№ 611
гр. Плевен , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430101309 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Р. В. ХР. ЕГН
**********, действаща като майка и законен представител на Т.Х. Х. ЕГН
********** и от Г.Х. Х. ЕГН **********, действаща лично и със съгласието
на майка си Р. В. ХР. и трите с постоянен адрес в *** срещу ХР. К. ХР. ЕГН
********** с постоянен адрес *** иск с правно основание чл.150 СК за
изменение на присъдената в полза на децата с решение, постановено по гр.д.
№ 1692/2019 г. по описа на ПлРС, издръжка от 140 лева на 250,00 лева
месечно, считано от датата на депозиране на исковата молба до настъпване
на причини за нейното отменяне или изменяне, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, считано от дължимостта й до окончателното й
плащане.
Твърди се в исковата молба, че страните са родители на децата *** и ***,
като с решение по гр.д № 1692/2019 г. по описа на ПлРС бащата на децата е
осъден да заплаща месечна издръжка в размер на по 140 лева. Излага се, че от
определянето на издръжката до настоящия момент са се изменили
обстоятелствата, при които е определена същата. Сочи се, че децата са
ученици. Излага се, че са налице инфлационни процеси в страната. Твърди се,
че определената издръжка е крайно недостатъчна за покриване на нуждите на
децата. Сочи се, че с определената издръжка не може да се покрият месечните
нужди на децата за обществен транспорт, храна и дрехи. Излага се, че децата
имат специфични нужди, които водят и до по- големи разходи. Твърди се, че
са необходими повече средства за извънкласни занимания на децата, както и
за облекло, обувки, учебници, учебни помагала и тетрадки. Сочи се, че в
1
момента тя /мойката/ поема почти цялата финансова тежест по издръжката,
отглеждането и възпитанието на децата. Излага, че бащата от своя страна
работи в чужбина и получава доходи, далеч над средните за страната. Поради
изложеното моли съда да уважи предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з. ищците молят съда да уважи предявения
иск.
В срока по чл.131 ГПК особеният представител на ответника е депозирал
отговор на ИМ. Оспорва размерът на предявения иск. Не оспорва факта, че
децата му имат нужда от издръжка. Твърди, че не е в състояние да плаща
търсеният размер на издръжката. Оспорва твърдението на страната, че
получава доходи над средните за страната. Излага, че получаваното от него
възнаграждение е в размер на 600 паунда месечно. Моли съда да определи
издръжка към минимума. Навежда доводи, че не е спирал да плаща издръжка
на децата си, както и да им предоставя допълнителни харна, пособия, дрехи и
техника.
В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника
моли съда да присъди издръжка на децата около минимума. Сочи, че
ответника по делото няма големи финансови възможости, за да може да
осигури търсената издръжка. Излага, че ответникът няма постоянен трудов
договор, а пицарията, в която работи била длъжна да му осигури минимален
доход.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От приетите по делото удостоверения за раждане на децата Т.Х. Х. и
Г.Х. Х. се установява, че техни родители са Р. В. ХР. и ХР. К. ХР..
Установява се от представеното по делото решение по гр.д. №
1692/2019 г., по описа на ПлРС, че бащата ХР. К. ХР. е осъден да заплаща в
полза на всяко от децата си ХР. К. ХР. месечна издръжка в размер на по
140,00 лева.
Видно е от представената по делото служебна бележка № *** г.,
издадена от ***, че детето *** през учебната 2020/2021 г. е ученичка в
четвърти клас.
От представената по делото служебна бележка № *** г., издадена от
ПГПЧЕ, че детето *** през учебната 2020/2021 г. е ученичка в девети клас.
Приобщено като доказателство по делото е и Удостоверение №*** г.,
издадено от „***“ ООД, от което се установява какви са доходите на майката
на децата за една година назад преди депозиране на ИМ.
2
Представени като доказателства по делото са извлечения за плащани на
ответника суми от работодателя му за 6 месеца преди завеждане на исковата
молба.
Установява се от приложения по делото Договор за наем на недвижим
имот, че майката на децата заплаща месечен наем за обитавания от тях
недвижим имот в размер на 300 лева.
Видно е от представените по делото фактури и какви консумативи се
плащат за имота, в който живят децата.
От представените по делото доказателства се установява, че детото ***
страда от алергия, за лечението, на която се нуждае от поддържаща терапия,
за която заплаща около 70 лева месечно.
Установява се от приобщените по делото, че на детето *** са закупени
диоптрични очила на стойност 240,00 лева.
От приобщените по делото доказателства се установява, че на детето
*** се провежда ортодонско лечение, за което до момента е платена сумата
от 240,00 лева.
Видно е от представените по делото карти за градски траспорт и, че на
децата се купуват такива и същите струват 16,00 лева всяка.
Установява се от приложения по делото списък с учебници и помагала
за 9 клас и какви учебници са закупени на голямото дете ***.
Приобщени като доказателства по делото са и доказателства за платена
от ответника издръжка в полза на двете деца в размер на 280 лева общо.
Представен като доказателство по делото е и изготвен социален доклад.
В същия се сочи, че при срещата с децата *** е заявила желание да
кандидатства след завършване на училище, но предвид липсата на доходи на
майката не може да си позволи уроци. Сочи се, че от своя страна детето *** е
споделило, че желае да посещава частни уроци по английски, но отново
поради липса на средства не посещава такива. В заключение се сочи, че с
повишаване на възрастта и образованието на децата, са нараснали и нуждите
на същите от парични и материални средства за отглеждането, възпитанието
и развитието им, което по своя смисъл е с траен и продължителен характер.
Сочи се, че е налице изменение в социално- икономическия живот, което
сочи на непрекъснато увеличение на стоките от първа необходимост, а така
също и на увеличение на цените на услугите от всякакъв характер. Излага се,
че целта на издръжката е да се осигурят на децата такива битови условия и
средства, които да гарантират нормален живот и развитие каквито те биха
имали, ако родителите им живееха заедно.
Изслушани по делото са и децата *** и ***.
3
Детето *** споделя, че баща му я насно с воденото дело, тъй като всяка
вечер си говорят, но не желае да коментира същото. Не отрича, че баща й, й
изплаща определената издръжка, както и, че получава подаръци от него.
Сочи, че учебниците й, които са скъпи се поемат от майка й, като баща й, й
казал, че тгези разходи следва да се поемат именно от вайката. Разказва, че
има и алергия, за която лечението годишно е в размер около 80 лева.
Обяснява и, че със сестра й всеки месец ходят на ортодонт. Излага, че живее с
майка си на квартира, както и, че ходи на училище с градски транспорт и
получава джобни от 3 лева на ден.
Детето *** споделя, че с баща си, си говори често, но не обсъждат
делото. Твърди, че освен издръжката баща й, не й е давал други пари, а само
подърци, които изпраща с колет от ***. Излага, че баща й превозва пици в
***. Разказва, че тя, сестра й и майка й живеят на квартира. Сочи, че
джобните й са по три лева на ден, както и, че ходи пеша до училище, макар да
има карта. Твърди, че всеки месец ходи на ортодонт, заради сложените й
скоби. Споделя, че иска да посещава уроци по английски, но баща й, й е казал
да каже на майка си, без да изяви желание да й помогне.
Събрани по делото са и гласни доказателства, посредством разпита на
свидетелите ***, *** и *** Х..
Свидетелката *** споделя, че ищцата полага грижи за децата, а бащата
заплаща издръжка. Сочи, че на голямото дете учебниците се купуват, а на
малкото се заплащат само помагалата. Разказва, че *** страда от алергия, за
което се закупуват допълнително лекарства. Излага, че не е наясно дали
бащата дава повече пари от определената издръжка. Обяснява, че бащата
работи в *** и изпраща от време на време дрехи и лакомства на децата си.
Свидетелката ***, леля на ищцата Р.Х. сочи, че от раздялата на
страните ищцата се грижи за момичетата, с които живее на квартира. Твърди
че бащата от своя страна плаща издръжка на дъщерите си и им изпраща дрехи
и лакомства. Разказва, че е наясно, че племенницата е поискала от ответника
по –висока издръжка, но той й е отговорил, че съдът следва да определи
същата. Излага, че майка й помага финансово на ищцата. Обяснява, че ***
има алергия, а *** посещава оротодонт.
Свидетелят *** Х., брат на ответника излага, че ищцата е тази, която се
грижи за децата, а брат му плаща издръжка, но не знае в какъв размер е тя.
Твърди, че в момента брат му работи в ***, на непостоянен трудов договор но
не знае какъв доход получава. Сочи, че често се чува с брат си и, той е наясно
с делото. Разказва, че брат му изпраща колети на децата си, които той лично
им е давал.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
4
За успешното провеждане на предявения иск с правна квалификация чл.
150 СК следва да бъде установено, че лицето, за което се претендира
издръжка е ненавършило пълнолетие дете на ответника, наличието на трайно
изменение в обстоятелствата, при които е определена издръжката, както и
възможностите на всеки от родителите да заплащат издръжка.
В случай на установяване на тези предпоставки, ответникът следва да
докаже възраженията си срещу основанието и размера на предявения иск.
Установява се от приетите доказателства, че родители на малолетните
деца *** и *** са Р. В. ХР. и ХР. К. ХР..
От събраните по делото доказателства се установи, че децата в момента
завършват четвърти и девети клас. Установи се безспорно, че детето ***
страда от заболяване, което изисква купуване на лекарства в размер на около
80 лева годишно. Доказа се и, че двете деца посещават ортодонт във връзка с
лекуване на зъбите им. Установи се и, че децата въпреки желанието им не
посещават уроци поради липса на средства от страна на своята майка.
Безспорно е по делото, че бащата плаща определената издръжка, както и, че
изпраща дрехи и лакомства на своите дъщери.
Съдът счита че всяко дете, с оглед правилното му отглеждане и
хармонично развитие и възпитание, се нуждае от средства за покриване на
ежедневни нужди от храна, облекло, консумативи, както и средства за
посрещане на разходите, свързани с бъдещето му обучението му.
Изменението на размера на присъдена издръжка, законодателят е
обусловил от доказване наличието на трайно и съществено изменение на
обстоятелствата при които тя е определена, а именно нуждите на
издържаното дете да са нарснали и възможност от страна на родителя да дава
нужната издръжка. Действително, тогава, когато са променени
обстоятелствата, свързани със задължението да се предоставя издръжка, е
възможно нейния размер да бъде увеличаван, респективно намаляван. Под
промяна в обстоятелствата закона има предвид да е налице трайно
съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна на възможностите на задълженото лице. В конкретния случай следва
да се търси изискуемия баланс между нуждите на детето и възможностите на
неговите родители да предоставят издръжка. В разглеждания случай, от
присъждането на последната издръжка до иницииране на настоящото
производство са изминали две години - период, през който неминуемо са
настъпили изменения в нуждите на децата с оглед на възрастта, на която са в
момента и свързаните с нея повишени разходи за облекло, ученически
пособия, лекарства и извън класни занимания и мероприятия. За изминалия
период безспорно са се изменили и социално-икономическите условия в
страната.
5
За да определи размера на нужната на децата издръжка съдът съобрази
разпоредбата на чл.143, ал.2 СК, която предвижда, че родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Задължението на родителя за издръжка към непълнолетното му дете /деца/ е
безусловно. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,
образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства,
които са от значение за всеки конкретен случай, както и какви са
възможностите на родителите, които я дължат –чл.142, ал.1 СК. Под
понятието възможност на родителя се разбира материалното му положение,
движимо и недвижимо имущество, различните видове доходи, които той
реализира, неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му,
задължението му да осигурява издръжка на други лица и други фактори, като
тази възможност се преценява към момента на постановяване на решението.
Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл.
142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от размера на МРЗ, която към
настоящия момент е 162,50 лева.
Съдът счита за необходимо да отбележи и нещо съществено в случая
- според официалните статистически данни, изнесени от НСИ, през първото
тримесечие на 2021 г. /относим период към датата на депозиране на ИМ/
разходите средно на едно лице в домакинство са в размер на 1 607,15 лева, от
които, като се приспаднат средства за алкохолни и тютюневи изделия,
съобщения, данъци, осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства
и изплатени дългове общо в размер на 411,60 лева /които определено не са
относими към издръжката на едно дете/, може да се направи извод, че
реалната месечна издръжка на едно дете през един месец от това тримесечие,
без значение на възрастта му, е в размер на 398,52 лева /1607,15 лв. минус
411,60 лева = 1195,55 лева : 3 = 398,52 лева/.
Съобразявайки обичайните нужди за възрастта на децата *** и *** -
потребностите му от здравословна храна, облекло според възрастта и сезона,
развлечения, уроци и здравни потребности съдът приема, че необходимата
обща издръжка на всяко едно от децата, следва да се определи на 380,00 лева.
Така определеният общ размер на необходимата за детето издръжка
следва да бъде разпределена между двамата родители, съобразно критериите
на чл. 143, ал. 1 СК, а именно техните възможности и материално
състояние.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че майката е тази,
която упражнява непосредствените ежедневни грижи по отглеждане и
възпитание на детето. По отношение на възможности на бащата да заплаща
издръжка съдът съобрази факта, че по делото са представени доказателства
за изплащани помощи от работодателя му в размер на 600 паунда. Съдът
6
счита, че ответникът, който има безусловно задължение да издържа
непълнолетните си деца е в трудоспособна възраст и при желание от негова
страна може да осъществява трудова дейност и да реализира доходи в размер
близък до средния за страната, чрез който да задоволява потребностите на
своети деца, а не да разчита на помощи от работодателя си, за които твърди
че са едниствените му доходи. Отчитайки посочените по - горе
обстоятелства, както и, че майката е тази, която полага постоянни и
непосредствени грижи за децата и поема както предвидимите разходи /
осигуряване на жилище, плащане на битови сметки, купуване на учебници и
учебни помагала, дрехи, храна и др., - за закупуването, на които няма спор, че
бащата не помага/ и непредвидените и извънредни разходи, свързани с
отглеждането им, съдът счита, че бащата е този който следва да поема по-
голяма част от определения общ размер на издръжката. С определяне на по –
восок размер на дължимата от бащата издръжка децата ще имат възможност и
да посещават допълнителни уроци, каквото е тяхното желание, но поради
липса на средства –неизпълнимо. Поради изложеното съдът намира, че от
определения общ размер на нужната на всяко едно дете издръжка от 380,00
лева, бащата следва да поеме по – голямата част от нея – а именно -250,00
лева.
Така мотивиран, съдът намира, че предявеният иск за изменение на
издръжката е основателен и доказан по размер и следва да бъде уважен, като
издръжката бъде изменена чрез увеличаването й от 140 лв. на 250 лв. месечно,
платима до десето число на текущия месец, считано от датата на подаване на
исковата молба – 23.02.2021 г., ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до настъпване на причини за нейното отменяне или
изменяне.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ПлРС, както държавна такса върху размера на увеличената
издръжка в размер на 4% върху тригодишните платежи в размер на 316,80
лева, така и сумата от 300 лева, представляващи платено възнаграждение за
особен представител.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 от СК размера на определената по
гр.д. № 1692/2019 г. по описа на ПлРС издръжка, дължима от ХР. К. ХР. ЕГН
********** с постоянен адрес *** в полза на децата Т.Х. Х. ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Р. В. ХР.
ЕГН********** и на Г.Х. Х. ЕГН ********** , действаща лично и със
съгласието на майка си Р. В. ХР. ЕГН********** и трите с постоянен адрес в
***, посредством УВЕЛИЧАВАНЕ на същата, от 140.00 лева /сто и
7
четиридесет лева/ на 250.00 лева / двеста и петдесет лева/ месечно за
всяко дете, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.02.2021 г.,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на
причини за нейното отменяне или изменяне.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ХР. К. ХР. ЕГН
********** с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Плевенски
районен съд сумата от 616,80, представляваща дължима държавна такса по
предявения иск и възнаграждение за особен представител.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от датата на
обявяването му – 23.06.2021 г., пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8