Р
Е Ш Е
Н И E
№
…… 09.04.2020
г. гр. Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд, на девети март две хиляди и двадесета година, в открито съдебно
заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕЛЯНА ПЕЙКОВА
секретар: Димитрийка
Христова………………….…….…………………………………….
прокурор…………………………………………….…………………………………………,
като
разгледа докладваното от председателя съдия Пейкова т.д. № 211 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по чл.
365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 115478 от 07.09.2018
г., подадена от ищеца „Хидроенерджи Груп“ ООД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път №
36, ет. 3, Бизнес сграда „Перла Парк”, представлявано от управителя Росен М.,
против ответника „БМК Холдинг“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:
гр. Хасково, Северна индустриална зона, комплекс Сердика, представлявано заедно
от членовете на Съвета на директорите С.Г., В.М. и З.Л., с която са предявени
обективно съединени искове с правно основание чл. 92 ЗЗД
вр. чл. 309 ТЗ, чл. 318 ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 309а, ал. 1 ТЗ, вр. чл.
294, ал. 1 ТЗ, както и при условията на евентуалност обективно съединени искове
чл. 309а, изр. 2 ТЗ, чл. 86 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба,
че притежава валидна Лицензия за търговия с електрическа енергия
№ Л – 433 – 15 от 16.02.2015 г., издадена от ДКЕВР. На 29.11.2017 г. сключил
договор с ответника „БМК Холдинг“ АД за комбинирани услуги № Д-ХЕ-218. По
силата на този договор ищецът се задължил да доставя активна нетна електрическа
енергия до обект № BG5521900630000000000000001501300, собственост на ответника, посочен в
Приложение №1, неразделна част от договора, както и да извършва услугите
„балансиране и прогнозиране на потреблението“. Съгласно сключения договор
ответникът следвало да закупува и приема активна нетна електрическа енергия от
ищеца и да му заплаща доставените и отчетени по търговските електромери
количества електрическа енергия на цена в размер от 89,50 лв. за МВтч.
Договорът бил сключен за срок от една година. Твърди, че доставката на
електрическа енергия е започнала след регистрацията на ответника на пазара на
електрическа енергия и като член на балансираща група, считано от 00:00 ч. на
01.01.2018 г., като крайният срок на договора изтичал на 31.12.2018 г. За
доставените количества електрическа енергия ищецът издавал фактури, които
ответникът следвало да заплати до 25-число на месеца, в който фактурата е
изпратена от ищеца на ответника. В случай, че ответникът не заплатял сумата по
издадените фактури, той дължал неустойка в размер на годишната лихва, определена
като основен лихвен процент на БНБ, увеличен с 10 пункта върху размера на
забавеното плащане, изчислена за всеки ден забава, съгласно чл. 11, ал. 5 от
договора. В договорът били предвидени редът и начинът на прекратяването му,
както и задължение за заплащане на неустойка, формулирано в клаузата на чл. 15,
ал. 5 - при прекратяването на договора по реда на чл. 12, т. 3 с 30-дневно
писмено предизвестие от всяка от страните, отправено до другата страна, считано
от 00.00 часа на първо число на месеца, следващ месеца, в който е изтекъл срока
на предизвестието. Преди изтичането на срока по чл. 19, ал.1 страната,
предизвикала прекратяването дължала на другата страна неустойка в размер на 50 %
от общата стойност на фактурите, издадени до датата на прекратяването.
Неустойката се дължала от страната, поискала прекратяването на договора.
Ищецът
посочва, че на 26.03.2018 г. е получил писмено предизвестие от ответника за
прекратяване на сключения между тях договор за комбинирани услуги № Д-ХЕ-218 от
29.11.2017 г. на основание чл. 12, т. 3 считано от 01.05.2018 г. Съгласно
разпоредбите на Правилата за търговия с електрическа енергия смяната на
доставчика и на координатора на балансиращата група, влизала в сила към първо
число на месеца. Поради неосъществена промяна на доставчика и на координатора
на балансиращата група, след прекратяването на договора за комбинирани услуги
считано от 01.05.2018 г., ищецът уведомил ответника с писмо, че за количествата
потребена енергия за месец май 2018 г. ще бъде издадена нова фактура, която ще
включва и реализираните небаланси за този период. Срокът за плащане на тези
суми бил определен на три работни дни след получаване на фактурата. Ответникът не
възразил на определения срок за плащане на посочените суми и декларирал с писмо
изх. № 014-18/08.05.2018 г. намерението си да заплаща всички дължими суми за
доставената му електрическа енергия на съответната договорно определена цена с
балансиране. Ищецът продължил да доставя електрическа енергия за периода
01.05.2018 г. – 01.06.2018 г., а ответникът приемал доставените количества
енергия. С писмо от 23.05.2018 г. ищецът уведомил ответника, че се преустанови
доставките на енергия за обектите му от 01.06.2018 г. С писмо изх. № 7698922/29.05.2018
г. на „Електроразпределение Юг“ ищецът бил уведомен, че считано от 01.06.2018
г. обекта на клиента преминава към друг доставчик на ел. енергия и координатор
на балансираща група.
За
периода от 01.01.2018 г. до 30.04.2018 г. ищцовото дружество издало четири
фактури, като първите три били изцяло платени. Последната издадена на
30.04.2018 г. фактура № ********* на стойност 51 349.57 лв., включваща
33 709.72 лв. неустойка, съгласно чл. 15, ал. 5 от договора и 17 639.85
лв., представляваща стойността на доставената електрическа енергия, била
доставена на ответника на 05.05.2018 г. На 23.05.2018 г., ответникът заплатил
сумата от 17 639.85 лв. Остатъкът от 33 709.72 лв., представляващ
неустойка, съгласно чл. 15, ал. 5 от Договора не бил заплатен. Също така
ответникът не заплатил и сумата от 18 767.39 лв., представляваща стойността
на доставената му електрическа енергия за периода от 01.05.2018 г. до
31.05.2018 г., за което била издадена фактура № **********/31.05.2018 г. Върху
тази сума дължал и лихва за забава в размер на 406.66 лв. за периода от 20.06.2018
г. до подаване на исковата молба. Отправя се искане съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да му заплати сумата от 33 709.72 лв.,
представляваща неустойка, съгласно чл. 15, ал. 5 от Договор за комбинирани
услуги № Д-ХЕ-218 от 29.11.2017 г., ведно със следващата се законна лихва върху
тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 07.09.2018 г. до
окончателното й изплащане; сумата от 18 767.39 лв., представляваща
стойността на доставената му електрическа енергия за периода от 01.05.2018 г.
до 31.05.2018 г., за което била издадена фактура № **********/31.05.2018 г.,
ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на иска - 07.09.2018 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата 406.66 лв. - лихва за забава върху сумата 18 767.39 лв. за периода
от 20.06.2018 г. до 07.09.2018 г. – датата на подаване на исковата молба. Моли
да бъдат присъдени направените по делото разноски.
При
условията на евентуалност претендира заплащането на основание чл. 309а, изр. 2 ТЗ
на сумата от 33 194.82 лв. с включен ДДС лв., представляваща размера на
причинените от ответника вреди поради неизпълнение на Договор за комбинирани
услуги № Д-ХЕ-218 от 29.11.2017 г., ведно със следващата се законна лихва върху
претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
07.09.2018 г. до окончателното й изплащане, в случай, че се приеме, че липсва
договорена между страните неустойка по чл. 15, ал. 5 от сключения между
страните договор. Обстоятелствата по тази искова претенция ищецът извежда от
твърдението, че страните изрично се споразумели в чл. 12, т. 3 от договора, че
при предсрочното му прекратяване без причина, посочена в него, страната,
поискала прекратяването, следва да понесе санкции за това. В резултат на прекратяването
на договора без причина от страна на ответното дружество преди изтичането на крайния
договорен срок е претърпял вреди, тъй като самият той е имал сключен договор с
„Енекод“ АД и закупил от това дружество предвидените
за „БМК Холдинг“ АД количества електрическа енергия. Претърпяната вреда се
явявала разликата между цената, която е
реализирало от продажбата й на борсата чрез борсов посредник, и цената от 89.50
лв. на МВтч., която била договорена и следвало да бъде заплатена от ответника.
Ищцовото дружество продало и продължило да продава заявената вече и закупена от
„Енекод” АД електрическа енергия на борсата чрез
борсовия посредник „ЕлПетра Енерджи” ЕООД на по-ниски
цени от договорените с „БМК Холдинг” АД на средна продажна цена от 54.08 лв. за
МВтч. Общото количество електрическа енергия, заявено и получено от ответника
за периода от 01.01.2018 г. до 31.05.2018 г. било 557.8437 МВтч. Общото
количество електрическа енергия, предвидено за ответника за остатъка от периода
(7 месеца, считано от 01.06.2018 г. до 31.12.2018 г.), възлизало на 780.981 МВтч.
Разликата между договорената цена от 89.50 лв. и
реализираната продажба чрез борсов посредник на цена от 54.08 лв. възлизала на
35.42 лв. Умножена тази цена по договореното количество електрическа енергия с
ответника от 780.981 МВтч формирала сумата на претендираното обезщетение за
претърпени вреди от 27 662.35 лв. без ДДС или 33 194.82 лв. с включен
ДДС. Така се формирало обезщетението за вреди, дължимо за заявеното от „БМК
Холдинг” АД, но неполучено за остатъка от периода на договора средномесечно
количество енергия.
За
извършените доставки до обекта на „БМК Холдинг” АД за периода от 01.05.2018 г.
до 31.05.2018 г. е издадена фактура № 4211 от 31.05.2018 г. за сумата от
18 767.39 лв. Фактурата не съдържала суми за нереализираните небаланси за
този период и била получена по факс на 05.06.2018 г., както и по пощата на
08.06.2018 г., заедно с придружително писмо изх. № ХЕ – 018 – 3613 от
05.06.2018 г., в което бил посочен тридневен срок за плащане, считано от датата
на получаване на фактурата по посочената в нея банкова сметка. ***, като срокът
изтекъл на 19.06.2018 г. Считано от 20.06.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба ответникът дължал обезщетение в размер на законната лихва от
406.66 лв. Посочено е, че сумата от 18 767.39 лв. се претендирала като
вземане на договорно основание – незаплатена доставка на електрическа енергия.
В писмо изх. № 014 – 18 от 08.05.2018 г. „БМК Холдинг” АД декларирал намерението
си да заплаща всички дължими суми за доставената занапред електрическа енергия
на съответната договорно определена цена с балансиране. По този начин
ответникът изрично поканил доставчика – ищец да бъде сключен договор за
доставка на електрическа енергия и балансиране, което се случило с оглед на
факта, че през целия месец май 2018 г. ищецът осъществявал доставки на енергия
до обектите на ответника, който ги приемал без забележки. Ищецът твърди, че при
наличието на изрично изявление от страна на ответника и на извършените доставки
обосновават наличието на договор за продажба на електрическа енергия между
страните за периода на доставка от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г.
При
условията на евентуалност претендира, че ако си приеме, че няма сключен договор
за доставка на електрическа енергия за същия период от 01.05.2018 г. до
31.05.2018 г., то тогава се отправя искане да се приеме, че предявява претенция
за заплащането на основание неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД на сумата
от 18 767.39 лв., представляваща стойността на сумата, с която е обеднял,
съответно ответникът се е обогатил, вследствие на доставените от ищеца и приети
от ответника, но неплатени количества електрическа енергия за периода от
01.05.2018 г. до 31.05.2018, ведно със следващата се законна лихва върху
претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
07.09.2018 г. до окончателното й изплащане.
В
допълнителна искова молба се оспорват всички възражения и твърдения на
ответника. Ищецът сочи, че представеният с отговора на исковата молба договор с
такова съдържание не е бил изпращан на ответника за подписване. Тъй като е
налице разлика в клаузите по чл. 10, ал. 1 и по чл. 15, ал. 5 от договора,
ищецът оспорва истинността на представения от ответника договор относно неговото
съдържание, както и подписите положени под него, като твърди, че те не изхождат
от членовете на Съвета на директорите – З.Л., С.Г. и В.М.. Отправя се искане на основание чл. 193 ГПК да
се открие производство по представения с отговора на исковата молба договор. В
тази връзка са описани действия между страните, свързани с размяната на
кореспонденция по електронна поща и изпращането на варианти на договора за
неговото подписване от тях. Ищецът подчертава, че поради изтичане срока на
валидност на предложената първоначална цена на 30.11.2017 г. със знанието и
съгласието на ответника, дадено по телефона, цената била променена чрез
заличаване (забелване) на първоначалната такава и вписване на нова цена в два
оригинални екземпляра, които били представени на ответника. Отправени са
искания за допускане на свидетел за установяване на обстоятелствата около
сключването на договора, както и искане членовете на съвета на директорите на
ответното дружество да дадат обяснения по същия въпрос. Заявява се, че ищецът
не е разпечатвал и не е подписвал други екземпляри от договора освен този,
който бил изпратен от ответника в оригинал. Цената и в двата оригинални
екземпляра от договора била в размер на 89.50 лв./МВтч., като страните никога
не били подписвали договор с цена 86.20 лв./МВтч. В съдържанието на подписания
между страните договор, включително и във всички, изпращани от ответника по
електронна поща договори, се съдържала клауза за неустойка в чл. 15, ал. 5.
Оспорва се наличието на изискуемо и ликвидно вземане на ответника спрямо ищеца
в размер на 1728.02 лв. с ДДС. Това вземане не съществувало, не било изискуемо
и ликвидно. Оспорва се наличието на претърпени от ответника вреди в размер на
15 000 лв., вследствие на възпрепятстване от страна на ищеца на смяна на
доставчик на електрическа енергия. Независимо от факта, че 29.11.2017 г. била
посочена като дата на подписване на договора, в действителност той бил подписан
на 07.12.2017 г. Посочените от ответника писма от 24.04.2018 г. и 08.05.2018 г.
по никакъв начин не доказвали наличието на валидно осъществено от него
противопоставяне, извършено веднага след узнаване на това действие. Дори и след
тези писма ответникът продължил да заплаща цената по договора в размер на 89.50
лв./МВтч., като доказателство за това била платената от него на 23.05.2018 г.
сума по фактура № 3889 от 30.04.2018 г. Оспорва се твърдението на ответника, че
фактурираната стойност за доставената от ищеца електрическа енергия за месец
май 2018 г. е начислена със сумата от 481.03 лв. с ДДС над дължимата, тъй като
доставянето на енергия продължило да се извършва при същите условия и цена,
каквито били договорени и приети между страните. Оспорва се твърдението, че
ответникът е претърпял вреди в размер на 2500 лв. вследствие на възпрепятстване
от страна на ищеца на смяната на доставчик на електрическа енергия, като в тази
насока се позовава на чл. 102 от Правилата за търговия с електрическа енергия и
наличието на неразплатени суми между страните във връзка с дължимата неустойка.
Оспорва се изявлението за прихващане със същата сума от 2500 лв., тъй като
такова вземане не съществувало. Ищецът възразява и срещу твърдението на
ответника, че е претърпял вреди в размер на 12 500 лв. вследствие на
възпрепятстване от страна на ищеца на смяната на доставчик на електрическа
енергия, както и срещи изявлението за прихващане със същата сума. Възразява се
срещу доводите на ответника за нищожност на клаузата за неустойка на основание
чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като тя била договорена в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.
В
срока по чл. 367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове по основание и по размер.
Не
оспорва, че между страните е сключен Договор за комбинирани услуги № Д-ХЕ-218
от 29.11.2017 г., но твърди, че постигнатите договорености и реално подписания
от представителите на ответното дружество договор е с различно съдържание от
този, представен от ищеца и по-конкретно в частта на договорената между
страните цена от 89.50 лв. и на предвидената клауза по чл. 15, ал. 5 за
заплащане на неустойка. В тази връзка оспорва задължението за заплащане на
сумата от 33 709.72 лв., представляваща неустойка по чл. 15 ал. 5 от договора;
претендираната при условията на евентуалност сума в размер на 33 194.82
лв. с включен ДДС, представляваща претърпени от ищеца вреди, и сумата от
18 767.39 лв., представляваща стойността на доставените от ищеца и приети
от ответника, но неплатени количества електрическа енергия за периода от 01.05.2018
г. до 31.05.2018 г.
Твърди,
че между страните е била постигната договореност за доставка от ищеца на електрическа
енергия по цена 86.20 лв. МВтч, което е било отразено в предоставения им и
подписан от представители на дружеството ответник договор, както и че в този
договор не е имало предвидена клауза за неустойка – посочената в чл. 15, ал. 5.
Ищцовото дружество едностранно, без надлежно уведомление, увеличило цената на
електрическата енергия от 86.20 лв./МВтч на 89.50 лв./МВтч. В тази връзка
твърди, че представеният по делото от ищеца Договор за комбинирани услуги №
Д-ХЕ-218 от 29.11.2017 г. е неистински -
неподписан от представители на „БМК Холдинг“ АД и с подправено съдържание.
Доколкото между страните не била постигната договореност по отношение на един
от съществените елементи, а именно цена, счита, че този договор е нищожен на
основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че ищецът е изпратил на ответника оферта №
0306/28.11.2017 г., в която е посочена цена на доставена електрическа енергия
86.20 лв./МВтч. Именно тази цена била посочена и в договора, подписан от
представители на дружеството ответник. В представения от ищеца договор с
исковата молба било очевидно извършеното заличаване на цената в договора и
дописване отгоре на друга цена, а именно 89.50 лв./МВтч.
Оспорва
между страните да е била постигната договореност за заплащане на неустойка при
предсрочното прекратяване на договора. В тази връзка се оспорва верността на
фактура № 3889/30.04.2018 г. в частта на фактурираната неустойка в размер на
28 091.44 лв. или 33 709.72 лв. с ДДС. Твърди, че съобразно
разпоредбите на ДДС върху неустойката не следвало да бъде начисляван ДДС, тъй
като същата не можела да се определи като доставка на стока/услуга, подлежаща
на облагане с ДДС. Следователно, начисленото ДДС в размер на 5618.28 лв. върху
неустойката се явявало недължимо поради начисляването му без основание.
Ответникът
изтъква, че в случая не можела да намери приложение разпоредбата на чл. 301 ТЗ
за потвърждаване на действията, извършени без учредена представителна власт,
тъй като след издаването на фактурите ответникът се е противопоставил на размера
на фактурираната цена за МВтч. като такава, която не е договорена между
страните. Твърди обаче, че е извършил плащане по фактурираните стойности, тъй
като в противен случай е имало опасност да бъде прекъснато захранването му с
електрическа енергия. По аналогичен начин било реагирано
и на представената фактура за дължима неустойка, тъй като веднага след
узнаването за нея ответникът се противопоставил.
Във
връзка с твърдението, че представения от ищеца договор е неистински
(неавтентичен), се посочва, че ответникът изпратил по куриер два подписани от
представителите му екземпляри от договора до ищцовото дружество. След
разписване от представителите на ищеца на договора следвало да се върне един
оригинален екземпляр на ответника, което обаче не било сторено. Ищецът върнал
екземпляр с различно съдържание.
При
условията на евентуалност, ако не се възприеме тезата за нищожност на договора
изцяло, ответникът смята, че следва да се приеме, че договорът е сключен при
цена 86.20 лв./МВтч. В следствие на разликата между действително уговорената
цена и фактурираната от ищеца, ответникът бил заплатил в повече, без основание,
сумата от 1728.02 лв. с ДДС за доставената в периода януари-април 2018 г.
електрическа енергия, с която е ощетено ответното дружество за сметка на
обогатяването на ищеца. С оглед на това прави възражение за прихващане на
вземането на „БМК Холдинг“ АД в размер на 1728.02 лв. с ДДС, представляващо
надплатена без основание сума за електрическа енергия за периода от 01.01.2018
г. до 30.04.2018 г. с вземането на ищеца за предоставената на ответника електрическа
енергия за месец май, обективирано във фактура № 4211/31.05.2018 г. В тази
фактура също била начислена стойност на електрическата енергия над
договорената, като начисленото в повече възлизало на 481.03 лв. с ДДС.
На
следващо място ответникът отбелязва, че е претърпял вреди в размер на
2 500 лв., вследствие възпрепятстването от страна на ищеца смяната на доставчик
на ел.енергия. Ответникът имал сключен договор за доставка на електрическа енергия
с нов доставчик - „Синергон енерджи“ ЕООД. По силата на договора ответникът
следвало от 01.05.2018 г. да получава енергия от доставчика. Поради това, че
ищецът издал фактура № 3889/30.04.2018 г., в която неправомерно включил
задължение за заплащане на неустойка в размер на 33 709.72 лв. с вкл.ДДС,
станало невъзможно ответникът да смени своя доставчик. С тези си действия
ищецът нанесъл вреди на ответника в размер на 2 500 лв., тъй като за
периода 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г. ответното дружество следвало да заплати
електрическа енергия на по-висока стойност. В тази връзка прави възражение за
прихващане на вземането на ответника в размер на 2 500 лв. с вземането на ищеца,
обективирано във фактура № 4211/31.05.2018 г.
На
следващо място ответникът твърди, че е претърпял вреди в размер на 12 500
лв. вследствие на възпрепятстването от страна на ищеца смяната на доставчика на
електрическа енергия. Ответникът имал сключен договор за наем с „Млечни
продукти Тракия” ЕООД. След получени предупреждения от ищеца, отправени до
ответника, че ще бъде преустановено подаването на електрическа енергия, тъй
като не е заплатена начислената неустойка, ответникът бил принуден да уведоми
своя наемател „Млечни продукти Тракия“ ЕООД, че занапред няма да може да му
осигури достъп до ел.енергия в наетия обект. Вследствие на това „Млечни
продукти Тракия“ ЕООД било принудено да се снабди с нова партида за
електрическа енергия и да сключи договор за покупко-продажба на енергия и
членство в балансираща група със „Синергон енерджи“ ЕООД – договор №
24751/29.05.2018 г. Съгласно законовите разпоредби през първия месец „Млечни
продукти Тракия“ ЕООД като нов абонат не можело да получава електрическа енергия
от свободния пазар от лице, притежаващо лиценз за търговия с електрическа енергия.
Поради това „Млечни продукти Тракия“ ЕООД било длъжно през месец юни 2018 г. да
заплати 12 500 лв. повече, за да му бъде доставена електрическа енергия
спрямо цената, която би платил, при действието на договора от 29.05.2018 г.
Ответното дружество заплатило и възстановило на „Млечни продукти Тракия“ ЕООД
вредите в размер на 12 500 лв., претърпени вследствие смяната на партидата
за електрическа енергия и на заплащането на електрическа енергия на завишени
цени. С оглед на това прави възражение за прихващане на вземането на ответника
в размер на 12 500 лв., представляващо обезщетение за вреди, с вземането
на ищеца за предоставена на ответника електрическа енергия за отчетния период
на месец май 2018 г., обективирана във фактура № 4211/31.05.2018 г.
С
оглед на изложеното счита, че претенцията на ищцовото дружество е неоснователна
до размер от 17 209 лв. (след направеното уточнение в допълнителния
отговор) и извършеното прихващане с дължимите от ищеца обезщетения за вреди за
периода от 01.05.2018 г. до 30.06.2018 г.
Счита
претенцията за заплащане на неустойка за неоснователна на две отделни
основания: на първо място, тъй като договорът е нищожен, и на второ място при
условията на евентуалност, ако се приеме, че договорът между страните е
валиден, то същият не съдържал клауза за неустойка, поради което и такава не се
дължала.
На
следващо място и отново при условията на евентуалност, в случай че не се
приемат направените по-горе възражения за неоснователност на претенцията за
неустойка, счита че клаузата на чл.15 ал.5 от представения с исковата молба
Договор е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и съответно претенцията за
нея се явявала неоснователна, тъй като надхвърляла обезпечителната, обезщетителната и санкционната й функция. Налице било явно
несъответствие между уговорения размер на неустойката и този на действително
претърпените вреди от ищеца, което водело до неговото неоснователно обогатяване
в противоречие с добрите нрави. Отделно се изтъква, че клаузата за неустойка
била нищожна и поради противоречие с добрите нрави. Оспорва предявените при
условията на евентуалност искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че
липсва причинна връзка между прекратяването на договора и претендираните вреди
от ищеца в размер на 33 194.82 лв. Претенцията за вреди не била доказана и
по размер. Отправя искане съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
предявените искове като неоснователни и недоказани. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
С
допълнителен отговор вх. № 2720/18.03.2019 г. ответникът поддържа изложените
доводи и направените възражения с отговора на исковата молба. Подчертава, че в
допълнителната искова молба ищецът потвърдил, че е преправил цената по договора
след подписването му от представителите на „БМК Холдинг” АД, но се оспорва
твърдението, че по телефона било дадено съгласие от страна на ответника за
увеличаване на цената от 86.20 лв. на 89.50 лв. МВтч. Не било ясно от кого точно
е дадено това съгласие, а и практиката изисквала изменението на клаузите в
писмен договор да се извършва в писмена форма, а не с дадено по телефона
съгласие.
Твърди,
че датата на сключване на договора между страните е именно датата 29.11.2017
г., която е посочена в него и че към момента на сключването му била валидна
офертата с цена на доставената ел.енергия 86.20 лв./МВтч.
Оспорва
твърдението на ищеца в допълнителната искова молба, че е получил в оригинал
екземпляр от договора с пратката от 19.12.2017 г.
Поддържа
направеното искане за прихващане, като твърди, че в допълнителната искова молба
ищецът сам признавал, че е възразил по смяната на доставчика поради неплащане
на неустойката. Уточнява и сам нанася корекция, че след извършване на
прихващане претенцията на ищеца се явявала основателна и доказана в размер на
1558,34 лв., а съответно за разликата от 17 209.05 лв. се явявала частично
неоснователна. В първоначалния отговор (стр. 6-та, ред. 30-ти) била допусната
техническа грешка, като вместо „неоснователна” било записано неправилно
„основателна”, поради което не следвало да се смята, че претенцията била
призната до размера от 17 209 лв., а обратното.
Подкрепят
се първоначално изложените доводи и аргументи относно недължимостта на
неустойката, като се подчертава, че именно недобросъвестното поведение на ищеца
дало причина за прекратяване действието на договора, поради което на същия не
се дължала неустойка, нито обезщетение за претърпени вреди. Вредите на ищеца от
прекратяването на договора се дължали в случай, че той е изправна страна по
договора и се изразявали единствено в пропуснатата полза от печалбата, която би
реализирал от ответника. Тази печалба се равнявала на разликата между
уговорената продажна цена с ответника 86.20 лв./МВтч. и цената, по която ищецът
закупувал, т.е. вредите за периода месец юни 2018 г. – месец декември 2018 г.
се равнявали на средномесечното потребление на ответника за 7 месеца на цена от
5.70 лв./МВтч. (86.20 продава – 80.50 купува). В този смисъл, претендираната
неустойка многократно надвишавала претърпените от ищеца вреди.
Предявени са обективно съединени
искове, както следва: 1. с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. чл. 309 ТЗ за
заплащане на сумата от 33 709.72 лв., представляваща неустойка, съгласно
чл. 15, ал. 5 от Договор за комбинирани услуги № Д-ХЕ-218 от 29.11.2017 г.; 2.
с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на следващата се законна лихва върху
претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
07.09.2018 г. до окончателното й изплащане; 3. с правно основание чл. 318 и сл. ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 18 767.39 лв., представляваща
стойността на доставената електрическа енергия за периода от 01.05.2018 г. до
31.05.2018 г., за което била издадена фактура
№ **********/31.05.2018 г.; 4. с
правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на следващата се законна лихва върху
претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
07.09.2018 г. до окончателното й изплащане; 5. с правно основание чл. 309а, ал.
1 ТЗ, вр. чл. 294, ал. 1 ТЗ за заплащане
на сумата от 406.66 лв., представляваща лихва за забава върху сумата
18 767.39 лв. за периода от 20.06.2018 г. до 07.09.2018 г. – датата на
подаване на исковата молба, както и при
условията на евентуалност обективно съединени искове: 1. с правно основание
чл. 309а, изр. 2 ТЗ за заплащане на сумата от 33 194.82 лв. с включен ДДС,
представляваща размера на причинените от ответника вреди поради неизпълнение на
Договор за комбинирани услуги № Д-ХЕ-218 от 29.11.2017 г.; 2. с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане
на следващата се законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 07.09.2018 г. до окончателното й изплащане; 3. с
правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 18 767.39 лв., представляваща
стойността на сумата, с която ищецът е обеднял, съответно ответникът се е
обогатил, вследствие на доставените от ищеца и приети от ответника, но
неплатени от последния количества електрическа енергия за периода от 01.05.2018
г. до 31.05.2018 г.; 4. с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на
следващата се законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 07.09.2018 г. до окончателното й изплащане. Исковете са
допустими и следва да бъдат разгледани
по същество.
По делото са приети писмените
доказателства, представени с първоначалната и допълнителната искова молба,
първоначалния и допълнителния отговор, разпитани са свидетели, дадени са
обяснения по реда на чл. 176 ГПК от представляващия ответното дружество, приети
са заключенията по първоначална (еднолична) съдебно-техническа експертиза,
допълнителна (еднолична) съдебно – техническа експертиза, съдебно – графологична експертиза, първоначална съдебно – счетоводна експертиза,
допълнителна съдебно – счетоводна експертиза и тройна съдебно – техническа
експертиза. Страните са представили писмени защити по чл. 149 ГПК, в които
доразвиват своите съображения.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
С решение № Л – 433 от 16.02.2015 г. Държавната
комисия за енергийно и водно регулиране издала в полза на ищцовото дружество
лицензия № Л – 433 – 5 от същата дата за извършване на дейността „търговия с
електрическа енергия”, съдържаща права и задължения на „координатор на
стандартна балансираща група” и на „координатор на комбинирана балансираща
група” за срок от 5 години. На 01.09.2015 г. ищцовото дружество е вписано в
Регистъра на търговските участници, регистрирани като координатори на
стандартни балансиращи групи.
Ищецът представя подписан с ответника договор за
комбинирани услуги № Д – ХЕ – 218, който носи дата от 29.11.2017 г., за
продажба и доставка на активна нетна електрическа енергия. Договорът е сключен
за срок от 1 година считано от началото на доставката на електрическа енергия
до обектите на ответника (чл. 19, ал. 1). Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора за
доставените количества енергия ответникът се задължава да заплати на ищеца
възнаграждение съгласно условията на договора и според отчетените количества
електрическа енергия от търговските електромери, след получаване на сетълмент за дадения период на отчитане, изпращан от
собствениците на измервателните уреди в съответствие с Правилата за търговия с
електрическа енергия и Правилата за измерване. Съгласно ал. 3 на чл. 3
ответникът заплаща отчетените количества енергия независимо дали тя е
употребена от него за свои обекти или за обекти на трети лица, присъединени
след мястото на измерване. В чл. 4, ал. 1 и ал. 2 е предвидено, че ответникът
става член на балансиращата група на ищеца и прехвърляйки отговорността си за
балансиране на обектите, описани в приложение № 1 към договора, ответникът не
дължи допълнително възнаграждение на ищеца. В чл. 10, ал. 1 е уточнена цената –
89.50 лв./МВтч. за количествата, отчетени съгласно средствата за измерване в
точките на присъединяване. Ищецът съставя фактура на база отчетените количества
доставена електрическа енергия и ползваните други мрежови услуги до 10-то число
на месеца, следващ отчетния период (чл. 11, ал. 2 от договора). Предвидени са
две отделни клаузи за неустойка – едната е дължима неустойка в случай, че ответникът
не заплати сума по издадени фактури (чл. 11, ал. 5), а другата е неустойка в тежест
и на двете страни, която се дължи в случай на прекратяване на договора с
30-дневно предизвестие от всяка от страните, отправено до другата, считано от
00.00 часа на първо число на месеца, следващ месеца, в който е изтекъл срока на
предизвестието (чл. 15, ал. 5). Във втората хипотеза дължимата неустойка е в
размер на 50 % от общата стойност на фактурите, издадени до датата на
прекратяването. Приложено е пълномощно от членовете на съвета на директорите на
ответното дружество, с което оправомощават ищеца да го представлява пред
електроразпределителните оператори. Пълномощното е нотариално заверено рег. №
7084 от 05.12.2017 г. на Нотариус с рег. № 079.
С доставяната електрическа енергия ответното дружество
снабдявало собствените си обекти – производствени сгради и мощности, които били
отдадени под наем на „Млечни продукти Тракия” ЕООД, съгласно договор за наем от
01.08.2011 г. (изменен с анекс № 1 от 01.09.2011 г., анекс № 2 от 03.01.2012 г.
и анекс № 3 от 10.11.2015 г.).
На
19.12.2017 г. ищецът сключил договор за покупко-продажба на електрическа
енергия с „Енекод” АД, съгласно който последното
дружество се задължавало да доставя на ищеца енергия за периода от 01.01.2018
г. до 31.12.2018 г. с количество от 43 800 МВтч. на единична цена от 80.50
лв./МВтч.
Ищцовото дружество е издало следните фактури с
получател ответника за доставени количества електрическа енергия и допълнителни
услуги към тях: фактура № 3222 от 31.01.2018 г. за сумата от 17 193.67
лв., фактура № 3475 от 28.02.2018 г. за сумата от 15 248.31 лв., фактура №
3764 от 31.03.2018 г. за сумата от 17 419.66 лв., фактура № 3889 от
30.04.2018 г. за сумата от 51 349.57 лв., фактура № 4211 от 31.05.2018 г.
за сумата от 52 477.12 лв.
Ответникът представя подписан с ищеца договор за
комбинирани услуги (без номер), който също носи дата от 29.11.2017 г. (в горния
ляв ъгъл на първа страница от договора е отбелязано изх. № 20 от 29.11.2017
г.). В представения договор фигурират всички гореизброени клаузи в същия вид,
както и при ищеца, с изключение на клаузите на чл. 10, ал. 1 и на чл. 15, ал.
5. В представения от ответник договор в чл. 10, ал. 1 е посочена единична цена
за доставяната електрическа енергия в размер на 86.20 лв./МВтч., а не 89.50
лв./МВтч. В чл. 15 има само четири алинеи, като изцяло липсва ал. 5 с текст
относно задължение за неустойка при прекратяването на договора. Към договора е
приложена оферта № 0306 от 28.11.2017 г. като част от преддоговорните отношения
между страните, в която също фигурира единична цена от 86.20 лв./МВтч. Офертата
е адресирана не до ответника, а до „Млечни продукти Тракия” ЕООД.
Ответникът отправил писмено предизвестие изх. № 006 от
23.03.2018 г. (вх. № ХЕ018 – 3344 от 26.03.2018 г.) до ищеца за едностранно
прекратяване на основание чл. 12, т. 3 на договора за комбинирани услуги с
уточнение, че ще смята договорът за прекратен след 30.04.2018 г. Ищецът
отговорил с писмо изх. № ХЕ018 – 3586 от 16.04.2018 г., с което заявил, че
ответникът дължи неустойка съгласно чл. 15, ал. 5 от договора в размер на
24 889.80 лв., плюс сума, представляваща 50 % от стойността на фактурата
за потреблението за месец април 2018 г. В писмото ищецът посочва, че считано от
01.05.2018 г. ще прекрати доставянето да електроенергия за обектите на ответника.
Отправено е предложение за намаляване с 65 % на дължимата неустойка до размер
от 10 000лв., която можело да бъде заплатена в 7-дневен срок от получаване
на писмото по посочена банкова сметка. ***ата фактура за месец април 2018 г.
неустойката щяла да бъде начислена в пълен размер.
По електронната поща на 24.04.2018 г. ответното
дружество изпратило до ищеца проект на споразумение за прекратяване на
договора, в който се предвиждало, че ответникът ще заплати неустойка в
предложения намален размер от 10 000 лв. в срок от три месеца от датата на
подписване на споразумението, като по този начин се уреждали всички имуществени
претенции между страните. Предложеният проект на споразумение не е приет и не е
подписан.
На същата дата (24.04.2018 г.) ответникът е изпратил и
писмо, отговор на писмо изх. № ХЕ018 – 3586 от 16.04.2018 г. на ищеца, в което
се възразява срещу финансовите претенции за заплащане на неустойка, твърди се,
че представеният договор е подправен и уговорената единична цена не отговаря на
действителната.
Отново на дата 24.04.2018 г., но с отделно писмо изх.
№ 008, ответникът е отправил покана за доброволно изпълнение до ищеца, в която
е посочил, че тъй като е налице ощетяване в резултат на завишаване на
единичната цена с 3.50 лв./МВтч., то се отправя искане за доброволно
възстановяване от страна на ищеца на сумата от 1353.24 лв. с ДДС.
С отделни писма ответникът е уведомил за случая ДКЕВР,
Председателя на парламентарната Комисия по енергетика при Народното събрание и
министъра на енергетиката.
С писмо изх. № ХЕ018 – 9600 от 04.05.2018 г. ищецът
изпратил фактура № 3889 от 30.04.2018 г. с отразени в нея всички дължими
(според ищеца) задължения, възникнали към 01.05.2018 г. Също така ответникът е
уведомен, че в случаите на смяна на доставчик и/или координатор на балансираща
група независимият преносен оператор щял да регистрира смяната само след
представено удостоверение за липса на задължения или липса на мотивирано
възражение от страна на последния доставчик/координатор на балансираща група,
като към задълженията се включвали и тези за неустойка. Ответникът е уведомен
още и за това, че към 04.05.2018 г. нямал подписан договор за доставка на
електрическа енергия с ищеца, поради което за количествата потребена от
ответника енергия за месец май 2018 г. щяла да бъде издадена нова фактура,
която щяла да включва освен стойността на доставените количества енергия и тази
за реализираните небаланси за периода. Към писмото е приложена фактура № 3889
от 30.04.2018 г. за сумата от 51 349.57 лв. и кредитно известие № 3888 от
30.04.2018 г. за сумата от 24 889.80 лв., представляваща неустойка.
Ответникът отговорил с писмо изх. № 014 – 18 от
08.05.2018 г. (вх. № ХЕ018 – 3370 от 09.05.2018 г.), в което заявява, че не е
съгласен и оспорва сумите, тъй като била договорена единична цена от 86 лв. за
МВтч., а не 89.50 лв. Изразява се и несъгласие с претендираната неустойка, като
ответникът твърди, че в притежавания от него екземпляр от договора подобна
клауза липсвала. Ищецът отговорил с писмо изх. № ХЕ018 – 3609 от 10.05.2018 г.,
като уточнил, че не приема твърденията за липса на клауза за неустойка.
Със следващо писмо изх. № ХЕ018 –
3608 от 22.05.2018 г. ищецът уведомил ответника, че предстои преустановяване
доставката електрическа енергия, а с писмо изх. №ХЕ018 – 3610 от 23.05.2018 г.
допълнил, че това ще бъде извършено считано то 01.06.2018 г.
С писмо изх. № ХЕ018 – 3613 от
05.06.2018 г. ищецът изпратил на ответника фактура № 4211 от 31.05.2018 г. за
доставената и изразходвана електрическа енергия за периода от 01.05.2018 г. до
31.05.2018 г. в размер на 18 767.39 лв.
На 28.03.2018 г. ответникът е сключил договор за покупко
– продажба на електрическа енергия и членство в балансираща група № 24439 с
доставчик (координатор) „Синергон енерджи” ЕООД
С писмо изх. № 012 – 81 от 30.04.2018 г. „БМК Холдинг”
АД е уведомило „Електроразпределение Юг” ЕАД – ЕВН Група за това, че не е
получил препис от възражението на ищеца за срещу смяната на доставчик и
преминаването му към „Синергон енерджи” ЕООД.
На 29.05.2018 г. е сключен договор за покупко-продажба
на електрическа енергия и членство в балансираща група между „Синергон енерджи”
ЕООД и „Млечни продукти Тракия” ЕООД.
На 03.05.2018 г. ответникът е уведомил наемателя си
„Млечни продукти Тракия” ЕООД, че поради възникнал спор с ищеца е възможно
предстоящо спиране на захранването на обектите, които са предмет на наема,
поради което могат да настъпят вреди за наемателя. В отговор на това
уведомление от 16.07.2018 г. „Млечни продукти Тракия” ЕООД е посочило, че за
периода от 01.06.2018 г. до 30.06.2018 г. е закупувало електрическа енергия за
наетия обект от ЕВН, чиито цени били значително по-високи в сравнение с цените
на „Синергон енерджи” ЕООД и в резултат на това от разликата в цената настъпили
вреди в размер на 12 500 лв. Отправя се искане за извършване на прихващане
между вземането за понесените вреди и задълженията на наемателя за заплащане на
наемни вноски по договора за наем от 01.08.2011 г. На 06.03.2019 г. е подписано
споразумение за прихващане на насрещни задължения между „БМК Холдинг” АД и
„Млечни продукти Тракия” ЕООД за вземане в полза на първия за 24 000 лв. и
вземане в полза на втория за 12 500 лв. до размера на по-малкото от тях.
При така установените факти, съдът
намира от правна страна следното:
С оглед на
дадената правна квалификация на обективно съединените искове следва да се
прецени дали са налице предпоставките за присъждане на неустойката или за
присъждане на обезщетение поради неоснователно обогатяване на ответника, като
изводите за основателността на останалите искови претенции са производни на
тях. При наличие на формулираните възражения от страна на ответника, обаче,
преди да се пристъпи към преценка дали са налице тези предпоставки, първо
трябва да се изследва въпроса дали изобщо е била уговорена клауза за неустойка
и доколко е валиден договорът в тази своя част. Разрешаването на този въпрос е
от съществено значение за повдигнатия правен спор, тъй като въпросите за
неустойката могат да бъдат поставени и разгледани, само ако е налице валидна
клауза за неустойка. А това се определя от съдържанието на облигационното правоотношение,
как то е възникнало и какви насрещни права и задължения са произтекли по него
за двете страни. Облигационното правоотношение в частта за неустойката и за
единичната цена на доставяната електрическа енергия би породило своето действие
в настоящия случай, ако се установи дали е постигнато съгласие между страните
по този въпрос. Както е известно от теорията и съдебната практика, сключването
на договора изисква постигането на съгласие между договарящите, или с други
думи, съвпадане на техните насрещни волеизявления. Следователно, подлежи на
разглеждане въпроса дали предложението на ищеца за неустойката и единичната
цена е прието действително от ответника. Ако се установи, че липсва съгласие по
клаузите на договора, това е пречка те да проявят своето действие. Защото
липсата на съвпадане на волеизявленията би довело до несъгласие, а това обуславя
и въпроса за основателността на исковата претенция. От момента на постигане на
съгласие се преценява дали двете страни са обвързани от своите насрещни
задължения.
В тази насока, за да се приеме, че
исковете са основателни и доказани, ищецът е следвало при условията на главно и
пълно доказване: да докаже, че е сключил с
ответника договора, представен с исковата молба и че извършената поправка в
договора на единичната цена е станало със знанието и съгласието на ответника; да
докаже, че сключеният между страните договор е съдържал спорната клауза на чл. 15,
ал. 5 за неустойка; да докаже неизпълнението от страна на ответника на
задълженията по договора и претърпените вреди в размер на 33 194,82 лв. Изследването на въпроса какъв точно
вариант на договора е бил подписан от страните, каква е била договорената
единична цена и имало ли е изобщо формулирана клауза за неустойка, е заел
централно място в настоящото производство и в тази връзка са допуснати и
събрани по-голямата част от доказателствата в зависимост от разпределената
между страните доказателствена тежест с доклада по делото.
Особено съществени в тази насока са
назначените и приети в производството две съдебно – технически експертизи и
съдебно – графологична експертиза. Настоящият съдебен
състав кредитира заключенията и по трите експертизи, но отдава приоритетно
значение на втората съдебно-техническа експертиза (тройна експертиза), чието
заключение е прието в последното с.з. по делото, тъй като то се явява възможно
най-изчерпателно, подробно, методически последователно и дава отговор на всички
въпроси, от които може да се направи извод по какъв начин са протекли
действията по сключването на договора.
По задача 1
от експертизата вещите лица Д., Х. и Х. са посочили, че информацията в писмата
от електронната кореспонденция между страните е достоверна (автентична) и
цялостна по възприетите от тях критерии и приложената методика. Това означава,
че писмата са изпратени с автентификация и оторизация (потребителско име и парола) на собственика на
пощенската кутия от достоверен за домейна сървър на изпращащия към достоверен
за домейна сървър на получателя на писмото и са получени в неговата пощенска
кутия. Констатирано е спазване на процедурите, от които е видно, че
информацията за всяко получено писмо не е променяна. В приложение 2 на
експертизата са подложени на анализ всички писма, разменени между страните,
като за всяко от тях е посочено на коя дата, в колко часа и от кой и-мейл адрес
е изпратено, до кого и адресирано и какви са прикачените файлове към него. Доколкото
особено спорен е текста на представения от ищеца договор, находящ се на стр.
137 от делото, от съществено значение са констатациите на експертизата относно
изпращането и получаването именно на този договор. Първоначално записаното в
текста на заключението е коригирано в с.з. от вещите лица, които изрично са
уточнили по т. 2.1.1. от приложение № 2, че създаденият на 30.11.2017 г. в
17:46 ч. файл не е
идентичен с договора на стр. 137 от делото. Същата корекция е извършена и по т.
5.1. от приложение № 2, като отново е посочено, че създаденият на 30.11.2017 г.
в 17:46 ч. файл не е идентичен с договора на стр. 137 от делото. Вещото лице Х.
пояснява, че липсата на идентичност се изразява в това, че липсват точки в
раздел II – права и
задължения, а договорът е подписан само от представителите на „БМК Холдинг” АД
с положен печат, но няма подпис и печат от страна на ищеца.
Тези констатации на вещите лица са
пряко относими към въпроса за постигането на съгласие между страните за
клаузите в договора. Липсата на идентичност в разменените по електронната поща
варианти на договора води до извода, че не е възможно да се установи кой е
окончателният вариант, възприет единодушно от страните. Липсата на идентичност
се обяснява не само с липсата на отделни условиия в
раздел II от
договора, но и с факта, че той е подписан само от едната страна – от ответника.
Няма изрично изискване за писмена форма на сключения между страните договор, но
фактът, че те сами са я избрали ги задължава да спазят нейните формални
характеристики, включващи и подписването на договора. Полагането на подпис под
договор изразява съгласието на страната с клаузите в него, респ. с изразените
от насрещната страна волеизявления. От така разменените писма по електронната
поща не е ясно под кой точно вариант на договора за доставка на електрическа
енергия са положени подписи и от двете страни, за да се приеме, че така те са
скрепили постигнатото от тях съгласие във валидна писмена форма. Доколкото
липсата на идентичност между разменените текстове на договора не позволява да
се установи кога е постигнато окончателното съгласие по всички негови клаузи,
то не може да се установи и от кой момент двете страни са обвързани от своите
насрещни задължения. В конкретния случай този извод касае и клаузата за
неустойка по чл. 15, ал. 5, която е част от договора. Допълнително следва да се отбележи,
че се установява и липсата на подпис на всяка страница от страните по договора,
което подкрепя извода относно различията в разменените текстове. Липсата на
съгласие неизбежно се отразява и върху тази клауза, предвид представените
различни варианти на договор от ищеца и ответника и изложените от последния
възражения – няма как да се установи категорично, че подписаният от ответника
вариант на договора е съдържал именно тази клауза. Така не може да се приеме,
че клаузата за неустойка валидно е проявила своето действие.
Освен заключението на тройната
съдебно – техническа експертиза е необходимо да бъде взето под внимание и
заключението по съдебно – графологичната експертиза. Предмет на изследване са представения
от ищеца вариант на договора и пълномощно с нотариална заверка на подписите на
Нотариус рег. № 079 и представения от ответника вариант на договора. Вещото
лице е категорично в констатациите се, че в представените от ищеца
договор и пълномощно графичните изображения, положени като подпис от името на
представляващите ответното дружество лица З.Л., С.Г. и В.М. не са
изпълнени от тях самите. От друга страна, със същата категоричност вещото лице
приема, че в представения от ответника договор графичните изображения,
положени като подпис от същите лица, са изпълнени именно от тях. Тези
констатации подкрепят горните изводи. Оказва се, че ищецът разполага с вариант
на договор, който не може да се приеме, че е подписан от представляващите
ответното дружество, а последното притежава друг вариант на договор, който е
подписан от негова страна. Това несъответствие в представените от двете страни
документи, на които те основават своите претенции и възражения, отново подлага
под съмнение кой всъщност е окончателният вариант на договора, по който те са
постигнали съгласие. Както се посочи вече, полагането на подпис под писмен
договор е материален (формален) израз на постигнатото между договарящите
съгласие. Тъй като самият документ материализира договора, невъзможността да се
приеме, че е подписан валидно от двете страни, предполага, че не е възможно да
се направи извод за постигнато съгласие по всички негови клаузи така, както те
са записани в представените различни варианти на договора.
До противоположен извод не води и
заключението по първоначалната съдебно – техническа експертиза, изготвена от
вещото лице М.Х. (л. 208, том 1 от делото). Изследван е начина на отпечатване и
полагането на печат върху представените от ищеца и ответника договори. Констатирано
е, че и двата договора по делото са разпечатани на различни принтери, което се
подкрепя и от твърденията на страните, че всяка от тях е разпечатвала сама
документа след получаването му по електронна поща. От това обаче не следва, че
е разпечатан един и същи текст на договора, още по-малко не следва, че този
еднакъв текст е подписан и от двете страни. Като се имат предвид и
констатациите на тройната съдебно – техническа експертиза, която посочва, че
размененият по електронната поща договор не съвпада с този, който е представен
от ищеца на л. 137 от делото, тогава с още по-голяма увереност не може да се
приеме тезата, че страните са подписали един и същи договор и то точно такъв
негов вариант, в който е била включена клаузата за неустойка.
Свидетелските показания следва да се
кредитират само в онези свои части, които се подкрепят от останалите
доказателства по делото, като се има предвид, че всъщност свидетелките К.Г. и Е.Д.
са вземали поединично участие в отделни етапи от преддоговорните отношения по
повод сключването на сделката. Твърденията на свидетелката Г., че е подписала
договора от името на ищцовото дружество се ценят дотолкова, доколкото се
отбелязва, че тя е подписала варианта на представения с исковата молба договор.
Самата свидетелката не е участвала лично в електронната кореспонденция между
страните, в изпращането и получаването на и-мейлите,
а е боравела единствено с документите, които на нея са й били предоставяни в
разпечатан вид от служителите в ответното дружество. Изявлението й „…не съм
присъствала на самото подписване на договора от страна на клиента…” отразява
установеното по делото, че преговорите са имали дистанционен характер и основно
са се водели по телефона и по електронната поща. Всъщност, лична срещу между
свидетелката Г. и представителите на ответното дружество така и не е имало нито
по време на преговорите, нито по време на самото подписване на договора. Тя
посочва „… пряко аз не съм договаряла с никой от управителите на „БМК Холдинг”
АД във връзка с подписването на договор”. Увереността на свидетелката, че е подписан
един и същи вариант на договора с включена в него клауза за неустойка произтича
от утвърдената според думите й практика в ищцовото дружество по принцип във
всички договори да бъде включвана подобна клауза. С оглед констатациите на
тройната съдебно – техническа експертиза и съдебно – графологичната
експертиза, обаче, това твърдение е вярно само доколкото свидетелката е
убедена, че в подписания от нея вариант на договора е фигурирала клауза за
неустойка, но съдържанието на твърдението не може да се разпростре и по
отношение на подписания от ответника вариант на документа. След като тройната
експертиза е установила, че липсва идентичност на прикачения файл с договора по
електронна поща с представения от ищеца договор, тогава напълно обосновано може
да се приеме, че Г. е подписала представения й от служител вариант на договора,
но няма как да се твърди със сигурност, че така подписания текст е същия или е
идентичен с представения към исковата молба договор. От друга страна,
показанията на Г. спомагат за изясняване на две други обстоятелства. Първо, тя
потвърждава, че единичната цена в договора е била поправена с коректор именно
от тях и това обстоятелство е прието като безспорно изяснено по делото. Второ,
по отношение на предложеното споразумение за заплащане на неустойка в размер на
10 000 лв., става ясно, че ищцовото дружество е отказало подписването му,
тъй като не е било съгласно с условието в текста му, съгласно което няма да има
повече никакви претенции спрямо ответника. Това обяснява защо представеното по
делото споразумение е останало само проект, който така и не е подписан от
страните.
По отношение на отбелязването от
страна на свидетелката относно корекцията на единичната цена и датата на
подписване на договора следва да се има предвид следното. Г. посочва, че
единичната цена е била коригирана след предварителна уговорка с
представляващите ответното дружество. Тази корекция била продиктувана от
изтичане срока на валидност на първоначалната оферта, а междувременно цената се
била покачила. В допълнителната искова молба е посочено, че уговорката е постигната
по телефона. От другите събрани по делото доказателства обаче не се установява кога
и дали изобщо е давано подобно съгласие. Видно от обясненията на
представляващия ответното дружество В.М., подобно съгласие не е било давано по
телефона и той категорично отрича да е било давано позволение на ищеца
едностранно да коригира единичната цена в договора. Следователно, ищецът не е
имал основание за промяна на единичната цена. Относно твърдението, че Г.
всъщност подписала договора на 07.12.2017 г., но бил запазен номер във фирмения
регистър от 29.11.2017 г., следва да се отбележи, че след като на договора е
поставена дата 29.11.2017 г., към този момент все още е била валидна старата
оферта с първоначално предложената единична цена и е следвало именно тя да се
посочи в текста на договора, поради което ищецът още по-малко е имал основание
едностранно да нанася корекция с ръкописен текст.
Въпроса с извършването на корекцията
е обсъден и в показанията на свидетелката Е.Д., която посочва, че лично я е
извършила. Тя подчертава, както се посочи по-горе, че цялата комуникация с
представляващите ответното дружество е била провеждана по телефона и по
електронна поща и не се е стигнало до лична среща. Отбелязването на
свидетелката, че е получила окончателния вариант на договора и пълномощното в
оригинал на 07.12.2017 г. не се подкрепят от писмените доказателства по делото
– видно от представените разпечатки на писмата от електронната поща, както и от
заключението на тройната съдебно – техническа експертиза, на тази дата
07.12.2017 г. няма разменяни и-мейли между страните. Последния и-мейл е два дни
по-рано, от 05.12.2017 г. В тази насока се поставя под съмнение и твърдението
на свидетелката Г., която също твърди, че реално е подписала договора на
07.12.2017 г. Ако последният вариант на договора е получен на 05.12.2017 г.,
остава неясна причината, поради която е бил подписан от ищцовата страна два дни
по-късно на 07.12.2017 г. Последната дата впрочем, не се установява по писмения
текст на договора, който носи дата 29.11.2017 г., а единствено по твърдения на
ищеца и на допуснатите по негово искане свидетели, поради което не може да се
установи дали наистина Г. е подписала договора на тази дата. Твърдението на Д.,
че полученият последен вариант е съдържал клаузата за неустойка отново не
кореспондира със заключението на тройната експертиза относно липсата на
идентичност на прикачения като файл текст на договора от 05.12.2017 г. с този,
който е представен на л. 137 от делото.
Предвид
изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките за уважаване на иска за
неустойка и присъждането й в полза на ищеца. Както вече се посочи,
основателността на иска за неустойката се предпоставя първо от разглеждането на
въпроса дали е налице валидно уговорена клауза за неустойка. Съдът намира, че в
настоящото производство ищецът не успя да докаже при условията на главно и
пълно доказване постигането на съгласие по клаузата за неустойка и подписването
на еднакъв вариант на договора от страните, в който тази клауза да фигурира. С
оглед на изложеното исковата претенция с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. чл.
309 ТЗ за заплащане на сумата от 33 709.72 лв., представляваща неустойка,
съгласно чл. 15, ал. 5 от Договор за комбинирани услуги № Д-ХЕ-218 от
29.11.2017 г., следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Доколкото
липсва изобщо валидно постигнато съгласие по договора, не може да се приеме, че
ответникът има вина за прекратяването му, поради което не би следвало и в
негова тежест да се възлага заплащането на неустойка. С оглед акцесорния
характер на иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на следващата се
законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 07.09.2018 г. до окончателното й изплащане, същият следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 318
и сл. ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 18 767.39 лв., представляваща
стойността на доставената електрическа енергия за периода от 01.05.2018 г. до
31.05.2018 г., за което била издадена фактура
№ **********/31.05.2018 г. следва да се отговори на въпроса, дали към
момента на издаването на фактурата страните са били обвързани от задължения
между тях по силата на съществуващо към този момент договорно правоотношение.
Видно от представеното по делото писмено предизвестие от страна на „БМК
Холдинг“ АД изх. № 006 от 23.03.2018 г. (вх. № ХЕ018 – 3344 от 26.03.2018 г. на
ищеца), ответното дружество е заявило, че ще счита договора за прекратен след
изтичане на 30 дни, или считано от 30.04.2018 г. Очевидно, ищецът не се е
противопоставил на това изявление, тъй като е изпратил отговор на горното
предизвестие с писмо изх. № ХЕ018 – 3586 от 16.04.2018 г., в което е заявил, че
поради прекратяване на договора считано от 01.05.2018 г. ще преустанови
доставката на електроенергия за обектите на ответника. По този начин и двете
страни са изразили волята си, че считано от 30.04.2018 г. договорът ще бъде
прекратен, т.е. облигационната връзка между тях се прекратява или престава да
съществува. Всички извършени от тях действия след тази дата не са част от
договорното правоотношение. Исковата претенция по чл. 318 ТЗ има за своя основа
наличието на валидно съществуваща между страните двустранна сделка. Тъй като
към този момент договорът вече е бил прекратен, изводът е, че ищецът няма право
да претендира на това основание заплащане на стойността на електроенергия,
доставена след 30.04.2018 г. Поради тези съображения искът по чл. 318 ТЗ следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, както и акцесорно свързаният
с него иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на следващата се законна
лихва върху претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 07.09.2018 г. до окончателното й изплащане.
Същите съображения важат и за
исковата претенция с правно основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 294, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата от 406.66 лв.,
представляваща лихва за забава върху сумата 18 767.39 лв. за периода от
20.06.2018 г. до 07.09.2018 г. – датата на подаване на исковата молба. Отношенията
между страните по чл. 309а, ал. 1 ТЗ също предполагат наличието на валидно
съществуваща между тях търговска сделка на договорно основание, а както вече се
посочи, след 30.04.2018 г. не се установява съществуването на такава поради
прекратяването й. Този извод се подкрепя и от систематичното място на чл. 309а
и чл. 318 ТЗ, които законодателно са регламентирани в част трета от ТЗ,
уреждаща материята на търговските сделки. В тази връзка, за пълнота на
изложението следва да се посочи, че според настоящия съдебен състав в случая не
е приложима и нормата на чл. 292 ТЗ. Фактът, че след датата на прекратяване на
договора ищецът е продължил да доставя електроенергия на ответника и последният
не се е противопоставил, не може да се приеме като мълчание, равнозначно на
приемане. Това е така, тъй като чл. 292, ал. 1 ТЗ изисква в тази хипотеза да е
отправено предложение до търговец, с когото предложителят е в трайни търговски
отношения. Тъй като действието на договора е продължило от 29.11.2017 г. до
30.04.2018 г., т.е. около 5 месеца, съдът намира, че този кратък период от
време не попада в понятието „трайни търговски отношения“, тъй като не се отличава с особена
продължителност, поради което и непротивопоставянето на ответника на
извършените доставки на електроенергия не може да породи онези правни последици,
които законодателят е предвидил по изключение в тази хипотеза на мълчание.
Също така следва да се отбележи, че
продължаващата процедура по смяна на доставчик или координатор на балансиращата
група пред „Електроразпределение Юг“ ЕАД не може да се разглежда като индиция,
че договорното правоотношение е продължило да съществува и след 30.04.2018 г.
Това е така, тъй като процедурата по смяна на координатор на балансираща група
по реда на чл. 99 и сл. от Правилата за търговия с електрическа енергия не е
част от фактическия състав на договорното правоотношение, нито от фактическия
състав на неговото прекратяване. В този смисъл извършването на допълнителни
действия от страна на оператора на електроразпределителната мрежа по
регистриране смяната на доставчика или координатора на балансиращата група не
води до извода, че така се е удължило действието на договора, респ.
съществуването на облигационно правоотношение между страните. Процедурата по
регистриране смяната на доставчика или координатора е регламентирана с
подзаконов акт, а не зависи от волята на договарящите, която е правопораждащ факт
за сделката.
По отношение
на последната обективно съединена при условията на евентуалност искова
претенция с правно основание чл. 59 вр. чл. 86 ЗЗД, съдът намира, че същата е
основателна по следните съображения. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.
1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да
му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В този
смисъл, ползването на движима или недвижима вещ без правно основание за това и
без насрещна престация, води до пораждането на право да се предяви иск за
заплащане на обезщетение. В тежест на ищеца по този иск е да установи, че е
осигурил ползването на определено материално благо, което ответникът е ползвал
фактически без правно основание и без да престира насреща друго благо или
ценност, равни по стойност. В случаите, когато законът е поставил на
разположение на правоимащия точно определен иск, е недопустимо приложението на
общия състав по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Правото да се претендира обезщетение по реда
на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез
който обеднелият може да се защити срещу неоснователното обогатяване – чл. 59,
ал. 2 от ЗЗД, тоест когато няма друга възможност за правна защита при
настъпилото неоснователно разместване на имуществени ценности, какъвто е и
процесния случай. Основателността на иска по чл. 59 ЗЗД изисква доказване на
следните обстоятелства - увеличаване на имуществото на едно лице за сметка на
имуществото на друго лице, липса на друга възможност за защита на обеднелия,
обедняването и обогатяването да произтичат от един и същи факт, т.е. да има
разместване на блага без надлежно правно основание. Неоснователно обогатилият
се за сметка на другиго дължи да върне само онова, с което се е обогатил, и то
само до размера на обедняването, като е дължима по-малката от двете стойности
при разлика между тях.
В настоящия случай от
доказателствата по делото се установява, че договорът е прекратен между
страните считано от 30.04.2018 г., като след тази дата ищецът е продължил да
доставя електрическа енергия на ответника. Тази доставка на електроенергия е
имала значение и за двете страни по делото – от една страна, прекъсването на
захранването и липсата на електроенергия е щяло да доведе до понасянето на
вреди от страна на ответника, а от друга страна, за ищеца е съществувал интерес
да търси заплащане на сумите, които той е смятал, че му се дължат като
неустойка, както и да се финализира процедурата по регистриране смяната на
доставчик или координатор на балансираща група пред „Електроразпределение Юг“
ЕАД. Съгласно приетото по делото заключение по първоначалнота
съдебно – счетоводна експертиза (л. 320 от делото), в задача № 1 вещото лице е
посочило, че дължимата сума по фактура № 4211 от 31.05.2018 г. е 18 767.39
лв. и законната лихва е в размер на 411.34 лв. Ако се преизчисли стойността на
фактурата при цена за 1 МВтч. 86.20 лв., то задължението по фактурата би било
18 286.36 лв., а законната лихва за забава по договора ще бъде 400.80 лв. Безспорно,
в периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г. обектите на ответника са били
захранвани с електроенергия, той е приемал доставките на енергия и е ползвал
същата. Електрическата енергия е вид движима вещ, съгласно чл. 110, ал. 2 ЗС. В
този смисъл, ответникът е ползвал (или потребявал) една движима вещ,
предоставяна му за определен период от време от страна на ищеца, но не е
заплатил ползването на същата. Следователно, в патримониума на ответника са постъпили
ползите от потребената електроенергия, или най-малкото собствените му обекти не
са останали без електрозахранване. В същото време цената за предоставената
електроенергия не е заплатена на ищеца, поради което е налице намаляване на
неговото имущество. Паричната сума следва да бъде определена съобразно
издадената фактура, в която тя е изчислена по единична цена 89.50 лв./МВтч.
Разликата между 86.20 лв./МВтч. и 89.50 лв./МВтч. не може да бъде взета
предвид, тъй като тя е част от договорните правоотношения между страните, а
както вече се посочи, фактическият състав на неоснователното обогатяване
предполага липсата на договор между страните. Следователно, няма как
възраженията за единичната цена, които касаят договорните правоотношения, да
бъдат пренесени и приложени към състава на неоснователното обогатяване. Ето
защо искът с правно основание чл. 59 ЗЗД и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД следва
да бъдат уважени за дължимата сума по фактура № 4211 от 31.05.2018 г. в размер
на 18 767.39 лв. и законната лихва в размер на 411.34 лв.
В тази връзка следва да бъдат
разгледани и възраженията за извършване на прихващане, които ответникът е
заявил в размер на 15 000 лв., от които сумата 2500 лв., равняваща се на
разликата в цените на изразходваната за обекта електрическа енергия през месец
май 2018 г. по цени на ищеца и по цени на „Синергон Енерджи“ ЕООД, с който
доставчик ответникът е имал сключен договор, и 12 500 лв., равняваща се на
разликата между цените на изразходваната за производствен обект електроенергия
през месец юни 2018 г. по цени на ЕВН и по цени на „Синергон Енерджи“ ЕООД,
която сума била платена от трето неучастващо лице „Млечни продукти Тракия“ ЕООД,
но впоследствие му била възстановена от „БМК Холдинг“ АД. За да се извърши прихващане, следва да бъдат
налице насрещни вземания между страните. Ответникът е изложил твърдения, от
които се установява, че всъщност основание за претенцията са облигационни
правоотношения, които са възникнали между него и други, неучастващи в процеса
лица („Млечни продукти Тракия“ ЕООД и „Синергон Енерджи“ ЕООД). Във
възникването на облигационни правоотношения с тези лица ищецът не участва, не
черпи права или задължения и за него не се пораждат правни последици.
Следователно, в случая не може да се приеме, че ответникът притежава такова
насрещно вземане, което е изискуемо и ликвидно спрямо ищеца, за да се извърши
прихващане и искането в тази насока следва да се остави без уважение като
неоснователно.
С оглед на гореизложеното съдът
приема, че предявените искове с правно основание чл. 59 вр. чл. 86 ЗЗД следва
да бъдат уважени за дължимата сума по фактура № 4211 от 31.05.2018 г. в размер
на 18 767.39 лв. и законната лихва в размер на 411.34 лв.
Останалите обективно съединени
искове: 1. с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. чл. 309 ТЗ за
заплащане на сумата от 33 709.72 лв., представляваща неустойка, съгласно
чл. 15, ал. 5 от Договор за комбинирани услуги № Д-ХЕ-218 от 29.11.2017 г.; 2.
с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на следващата се законна лихва върху
претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
07.09.2018 г. до окончателното й изплащане; 3. с правно основание чл. 318 и сл. ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 18 767.39 лв., представляваща
стойността на доставената електрическа енергия за периода от 01.05.2018 г. до
31.05.2018 г., за което била издадена фактура
№ **********/31.05.2018 г.; 4. с
правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на следващата се законна лихва върху
претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
07.09.2018 г. до окончателното й изплащане; 5. с правно основание чл. 309а, ал.
1 ТЗ, вр. чл. 294, ал. 1 ТЗ за заплащане
на сумата от 406.66 лв., представляваща лихва за забава върху сумата
18 767.39 лв. за периода от 20.06.2018 г. до 07.09.2018 г. – датата на
подаване на исковата молба, както и при условията на евентуалност обективно съединени
искове: 1. с правно основание чл. 309а, изр. 2 ТЗ за заплащане на сумата от
33 194.82 лв. с включен ДДС, представляваща размера на причинените от
ответника вреди поради неизпълнение на Договор за комбинирани услуги № Д-ХЕ-218
от 29.11.2017 г.; 2. с правно основание
чл. 86 ЗЗД за заплащане на следващата се законна лихва върху претендираната
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 07.09.2018 г. до
окончателното й изплащане, следва да бъдат оставени без уважение като
неоснователни и недоказани.
По разноските:
В последното съдебно заседание
страните са представили списък за направените от тях разноски. С оглед изхода
от делото, основателността само на единия иск и неоснователността на останалите,
както и съгласно чл. 78, ал. ал. 1 и 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника по компенсация 3341.25 лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„БМК
Холдинг“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, Северна
индустриална зона, комплекс Сердика, да
заплати на „Хидроенерджи Груп“ ООД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път №
36, ет. 3, Бизнес сграда „Перла Парк”, на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 18 767.39
лв. (осемнадесет хиляди седемстотин шестдесет и седем лева и тридесет и
девет стотинки), представляваща стойността на сумата, с която ищецът е обеднял,
съответно ответникът се е обогатил, вследствие на доставените от ищеца и приети
от ответника, но неплатени от последния количества електрическа енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г.,
както и да заплати сумата от 411.34
лв. (четиристотин и единадесет лева и тридесет и четири стотинки),
представляваща законна лихва върху претендираната сума на основание чл. 86 ЗЗД,
считано от датата на подаване на исковата молба – 07.09.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Хидроенерджи
Груп“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша,
ул. Околовръстен път № 36, ет. 3, Бизнес сграда „Перла Парк”, иск с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. чл. 309 ТЗ против
ответника „БМК Холдинг“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр.
Хасково, Северна индустриална зона, комплекс Сердика, за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 33 709.72
лв. (тридесет и три хиляди седемстотин и девет лева и седемдесет и две
стотинки), представляваща неустойка, съгласно чл. 15, ал. 5 от Договор за
комбинирани услуги № Д-ХЕ-218 от 29.11.2017 г., както и предявеният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане
на следващата се законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 07.09.2018 г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Хидроенерджи
Груп“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша,
ул. Околовръстен път № 36, ет. 3, Бизнес сграда „Перла Парк”, иск с правно основание чл. 318 и сл. ТЗ вр. чл. 79 ЗЗД против ответника
„БМК Холдинг“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. Хасково,
Северна индустриална зона, комплекс Сердика, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 18 767.39
лв. (осемнадесет хиляди седемстотин шестдесет и седем лева и тридесет и
девет стотинки), представляваща стойността на доставената електрическа енергия
за периода от 01.05.2018 г. до 31.05.2018 г., за което е издадена фактура № **********/31.05.2018 г., както и предявеният иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на следващата се законна лихва върху
претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
07.09.2018 г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Хидроенерджи
Груп“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша,
ул. Околовръстен път № 36, ет. 3, Бизнес сграда „Перла Парк”, иск с правно основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 294, ал. 1 ТЗ против ответника
„БМК Холдинг“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. Хасково,
Северна индустриална зона, комплекс Сердика, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 406.66 лв. (четиристотин и шест лева и шестдесет и шест
стотинки), представляваща лихва за забава върху сумата 18 767.39 лв. за
периода от 20.06.2018 г. до 07.09.2018 г. – датата на подаване на исковата
молба, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Хидроенерджи
Груп“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша,
ул. Околовръстен път № 36, ет. 3, Бизнес сграда „Перла Парк”, иск с правно основание чл. 309а, изр. 2 ТЗ против ответника „БМК Холдинг“ АД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, Северна индустриална зона,
комплекс Сердика, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 33 194.82 лв.
(тридесет и три хиляди сто деветдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки)
с включен ДДС, представляваща размера на причинените от ответника вреди поради
неизпълнение на Договор за комбинирани услуги № Д-ХЕ-218 от 29.11.2017 г., както и предявеният иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на следващата се законна лихва върху
претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба –
07.09.2018 г. до окончателното й изплащане, като неоснователни.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявеното от „БМК Холдинг“ АД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление: гр. Хасково, Северна индустриална зона,
комплекс Сердика, възражение за
извършване на прихващане против „Хидроенерджи
Груп“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша,
ул. Околовръстен път № 36, ет. 3, Бизнес сграда „Перла Парк”, с искане да се
извърши прихващане със сума в общ размер на 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева) с претендираните от ищеца
суми, като неоснователно.
ОСЪЖДА
„Хидроенерджи Груп“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на
управление: гр. София, район Витоша, ул. Околовръстен път № 36, ет. 3, Бизнес
сграда „Перла Парк”, да заплати на „БМК
Холдинг“ АД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление: гр. Хасково, Северна
индустриална зона, комплекс Сердика, по компенсация направените по делото разноски
в размер на 3341.25 лв. (три хиляди триста четиридесет и един
лева и двадесет и осем стотинки).
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.