Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о, 5 състав, в
публично съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Стоянова, като разгледа
докладваното от председателя гражданско дело № 14157 по описа за 2018 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Я.М.И.
против О.В.О. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 535 от ТЗ,
вр. чл. 537 от ТЗ.
Ищецът твърди, че на
31.07.2015 г. ответникът издал в полза на „С.А.Л.ООД запис на заповед за сумата
от 33 145 евро с падеж 31.07.2017 г. Задължението по записа на заповед не било
изпълнено на падежа. Поемателият „С.А.Л.“ ООД на
01.06.2018 г. с джиро прехвърлил на ищеца Я.М.И. всички права по записа на
заповед. Тъй като ответникът не изпълнил задължението си по записа на заповед
на падежа – 31.07.2017г., ищецът се снабдил със заповед по чл.417 по чгр.д. №
38625/2018 г. на СРС, ГО, но ответникът подал възражение срещу заповедта,
вследствие на което същата не могла да влезе в сила. Моли съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 33 145 евро, чиято
левова равностойност е 64 825.97 лв., ведно със законната лихва, считано от
12.06.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира направените в исковото и в
заповедното производство разноски.
Ответникът не е подал
отговор на исковата молба, а в подадено възражение срещу издадената заповед по
чл.417 от ГПК е изложил лаконични възражения със следното съдържание: “не дължа
изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение“, които са
възпроизведени и в първоначалния доклад по делото, направен в открито заседание
от 11.11.2020 г. Впоследствие с определение от 21.01.2022 г., докладвано в
открито заседание от 20.04.2022 г., е допълнен докладът по делото с възражения
на ответника, които макар да не се съдържат в подаденото по заповедното дело
възражение по реда на чл.414 от ГПК, се съдържат в подадени от О. молби и
частни жалби по заповедното дело - по чгр.д.
№ 38 625/2018 г. на СРС, ГО 157 състав, а именно в частна жалба, озаглавена
„молба“ с вх. № 3058172/20.07.2018 г./ л.127 – 128/ и в молба вх.№3065585/15.08.2018 г./л.92 – 93,
абзац последен от молбата/. В частна жалба, озаглавена „молба“ с вх. №
3058172/20.07.2018 г., подадена по чгр.д. № 38 625/2018 г. на СРС, ГО 157
състав, ответникът се е позавал на каузално правоотношение между страните –
договор за лизинг № 85829/30.07.2015 г., сключен със „С.А.Л.“ООД, като е
заявил, че записът на заповед от 31.07.2015 г. е „неразделна част“ от договора
за лизинг; поддържал е становището, че е
заплатил месечните вноски по сметка в „Юробанк И Еф Джи“ АД и не дължи паричното вземане, т.е в хода на
заповедното производство, макар и не в самото възражение, ответникът е
поддържал доводи, че вземането произтича от каузално правоотношение, по което е
заплатил всички дължими вноски. Наред с това е подал и молба
вх.№3065585/15.08.2018 г. до СРС по чгр.д. № 38625/2018 г., в която е заявил,
че автомобилът не е в негово владение, върнат е на Т.З. - управителя на
дружеството – лизингодател, поради установена манипулация на километража; не
дължи пари и очаква да му бъде възстановена сумата по направените вноски. Моли
съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от запис на заповед от 31.07.2015
г. О.В.О. е поел задължение безусловно и
неотменимо, при представяне на записа на заповед, да плати на 31.07.2017 г. на ”С.А.Л.“ ООД сумата от 33 145 евро.
На
31.07.2015 г. между „С.А.Л.“ ООД и О.В.О. е сключен договор за лизинг на
автомобил, съгласно който „С.А.Л.“ ООД в качеството на лизингодател е
предоставил за ползване на О.В.О. в качеството на лизингополучател следния лек
автомобил „Мерцедес“ Е350 СDI 4MATIC с рама № WDD2120891А310563 срещу
заплащане на месечни лизингови вноски, посочени в договора, през периода 31.08.2015
г. – 31.07.2020 г. Съгласно чл.5, ал.1
от договора, лизингополучателят придобива собствеността върху автомобила, ако в
срок до 14 дни след изтичане на срока на договора отправи писмено заявление до лизингодателя,
че желае да придобие собствеността върху автомобила и е изправна страна по
договора – да не е в неизпълнение на което и да е задължение по него. Общата лизингова
стойност по договора е 69 887 лв., която включва ДДС, главница, стойноста на
допълнителните разходи, вноските за застраховка „Каско“ за първата година и
лизингови вноски, чийто размер и падежи
са отразени в договора./чл.1/. Общата стойност на лизинговите вноски е 64
110.96лв., от която 35 561.82 лв. – главница и 28 548.54 лв. – лихва./чл.8,
ал.1 от договора/.
Видно
от двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 31.07.2015 г. „С.А.Л.“
ООД е предало на О.В.О. за ползване л.а „Мерецедес“, модел Е350 СDI 4 MATIC, с рама № WDD2120891А310563, рег.№ СВ
****АН./л.113/.
На
31.07.2015 г. “С.А.Л.ООД е прехвърлило
правото на собственост върху процесния автомобил на трето за спора лице „Т.К.“
ООД, чрез договор за покупко-продажба на моторно превозно средство за сумата от
35 089 лв. /л.201/.
На 01.06.2018 г. „Т.К.“
ООД е прехвърлило правото на собственост върху процесния автомобил на Я.М.И. - ищец
по делото за сумата от 10 000лв./договор за прехвърляне на моторно превозно
средство от 01.06.2018 г. – л.203 /
На 01.06.2018 г. „С.А.Л.“
ООД е джиросало на Я.М.И. записа на заповед от 31.07.2015 г., издаден от
О.В.О..
На 06.07.2018 г. процесният
автомобил – предмет на договора за лизинг – е отнет от държането на О.В.О. от
ЧСИ Г.К.. По отношение на автомобила е извършен опис, наложен е запор и е
предаден за съхранение на пазач по изпълнително дело № 20189240400513 на ЧСИ Г.К..
Изпълнителното дело е образувано от взискател Д.Д.С.срещу длъжника Я.М.И. - ищец по делото, който към 06.07.2018 г. е
собственик на автомобила./протокол за опис на движими вещи от 06.07.2018 г. –
л.156/.
На 09.07.2018 г. процесният
автомобил е продаден от Я.М.И. на П.Н.К.независимо,
че върху автомобила е наложен запор за задължения на Я.М. Колев по
изпълнителното дело./договор за покупко-продажба от 09.07.2018 г. – л.205/.
На 12.10.2020 г. правото
на собственост върху автомобила е прехвърлено от П.Н.К.на Д.Д.П../л.197/
На 12.11.2020 г. правото
на собственост върху автомобила е прехвърлено от Д.А.П. на Д.В.К../ л.198/.
От заключението на
счетоводната експертиза, което съдът приема като изчисления и констатации, не и
като крайни изводи, се установява, че О.В.О. е заплатил по договора за лизинг първоначална
вноска в размер на 13 968,76 лв. Първоначалната
вноска е платена съгласно чл.8, ал.1 от договора, както следва: на 31.07.2105
г. - 5 090 лв., на 04.08.2015 г.
- 686 лв. и остатъка - на
вноски, включени в първите 6 вноски по
погасителния план (по фактури те са в размер на 1 365,46 лв.). Ответникът О. е извършил плащания по
договора за лизинг през периода от 31.07.2015 г. до 29.02.2016 г. в размер
общо на 27 603.20 лв./констативна част на заключението - таблица към отговора
на въпрос втори/. На 01.06.2018
г. „С.А.Л." ООД е сключило договор с Я.М.И. за прехвърляне на
вземането си към О.В.О. по договора за лизинг. На вещото лице е представено от
„С.А.Л.“ ООД извлечение за извършените плащания и непогасените задължения по
договора за лизинг към 01.06.2018г., според което дължимите от О. лизингови
вноски към тази дата са на обща стойност от 53 774.92 лева. Видно от таблицата към отговора на въпрос трети от
констативната част на заключението в сумата от 53 774.92 лв. са включени дължимите
лизингови вноски за периода 29.02.2016 г. – 31.07.2020 г., както и вноски за
застраховка “Гражданска отговорност“, „Каско“, пътен данък 2016, ел. фишове,
допълнителни разходи по лизингов договор. В тази сума не са включени неустойки, предвидени в
чл.47 от договора за лизинг.
Представен е документ на
немски език от 12.10.2016 г. за л.а „Мерцедес Бенц“, от който не става ясно за
кой конкретен автомобил е издаден. В него е посочен пробег на автомобила от 317
578 км./л.89/.
Видно от писмо от 09.12.2022
г. от „С.С.М.“ ЕАД на 12.03.2018г. е извършена
диагностика и проверка на пробега на л.а „Мерцедес Бенц“ Е 350 CDI 4 МАТИС с
идентификационен номер WDD2120891А310563 и идентификационен номер на двигател 64285641021413. При
проверката на 12.03.2018 г. показанията на километража отразяват пробег от 209
889 км./л.228-229/.
Представена е покана от
13.02.2017 г. от О.В.О. до „С.А.Л.“ ООД,
с която е заявил, че е установил
манипулация в параметрите на километража на процесния автомобил и подправяне на
техническите му характеристики, което повишава продажната цена и води до
имуществени вреди, както и представлява
животозастрашаваща манипулация, поради което е предоставил 7 дневен срок
на лизингодатателя да възстанови внесеното на 30.07.2015 г. капаро за
автомобила на стойност 22 000 лв., както и внесените суми по вноски, лихви и
застраховки на стойност 25 786 лв., като задълженията са определи общо на 64
100.96 лв. Наред с това е посочено, че след анекс управителят на „С.А.Л.“ ООД признава
направената измама, което е основание за иск за отпадане на останалите
задължения по договора за лизинг и споразумение за безвъзмездно придобиване на
автомобила. От съдържанието на поканата не е ясно дали се твърди, че такъв
анекс е сключен или е предоставен 7 дневен срок за подписване на такъв анекс.
Липсват доказателства поканата да е била изпратена чрез нотариус. Липсват
доказателства и да е била връчена на лизингодателя.
От показанията на св. З.
– управител на лизингодателя “С.А.Л.ООД - се
установява, че процесният запис на заповед от 31.07.2015 г. е издаден от О., за
да обезпечи вземанията на договора за лизинг от 31.07.2015 г. Свидетелят
заявява, че лично е подписвал договорите за лизинг от името на дружеството.
Само в някои случаи договорите били подписвани от „пълномощник финансовия
мениджър“ на дружеството. Твърди, че след като са продали вземането по
процесния договор за лизинг, вероятно всички документи, свързани с него, вкл.
записът на заповед, са предадени на купувача. Не си спомня на кого да продали
вземането. О. извършил частични плащания по договора за лизинг, но останали
неизплатени лизингови вноски. Свидетелят твърди, че управляваното от него
дружество предоставило информация на вещото лице за точната сума, която дължал О.,
като тази сума включвала и неустойки. Задълженията включвали лизингови вноски,
неплатени пътни данъци, електронни фишове, тъй като ответникът нарушавал
правилата за движение, както и застраховки за „Пълно автокаско“ и „Гражданска
отговорност“. О. спрял плащанията защото бил недисциплиниран клиент, не се
интересувал, че има договор. Имали „много договорки“ с О. във връзка с договора за лизинг, които лизингополучателят
не спазил, не вдигал телефона си, когато го търсели, или се криел, обещавал, но
не изпълнил задълженията си.
При така събраните по
делото доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл. 535 от ТЗ, вр. чл. 537 от ТЗ.
За да бъде уважен искът
ищецът следва да докаже: 1/съществуването на запис на заповед от 31.07.2015 г. с
посоченото от него в ИМ съдържание; 2/да докаже, че ответникът е издател на записа
на заповед; 3/да докаже, че е настъпил падежът по записа на заповед.
В тежест на ответника е
да докаже съществуването на каузалното правоотношение, което твърди, че е
обезпечено със записа на заповед, както и обстоятелството, че задължението по
каузалното правоотношение е погасено.
От показанията на св.З.
– управител на „С.А.Л.“ ООД – се установи, че процесният запис на заповед от
31.07.2015 г. е издаден, за да обезпечи изпълнението на задълженията на О. по
договора за лизинг на автомобил от 31.07.2015г.
Ответникът е ползвал процесния
автомобил през периода 31.07.2015г. до 06.07.2018 г., когато е извършен опис на
моторното превозно средство от ЧСИ Г.К. по изпълнително дело № 20189240400513 за
задължения на новия собственик на автомобила Я.М.И. към взискателя
Д.Д.С.и автомобилът е предаден за съхранение на
пазач. /приемо-предавателен протокол от 31.07.2015 г. – л.113 и протокол за
опис на движими вещи от 06.07.2018 г. – л.156/. До 06.07.2018 г. ответникът не
е знаел, че лизинговият автомобил е бил продаден и е имал нов собственик, което
е видно от изявленията на О. пред ЧСИ Г.К., вписани в протокола за опис на
автомобила/л.156/.
С отнемането на
автомобила от държането на О. договорът за лизинг следва да се счита прекратен,
тъй като считано от 06.07.2018 г. лизингополучателят не е могъл да ползва
лизинговата вещ. Липсват доказателства договорът за лизинг да е бил развален от
лизингодателя преди 06.07.2018 г., макар по делото да е установено от
счетоводната експертиза, че през периода 29.02.2016 г. до 06.07.2018 г. О. не е
заплащал лизинговите вноски. Липсват доказателства и лизингополучателят да е
развалил договора преди 06.07.2018 г. По делото е представена покана от О. до „С.А.Л.“
ООД от 13.02.2017 г., с която е предоставил 7 дневен срок на лизингодатателя да
възстанови внесеното на 30.07.2015 г. капаро за автомобила на стойност 22 000
лв., както и внесените суми по вноски, лихви и застраховки на стойност 25 786
лв., но липсват доказателства тази покана да е била изпратена чрез нотариус и
да е била връчена на лизингодателя. От друга страна, по делото се установи, че
към 13.02.2017 г. ответникът О. е бил неизправна страна по договора за лизинг,
тъй като след 29.02.2016 г. не е заплащал лизингови вноски. След отнемането на
автомобила от държането на О. на 06.07.2018 г. същият няма задължения за
заплащане на лизингови вноски по договора за лизинг, а единствено за периода
29.02.2016 г. – 06.07.2018 г., през който е ползвал автомобила.
От заключението на
счетоводната експертиза, което съдът приема като изчисления и констатации, не и
като крайни изводи, се установи, че през периода 29.02.2016г. - 06.07.2018г. ответникът
не е заплащал лизинговите вноски за автомобила/констативна част на
заключението, таблица към отговор на въпрос трети/. Вещото лице заявява, че на
01.06.2018 г. вземанията по договора за лизинг са прехвърлени на Я.М.И.. По
настоящото дело не е представен договорът за прехвърляне на вземанията по
договора за лизинг. Единствено от отбелязванто върху записа на заповед от
31.07.2015г. е видно, че същият е джиросан на 01.06.2018г. на Я.М.И.. Съдът не
кредитира заключението на вещото лице в частта, в която е посочено, че
ответникът дължи към 01.06.2018 г. сумата от 53 774.92 лв., тъй като видно от
таблицата към въпрос трети в констативната част на заключението в тази сума са
включени вноски и за периода след 01.06.2018 г. до 31.07.2020 г., през който
ответникът не е ползвал лизинговия автомобил. От таблицата към отговора на
въпрос трети от констативната част на заключенито съдът определи размера на
дължимите вноски за периода 29.02.2016 г. – 06.07.2018 г. на 26 316. 81 лв.(26 165.16 лв./вноски за
периода 29.02.2016 г. – 30.06.2018г./+ 151.65 лв./дължима вноска за пет дни на
м.07.2018 г., тъй като автомобилът е отнет на 06.07.2018г. в 08.30 часа). Към задължението на О.
за заплащане на вноските за периода 29.02.2016 г. - 06.07.2018 г. следва да
се прибавят и неизплатените суми за застраховка „Гражданска отговорност“ от 290
лв., за застраховка „Каско“ в размер на 1650лв., за пътен данък за 2016 г. в
размер на 190 лв. и фишове за глоби в размер на 410 лв Така пълният размер на
непогасените задължения на ответника по лизинговия договор за периода
29.02.2016 г. – 06.07.2018 г. възлиза на 28 856.81 лв./ 26 316.81 лв. за
лизинговни вноски + 290 лв. за застраховка „Гражданаска отговорност“ + 1650 лв.
за застраховка „Каско“ + 190 лв. за пътен данък за 2016 г. и 410 лв. за фишове
за глоби/. В таблицата към отговора на въпрос трети са посочени и суми за
допълнителни разходи по лизинговия договор – 200 лева и 2120.51 лева, но не е
ясно какви точно са тези допълнителни разходи, поради което съдът не включи
тези задължения към общия размер на задълженията по договора.
Така общата стойност на
неизплатените задължения на ответника по договора за лизинг за периода 29.02.2016
г. - 06.07.2018 г., през който лизингополучателят е ползвал автомобила, съдът
определи на 28 856.81 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата
част, до пълния предявен размер от 64 825.97 лв./левовата равностойност на 33
145 евро/, искът следва да бъде отхвърен.
По
разноските:
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените в
исковото и в заповедното производство разноски в размер на 1823.74 лв.,
съразмерно на уважената част от иска. При изчисленията съдът взе предвид разноските, за които са представени
доказателства по делото – разноските по заповедното производство за държавна
такса от 1296.52 лв. и за адвокат в размер на 1503.48 лв., както и разноските,
направени в исковото производство за заплатена държавна такса от 1297 лв.
Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 166.45 лв. за вещо лице, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на адвокат М.А.
***, на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 3238.19 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О.В.О.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – за адв. А., че
дължи на Я.М.И., ЕГН **********,***, съдебен адрес:*** – за адв.Б.,
на основание чл.422, ал.1 от ГПК, сумата
от 28 856.81 лв. по запис на заповед
от 31.07.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 12.06.2018 г. до
окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 22.06.2018 г. по
чгр.д. № 38 625/2018 г. на СРС, ГО 157 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 64 825.97 лв., представляваща
левовата равностойност на 33 145 евро.
ОСЪЖДА О.В.О. да заплати на Я.М.И., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в исковото и в заповедното производство разноски в размер общо
на 1823.74 лв., съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Я.М.И. да заплати на О.В.О., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер общо на 166,45 лв., съразмерно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Я.М.И. да заплати на адвокат М.А.А.,***,
с адрес за призоваване:
гр.София, ул.“******, на основание чл. 38,
ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 3238.19
лв., съразмерно на отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ :
.