О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
04.11.2019г., гр.Кюстендил
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание, проведено на четвърти ноември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Галина Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
След като разгледа, докладваното от съдия Стамова, ч.гр.д.№496/2019г. и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по частна жалба, подадена от адв.Д.З., като пълномощник на К.Б.Г., ЕГН ********** с адрес *** срещу определение №1000 от 31.07.2019г. по гр.д.№1871/2018г. по описа на Кюстендилския районен съд с което производството по делото е спряно, до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д.№1013/2018г. по описа на същия съд.Жалбоподателят поддържа неправилност и незаконосъобразност на определението, поради това, че производството е спирано до приключване с влязъл в сила съдебен акт на друго дело, а именно гр.д.№528/2016г. и поради това, че с решението по гр.д.№1013/2018г. няма да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо спор относно правоотношение, което да е обуславящо за спряното производство.Досежно предпоставките за спиране по чл.229, ал.1 т.4 ГПК сочи съдебна практика: определения на ВКС №64/05.04.2017г. по ч.гр.д.№996/2017г., определение №423/25.06.2013г. по ч.гр.д.№2708/2013г., определение №233/02.06.2010г. по ч.гр.д.№237/2010г.Твърдението, че спорът предмет на гр.д.№1013/2018г. не е преюдициален за предмета на гр.д.№1871/2018г. основава на твърденията за липса на идентитет на страните, ответниците не са придобили недвижими имоти, обект и на двете дела след образуване на гр.д.№1013/2018г., факта, че производството по гр.д.№1013/2018г. също е спряно, като във връзка с последното се позовава на съдебна практика – определение №564/29.07.2013г. по ч.гр.д.№2540/2013г. на ВКС.Заявява искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на районния съд за продължаване на по- нататъшни процесуални действия.Представя, като доказателство решение на КнРС по гр.д.№528/2016г., решение на КнОС по гр.д.№459/2017г. и определение по гр.д.№48/2019г.на ВКС.
В препис от жалбата подаден от М.В.Г.,ЕГН ********** с адрес *** чрез адв.Найденов е изразено становище за правилност на обжалваното определение.Счита, че е налице отношение на обусловеност на спора, чието разглеждане е спряно до приключването на другия спор, произтичаща от факта, че предмет на спряното производство е иск по чл.108 ЗС предявен от Г. срещу Г., вменяващо задължение на съда за проверка и произнасяне с установителен диспозитив по въпроса, дали правото на собственост и принадлежи, а другото производство има за предмет иск на Г. срещу Г. за признаване правото му на собственост върху недвижим имот, обект на предявените искове са имоти 93 и 157 и по двете дела, като счита за невъзможно да са верни едновременно и двете твърдения, съществува вероятност от постановяване на противоположни решения, ако разглеждането на второто дело не бъде спряно, водещо до по – голяма несигурност, застрашаване стабилността на гражданския оборот.Позовава се и на факта, че обуславящото дело е образувано преди спряното, а липсата на пълната идентичност между страните не е пречка за спирането.Оспорено е твърдението ,че спряното гр.д.№1871/2018г. е било спирано поради висящността на друго дело, както и твърденето, че обуславящото гр.д.№1013/2018г. също е спряно, като се заявява, че обуславящото дело било прекратено, актът е обжалван пред КнОС и не е влязъл в сила.Оспорено е и твърденето, че Г. бил придобил имотите преди предявяване на иска по чл.108 ЗС на Г., като се твърди, че искането му по гр.д.№103/2018г. е да се установи, че е придобил правата върху имотите най – късно през 2017г.
Ответницата Е.Г. е подала отговор на частната жалба.
Съдът след като прецени относимите към повдигнатия процесуален спор доказателства прие за установено следното:
Производството по гр.д.№1871/2018г. по описа на КнОС е образувано по искова молба, подадена от К.Б.Г., ЕГН ********** с адрес *** чрез адв.З. срещу М. В.Г.,ЕГН ********** *** и Е.Б.Г., ЕГН ********** *** съдържаща искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата е изключителен собственик на поземлен имот 41112.10.93 по КККР на гр.Кюстендил, находящ се в м.”Могилата”, с площ от 1082 кв.м., трайно предназначение на територията „земеделска”, начин на трайно ползване – нива, при граници и съседи на имота:имот с идентификатор 41112.10.157;имот с идентификатор 4112.10.94; имот с идентификатор 41112.10.39, който имот е идентичен с част от поземлен имот, представляващ земеделска земя, с начин на трайно ползвани : нива, в м.”Могилата”, землището на гр.Кюстендил, цялата с площ от 2114 дка,съставляваща имот №010093 по картата на землището на гр.Кюстендил при граници и съседи: имот №010039 – на н-ци С. П.а, имот №010094 – пътна мрежа, както и на поземлен имот с идентификатор 4112.10.157 по КККР на гр.Кюстендил, с адрес в гр.Кюстендил, м.”Могилата”, с площ от 1083 кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване: нива, стар идентификатор – няма, номер по предходен план 010157, при граници и съседи на имота по кадастрална скица: имот с идентификатор 41112.10.94, имот с идентификатор 41112.10.93, който имот е идентичен с част от поземлен имот представляващ земеделска земя, с начин на трайно ползване – нива в м.„Могилата” цялата с площ от 2.114 дка, съставляваща имот №010093 по картата на землището на гр.Кюстендил, при граници и съседи: имот №010039 – на н-ци С. П., землищна градина имот №010094 – пътна мрежа, като ответниците бъдат осъдени да и предадат владението върху описаните недвижим имоти.Посочено е, че правото на собственост е придобито от ищцата на основание договори, обективирани в нотариални актове №136, т.VІІ, дело 1301/2017г. вписан с вх.рег.№2253 от 26.07.2017г. на СВ при КРС и нотариален акт № 138 том VІІ, н.д.№1303/2017г.вписан в с вх.рег.№2255/26.07.2017г. на СВ, а праводателят й го бил придобил на основание дарение и доброволна делба, обективирани в нотариален акт и договор за доброволна делба, индивидуализирани в исковата молба .Първия момент от който имотите били завладени от ответниците е от 09.05.2013г.Към исковата молба са представени нотариални актове, скици,заявено е искане за прилагане на дела и за допускане на гласни доказателства.
В писмен отговор ответниците са оспорили предявения иск, позовавайки се на придобиване на правото на собственост върху имотите, на основание давностно владение,осъществявано повече от 15 години, като необходимия десетгодишен период е започнал да тече на 19.09.2007г. и е изтекъл на 20.09.2017г., акцентирайки върху факта, че на тази дата в ОД”ЗГ” била постъпила жалба, признаваща владението от М.Г., като владението винаги е упражнявано съвместно от двамата ответници,като съпрузи и към този момент те са демонстрирали упражняваното владение, не са допускали трети лица в имотите, вкл. и лицето С. С., който ищцата сочи, като свой праводател.Жалбата била оставена без уважение.Били подадени жалби през 2012 и 2016г., които били оставени без уважение.Посочили са, че през целия период на владението върху имотите са поддържали и облагородявали същите, засадили овощни дръвчета, изградена била поливна система за капково напояване, възложили изработката на планова за ландшафтно оформление , предвиждащи засаждане на декоративна растителност – дървета и храсти, оформяне на алеи, осветления и зелени площи, подобренията възлизат на стойност …. лева, в дворното място, което е оградено и в което са включени двата имота е изградена еднофамилна къща, въз основа на архитектурни и технически планове от 1996г.Всяка седмица са в имотите, лично извършват и организират тяхното стопанисване и поддържане, подновили стара ограда, като са поставени метални колове и поцинкована мрежа, ангажирали са охранители.В отговора е посочено, че не са налице обстоятелства, които да спират или прекъсват давността, като са изложени съображения за това какви могат да бъдат тези обстоятелства, с позоваване на съдебна практика, която е посочена – решение №367 от 12.03.2013г. по гр.д.№260/2012г., решение №330 от 28.11.2011г. на ВКС по гр.д.№1519/2010г., решение №170 от 11.04.2012г. по гр.д.№961/2011г., решение №116 от 24.11.2014г. по гр.д.№2592/2014г., в това число е обсъдена и възможността за прекъсване на давността чрез жалба до административен орган, като е посочена съдебна практика решение №39 от 25.04.2016г. по гр.д.№3611/2015г. на ВКС, ІІ г.о., както и жалба срещу административния акт с който е отхвърлено искането на С. за изземване на имотите, както и жалба до органите за строителен контрол за незаконосъобразност на оградата, около имотите – посочено е решение №176 от 15.03.2010г. по гр.д.№3057/2008г.Изложени са обстоятелства за владение на имотите преди 19.09.2007г., оспорено е соченото от ищеца придобивно основание, като са противопоставени твърдения за поредица от сделки, извършени от несобственици и липсващо решение на ПК, сочено в придобвните актове за тези имоти, както и договор за замяна от 1946г.Ответниците са оспорили нотариалните актове и с оглед висящността на съдебен спор с предмет иск за собственост на Е.Г. срещу праводателя на ищецата са искали спиране на производството – гр.д.№528/2016г. и въззивно гр.д.№459/2017г.Посочили са гласни доказателства, поискали са назначаване на съдебно – техническа експертиза, приложили са писмени доказателства,позовали са се на писмени документи по гр.д.№528/2016г. на КН РС и са представили писмени доказателстваІ.
С определение от 11.01.2019г. районният съд е извършил проекто – доклад по спора, оставил е без уважение искането за спиране на производството до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д.№528/2016г.
С определение от с.з., проведено на 20.02.2019г. производството по делото е спряно по взаимно съгласие на страните, възобновено е с определение от 29.05.2019г., като са представени постановените по гр.д.№528/2016г., въззивното и касационно дело решения, преписи от които са приложени и към настоящата жалба.
С молба вх.№4984/01.03.2019г. е заявено искане за заплащане на сумата от ….. лева, с която се е увеличила стойността на двата имота, следствие на извършени подобрения, представени са доказателства.С определение от с.з. на 03.07.2019г. не е приета за разглеждане претенция за посочената сума, квалифицирана, като такава по чл.74, ал.2 ЗС вр. с чл.72, ал.1 ЗС.
С определение от закрито заседание от 31.07.2019г. след отправено в предходно с.з. искане за спиране на производството по гр.д.№1871/2018г. до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството п гр.д.№1013/2018г. по описа на КнРС и предоставена възможност за представяне на доказателства за предмета и страните по това дело и след представяне на удостоверение за страните и предмета на гр.д.№103/2018г. е спряно производството по делото.
От представеното удостоверение 2207/2019г. на КнРС се установява, че делото е образувано по искова молба подадена от М.Г. и Е.Г. на 25.05.2018г. срещу К.Б.Г. искова молба, и е предявен иск по чл.124 ал.1 ГПК, за признаване за установено, че ищците са собственици на имоти с идентификатори 41112.10.157 и 41112.10.93 по КККР на гр.Кюстендил.Отбелязано е, че в молба с вх.№17006/05.07.2018г. подадена от пълномощника адв.Н. било заявено, че Е.Г. не поддържа иска, а същия следва да се счита предявен само от М.Г., както и, че производството не е приключило и делото е насрочено за разглеждане в с.з. на 19.09.2019г.
От представените с жалбата решения се установява, наличие на влязло в сила решение, с което е отхвърлен, като неоснователен предявен от Е.Г. срещу И. С. и С. С. иск , за признаване за установено, че ответниците не са собственици на имот с идентификатор №4112.10.93 по КККР на гр.Кюстендил, с площ от 1083 кв.м., м.”Могилата”, при съседи – имоти с идентификатори 4112.10.157, 41112.10.94 и 41112.10.39.
От приложено в първоинстанционното производство удостоверение за граждански брак е видно, че ответниците са в брак от 25.04.1976г.
За да спре производството районният съд е приел, че обект на двата иска са едни и същи имоти, правото на собственост в производството по гр.д.№103/2018г. ищецът основава на давностно владение от 19.09.2007г. до 19.09.2007г., каквото възражение е направено и по гр.д.№1871/2018г., и с оглед обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо.Посочил, е че липсата на пълна идентичност между страните не е пречка за това, както и, че продължаването на обусловеното дело и различно произнасяне по двете дела, би довело до несигурност в гражданския оборот.
Определението е правилно.Съображения:
Съгласно чл.229, ал.1 т.4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.Няма спор, че наличието на основание за спиране на производството е пречка за постановяване на валидно решение по спора.
В разглежданата хипотеза основанието за спиране е налице само когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване е предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело (Опр. № 376/ 21.06.2010 г., по ч. гр. д. № 286/2010 г., на IV г.о.). Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.За да бъде едно дело обуславящо, е необходимо не само да има връзка между предметите на делата, но и между страните по тях, така че страните по обусловеното дело да могат да се позоват на правоустановяващото действие на силата на присъдено нещо по обуславящото дело.
Съгласно чл.108 ЗС по предявен ревандикационен иск за собственост следва да бъде установено и съдът се произнася с решение по въпроса принадлежи ли правото на собственост върху процесния имот на ищеца и владее ли ответника имота без правно основание.При противопоставено от ответника възражение за принадлежащо нему право съдът дължи инциденто произнасяне в мотивите на решението, като преценката му по този въпрос рефлектира върху извода за принадлежащото право на собственост на ищеца, на практика с така въведено възражение се оспорват всички факти, на които ищецът основава правата си.Щом това е така то следва, че при наличие на висящо производство с предмет признаване правото на собственост на ответника върху същия имот то това производство има обуславящо спрямо производството по чл.108 ЗС значение, като връзката на преюдициалност следва и от факта, че ответникът именно владее имота в случая имотите.
С оглед разпоредбите на чл.69 ЗС, чл.75 и чл.76 отдаващи приоритет на владението то именно производството по установителния иск е обуславящо за производството по чл.108 ЗС.
Решението по посоченото дело ще се ползва със сила на пресъдено нещо в отношенията между ищеца по иска с правно основание чл.108 ЗС и ищеца по установителния иск – ответник по иска с правно основание чл.108 ЗС, както и по отношение на неговата съпруга – т.12 от Постановление 2 от 29.IX.1977 г. по гр. д. № 1/77 г., Пленум на ВС:когато се касае до спор с вещноправен характер относно вещ от имуществената общност, спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво за двата съпрузи. Поради това искът следва да бъде предявен от или срещу двамата съпрузи. В делото те имат положение на необходими другари.Когато обаче единият съпруг не е бил конституиран като ищец или като ответник, постановеното с участие само на другия съпруг решение има сила на присъдено нещо и по отношение на невзелия участие в делото, защото поради естеството на спорното правоотношение то е еднакво за двамата съпрузи.
С оглед на изложеното определението с което е спряно производството по гр.д.№1871/2018г. е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди, като друго не следва и от практиката на която се позовава жалбоподателя, доколкото те касаят различни от настоящата хипотези.Определение по гр.д.№996/2017г. касае хипотеза относно противопоставимостта на силата на пресъдено нещо на приобретателя на недвижим имот, придобил право на собственост преди вписване на исковата молба по отрицателен установителен иск срещу праводателя му, определение по гр.д.№2708/2013г. касае преценка за преюдициалност на иск за прогласяване нищожността на завещание спрямо ревандикационен иск, ответника по който не е страна по иска за прогласяване нищожност на завещание, а определение по гр.д.№237/2010г. касае хипотеза на липса на идентичност относно обекта на предявени искове за собственост, така и различие на страните.В случая ищецът по установителния иск е ответник по настоящото дело, а по силата на цитираното Постановление решението ще се ползва със сила на пресъдено нещо и по отношение на неговата съпруга – другия ответник по спряното производство.Двата иска касаят едни и същи имоти.
От материалите по делото не се установява производството по гр.д. №1013/2018г. да е спряно до приключване на производството по гр.д.№528/2016г. към момента на постановяване на обжалваното определение.От представеното удостоверение относно предмета и страните на гр.дV№103/2018г. се установява, че към момента на издаването му делото е било насрочено за разглеждане в с.з.
От служебна справка по деловодната програма на КнОС не се установява образувано дело и окончателен съдебен акт за прекратяване на производството по гр.д.№1013/2018г.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава определение №1000 от 31.07.2019г. по гр.д.№1871/2018г. по описа на Кюстендилския районен съд с което производството по делото е спряно.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в 1 – седмичен срок от съобщаването му.
Председател:
Членове: