Решение по дело №188/2024 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1059
Дата: 19 март 2024 г. (в сила от 19 март 2024 г.)
Съдия:
Дело: 20247150700188
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

1059

Пазарджик, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - IX състав, в съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: МАРИЯ КОЛЕВА
   

При секретар ЯНКА ВУКЕВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КОЛЕВА административно дело № 20247150700188 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалбата на С. М. Г., [ЕГН], гр. Септември, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0340-000013/22.01.2024 г. на началника на РУ-Септември при ОДМВР-Пазарджик. Релевирани са доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146 АПК. В съдебно заседание процесуалния му представител адвокат И. П. поддържа жалбата и излага доводи, че С. Г. е правоспособен водач и притежава валидно свидетелство за управление на МПС, поради което не е налице материалноправната предпоставка за прилагане на ПАМ, поради което претендира отмяната на акта, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът – началникът на РУ-Септември при ОДМВР-Пазарджик не изразява становище по жалбата.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0340-000013/22.01.2024 г. на началника на РУ-Септември, на посочено правно основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване регистрацията на ППС лек автомобил Мерцедес Ц270, рег.№ [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 20.01.2024 г. и са отнети свидетелство за регистрация на МПС № ********* и два броя регистрационни табели. Посочено е, че на 20.01.2024 г., около 10,09 часа в гр. Септември, бул. „България“ в посока от Младежки дом към центъра на гр. Септември, С. Г. е управлявал собствения си лек автомобил със СУМПС номер GROZD605215SM9WW 48, английски образец. След извършена справка – задграничен контрол с ОДЧ при РУ-Септември е установено, че водачът е влязъл в Република България на 07.07.2023 г. през ГКПП-Златоград, като не е заменил горепосоченото СУМПС след изтичане на законоустановения тримесечен срок и не е изпълнил задължението си по чл. 162, ал. 1 ЗДвП, с което виновно е нарушил чл. 150 ЗДвП.

По делото са представени и приети като доказателства: СУМПС номер GROZD605215SM9WW 48, английски образец; международна шофьорска книжка № 5082463 по Конвенцията за движението по пътищата от 08.11.1968 г., валидна до 2025 г.; АУАН серия GA, № 622658/20.01.2024 г.; Наказателно постановление № 24-0340-000034/31.01.2024 г. на началник РУ-Септември и справка за нарушител/водач на С. М. Г..

При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи е определил основните структури на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 1.3 са посочени областните дирекции на МВР. Със Заповед № 312з-1237/14.04.2022 г. на основание чл. 165 и чл. 172, ал. 1 ЗДвП, директорът на ОДМВР-Пазарджик е оправомощил длъжностните лица от областната дирекция да издават заповеди за прилагане на ПАМ, в това число и началниците на районни управления при ОДМВР-Пазарджик. Разпоредбата на чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП изрично посочва, че ПАМ се прилагат с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол или от оправомощени от тях длъжностни лица, поради което и съгласно заповедта за делегиране на правомощия, началникът на РУ-Септември е компетентен да издаде заповед за прилагане на ПАМ.

Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в законоустановената писмена форма и съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, но в противоречие с материалноправни разпоредби.

Съгласно нормата, посочена като правно основание за издаване на ЗППАМ - чл. 171, т. 2а, б. „а“ ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, се прилага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ за срок от 6 месеца до една година. Съдът намира, че в случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката не са били налице, като не е изпълнено изискването моторното превозно средство да е управлявано от лице, което не е правоспособен водач. В заповедта за прилагане на ПАМ не се твърди, че водачът не е имал СУМПС или че то е било невалидно или е изтекло. Посочено е, че притежава свидетелство за управление на МПС – английски образец, като е записан само неговия номер, без дата на издаване и до кога е валидно. Видно от представените с жалбата доказателства С. Г. има свидетелство за управление на МПС № GROZD605215SM9WW 48, издадено от Обединено кралство Великобритания, валидно до 08.07.2025 г. Обстоятелството, че към момента на проверката според органа бил изтекъл 3-месечния срок за подмяна с българско СУМПС не прави С. Г. неправоспособен водач, тъй като той е положил съответните изпити и е притежавал свидетелство, издадено от Обединеното кралство Великобритания, което съгласно приложеното копие е валидно до 09.09.2025 г.

От друга страна чл. 162, ал. 1 ЗДвП предвижда, че българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната. По аргумент от изложеното, СУМПС на български гражданин, издадено в чужбина е валидно при следните алтернативно предвидени хипотези: 1. негов издател е държава, договаряща по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; 2. издадено е от държава, договаряща по договор относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. ІV, б. „а“ от него; 3. СУМПС е придружено от легализиран превод на български език; 4. СУМПС е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към Конвенцията за движението по пътищата; 5. СУМПС е издадено от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по споразумението за Европейското икономическо пространство или от Конфедерация Швейцария (чл. 161 ЗДвП).

След края на преходния период по Споразумението за оттегляне на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия е приложима Конвенцията за движението по пътищата, подписана във Виена на 08.11.1968 г. Договарящи страни по нея са както Република България, така и Обединено кралство Великобритания. Затова, за да бъдат признати у нас издадените след 31.12.2020 г. от Обединено кралство Великобритания СУМПС трябва да съответстват на приложение № 6 към Конвенцията за движението по пътищата. От приложеното по делото копие на свидетелство за управление на МПС на С. Г. е видно, че същото съдържа данни и информация съгласно описаното в приложението към Конвенцията.

С оглед на посоченото следва да се счита, че С. Г. не може да управлява МПС на територията на Република България с издаденото му във Великобритания СУМПС, но не и че е неправоспособен водач. Необходимо е да се прави разграничение между невъзможността за управление на МПС и правоспособността да се управлява МПС. Оттук следва извода, че към датата на извършване на проверката Г. не е бил неправоспособен водач, а се е легитимирал с британското си СУМПС, вместо с българското такова. Следователно, жалбоподателят не е допуснал собствения му автомобил да бъде управляван от неправоспособен водач, а единствено от водач, който не е представил българско СУМПС, което не е равнозначно и представлява различно от посоченото в заповедта нарушение. Не е налице възприетата от административния орган хипотеза на управление на МПС от неправоспособен водач, имащо за последица по отношение на собственика му да се приложи ПАМ от вида на процесната.

Предвид изложеното съдът намира, че не е изпълнена предпоставката за прилагане на принудителната мярка „прекратяване на регистрацията на ППС“ по чл. 171, т. 2а, буква „а“ ЗДвП моторното превозно средство на жалбоподателя да е било управлявано от лице, което не е правоспособен водач. Затова обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е издадена в нарушение на относимите материалноправни разпоредби и следва да бъде отменена.

С оглед изхода от спора и предвид своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, следва ОДМВР-Пазарджик да бъде осъдено да заплати на С. Г. такива в размер на 1 000 лв. съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие от 27.02.2024 г.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалбата на С. М. Г. Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-0340-000013/22.01.2024 г. на началника на РУ-Септември при ОДМВР-Пазарджик.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи-Пазарджик да заплати на С. М. Г., [ЕГН], гр. Септември, [улица], сумата от 1 000 (хиляда) лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

 

Съдия: (П)