Р Е Ш Е Н И Е
гр.Елин
Пелин, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав,
в публичното си заседание на двадесет и осми април две хиляди
двадесет и втора година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при
секретаря Любка
Костова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 944 по описа
за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба
и уточнение към нея от 15.08.2019 г. ищецът твърди, че С. р. с. е забавил
разглеждането на гражданско дело № 29674/2013 г. по опис СРС, 45-ти състав. Допуснати били процесуални нарушения
по делото, като липса на подаден отговор на исковата молба, размер на исковата
претенция, както и противозаконно допусната неравнопоставеност на страните в процеса.
Твърди се, че
делото трябвало да приключи на всички инстанции до 01.01.2016 г., която дата и
разумния срок за приключването му. След тази дата ищецът търпял вреди, които
продължаващи и към момента, тъй като делото все още не е приключило. Самите
вреди ищецът определя, като обида и огорчение, продължително нервно напрежение,
стрес и претоварване на здравето му, нерви, тормоз, притеснения от сътворяване
и обявяване на юридически фалшификати и натоварване на нервната му система.
Иска се съдът да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
500.00 ЕВРО, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, които са резултат от нарушено право на ищеца на
решаване в разумен срок на заведено от него гр.д.№ 29674/2013 г. по опис СРС,
45-ти състав, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 29.07.2019 г., до
окончателното изплащане.
Претендира разноски
по делото.
В срока по
чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който се оспорва
по основание и размер предявения иск. Поддържа се, че продължителността на
производството следва да бъде преценявана с оглед неговата фактическа и правна
сложност, поведението на компетентните органи, както и на страните и в частност
това на носителя на правото. Ответникът оспорва забавянето на производството по
гр.д. № 29674/2013 г. по описа на СРС да се дължи на поведението на съда, още
повече, че СРС е един от най-натоварените в страната. Посочва, че след
разрешаване повдигната от СРС препирня за подсъдност, делото е приключило в
разумен срок, като на 19.01.2018 г. е постановено определение по чл.140 от ГПК,
с което в кратък срок - на 03.04.2018 г. е насрочено открито съдебно заседание,
а крайния съдебен акт е постановен в рамките на предвидения тримесечен
инструктивен срок, т.е. на 25.06.2018 г..
Ответникът
въвежда съображения, че липсва пряка причинно-следствена връзка между
претендираните вреди и твърдяното забавяне на разглеждането на делото.
Прави възражение
за завишен размер на претендираните вреди.
Претендират се
разноските по делото.
Гр.д. № 29674/2013г. по описа на РС София е
образувано по искова молба от И.А. К., депозирана на 10.07.2013 година. С разпореждане от 09.09.2013г. на съдия-докладчик исковата молба е била
оставена без движение за отстраняване нередовности по молбата. Съдът, като е съобразил указания по делото, дадени от СГС с Определение № 1673/ 27.01.2014г. и че е изтекъл срока за ищеца за отстраняване на
констатираните нередовности, с Разпореждане
от 03.02.2014г. е върнал исковата молба, за което разпореждане на
СРС И. К. е бил уведомен на 05.02.2014
година.
С инцидентен установителен иск от 28.04.2014г. И. К. чрез СРС е сезирал Софийски градски съд за
установяване по гр.д. № 29674/2013г. на:“ воден
пред РС
Мездрав по гр.д. № 28/2002г. противозаконен , симулативен , недопустим и нищожен процес за развод, както
и за установяване на противозаконни действия и
бездействия от длъжностни лица
на РС- М по същото дело“.
Със Заявление от 25.05.2015 година до Софийски градски съд И. К. е поискал възстановяване на срок по чл.64 от ГПК, като е приложил и
декларация от същата дата за материално и гражданско
състояние, във вр . с чл.83, ал.2 ГПК.
С определение от 21.06.2016 година съдия –докладчикът по гр.д. № 29674/2013г. по
описа на РС Со е повдигнал спор за
подсъдност пред Върховен касационен съд.
С Разпореждане от 02.09.2017г. исковата молба на И. К. по гр.д. № 29674/2013г. по описа на
РС Со, заедно с приложенията към нея, са
изпратени на насрещната страна за
отговор в едномесечен срок, като книжата
са били получени от Община Ковачевци на 21.09.2017 година.
С Определение от 19.01.2018г. по гр.д. № 29674/2013г. по описа на РС Се
изготвен доклад по чл.140 ГПК и делото
насрочено в о.с.з. на 03.04.2018 година
/л.118/. На последната дата е проведено
редовно съдебно заседание, в което е приет проекто-
доклада по делото, приети са доказателствата и е даден ход по същество на
делото.
С Решение №
436291/25.06.2018г. съдът се е произнесъл по същество на спора по гр.д.№
29674/2013г. по описа на РС Междувременно ищецът по делото е депозирал до СГС, чрез СРС жалба за бавност от 12.06.2018
година.
Решението от 25.06.2018г. е връчено на ответника - Община
Кна 16.08.18г. а на ищеца И.К. на 04.02.2019г. чрез пълномощника по делото. По така постановеното
решение съдът е допуснал поправка на ОФГ, инициирана с Определение от
21.05.2019г. на СГС по в.гр.д. №
5807/19г., трети-Б състав, който е прекратил пред себе си производството по въззивна жалба от И. К. и изпратил делото
на СРС. Решението от 19.08.2019г. е съобщено на И. К. на 09.09.2019.
/л.171 от делото/.
В показанията си св. Д. сочи, че с ищеца се познават и
знае, че той води дела против съда, защото му бавят делата. Предния път била в СРС, където я разпитвали. Делото се
водело от 2013 година в СРС. Съдът му бавел делото, което му причинявало
психическо разстройство, притесение, че вече толкова години не може да вземе
решение по това дело. Той споделял, че Община К. или укривала документи, които
трябвало да се представят по неговото дело. Правели му изменение на исковете,
като той искал едно, те му изменяли исковете.
От показанията на св. И. е видно, че с ищеца са първи
братовчеди и от много отдавна си общуват. Темата за делата я захванали, тъй
като и свидетелката води дела, но с
Топлофикация, откъдето тръгнали разговорите. Знае за неговото дело в СРС, което
се бавело. Чакал мотиви, нервил се. И. вярвал в
правосъдната система и затова влагал
много нерви и енергия. И. се нервирал, че изисквал едни документи, а те
не били представени в срок, за да се произнесе съда и той се нервирал за
бавност. Объркан бил и някакъв документ, като той поискал една сума , а съдът
постановил друга сума.
До И. К. е
изпратено и съобщение от дата 01.03.2021г.
по гр.д. № 29674/13г., с което евудомен
, че е освободен по делото от заплащане на
държавна такса в производство по обжалване на определение от 27.11.2020г..
По делото е допусната СПхЕ от 17.03.2022г. изготвена от
в.л. Д-р Е.М.. В.л. дава заключение на база на личностовия профил на ищеца, че личността на и. К. е по- сензитивна, трудно адаптивна и приспособима към
събития носещи фрустрация и несъгласие с
убеждението за правота. Приема се със заключението по експертгизата , че
напълновъзможно е процесните събития да
са повлияли симптомите, които заявява ищеца. В такива моменти са възможни
состояния на изчерпаност в
психоемоционален план, без това да засяга начина на живот на И. К..
Към момента на изследването волевите процеси не
са засегнати, като няма данни които
от минал период да потвърждават или отричат преморбидното развитие на ищеца, освен
неговите субективни. Приема се със заключението, че ищецът е изпитвал
негативни емоции, като гняв, безсилие, емоционална изчерпаност на фона
на нестабилна хемодинамика при състояние на стрес.
Приема се със заключението на експерта , че всяка ситуация на стрес и на
негативни преживявания би го довела до изчерпване в хемодиначимен план, болки и
страдания в психоемоционалния регистър.
Претърпял е негативни емоции и преживявания. Приема се, че е налице страдание с
дълга давност, която не може да бъде
лимитирана, но ищецът избира за разрешаване на житейските си проблеми законно
допустимия начин, което определя критичността на мисловния процес.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните в процеса доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Гр.д. № 29674/2013г. по описа на СРС е образувано на 10.07.2013 година. С
Разпореждане на съда от 09.09.2013г.
исковата молба е била оставена без движени с указания за отстраняване нередовности по същата. При предпоставките по чл.129,
ал.4, вр. с ал.3 ГПК на 03.04.2014г. производството по делото е било
прекратено, като прекратителното определение на съда е обжалвано , а пред СГС
ищецът по делото , който и ищеца в настоящото производство, чрез пълномощника
си по делото е въвел по същото дело инцедентен установителен иск. Пак пред СГС И. К.,
чрез упълномощения адвокат е депозирал и заявление по чл.64 ГПК за
възстановяване на срока. След връщане на делото от СГС на РС- София съдията докладчик е повдигнал спор за подсъдност от дата 21.06.2016 година. На
02.09.2017г. съдия- докладикът по делото
е разпоредил връчване на книжата заедно с исковата молба на И.К. за отговор от ответника в едномесечен
срок от получаването им. Определение по чл.140 ГПК съдът е изготвил на 19.01.2018г.. Със същия съдебен акт съдът
е определил и дата за разглеждане на делото в открито съдебно заседание. Такова
е проведено на 03.04.2018г.и в същото е даден ход по същество на спора. На
25.06.2018г. съдията –докладчик е
обявил Решение № 436291 по гр.д. № 29674/2013г. на СРС с правно
основание на предявения иск чл.49, вр. с чл.45 , ал.1 ЗЗД и цена на иска
300.00 лева/вж. решение по допусната поправка
на ОФГ/. След инициирано въззивно обжалване пред СГС, последният е върнал
делото на СРС за произнасяне по чл.247 ГПК, касателно установена ОФГ относно
цената на предявения иск. С Решение от
19.08.2019г. СРС е допуснал поправка на ОФГ в постановеното на 25.07.2018г. решение.Съгласно писмо изх. №
32166/24.03.21г. на СРС по делото е
постановено последващо решение от 19.08.2019г., влязло в сила на 10.10.2020г.,
след което отново по инициатива на СГС в
производство по въззивното обжалване , делото отново е върнато на
първоинстанционния съд за отстраняване
на ОФГ, този път относно възприетия и с диспозитива на решението размер на
ръзноските по делото / от 100 на 50 лева/. Не са събрани доказателства производството по гр.д. № 29674/2013г.
по описа на СРС да е приключило с окончателен съдебен акт.
Настоящият състав
приема, че е налице състав по чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно чл.2б, ал.1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически
лица от нарушение
на правото на разглеждане и решаване на делото
в разумен срок съгласно чл. 6,
§ 1 от Конвенцията. Законът,
а така и Конвенцията не дават рамкова дефиниция на понятието „ решаване на делото в разумен срок“.
Преценката за това се извършва при всеки
отделен случай, като се държи сметка за правното основание на предявения иск
или искове, дали делото е с фактическата и правна сложност, процесуалното
поведение на страните в процеса,
поведението на заинтересованите лица или
лицата по чл.192 ГПК, не на последно място значението за страните на въведения за разглеждане пред
съда правен спор и т.н.. Все пак за
неразумен срок, при наличието на съответните предпоставки, може да бъде
възприето разглеждането на едно дело за
период по-дълъг от три години, като отново преценката се извършва за всеки
конкретен случай.
При настоящата хипотеза повдигнатия от районния съд спор
за подсъдност е едва от дата
21.06.2016г., като в тежест на ответника по делото е да установи и срочността
по отношение на последвалите действия по администриране на делото. За такова
администриране липсват доказателства по
настоящото производство, като връчването на исковата молба с приложенията за отговор
за страна до ответника в едномесечен срок по чл.131 ГПК е извършено едва на 02.09.2017
година, т.е. едва след една година и три
месеца. От друга страна с определението по чл.140 ГПК, което от 19.01.2018
година настоящият състав намира , че делото е насрочено в разумер срок за дата
03.04.2018 година. На последната дата е проведено съдебно заседание, приети са доказателства
и делото обявено за решаване. Решение
съдът е постановил отново в разумен срок
на 25.06.2018 година. По така постановеното решение е допуснато
веднъж поправка на ОФГ от 19.08.2019г. и повторно- с решение от 27.11.2020 година, двете инициирани от въззивния съд /СГС/ в производство по въззивно обжалване на постановеното
първоинстанционно решение от 25.06.2018 година. Видно от писмо изх. №
32166/24.03.21г. на СРС, постановено е
последващо решение с дата 19.08.2019г.. Решението е влязло едва на 10.10.2020г.
, след което отново по инициатива на въззивния съд- СГС в производство по въззивното обжалване отново
делото е върнато на РС- Сза повторно
отстраняване на ОФГ с Определение от
27.11.2020г.. От писмо изх. № 51342/21.05.2021г. от СРС
е видно, че делото се намира в СГС от 13.04.2021 година, без данни за конкретни
процесуални действия по делото свързани с постановяване на съдебен акто по въззивно обжалване или администриране. При
горните обстоятелства се налага извод, че продължителността на делото е с давност
повече от девет години. В този смисъл настоящият състав споделя изводите на
процесуалния представител на ищеца изложени по същество на спора, че гр.д. 29674/2013г.
е протекло и протича извън разумния срок, а от друга страна са налице и
поправки касателно постановените съдебни
актове, което също е способствало
забавяне на делото извън разумния срок
с повече от шест години.
Установи се в настоящия процес от приетата по делото СПхЕ,
че И.К. е изпитвал негативни емоции и преживявания - гняв, безсилие и
емоционална изчерпаност, болки и страдания в психоемоционалния регистър. Същите
са с дълга давност, като воденето на делото го поставя в стресогенна среда,
която с неблагоприятно отражение върху
психосоматичното му състояние. Пак в тази връзка следва да се отбележи,
че ищецът получава тези неблагоприятни въздействия върху върху
прсихосоматичното му състояние поради лично направен от И. К. избор към законно допустим начин за
разрешаване на житейски проблеми.
Събраните в процеса доказателства налагат извод, че И. К.
е претърпял процесните неблагоприятни негативни
емоции и преживявания/вж. СПхЕ/ в причинно-следствена връзка с забавеното
разглеждане на гр.д. № 29674/13г. по описа на
СРС. В този смисъл съдът споделя възраженията и на ответника с отговора
по чл.131 ГПК ,за изключителната натовареност на РС-София в сравнение с
останалите съдилища в страната.Този факт
несъмнено рефлектира и върху срочността касателно разглеждането и
решаването на делата от съда. Но от друга страна на държавата е вменено да набележи и реализира мерки, с които да се осигури разглеждане и
приключване на делата в разумен срок. Такава ефикасност държавата не е
обезпечила, с оглед натовареността не само на СРС, но и на друга значителна част от съдилищата в
страната, т.е. липсват разписани именно от държавата категорични и ясни правила
гарантиращи нормалното осъществяване на срочността по въведените пред
съдилищата за разглеждане и решаване дела,. Този факт рефлектира непосредствено върху
ответника по настоящото производство, в качеството му на процесуален
субституент на държавата, като не го освобождава от произтичащата от
разпоредбите на чл.2б ЗОДОВ отговорност. Както бе посочено по- горе в настоящото факторите и
доказателствата подлежащи на преценка, с
оглед предявения иск, не са установени
лимитивно, като събраните в настоящото производство налага извод, че предявения
иск за обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан за исковата
сума в размер на 500 ЕВРО. Исковото производство с правно основание чл.49 , вр. с чл.45 ЗЗД ищецът е инициирал още през месец юли на 2013 година. Първото по
делото решение по същество на
привнесения пред съда правен спор е постановено на 25.06.2018 година, като в
последствие са постановени и други съдебни актове в производства по чл.247 ГПК,
като и към 21.05.2021г. делото не е
приключило с окончателен съдебен акт, тъй като към същата дата се намира в СГС, където е изпратено от СРС
към дата 13.04.2021 година. Установи се по делото, че продължителността на съдебния
процес е породило у ищеца негативни емоции и преживявания ,потвърждаващи се и от заключението на в.л. по приетата по
делото съдебно психологична експертиза от 17.03.2022г. изготвена от в.л. Е.М.,
която съдът обсъди и прецени в съвкупност
с останалите събрани по делото доказателства и кредитира, като компетентно дадено и
неоспорено от страните. Размерът на претендираното обезщетение съдът определи по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД.
Залегналият
в цитираната разпоредба критерий намира конкретни изражения, като в
настоящия случай е засегнато емоционалното състояние на ищеца И.К., чувството за собствена правота, като воденето
на делото с продължителността от девет
години го е поставило в стресогенна среда, която не е
влияла положително на психоматичното състояние на ищеца.
По изложените съображения
следва да се уважи предявения от ищеца И. К. иск за сумата от 500.00 ЕВРО - обезщетение за
неимуществени вреди, заедно претендираната
законна лихва , считано от
29.07.2019г. до окончателното изплащане.
При този изход на
спора по делото следва ответникът да
бъде осъден да заплати на адв. А. Н.Ж.-САК-пълномощник на ищеца И.К.,
възнаграждение за един адвокат в размер на 300.00 лева.
За претендираните от ищеца разноски за транспорт и командировъчни за явяване по настоящото дело молбата на ищеца,
представляваща и списък на разноски по чл.80 ГПК от 29.04.2022г. /л.230 от делото/, е неоснователна
и следва да се остави без уважение, като
същата не е скрепена и с надлежни доказателства във връзка с тези
искания.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Районен съд – С.,
с ЕИК BG……., да заплати на И.А.К. ***, с ЕГН **********, сумата 500.00 /петстотин/ ЕВРО -
обезщетение за неимуществените вреди
от нарушено право на И.А.К. на решаване в разумен срок на заведено от него пред
СРС гр.д.№ 29674/2013 г. по опис РС-София,
заедно със законната лихва върху сумата,
считано от 29.07.2019 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА
Районен
съд – С., с ЕИК BG………, да
заплати на А. Н.Ж.-САК-пълномощник
на И.А.К., по гр.д. №944/2020г. по описа на РС Елин Пелин, възнаграждение за
един адвокат в размер на 300.00 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: