Решение по дело №6114/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 373
Дата: 13 април 2022 г.
Съдия: Татяна Иванова Тодорова
Дело: 20211720106114
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 373
гр. П., 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря Г.Н.Т.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20211720106114
по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Т.-П.” АД
срещу К.Л.М., ЕГН ********** и адрес: гр. П., ****, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 от ГПК, с които се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1305.61 лева,
представляваща стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр. П., ****, от които главница в размер на 1153.97 лева за
периода от 01.06.2018 г. до 30.04.2019 г. включително, сумата от 151.64 лева – обезщетение
за забава за периода от 09.08.2018 г. до 23.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението на заповед за изпълнение –
10.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №
1339/11.08.2021 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът К.Л.М., чрез адв. В., е подала отговор, с който
е оспорила исковете по основание и размер, като твърди, че ищецът не сочи доказателства
за наличие на облигационна връзка с ответника и на какво основание е възникнала същата,
като е оспорила качеството на собственик на процесния имот, поради което и иска
отхвърлянето им като неоснователни. В отговора на исковата молба е противопоставила
възражения за недопустимост на производството, като твърди, че не притежава пасивната
процесуална легитимация. Същевременно в отговора на исковата молба е заявила, че част от
процесната сума е призната с депозираното против издадената заповед за изпълнение
1
възражение, като е противопоставила и възражение за погасяване по давност на процесните
суми.
В съдебно заседание ищецът се представлява от ю.к. М., която поддържа предявените
искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. В., който не оспорва иска за
главница и лихва за периода от 01.07.2018 до 30.04.2019 г., а за периода от 01.06.2018 г. до
30.06.2018 г. релевира възражение за погасяване по давност на процесните суми. Моли да
им се присъдят сторените по делото разноски.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П.
районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410
ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № 1339/11.08.2021 г. по ч.гр.д. № ***
г. на ПРС, поради което съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да се
произнесе по същество.
Що се отнася до възражението на ответницата, че за 4/6 части от процесните суми
следва да се прекрати производството по делото като недопустимо, тъй като в депозираното
в заповедното производство възражение до тази част сумите са признати, съдът намира
същото за неоснователно. Видно от приложеното в заповедното производство възражение
същото е противоречиво, доколкото е използвана утвърдената бланка на възражение, в
която няма зачертавания на стандартния текст, като по този начин възражението е останало
двусмислено и противоречиво, поради това, че от една страна се твърди недължимост на
вземането по издадената заповед за изпълнение, а от друга страна не се оспорва
дължимостта на процесните суми до 4/6 части от вземанията предмет на иска. От друга
страна в пункт ІІ.1 от депозирания по делото отговор на исковата молба, ответницата
твърди, че не притежава в гр. П. и подробно описан в исковата молба с административен
адрес: гр.П., ***, респ. оспорва размер на правата на собственост и ползване сама и
единствена и от страна на ответницата изцяло, без да е посочен част от периода за който се
твърди това обстоятелство. С оглед на това и не може да се приеме за безспорна
недължимостта на сумата в размер на 762.67 лева, представляваща 4/6 части от предявения
иск за главница за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г. и за сумата от 100.68 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 09.09.2018 г. до 23.07.2020 г., за
безспорно и производството по делото в тази му част да бъде прекратено. Предвид
изложеното, съдът намира предявените искове за допустими и следва да бъдат разгледани
по същество.
По основателността на иска:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ продажбата
на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части
в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия,
2
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно
облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за
определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това
качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на
топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице
отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се
сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от
закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР.
В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна
енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От
своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление
на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за
отопление на общите части (чл.142, ал.1 и ал.2 от ЗЕ), като последните два вида топлинна
енергия съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Съгласно чл.153 от ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140, ал.1, т.3 от ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл.36, ал.3 от ЗЕ.
От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите
условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно
ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да
доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират
своите съконтрахенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която
предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да
бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга
система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна
собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на
топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема
на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на
дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на
3
отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици,
разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на
потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички
индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на
една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените
деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя
реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера
на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от
своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като
изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на
изолация и др. подобни.
Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на
закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и
приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този
смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на
другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия, продавачът изпраща
писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за
топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27,
ал.4 от същите Общи условия, едва след плащане на дължимите суми продавачът издава
документ - квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни
данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и
т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се
основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
В настоящия случай не се спори, че ответницата е собственик на 4/6 ид.ч. от
процесния топлоснабден имот, което обстоятелство е обявено за безспорно и ненуждаещо се
от доказване, с протоколно определение, постановено в проведеното открито съдебно
заседание на 14.03.2022 г.
Съдът намира, че ответницата се явява клиент на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот, като облигационната връзка между страните е възникнала по силата на
закона, а съдържанието на последната е определено от закона и доразвито от общите
условия за продажба на топлинна енергия от „Т.-П.”АД.
Видно от приложената и неоспорена от страните декларация по чл.14 от ЗМДТ,
преценена в съвкупност с приложеното удостоверение за наследници от 10.11.2020 г. се
установява по безспорен начин, че ответницата е съсобственик на 1/2 ид.ч. от процесния
топлоснабден имот на основание покупко- продажба от 26.04.1991 г., а останалата ½ ч. е
била собственост на починалия и съпруг Н.Й.М., отново на основание покупко- продажба от
26.04.1991 г. Няма спор, че процесния имот е придобит от ответницата и покойния и съпруг
4
по време на брака им. Н.Й.М. е починал на 16.03.2019 г., което се установява по безспорен
начин от приложеното по делото удостоверение за наследници от 10.11.2020 г. При това
положение и съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 от СК, разходите за задоволяване на
нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съответно в ал.2 на съща
разпоредба, е регламентирано, че съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за
задоволяване на нужди на семейството, респ. всеки от съпрузите отговаря за цялото
задължение в отношенията към топлопреносното дружество. При тези факти ответницата
отговаря солидарно със съпруга си приживе за задълженията към ищцовото дружество за
периода от 01.06.2018 г. до 16.03.2019 г. за процесния топлоснабден имот, и в тази част
искът за главница за сумата от 642.72 лева е основателен и доказан.
След смъртта на съпруга си – 16.03.2019 г. ответницата е останала собственик на
своите ½ ид.ч. от процесния топлоснабден имот, като по наследство оставено й от
починалия й съпруг е придобила в собственост и част от останалата ½ част от имота. От
останалата от съпруга по наследство ½ част от процесния имот, ответницата е придобила в
съсобственост с другите двама наследници 1/6 ид.ч., а останалите 2/6 ид.ч. са придобити по
наследство от – Д.Н.Й.-син и Л.Н.Й.-син. В тази връзка за процесния период от 17.03.2019 г.
до 30.04.2019 г. ответницата отговаря до 4/6 части, тъй като до тази част е станала
съсобственик на процесния топлоснабден имот и за този период в тази му част искът за
сумата от 296.44 лева е основателен и доказан. В останалата му част за периода от
17.03.2019 г. до 30.04.2019 г. предявеният иск за главница е неоснователен и недоказан.
Ответницата е направила възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно
константната съдебна практика когато потребителите на топлинна енергия заплащат цената
и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение. В
този случай задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане
по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК. В същото
време по силата на чл.422 от ГПК искът ще се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като към този момент ще се считат за
настъпили както материалноправните, така и процесуалноправните последици от
предявяването му. В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед е
подадено на 10.08.2021 г., поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца, чиято
изискуемост е настъпила преди 10.08.2018 г. са погасени по давност.
Тригодишният срок, посочен в чл.111, б.“в“ от ЗЗД, с изтичане на който вземанията
за главница на “Т. – П.” АД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл.114, ал.1 от ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като
в общите условия е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане
на 30-дневен срок след изтичане на периода, за който са отчетени. С оглед на това и предвид
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 10.08.2021 г., то погасено се явява
вземането за главница за периода от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г., или за сумата от 9.97 лева
5
- главница, и искът за този период и размер следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност.
С оглед горното установителният иск за главница на “Т. – П.” АД следва да бъде
уважен за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., за който период вземането срещу
ответницата е в размер на 939.16 лева, а в останалата му част на иска за главница като
погасен по давност за периода 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г. и неоснователен и недоказан за
периода от 17.03.2019 г. до 30.04.2019 г. до пълния предявен размер от 1153.97 лева следва
да бъде отхвърлен.
По отношение на иска за лихва:
Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв
тридесетдневен срок, а съгласно ал.6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на
задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в
размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите
суми.
Ищецът е предявил и иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
обезщетение за забава в размер на 151.64 лева за периода от 09.07.2018 г. до 23.07.2020 г.,
който размер на начислено обезщетение за забава също не е спорен между страните.
Тъй като досежно искът за главница за периода от 01.07.2018 г. до 16.03.2019 г.
ответницата дължи главницата, то искът за лихва в тази му част предвид неговата
акцесорност, за този период в размер на 95.70 лева е основателен и доказан.
За периода от 09.05.2019 г. до 23.07.2020 г. искът за лихва е частично основателен,
тъй като за този период ответницата дължи главница до размер от 4/6 части, поради което и
за сумата от 36.86 лева за този период искът е основателен и доказан и следва да бъде
уважен.
По отношение на искът за лихва за периода от 09.08.2018 г. до 23.07.2020 г., съгласно
разпоредбата на чл. 119 от ЗЗД с погасяване по давност на главното вземане се погасяват и
акцесорните вземания, макар и давността за тях да не е изтекла. Поради това и погасена по
давност е сумата от 0.64 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 09.08.2018
г. до 23.07.2020 г., поради погасяване по давност на главницата за м.06.2018 г., като искът в
тази му част следва да бъде отхвърлен, като погасен по давност.
Предвид горното искът за сумата от 132.56 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 08.09.2018 г. до 23.07.2020 г. е основателен и доказан и до този размер
следва да бъде уважен, а в останалата му част за периода от 09.08.2018 г. до 23.07.2020 г.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за м.06.2018 г., като погасен по
давност, и неоснователен и недоказан за периода от 09.05.2019 г. до 23.07.2020 г. до пълния
предявен размер от 151.64 лева, следва да бъде отхвърлен.
На основание чл.86 от ЗЗД съдът намира, че се дължи и законната лихва за забава
6
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 10.08.2021 г. до окончателното плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГКТ с решението по
установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното
производство, така и в исковото производство.
Ищецът по главния иск претендира направените по делото разноски, като е бил
представляван от юрисконсулт в заповедното, така и в исковото производство. На
основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл. 26 от
Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и
фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева общо за заповедното и исковото
производства, от които: 100.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева – за
заповедното производство.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавни
такси и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производства в общ
размер на 212.22 лева, от които в съответствие с уважената част от исковете му се дължи
сумата от 174.20 лева, която и следва да му бъде присъдена.
Ответникът също претендира присъждане на разноски, представляващи разходи за
заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производство в размер на
200.00 лева – платени в заповедното производство и сумата от 300.00 лева – платени от
ответницата в исковото производство. С оглед отхвърлената част на исковете, на ответника
следва да бъде присъдена сумата в размер на 89.57 лева, представляваща разноски за
заплатено от ответницата адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото
производство, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното П. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от „Т.- П.”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. П., ***, срещу К.Л.М., ЕГН
********** и адрес: гр. П., ****, че ответницата дължи на ищеца сумата от 939.16 лева,
представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ
се на адрес: гр. П., ****, за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г., сумата от 132.56 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 08.09.2018 г. до 23.07.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението на заповед
за изпълнение – 10.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е
издадена Заповед № 1339/11.08.2021 г. по ч.гр.д. № *** г. на ПРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ
7
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ и ПОРАДИ ИЗТЕКЛА ДАВНОСТ исковете за главница в
размер на 214.81 лева за периода от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г. и периода от 17.03.2019 г.
до 30.04.2019 г., и за лихва за забава в размер на 18.98 лева за периода от 09.08.2018 г. до
23.07.2020 г., представляваща обезщетение за забава върху главницата за м.06.2018 г. и за
периода от 09.05.2019 г. до 23.07.2020 г.
ОСЪЖДА К.Л.М., ЕГН ********** и адрес: гр. П., ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Т.-
П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. П., ***, *** сумата от
174.20 лева, представляваща направени разноски за държавни такси и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното и исковото производства, съразмерно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА „Т.- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр.
П., ***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Л.М., ЕГН ********** и адрес: гр. П., **** сумата от 89.57
лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и
исковото производства, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д. № *** г. на ПРС да бъде върнато на
съответния състав на ПРС.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
8