Р Е Ш Е Н И
Е
№ 77
Гр.Троян,
22.03.2016 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Троянски
районен съд, втори граждански състав в публично заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и
шестнадесета година в състав:
Председател:
Светла Иванова
При
секретаря Е.П., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 853 по описа за
2014г., за да се произнесе, съобрази следното:
Предявена е
искова молба от М.Д.Г., Д.Х.Ш. и С.К.В. против В.М.С. и А.К.С. с правно
основание чл. 124, ал.І и чл. 537, ал.ІІ от ГПК.
Ищците
твърдят, че М.Д.Г. и Д.Х.Ш. са
наследници по закон на А.К.Т.. Излагат, че А.К.Т. и М.Д.Г. са отразени в кадастъра и кадастралната карта на с.Борима, Ловешка област като собственици на
имот с идентификатор №05445.150.802, за което
обстоятелство е приложена скица
на поземлен имот с идентификатор № 05445.150.802 по КККР на с.Борима, издадена от СГКК- Ловеч.
Излагат, че имот с идентификатор № 05445.150.802 е идентичен с част от поземлен имот №
697 по предходния кадастрален план на с.Борима,
одобрен със заповед № 769/14.04.1980г., попадащ в парцели ІІ-697, №ІІІ-697 и ІV-697 в кв.42 по сега действащия регулационен план
на с.Борима, одобрен със заповед № 769/14.04.1980г. и
е идентичен с част от имот с кадастрален № 320 попадащ в парцел II-320 кв.42 и трасе на улица с ОТ 218-220-219 по предходен
кадастрален и регулационен план на с.Борима, одобрени с указ № 89/16.05.1921г.
и указ № 1300/10.05.1921г., за което обстоятелство са представени: удостоверение за идентичност
на поземлен имот № 906-50/11.03.2014г., издадено от Община Троян и скици на
имоти с идентификатори № 05445.150.697 и № 05445.150.1024. Твърдят, че действащия регулационен план,
съгласно който, за имот планоснимачен № 697 са отредени три парцели -II, III и IV не е приложен до настоящия момент.
Излагат, че първата
от ищците- М.Д.Г. притежава нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 94, том ІІ, издаден по нотариално
дело № 573/1975г. на Районен съд – Троян, от
който е видно, че М.Д.Г. е станала собственик на 1/2 идеална част от
незастроено дворно място, цялото с площ от 1800 кв.м. съставляващо парцел ІІ-320 в кв.42 по плана на с.Борима, действал към
1975г. при граници на мястото: от две
страни улици, В.А. и С.Л.. Твърдят, че нейната праводателка - П.К.П., притежава нотариален акт за собственост № 20, том II, издаден по нотариално
дело № 506/1975г., по силата на който е призната за собственик по давност на имот, подробно описан в нотариален акт за собственост № 20, том II
издаден по нотариално дело № 506/1975г. на Районен съд - Троян и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 94,
том ІІ, издаден по нотариално дело №
573/1975г. на Районен съд - Троян.
Излагат, че вторият
от ищците - Д.Х.Ш. притежава нотариален
акт за покупко- продажба на недвижим имот №
32, том I, издаден по нот.дело № 65/1999г. на Троянски
Районен съд по силата на който е станал собственик на 1/2 идеална част от дворно място с площ от 700 кв.м., представляващо част от имот
пл. № 697 в кв.42 по кадастралния план
на с.Борима, Ловешка област при граници: улица, П.И.С., С.К.В., П.Л. и Ф.Л., включено в парцел III -697 с 240
кв.м. и в парцел IV -697 с 460
кв.м., което обстоятелство се установява
от представения нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 32, том I. издаден по нот.дело № 65/1999г.
на Троянски Районен съд.
Твърдят, че третата от ищците - С.К.В.
притежава съдебно решение постановено по гр.дело №
412/1975г., по силата на което по реда на чл.292 от ГПК й е отреден в дял парцел I -319 в кв.42 по плана на
с. Борима, който съгласно удостоверение за идентичност на поземлен имот е идентичен с част от имот планоснимачен №
697 по плана от 1980г. на с.Борима,
попадащ в парцели I и IV в кв.42, за което обстоятелство страната представя като доказателство съдебно решение постановено по гр.дело №
412/1975г. на Троянски районен СЪД и удостоверение
за идентичност на поземлен имот № 906-186/13.12.2013г. и удостоверение за
идентичност на поземлени имоти, издадено от Община Троян изх. №
906-73/22.06.2009г.
Ищците
твърдят, че ответниците В.М.С. и А.К.С. са
се снабдили с нотариален акт за собственост
върху недвижим имот № 143, том II, рег. № 2867 издаден по нот.дело № 308/2008г. на нотариус Б.К. *** действие -Районен съд – Троян, по силата на който са
признати за собственици на урегулиран поземлен имот ІV-697 / четвърти - планоснимачен номер шестстотин деветдесет и
седем/ в квартал 42 / четиридесет и
две/ по регулационния план на с.Борима, Община Троян, Ловешка област,одобрен със заповед № 769/14.04.1980г.,
незастроен, с уредени регулационни сметки, с площ 1024 кв.м. / хиляда двадесет и четири квадратни метра/ при
граници и съседи на урегулирания поземлен имот: улица и парцели ІІІ-697,ІІ-697
и I -697 в кв.42 по плана на с.Борима,
Община Троян, Област Ловеч. Излагат
също, че този нотариален акт е констативен - издаден на основание чл.537 ал.1
от ГПК, като за издаването му е послужил нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 129, том ІІ, рег.
№2723 издаден по нотариално дело № 297/2008г.
на нотариус Б.К. *** действие - Районен съд - Троян, с който гореописания недвижим имот е продаден от П.Л. И.
на В.М.С.. Считат, че нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 129, том ІІ, рег.
№2723 издаден по нотариално дело № 297/2008г.
на нотариус Б.К. *** действие - Районен съд - Троян е нищожен поради липса на предмет, тъй като имотът, предмет на сделката, не
съществува. Твърдят, че П.Л. И. е
снабдена с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 128, том ІІ рег. №
2722, издаден по нот.дело № 296/2008г. на нотариус Б.К. *** действие - Районен съд - гр. Троян, който акт отразява неверни факти и обстоятелства относно
правото на собственост върху имота, описан
в него, тъй като парцелът, за който е издаден нотариален акт по обстоятелствена
проверка не е владян от П.Л. И. в
границите и конфигурацията, в които е описан, че съществува, тъй като не са уреждани регулационните отношения между съсобствениците на имот № 697 в кв.42, между
тях не е извършвана делба, както и че
те винаги са владели общо този имот без да са обособявани реални части от него
като самостоятелни имоти. В подкрепа
на тези си твърдения прилагат нотариален акт за собственост върху недвижим имот
№ 143, том ІІ, рег. № 2867 издаден по нот.дело
№ 308/2008г. на нотариус Б.К. *** действие - Районен съд -Троян: нотариален акт за покупко- продажба на
недвижим имот № 129, том ІІ, рег. №2723 издаден по нотариално дело № 297/2008г. на нотариус Б.К. *** действие -
Районен съд - Троян; нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност № 128, том ІІ,
рег. № 2722, издаден по нот.дело № 296/2008г. на нотариус Б.К. *** действие - Районен съд - гр. Троян и
писмени обяснения от П.Л. И. с
нотариално заверен подпис относно начина, по който е издаден нейния нотариален акт.
Излагат, че в горецитираните нотариални
актове невярно е посочено, че описаният парцел ІV-697 в кв.42 по плана на с.Борима е с уредени регулационни
отношения, тъй като регулацията по
отношение на отредените парцели за имот планоснимачен № 697 в кв.42 по регулационния план на с. Борима никога не е прилагана, поради което и към
настоящия момент имот с очертанията на парцел IV - 697 в кв.42 не съществува.
Твърдят, че такъв не е съществувал и към 2008г., когато са издадени горецитираните
нотариални актове на ответниците и тяхната праводателка, а съсобствениците на този
имот продължават
да го владеят в границите, които той има като имот пл. № 697 в кв.42 по плана на с.Борима. считат, че
към настоящия момент не е възможно вече да бъдат уредени регулационните
отношения при липса на съгласие от страна на всички съсобственици. Излагат, че
имотът съществува с границите, които е
имал преди урегулирането му в парцели ІІ, ІІІ и IV,
като считат, че доказателство за това
е съдържанието на приетата кадастрална карта и кадастрални регистри на с.Борима със заповед № РД -
18-21/24.03.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК-
София, в която не съществува
поземлен имот с очертанията на парцел IV - 697 в кв.42 по плана на с.Борима. Излагат, че това е мотивирало ответниците да
обжалват цитираната заповед на изпълнителния
директор на АГКК - София и въз основа на тяхната жалба е било образувано
адм.дело № 192/2009г. по описа на Административен съд - Ловеч, производството
по което е прекратено с определение №606/05.11.2010г., видно от приложеното определение №606/05.11.2010г.
постановено по адм.дело № 172/2009г. на ЛАС.
Ищците молят
съда да признаете за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК, че В.М.С. и А.К.С.-***,
не са собственици на урегулиран поземлен имот ІV-697 /четвърти-планоснимачен номер шестстотин деветдесет и седем/
в квартал 42 / четиридесет и две/ по
регулационния план на с.Борима, Община Троян, Ловешка област, одобрен със заповед № 769/14.04.1980г., незастроен, с площ
1024 кв.м. / хиляда двадесет и четири квадратни
метра/ при граници и съседи на урегулирания поземлен имот: улица и парцели ІІІ-697, ІІ-697 и I -697 в кв.42 по плана
на с.Борима, Община Троян, Област Ловеч, който по кадастрална карта е идентичен
с части от имоти с идентификатори № 05445.150.1024,
05445.150.697 и № 05445.150.802 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.Борима, Община Ловеч, Ловешка област, одобрена със заповед № РД-18-21/24.03.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК- София. Отделно от това на основание чл.537, ал.2 от ГПК молят да бъде отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 143, том II, рег. № 2867
издаден по нот.дело № 308/2008г. на нотариус Б.К. *** действие - Районен
съд - Троян и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност №128,
том ІІ, рег. № 2722, издаден по нот.дело № 296/2008г. на нотариус Б.К.
*** действие
- Районен съд - гр. Троян. Претендират заплащане на сторени по делото разноски.
В съдебно
заседание ищците се представляват от адв.С.С. от ЛАК. Адвокат С. поддържа съображенията си изложени в ИМ по съществото
на спора и в представена по делото писмена защита.
При
предвидената процедура по реда на чл. 131, ал. І от ГПК на ответниците е
изпратено копие от ИМ и доказателствата към нея, придружени с разпореждане, в
което са указани правата и задълженията им.
В
предвидения срок е представен отговор, с който ответниците излагат съображения
за недопустимост, а по същество за неоснователност на предявените искове.
С отговора
на ИМ се оспорват твърденията, изложени в обстоятелствената част
на исковата молба и в
допълнителната такава с вх. № 6675/29.10.2014г. по описа на ТРС, с подробно изложени аргументи за
недопустимост на исковата претенция, а
по същество за неоснователност.
Излага
се, че така предявеният срещу ответниците отрицателен
установителен иск по чл.124, ал. 1 от ГПК е недопустим поради липса на правен интерес. Считат, че искът е
предявен, за да се признае
несъществуването на правно отношение, т.е. да се признае за установено, че двамата ответници не са собственици на
процесния недвижим имот,
образуван по регулационния план от
Считат,
че в случая от обстоятелствата, изложени в
исковата молба като основания, изключващи
правото на ответника се релевират единствено собственически
претенции на ищците върху неустановена по обем част от парцел ІV-697 от квартал 42 по плана на с. Борима,
които според ответниците се опровергават от
представените с исковата молба доказателства, а именно:
От представено копие от разписен лист към кадастрален и регулационен план на с.Борима, одобрен със
Заповед № 89/16.05.1921г. и Заповед №
1300/10.05.1921г., неописано като доказателство
в исковата молба, се установява, че наследодателят А.К.Т. е бил вписан
като собственик на недвижим имот, парцели
II и ІІІ от кв.42. по плана на с. Борима, Ловешка област, без да е посочено
основание и документ за собственост.
От представеното удостоверение за наследници
№49, издадено на 30.06.2009г. от
Кметство Борима, е видно, че А.К.Т., починал на 20.02.1936г.,
е имал пет деца, като ищцата М.Д.Г., е внучка
на починалия преди наследодателя негов син К.А.Т.,
починал на 07.02.1918г., ищеца Д.Х.Ш. е син на петата дъщеря на наследодателя - В.А., починала на 16.03.1198г., а праводателката на ответниците П.Л.,
е внучка на наследодателя А.Т., като нейна майка е третото му дете - Т.А.Ф., починала на 23.02.1974г.
Считат, че тези доказателства установяват, че
генезисът на имот 697 е
наследствен и ищците не могат да имат самостоятелни права, освен въз основа на
изтекла давност, каквато обаче е изтекла в полза на праводателката на ответниците П.Л., която единствена е
била във фактическо непрекъснато държание на
имота до продажбата му на ответниците.
Отделно от това намират, че по отношение на ищцата М.Г. липсва правен интерес от
водене на настоящото производство и по отношение на нея делото следва да
бъде прекратено, тъй като от представения нот. акт за собственост № 20, том II, дело
506/1975г. и нот.акт за дарение на
недвижим имот №94, том ІІ, дело 573/1975г. не може да се установи, че ищцата М.Г. е собственик на 1/2 идеална част от незастроено дворно място, парцел II 320, кв. 42
по плана на с. Борима от 1921г., от
1800кв.м., при граници: от две страни улици, В.Л. и
С.В.. Излагат, че дарствената сделка е нищожна, тъй като в нея не е участвал бащата на ищцата Г., нито е дал
своето съгласие, което е в абсолютно противоречие с разпоредбата на чл. 13 от СК от
Отделно от това считат, че майката на М.Г. - П.П.
не е владяла имота, описан в констативен н.а.
№ 20, том ІІ, дело 506/1975г., поради което нот.
акт за собственост по давност, посочен по-горе е нищожен и не може
да удостовери давностно придобиване, а дарението
е нищожно, поради противоречие със закона, като нотариалното му удостоверяване е нищожно, а освен това то не е могло да
породи прехвърлително действие като направено от несобственик и е нищожно във вр. чл. 225 ЗЗД - несобственик не може
да прехвърли веднага собствеността
върху имот. Поради това ищцата М.Г. не може да се легитимира като
собственик на претендирания имот.
По изложените съображения молят съда да
прогласи нищожността на констативния
нотариален акт и да го обезсили, както и да прогласи нищожността на дарствената сделка, поради противоречие със
закона - чл. 13 от СК-68г./отм./и чл. 225 ЗЗД.
Излагат също, че ищецът Д.Ш. няма правен от
предявяване на отрицателен установителен иск и
по отношение на него производството следва да се прекрати, тъй като от приложения нот. акт № 32, т. I, дело 65/99г. на РС-Троян, се
установява, че Д.Ш. е закупил
недвижим имот, представляващ 1/2/една втора/идеална част от дворно място с площ от
700 кв.м., представляващо част от
имот пл. № 697, кв. 42 по плана на с. Борима, обл. Ловеч, при посочени реални граници: улица, П.И.С., С.К.В., П.Л. и Ф.Л., включено в парцели ІІІ-697 с 240 кв.м. и в парцел ІV-697 с
460 кв.м. Излага се, че придобиване
на реални части от два дворищно регулационни
парцела - III 697 и IV-697 кв. 42 при
приложена регулация е нищожно, поради
противоречие със закона - чл. 59 от ЗТСУ/отм./ в релевантната му редакция към момента на покупко-продажбата,
според която: „Реално определени части от дворищнорегулационни парцели не могат да се придобиват чрез
правни сделки или по давност."
Твърдят,
че същите съображения важат и по отношение
на приложения н.а. за собственост върху недвижим
имот, придобит по давностно владение и наследство № 157
т.ІV, дело 971/17.08.1998г., от който се установява, че ищецът Ш. и И.Л.М. са признати за собственици върху имота, предмет
на продажбата незастроено дворно място
с площ от 700 кв.м., представляващо
част от рмот пл. № 697, кв. 42 по плана на с. Борима, обл. Ловеч, при посочени реални граници: улица, П.И.С.,
С.К.В., П.Л. и Ф.Л., включено в парцели ІІІ-697 с 240 кв.м. и в парцел ІV-697 с
460 кв.м. по рег. план от 1980г. на с.
Борима, като считат, че придобиването
на описания имот е противозаконно и
невъзможно за придобиване по давност,
при забраната на чл. 59 от ЗТСУ/отм./
цитиран по горе. Освен това считат, че горепосочения констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение и
наследство № 157 т.ІV, дело 971/17.08.1998г. е с невярни, противозаконни констатации, относно давностно придобиване от непосочен наследодател на Д.Ш., който
най-вероятно с оглед на представеното
неактуално удостоверение за наследници и във връзка с останалите твърдения исковата молба е майка му В.А.Р. - дъщеря на А.Т., която е починала на 16.03.1998г.
Излагат, че от така посочените дати
на нотариалния акт и смъртта на В. е видно че, за да придобие същата
имота по давност, респ. да го наследи от нея Д.Ш. е необходимо същата да го е
владяла десет години до смъртта си
16.03.1998г. Следователно нейното претендирано владение би следвало да е
започнато най-късно на 16.03.1988г., т.е. при действието на чл. 29 от ЗСГ,
който е отменен 1990г., а от тогова до смъртта на В. не е изтекъл необходимия
давностен срок, тъй като забраната на чл.29,
ал.1, т.1 ЗСГ/отм./ препяства възможността за установяване давностно владение
при действието на тази разпоредба - преди 1990г. Считат, че майката на Д.Ш. - В.Р.
не е владяла имота, описан в
констативен н.а. № 157, т.ІV, дело 971/17.08.1998г.,
поради което продажбата не е могла да
породи транслативно действие.
Твърдят, че при изложените аргументи, цитираните в исковата
молба документи не легитимират ищецът Ш.
като собственик на процесния имот IV-697,
от кв. 42 по плана на с. Борима, нито на част от него. Считат, че представения с настоящия отговор нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение и
наследство № 157, т.ІV, дело 971/17.08.1998г., представлява нищожно
нотариално удостоверяване и следва да бъде обезсилен,
а приложения към исковата молба нотариален акт 32, т. I, дело 65/99г. на РС-Троян обективира нищожна
покупко-продажба, извършена в
противоречие със закона, поради което молят преюдициално съдът да обезсили констативния нот. акт и да прогласи нищожността на покупко-продажбата. По отношение правния
интерес на ищцата С.К.В. считат, че също не може да
се легитимира като собственик на
процесния имот или на част от него с приложното към исковата молба
решение за съдебна делба, постановено по гр.д. № 412/1975г., по реда на чл.292 от ГПК /отм./, тъй като делбените решения
не създават право на собственост. Така приложеното решение обективира нищожна по смисъла на чл. 75 от ЗН делба, доколкото
от него се установява, че в
разпределението не са участвали всички лица, между които е допусната
делбата, т.е. делбата не е извършена между всички съсобственици. В мотивите на решението е посочено, че; „При това положение съдът счита,
че делото следва да се решава само между двете страни - ответниците С.К.В. и М.К.В...., които са с равни
права при допускане на делбата." Извършването
на делбата с участието на всички наследници /съсобственици/означава, че всеки от тях следва да получи дял в натура и/или в пари. След като това не е направено делбата
е нищожна.
Излагат, че делбата не е
допусната между всички съсобственици на делбените имоти към момента на извършването й, тъй като липсват
доказателства от които да се установи противното.
Отделно от това намират, че няма никакво доказателство, че получения в дял
от С.В. имот І-319 от кв. 42 е идентичен напълно или частично с
процесния имот ІV-697 от квартал 42, като считат, че представеното
удостоверение за идентичност на поземлен имот
906-186/13.12.2013г. е издадено от некомпетентен
орган - Кмет на Община гр. Троян, а освен това е неясно и невярно, поради което го оспорват, в едно с всички останали
удостоверения за идентичност. Твърдят, че ответниците са придобили процесния
имот ІV-697 кв. 42 по покупко-продажба 2008г. от собственика П.Л., която го е придобила по давност чрез непрекъснато владение в продължение на повече от
30 години с нот. акт № 128, т.ІІ, рег.
№ 2722, дело 296/16.04.2008г. в границите по регулационния план от 1980г., който е приложен, включително и годините
от 1990г. до процесната продажба, с която са го придобили ответниците, които продължават това владение,
поради което С.В. от
Намират за невярно изложеното от ищците
възражение, че регулационния план от 1980 не е приложен
и към настоящия момент, тъй като видно
от нотариален акт за покупко-продажба №129 , т. IІ, рег. 2723, дело
297 от 2008г., който е официален удостоверителен
документ, при закупуването от ответниците на имот IV - 697 от кв.42, по плана на с. Борима, съгласно
действащия регулационния план от 1980г., всички регулационни сметки са били
уредени. Считат, че това удостоверяване е вярно и истинно съобразно разпоредбата на чл. 134, ал.З от ЗТСУ/отм./.
Твърдят, че регулационните сметки са били уредени още при действието на ЗТСУ/отм/,
поради което регулацията е приложена, действието на регулационния план
от 1980г. е окончателно стабилизирано,
правото на собственост е придобито по давност
въз основа на регулационните граници от 1980г., в които граници го е владяла праводателката на ответниците
П.Л. и следователно и покупко-продажбата легитимираща ответниците има предмет.
Излагат, че твърденията в ИМ, че П.Л. не е владяла имота в границите и конфигурацията, в
които е описан в конст. нот. акт, поради
причина, че между съсобствениците на имот
697 кв. 42 не е извършвана делба е несъстоятелни и не държи сметка за разпоредбата на чл. 69 от ЗС. Твърдят, че процесният имот никога не е владян общо от съсобствениците на имот 697, които впрочем
не са известни с оглед на представените към
исковата молба документи. Намират за неоснователен и предявеният иск за отмяна на констативен нот.
Акт за собственост върху недвижим имот № 143,
том II, рег. № 22867723, изд. по нот.дело №
308/2008г. на нотариус Б.К.,*** действие - Районен
съд гр. Троян и нот. Акт за собственост върху недвижим
имот № 128, том II, рег. № 2722, изд. по
нот.дело № 296/2008г. на нотариус Б.К.,***
действие - Районен съд гр. Троян.
Оспорват представените като доказателства: удостоверение №49, издадено на 30.06.2009г. от Кметство Борима за наследници на наследодателя А. К. Т.,
удостоверение за идентичност на поземлени
имоти с № 906/22.06.2009г., удостоверение за
идентичност на поземлен имот 906-186/13.12.20013г.
и удостоверение за идентичност № 906 -50/11.03.2014г., издадени от Община гр. Троян.
В съдебно заседание ответниците се представляват от адв.С.И.
*** и адв.Й.Ц. от АК-София, които поддържат по съществото на спора и в
представена по делото писмена защита съображенията си за недопустимост, а по
същество и за неоснователност на исковата претенция.
За установяване на
спорните по делото обстоятелства е допусната СТЕ и са разпитани свидетели. На
основание чл.204 от ГПК е извършен и оглед на място на процесния имот.
От фактическа страна:
Представен е нотариален акт за дарение
на недвижим имот № 94, том ІІ, издаден по нотариално дело № 573/1975г. на Районен съд – Троян, от който е видно, че
ищцата М.Д.Г. е станала собственик на 1/2 идеална част от незастроено дворно
място, цялото с площ от 1800 кв.м. съставляващо
парцел ІІ-320 в кв.42 по плана на с.Борима, действал към 1975г. при граници на мястото: от две страни улици, В.А. и С.Л..
Представен е нотариален акт за собственост №
20, том II издаден по нотариално дело № 506/1975г. на Районен съд - Троян и нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 94, том ІІ, издаден по
нотариално дело № 573/1975г. на Районен съд – Троян, от който е видно, че П.К.П.-
праводателка на ищцата Г., притежава
нотариален акт за собственост № 20,
том II, издаден по нотариално дело № 506/1975г., по силата на който е призната за собственик по давност на 1/2
идеална част от незастроено дворно място, цялото с площ от 1800 кв.м. съставляващо парцел ІІ-320 в кв.42 по плана на
с.Борима, действал към 1975г. при граници на мястото: от две страни улици, В.А. и С.В..
Представен е нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот №32, том I, издаден по
нот.дело № 65/1999г. на Троянски Районен
съд по силата на който Д.Х.Ш. е станал собственик
на 1/2 идеална част от дворно място с площ от 700 кв.м., представляващо част от имот
пл. № 697 в кв.42 по кадастралния план
на с.Борима, Ловешка област при граници: улица, П.И.С., С.К.В., П.Л. и Ф.Л., включено в парцел III -697 с 240
кв.м. и в парцел IV -697 с 460
кв.м.
Представено е Решение,
постановено по гр.дело № 412/1975г., по силата на което по реда на чл.292 от ГПК на С.К.В. е отреден в дял парцел I -319 в кв.42 по плана на
с. Борима, който съгласно удостоверение за идентичност на поземлен имот е идентичен с част от имот планоснимачен №
697 по плана от 1980г. на с.Борима,
попадащ в парцели I и IV в кв.42, за което обстоятелство страната представя като доказателство съдебно
и удостоверение за идентичност на поземлен имот № 906-186/13.12.2013г. и
удостоверение за идентичност на поземлени имоти, издадено от Община Троян изх.
№ 906-73/22.06.2009г
Представен е нотариален акт за собственост върху недвижим имот №143, том II, рег. № 2867 издаден по нот.дело № 308/2008г. на нотариус Б.К. ***
действие -Районен съд –
Троян, по силата на който В. и А. С. са признати за собственици в режим на СИО
на парцел ІV-697 в квартал
42 плана на с.Борима, одобрен със заповед № 769/14.04.1980г, с площ 1024 кв.м. при граници и съседи:, улица и парцели
ІІІ-697,ІІ-697 и I -697 в кв.42 по плана на с.Борима,
Община Троян.
Представен е нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 129, том ІІ, рег. №2723 издаден по нотариално дело № 297/2008г. на нотариус Б.К. *** действие - Районен съд -
Троян, с който гореописания
недвижим имот е продаден от П.Л. И. на В.М.С..
Представен е нотариален
акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност № 128, том ІІ рег. № 2722, издаден по нот.дело № 296/2008г.
на нотариус Б.К. *** действие - Районен
съд - гр. Троян.
Представен е нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение и наследство № 157 т.ІV, дело 971/17.08.1998г.,
от който се установява, че ищецът Ш. и И.Л.М. са признати за собственици върху
имота, предмет на продажбата въз основа на давностно владение и наследство.
Приложено е към настоящото дело и адм.дело №172/2009г. по описа на ЛАС.
Представени
са „Свидетелски показания” на П.Л., нотариално заверени на 04.09.2009г. от нотариус Д.К., рег. № 4854 .
Представени са разписни листове към кадастралните
планове от 1921, от 1980г. и КККР от 2009г.;
Представен е
Протокол от 16 април 2008г. на нотариуса Б.К. по нот. дело № 296/2008г., по
което е извършена обстоятелствена проверка по молба на П.Л. и е издаден нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 128, том ІІ рег. № 2722,
издаден по нот.дело № 296/2008г. на нотариус
Б.К. *** действие - Районен съд - гр. Троян,, по отношение на който е открито
производство по оспорването му по реда на
чл. 193 ГПК.
Представени са удостоверения от Община Троян
за идентичност на имоти по различни регулации с имоти по КККР.
Представени са скици на имоти 802, 1024 и 697
по КККР от 2009г., издадени от АГКК-Троян.
Представено е Определение №606 от
05.11.2010г., постановено по адм.дело №172/2009г. на ЛАС.
Представено
е удостоверение изх. № 94-412 /
22.10.2015г. на АГКК от което се установява, че не е определяла землището на с.
Борима, общ. Троян като територия, в която кадастралната карта и кадастралните
регистри да се създават чрез използване
на данните от картите и плановете по чл. 41, ал.1, т.1, съответно като
територия, в която данните се набират чрез геодезични, фотограметрични и други
измервания и изчисления и че няма издаден акт в тази връзка.
Представени са 2 бр. Удостоверения за
наследници на А.Т. №49/30.06.2009г. и №
286/11.06.2015г.
Представено е у-ние за наследници на Б.Т. №
406/03.10.2015г.
Представено е у-ние за н-ци на М.Б.М. изх. №
7/07.01.2016г.
Представени са 2 бр. Удостоверения - от
външно министерство и от посолството на Република Аржентина, в които съответните
институции отговарят, че няма и не могат да дадат данни за смъртта и
наследниците на сина на Б.Т. – Т. – заминал 1911г. за Аржентина – представено с
оглед издадено съдебно удостоверение по повод опровергаването на у-нието за
н-ци на Б.Т. в частта му, касателно смъртта, респ. наследниците на Т.Т. за
когото е отбелязано само, че е заминал 2011г. в Аржентина.
След
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните съдът
приема следната фактическа обстановка и изведе следните правни изводи:
По допустимостта на иска с
правно основание чл.124 ал.1 от ГПК:
Целта, която
преследват ищците с настоящия процес е отричането на правото на собственост на
ответниците върху урегулиран поземлен имот IV-697 в кв.42
по плана на с.Борима, Община Троян, одобрен със заповед № 769/14.04.1980г.,
незастроен с площ от 1024 кв.м., за който последните притежават констативен нотариален акт за собственост № №
143, том II, рег. №
2867, издаден по нот. дело № 308/2008г. на нотариус Б.К. *** действие – Районен
съд – Троян, издаден въз основа на осъществена сделка с този имот с продавача П.Л.
И..
Ищците
твърдят, че са собственици на идеални части от така индивидуализирания парцел
по регулационния план на с.Борима, които притежават по силата на оригинерни и
деривативни способи на придобиване.
Това твърдение те доказват с представени
писмени доказателства за идентичност на част от имотите им с парцел IV в кв.42 по плана на с.Борима, а и с констатацията на
вещото лице по съдебно – техническата експертиза, че: „… съгласно
описаните в констативната част документи
за собственост, а именно: нот.акт № 20/11.03.1975г.,нот.акт за дарение
№94/13.03.1975г., решение за съдебна делба от 06.05.1977г.,нот.акт №
157/17.08.1998г. и нот.акт № 32/09.02.1999г. установявам идентичност между
имотите описани в тези приложени документи за собственост с части от УПИ IV-697 в кв.42 по плана на с.Борима…..“
Съгласно чл. 6 ГПК
основен принцип в гражданския процес е
предметът на делото и обема на дължимата защита и съдействие да се
определят от страните по делото. Господството на диспозитивното начало в
гражданския процес предоставя възможността на ищците да изберат обема и вида на
защитата, която ще търсят в процеса, като според тълкувателно решение №8/27.11.2013г. по т.д.
№ 8/2012г. на ОСГТК „правният интерес от
решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които
спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга
правната му сфера.“
В случая ищците представят доказателства за правото си на собственост
върху идеални части от процесния парцел, за който ответниците също притежават
доказателства за право на собственост. Следователно е налице конкуренция на твърдени
от страните вещни права върху един и същ обект, възникнали по силата на
различни придобивни основания и при действието на различни планове-
регулационни и кадастрални на с.Борима.
Съгласно изложените в тълкувателно решение № 8/27.11.2013г. по т.д. №
8/2012г. на ОСГТК мотиви, а именно: „Правният интерес при отрицателния установителен иск за собственост или
друго вещно право се поражда от твърдението за наличие на притежавано от ищеца,
различно от спорното, право върху същия
обект, чието съществуване би било отречено или пораждането, респективно
упражняването му би било осуетено от неоснователната претенция на насрещната
страна в спора. Интерес от отрицателния установителен иск за собственост може
да е налице, когато ищецът заявява самостоятелно право върху вещта, както и при
конкуренция на твърдяни от двете страни вещни права върху един и същ обект….”
Мотивират настоящия състав да приеме, че в контекста на
изложеното в цитираното ТР, ищците доказват наличието на правен интерес от
предявяването на отрицателния установителен иск.
Съдът не
споделя доводите, изложени от процесуалните представители на ответниците за липса на правен интерес у
ищците да водят този отрицателен установителен иск, тъй като счита, че те са
свързани с несъществуването и недоказването на правото на собственост на ищците
върху процесния парцел във вида и обема, в който те твърдят, че го притежават. „За
допустимостта на отрицателния установителен иск е достатъчно наличието на
процесуален интерес, който се свързва със състоянието на правен спор - дали
насрещните правни твърдения се пресичат така, че всяко едно от тях засяга
правната сфера на другата страна. Този интерес визира нормата на чл.124 ал.1 от ГПК. Той сочи кога едно лице има право на иск и произтича от правното
твърдение, а не от действителното съществуване на защитаваното и засегнато от позицията на
насрещната страна материално право. Затова всеки от спорещите има интерес да
предяви иск, тъй като твърди, че притежава
засегнато от спора материално право, независимо дали то действително
съществува.“ / проф. д-р Анелия Мингова „Доказване на правния интерес при
отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права“ / коментар по ТД №8/2012 на
ОСГТК на ВКС, което становище тя е подкрепила и с цитат от проф. Живко Сталев
цит.съч.с.184: “За да съществува интерес от установителен иск е достатъчно да
се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него
право.“
Следователно, като изхожда от
мотивите на тълкувателно решение № 8/27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК и от същността на предявения установителен иск, с който се
цели отричане на правото на собственост на ответниците, съдът счита, че
неотносими към преценката за наличие на правен интерес от спора са всички
доводи, изложени от процесуалните им представители за несъществуване на правото на собственост на ищците в заявения
от тях обем, доколкото със сила на присъдено нещо при отрицателен установителен
иск се установява, че ответниците не
притежават право на собственост върху имота, предмет на иска, а не че
ищците не притежават това право в
заявения от тях обем.
По основателността на предявения иск с правно основание чл.124 ал.1
от ГПК :
Предмет на предявения иск е урегулиран поземлен имот ІV-697 / четвърти-
планоснимачен номер шестстотин деветдесет и седем/ в квартал 42 / четиридесет и
две/ по регулационния план на с.Борима,
Община Троян, Ловешка област,одобрен със заповед № 769/14.04.1980г.,
незастроен, с площ 1024 кв.м. / хиляда двадесет и четири квадратни метра/ при
граници и съседи на урегулирания поземлен имот :, улица и парцели ІІІ-697,
ІІ-697 и І -697 в кв.42 по плана на с.Борима, Община Троян, Област Ловеч.
В тази
връзка един от основните въпроси, които повдига настоящия спор е : Налице ли е
приложена регулация по отношение на този парцел към момента на предявяване
на иска и какво отражение ще даде
този факт върху правата на страните по
делото?
Съдът не
споделя доводите, изложени в защитата на ответниците, че регулацията от 1980г.
по отношение на процесния парцел е приложена още с влизане в сила на
регулационния план на с.Борима, одобрен със заповед № 769/14.04.1980г. В случая
по отношение на одобрения регулационен план през 1980г. не
намира приложение нормата на §22
ал.1 т.1 б. „а“ от ДР на ЗУТ, както твърдят представителите на ответниците по
следните съображения:
Към момента
на влизане в сила на регулационния план на с.Борима през 1980г. ЗУТ не е действащ нормативен акт, поради
което съдът счита, че цитираната в §22
ал.1 т.1 б.“а“ от ДР на ЗУТ норма на чл.16 от ЗУТ не намира приложение. Тя
регламентира изработването на ПУП при действието на ЗУТ за територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с
неприложена първа регулация по предходен устройствен план.
Регулационният план на с.Борима е действащ към деня на влизане в сила на
ЗУТ- 31.03.2001г., поради което и
неговото прилагане по съществуващия към този момент ред / т.е. този по
ЗТСУ и ППЗТСУ/ е било възможно съгласно нормата на §6 ал.2 от ПР на ЗУТ в
6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона- т.е. до 30.09.2001г.
Съгласно § 8 ал.1 от ДР на ЗУТ:“ След изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4
отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни
планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни
парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти
се прекратява.“
В
императивната норма на §6 ал.5 от ПР на ЗУТ е посочено,че: „След изтичане на сроковете по ал. 2 и 4 не могат да се извършват сделки за
разпореждане с дворищно- регулационен парцел, за който не са изплатени
дължимите обезщетения за уреждане на сметки по регулация, когато такива
обезщетения се предвиждат.“
В конкретния казус, видно от
заключението на вещото лице, тъй като четирите парцела са образувани от един имот- имот планоснимачен № 697 по регулационния план на
с.Борима от 1980г., то между тях няма придаваеми места.
Тези парцели към момента на образуването им-1980г. и към момента на
влизане в сила на ЗУТ- 31.03.2001г., са били съсобствени между наследниците на А.
и Б.Т.и, поради което за да се приеме за приложена регулацията по отношение на
тях е следвало на основание чл.33 ал.2 от ЗТСУ / отм. / при условията на чл.279
ал.2 от ППЗТСУ / отм. / всеки от съсобствениците да поиска да се определи
обезщетение заради изравняване на частите в мястото на образувания по регулация
общ парцел за малкоетажно застрояване като обезщетението се определя съобразно
стойността на местата, необходими за изравняване на частите в общия парцел.
Затова и в
нормата на §22 ал.1 т.1 от ДР на ЗУТ са
посочени още две хипотези, при които следва да се приеме, че действащ
регулационен план е приложен и те кореспондират със съдържанието на нормата на
§8 ал.2 от ДР на ЗУТ, в която е посочено по какъв начин следва да се приложат
неприложените регулационни планове при влизането в сила на ЗУТ, на които
отчуждителното действие се прекратява.
Предвидено
е, че собствениците на поземлени имоти могат да приложат влезлите в сила
неприложени дворищно регулационни планове с договор за прехвърляне на
собственост в нотариална форма; да поискат изменение на дворищно регулационните
планове при условията и по реда на ЗУТ и да поискат вътрешните регулационни
линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите
граници на поземлените имоти.
Съдът счита,
че ответниците не доказаха при условие
на пълно и главно доказване настъпването на някои от така посочените факти с
правно значение, за да се приеме, че регулационния план на с.Борима от 1980г.
по отношение на процесния парцел е
приложен и че е било допустимо
извършването на сделки на разпореждане с него.
При
систематично тълкуване на съдържанието на §22 от ЗР на ЗУТ относно понятието
приложен план с нормите, регламентиращи реда и начина на уреждане на регулационните отношения по влезли в сила
дворищнорегулационни планове преди приемането на ЗУТ следва да се направи
извод, че регулацията относно парцела, предмет на иска, не е приложена.
Този извод
съдът прави като съобразява и тълкувателно решение №3/15.07.1993г. по гр. дело
№ 2/1993г., тълкувателно решение №3/2010 от 28.03.2011г. на ОСГК, както и
задължителната практика - решения на ВКС ,постановени по реда на чл.290 от ГПК /№ 780/13.11.2009г.
на Първо гр. отд. и № 341/12.07.2010г. на Трето гр. отд./
При извършения оглед на място и от заключението на вещото лице съдът
установи, че на терена съществуват
материализирани граници, които точно са отразени в кадастралната карта на с.Борима.
От този факт следва да се направи извод, че при изработване на КК на
с.Борима са извършени преки геодезически измервания, чрез които точно са
отразени материализираните граници на имотите на място, което е още едно доказателство
за неприложена регулация по отношение на парцел IV в кв.42 по регулационния
план на с.Борима.
Нормата на чл.41 от ЗКИР сочи, че кадастралната карта се създава както от данните, съдържащи се в
плановете и картите, така и чрез преки геодезически измервания. Съгласно §5 ал.1 от ПЗР на ЗКИР урегулиран
поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се
отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като
поземлен имот.
Тази норма и
извършените преки геодезически измервания при изработването на КК на с.Борима
са още едно доказателство, че по отношение на парцел IV в кв.42 регулационния план на с.Борима не е бил
приложен.
Съдът приема за неотносимо към настоящия спор твърдението на ответниците, че има значение фактът по какъв
начин е изработена кадастралната карта - дали данните за изработването й са
набавени от карти и планове по смисъла на чл.41 ал.1 т.1 от ЗКИР или са
набавени и чрез преки геодезически измервания по смисъла на чл.41 ал.1 т.2 от ЗКИР. Този факт би имал значение в спор по реда на чл.54 ал.2 от ЗКИР.
Според съда неточно се тълкува от ответниците нормата на §6 от ПЗР на
ЗКИР в смисъл, че в случая при изработването на КК на с.Борима е било
недопустимо да се използват преки геодезически измервания, тъй като такива се
извършвали „само в териториите, определени от АГКК- §6 ал.1 от ЗКИР, в каквато
имотът не попада….“. По делото липсват данни, от които да може да се направи
извод за недопустимостта на извършването на преки геодезически измервания при изработването
на КК на с.Борима, поради което съдът не споделя извода на ответниците, че КК
не е доказателство за прилагане на регулационния план от 1980г., като този
извод се подкрепя с горецитираната норма на
§5 ал.1 от ПЗР на ЗКИР. Ако
органът, изработил КК на с.Борима не беше извършил преки геодезически
измервания в кв.42 по регулационния план на с.Борима щеше да изработи невярна
кадастрална карта, отразявайки като имоти парцелите в този квартал, по
отношение на които регулацията не е била приложена.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите П.Л.Р., А.Д.М.,
П.М.Н., С.Ю.Ю., И.М.К., Н.Т.И., Ц.Г.Ц. и А.М.М., събрани по
време на извършения оглед на място.
От свидетелските показания, от представените по делото документи за
собственост на страните и от огледа на място се установява, че между
наследниците на братята Б.Т. и А.Т. са били разделени имотите, които те са притежавали, и които са
отразени с планоснимачен № 320 и № 319 в
кв.42 по кадастралния план на с.Борима от 1921г.
Установява
се,че от тези имоти в кв.42 са образувани следните парцели : I-319, II-320 и III-320. Вещото
лице сочи, че тази първа регулация не е приложена, но разположението и
конфигурацията на тези парцели много наподобяват разположението и конфигурацията на имоти с идентификатори №05445.150.1024; №
05445.150.802 и № 05445.150.697 по КК на с.Борима. Затова съдът приема за
достоверни свидетелските показания, че между
наследниците на А.Т. и Б.Т. никога не е имало спор за начина, по който
владеят имотите, индивидуализирани с
реалните си граници по КК така, както са
ги разделили преди повече от 40-50
години.
Свидетелката
А.М. заявява, че живее от 52 години на
От важно
значение за правните изводи на съда, че регулацията не е приложена и за правото
на собственост на ищците, са и показанията на
П.М.Н., която е снаха на праводателката на ответниците -П.Л.. Тя твърди, че знае мястото, в което се извършва
огледа, че то е на М.Г.. Тя посочи как се обработват от наследниците на А.Т. и Б.Т.
45 години самостоятелно обособените имоти
с реални граници в кв.42 по плана на с.Борима. Тя знае, че в южната част на
имота на А.Т. има „турски дувар, който и сега съществува”, че „този дувар
продължава по южната граница”. Тази свидетелка посочва, че мястото на нейната
свекърва попада в имот № 05445.150.802 като твърди, че е имало синури, камъни и
вада, които са разделяли мястото на М.Д. от това на свекърва й П.Л.. Тя посочи
съществуващ синурен камък в източната част на мястото, в което се извършва
огледа – това на М.Д., и пояснява, че това е границата между мястото на М. и
това на свекърва й. Тази свидетелка заяви,че границата продължава в южна посока
и че е имало още синурни камъни, а вадата се е заличила. Тя сочи,че по
синурните камъни си различават местата. Тя сочи и един много важен факт- че
между наследниците на А.Т. не е имало спор за местата, които те сами са си
разделили.
От
показанията на свидетелите Н.Т.И. и А.М.М. се установява, че и двете са
работили заедно с ответницата В. С., поради което са и помагали при
обработване на „…нивата, която се намира
над пътя….” И двете знаят, че бащата на В. /ответницата/ е купил място, но не
знаят кое е то. От показанията на свид. Н.Т.И.
„….С В. сме идвали да копаем мястото над пътя, където е ореха, копахме
царевица. Дойдохме под пътя да ядем и да се черпим. Майката на В. беше
наготвила и дойдохме да седнем под пътя и бащата на В. ни каза, че е купил на В. място, но не мога да
кажа кое е. Царевицата, която копаехме беше над пътя, не влиза в това място, в
което сме. Друго не знам…” От показанията на свид. А.М.М. „…В. ни доведе да
работим в нивата, която се намира през пътя. На обяд седнахме на тази ливадка и
бащата на В. дойде при нас и донесе ракийка. Бащата на В. ни каза, че е купил
място на Веска, но не знам къде. Минахме през една вратичка в това място, в
което се намираме и седнахме да обядваме.
Не се сещам в коя част на мястото беше вратичката…”. От показанията на свидетеля Ц.Г.Ц., се
установява, че от „… М., който е баща на В.С.…” знае, че „…тук купих място за В.…”.
Свидетеля твърди, че бащата на ответницата е косил имота и „…връзвал крава в имота…”. Свидетелят не може
да посочи границите на имота, като твърди, че „….Аз граници не помня, не мога
да кажа кои са границите….”, но заявява, че „…вратата на мястото, където беше вързана кравата беше
тогава отгоре. /Свидетелят посочва в северозападната част на имота, в близост
до сега съществуващата ограда на имота на С., че се е намирала дървена
портичка/…..”. Съдът намира показанията на свидетелите на ответната страна за
достоверни, но счита, че същите не допринесоха за изясняване на спорните по
делото обстоятелства.
От назначената
по делото съдебно-техническа експертиза и от събраните на място на огледа на недвижимия имот гласни
показания чрез разпита на свидетелите съдът счита, че имот планоснимачен №697
обхваща целия квартал 42 по регулационния
план на с.Борима от 1980г. и той е съсобствен между наследниците на А. и
Б.Т.и.
По делото не
се представиха доказателства, от които да се установи, че между тях е извършена
делба на този имот в съответствие с обособените от него парцели и че са
изплащани по между им суми за уравняване на частите им в тези парцели.
С оглед
действието на §8 ал.1 от ПР на ЗУТ, след като отчуждителното действие отпада на
дворищно регулационния план на с.Борима и така създадената „ принудителна регулация” не е приложена, то
следва, че наследниците на П.Л. притежават
по наследство и давностно владение част от имот №697 по кадастралния
план на с.Борима от 1980г., съответстваща на част от имот № 05445.150.802 по КК
на с.Борима, която не може да се идентифицира с парцела, описан в нотариален акт на нейно име за собственост на недвижим имот
придобит по давностно владение № 128 том втори, рег. № 2722, издаден по
нот.дело №296/2008г. на нотариус Б.К. *** действие – Районен съд – Троян, както
и с парцела, описан в нотариалните актове
на ответниците.
Изложените
по-горе аргументи мотивират съда да приеме, че този нотариален акт, както и нотариалният
акт за собственост на недвижим имот на името на ответниците В.М. С. и А.К.С. № 143, том втори,рег. № 2867, издаден
по нотариално дело № 308/2008г. на нотариус Б.К. *** действие – Районен съд –
Троян отразяват неверни факти и обстоятелства относно правото на собственост
върху описания в тях парцел IV в кв.42 по действащия план на с.Борима.
Съдът като
съобразява, че съгласно §6 ал.5 от ПР на ЗУТ е недопустимо след изтичане на сроковете по ал. 2 и 4 на същия
параграф да се извършват сделки на разпореждане с дворищно- регулационен
парцел, за който не са изплатени дължимите обезщетения за уреждане на сметки по
регулация, когато такива обезщетения се предвиждат счита, че и нотариален акт
за покупко - продажба на недвижим имот № 129/2008г. не може да легитимира
ответниците като собственици на парцел IV в кв. 42 по плана на с.Борима. Съдът намира, че
цитираното от ответниците решение №102/08.04.2010г. по гр.дело № 4017/2008г. на
II гр. отд. на ВКС подкрепя тезата, че сделката, отразена в нот.акт №
129/2008г. е нищожна, доколкото с императивна норма на закона е забранено
осъществяването й.
Настоящия
състав счита, че в този процес не следва
да се разглеждат възражения, свързани с отричане правото на собственост на
ищците, но за пълнота на изложението отбелязва, че счита за неоснователно възражението на ответниците за нищожност на делбата, на която се позовава
ищцата С.К., отразена в решение от 06.05.1977г. на Районен съд – Троян,
постановено по гр.дело № 412/1975г., тъй като намира, че не се установи по
безспорен начин, че в тази делба не са участвали всички наследници на Б.Т.. Дори
и да се приеме, че делбата е нищожна поради неучастие в нея на наследника на Б.Т.-
Т.Т., то от момента на извършване на
делбата до момента на огледа се установява от свидетелските показания, че имота
с идентификатор № 05445.150.1024 е владян от С.К. много повече от 10 години, поради което тя е придобила
собствеността върху него и по давност, а не само по наследство и делба.
Същото се
отнася и до правото на собственост на ищеца Д. Ш.. Дори и да се приеме, че той
не е придобил правото на собственост върху описаните в документите му за
собственост части от парцели, то същият е придобил право на собственост върху
имот, част от който попада в парцел IV-697 в кв.42
по плана на с.Борима по силата на осъществявано повече от 10 години владение, което е било постоянно, явно,
непрекъснато и спокойно след извършена „устна” делба между наследниците на А.Т..
Св. А.М. твърди,че знае мястото на П.Л. и останалите страни в процеса, като
сочи,че е „…брала сливи в това място, което е било освен на П.Л. и на нейни
брат Ф.….” Според нея ”всяко място си има граници и всеки си знае имота, има
синори, слог. Има синорна граница, слог с камъни и всеки си знае мястото.
Орехът е в мястото на бай Д. Ш.. Орехът
се намира в източната част на обраслия имот.…”. С години съм работила местата
на Д. Ш., отдолу на баба Р. – сестра на баба В., Г. и Т., която е сестра на
майката на П.Л.. Баба Т. е майка на П.Л.. Тези места се работят редовно. От 52
години, откакто съм дошла в Борима, на мястото на което се намираме,една
част,която е с картофите се обработваше от М.Г., а цялото място преди това го
обработваха майка й,П. и Д. Ш..”
Св. П.Н.
твърди, че : „ ….От 45 години не е имало спор за местата, за начина, по който
всеки е владял местата, тъй като те- децата на А.Т. сами са се разделили.” „…… На С. мястото на скица, находяща се на
стр.10 от адм.дело № 172/2009г.по описа на АС- Ловеч, се намира на североизток
от процесния имот. Мястото на Д. е на югоизток. Първо започва нашето място, а
след това е мястото на Д.…..”
Св. И.К.
сочи, че: …”Сливи имаше и моята стринка Анифе ги береше, тя работеше тези имоти
заедно с имота на Д. Ш., който се намира зад имота на П.Л. и Ф.Л.. Досега
никога не съм чувал те да са имали спор за това място тука.” и още…”. Никога не съм виждал В., П. и Ф. да са
ограждали част от местата на С., Д. и М.. Имота на Д. Ш. си е под ореха-
източна посока…..”
Събраните
гласни доказателства, чрез показанията на посочените свидетели са в потвърждение на направените вече изводи, че
още преди приемането на регулационния план от 1980г. между наследниците на А.Т.
е била извършена делба, при която наследниците са се съобразили с границите на
образуваните от имот с планоснимачен № 320 парцели - I, II и III в кв.42 по
плана на с.Борима от 1921г. Този извод се потвърждава и от заключението на
вещото лице, което сочи, че имотите по КК с №05445.150.1024 и № 05445.150.697 и
№ 05445.150.802 наподобяват по разположение и конфигурация приблизително тази на посочените парцели.
Съдът счита, че изложените в писмената защита на процесуалните
представители на ответниците аргументи, във
връзка с правото на собственост на ищцата М.Д.Г. са изцяло неоснователни, тъй
като приема, че на валидно правно основание при действието на регулационния
план от 1921г. ищцата М.Д.Г. е придобила
право на собственост върху ½ идеална част от незастроено дворно място, цялото
с площ от 1800 кв.м., съставляващо парцел II- 320 в кв.42 по плана на с.Борима,
при граници на мястото : от две страни улици, В.А. и С.Л..
От свидетелските показания, от извършения оглед и заключението на
съдебно- техническата експертиза се установява, че имотът, който владее М.Д.Г.
попада в имот с идентификатор № 05445.150.802 и е идентичен с част от парцел II-320 по плана от
Във връзка с изложеното съдът счита за неоснователни възраженията на
ответниците, че ищците не са собственици на части от парцел IV-697 в кв.42 по плана
от 1980г. на с.Борима и в контекста на изложеното още веднъж потвърждава извода
си, че е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1
от ГПК.
С оглед мотивите на т.р № 11/2012 от 21.03.2012г. по т.дело№
11/2012г., съдът приема, че ответниците не доказаха, че са собственици към
настоящия момент на УПИ-IV-697 в кв.42 по плана на
с.Борима, поради което предявения отрицателен установителен иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен. От уважаването му следва и
отмяната при условията на чл.537 ал.2 от ГПК
на нотариален акт за собственост
върху недвижим имот №143, том II,рег. № 2867 издаден по
нотариално дело № 308/2008г. на нотариус Б.К. *** действие – Районен съд –
Троян и нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност
№ 128, том II,рег. № 2722, издаден по нотариално дело № 296/2008г. на нотариус Б.К. ***
действие Районен съд – Троян.
По отношение на направеното в открито с.з. от 24.11.2015г. по реда на
чл.193 от ГПК оспорване неистинността на съдържанието на у-ние за наследници на
Б.Т. К. №406 от 03.10.2015г. на Кметство с.Борима, община Троян, досежно
неговото съдържание, а именно: обстоятелствата отразени в т.2 - по отношение на
Т.Б.Т., в т.4.2 - по отношение на М.К.М. и в т.4.3 - по отношение на П.К.М.
При
извършената от съда проверка, съпоставяйки съдържанието на у-ние за наследници на Б.Т. К. №406 от 03.10.2015г. на Кметство
с.Борима, община Троян и у-ние за наследници на М.Б.М. изх.№7 от 07.01.2016г.
на Кметство с.Борима, община Троян се установява, че в т.4.2 в у-ние за
наследници на Б.Т. К. №406 от 03.10.2015г. издадено от Кметство с.Борима,
община Троян, лицето М.К.М. е посочен като син на М.Б.М., а същия е неин внук,
т.е. син на К.М.К., който е син на М.Б.М..
Гореизложеното
установява по безспорен начин, че оспорването в т.4.2 в у-ние за наследници на Б.Т.
К. №406 от 03.10.2015г. издадено от Кметство с.Борима, община Троян е доказано,
като следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 194 ал. ІІІ от ГПК- да бъде
изпратен, заедно с препис от настоящето решение на Прокуратура.
При този изход на процеса, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответниците
следва да заплатят на ищците сторените по делото съдебно деловодни разноски в
общ размер на 1542.00 лева,т.е по 514.00 лева на всеки един от тях, съгласно
приложения по делото списък по реда на чл.80 от ГПК.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.124 ал.1 от ГПК, че В.М.С. и А.К.С.-***,
не са собственици на урегулиран поземлен имот ІV-697 /четвърти-планоснимачен номер шестстотин деветдесет и седем/
в квартал 42 / четиридесет и две/ по
регулационния план на с.Борима, Община Троян, Ловешка област, одобрен със заповед № 769/14.04.1980г., незастроен, с площ
1024 кв.м. / хиляда двадесет и четири квадратни
метра/ при граници и съседи на урегулирания поземлен имот: улица и парцели ІІІ-697, ІІ-697 и I -697 в кв.42 по плана
на с.Борима, Община Троян, Област Ловеч, който по кадастрална карта е идентичен
с части от имоти с идентификатори № 05445.150.1024,
05445.150.697 и №05445.150.802 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с.Борима, Община Ловеч, Ловешка област, одобрена със заповед № РД-18-21/24.03.2009г. на Изпълнителния
директор на АГКК- София.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 143, том
II, рег. № 2867 издаден по нот.дело № 308/2008г. на нотариус Б.К. *** действие - Районен съд - Троян и
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №128, том ІІ, рег. № 2722, издаден
по нот.дело № 296/2008г. на нотариус Б.К. *** действие - Районен съд
- гр. Троян.
ОСЪЖДА В.М.С., ЕГН ********** и А.К.С., ЕГН **********
*** да заплатят на М.Д.Г., ЕГН ********** ***, Д.Х.Ш., ЕГН ********** *** и С.К.В.,
ЕГН ********** ***, сторените по делото разноски в общ размер на 1542.00 /хиляда петстотин четиридесет и два/ лева, т.е по
514.00 – петстотин и четиринадесет лева на всеки един от тях, съгласно
приложения по делото списък по реда на чл.80 от ГПК.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд – гр.Ловеч в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Районен
съдия: