№ 6578
гр. С, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110106149 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени установителни искове от Етажна собственост с
административен адрес в АДРЕС представлявана от управителя С.И. Т. против ПЛ. ХР. К. с
правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС вр. чл. 41 ЗС за
признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 1005.59
лева, включваща сумата 576.00 лева - вноски за управление на ЕС, за поддръжка на
зелените площи, за ел. енергия и за поддръжка за всеки обитател за апартамент №12 за
периода 01.02.2018 г. до 31.07.2019 г., сумата 120.60 лева – вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“ за апартамент №12 за периода 01.02.2018 г. до 31.07.2019 г., сумата 62.16 лева –
обезщетение за забава за периода 01.03.2018 г. до 02.10. 2019 г. върху задълженията за
апартамент №12, сумата 198.00 лева - вноски за управление на ЕС, за поддръжка на зелените
площи, за ел. енергия за магазин №2 за периода 01.02.2018 г. до 31.07.2019 г., сумата 28.62
лева - вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за магазин №2 за периода 01.02.2018 г. до
31.07.2019 г., сумата 20.21 лева – обезщетение за забава за периода 01.03.2018 г. до 02.10.
2019 г. върху задълженията за магазин №2, ведно със законната лихва върху главниците от
03.10.2019г. до окончателно изплащане на задълженията, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№56541/2019 г. по описа на СРС, 78 състав.
Ищецът твърди, че с решение на Общото събрание на ЕС от 22.01.2018 г. е определен
размера на таксите за управление, поддръжка на зелените площи, ел. енергия на абонатната
станция и фонд „Ремонт и обновяване“ за апартаменти и за магазини, както и сумата от по
7.00 лева/месечно за всеки обитател на апартамент, който е навършил шестнадесет години.
Поддържа, че ответникът като собственик на апартамент №12 и магазин №2 не е заплащал
дължимите за периода от м.02.2018 г. до м.07.2019 г. такси. Счита, че той следва да отговаря
за таксата, дължима от обитателите на апартамент №12 предвид родителската отговорност и
солидарността между съпрузите за този вид задължение, въз основа на която изпълнение
може да се иска от когото и да е от длъжниците. Поради липсата на плащане в предвидения
за това срок, а именно до края на месеца, за който се дължат таксите, ищецът претендира и
присъждането на обезщетение за забава за периода 01.03.2018 г. до 02.10.2019 г. в общ
размер 82.37 лева. Претендира и присъждането на законна лихва и сторените разноски.
В срока за отговор ответникът е депозирал такъв, в който излага твърдения за
неоснователност на исковете. Оспорва по ответникът да е легитимирн да отговаря за
1
заплащането на таксата припадаща се на съпругата и сина му. Поддържа, че е извършил
ремонт със собствени средства на покривна тераса, представляваща обща част на сградата,
поради наличие на теч. Посочва, че извършените разходи за ремонта възлизат на сумата
4674.24 лева с ДДС, с която сума заявява, че прави съдебно прихващане с претенциите за
дължими вноски за ЕС до размера на по – малката сума. С оглед извършеното прихващане
счита, че исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни. Претендира
присъждането на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
За основателността на исковете иска по чл. 422 ГПК вр. вр. чл. 38, ал. 2 ЗУЕС, вр. чл.
41 ЗС в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е собственик на процесните обекти в
сградата, находяща се на АДРЕС в режим на етажна собственост, че е налице влязло в сила
решение на Общото събрание на етажната собственост, от което се поражда задължение за
ответника като собственик на самостоятелни обекти в сградата да го изпълни в определения
срок, както и размера на задълженията. При установяване от ищцовата страна на горните
факти ответникът следва да докаже, че е погасил процесните задължения.
Не е спорно между страните, че ответникът е собственик на апартамент №12 и на
магазин №2 в сградата, която е в режим етажна собственост и се намира в АДРЕС.
По делото са представени протокол от ОС на ЕС от 22.01.2018 г. и от 14.01.2019 г., с
обективирани в тях решения за избор на управителен съвет на ЕС и на негов председател в
лицето на С.И. Т.. Размерът на претендираните месечни такси не се оспорва от ответника, а
и видно от приобщения по делото протокол от ОС на ЕС от 22.01.2018 г. същият съдържа
обективирани в себе си решения за определяне размера на дължимите месечни разходи за
управление, за облагородяване и озеленяване и за ток на абонатната станция за имот
независимо дали е жилищен или търговски, както и за разходите за управление и поддръжка
като почистване, ток на стълбището и асансьора и поддръжка на асансьора, дължими от
всеки обитател в сградата. На същото събрание на ЕС е взето решение и за размера на
дължимите вноски за фонд „ремонт и обновяване“.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 8 от ЗУЕС, етажните собственици имат
задължението да изпълняват решенията на органите по управление на етажната собственост,
като съгласно т. 9 и т. 10 от същата разпоредбата, са длъжни да разходите за ремонт,
реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно обновяване на общите части на
сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд
„Ремонт и обновяване", съразмерно с притежаваните идеални части, заплащат разходите по
управление и поддържането на общите части на сградата. Съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС,
решенията на общото събрание се изпълняват в определените от тях срокове като дори и
незаконосъобразните решения на общото събрание подлежат на изпълнение, ако не са
оспорени в срока по и отменени от съда.
В настоящото производство се дължи произнасяне относно размера на възприетите по
установения за това ред дължими суми от етажните собственици, за фонд „Ремонт и
обновяване“, както и дали същите са били изплатени в установения за това срок.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че органът по
управление на процесната етажна собственост - общото събрание, е обсъдил и взел решение
за размера на месечните паричните вноски за управление – 5.00 лева, за поддръжка на
зелените площи – 5.00 лева, за ел. енергия на абонатната станция – 1.00 лев, разходи за
поддръжка на обитател - 7.00 лева и за фонд „Ремонт и обновяване“. В този смисъл е
приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза. В случая, при
разглеждане на настоящия правен спор от значение е установяване на взетото от общото
събрание на етажната собственост решение относно размера на дължимите вноски и техния
вид, както и начина и срока за плащането им, като не подлежи на самостоятелно изследване
законосъобразността и в този смисъл валидността на взетото решение. По делото не се
2
установява решенията на общото събрание, обективирани в приетите по делото протоколи
да са били атакувани по установения за това ред и съответно отменени или изменени,
поради което да не се дължи изпълнение на установеното в тях, респ. същите са породили
правни последици. Ето защо съдът приема, че са били взети валидни решения на общо
събрание на етажните собственици за заплащане на претендираните вноски. По отношение
претенцията на ищеца ответникът да заплати дължимите месечни вноски в размер на по
7.00 лева за всички обитатели на апартамент №12 следва да се посочи, че сумите се дължат
от собственика за членовете на неговото домакинство, каквото качество имат съпругата и
детето, видно от приобщеното копие на домовата книга на ЕС, поради което претендираните
суми съдът счита за дължими от ответника.
Ответникът не е ангажирал доказателства, а и не твърди да е заплатил задълженията
си, поради което и предвид изложеното по-горе се налага извод за основателност на
претенциите на ищеца за заплащане на дължимите вноски за ЕС за периода 01.02.2018 г. до
31.07.2019 г.
Предвид установяване дължимостта на претендраните от ищеца суми за главница
следва да се разгледа и направеното от ответника възражение за прихващане с вземането му
в размер на 4674.24 лева за направен ремонт на обща част в сградата. В тежест на ответника
е да установи при условията на пълно и главно доказване, че ремонтът на терасата е
извършен, че същата представлява обща част на ЕС, както и че е заплатил сума поне в
твърдения размер. По делото е приобщен фискален бон от 08.08.2019 г. за сумата 4674.00
лева ведно с фактура №1115/18.08.2019 г. за плащане за СМР на тераси по сметка, издадена
от „Макстрой – 2“ ООД с получател процесната етажна собственост, както и сметка за
ремонт на тераса от „Макстрой – 2“ ООД. Липсват обаче доказателства, че твърденият
ремонт е бил извършен, както и че същият касае обща част на сградата, в който случай
съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС ответникът има право да му бъдат възстановени
средствата или да се прихванат от дължимите от него вноски. Възможността за представяне
на релевантни доказателства от страна на ответника за доказване направеното възражение за
прихващане е била преклудирана с приключване на първото по делото открито съдебно
заседание, в който смисъл са и мотивите на горната инстанция в разпореждането по чл.
267 ГПК и който пропуск не можеше да бъде саниран при настоящото разглеждане на
делото върнато на друг състав на съда за произнасяне по съществото на делото. Предвид
това и съобразявайки последиците от разпределената доказателсвена тежест съдът намира,
че възражението за прихващане на ответника следва да се отхвърли като неоснователно.
По отношение претенциите на ищеца за присъждане на обезщетение за забава за
периода 01.03.2018 г. до 02.10. 2019 г. върху задълженията за заплащане на дължимите
вноски към ЕС следва да се посочи, че вземането за лихва има акцесорен характер и за
дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период. Съдът формира правни изводи за наличие на
главен дълг в претендираните размери и предвид липсата на плащане в срока за това,
обезщетенията за забава в установените в заключението на съдебно – счетоводната
експертиза размери следва да се присъдят на ищеца.
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца, който
претендира такива за държавна такса и за адвокатско възнаграждение. В съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство, както и при предходното разглеждане на делото пред СРС. Предвид
това в полза на ищеца следва да се присъди сумата 380.85 лева за държавна такса и
адвокатско възнаграждение в заповедното производство, сумата 620.00 лева за държавна
такса, депозит за вещо лице и адвокатски хонорар по гр.д. №74404/2019 г. по описа на СРС,
78 състав, както сумата в размер на 400.00 лева за процесуално представителство в
настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 38,
ал. 2 ЗУЕС вр. чл. 41 ЗС, че ПЛ. ХР. К. ЕГН ********** с адрес: гр. С, АДРЕС дължи на
Етажна собственост с административен адрес в АДРЕС представлявана от управителя С.И.
Т. сумата 1005.59 лева, включваща сумата 576.00 лева - вноски за управление на ЕС, за
поддръжка на зелените площи, за ел. енергия и за поддръжка за всеки обитател за
апартамент №12 за периода 01.02.2018 г. до 31.07.2019 г., сумата 120.60 лева – вноски за
фонд „Ремонт и обновяване“ за апартамент №12 за периода 01.02.2018 г. до 31.07.2019 г.,
сумата 62.16 лева – обезщетение за забава за периода 01.03.2018 г. до 02.10. 2019 г. върху
задълженията за апартамент №12, сумата 198.00 лева - вноски за управление на ЕС, за
поддръжка на зелените площи, за ел. енергия за магазин №2 за периода 01.02.2018 г. до
31.07.2019 г., сумата 28.62 лева - вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за магазин №2 за
периода 01.02.2018 г. до 31.07.2019 г., сумата 20.21 лева – обезщетение за забава за периода
01.03.2018 г. до 02.10. 2019 г. върху задълженията за магазин №2, ведно със законната лихва
върху главниците от 03.10.2019г. до окончателно изплащане на задълженията, за които суми
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№56541/2019 г. по описа на СРС, 78 състав.
ОСЪЖДА ПЛ. ХР. К. ЕГН ********** с адрес: гр. С, АДРЕС да заплати Етажна
собственост с административен адрес в АДРЕС представлявана от управителя С.И. Т. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 380.85 лева – разноски в заповедното производство,
сумата 620.00 лева -разноски по гр.д. №74404/2019 г. по описа на СРС, 78 състав и сумата
400.00 лева -разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4