Решение по дело №948/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 563
Дата: 13 май 2019 г. (в сила от 18 октомври 2019 г.)
Съдия: Николай Симеонов Гемеджиев
Дело: 20192120200948
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

  Р Е Ш Е Н И Е

 

№ _563

 

13.05.2019 г., гр.Бургас

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Бургас, в публично заседание на 12.04.2019 г.,

XXІІ наказателен състав състоящ се от:

 

Председател: Николай Гемеджиев

 

секретар Мария Милева,

като разгледа докладваното от съдия Гемеджиев

НАХД № 948 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН по повод постъпила в съда жалба подадена от Т.Б.П., ЕГН ********** с адрес: ***.

            Жалбата е подадена против Наказателно постановление №18-0769-005811/01.02.2018 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“.

            С това Наказателно постановление (НП) на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 700.00 лева, както и административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

            С жалбата се иска цялостна отмяна на процесното НП, като се посочва, че то е незаконосъобразно и постановено при редица нарушения на материалния и процесуален закон. Твърди се, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е неправилно ангажирана. Преди единственото открито съдебно заседание е постъпила молба, в която се посочва, че следва да се има предвид, че участъкът от пътя, който е описан в НП представлява извънградска среда и дори бил поставен знак за максимална скорост от 90 км/ч – В26. Отрича се авторство на вмененото деяние. Посочва се също и че в хода на административнонаказателното производство не била установена изправността на системата на видеонаблюдение, използвана за установяване скоростта на движение на процесния лек автомобил.

            Административнонаказващия орган (АНО) след редовно призоваване не се явява. Не се явява и представител, както и не се представят доказателства. В съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на съда, се отправя искане за потвърждаване на обжалваното НП.

 

            ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:

            Процесното НП е връчено лично на жалбоподателя на 18.02.2019 г., видно от приложената към него разписка, а жалбата е била подадена при наказващия орган на 27.02.2019 г. с вх.№769000-4408/27.02.2019 г., след като е подадена по пощата на 22.02.2019 г.

            Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима за произнасяне, тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.

 

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

            УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

            Жалбоподателят Т.П. притежава свидетелство за управление на МПС №********* и е правоспособен водач на МПС от категории B и АМ.

            До момента няма издадени НП и фишове за нарушения на ЗДвП.

           

            На 10.08.2018 г., около 13:44 часа, в гр.Бургас и по първокласен път I-6 километър 488+700 в посока от квартал Ветрен мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR 1-M идент.№510/07 заснела лек автомобил марка “Mercedes” модел „S 500” с рег. № СО 48 57 ВС, който се движел със скорост от 104 км/ч при разрешена за населено място 50 км/ч. Бил заснет клип №3254. След установяване на собствеността на автомобила собственикът Лъчезар Георгиев попълнил декларация по чл.188 ЗДвП, в която посочил, че на процесната дата водач била настоящия жалбоподател Т.П.. Последната от своя страна попълнила декларация по същата разпоредба, в която посочила, че на процесната дата и час лично е управлявала процесното МПС.

            В резултат на посочената проверка и в тримесечния давностен[1]  срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, св.В.П. (младши автоконтрольор) съставил против жалбоподателя Акт №18-0769-005811/29.10.2018 г. за установяване на административно нарушение (АУАН) с бланков №458218 със свидетел Светлан Калинов Чавдаров. На 15.11.2018 г. срещу подпис на жалбоподателя бил връчен препис от АУАН. В цифров вид вмененото на жалбоподателя нарушение било по чл.21, ал.1 ЗДвП, а в словесен за това, че управлявала процесния автомобил в населено място със скорост от 104 км/ч при разрешена скорост в населено място до 50 км/ч.

На 01.02.2019 г., в рамките на давностния[2] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от съставянето на АУАН и в рамките на инструктивния срок по чл.52, ал.1 ЗАНН, наказващия орган издал обжалваното НП, което, както бе посочено по-горе, било връчено на жалбоподателя на 18.02.2019 г. В цифров и словесен вид вмененото на жалбоподателя е идентично с това, отразено в АУАН.

На 22.06.2018 г., в седемдневния преклузивен срок по чл.59, ал.2 във връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК с вх.№769000-4408/27.02.2019 г. на 27.02.2019 г. при наказващия орган постъпила процесната жалба, след като била подадена по пощата на 22.02.2019 г. (видно от пощенско клеймо – л.6 от делото).

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

 Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително решение.

             АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 ЗДвП.

           От приложения протокол (л.19 от делото) е видно, че на 17.10.2017 г. процесната мобилна система за видеоконтрол е преминала технически преглед – последваща проверка след ремонт. От приложения протокол (л.22 от делото) се установява, че процесния пътен участък е с ограничение на скоростта до 50 км/ч.

            При това положение за настоящия състав е несъмнен, че нарушението е извършено в населено място (гр.Бургас), поради което пределно допустимата скорост на движение на МПС е 50 км/ч (чл.21, ал.1 ЗДвП).

            Наложените административни наказания по вид „глоба“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за нарушението на чл.103 ЗДвП са кумулативно наложими и с размер за всяко едно, поради което не съществува възможност за тяхното намаляване. Съгласно чл.182, ал.1, т.6 ЗДвП, водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 км/ч - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава с 50 лв. В настоящия случай не се спори, че скоростта на движение е била 104 км/ч, поради което наказанието „глоба“ в размер на 700.00 лева е формирано в неговия минимум от 700.00 лева. Ето защо наказанието „глоба“ е правилно определено.

            Като цяло настоящия случай не обладава някакви особености, при вземане предвид на които да се стигне до извода, че се касае за маловажен случай.

 

Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-0769-005811/01.02.2019 г., издадено от Началник група към ОД на МВР – гр.Бургас, Сектор „Пътна полиция“,

с което на основание чл.53, ал.1 ЗАНН и чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение по пътищата за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата,

на Т.Б.П., ЕГН ********** с адрес: ***

е наложено административно наказание по вид „глоба” в размер от 700.00 лева, както и административно наказание по вид „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

 

Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (чл.чл.208-228 АПК)

в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

 

Районен съдия:__/п/

Вярно с оригинала:

ММ



[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд

[2] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на Върховен касационен съд и Първа и Втора колегия на Върховен административен съд