Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 18.10.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на двадесет
и пети септември
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: П. АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр.
дело № 2434 по описа
за 2014 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от Г.С.В. срещу Н.Б.на Б.А.З.гр. София, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове за заплащане на имуществени и
неимуществени вреди с правно основание чл.284, ал.1, т.1, във връзка с ал.2,
т.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 14.07.2009
г. около 19,40 ч. на 24-ти км на Национален път Серес - Драма, Република Гърция
е настъпило ПТП между товарен автомобил „Мазда 1998“ с рег. № ******, управляван от Г.Н.Р.и ищеца в качеството му на
пешеходец. Твърди се, че спешна медицинска помощ ищецът е получил в Главната
болница на гр.Серес, Република Гърция, където бил настанен в ортопедично
отделение с поставена диагноза: контузия и разкъсно-контузна рана на челната
област на главата, счупване на лявата криловидна кост на таза, диафизарно
счупване на лявата бедрена кост, счупване на дясната лакътна кост, множествени
охлузвания по гърдите и крайниците. Счупената дясна лакътна кост е била
обездвижена с пластмасова ортеза. Поддържа се, че ищецът е бил опериран, като е
извършено кръвно наместване на счупената криловидна кост на таза и
стабилизиране на костните фрагменти с метална плака, 7 броя винтове и
киршнерова игла. Оперирана била и счупената бедрена кост и стабилизирана с
метален заключващ интрамедуларен пирон на Ръсел-Тайлър. Поддържа се, че ищецът
е изписан от болницата на 27.07.2009 г. и лечението му продължило амбулаторно в
България с периодични контролни прегледи и предписани обезболяващи лекарства.
Твърди се, че ищецът е провел рехабилитация след 45-ия ден, за да подобри
движенията на дясната киткова става, а след 4-ия месец е започнал рехабилитация
за подобряване на движенията на лявата тазобедрена и лявата коленна става.
Твърди се, че получените травматични увреди са довели до болки и страдания за
срок от осем месеца, като през първите четири месеца болките му са били с
интензивен характер. Твърди се, че през първите 3-4 месеца от лечението си
ищецът се е нуждаел от чужда помощ. Към настоящия момент здравословното
състояние на ищеца е стабилизирано, но има останали трайни белези, все още има
затруднения при клякане и изкачване на стълби, има накуцваща походка на ляво,
предстоят операции за изваждане на металните остеосинтези. Твърди се, че по
време на лечението си ищецът е извършил и непредвидени разходи за рентгенови
прегледи и медицински такси, които възлизат на сумата от 28,25 евро.
Поддържа се, че относно
увреждащия автомобил е издадена полица по застраховка „Гражданска отговорност“
№ 334796 със срок на валидност от 01.06.2009 г. до 01.12.2009 г., издадена от „General Trust Ins. CO“, чийто кореспондент в България
е ЗД „Е.“ АД. Поддържа се, че във връзка с процесното ПТП е образувано
наказателно производство в Република Гърция, което е приключило с решение, с
което вината на водача на товарния автомобил е установена.
Поддържа се, че ЗД „Е.“ АД в
качеството му на кореспондент за РБ на гръцкия застраховател „General Trust
Ins. CO“, е бил сезиран от ищеца с претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение с вх. № 9131/10.12.2012 г., която е пренасочена към ответника в
качеството му на компенсационен орган, защото застрахователят на виновния водач
е в ликвидация и краен платец в аналогични случаи е Гаранционния фонд на Гърция.
Поддържа се, че ищецът не е удовлетворен от предложената му сума като
обезщетение.
Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 120 000 лв., обезщетение
за претърпените неимуществени вреди-болки и страдания от травматични
увреждания, причинени в пряка и непосредствена причинна връзка от
пътно-транспортно произшествие реализирано на 14.07.2009 г. в Република Гърция,
виновно причинено от водача на товарен автомобил „Мазда 1998“ с рег. № ******,
за който е издадена
полица по застраховка „Гражданска отговорност“ № 334796 със срок на валидност
от 01.06.2009 г. до 01.12.2009 г., издадена от гръцкия застраховател „General Trust Ins. CO“, да заплати и сумата от 28,25
евро-имуществени вреди от същото
събитие, ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 14.07.2009
г. до окончателното изплащане.
Претендират се разноските по
делото, ведно с адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38 от Закона
за адвокатурата.
В срока по
чл.367 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му представител
адвокат Д., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към отговора.
На първо
място оспорва исковете като недопустими с твърдението, че не е предвидена
законова възможност за предявяване на съдебни искове срещу компенсационния
орган, както и че ищецът е завел исковете без да предприеме необходимите
действия, съгласно задължителната процедура по чл.285 от КЗ /отм./. Поддържа
се, че правната уредба на статута на НББАЗ, в качеството му на компенсационен
орган, предвижда единствено способ за извънсъдебно уреждане на претенция на
увреденото лице. По същество оспорва
исковете по основание и размер. Твърди се, че исковите претенции не се
предявявани пред застрахователя или неговия представител за уреждане на
претенции. Оспорва отговорността на водача Г.Р.. Заявява възражение за
съпричиняване от страна на ищеца с твърдението, че същият е навлязъл внезапно
на пътното платно в опасна близост до автомобила на място, непредназначено за
пешеходци и иззад висока крайпътна растителност. Поддържа, че приложимото
материално право е това на Гърция. Твърди се, че лицензът за извършване на
застрахователна дейност на гръцкия застраховател е отнет с Решение №
156/16.9-21.9.09 на гръцкия Комитет за надзор на частното застраховане, поради
което гръцкият Гаранционен фонд поема висящите претенции по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на посочения
застраховател, включително и процесните. Твърди се, че Гръцкият гаранционен
фонд отговаря спрямо увредените лица в ограничен обем. При условията на
евентуалност ответникът оспорва претърпяването и обема на твърдените
неимуществени вреди, а също и причинната им връзка с ПТП. Евентуално оспорва
техния размер, съгласно приложимия закон, а евентуално-съгласно българското
законодателство. Оспорва претенцията за лихва по основание и размер. Прави
възражение за изтекла давност и/или преклузия по приложимия закон, както по
отношение на главницата, така и на лихвата.
В срока по
чл.372 ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Оспорва възражението
за недопустимост на предявените искове, както и възражението за неоснователност
на исковите претенции. Уточнява и моли да бъде допуснато уточнение относно
името на гръцкия застраховател, а именно същото да се счита „General Trust Ins. CO“.
В
допълнителния си отговор ответникът поддържа всички заявени с отговора
възражения срещу исковете.
В съдебно
заседание ищeцът поддържа исковете чрез своя процесуален представител.
Подробни съображения са изложени в депозираните по делото писмени бележки.
Претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗА. Заявява възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на разноските на ответника.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявените
искове по съображения изложени в депозираните по делото писмени бележки. Претендира
разноски, като представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От
приетите по делото заверени преписи от наказателното производство по съдебна
преписка № В2009/895 се установява, че Г.Р. е бил обвинен в
това, че на 14.07.2009 г. около 19,40 часа шофирал товарен автомобил за частна
употреба с регистрационен номер ****** по старата магистрала
Серес-Драма по посока към Серес, непредпазливо и без постоянно напрегнато
внимание и без да упражнява контрол и надзор над превозното средство, за да
може по всяко време да извърши необходимите маневри. Вследствие на това свое
небрежно поведение със закъснение разбрал, че влачи лицето Г.В., който бил
пешеходец и пресичал напречно пътното платно отдясно наляво по отношение на
движението му и му причинил разкъсвания и екхимозни лезии на меките тъкани на
главата, разкъсвания и наранявания на китките на левия крайник с катастрофална
/пагубна фрактура на лакътната кост, разкъсвания и екхимозни лезии на меките
тъкани на тялото и на крайниците, нараняване на таза с катастрофална/пагубна
фрактура на лявата илиачна кост, за което е била направена хирургическа
вътрешна остеосинтеза и фрактура на долната третина на лявата бедрена кост, за
което е извършено отворено хирургично възстановяване чрез поставяне на интрамедуларен
пирон.
С решение 468/21.02.2013 г., в
сила от същата дата на Едночленния областен съд на Серес, Г.Р. е осъден на
лишаване от свобода 30 дена с тригодишно отлагане и 80 евро съдебни разходи, за
причиняване на телесна повреда по непредпазливост, деяние станало на 24-ия км
от страта магистрала Серес-Солун на 14.07.2009 г.
От
приобщените по делото доказателства-доклад за оглед на мястото на ПТП от
14.07.2009 г., скица, както и със заключението на приетата по делото и
неоспорена САТЕ се установява, че на 14.07.2009 г. около 19,40 часа по
междуградски път-старата магистрала гр.Серес-гр.Драма, в района на 24-ия км,
Република Гърция, се движил товарен автомобил за частна
употреба «Мазда 1998» с регистрационен номер ******, управляван от Г.Р. в
посока гр.Серес със скорост от порядъка на 80 км/ч в дясната за него пътна
лента. Ищецът в качеството си на водач на друго МПС, установил последното в
дясно от пътното платно на обособено за паркиране място на успоредна отбивка и
преминал през висока растителност между нея и пътното платно на магистралния
път. При достигане на пътното платно той се огледал, възприел идващия от ляво
товарен автомобил и навлязъл в пътното платно с начин на придвижване «спокоен
ход». Водачът на товарния автомобил възприел внезапно навлезлия в пътното
платно пешеходец, но не е реагирал, вследствие на което настъпва сблъсък
между автомобила и пешеходеца на около 2
м от десния край на пътя и по дължина на пътното платно-срещу обособения
парикнг. Ударът е с предния капак и предна броня по лявата страна на тялото на
пешеходеца. Пешеходецът е отхвърлен настрани от автомобила, без прегазване.
Водачът спрял автомобила и превозил пешеходеца до болнично заведение за
оказване на медицинска помощ.
По
делото са събрани показанията на свидетеля Р.Г., разпитан на 11.04.2016 г. в
Районен съд Серес /л.337-339 от делото/, от които се установява, че на
14.07.2009 г. около 19,40 часа свидетелят управлявил личния са товарен
автомобил «Мазда 1998» с регистрационен номер ****** по паралелния път на
Национален път Серес-Драма /селски път/ в посока към Серес със скорост 50 км/ч.
Пешеходецът дошъл от националния път и след като преминал една ограда, искал да
излезе на селския път, движейки се перпендикулярно на движението на свидетеля.
Пешеходецът се движел тичайки спокойно и без изобщо да провери дали идва
автомобил. Свидетелят установява, че видимостта му към пешеходеца била нулева,
тъй като последният излязъл внезапно от храстите и гъста растителност.
От
приетото и неоспорено от страните заключение на СМЕ се установява, че в пряка
причинна връзка от процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: контузия и разкъсно-контузна рана на главата /челната област/,
счупване на лявата хълбочна кост на таза, счупване на лявата бедрена кост,
счупване на лъчевата кост на дясната предмишница, множество охлузвания на
гърдите и крайниците. Проведено е болнично лечение от 16.07.2009 г. до
27.07.2009 г. и домашно-амбулаторно лечение от 27.07.2009 г. до около 7-8
месеца. По време на болничното лечение ищецът е опериран, като е извършено
наместване и фиксация на лявата хълбочна кост с метална пластина, винтове и
игли, извършено е и наместване и фиксация на бедрената кост с метален пирон и
винтове. По време на
домашно-амбулаторното лечение е ходил на контролни прегледи, превръзки, носил
гипс 60 дни и провеждал раздвижване след сваляне на гипса. Вещото лице
установява, че ищецът е търпял болки с голям интензитет непосредствено след ПТП
за 14-15 дни. След това интензитетът им е намалявал, като след 5-6 месеца са
били с непериодичен характер, но са продължили до около една година от датата
на ПТП. Вещото лице установява, че ищецът може да има болки и сега-при влажно и
студено време, при продължително ходене и стоене прав. Средният период
необходим за възстановяване от този тип увреждания е до една година. Налице са
следните остатъчни увреждания-големи оперативни белези в областта на таза,
лявата тазобедрена става и лявото бедро, които белези постепенно и бавно ще
става по-бледи, но ще се виждат до края на живота на ищеца. Налице е и
скъсяване на левия крак с 1 см, ограничение на обема на движения на лявата
тазобедрена става с 15%, като скъсяването ще остане до края на живота на ищеца,
като може бавно и постепенно да се увеличи. Към момента състоянието на ищеца е
стабилизирано, възстановена е самостоятелната му походка. Предстоят му две
операции за изваждане на металните импланти от таза и от бедрената кост.
От
представените писмени доказателства-квитанции № 11845/18.11.2009 г. на стойност
11,10 евро, № 672/09.01.2012 г. на стойност 12,15 евро и № 558/09.01.2012 г. на
стойност 5 евро, се установява, че ищецът е заплатил общо сума в размер на
28,25 евро за рентгенови снимки, а със заключението на СМЕ се установява, че
тези разходи са били направени във връзка с получените от ищеца травматични
увреждания при процесното ПТП и свързаното с тях лечение.
За товарен автомобил „Мазда 1998“ с рег. № ****** е имало издадена полица по застраховка „Гражданска
отговорност“ № 334796 със срок на валидност от 01.06.2009 г. до 01.12.2009 г.,
издадена от гръцкия застраховател „General Trust Ins. CO“. Потвърждава се и от
представената справка от Гръцкия информационен център, неоспорена от ответника
/л.84-86 от делото/.
На 10.12.2012 г. ищецът чрез пълномощника
си адвокат В. е предявил претенция с вх. № 9131 пред ЗД „Е.“ АД-кореспондента
на гръцкия застраховател в България, която претенция е пренасочена към
ответника в качеството му на компенсационен орган, поради факта, че
застрахователят на виновното МПС е в ликвидация.
С писмо изх. № 1-0490 от
20.03.2013 г. ответникът уведомил ищеца, че Гаранционния фонд на Гърция предлага
крайно и окончателно обезщетение на пострадалия в размер на 7000 евро, което не
е прието от ищеца. Заявлението на ищеца, с което не е съгласен с така
определеното му обезщетение е обективирано в писмо с вх. № 2-2253 от 17.05.2013
г. Последвали са две нови предложения за 9000 и 10 000 евро, последното е
прието от ищеца с посочване на банкова сметка, ***, но отказал да подпише
споразумение.
От показанията на свидетелката Е.Н.В.-съпруга
на ищеца се установява, че видяла съпруга си още същата вечер в деня на
произшествието в болницата в Серес. Свидетелката установява, че съпругът й бил в
много тежко състояние, имал страшни болки, боляло го всичко. Слагали му
обезболяващи през няколко часа. Имал множество синини по тялото. Ищецът останал
в болницата около две седмици, през които период състоянието му било много
тежко и още по-тежко през първите два-три дни, когато била извършена операцията
на крака и на таза. Ищецът не можел да
се обслужва, да става. Кракът му бил подут, с отоци, не му разрешавали да
стъпва на него. След изписването ищецът продължил лечението си в къщи, където
ходел до тоалетна със стойка. Известно време ползвал тоалетен стол. Не легло
бил около два-три месеца. 45 дни бил с шина на ръката, имал болки, поради което
пиел постоянно обезболяващи. Първите шест месеца не можел да стъпва на крака
си, след това следващите шест месеца ходел с две патерици, около осмия месец
ходел с една патерица. Ищецът станал по-нервен, не можел да спи. Сега ходи
самостоятелно, но накуцва. Има увреждания на таза, на таза и по крака има
белези.
Съдът кредитира показанията на
разпитания свидетел. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
непротиворечиви.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявени са искове за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.
284, ал.1, т.1, вр.ал.2, т.1 от КЗ /отм./. Фактическият състав на отговорността
по посочената правна норма включва наличие на вреда, вина, противоправност и
причинна връзка – като елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане, както и специфичните елементи: увреденият да пребивава в Република
България, наличие на застрахователно правоотношение за виновния водач и
неизпълнение от страна на застрахователя или неговия представител за България
на задължението да изплати обезщетение на увреденото лице в тримесечен срок от
предявяване на претенцията.
Съобразно съдебната практика, която се споделя от
настоящия съдебен състав и е обективирана в Определение № 886/09.11.2011 г. по
ч.т.д. № 130/2011 г. по описа на ВКС, ІІ т.о.,българският съд е компетентен по
иска срещу Сдружение „Н.Б.на българските автомобилни застрахователи” за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на лице, пребиваващо
в Република България, в резултат на ПТП, настъпило в друга държава – членка на
ЕС, от делинквент с местоживеене в друга държава – членка на ЕС, застрахован
при застраховател, установен в друга държава – членка, съгласно чл. 2 от
Регламент № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000г. относно компетентността, признаването
и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
По възраженията на ответника за недопустимост на
предявените искове. Същите са неоснователни.
По първото възражение:
Съобразно утвърдената съдебна практика НББАЗ е
процесуално легитимирана страна в производството по иска за обезщетяване на
неимуществени вреди, причинени на лице, пребиваващо или живеещо в Република
България в резултат на ПТП, настъпило в друга държава - членка на ЕС, от
делинквент с местоживеене в друга държава – членка на ЕС. Този извод произтича
от разпоредбите на чл. 282-чл. 286 КЗ (отм.), в които липсва ограничение,
сочещо НББАЗ да е орган само за извънсъдебно уреждане на претенции. Правната
регламентация на производството по чл. 284 КЗ (отм.) е аналогична на вътрешните
правила, които всеки застраховател следва да приеме за уреждане на
имуществените отношение пред него – чл. 104 - чл. 107 КЗ (отм.). Тези правила
не ограничават и не препятстват пострадалия да предяви пряк иск срещу
застрахователя в съда. Пасивната легитимация на ответника произтича от
Четвъртата директива за автомобилното застраховане, която засилва защитата на
пострадалите лица. За пострадалия съществува право на иск срещу Бюрото като
компенсационен орган за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – предявеният в този смисъл иск е допустим.
В подкрепа на горните изводи е и Определение на Съда
(четвърти състав) от 17 януари 2013 г.- Grilc (Дело C-541/11), съобразно което
член 6, параграф 1 от Директива 2000/26/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 16 май 2000 година за сближаване на законодателствата на държавите членки
относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на
моторни превозни средства и за изменение на Директиви 73/239/ЕИО и 88/357/ЕИО
на Съвета (Четвърта директива за автомобилното застраховане) следва да се
тълкува в смисъл, че от една страна увреденото лице може да поиска обезщетение
за претърпените от него вреди от органа за изплащане на обезщетения при
предвидените в тази разпоредба условия, а от друга страна, това искане трябва
непременно да бъде отправено предварително до този орган, без това да засяга
възможността увреденото лице евентуално след това да сезира местно
компетентната юрисдикция при отказ на този орган да уважи неговото искане.
Горното е постановено във връзка с преюдициално
запитване, отправено от Vrhovno Sodišče Republike Slovenije
(Република Словения) на 25 октомври 2011 г.: «Следва ли член 6, параграф 1,
втора алинея от Директива 2000/26/ЕО да се тълкува в смисъл, че органът за
изплащане на обезщетения в държавата членка по пребиваване на пострадало лице
има пасивна материална легитимация в съдебно производство, което това лице —
претърпяло вреди от пътнотранспортно произшествие, което е настъпило в държава
членка, различна от неговата държава членка по пребиваване, и е причинено в
резултат на използването на превозно средство, застраховано и обичайно домуващо
в държава членка — заведе с цел да получи обезщетение, при положение че в
тримесечен срок от момента, в който това лице е предявило претенцията за
изплащане на обезщетение до предприятието, застраховало причинилото
произшествието превозно средство, или до представителя на това предприятие за
уреждане на претенциите за изплащане на обезщетение, това предприятие или
неговият представител не са дали мотивиран отговор на въпросната претенция?»
По второто възражение:
Не е вярно, че ищецът не е сезирал ответника с претенция
за заплащане на застрахователно обезщетение.
Безспорно и с представените писмени доказателства се
установява, че на 10.12.2012 г. ищецът чрез пълномощника си адвокат В. е
предявил претенция с вх. № 9131 пред ЗД „Е.“ АД-кореспондента на гръцкия
застраховател в България, която претенция е пренасочена към ответника в
качеството му на компенсационен орган, поради факта, че застрахователят на
виновното МПС е в ликвидация. Това е станало с писмо вх. № 2-6560/13.12.2012 г.
Следователно ответникът е бил сезиран с претенцията на ищеца на 13.12.2012 г.
Доколкото застрахователят е чуждо юридическо лице, ищецът
не е бил в състояние да узнае, че същото е обявено в несъстоятелност и погрешно
насочената му претенция не може да се приравни на липса на такава, при
положение че същата е препратена по компетентност на ответника, който от този
момент се счита сезиран с тази претенция.
Ответникът притежава материално-правна легитимация да
отговаря по така предявените искове на основание чл.4 от подписаното както от
Република България, така и от Република Гърция Споразумение между
Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г. на основата на
чл.6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕО, в случай на несъстоятелност на
застрахователно предприятие, предоставящо автомобилна застраховка гражданска
отговорност на единния пазар.
Ищецът в настоящото производство претендира вреди
вследствие на ПТП, причинено от превозно средство, застраховано от
застрахователно предприятие в несъстоятелност и е поискал намесата на
компенсационния орган в държавата-членка по пребиваване-чл.1 от споразумението.
Процесното ПТП попада в обхвата на чл.2 от споразумението.
На основание чл.4.5. от споразумението обезщетението на
пострадалото лице трябва да бъде в границите на правната, финансова и
административна рамка, постановена от регулацията на държавата-членка, където е
настъпило произшествието.
Действително в отменения КЗ, приложим в настоящия случай
не е предвидена хипотезата на несъстоятелност на застрахователното предприятие
покриващо гражданска отговорност в резултат на използване на превозно средство
участвало в произшествие, но от друга страна ответникът е подписал горното
споразумение, с което е поело ангажимент към пострадалите лица в подобни
хипотези именно с цел тези лица да не останат без обезщетение, поради което
съдът приема, че следва да отговаря по така заявените претенции. Това
споразумение е подписано както от българския, така и от гръцкия гаранционен
фонд.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че
исковите претенции са допустими, а ответникът притежава както процесуална, така
и материално-правна легитимация да отговаря по предявените срещу него искове.
По същество
на предявените претенции.
Настоящият
съдебен състав намира, че приложимото материално право следва да се определи по
реда, посочен в чл. 4 от Регламент ЕО № 864/2007 г. на Европейския парламент и
на Съвета. Според цитираната разпоредба, приложимото право към извъндоговорни
задължения, произтичащи от непозволено увреждане, е правото на държавата, в
която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносният
факт и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от
този факт.
С оглед
горното приложимото материално право е това на Република Гърция.
Съгласно чл. 914 от Гръцкия
граждански кодекс (ГГК), който навреди другиго противоправно и виновно, е длъжен
да го компенсира. В чл.932 от ГГК е регламентирано обезщетяването на
неимуществени вреди, претърпени от увреждане на здравето, които се присъждат по
преценка на съда в разумен размер.
На първо
място безспорно се установява виновно и противоправно поведение от страна на
водача на товарния автомобил. Същите се установяват с решение 468/21.02.2013
г., в сила от същата дата на Едночленния областен съд на Серес, с което Г.Р. е
осъден на лишаване от свобода 30 дена с тригодишно отлагане и 80 евро съдебни
разходи, за причиняване на телесна повреда по непредпазливост, деяние станало
на 24-ия км от страта магистрала Серес-Солун на 14.07.2009 г.
Установява
се, че с поведението си водачът на товарния автомобил е нарушил нормата на
чл.19 от Закон 2696/1999, съобразно която водачът на автомобил трябва да има
пълен контрол над автомобила, за да може във всеки един момент да направи
необходимите маневри.
От своя
страна ищецът в качеството си на пешеходец е нарушил забраната на чл.38, т.2,
съобразно която норма на пешеходците не е позволено да прескачат препятствия,
поставени от компетентните власти поради специални причини. Съществуването на
такива пречки означава забрана за влизане на пешеходеца на ограничената
повърхност. От показанията на свидетеля Раванис се установява, че ищецът дошъл
от националния път и след като преминал една ограда, искал да излезе на селския
път. Ищецът нарушил и нормата на чл.38, т.4, б.»д» съобразно която, ако на
пътното платно няма пешеходни пътеки, пешеходците не трябва да излизат на него,
ако не се уверят, че няма да възпрепятстват движението на превозните средства,
след това да пресекат пътното платно перпендикулярно на оста му. В случая
пешеходецът е излязъл внезапно на пътното платно и въпреки, че е видял товарния
автомобил е предприел пресичане на пътното платно, с което поведение е
допринесъл съществено за настъпване на процесното ПТП.
С оглед на
което е налице хипотезата на чл.300 от Гръцкия граждански кодекс, съобразно
която ако пострадалият е допринесъл по собствена вина за вредата или за нейния
обхват, съдът може да не присъди обезщетение или да намали неговия размер.
Според
извършените нарушения от двамата участници в произшествието, съдът намира, че
участието на ищеца в проценто отношение е равно на 30%, поради което и
дължимото му обезщетение следва да бъде намалено, съобразно неговото участие и
вина.
Неоснователно
е възражението на ответника, че вземането на ищеца е погасено с изтичането на
двугодишен давностен срок на основание чл.7 от ГПН/1911 г. В случая този закон
е неприложим.
Видно от
предоставената юридическа информация, събрана чрез съдебна поръчка /стр.351 от
делото/. Разпоредбите на специалния закон ГПН/1911 регулират гражданската
отговорност при щети на трети лица или вещи, нанесени от автомобил, като тази
отговорност е обективна и има по-малка давност. В случая ищецът не претендира
вреди нанесени от автомобил, а претендира вреди от виновно човешко поведение,
поради което са приложими нормите на гръцкия Граждански кодекс и по-конкретно
нормата на чл.937, съобразно която давността е петгодишна.
Процесното
ПТП е настъпило на 14.07.2009 г., а настоящият иск е предявен на 20.02.2014 г.,
т.е. преди изтичане на давностния срок на 14.07.2014 г.
С приетата по
делото СМЕ се установи и причинната връзка между процесното ПТП и получените
травматични увреди, от които ищецът е търпял болки и страдания.
По отношение
на размера на предявените искове:
Настоящият съдебен състав счита, че
размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да се определи съобразно
нормата на чл.19, т.2, б.“е“ във връзка с чл.6, т.5, б.“А“ от Президентски
декрет 237/1986, съобразно които норми, когато застрахователят е фалирал или
лицензът му е прекратен, поради нарушение на закона, обезщетение на
пострадалите лица се изплаща от спомагателния фонд, което не може да надвишава
70% от минималната граница, която към м.юли 2009 г. е била в размер на
500 000 евро на жертва /т.е. 350 000 евро/, в случай на телесна
повреда, като максималния праг на обезщетението не може да надвишава сумата от
100 000 евро.
С оглед на установените
травматични увреждания, с оглед на обстоятелството, че ищецът е търпял болки с голям
интензитет непосредствено след ПТП за 14-15 дни, след това интензитетът им е
намалявал, като след 5-6 месеца са били с непериодичен характер, но са
продължили до около една година от датата на ПТП, че през този период ищецът е
имал нужда от чужда помощ и се е придвижвал с помощта на помощни средства,
съдът намира че сумата от 70 000 лв. ще обезщети справедливо ищеца за
претърпените от него болки и страдания. При определяне на този размер съдът
взема предвид също, че ищецът може да има болки и сега-при влажно и студено
време, при продължително ходене и стоене прав, че са налице остатъчни
увреждания-големи оперативни белези в областта на таза, лявата тазобедрена
става и лявото бедро, които белези постепенно и бавно ще става по-бледи, но ще
се виждат до края на живота на ищеца, скъсяване на левия крак с 1 см,
ограничение на обема на движения на лявата тазобедрена става с 15%, като
скъсяването ще остане до края на живота на ищеца, като може бавно и постепенно
да се увеличи, че на ищеца му предстоят две операции за изваждане на металните
импланти от таза и от бедрената кост.
Този размер 70 000 лв./35
790 евро е и в границите на максималния праг от 100 000 евро.
Предвид горното искът за
разликата над сумата от 70 000 лв. до пълния претендиран размер от
120 000 лв. ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Така определеното застрахователно
обезщетение ще следва да бъде намалено със сумата от 21 000 лв., съобразно
приетия принос, или искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен за
сумата от 49 000 лв.
Искът за имуществени вреди е
доказан по основание и размер, съобразно приетите и обсъдени по-горе писмени
доказателства и заключението на СМЕ и следва да бъде уважен в пълен размер.
По иска с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Относно началния момент, от който при
изплащане на обезщетение Националното бюро на Б.А.З.дължи обезщетение за
забава, съизмеримо със законната лихва, е налице константна съдебна практика на ВКС. Забавата настъпва с изтичането на
определения от КЗ (отм.) срок след предявяване на претенцията (срокът по чл.
271, ал. 5 във вр. с ал. 1 КЗ-(отм.), към който препраща чл. 282, ал.5 КЗ-(отм.).
Претенцията на ищеца към ответника е заявена на 13.12.2012 г. по съображения изложени по-горе.
Следователно срокът за произнасяне е изтекъл на 13.03.2012 г. и от 14.03.2012
г. ответникът е изпаднал в забава, от който момент дължи и законна лихва за забава.
Следователно исковата претенция
за периода от 14.07.2009 г. до 13.03.2012 г. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлената част от
исковете.
Ищецът е освободен на основание
чл.83, ал.2 от ЗЗД от държавна такса. Направил е разноски по делото в размер на
сумата от 300 лв. за възнаграждение на вещи лица, от която сума ответникът ще
следва да бъде осъден да му заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 122,15
лв., която е съответна на уважената част от исковете 49 055,25 лв.
Ответникът е направил разноски в
общ размер на сумата от 9 885,60 лв., от която сума адвокатско
възнаграждение в размер на 8520 лв. Неоснователно е възражението на ищеца за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
По силата на чл.2, ал.5 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно.
Първият предявен иск е с
материален интерес от 120 000 лв., поради което минималното адвокатско
възнаграждение изчислено на основание чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата възлиза на
сумата от 3930 лв., а по втория иск за сумата от 55,25 лв.-300 лв., или общо по
двата иска възнаграждението възлиза на сумата от 4 230 лв. Сумата от 8520
лв. не е прекомерна. Делото се отличава с правна сложност. От друга страна
същото е на производство от 2014 г. и по него са проведени осем съдебни
заседания, събирани са доказателства за чуждо материално право, поради което и
заплатеното адвокатско възнаграждение съответства на труда положен от
процесуалните представители на ответника.
От общата сума от 9 885,60
лв. ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл.78,
ал.3 от ГПК сумата от 5 846,14 лв., която сума е съответна на отхвърлената
част от исковете /71000 лв./, или по компенсация ищецът ще следва да заплати на
ответника разноски в размер на 5 723,99 лв. /5 846,14-122,15/.
Видно от договор за правна защита
и съдействие от 20.02.2014 г. на ищеца е осъществявана безплатна правна помощ в
настоящото производство от Адвокатско дружество „В., У.и партньори“, поради
което и на основание чл.38, ал.2 от ЗА ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на адвокатското дружество възнаграждение в размер на 1 904,75 лв.,
която сума е съответна на уважената част от исковете /300 лв. изцяло за втория
иск уважен в пълен размер и 1604,75 лв. от 3930 лв., съобразно уважената част
от иска за неимуществени вреди/.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н.Б.на Б.А.З.със седалище
и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „**********да заплати на
основание чл. 284, ал.1, т.1, вр.ал.2, т.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано
от 01.01.2016 г./ на Г.С.В., ЕГН **********,*** сумата от 49 000 лв. /четиридесет и девет хиляди лв./ обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания, причинени
в пряка и непосредствена причинна връзка от пътно-транспортно произшествие
реализирано на 14.07.2009 г. в Република Гърция, виновно причинено от водача на
товарен автомобил „Мазда 1998“ с рег. № ******, за който е издадена полица по
застраховка „Гражданска отговорност“ № 334796 със срок на валидност от
01.06.2009 г. до 01.12.2009 г., издадена от гръцкия застраховател „General
Trust Ins. CO“, да заплати и сумата от 28,25 евро /двадесет и осем евро и
двадесет и пет евро цента/-имуществени вреди от същото събитие, ведно със
законната лихва върху двете главници, считано от 14.03.2012 г. до окончателното
изплащане на сумите.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът
за неимуществени вреди за разликата над сумата от 70 000 лв. до пълния
претендиран размер от 120 000 лв. и поради приет принос от страна на ищеца
за разликата над сумата от 49 000 лв. до сумата от 70 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен искът
за заплащане на законна лихва за забава за периода от датата на деликта
14.07.2009 г. до 13.03.2012 г.
ОСЪЖДА Г.С.В., ЕГН **********,***
на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на Н.Б.на Б.А.З.със седалище и адрес на управление гр. София,
район Средец, ул. „**********сумата от 5723,99 лв. /пет хиляди седемстотин двадесет
и три и 0,99 лв./ направени от ответника разноски пред настоящата инстанция,
определени по компенсация.
ОСЪЖДА Н.Б.на Б.А.З.със седалище
и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „**********да заплати
на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата на Адвокатско дружество „В., У.и партньори“, БУЛСТАТ *****,
със седалище и адрес на управление гр. ***** сумата от 1 904,75 лв. /хиляда деветстотин и четири и
0,75 лв./ адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н.Б.на Б.А.З.със седалище
и адрес на управление гр. София, район Средец, ул. „**********на основание
чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Софийски градски съд сума в размер на 2010 лв. /две хиляди и десет лв./
държавна такса, съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: