РЕШЕНИЕ
№ 16611
гр. София, 09.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110151572 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1
ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, по силата на които ищецът
/фирма/ моли да бъде признато за установено по отношение на Л. В. С., че
същият дължи на ищеца сумите , както следва: сумите 31,28 лева (тридесет и
един лева и 28 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г.,
ведно със законна лихва за период от 20.03.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 10,21 лева (десет лева и 21 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2020 г. до 08.03.2023 г., 2,24 лева (два лева и 24
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.02.2020 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна
лихва за период от 20.03.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 0,70 лева
(нула лева и 70 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
31.03.2020 г. до 08.03.2023 г., за които е издадена заповед по ч.гр.д. №
14314/2023 г. СРС.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение,
възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия за топлоснабден имот, посочен по-горе на стойност в
претендирания размер, като купувачът не е заплатил дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение. Поддържа, че ответникът не е
заплатил и дължимата такса за дялово разпределение. Твърди, че потребителят
е изпаднал в забава. Претендира разноски по делото.
Ответникът в отговора на исковата молба твърди, че е платил
1
процесното задължение. Представя преводно нареждане. Моли да бъдат
отхвърлени искове .
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
За уважаване на исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за потребителите е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и
че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с
което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане
на сумите в претендирания размер. В тежест на ответника е да докаже
погасяване на задълженията на падежа / след получаване на поканата.
Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е
клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153,
ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва
енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.
107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г. /. Съгласно нормата на чл.153
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Съгласно чл. 139 , ал. 2 от ЗЕ, дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна
собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик
на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а. Основание за задължението на потребителите
за плащане на сумите за тази услуга на топлофикационното дружество е
услугата за дялово разпределение да е извършена.
В разглеждания случай, между страните е отделено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, а и се установява от съвкупната преценка на
писмените доказателства по делото / нотариален акт за покупко-продажба №
1, том ****, рег. *****, от 2004 г., протокол от ОС на ЕС от 17.09.2002 г. /, че
между тях е налице облигационно отношение, както и / от изравнителни
сметки за процесния период, договор от 25.11.2002г. между
*****************, находяща се на адрес: /адрес/, че до топлоснабдения имот
е доставено твърдяното количество топлинна енергия на претендираната от
ищеца стойност, че в сградата е извършвана услугата дялово разпределение в
исковия период, както и че е възникнало задължение за плащане на
възнаграждение за услугата дялово разпределение в претендирания размер.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са
2
длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Ако не са платени в този срок, на
осн. чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законна лихва. Следователно, вземането в размер на 10,21 лева за лихва за
забава се явява установено по основание и размер.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Следователно исковата претенция за
сумата от 0,70 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение подлежи на отхвърляне.
По защитното възражение на ответника, че е платил процесната сума,
настоящият състав намира следното:
Видно от приложено към отговора на исковата молба преводно
нареждане, Л. С. е заплатил на Топлофикация на 02.05.2023 г. сумата от 119,43
лева с основание: “Погасяване на задълженията“. Ищецът не оспорва, че
сумата е постъпила, но твърди, че с нея са погасени текущи задължения по
фактура от фактура от 31.03.2023 г., доколкото не е посочено в платежния
документ кое задължение се погасява. Спорният въпрос по делото е погасено
ли е процесното вземане с превод на сумата от 119,43 лева от 02.05.2023 г.,
извършено след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в хода на процеса.
Със задължителните разяснения в Тълкувателно решение № 3 от 2017 г.
на ОСГТК на ВКС е прието, че условията и поредността за погасяване на
задълженията по чл.76, ал.1 ЗЗД и по чл.76, ал.2 ЗЗД се прилагат, ако липсва
уговорка между страните, която да определя други условия и ред за
прихващане на изпълнението. За погасяването на паричните задължения
приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което
при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските, след това
лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал.
2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от
посочените елемента /без законът да прави разграничение между различните
видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна/.
При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично
задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата,
длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е
обвързващ кредитора. Кредиторът може да приеме така предложеното
изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от
частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената
част е незначителна с оглед размера на задължението. При плащане,
достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако
длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал.1, изр.
2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се
изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по
обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са
еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него
следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако
задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се
погасяват съразмерно - всяко от тях в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
В контекста на изложеното и при съобразяване на задължителните
разяснения в съдебната практика, съдът приема на първо място, че от
платената в хода на процеса сума в размер на 119,43 лева, при превода на
3
която длъжникът не е заявил кое задължение погасява, по правилото на чл. 76,
ал. 1 ЗЗД и чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да се погаси изцяло най-обременителното
задължение по правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, което в случая от установените
данни по делото се явява процесната главница в поредността по чл. 76, ал. 2
ЗЗД, а именно: законните лихви от датата на подаване на заявлението
(20.03.2023 г.) до датата на плащане на сумата (02.05.2023 г.), която е
установена от съда при условията на чл. 162 ГПК и възлиза на 0,44 лева; след
това се погасяват и дължимите лихви в размер на 10,21 лева; от остатъка от
внесената сума – 108,78 лева се погасява претендираната главница за
топлинна енергия в размер на 31,28 лв. и главница за дялово разпределение в
размер на 2,24 лева.
Въз основа на горното, за сумите, за които ищецът е получил плащане и
исканията му са удовлетворени, макар и в хода на процеса, предявените искове
подлежат на отхвърляне. Исковата претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение подлежи на отхвърляне като недоказана.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
В заповедното производство , ищецът претендира 25 лева държавна
такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение, съобразно изхода на спора в
тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в размер на 73,82
лева.
В исковото производство, ищецът претендира юрисконсултско
възнаграждение, което на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя в размер на 50
лева, държавна такса в размер на 25 лева, както и 150 лева – депозит за ССчЕ,
поради което с оглед изхода на спора в тежест на ответника се възлагат
разноски в размер на 221, 46 лева.
Ответникът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева
за исковото производство. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК
се явява неоснователно. Претендираното възнаграждение е под минималния
размер на адвокатските възнаграждение, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ,
като е извършена правно съдействие както в заповедното производство, така и
в исковото. Предвид направено плащане в хода на процеса, ответникът няма
право на разноски, макар съдът да отхвърля част от предявените искове. С
оглед изхода на спора по претенцията за мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение в тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноски в размер на 4,73 лева.
С т. 2 от особените искания в исковата молба от /фирма/ е направено
изрично искане за компенсация на разноски. Възможността на съда да
извърши съдебна компенсация по искане на някоя от страните при наличие на
две насрещни вземания за разноски не е препятствана от липсата на
ликвидност на вземанията, в който смисъл са и дадените разрешения с ТР №
2/2020 г. от 18.03.2022 г. по т. д. 2/2020 на ОСГТК на ВКС. Ето защо, след
извършване на компенсация на разноските в исковото производство, с оглед
изхода на делото ответникът няма право на разноски, а същият следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 216,73 лева разноски за исковото
производство по компенсация пред СРС. За заповедното производство,
ответникът не е претендирал разноски, а на ищеца се следват разноски в
размер на 73,82 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ от /фирма/, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: /адрес/ да бъде признато за
установено, че Л. В. С., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ дължи на /фирма/
сумата в размер на 31,28 лева (тридесет и един лева и 28 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се /адрес/, аб. № ****** за период от
01.05.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва за период от 20.03.2023
г. до изплащане на вземането, сумата 10,21 лева (десет лева и 21 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 08.03.2023 г.,
сумата в размер на 2,24 лева (два лева и 24 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.02.2020 г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва за период от 20.03.2023
г. до изплащане на вземането, сумата 0,70 лева (нула лева и 70 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 31.03.2020 г. до 08.03.2023 г., за
които е издадена заповед по ч.гр.д. № 14314/2023 г. СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 Л. В. С., ЕГН **********, с адрес: /адрес/
да заплати на /фирма/, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
/адрес/ сумата от 73,82 лева - разноски по заповедното производство и 216,73
лева – разноски по компенсация за исковото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца /фирма/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5