Решение по дело №57358/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 30 август 2024 г.
Съдия: Мария Николаева Стойкова
Дело: 20231110157358
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16322
гр. **я, 30.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
**ЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110157358 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЗД „***“ АД срещу ***, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49, вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 243,88 лв., с включени 25 лв.
ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено з**хователно
обезщетение по з**ховка „Автокаско“ по щета № ***/22.11.2021 г. за настъпило на
20.11.2021 г. ПТП, вследствие на попадане на лек автомобил „***“, с рег. № *** в
необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно – необезопасена и
несигнализирана шахта на пътното платно, при движение на автомобила на общински път в
гр. **я, в участъка до кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, ведно със законната лихва,
считано от 18.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 20.11.2021 г. в гр. **я, на ул. „***“, при движение в посока бул.
„Никола Петков“, в района на кръстовището с ул. „***“ лек автомобил марка „Опел”, модел
„**“, с рег. № ***, попаднал в необезопасена и необозначена шахта на пътното платно,
вследствие на което са причинени имуществени вреди на автомобила, за който към момента
на процесното ПТП имало сключена имуществена з**ховка „Автокаско“, обективирана в
з**хователна полица № Е***. По заведената пред ищеца преписка по щета № ***/22.11.2021
и след направен опис на повредите е определено обезщетение в размер на 218,88 лв., която
сума била изплатена на 13.01.2022 г. на автосервиза извършил ремонта на увредения
автомобил. Поддържа, че с изплащане на з**хователното обезщетение е встъпил в правата
на з**хования за възстановяване на платеното обезщетение, ведно с ликвидационните
разходи за определянето му срещу причинителя на вредите в размер на 25 лв. Твърди, че
ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение
да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на
опасности по него. Поддържа, че е изпратил регресна покана до ответника за заплащане на
процесната сума, но претенцията останала незаплатена. Моли за уважаване на предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *** е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Оспорва наличието на валидно з**хователно правоотношение по
договор за имуществена з**ховка „Автокаско“ между ищеца и собственика на лек автомобил
„***“, с рег. № *** към момента на настъпване на събитието. Поддържа, че попадането в
шахта на пътното платно не съставлявало покрит от имуществената з**ховка риск. Оспорва
механизма на настъпване на ПТП, описан в исковата молба. Поддържа, че в участъка на
1
кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“ е налична само една шахта, която е разположена върху
тротоара, поради което счита, че настъпването на процесното ПТП е изцялопо вина на
водача на процесния лек автомобил, който в нарушение на ЗДвП и ППЗДвП не се е движел
върху пътното платно, а по тротоара. Отделно от това, счита, че не е процесуално
легитимиран да отговаря по предявените искове, доколкото шахтата била собственост на
ВиК оператора. При условията на евентуалност твърди съпричиняване от страна на водача
на лек автомобил „***“, с рег. № ***, поради това, че не е избрал скорост, съобразена с
пътните условия, която да му позволи да спре пред всяко препятствие на пътното платно.
Оспорва и размера на вредите, като счита същият за прекомерно завишен. Оспорва
твърденията, че на *** е изпратена регресна покана с искане за заплащане на з**хователно
обезщетение. Моли съдът да отхвърли предявения иск, евентуално – да нали размера на
з**хователното обезщетение поради съпричиняване на вредите от страна на водача на
автомобила. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: наличие на валиден
договор за з**ховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото
имущество, плащане от з**хователя на дължимото з**хователно обезщетение и деликтната
отговорност – виновно противоправно поведение – действие или бездействие, на служители
на ответника по отношение на увредения-з**хован при причиняване на з**хователното
събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат, отговорността на
ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък, наличието на необезопасена
и необозначена дупка на същия, вид и размер на претърпените вреди.
При установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса
положителния факт на погасяване на дълга, респ. възраженията си за съпричиняване.
По делото при заявено от ответника с отговора на исковата молба нарочно оспорване
и изрично указана с доклада по делото доказателствена тежест за ищеца, не се установява
наличие на валиден договор за з**ховка имущество между ищеца и пострадалото лице
досежно увреденото имущество. Същият факт не е отделен от съда като безспорен между
страните и на основание чл. 153 ГПК подлежи на пълно и главно доказване, каквото по
делото не е проведено. От ангажираните от ищеца писмени доказателства - з**хователна
полица № Е ***/18.06.2021 г., Договор за з**ховка на моторни превозни средства,
инженерна, плавателна техника и допълнително монтирано оборудване, № 5785опд-
45/04.06.2021 г. и Приложение № 1 към него, не може да се установи дали процесния лек
автомобил „***“, с рег. № ***, е бил з**хован при ответника. Посочените в Приложение № 1
към договор № 5785опд-45/04.06.2021 г. МПС-та са индивидуализирани единствено с
посочване на модел на автомобила, години на експлоатация и обща з**хователна сума.
Липсват други индивидуализиращи белези, от който може да се направи извод, че
процесният лек автомобил е един от посочените от № 256 до № 282 автомобили марка „***“.
Процесният лек автомобил „***“, с рег. № *** не фигурира и в приложената по делото
з**хователна полица № Е ***/18.06.2021 г.
С определение № 8899/27.09.2024 г. съдът, по реда на чл. 140, вр. чл. 146 ГПК, е
разпределил доказателствената тежест за правнорелевантните за спора факти, като е указал
на ищеца, че негова е тежестта да докаже наличие на валиден договор за з**ховка
имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото имущество. Със същото,
на основание чл. 190 ГПК е задължил ищеца да представи списък на автомобилите към
з**хователна полица Е ***/18.06.2021 г. Фактът, че посоченият документ се намира при
ищеца и е част от з**хователната полица, не е оспорен от ищеца. Документът, който ищецът
е задължен да представи по реда на чл. 190 от ГПК не е ангажиран от него като
2
доказателство по делото, предвид на което приложение следва да намери правната
последица, регламентирана от разпоредбата на чл. 161 от ГПК, съгласно препращащата
норма на чл. 190, ал.2 от ГПК, а именно- приема за недоказан по делото фактът, че
процесният автомобил е бил з**ховане при ищцовото дружество.
По делото не са ангажирани други доказателства, от които да се установява, че към
датата на процесното ПТП, лек автомобил „***“, с рег. № *** е бил з**хован при ищеца.
Доколкото не е налице елемент от фактическия състав на иска по чл. 410 КЗ -
наличие на валиден договор за з**ховка имущество между ищеца и собственика на
увредения автомобил, предявеният иск подлежи на отхвърляне само на това основание, без
да се разглеждат останалите елементи от фактическия състав на съдебно предявеното
вземане.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът *** има право
на направените по делото разноски в общ размер на 200 лв., от които 100 лв. – депозита за
САТЕ и 100 лв. – ютисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ
и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ).
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. **я, бул. **“ *, срещу *** с адрес: гр. **я, ***, иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 243,88 лв., с
включени 25 лв. ликвидационни разноски, представляваща регресно вземане за платено
з**хователно обезщетение по з**ховка „Автокаско“ по щета № ***/22.11.2021 г. за
настъпило на 20.11.2021 г. ПТП, вследствие на попадане на лек автомобил „***“, с рег. №
*** в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно – необезопасена и
несигнализирана шахта на пътното платно, при движение на автомобила на общински път в
гр. **я, в участъка до кръстовището на ул. „***“ и ул. „***“, ведно със законната лихва,
считано от 18.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. **я, бул. **“
*, да заплати на *** с адрес: гр. **я, ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 200 лв.,
представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред **йски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при **йски районен съд: _______________________
3