ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2650
гр. Велико Търново, 08.12.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в закрито
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110103008 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.
Съдът, след като се запозна с фактическите твърдения изложени в исковата молба и
допълнителната молба на ищеца намира, че исковите претенции за заплащане на
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от нарушаване на правото му на
разглеждане и решаване в разумен срок на досъдебно производство * са недопустими
поради липсата на абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта им - липса на
правен интерес от търсената защита. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, искове по чл. 2б от
ЗОДОВ се предявяват само след изчерпване на процедурата по за обезщетение на вреди по
Глава трета „а” от ЗСВ, по която да не е постигнато споразумение. Ищецът признава, че не е
провел такава процедура тъй като не е имал процесуално качество на страна в
наказателното производство. Процесуално легитимирани да предявят иск по чл. 2б от
ЗОДОВ както и да подадат заявление по чл. 60а от ЗСВ, са всички лица, които са
претърпели вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок,
което чл. 6, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи им
признава, въпреки че не са обвиняеми, пострадали или ощетени от престъплението, а
такива, на които по наказателно дело са иззети предмети като веществени доказателства,
както е в разглеждания случай. Понятието в чл. 6, т. 1 от Конвенцията „при определяне на
неговите граждански права и задължения” обхваща не само страните в едно гражданско или
наказателно производство, а и всеки гражданин, чиито права и задължения се засягат пряко
от производството, включително и чрез отнемане на възможността му да ползва вещите си
поради изземването им като веществени доказателства. В допълнение на изложението
следва да се посочи, че пасивно легитимирани по иска по чл. 2б от ЗОДОВ могат да бъдат
само органите на съдебна власт, които в рамките на своите правомощия следва да обезпечат
разглеждането и решаването на делата в разумен срок. Разследващите органи
1
осъществяващи дейност в структурите на МВР са част от изпълнителната, а не от съдебната
власт и за вреди от тяхната дейност държавата отговаря само при наличие на предпоставки
на чл. 2 от ЗОДОВ. Поради изложеното исковата молба следва да бъде върната, на
основание чл. 130 от ГПК, а производството по делото да бъде прекратено.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
Връща искова молба на С. С. В., във връзка с която е образувано гражданско дело
№3008/2023г., по описа на Великотърновския районен съд.
Прекратява производството по гражданско дело №3008/2023г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд, в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
2