№ 9042
гр. ххххххххххх, 01.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
и прокурора Й. В. С.
Сложи за разглеждане докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Частно наказателно дело № 20241110206160 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 12:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ Ц. К. Т., явява се, доведен от Следствения арест в
гр.ххххххххххх, бул. „Д-р Г.М.Димитров” № 42.
В залата се явява адв. И. П. от САК, упълномощен защитник на
обвиняемия Т., с пълномощно по досъдебното производство.
В залата се явява И.П.З. – фактическа съжителка на обвиняемия Т..
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам за какво е делото.
ЗАЩИТАТА: Запознах се с материалите по делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Запознат съм с материалите по делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради коетоОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ОБВИНЯЕМИЯ въз основа на
представен документ за самоличност – лична карта:
Ц. К. Т., роден на хххххххххх г. в гр. гр. хххххххххх, българин,
български гражданин, неосъждан, неженен (живущ във фактическо
1
съжителство), със средно специално образование, работи, живущ в гр.
ххххххххххх, ж.к. „ххххххххххх“, ул. „ххххххххххх“ № 4А, ЕГН **********.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на обвиняемия в производството,
включително правото на отвод на съда, прокурора и секретаря.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбрах правата си. Няма искания за отводи.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи, както и по реда на съдебното
следствие.
ЗАЩИТАТА: Нямам искания за отводи. Нямам искания по реда на
следствието.
СЪДЪТ НАМЕРИ, че не са налице процесуални пречки, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ ДОКЛАДВА, че съдебното производство е образувано въз
основа на искане на прокурор при СРП на основание чл.64, ал.1 от НПК за
вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на
Ц. К. Т. с ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство №
952/2024 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 16313/2024 г. по описа на СРП.
СЪДЪТ предостави възможност на прокурора да изложи
обстоятелствата, включени в искането.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам какво да добавя, придържам се към така
направеното искане.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Разбирам искането, но по принцип не ми се иска да е
това. Не съм извършил това нещо.
ЗАЩИТАТА: Считам, че искането на СРП е необосновано, предвид
доказателствата, които не водят до извод подзащитния ми да е извършил това
деяние. Оспорвам искането на СРП.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
ЗАЩИТАТА: Неколкократно съм поиска да бъде освидетелстван
подзащитният ми, тъй като той има травма преди твърдения инцидент и
вследствие на удари, нанесени от така наречената "пострадала", има
усложнения.
2
В настоящото производство няма да соча доказателства и нямам
доказателствени искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Няма да соча доказателства, но имаше една жена,
която видя ударите, но беше много възрастна, даже думите й бяха: „Дано това
да не ви е вкъщи!“. Това го каза, докато държах детето си с едната си ръка, но
не успях да я задържа.
СЪДЪТ, като намери, че страните не правят искания за събиране на
доказателства в настоящето производство, на основание чл.283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства по делото.
СЪДЪТ, като намери, че са извършени всички съдебни следствени
действия, на основание чл.286 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам искането на СРП с правно основание
чл.64, ал.1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение „задържане под
стража“ по отношение на обвиняемия Ц. К. Т..
Считам, че са налице предпоставките, предвидени в чл.63 от НПК. На
първо място повдигнатото обвинение по отношение на обв. Т. е за
престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“.
Видно от събрания по делото доказателствен материал, а именно разпитите на
свидетелите, може да се изведе обосновано предположение, че извършителят
на деянието е именно обвиняемия Т.. Намирам, че е налице и задължителната
предпоставка при определяне на мярка за неотклонение „задържане под
стража“, а именно реална опасност да извърши престъпление при определяне
на различна мяка за неотклонение. Т. е извършил процесното деяние през
деня, на обществено място и в присъствието на дете, при условията на
домашно насилие, което в съчетание с механизма на извършеното
престъпление – удари, блъскане, го характеризира като лице със завишена
степен на обществена опасност.
По изложените по-горе съображения считам, че са налице
предпоставките на закона за определяне спрямо Т. на най-тежката мярка за
3
неотклонение „задържане под стража“.
ЗАЩИТАТА: Уважаема г-жо Съдия, подзащитният ми е задържан под
стража, без да са събрани доказателства и да са налице основания за това.
Същият не е извършил посоченото деяние. Не намерих съответствие с
анализа на доказателствата и описаното в обвинението. Налице са множество
разминавания. Д.Д., която се води като пострадало лице, описва една
фактическа обстановка и едни травми, а свидетелите, които са разпитани в
производството, не са видели и не описват травми. Същите са коренно
различни и от СМЕ, които също не кореспондират с изложеното от
пострадалото лице. Подзащитният ми е обвинен за това, че е нанесъл удари с
крак и глава на лице, от което има дете и с което е живял в условията на
съвместно съжителство. Фактическата обстановка според неговия разпит,
който е приложен по делото е следната: Когато вследствие на молба на Д.Д.,
бащата на детето тръгва към 18-то ДКЦ и се срещат на стълбите на лечебното
заведение, детето, което е с майка си, хуква към баща си и той го хваща с
едната си ръка, тъй като лявата му е превързана. Докато детето е при баща си,
Д.Д., която се води за пострадала, нанася множество удари и иска да вземе
обратно детето. Детето се държи за баща си. Това е момента, в който Д.
твърди, че той й е нанасял удари. Ако той е нанесъл някакви удари с глава,
би следвало да има също някакви наранявания, а такива няма. От свидетелите,
които са извикани чрез тел.112, никой не е видял Д. да има травми. Д. е
разкъсала фланелката на подзащитния ми, което е факт, но цялата фактическа
обстановка няма как да бъде доказана. Няма свидетели и е дума срещу дума.
В настоящия момент страните не живеят съвместно, нямат други отношения
освен общото им дете. Свидетелката Д. е подала иск до СРС за привременни
мерки и определяне на режим на виждане на бащата с детето. Моля да
вземете предвид, че подзащитният ми е с травма на лявата ръка преди
инкриминирания инцидент и не е могъл да извърши твърдените от
пострадалата действия. Отделно от това, моля да вземете предвид, че същият
има постоянен адрес, работи, има добра характеристика. Д. е подала и молба
за издаване на ограничителна заповед и такава е издадена. Тук мога да
отбележа, че в този триъгълник – ограничителна заповед, наказателно
производство за защита от домашно насилие и привременни мерки, се
гарантира на майките пълната възможност да обсебят децата си и да ги
откъснат от бащите им. Намирам, че постановката, спектакъла на Д. са
4
скалъпени единствено и само за тази цел - да може да бъде отделено детето от
баща си, тъй като тя знае, че той е привързан изключително много към своето
дете. Отделно от това, подзащитният ми се е явил на тази среща, тъй като
детето е било с висока температура. Искал е да помогне на майката на детето
му.
Г-жо Съдия, считам, че подзащитният ми не е извършил това, за което е
обвинен. Той е неосъждан, няма противоправни действия, не съществува
опасност да се укрие и да извърши ново престъпление. Работи, има
семейство. Считам, че в хода на делото ще бъде доказано, че не е извършил
деянието.
Искам да отбележа, че разследващите абсолютно едностранно са
събирали доказателства по повод домашно насилие по отношение на Д., като
не са отчели нашите искания и необходимостта както от освидетелстване,
така и от здравна помощ по повод болката, която подзащитният ми изпитва.
От ударите, от напрежението се е получило леко разместване на раменната
става. Аз не мога да разбера нежеланието на СРП и разследващите органи да
направят всичко възможно подзащитният ми своевременно да бъде
освидетелстван.
Ето защо считам, че мярката, която подзащитният ми следва да търпи,
следва да бъде най-леката такава. Подзащитният ми работи, като трудовото
му възнаграждение надали е много голямо, за да си позволи мярка за
неотклонение „парична гаранция“, а и изплаща издръжка на детето си.
Отделно, от всички доказателства, приобщени по делото, не може да се
направи обосновано предположение, че е извършил деянието.
В този смисъл моля да се произнесете със съответния акт.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Искам да добавя, че след излизане от поликлиниката
аз се върнах заедно с майката и детето ми към колата им. Попитах я къде е
колата, а тя нарочно не ми отговори, а започна да се върти, оглежда, явно е
чакала да има повече свидетели, не ми отговаряше. Започна да дърпа детето
от мен и почна да вика: „Дай ми детето, върни ми детето!“.
На основание чл.297, ал.1 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
5
ОБВИНЯЕМИЯТ: Невинен съм и искам по-лека мярка.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛИ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след съвещание, като взе предвид становищата на страните и
доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството е по реда на чл.64 НПК.
Образувано е въз основа на искане на прокурор при СРП за вземане на
мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на Ц. К. Т. с
ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство № 952/2024 г. по
описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 16313/2024 г. по описа на СРП.
Първата, формална по своя характер, предпоставка по отношение на Т.
да бъде определена мярка за неотклонение „задържане под стража“ се
установява от материалите по досъдебното производство. С постановление от
30.04.2024 г. Ц. Т. е привлечен в качеството на обвиняем по обвинение за
извършено престъпление по чл.131, ал.1, ал.1, т.5а във вр. 130, ал.2 от НК, за
което се предвижда налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок до
една година или „пробация“.
Съдът намери, че от събраните на този ранен етап от разследването
доказателства в досъдебното производство може да се направи и обосновано
подозрение, че обвиняемият е извършил деянието, за което му е повдигнато
обвинение. Тук следва да се посочи, че в производството по чл.64 от НПК не
се изисква обвинението да е доказано по несъмнен и категоричен начин. Това
е доказателствен стандарт, който се изисква да е изпълнен при постановяване
на присъдата. В производството по определяне на първоначална мярка за
неотклонение се изисква единствено при един най-общ прочит на
доказателствата по делото да може да се направи обосновано предположение,
че обвиняемият вероятно е осъществил деянието, за което е привлечен в това
качество. В настоящия случай съдът намери, че обоснованото предположение
затова че Т. е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение, се
основава на гласните доказателствени средства - показанията на свидетелите
Д.Д. – пострадала, С.П., Г.Х.,П.Д. както и на писменото доказателство -
съдебно-медицинско удостоверение. В показанията си свидетелката Д.
съобщава за срещата си с обвиняемия пред болничното заведение по повод
заболяване на общото им дете. След това съобщава, че обвиняемият я е
6
ритнал с крак в корема, ударил я е в областта на дясното око с глава и след
това е започнал да я души. Съобщава, че е проявил вербална агресия по
отношение на нея, отправяйки репликата: „Ще те пречукам, мършо!“
Свидетелят П., който се е намирал на мястото във връзка с извършваната от
него работа като шофьор на таксиметров автомобил, съобщава, че е чул
суматоха, чул е репликата: „Бие я, взима й детето!“, след което е видял мъж с
превързана ръка да държи дете, а жената до него да плаче и да дърпа детето
от ръцете на мъжа. След това свидетелят съобщава, че жената го е помолила
да изчака идването на полицията в таксиметровия автомобил. Свидетелите
Х.и Д. – полицейските служители, които са изпратени на мястото по повод на
подадения сигнал, също съобщават, че пред тях Д. е заявила, че обвиняемият
й е нанесъл удар в областта на лицето. В подкрепа на извода за наличието на
обосновано предположение е и съдебно - медицинското удостоверение, видно
от което при прегледа на пострадалата Д. са установени кръвонасядания и
охлузвания в областта на дясната мишница, кръвонасядания по клепача на
дясното око, по шията вляво и по гърба на лявата ръка. Същите съгласно
посоченото в съдебно - медицинското удостоверение могат да бъдат
получени по начин и време, съобщени от свидетелката. Така изброените
доказателствени източници формират доказателствена съвкупност, която
позволява да се направи обосновано предположение с интензитет, достатъчен
за целите на производството по чл.64 от НПК.
За да бъде определена мярка за неотклонение, в това число и
„задържане под стража“, се изисква наред с обоснованото предположение да
съществува и опасност от укриване или от извършване на престъпление.
Опасност от укриване по отношение на обвиняемия Т. съдът не
констатира, доколкото обвиняемият е с установена самоличност, притежава
документ за самоличност, съобщава адрес, на който живее, трудово
ангажиран е, както и семейно ангажиран, доколкото съобщава, че се намира
във фактическо съпружеско съжителство.
По отношение на опасността от извършване на престъпление съдът
намери, че такава се констатира, предвид обстоятелството, че деянието е
извършено на публично място пред множество лица, в това число в
присъствието на малолетно дете, както и предвид интензитета на
извършените от обвиняемия действия, както и обстоятелството, че е проявил
7
както физическа, така и вербална агресия по отношение на пострадалата
свидетелка. Същевременно съдът съобрази и обстоятелството, че Т. не е
осъждан, няма данни за други негови противообществени прояви и че се
касае за конфликт, възникнал с майката на детето му и очевидно по повод и
във връзка със спор за родителските права по отношение на общото им дете.
В материалите по досъдебното производство са приобщени няколко
постановления на прокурори при СРП, с които е отказано образувано на
досъдебно производство във връзка с подавани жалби, от които е видно, че
обвиняемият има спор със своите съседи по повод на паркоместа. Дори и в
така посочените постановления не се установяват обаче данни, от които съдът
да може да направи извод, че е налице опасност от извършване на
престъпление с такъв висок интензитет, който да е преодолим единствено с
мярка за неотклонение „задържане под страж“. От мотивната част на
постановленията е видно, че се касае за междусъседски конфликти, чиито
интензитет не надвишава обичайния в такива случаи.
Ето защо съдът намери, че в случая адекватна се явява по-лека мярка от
поисканата от СРП мярка за неотклонение и като адекватна съдът намери
мярка за неотклонение „парична гаранция“. Съдът намира, че същата е от
естество да постигне целите по чл.57 от НПК, като тук е мястото да се посочи
че пострадалата свидетелка би могла да упражни правата си по чл.67 от НПК,
като по нейно искане се инициира производство за определяне на мерки за
защита на пострадалата, с които би била преодоляна опасността обвиняемият
да извърши друго действие по отношение на нейната личност. Предвид
обстоятелството, че по делото няма данни обвиняемият да е личност с трайни
престъпни навици и наклонности, съдът намери че адекватна е именно мярка
„парична гаранция“. Предвид интензитета на действията на обвиняемия съдът
счита, че най-леката мярка за неотклонение „подписка“, за която пледира
защитата не би била достатъчна за постигане на предвидените в чл.57 от НПК
цели. По отношение на размера на паричната гаранция съдът съобрази от
една страна, че обвиняемият съобщава, че е трудово ангажиран, респективно
- реализира трудови доходи. В днешното съдебно заседание защитата навежда
доводи, че обвиняемият има задължение да плаща издръжка на своето дете,
както и че получаваното от него трудово възнаграждение не е високо, но
следва да се има предвид, че размерът на паричната гаранция следва да е
такъв, че от една страна да не е непосилен за обвиняемия, но от друга страна
8
да е в такъв размер, че отнемането в полза на държавата в предвидените в
закона случаи да представлява такава санкция по отношение на обвиняемия,
че да го мотивира да се въздържа от извършване на престъпление или пък от
предприемане на действия, с които да се осуети провеждането на наказателно
производство. Като съобрази тези обстоятелства, съдът намери, че адекватна
в случая се явява мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на
2000,00 лева. Този размер надвишава с малко два пъти минималната работна
заплата в страната в момента и същият е адекватен на обществената опасност
на деянието и на дееца, и от друга страна е такъв, че мярката за неотклонение
би постигнала предвидените в НПК цели. Предвид размера на гаранцията
съдът счита, че следва да определи на обвиняемия 7-дневен срок за
представянето й.
При тези мотиви, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СРП за вземане на мярка за
неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ по отношение на Ц. К. Т. с
ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство № 952/2024 г. по
описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. № 16313/2024 г. по описа на СРП.
ВЗЕМА по отношение на Ц. К. Т. с ЕГН ********** – обвиняем по
досъдебно производство № 952/2024 г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр. пр. №
16313/2024 г. по описа на СРП, мярка за неотклонение „ПАРИЧНА
ГАРАНЦИЯ“ в размер на 2000,00 (две хиляди) лева, като определя 7-дневен
срок за внасянето й.
Определението на основание чл.64, ал.6 НПК подлежи на незабавно
изпълнение и обвиняемият Ц. К. Т. с ЕГН **********, следва незабавно да
бъде освободен, освен ако не се задържа на друго законово основание.
Определението може да се обжалва и протестира в 3-дневен срок от
днес пред СГС.
В случай на жалба или протест СЪДЪТ насрочва делото за разглеждане
в открито съдебно заседание пред СГС на 09.05.2024 г. от 10:00 ч., за когато
страните - уведомени от днес.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на обв. Ц. Т. естеството и последиците от мярката за
9
неотклонение „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ“.
Протоколът, изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:10
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
10