Определение по дело №442/2020 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 260069
Дата: 1 октомври 2020 г.
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20203130100442
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 юни 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

              / 01.10.2020 год., гр.Провадия

 

  Провадийският районен съд, на първи октомври две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав:

 

                                                                              Районен съдия: Елена Стоилова

 

като разгледа гражданско дело № 442 по описа на съда за 2020 година, установи:

Производството образуването по искова молба от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 срещу Д.Д.А. с ЕГН **********, с адрес: ***.

Съдът, като взе предвид, че в рамките на предоставения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по делото не е депозирал отговор на исковата молба, намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими.

Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:

В исковата молба се твърди, че на 18.05.2015г. между „4ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК ********* в качеството му на кредитодател и ответникът, в качеството му на кредитополучател бил сключен договор за кредит № ********** по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансовите услуги от разстояние (ЗПФУР). Сключеният договор бил оформен съгласно чл. 3 ЗЕДЕП във връзка с чл. 2 ЗЕДЕП. Редът и условията, по които кредиторът отпуснал кредита, се уреждали от Договора и Общите условия към него.  

В заявката си ответникът заявил желание да му бъде отпусната сума в размер на 300 лева. Съгласно последната и условията по договора, кредитът е отпуснат чрез паричен превод посредством „Изипей“ АД на 18.05.2015г., за период от 30 дни, с падежна дата 17.06.2015г..

Срокът за връщане на сумата е удължен до 28.12.2015г. по искане на ответника.

А 30.11.2015г. ответникът поискал отпускане на допълнителен кредит в размер на 50 лева.

При отпускане на допълнителен кредит, съществуващия Договор за кредит се изменя чрез подписване на нов договор за кредит, като всички условия по съществуващия договор, с изключение на размера на дължимите суми, остават непроменени и се прилагат съответно и за допълнителния кредит. Договорът е изменен на същата дата - 30.11.2015 г. На същата дата кредитодателят отпуска исканата сума на кредитополучателя отново чрез системата на „Изипей“ АД.

С изменението на договора, г-н А. се задължава да върне на кредитодателя сума в общ размер BGN 350,00 представляваща главница по договора за кредит № **********.

Падежът на договора бил до 28.12.2015г..

Ответникът не заплатил задълженията си по договора, кредиторът започнал да начислява наказателна лихва върху главницата по кредита. До длъжника били изпратени три напомнителни писма, всяко от които се таксува по 10 лева, съгласно чл.13.5 от ОУ. Въпреки отправените покани ответникът не погасил гореописаните вземания.

На 23.11.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с „Кредитреформ България“ ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018- 033/23.11.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по процесния договор в общ размер 899,89 лева, от които както следва 22.11.01.2018г.; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - 30,00 лева. Посочените вземания са подробно описани в Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.

 Съгласно предоставеното пълномощно за уведомяване на длъжниците и съгласно договора за цесия и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, „Кредитреформ България“ ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната с отбелязване, че получателя отказва да я получи. На 18.07.2019г. цесионерът изпраща уведомлението за извършената цесия и на предоставения от ответника в Договора за кредит електронен адрес за кореспонденция с него - dimo atanasov **@***.**.

На 01.11.2019г. „Кредитреформ България“ ЕООД подава Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Провадия, срещу Д.Д.А., в което се претендира: сума в общ размер на: BGN 350 и законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането, както и сторените в тази връзка разноски. Въз основа на подаденото заявление, е образувано ч.гр.д. № 1591/2019 г. по описа на Районен съд - Провадия, по което съдът постановява издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, в резултат на което и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК „Кредитреформ България“ ЕООД подава настоящия иск.

Иска се признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.1591/2019г. на РС Провадия, в евентуалност при отхвърляне на този иск осъждане на ответника за нея като получена без основание.

В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор от ответника.

Правна квалификация на предявените искове:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.422 ГПК.

В евентуалност осъдителен иск по чл.55, ал.1 . пр.1 ЗЗД.

Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

 Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че между „4финанс“ ЕООД и ответникът е бил сключен процесният договор за кредит, с описания предмет, цена и срок, че е изпълнил задълженията си по него като е дал в заем на кредитополучателя сумата посочена в него, настъпилия падеж и просрочването на кредита, цедирането на вземането по процесния кредит, уведомяването на ответника за цесията, получаването на сумата по кредита от ответника без основание.

Съдът на основани чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответника, че няма факти, които да са в негова доказателствена тежест.

Съдът на основание чл.146, ал.2 от ГПК намира, че не са налице факти, по отношение, на които страните не са ангажирали доказателства.

 Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане на доказателствата.

Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.

Следва да се изиска от „Изипей“ АД да представи намиращите се у него документи – разписки за преведена сума, с която се установява получаването от Д.Д.А. на сума в размер на 350 лева преведена от „4финанс“ ЕООД.

     Водим от горното и на основание чл.140 ал.1 и ал. 3 от ГПК, Провадийският районен съд       

О П Р Е Д Е Л И :

 

     НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.10.2020год. от 10:50 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ДОПУСКА приложените към исковата молбата писмени доказателства.

ДА СЕ ИЗИСКА, на основание чл.192 ГПК от „Изипей“ АД да представи намиращите се у него документи – разписки за преведена сума, с която се установява получаването от Д.Д.А. на сума в размер на 350 лева преведена от „4финанс“ ЕООД в срок до 23.10.2020г..

ЗАДЪЛЖАВА ищеца в срок до приключване на първото по делото заседание да посочи дали желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение, в случай че са налице основанията затова. При неизпълнение ще му бъде наложена глоба.

НАПЪТСТВА страните към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.

     УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

     ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните.

 

Определението не подлежи на обжалване. 

                                                                          

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………….