.5, респ. чл. 26, ал. 1 ЗКСД. Съгл. чл. 24
ЗКСД, след изтичане на гратисния период м. 11.2018г. месечните погасителни
вноски са станали изискуеми и от 20.11.2018г. е започнало действието на
погасителния план. Първата погасителна вноска е била дължима на 20.12.2018г.
Поради неизпълнение на задължението за представяне на документ за два поредни
семестъра по чл.10, ал.3 ЗКДС удостоверяващи качеството на студент на ответника
и поради неизпълнение на задължението за плащане три последователни вноски на
основание чл.9.1.1 и 9.1.2 ОУ, в полза на банката е възникнало право да обяви
вземането за предсрочно изискуемо, което право се прави изявление, че се
упражнява с настоящата искова молба. На основание чл.3.1 се сочи, че ответникът
дължи текущо начислена възнаградителна лихва за периода от последната падежирала вноска по погасителен план преди подаване на
исковата молба до следващата падежирала вноска
20.06.2019г., както и просрочена такава като сбор от падежиралите
вноска за периода 20.12.2018г. до 20.05.2019г. Поради забава в изпълнение на
задълженията на ответника, на основание чл.3.2 ОУ се твърди ответникът да дължи
и мораторна неустойка в размер на 10% годишно върху просрочената главница.
Молбата е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор чрез особен
представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК адв. Х.Д.. Исковата претенция се
оспорва по основание и размер. Твърди наличие на неравноправни клаузи на
договора и ОУ, тъй като не бил конкретизиран начинът, по който става
оскъпяването, каква е сумата, с която се оскъпява годишно заемът и каква е
общата сума, подлежаща на връщане от ответника. Отсъствала и методика за
формиране на лихвата, въпреки фиксирания размер на възнаградителната лихва.
Твърди се нищожност на разпоредбата на чл.5.4 ОУ, тъй като с нея се стигало до
анатоцизъм. Начисляването на възнаградителна лихва върху начислени веднъж възнаградителни лихви с отложен падеж се сочи да е в
противоречие и с чл. 24, ал.1 ЗКСД. Тази нищожност се сочи да рефлектира и
върху дължимостта и размера на предвидената в чл. 5.6 ОУ лихва за забава.
Затова двете клаузи били неравноправни и по см. на Директива 93/13/Е на Съвета
от 05.04.1993г. Твърди, че банката не е изпълнила задължението си по чл.4, т.2
от договора и не е предоставила погасителен план, което е следвало да стане до
10дни от изтичането на гратисния период. Нямало и данни ищецът да е търсил
ответника за неговото връчване. Представеният от банката документ именуван
първоначален погасителен план се сочи, че е негодно доказателствено средство,
тъй като не е подписан и нямал дата. Начислената в него главница била различна
от реално усвоената и не ставало ясно описаните с него суми какво
представляват. Посоченият в него ГПР бил в противоречие със закона и т.4.10 ОУ.
Оспорва се и наличните доказателства да установяват точната дата на изтичане на
гратисния период. Оспорва предпоставките за настъпване предсрочната изискуемост
на вземането, както и възможността за обявяването й чрез връчване препис от
исковата молба. Искането е за отхвърляне на исковата претенция.
В съдебно заседание чрез
процесуален представител исковата молба се поддържа. Ответникът се представлява
от особения представител назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, който поддържа
депозирания отговор.
След
съвкупна преценка на събраните по делото доказателствата, становището на
страните и приложимия закон, съдът по вътрешно убеждение прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл.
430 ТЗ, чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Предмет на исковата
претенция са суми, представляваща непогасени от ответника задължения по Договор за кредит за заплащане на такси за обучение
на студент или докторант № RS-001-000715/26.04.2013г. вземането, по който се сочи да е обявено за предсрочно изискуемо в цялост,
поради настъпване на предвидените в ОУ предпоставки за това.
Така очертаният предмет
на спора, възлага в тежест на ищеца установяване на следните твърдяни от него факти: валидна облигационна връзка по
Договор за кредит за заплащане на такси за обучение на студент или докторант № RS-001-000715/26.04.2013г.; усвояване отпуснатата сума по него от
кредитополучателя; настъпване на сочените предпоставки уговорени в договора
даващи основание на банката да обяви предсрочната изискуемост на вземанията,
произтичащи от договора; дължимост на сумите за главница, договорни,
наказателни лихви и то в посочените от ищеца размери; изпълнение на задълженията на банката, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно
предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по
кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се
изменят и индивидуалното договаряне на
условията по договора; договаряне размера на лихвата в съответствие с типични
разходи на кредиторите и обичайна печалба.
От представените по
делото писмени доказателства се установява следното: На 08.07.2011г. между
банката ищец и министъра на образованието, младежта и
науката е бил сключен типов договор за кредитиране на студенти и докторанти
утвърден от министъра на финансите и министъра на образованието, младежта и науката, по силата на който банката е включена в
системата за кредитиране на студенти и докторантите с държавна финансова
подкрепа – чл. 6 ЗКСД. С договора, така
както е разписано и в чл. 7 ЗКСД са били определени правилата и необходимите
документи за отпускане, обслужване, предоговаряне и погасяване на кредитите по
този закон; задължителните реквизити на договора между банката и студента или
докторанта; реда за гарантиране на кредитите; реда за погасяване от държавата
на задължения на кредитополучателите към банката; размера на премията за добро
управление, правилата и сроковете за изплащането й от държавата; отговорността
на страните в случай на неизпълнение на типовия договор. В чл. 9 от договора е
разписана дължимост на годишна лихва, която е фиксирана и не може да надхвърли
7%, като се начислява върху усвоената част от кредита. Съгласно уговореното в
чл. 10, ал. 2 по време на гратисния период банката начислява лихва върху
усвоената част от кредита, която се капитализира годишно.
На 26.04.2013г. между
банката ищец и ответника е сключен договор за кредит за заплащане на такси за
обучение на студент или докторант с № RS-001-000715. Съгласно уговореното,
банката предоставя кредит за заплащане на такси за обучение с максимален размер
от 70409,88лева, чието усвояване се осъществява по банкова сметка ***еводи в размер равен на дължимата такса за обучение за
съответния семестър посочена в представено уверение от висшето учебно
заведение. Сумата за таксата за първи семестър на първата година се заплаща от
кредитополучателя и банката възстановява
заплатената сума по сметка на кредитополучателя. Съгласно чл. 3
кредитополучателят дължи фиксирана възнаградителна лихва от 7% годишно, а при просрочие в плащането на главницата, дължи и лихва за забава
в размер на 10% върху просрочената сума. Срокът за погасяване на всички
задължения по договора е уговорен до 20.11.2028г., а падежът на погасителната
вноска- 20-о число от месеца. Сроковете за периодични плащания на погасителните
вноски и размерът на погасителната вноска се определят с погасителен план,
който е неразделна част от договора и се предоставя на кредитополучателя в срок
до 10работни дни след изтичане на гратисния период. Неразделна част от договора
е посочено, че са общите условия за кредитиране на студенти и докторанти от
банката и други, като с подписа си кредитополучателят е удостоверил, че е получил предварително от банката ОУ и
необходимата преддоговорна информация в достатъчен срок за запознаване с тях
преди обвързване с условията по договора. Съгласно чл.5.3 ОУ гратисен период е периодът от сключване на договора до
изтичане на една година от първата дата на провеждане на последния държавен
изпит или защита на дипломна работа от кредитополучателя съгласно учебния план
за съответната специалност и образователно- квалификационна степен, съответно от
датата, на която изтича определения срок на докторантурата, като по време на
гратисния период банката начислява възнаградителна лихва върху усвоената сума
по кредита, която се капитализира годишно /5.4/. В раздел 6 ОУ е разписан
начинът на погасяване на кредита. Погасяването се извършва на равни погасителни
месечни вноски в срок до 10години, считано от края на гратисния период в
съответствие с погасителния план изготвен от банката към последния ден от
гратисния период и се предоставя на кредитополучателя в срок до 10работни дни
след изтичане на гратисния период. Плащането на първата вноска е не по- рано от
1месец след изтичане на гратисния период, като след неговото изтичане банката
изчислява общия размер на задължението, което включва реално предоставените от
банката средства- главница и възнаградителна лихва дължима за срока на
договора, в т.ч. и капитализираната годишно лихва през гратисния период. В
раздел IX са разписани хипотезите, при които за банката възниква правото да обяви
вземането си за предсрочно изискуемо, а именно- когато не бъде представено
удостоверение от висшето учебно заведение за два поредни семестъра, не са
платени на падежа три последователни погасителни вноски и при представяне на
неверни, неточни или непълни данни, които са послужили като основание за
сключване на договора и ползване на кредита. Въз основа на уверение издадено от
МУ Варна за учебната 2013/2014г., банката е извършила плащане към МУ Варна на
дължимата от ответника семестриална такса за четвърти и пети семестър от по 7823,32лева
всяка, съответно на 26.04.2013г. и 25.09.2013г. В уверението е вписан и срокът
за полагане на последния държавен изпит/защита на дипломна работа като м.
ноември 2017г.
Предвид изложеното и
доколкото ответникът не е оспорил коментираните документи, то следва да се
приеме, че процесният договор за банков кредит е
валидно сключен. Кредитополучателят е усвоил по договора сумата от
15646,64лева, колкото е размерът на платените от банката към МУ Варна две
семестриални такси- за четвърти и пети семестър за учебната 2013/2014г. Поетото
от банката задължение по договор за банков кредит за отпускане/ предоставяне на
заемателя на парична сума и съответно усвояването на
сумата, следва да се счита изпълнено.
Ответникът е релевирал възражения за наличие неравноправни клаузи на
договора и ОУ, липсата на конкретизация за начина на оскъпяване на кредита,
размер на това оскъпяване и общо подлежащата на връщане сума от ответника,
отсъствие на методика за формиране на лихвата; нищожност на клаузите на чл. 5.4
ОУ и чл. 5.6 ОУ. Настоящият договор е регламентиран в специалния Закон за
кредитиране на студенти и докторанти, който урежда условията и реда за
кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа /чл.1/.
Дейността по отпускането на тези кредити по този закон се извършва само от
банки, които са сключили с министъра на образованието типов договор, уреждащ
правата и задълженията на държавата и банките във връзка с участието в
системата за кредитиране на студентите и докторантите /чл.6, ал. 1/, какъвто се
посочи, че банката е сключила. Този типов договор се утвърждава от
министъра на образованието и науката и министъра на финансите след съгласуване
с Националния съвет за кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва
в ДВ, като в чл. 7, ал. 2 е разписано неговото задължително минимално
съдържание. Така, в предмета на индивидуалното договаряне остават уреждане
отношенията между банката и студента във връзка с погасяване на задълженията
му, при съобразяване на специалните разпоредби на чл. 19- 26 ЗКСД. По законов
ред са уредени въпросите за: максималният размер на кредита, недължимост на
главница и лихви през време на гратисния период, който е периодът от
сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за
провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно
учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен,
съответно от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата,
неначисляване лихва върху кредита по време на гратисния период, начин на
формиране на общия размер на задължението на кредитополучателя след изтичане на
гратисния период- главница в размер на сумата на отпуснатите средства за такси
и/или издръжка и лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за
кредит; началният момент на дължимост на вноските по кредита и срок за цялостно
погасяване на задължението; максимален размер на възнаградителната лихва от 7%,
под страх за нищожност на клауза регламентираща по- висок такъв. Видно е, че
всички тези законови постановки са намерили място в договора и ОУ на банката по
този тип договори. Същевременно, чл. 17, ал. 5, т.3 изрично регламентира
приложение за този договор и на нормите на чл. 143- 148 ЗЗП касателно
неравноправните клаузи в потребителски договори. Т.е законово е признато на ответника
качество на потребител на услуга по ЗКСД, като се прилагат и тези разпоредби на
ЗЗП наред със специалните. Възраженията на ответника обаче за неравноправни клаузи
на договора и ОУ поради липсата на конкретизация за начина на оскъпяване на
кредита, размер на това оскъпяване и общо подлежащата на връщане сума от
ответника, отсъствие на методика за формиране на лихвата, съдът приема за
неоснователни. Съгласно чл. 145, ал.
1 ЗЗП неравноправната клауза в договор с потребител се преценява,
като се вземат предвид вида на стоката или услугата- предмет на договора,
всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към датата на сключването,
както и всички останали клаузи на договора или на друг договор, от който той
зависи. В случая, както се посочи целта на сключване на договора е била
финансиране обучението на ответника, като в чл. 3.1 е посочен размерът на
възнаградителната лихва на годишна база и той е съобразен с нормата на чл. 20
ЗКДС. Оскъпяването е изначално ясно, лихвата е фиксирана за целия период на
договора и кредитополучателят не дължи плащане на други такси, комисионни и
прочие разходи свързани с отпускането и управлението на кредита. В чл. 24 ЗКДС
е разписан по императивен път начинът на формиране на задължението на
кредитополучателя- усвоена главница, с уговорен максимален размер и фиксирана
възнаградителна лихва. От заключението на в.л. не се установява размерът на
лихвата да е променян едностранно от банката в посока неговото завишаване. И
тъй като главницата е равна на размера на отпуснатите средства, чието усвояване
се извършва по определен ред, то няма как този размер да бъде изначално
определен в договора, но той е определяем окончателно след изтичане на
гратисния период, когато се изготвя и погасителния план. Затова и в договора е
заложен само максималният размер на възможното кредитиране в съответствие със
закона /чл.21 ЗКДС/. Възраженията на ответника, че липсва погасителен план към
договора са неоснователни. Дължимостта на главницата
и възнаградителната лихва не са обусловени от връчване или не на погасителния
план. В чл. 4.2 страните са уговорили конкретен падеж на погасителната вноска-
20число на месеца. Ясен е гратисният период- чл. 5.3
ОУ, както и крайният срок на издължаване 20.11.2028г.- чл.4.1 от договора.
Предоставяне на погасителен план банката дължи при изправност на
кредитополучателя и усвояване в цялост на целево отпуснатата главница, и след
изтичане на гратисния период, защото едва тогава размерът на главницата, съотв. и на възнаградителната лихва биват определени и
възниква задължение за тяхното погасяване.
За установяване размера
на претенцията по делото е изслушано и прието заключението на в.л. С. по
изготвена съдебно- счетоводна експертиза. Същото като даващо отговор на всички
поставени му задачи, неоспорено от страните, изготвено компетентно, въз основа
на събраните по делото доказателства и допълнителни проверки в счетоводството
на ищеца, бива възприето в цялост от съда. От заключението на в.лице се
установява, че по кредита е била усвоена сумата от 15646,64лева като плащания
на семестриални такси за четвърти и пети семестър, извършени съответно на 26.04.2013г.
и 25.09.2013г. Погасяване задължението на ответника не е установено. Общото
задължение по договора е 22507,18лева, от която сума 15646,64лева семестриални
такси и 6860,54лева капитализиране на лихва през гратисен
период. Размерът на текущо начислената възнаградителна лихва по чл.3.1 от договора
за периода 20.05.2019г. до 17.06.2019г. е 118,23лева начислена върху
капитализираната главница и 82,19лева начислена върху реално усвоената главница
от 15646,64лева. Размерът на просрочената възнаградителна лихва за периода 20.12.2018г. до 20.05.2019г. е
776,27лева върху капитализираната главница и 539,64лева върху главницата без
капитализиране на лихва. Размерът на начислената наказателна лихва по чл. 3.2
върху просрочената главница е 16,39лева за периода 20.12.2018г. до
20.05.2019г., съответно 11,39лева изчислен върху главницата без капитализиране
на лихва към нея. В.лице е изготвило и погасителен план съобразявайки размера
на главницата, без капитализация на възнаградителна лихва за гратисния период
към нея.
Претенцията е основана
на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Банката прави
изявление, че упражнява това си право подавайки настоящата искова молба, която
следва да се счита и за покана за доброволно изпълнение. Моментът, в който
настъпва предсрочната изискуемост на кредита е датата, на която волеизявлението
на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем е достигнало до длъжника –
кредитополучател и то ако към този момент са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. Възможностите за обявяване
предсрочна изискуемост на вземането са регламентирани в чл.9 от ОУ, по
естеството си идентични на посочените в чл. 29 от типовия договор- ако
кредитополучателят не представи уверение удостоверяващо качеството му да запише
следващ семестър за два поредни семестъра или не е платил на падеж три
последователни вноски. Налице са и двете хипотези, тъй като последно
представените уверения от МУ Варна, въз основа на които е усвоявана главница
касаят учебната 2013/2014г.- четвърти и пети семестър, а
срокът за полагане на последния държавен изпит е определен на м.ноември 2017г. Плащания
следи изтичане на гратисния период не са извършвани. Следователно, към
датата на подаване на исковата молба са се осъществили предпоставките даващи
право на банката да упражни правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем
в цялост, съобразно разписаното в раздел IX ОУ. Ответникът е уведомен за избора на банката да направи кредита
предсрочно изискуем, в хода на процеса с получаването на препис от исковата
молба, т.е на 12.03.2021г. Възраженията на особения представител на ответника
назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, че това уведомяване не е произвело
своето действие не могат да бъдат споделени предвид формираната съдебна
практика- така решение по т.д. № 193/2018г. на Първо ТО на ВКС. Така, че от
дата 12.03.2021г. следва да се приеме, че е настъпил ефектът на предсрочната
изискуемост, длъжникът е изгубил преимуществото на срока, изискуемостта на
цялото задължение е настъпила, а оттам и право на кредитора да предприеме действия
по изпълнение. В заключение исковата претенция е доказана в своето основание.
От заключението на в.л. по
изслушаната съдебно- счетоводна експертиза стана ясно, че по договора
ответникът не е извършил плащания.
Ответникът сочи
неравноправност на клаузата чл.5.4 от договора, предвиждащ капитализиране на
възнаградителната лихва годишно. В чл. 10, ал. 2,
както се посочи е уговорено капитализиране годишно на възнаградителната лихва,
която се начислява по време на гратисния период върху усвоената част от кредита,
а чл. 27 предвижда, че след изтичане на гратисния период банката изчислява
общия размер на задължението на кредитополучателя, което включва главницата,
равна на отпуснатите средства и лихвата дължима за срока на договора, вкл. и
капитализираните годишно лихви през гратисния период. Начинът на капитализиране
на дължимата през гратисния период лихва към главницата не е разписан нито в ОУ
към договора, нито в типовия договор. Твърденията на ищеца обаче са били, че възнаградителната лихва е капитализирана на годишна
база към усвоената главница за периода от сключване на договора до изтичане на
гратисния период /26.04.2013г. - 20.11.2018г./. От
т.3 от експертното заключение става ясно, че банката действително е начислявала
възнаградителна лихва за целия гратисен период в
размер на 7%, както върху дължимата главница, така и върху вече
капитализираната към нея лихва, считано от първата година на гратисния период. Безспорно
за гратисния период банката има право да начислява възнаградителна лихва
/чл.23, ал. 3 ЗКСД/, но начинът по който го е правила обосновава начисляване на
възнаградителна лихва върху вече начислена такава, т.е налице е анатоцизъм по см.
на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, което по отношение на лица имащи качество на потребители
е недопустимо и тази уговорка следва да се признае за нищожна на основание чл.
26, ал. 4 вр. чл.10, ал. 3 ЗЗД / така решение по т.д.
№ 739/2019г. на I ТО на ВКС, решение
по т. д. № 1504/2018г., II ТО, решение по т.д. № 2278/2019г. на I ТО на
ВКС, решение по т.д. № 2195/2019г. на I ТО на ВКС и др/. Затова, размерът
на дълга следва да изчисли без тяхното съобразяване или главницата по процесния
договор възлиза на посочения в него и усвоен според експертното заключение
размер от 15646,64лева, без прилагане на уговорката за капитализация по т. 5. 4
от ОУ.
Към
претенцията за главница ищецът е добавил и вземането си за възнаградителна
лихва, капитализирана към главницата в гратисния период в размер на 6860,54лева. По
отношение действителността на клаузата по чл.5.4 ОУ регламентираща капитализиране
на възнаградителната лихва върху усвоената сума по кредита, съдът вече прие тя
да е нищожна, като противоречаща на закона. Възнаградителна
лихва за гратисния период все пак обаче се дължи по силата на чл. 23,
ал. 3 ЗКСД, а и чл. 3.1 от договора и освен това, такава претенция
изрично е включена в петитума на исковата молба като част от главното вземане. Капитализирането
на това вземане на годишна база действително го прави част от главницата
подлежаща на връщане, но това не променя характера му на вземане за
възнаградителна лихва, така както е уточнено и заявено от банката. Поради тази
причина за гратисния период- от 26.04.2013г. до 20.11.2018г., не може да
се отрече правото на банката да получи възнаградителна лихва начислявана в
уговорения размер от 7% годишно и чиято изискуемост настъпва след изтичането на
този период. Доколкото обаче банката е начислявала тази възнаградителна лихва
капитализирайки я годишно, което съдът прие за недопустимо, то размерът на
възнаградителната лихва за този период следва да се определи без капитализацията
й, т.е без същата да се добавя като част от главницата и нейното последващо
олихвяване след изтичане на гратисния период. Изчислен от съда на база заключението на в.лице и за което не са
нужни специални знания, предвид фиксирания размер на лихвата, той възлиза на
сумата от 5870,33лева.
|
Главница |
От дата |
До дата |
Лихва |
Лихва |
|
7823.32 |
26/04/2013г. |
24/09/2013г. |
7.00% |
223.62 |
|
15646.64 |
25/09/2013г. |
22/04/2014г. |
7.00% |
626.73 |
|
15646.64 |
23/04/2014г. |
19/04/2015г. |
7.00% |
1095.27 |
|
15646.64 |
20/04/2015г. |
20/04/2016г. |
7.00% |
1095.27 |
|
15646.64 |
21/04/2016г. |
19/04/2017г. |
7.00% |
1095.27 |
|
15646.64 |
20/04/2017г. |
19/04/2018г. |
7.00% |
1095.27 |
|
15646.64 |
20/04/2018г. |
20/11/2018г. |
7.00% |
638.9 |
|
Общо: |
5870.33 |
|||
Затова тази
претенция за разликата над 5870,33лева до пълния заявен размер от 6860,54лева
следва да се отхвърли като неоснователна.
Предмет на претенцията е
и редовна договорна лихва претендирана в размер на 118,23лева за периода от 20.12.2018г.
до 20.05.2019г. и от 20.05.2019г. до 17.06.2019г., т.е. от първата падежна дата по погасителен план до последната падежна дата
до датата на подаване на исковата молба. Тя се дължи на основание чл. 3.1 от
договора, тъй като кредиторът е предоставил определена сума на заемателя, който от своя страна се е задължил да заплати
възнаграждение под формата на лихва за времето, през което заемодателят се е
лишил от ползване на паричните средства, т. е. от момента на предоставяне на
паричната сума до датата на нейното връщане в пълен размер. Дължимостта на това
вземане обаче е ограничена до размера изчислен без отчитане на извършената
капитализация на лихвите към главницата. Така, съобразно изчисленията на вещото
лице, размерът на тази претенция за периода от 20.12.2018г. до
20.05.2019г. е 539,64лева, което налага отхвърлянето й за разликата до пълния
заявен размер от 776,27лева, а за периода 20.05.2019г. до 17.06.2019г. е 82,19лева което налага отхвърлянето й за разликата
до пълния заявен размер от 118,23лева.
По отношение на
наказателната лихва върху просрочената главница: Същата се претендира в размер
на 22,53лева за периода 20.12.2018г. до 20.05.2019г. Дължимостта
й е предвидена в чл. 3.2 от договора и тя се дължи при просрочие
в изплащането на главницата и е в размер на 10% върху просрочената главница. В
случая се установи, че е налице забава в плащанията, доколкото ответникът не е
извършвал никакви погашения на дълга. При изчисляването й обаче следва да бъде
взет предвид размерът на главницата без капитализираната към него
възнаградителна лихва, който съобразно заключението на в.л. е 11,39лева.
Претенцията е основателна до тази сума и за разликата до пълния заявен размер
от 22,53лева следва да се отхвърли като неоснователна.
Плащане на така установените
по размер задължения ответникът не е твърдяли, нито
се събраха доказателства в този смисъл.
Исковата претенция
следва да се уважи в посочените горе размери.
Върху претенцията за
главница е претендирана законна лихва от датата на подаване на исковата молба-
18.06.2019г. В случая обаче вземането е обявено за предсрочно изискуемо в хода
на процеса. Затова, законната лихва следва да се присъди, считано от датата на
подаване на исковата молба, само по отношение на главницата, формирана като сбор от първа до шеста вноска по погасителен
план изготвен от в.л. без капитализираната лихва, чийто падежи за настъпили към
датата на исковата молба, т.е за периода от 20.12.2018г. до 20.05.2019г. Касае
се за сумата от 550,38лева. За вноските с настъпил падеж в хода на процеса и до
обявяване предсрочната изискуемост на вземането- 12.03.2021г., т.е от седма до
двадесет и седма вноска, законната лихва следва да се присъди, считано от
датата следваща падежа на съответната вноска /20-о число на месеца/ до
окончателното погасяване на задължението. След обявяване предсрочната
изискуемост, т.е за вноски за главница от 28-ма до 120-та, законна лихва се
дължи от датата на предсрочната изискуемост, т.е от 12.03.2021г. Затова и искането за присъждане на
законна лихва върху главницата за вноски с падежи по погасителен план от 20.06.2019г.
до 20.02.2021г., считано от датата на подаване на исковата молба- 18.06.2019г.
се явява неоснователно, каквото е и искането за законна лихва за предсрочно
изискуемата част от главницата в размер от 13011,48лева, върху която такава се
дължи от настъпване предсрочната изискуемост/ арг. ТР
3/2017г. на ОСГТК на ВКС/.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК,
съобразно който реализираните такива в настоящото производство са в общ размер
на 4124,36лева, от които 1050,29лева платена дължима държавна такса, 500лева за
ССчЕ, 1333лева разноски за превод на съдебни книжа,
21евро такса дължима на приемащия орган на Република Кипър по повод връчване по
реда на Регламент 1393/2007 и 1200лева депозит за особен представител. На
основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г/ и чл. 25, ал.1 вр. ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът
определя юк. възнаграждение в полза на ищеца в размер
на 300лева. Съобразно уважената част от исковата претенция в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 3900,02лв.
Ответникът не е
реализирал разноски като представляван от особен представител по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК и такива не му се следват по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.М., ЛНЧ **********, роден на ***г.
в Гърция, гражданин на Република Кипър с адрес гр. Ларнака, ул. «Тивон» № 10, п.к.6042 ДА ЗАПЛАТИ на „А.б.Б.” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД
вр. чл. 430 ТЗ, чл. 86 ЗЗД следните суми дължими по Договор за кредит за заплащане на такси за
обучение на студент или докторант № RS-001-000715/26.04.2013г.:
1. 15646,64лева, представляваща дължима главница формирана като сбор от платени две
семестриални такси, всяка в размер на 7823,32лева, ведно със законната лихва,
както следва:
върху главницата за вноски с
падежи по погасителен план от 20.12.2018г. до 20.05.2019г. в общ размер от
550,38лева, считано от датата на подаване на исковата молба- 18.06.2019г. до
окончателното погасяване на задължението;
върху главницата за вноски с
падежи по погасителен план от 20.06.2019г. до 20.02.2021г., както следва:
вноска с падеж 20.06.2019г. за сумата от 93,61лева, считано от 21.06.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, като отхвърля искането за присъждането й считано от датата на подаване
на исковата молба- 18.06.2019г.; вноска с падеж 20.07.2019г. за сумата от
94,15лева, считано от 21.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като
отхвърля искането за присъждането й
считано от датата на подаване на исковата молба- 18.06.2019г.; вноска с падеж
20.08.2019г. за сумата от 94,70лева, считано от 21.08.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, като отхвърля
искането за присъждането й считано от датата на подаване на исковата молба-
18.06.2019г.; вноска с падеж 20.09.2019г. за сумата от 95,26лева, считано от
21.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля искането за присъждането й
считано от датата на подаване на исковата молба- 18.06.2019г.; вноска с падеж
20.10.2019г. за сумата от 95,81лева, считано от 21.10.2019г. до окончателното изплащане
на задължението, като отхвърля
искането за присъждането й считано от датата на подаване на исковата молба-
18.06.2019г.; вноска с падеж 20.11.2019г. за сумата от 96,37лева, считано от
21.11.2019г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля искането за присъждането й
считано от датата на подаване на исковата молба- 18.06.2019г.; вноска с падеж
20.12.2019г. за сумата от 96,93лева, считано от 21.12.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, като отхвърля
искането за присъждането й считано от датата на подаване на исковата молба-
18.06.2019г.; вноска с падеж 20.01.2020г. за сумата от 97,50лева, считано от
21.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля искането за присъждането й
считано от датата на подаване на исковата молба- 18.06.2019г.; вноска с падеж
20.02.2020г. за сумата от 98,07лева, считано от 21.02.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, като отхвърля
искането за присъждането й считано от датата на подаване на исковата молба-
18.06.2019г.;вноска с падеж 20.03.2020г. за сумата от 98,64лева, считано от
21.03.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля искането за присъждането й
считано от датата на подаване на исковата молба- 18.06.2019г.;вноска с падеж
20.04.2020г. за сумата от 99,21лева, считано от 21.04.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, като отхвърля
искането за присъждането й считано от датата на подаване на исковата молба-
18.06.2019г.;вноска с падеж 20.05.2020г. за сумата от 99,79лева, считано от 21.05.2020г.
до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля искането за присъждането й считано от датата на подаване
на исковата молба- 18.06.2019г.;вноска с падеж 20.06.2020г. за сумата от
100,38лева, считано от 21.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението,
като отхвърля искането за
присъждането й считано от датата на подаване на исковата молба-
18.06.2019г.;вноска с падеж 20.07.2020г. за сумата от 100,96лева, считано от
21.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля искането за присъждането й
считано от датата на подаване на исковата молба- 18.06.2019г.;вноска с падеж
20.08.2020г. за сумата от 101,55лева, считано от 21.08.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, като отхвърля
искането за присъждането й считано от датата на подаване на исковата молба-
18.06.2019г.;вноска с падеж 20.09.2020г. за сумата от 102,14лева, считано от
21.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля искането за присъждането й
считано от датата на подаване на исковата молба- 18.06.2019г.;вноска с падеж
20.10.2020г. за сумата от 102,74лева, считано от 21.10.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, като отхвърля
искането за присъждането й считано от датата на подаване на исковата молба-
18.06.2019г.;вноска с падеж 20.11.2020г. за сумата от 103,34лева, считано от
21.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля искането за присъждането й
считано от датата на подаване на исковата молба- 18.06.2019г.;вноска с падеж
20.12.2020г. за сумата от 103,94лева, считано от 21.12.2020г. до окончателното
изплащане на задължението, като отхвърля
искането за присъждането й считано от датата на подаване на исковата молба-
18.06.2019г.;вноска с падеж 20.01.2021г. за сумата от 104,55лева, считано от 21.01.2021г.
до окончателното изплащане на задължението, като отхвърля искането за присъждането й считано от датата на подаване
на исковата молба- 18.06.2019г.;вноска с падеж 20.02.2021г. за сумата от
105,16лева, считано от 21.02.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
като отхвърля искането за
присъждането й считано от датата на подаване на исковата молба- 18.06.2019г.;
върху предсрочно изискуемата
главницата в размер от 13011,46лева, представляваща сбор от вноски от 28-ма до
120-та по погасителен план, считано от 12.03.2021г. до окончателното погасяване
на задължението, като отхвърля искането за присъждането й считано от датата на
подаване на исковата молба- 18.06.2019г.;
2. 5870,33лева,
представляваща дължима възнаградителна лихва за периода
26.04.2013г. до 20.11.2018г., без капитализирането й, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5870,33лева до пълния заявен размер
от 6860,54лева като капитализирана възнаградителна лихва;
3. 82,19лева, представляваща текущо начислена възнаградителна
лихва по т.3.1 от договора за периода 20.05.2019г. до 17.06.2019г. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
82,19лева до пълния заявен размер от 118,23лева;
4. 539,64лева,
представляваща просрочена
възнаградителна лихва за периода 20.12.2018г. до 20.05.2019г. като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
539,64лева до пълния заявен размер от 776,27лева;
5. 11,39лева, представляваща наказателна лихва върху просрочена
главница по т.3.2 от договора за периода 20.12.2018г. до 20.05.2019г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
11,39лева до пълния заявен размер от 22,53лева.
ОСЪЖДА П.М., ЛНЧ **********, роден на ***г. в Гърция,
гражданин на Република Кипър с адрес гр. Ларнака, ул. «Тивон»
№ 10, п.к. 6042 ДА ЗАПЛАТИ на „А.б.Б.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 3900,02лева представляваща сторени
съдебно- деловодни разноски пред първа инстанция съобразно уважената част на
иска, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: