Решение по дело №9614/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 01.08.2018 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на дванадесети юли, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                         

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова, разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 9 614 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД  да заплати:

1. на А.П. Х.:

 - 32 000,00 лева на основание чл. 226, ал. 1, връЗ.а с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм.) обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 05.01.2015 г., плюс законната лихва от 05.01.2015 г. до окончателното изплащане;

2. 166,91 лева на основание чл. 226, ал. 1, връЗ.а с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.) обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 05.01.2015 г., плюс законната лихва от 05.01.2015 г. до окончателното изплащане

2. на адвокат П.К. – 1 412,89 лева адвокатско възнаграждение с ДДС на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

3. на СГС – 1 330,00 лева държавна такса и 80,15 лева възнаграждение за вещо лице на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. А. Х. е със съдебен адрес – адвокат П.К.,***0, а З. „Л.И.“ АД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ следните искове иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) на А. Х. срещу ЗК „Л.И.“ АД:

1. иска за неимуществени вреди за разликата над 32 000,00 лева до предявения размер от 80 000,00 лева;

2. иска за имуществени вреди за разликата над 166,91 лева до предявения размер от 265,00 лева.

 

[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[4] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 650,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваемия интерес и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищцата не дължи държавна такса.

 

          МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа И.танция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1.              На ищеца

 

[5] В искова молба от 28.07.2017 г. А. Х. е заявила, че на 05.01.2015 г. е участвала в ПТП, предизвикано от Б.П.. Вследствие на ПТП тя е получила: 1. счупване на големия пищял в горния му край; 2. загуба на съзнание. От тези увреждания А. Х. е претърпяла болки, страдания и неудобства. Тя е заплатила и 265,00 лева за лечението си.

 

[6] Гражданската отговорност на Б.П. е била застрахована при ответника ЗК „Л.И.“ АД (Л.И.). Ответникът не е заплащал на ищеца обезщетение за неимуществени и имуществени вреди. Затова А. Х. моли съда да осъди Л.И.да ѝ заплати:

- 80 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди;

- 265,00 лева обезщетение за имуществени вреди;

- законната лихва върху обезщетенията от 05.01.2015 г. – датата на ПТП – до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-5).

 

2.              На ответника

 

[7] Л.И.е оспорил предявения иск. Л.И.заявява, че:

1. извън счупването на големия пищял ищцата не е претърпяла други увреждания;

2. търсеното обезщетение е прекомерно (писмения отговор, л. 38-39).

                     

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[8] Не се спори, че А. Х. е била родена на *** г. Тя е работила в банка; играела е народни танци (показанията на свидетелите К.и Р., л. 72-73).

 

[9] На 15.01.2015 г. около 20:20 часа А. Х. и свидетелката К.са отивали на народни танци. Те са започнали да пресичат ул. „Академик Борис Стефанов“ по пешеходна пътека, на зелен за тях сигнал на светофарната уредба.

 

[10] Тогава А. Х. е била ударена от автомобил „Сеат“, който е завивал наляво по ул. „Академик Борис Стефанов“, също на зелен сигнал на светофарната уредба, но неизчакал А. Х.. Автомобилът е бил управляван от Б.П., за когото ударът е бил предотвратим, ако е предприел спиране, след като А. Х. е започнала пресичането на пътното платно.

 

[11] Вследствие на удара А. Х. е получила счупване на левия голям пищял в горната част в областта на страничния кондил (решението на наказателния съд и мотивите към него, л. 4 и л. 49-52). Не се спори, че към този момент ГО на Б.П. е била застрахована при ответника Л.И..

 

[12] А. Х. е била лекувана оперативно чрез открита репозиция и метална остеосинтеза с два канюлирани винта (заключението на вещото лице д-р К., л. 64-66). Тя е била в отпуск поради временна неработоспособност от 05.01.2015 г. до 11.04.2015 г. (три месеца) (болничните листа, л. 23-24).

 

[13] Периодът на зарастване на костта е бил около два месеца, след което се е провеждала рехабилитация още един-два месеца до пълното възстановяване. Винтовете от крака на ищцата са били извадени. Тя се е възстановила напълно, има пълен обем на движенията в коленната става, без да е увреден връзковият апарат и без атрофия на мускулите. Възможно е при промяна на времето и голямо физическо натоварване А. Х. да изпитва болки (заключението на вещото лице д-р К., л. 64-66; показанията на д-р К., л. 71-72). Докато се е възстановявала, за нея се е грижила майка ѝ (показанията на свидетелите К.и Р., л. 72-73). Процесното увреждане е много близко до това, предмет на решение на САС 327-2016-8-ми с-в по гр. д. 4 300/2015 г. (показанията на д-р К., л. 72).

 

[14] А. Х. е заплатила 166,91 лева за лечението си (платежните документи, л. 27-31). Съдът не приема за разходи представените билети за градски транспорт, защото една част са за 2014 г., а за останалите не може да се установи през кой месец на 2015 г. са били закупени.

 

[15] Не се спори, че Л.И.не е изплащал обезщетение на А. Х.. Ищцата не дължи държавна такса и разноски, но е била представлявана безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 61 и л. 70). Съдът е заплатил 200,00 лева възнаграждение на вещо лице (л. 45). Л.И.не е направил разноски по делото.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО

 

[16] А. Х. е предявила иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 2 от Кодекса за застраховане КЗ) (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1.              По иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм)

 

[17] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм.), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)).

 

[18] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. ищецът да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило увреждания на ищеца;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на уврежданията ищецът да е претърпял имуществени/неимуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[19] Съдът установи, че:

1. А. Х. е участвала в процесното ПТП;

2. това ПТП е причинило увреждания на А. Х.;

3. виновен за настъпването на ПТП е бил Б.П. (решението на наказателния съд в тази му част е задължително за настоящия съд), а неговата гражданска отговорност е била застрахована при Л.И.;

4. от уврежданията А. Х. е претърпял имуществени и неимуществени вреди;

5. Л.И.не е изплатил обезщетение на ищеца за тези вреди.

 

[20] Моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решение на ВКС 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.^[1]). Ето защо съдът определя обезщетението за неимуществени вреди към датата на ПТП-05.01.2015 г.

 

[21] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания са:

1. характерът на увреждането;

2. начинът на извършването му;

3. обстоятелствата, при които е извършено;

4. допълнителното влошаване състоянието на пострадалия;

5. причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. (т. II от ППВС 4/1968 г.).

 

[22] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС 83-2009-II Т.О. по т. д. 795/2008 г^[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС отново с решение, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, се е произнесъл по този въпрос).

[23] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи (не само относно вида на увреждането, но и относно момента на настъпване на увреждането)^[3]. Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда, за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[24] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане на едно лице до 01.01.2010 г. е бил 700 000,00 лева, след 01.01.2010 г. до 11.06.2012 г. е бил 1 000 000,00 лева, а след 11.06.2012 г. вече е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[25] Икономическата обстановка в страната от 2014 г. до 05.01.2015 г. се е подобрила. Това се е отразило на размерите на минималната работна заплата, която е била: 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.^[4]; 360,00 лева от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г.^[5]. Увеличението от 2014 г. до 05.01.2015 г. е 5,88 % (360,00-340,00/340,00).

         

[26] Съдът установи, че към момента на ПТП А. Х. е била на 30 години. Тя е работила в банка и е играела народни танци. Вследствие на ПТП тя е получил счупване на левия голям пищял в горната част в областта на страничния кондил. А. Х. е била лекувана оперативно чрез открита репозиция и метална остеосинтеза с два канюлирани винта. Периодът на зарастване на костта е бил около два месеца, след което се е провеждала рехабилитация още един-два месеца до пълното възстановяване. Винтовете от крака на ищцата са били извадени. Тя се е възстановила напълно, има пълен обем на движенията в коленната става, без да е увреден връзковият апарат и без атрофия на мускулите. Възможно е при промяна на времето и голямо физическо натоварване А. Х. да изпитва болки. Докато се е възстановявала, за нея се е грижила майка ѝ.

 

[27] С решение 327-2016-8-ми с-в по гр. д. 4 300/2015 г. САС е определил 30 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди от увреждане, много близко до процесното. То е било от ПТП, настъпило на 25.01.2014 г.[6].

 

[28] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и отчита всички фактори за определянето на обезщетението за неимуществени вреди на А. Х.. Съдът отчита, че по цитираното решение на САС увреждането на пострадалия е било много близко до процесното. Съдът отчита и, че увреждането по решението на САС е от 2014 г., а настоящото е от 05.01.2016 г., когато МРЗ е била с 5,88 % по-висока. Затова съдът приема, че 32 000,00 лева е справедливо обезщетение за вредите, претърпени от А. Х.. Ето защо съдът осъжда Л.И.да заплати 32 000,00 лева обезщетение на А. Х., като отхвърля иска за разликата над този размер до пълния предявен размер от 80 000,00 лева. Съдът осъжда Л.И.да заплати на А. Х. и 166,91 лева обезщетение за имуществени вреди, като отхвърля иска за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 265,00 лева.

 

2.              По разноските

 

[29] А. Х. търси разноски. Тя не е направила такива, но е била представлявана безплатно от адвокат.

 

[30] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът уважава исковете на ищцата за 32 166,91 лева при предявен размер от 80 265,000 лева. Затова съдът осъжда Л.И.да заплати на адвокат К. 1 412,89 лева адвокатско възнаграждение с ДДС (80 265,00-10 000,00х0,03+830,00х32 166,91/80 265,00х1,2). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Л.И.да заплати и 1 330,00 лева държавна такса (32 000,00х0,04+50,00) и 80,15 лева възнаграждение за вещо лице (200,00х32 166,91/80 265,00).

 

[31] Ответникът не е направил разноски. Затова съдът не му присъжда такива.

 

Съдия: