Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ
- 12 състав в публичното заседание на 15.**.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при участието на секретаря………,
като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 2351 по описа за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че е кредитор на първия ответник „Е.7.“ АД, тъй като с изпълнителен лист от 20.**.2014
г., издаден въз основа на влезли сила на 03.**.2014 г. решения: решение № 208/**.01.2013 г. на СГС по
гр.д. № 495/2009 г., от 06.02.3023 г. по гр.д.№ 801/2013 г. на САС и определение на ВКС от 03.**.2014
г., влезли в законна сила на 03.**.2014 г, .(уточнение направено в о.с.з. на
07.06.2019 г.), ответникът е
бил осъден да заплати на К.И.З. и ищцата Д.А.З.
общо разноски в размер на 5340 лв.
Твърди, че решението е влязло в сила на 03.**.2018
г., като на 31.03.2014 г. длъжникът „Б.Г.“ ООД е прехвърлил на „Е.7.“ АД
недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 41 /четиридесет и едно/, находящ се в гр.София,
Столична община, район „Подуяне", ж.к. „********" блок №**/единадесет/,
вход „В" на ІІ-ри /втори/ етаж, състоящ се от една стая, дневна, кухня и обслужващи
помещения, със застроена площ от 61,32 кв.м./шестдесет и едно цяло и тридесет и
две стотни квадратни метра/, при граници по акт за собственост: от
изток-апартамент №42 /четиридесет и две/, от запад - апартамент №40
/четиридесет/, от север - коридор и стълбище, от юг - тревна площ, отгоре -
апартамент №44/четиридесет и четири/, отдолу апартамент № 38 /тридесет и осем/,
заедно с принадлежащото към него ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №12 /дванадесет/ с полезна
площ от 3,20 кв.м./три цяло и двадесет стотни квадратни метра/, при граници по
акт за собственост: от север - коридор, от юг-тревна площ, заедно с припадащите
му се 1,473% /едно цяло четиристотин седемдесет и три хилядни върху сто
/идеални части от общите части на сградата и с толкова от правото на строеж върху
мястото.
Твърди че договорът е предназначен от
длъжника и лицето, с което той е договарял, да го увредят, тъй като към момента на
сключване на договора посочените съдебни актове са били постановени, макар и
невлезли в сила и длъжникът е знаел за възникване на задължението. Тъй като
законният представител на длъжника е бил и законен представител на
приобретателя на сделката, то той е знаел за увреждането. Освен това извежда, от това че сделката е била безвъзмездна, тъй като не е
съществувало валидно задължение, което да бъде погасено чрез прехвърляне на
собствеността - договорът за заем е
симулативен.
Моли да бъде обявена за относнителна
недействителност спрямо него на транслативната сделка.
Ответникът „Е.7.“ АД оспорва иска. Счита, че не са налице законовите п
редпоставки по чл.135 ЗЗД, като съдебните актове се влезли в сила след
прехвръляне на собствеността и липсва намерение за увреждане.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение
№ 208/**.01.2013 г. на СГС по гр.д. № 495/2009 г., влязло в законна сила на 03.**.2014
г., ответникът е бил осъден да
заплати на К.И.З. и ищцата Д.А.З. общо
разноски в размер на 4000 лв. По делото е представено и решение от 06.02.3023 г. по на САС по
гр.д.№ 801/2013 г. на САС, с което
първоинстанционното решение е било потвърдено, като са присъдени разноски от
1000 лв. в полза на ответниците. Не се спори, че с определение на ВКС от 03.**.2014
г. не е допуснал до касация въззивното
решение и е присъдил разноски. Въз основа на тези влезли в сила актове е бил
издаден изпълнителен лист от 20.**.2014 г.
за сумата 5340 лв. Тъй като в ИЛ тя
не е разпределена, следва да се приеме,
че всеки от кредиторите е носител на вземане в размер на 1/2.
С
нотариален акт от 31.03.2014
г., за прехвърляне на недвижим имот вместо изпълнение на парично
задължение, длъжникът „Б.Г.“ ООД е прехвърлил на „Е.7.“ АД
недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 41 /четиридесет и едно/, находящ се в гр.София,
Столична община, район „Подуяне", ж.к. „********" блок №**/единадесет/,
вход „В" на ІІ-ри /втори/ етаж, състоящ се от една стая, дневна, кухня и
обслужващи помещения, със застроена площ от 61,32 кв.м./шестдесет и едно цяло и
тридесет и две стотни квадратни метра/, при граници по акт за собственост: от
изток-апартамент №42 /четиридесет и две/, от запад - апартамент №40
/четиридесет/, от север - коридор и стълбище, от юг - тревна площ, отгоре - апартамент
№44/четиридесет и четири/, отдолу апартамент № 38 /тридесет и осем/, заедно с
принадлежащото към него ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №12 /дванадесет/ с полезна площ от
3,20 кв.м./три цяло и двадесет стотни квадратни метра/, при граници по акт за
собственост: от север - коридор, от юг-тревна площ, заедно с припадащите му се
1,473% /едно цяло четиристотин седемдесет и три хилядни върху сто /идеални
части от общите части на сградата и с толкова от правото на строеж върху
мястото, вместо
плащане на част от дължима по договор за заем сума в размер на 170 000 лв.
По делото е
изслушано заключение на съдебно счетоводна експертизата е дала заключение относно движението на
парични средства по банков път между
дружествата. На лице са два превода от
банкови сметки в евро, като при единият е отбелязан друг договор за заем -
В2/02062008. По отношение на оснаталите е отразено "Договор за заем",
"Кредит", "Договор за кредит", или липсва основание.
Справката е съпоставена с осчетоводеното по
счетоводен регистър Оборотна ведомост за всички сметки (представена е частично)
за счетоводна сметка 229 3 Предоставени заеми Б.Е.Г.ООД за годинин 2008 и 2009,
както и със счетоводен регистър Хронологична ведомост по операции на сметката
(229 3) за същите периоди.
Данните от счетоводната сметка и по банкови
документи са идентични.
За 2008 г. сметка 229 3 Предоставени заеми Б.Е.Г.ООД
за годинин 2008 е дебитирана с 1251836.58 лв. (дебитирането на сметката
означава вземане на Е.7. АД от Б.Г. ООД) и е кредитирана (в намаление на
вземането) с 872 300.18 лв. Остатък за погасяване/връщане към 31.12.2008 - 379
536.40 лв.
За 2009 г. сметка 229 3 Предоставени заеми Б.Е.Г.ООД
за годинин 2008 е дебитирана с нови 332 000.00 лв. и е кредитирана 257 300.00
лв. Остатък за погасяване/връщане към 31.12.2009 - 454 236.40 лв.
Сумите в евро са били включени в справката по причина, че са осчетоводени по една и съща счетоводна сметка с
останалите суми, т.е. от наличната по счетоводните регистри информация не може
да се заключи че става дума за движение на суми по два договора между
дружествата. От друга страна като основание за превеждане на сумата от страна
на „Е.7.“ АД по банково извлечение е посочено Договор за заем В2/02062008,
който номер не съвпада с приложения по делото. Договорът приложен по делото е без номерация.
Извън преведената сума в евро предоставени
от „Е.7.“ АД на „Б.Г.“ ООД са преведени суми в размер в размер на 753 000.00
лв.
Сумите са предоставени с ** броя плащания
на различна стойност. Основанията на плащаният по банкови документи (където се
виждат) са „Доп.парични вноски“, „договор за заем“, „договор за кредит“,
„заем“.Всички плащания са отразени по една и съща
счетоводна сметка - 229 3 Предоставени заеми Б.Е.Г.ООД.
За години 2008 и 2009 по данни от банковите
документи и счетоводните регистри и извън преведената сума в размер на 446 000
евро (левова равностойност 872
300.18) „Б.Г.“ ООД превежда на „Е.7.“ АД сума в размер
на 257300.00 лв.
Към 31.12.2009 г. остатъкът за
възстановяване е 454 236.40 лв. Това е и крайното салдо по сметка 229 3
Предоставени заеми Б.Е.Г.ООД към 31.12.2009 г.
Оборотите по сметка за заеми Б.Е.Г.ООД към
31.12.2009 г. за 2010 г.и за 20** г. са само кредитни - отчетени са само
погасявания на първоначално дължимата сума. За 2012 г и 2013 г. няма
осчетоводени операции по счетоводната сметка. Данните са от различен от
първоначалния счетоводен софтуер. Има приемственост на салдата крайно към
31.12.2009 и начално - към 01.01.2010 г.
С дата 10.08.2010 г. е осчетоводена сумата
15 000 лв. в кореспонденция на сметката за предоставени заеми със счетоводна
сметка за парични средства 5031 Разпл.с/ка в Прокредитбанк **********. С дата
30.12.2010 г. в намаление на вземането е осчетоводена сума 38 500 лв. в
кореспонденция на сметка 1595 Други заеми и дългове Е.Ф.АД. С дата 10.05.20**
г. е осчетоводена сумата 8 200 лв. в кореспонденция на сметката за предоставени
заеми със счетоводна сметка за парични средства 5032 Разплащателна сметка на Емпорики банк 100191 7200.
Към 30.09.20** крайна дата на счетоводен
регистър Главна книга на сметка Предоставени заеми Б.Е.Г.ООД вемането на „Е.7.“
АД от Б.Г. ООД е в размер на 392 536.40 лв.
На експертизата са представени данни от поне 3
счетоводни бази. През процесния период има промяна в обслужващите счетоводства.
По данни от счетоводна Справка по дати за
период 01.06.20** до 31.05.2015 г. на дата 01.08.20** г. е осчетоводено още
едно погасяване в размер на 4 800 лв. Други осчетоводявания за 20** г. няма.
Салдо на вемането на „Е.7.“ АД от Б.Г. ООД лъм 31.12.20** г. - 387 736.40 лв.
За 2012 и 2013 г. няма движение по
сметката. Счетоводната сметка но която се отчита разчетите с Б.Г. ООД вече е
225 Предоставени дългосрочни заеми в лева.
Задължение на Б.Г. ООД към „Е.7.“ АД към
31.12.2013 г. по сметка 225 Предоставени дългосрочни заеми в лева - 387 736.40
лв.
По данни от счетоводен регистър Хронологични ведомост
по операции за период
31.12.2008 г. на счетоводна 496 Разчети за
лихви, партида 1 3 Б.Г. ООД - с мемориален ордер (МО) на 31.12.2008 г. са
начислени лихвени задължения в размер на 16295.50 лв. Счетоводната опреация е в
кореспонденция със счетоводна сметка 721 Приходи от лихви по банкови сметки.
По данни от счетоводен регистър Хронологична
ведомост по операции за период 31.12.2009 г.
на счетоводна 496 Разчети за лихви, партида 1 3 Б.Г. ООД - с мемориален ордер
(МО) на дати 31.03.2009, 30.06.2009, 30.09.2009, 31.12.2009 31.12.2013 г. са
начислени лихвени задължения общо в размер на 82 561.89 лв. Счетоводните
опреации са в кореспонденция с счетоводна сметка 721 Приходи от лихви по
банкови сметки.
По сметката за приходи има салдо от
предходен период 1.6295.50 лв.
Общо задължение за лихви по счетоводни
дании към 31.12.2009 г. - 98 857.39 лв.
Сумата по лихвения лист съвпада с
осчетоводената сума. Счетоводни данни за начисляване на лихви за следващи
периоди не са представени.
Договор за цесия от 10.01.2014г„, сключен между „Е.
70” ООД- Цедент и „И. ИВ” ЕООД- Цесионер:По силата на договора „Е. 70” ООД
прехвърля част от вземането си от „Б.Г.” ООД, в размер на 351 000 лева Общото
вземане според договора за Цесия е 521 822.45 лв (главница и изтекли лихви,
изчислено към 31.12.2013 г. Цесионерът придобива вземането за сумата от 200 000
лв.
По счетоводни данни със сумата „Е. 70” ООД
отписва счетоводно вземане за лихви в размер на 134 086,05 лева. Има разлика
между начислените задължения за лихви в размер на 98 857.39 лв. и отписаните
лихвени задължения в размер на 134 086,05 лева.
Разликата е в размер на 35 228.66 лв. Към
момента на формиране на заключението тази разлика не е уточнена.
Отписване на вземания по сметка 225:Взети
са две счетоводни операции — погасяване с остатъка до 200 000 лв. в размер на
65913.95 (200 000 - 134 086.05 лв.) и погасяване на 151 000 лв. с отнасяне по
сметка за разходи на разликата между престираното и полученото по договора за
цесия. Общо в намалението на вземането по сметка 225 част от главницата по
заема в размер на 216 913.95 лв. Счетоводните операции са с дата 10.01.2014 г.
Остатък по сметката след отписването 170
822.45 лв. Отписана след нотариалния акт сума е в размер на 170 000 лв. Счетоводната дата е 31.03.2014
г.
Остатък след отписването по партидата на „Б.Г.”
ООД по счетоводна сметка 225 Предоставени дългосрочни заеми в лева към
31.03.2014 г. - задължение в размер на 822.45 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна
следното:
Съобразно
разпоредбата на чл.135, ал.1 и ал.3 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът
е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Когато действието е
извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било
предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди
кредитора.
В случая се
твърди вземане за разноски изходящо от съдебен акт. В този случай влизането му
в сила се явява момента на неговото
възникване (РЕШЕНИЕ № 264 ОТ 18.12.2013 Г. ПО ГР. Д. № 915/2012 Г., Г. К., ІV Г. О.
НА ВКС). Макар
сумата да е била присъдена с определение от **.01.2013 г., до влизането му в
сила вземане с такова основание липсва, като законът не предава релевантност на
правните очаквания на страните във връзка с изхода от делото. Следователно
твърденията в тази насока са неотносими и не следва да се обсъждат.
Не
следва са се обсъждат и доводите свързани с другия кредитор по съдебния акт - К.З..
Неговото потестативно право не е предмет
на делото, съответно дали действията са били насочени към увреждане на правата му е без правно значение. Субективните предели
на постановените съдебни актове с негово
участие не се разпростират върху настоящото производство.
Разпоредителната
сделка е сключена на 31.03.2014
г. Вземането е
възникнало на 03.**.2014 г., т.е. след
транслирането на собствеността. Следователно на доказване подлежат
предпоставките по чл.135, ал.3 от ЗЗД, т.е. че е било предназначено
от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
С разпоредбата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД се
санкционира виновното намерение и извършеното действие е опорочено от
осъществяване на това намерение, а не от факта на разпореждане с имущество на
длъжника, което предхожда пораждане на вземането. Намерението за увреждане
трябва да се докаже от ищеца. Оборимата презумция по чл. 135, ал. 2 ЗЗД в този
случай не се прилага. Правното основание се извежда от наведените в исковата
молба обстоятелства по предявения иск. / решение № 179 от **.05.20** г., по гр.
дело № **98/2010 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. /
Доколкото
страните по правоотношението са ЮЛ, релевантно е намерението на техните законни
представители - ФЛ.
Това налага
да се извърши преценка дали релевираните и доказани от ищеца обстоятелства
водят до извода за наличие на намерение за увреждане.
По делото
липсват преки доказателства за този елемент от фактическия състав на
потестативното право. В същото време съдът намира, че и от установените факти в
тяхната съвкупност, не може да се направи косвен извод за наличие на за наличие на
намерение.
Както се посочи по-горе, в случая
знанието не се явява достатъчна предпоставка, като общото представителство на двете ЮЛ от Нейчо Христов не води до извод за специфичната
противоправна цел, нито за извода, че е договарял сам със себе си, тъй като
изявлението е правено от името на различни правни субекти.
Ищецът
твърди, че договорът е привиден в частта относно погасеното с прехвълянето на
собствеността парично задължение. Страните са имали намерение да транслират
вещното право, за това договора е действителен, но при липса на намерение за
погасяване на паричното задължение, тъй като е липсвало валидно заемно
правоотношение, т.е. прехвърлянето е било е безвъзмездно. Безвъзмездността има значение при
хипотезата на ал.1 на с.з. В настоящото
производство тя би била правно значима единствено
в контекста на намерението за увреждане.
Договорът за заем е сключен през 2008 г., като съгласно експертизата е налице превод на суми на това
основание, съответно и частично погасяване. Част от вземането е било прехвърлено
на трето лице по договор за цесия. Макар вещото лице да сочи, че в преводните
документи да не е отразен конкретния
договор за заем, а в един случай да е посочен № на договор, като процесния
няма номер, то несъмнено между страните е налице заемно правоотношение още от
2008 г., по което сумите са дадени и не са били изцяло върнати, при това в размер над цената над договора от 170 000
лв.(съгласно експертизата остатъкът е 822,45 лв.) В случая те са се съгласили
кой е съществуващия между тях договор,
стойността на погашението, отразили са го в договора от 31.03.2014 г. и
счетоводно са уредили отношенията си. Не е логично при наличие на доказана правна връзка, те да отразят несъществуваща
такава. Тази хипотеза е различна от случая, когато между страните не се
установи изобщо да е имало договор с
такъв характер, или сумите да не са били предадени, или да са върнати в пълнен
размер, което би наложило извода, че липсва парично задължение.
Тъй като
безвъзмездността не е установена, нейното значение не следва да се обсъжда.
Трябва да се
отбележи, че представеното от страната решение на СГС(на съда е служебно
известно, че то е влязло в сила, предвид недопускането до касация на
потвърдително апелативно решение, обявено на сайта на ВКС) по предявен от К.З.
иск, представено като практика касаеща
аналогични обстоятелства, се отнася до друга
фактическа обстановка. Предмет е бил вземане
по чл.55 ЗЗД, видно о мотивите, което е възникнало преди транслативната сделка. Следователно там са
подлежали на установяване предпоставките
по чл.135, ал.1 ЗЗД, а не по ал.3 с.з. Вземанията в настоящото производство са за разноски, възникващи от
самото решение, за това релевантен е моментът на влизането на съдебните актове
в сила.
В тежест на ищеца
следва да се възложат направените от ответника разноски - 1800 лв. адв.
възнаграждение и 400 лв. за ССЕ.
Неоснователно е
възражението за прекомерност на адв. възнаграждение, тъй като то е съответно на
фактическата и правна стойност на делото и Наредбата № 1 МРАВ.
Воден
от горното, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ПРЕДЯВЕНИЯ от Д.А.З., ЕГН:**********,***, чрез К.И.З. - съпруг, срещу „Е.7.“ АД, ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление:***, р-н
Триадица, ж. к. СтрЕ.ще, ул. „********, ет. 1, ап. офис 1, иск с правно основание чл.135,
ал.3 ЗЗД, за установяване на недействителност по отношение на ищеца извършеното прехвърляне на недвижими имоти вместо
изпълнение на парично задължение с HOTАРИАЛЕН
АКТ за № 124, том I, per. № 1003, дело 69/2014г., сключен на 31.03.2014г. между К.А.М., действащ в
качеството му на управител и представител на „Б.Г.” ООД като ПРЕХВЪРЛИТЕЛ и Н.С.Г.действаща
в качеството и на изпълнителен член на съвета на директорите и представител на
„Е.7.” АД като ПРИОБРЕТАТЕЛ, на недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 41 /четиридесет и едно/,
находящ се в гр.София, Столична община, район „Подуяне", ж.к. „********"
блок №**/единадесет/, вход „В" на ІІ-ри /втори/ етаж, състоящ се от една
стая, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 61,32 кв.м./шестдесет
и едно цяло и тридесет и две стотни квадратни метра/, при граници по акт за
собственост: от изток-апартамент №42 /четиридесет и две/, от запад - апартамент
№40 /четиридесет/, от север - коридор и стълбище, от юг - тревна площ, отгоре -
апартамент №44/четиридесет и четири/, отдолу апартамент № 38 /тридесет и осем/,
заедно с принадлежащото към него ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №12 /дванадесет/ с полезна
площ от 3,20 кв.м./три цяло и двадесет стотни квадратни метра/, при граници по
акт за собственост: от север - коридор, от юг-тревна площ, заедно с припадащите
му се 1,473% /едно цяло четиристотин седемдесет и три хилядни върху сто
/идеални части от общите части на сградата и с толкова от правото на строеж
върху мястото.
ОСЪЖДА
Д.А.З., ЕГН:**********,***, чрез
К.И.З. - съпруг, ДА ЗАПЛАТИ НА „Е.7.“ АД, ЕИК: ******** със седалище и адрес на управление:***, р-н Триадица, ж.
к. СтрЕ.ще, ул. „********, ет. 1, ап. офис 1 сумата 2000 лв. разноски на осн. чл.78, ал.3 ГПК
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: