№ 2356
гр. Варна, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20213110116388 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „В. и к. - В.“ ООД твърди, че ответникът АЛ. ПР. ПР., в качеството си на
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в гр.
***********, абонатен № *******, е ползвал предоставени от ищеца услуги, които не е
заплатил. Поради неплащане на дължими суми ищецът е подал заявление и е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за следните суми: 353.38 лева,
представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с
абонатен № ******* за периода от 20.10.2020 г. до 15.12.2020 г., за имот, находящ се в гр.
*******, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
17.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, 22.67 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 23.12.2020 г. до 12.08.2021
г. Обосновава правния си интерес от предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК с
твърдения, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Отправя искане до съда за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца
следните суми:
1) сумата от 353.38 лева, представляваща дължима главница за ползвани и
незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен № ******* за периода от 20.10.2020 г. до
15.12.2020 г., за имот, находящ се в гр. ***********, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 17.08.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението;
2) сумата от 22.67 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата,
начислено за периода от 23.12.2020 г. до 12.08.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №
12011/2021 г. по описа на ВРС.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения от съда особен представител, е
1
депозирал писмен отговор, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност
на предявените искове.
Счита, че исковете са недопустими поради липсата на идентичност между вземанията
в заповедното и исковото производство.
Оспорва ответникът да има качеството на потребител на ВиК услуги, като поддържа,
че същият не бил собственик, ползвател или наемател на описания в исковата молба имот
през процесния период. Оспорва наличието на облигацинно отношение между ответника и
ищцовото дружество. Оспорва твърденията, че П. е титуляр на партида с абонатен №
*******, както и че апартаментът е включен към водопреносната мрежа и в него са
ползвани ВиК услуги, отчетени от монтиран и регистриран водомер. Оспорва, че водомерът
съответства на техническите и метрологичните изисквания, както и че потреблението в
процесния обект е отчитано чрез електронен карнет /таблет/. Оспорва начина, по който е
определено ползваното количество вода, както и правилността на отчетените данни.
Поддържа, че ответникът не е бил уведомяван за датата на отчитане на водомера и не е
получавал процесните фактури или уведомление за претендираните от ищеца суми. Твърди,
че същият не е потребил количеството вода, начислено с издадените от ищеца фактури.
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
От приложеното ч. гр. д. № 12011 по описа за 2021 г. на ВРС, 18 състав, се
установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство. Налице е пълна
идентичност между вземанията, предмет на заявлението, респ. на издадената заповед за
изпълнение и тези, предмет на предявените искове. В заявлението вземанията са описани с
посочване както на периода на потребление /от 20.10.2020 г. до 15.12.2020 г. – т. 9, б. „а“/,
така и на издаване на съответните фактури /от 23.11.2020 г. до 16.12.2020 г. – т. 9, б. „в“/. В
заповедта за изпълнение е вписан единствено първият от посочените периоди, по какъвто
начин са индивидуализирани вземанията и с исковата молба. Заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е
предявил искове по чл. 422 ГПК. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен
интерес от провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.
За да бъде уважен предявеният иск, следва да се установи наличието на следните
материалноправни предпоставки: 1) наличието на облигационно отношение между страните,
по силата на което ответникът се явява потребител на водоснабдителни и канализационни
услуги за процесния обект на потребление; 2) ищцовото дружество реално да е доставило
процесното количество вода, отчетено по реда, предвиден в Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „В. и к. - В.“ ООД, одобрени
и обнародвани по надлежния ред.
Наличието на първата от посочените материалноправни предпоставки се установява
от приложената на л. 62-69 от делото справка от имотния регистър. От нейното съдържание
става ясно, че на 16.05.2014 г. по силата на договор за покупко-продажба А.П. е придобил
правото на собственост върху процесния имот, находящ се на адрес: гр. ***********.
Същият се е разпоредил с имота на 07.04.2021 г., когато го е продал на Н. Х. Х..
Следователно за процесния период от 20.10.2020 г. до 15.12.2020 г. ответникът е бил
потребител на ВиК услуги по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „В.и к. - В. ООД /л. 5-12/. Същите са
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-09 от 11.08.2014 г. и са влезли в сила. По силата на
чл. 71, ал. 3, предл. второ от Общите условия те обвързват потребителите от момента на
придобиване на право на собственост или на ползване върху съществуващ и присъединен
към водоснабдителната и/или канализационна система обект. От този момент между
2
страните по делото е възникнало и облигационно правоотношение с предмет предоставяне
на ВиК услуги за питейно-битови нужди до потребителя - собственик на водоснабдения
имот.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна
вода и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в Глава ІІІ от
Общите условия и Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи. Съгласно разпоредбата на чл. 30 от Наредбата, развита в чл. 22 от Общите условия,
изразходваните количества питейна вода се отчитат по водомер, монтиран на
водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в имотите на потребителите. За сгради
- етажна собственост количество вода се заплаща въз основа на измереното количество,
отчетено по общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време.
Отчитането на водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след
това се отчитат индивидуалните водомери. Отчетеното количество вода се разпределя
между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на всички
индивидуални водомери след общия водомер, като отчетените данни се установяват чрез
отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните
водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане
по електронен път /чл. 32, ал. 2-4 от Наредбата/. В чл. 23, ал. 4 от Общите условия е
установено правилото, че отчитането на водомерите се извършва в присъствието на
потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета. При неосигуряване на представител, отчетът се подписва от
свидетел. Посоченият ред не се прилага в случаите на дистанционно отчитане и при
ползване на електронен карнет. Доставянето на питейна вода и/или отвеждането и/или
пречистването на отпадъчни води се заплащат въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено посредством монтираните
водомери, за което ВиК операторът издава ежемесечни фактури, дължимите суми по които
потребителите се длъжни да заплащат в 30-дневен срок след датата на фактуриране /арг. от
чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ/.
Ищцовото дружество е представило опис на отчети по партида с абонатен номер
******* /л. 60-61/. За периода от 20.10.2020 г. до 15.12.2020 г., са отразени показанията на
водомера и подлежащата на заплащане питейна вода в куб. м., представляваща разлика
между отразените от инкасатора показания в деня на съответното отчитане и показанията,
отразени в предходен отчетен период. Така за периода от 14.06.2017 г. до 20.10.2020 г. не е
отчетено никакво потребление, за периода от 20.10.2020 г. до 19.11.2020 г. са отчетени 105
куб.м., а за периода от 19.11.2020 г. до 15.12.2020 г. – 5 куб.м. Вписано е, че до 21.03.2019 г.
е извършван самоотчет, а след тази дата до 19.11.2020 г., когато е отразено извършването на
реален отчет, не е отчитано потреблението в имота. На 16.12.2020 г. в графата „вид отчет“
също е вписано „неотчетен“.
Към писмените доказателства са приобщени и процесните фактури, издадени
съответно на 23.11.2020 г. и 16.12.2020 г. /л. 78-79/, с които са начислени претендираните
суми съответно за периодите от 20.10.2020 г. до 19.11.2020 г. и от 19.11.2020 г. до
15.12.2020 г.
Посочените писмени доказателства /опис на отчети и фактури/ съставляват
едностранно съставени от ищеца частни документи, поради което и не се ползват с
материална доказателствена сила досежно отразените в тях обстоятелства. Поради това и
същите не са достатъчни за установяване факта, че ответникът реално е потребил ВиК
услуги на претендираната стойност. Фактът, че отчетът е осъществяван при ползване на
електронен карнет и съгласно чл. 23, ал. 4, изр. последно от ОУ не се изисква присъствието,
съответно подписът на потребителя или на негов представител, не освобождава ВиК
оператора от тежестта да установи оспорените количества начислена вода чрез други
доказателствени източници. Действително по делото е направено искане за допускане на
съдебно-техническа експертиза, което е отхвърлено от съда, но формулираните въпроси към
3
вещото лице с нищо не биха допринесли за изясняване предмета на спора, а именно –
потребено ли е претендираното количество вода в процесния период. Ирелевантно в случая
е показанието на водомера повече от година след края на този период, в каквато насока е
единият от поставените от ищеца въпроси. Що се отнася до пропускателната способност на
водопроводната инсталация, същата отразява единствено техническата възможност да бъде
потребено определено количество вода, но не и реалното потребление в обекта.
Следователно предявеният главен иск се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Предвид акцесорния характер на вземането за обезщетение за забава и извода за
недължимост на сумите по процесните фактури, неоснователен се явява и искът за
присъждане на мораторна лихва.
По разноските:
В случая ответникът не претендира разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „В.и к. - В.“ ООД, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление гр. ***********, срещу АЛ. ПР. ПР., ЕГН **********, от гр.
***********, искове за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните
суми: сумата от 353.38 лева /триста петдесет и три лева и тридесет и осем стотинки/,
представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с
абонатен № ******* за периода от 20.10.2020 г. до 15.12.2020 г., за имот, находящ се в гр.
***********, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 17.08.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 22.67 лева
/двадесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща обезщетение за
забава върху главницата, начислено за периода от 23.12.2020 г. до 12.08.2021 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 12011/2021 г. по
описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4