№ 6962
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110127448 по описа за 2023 година
Предявен е иск в правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предмет на делото е предявеният от П. П. П. срещу ***** отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК с искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 1 412,44 лева, която била предмет на
принудително изпълнение по изп.д. 20239060400236 по описа на ЧСИ В. С. с
РД ОС *****.
В исковата молба се твърди, че на 26.06.2019 г. е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 445/2019 г. по описа на РС *****, въз основа на които е
осъден да заплати на ответника в настоящото производство сумата от 1012,40
лева, ведно със законната лихва считано от 20.05.2019 г. до окончателно
изплащане на вземането. Сочи се, че след подадено възражение от негова
страна по заповедното производство е образувано исково такова № 647/2019
г., по което е постановено неприсъствено решение, въз основа на което е
признато за установено, че ищецът в настоящото производство дължи сумите,
за които е издадена заповед за изпълнение, както и е осъден да заплати
разноските сторени в заповедното и исковото производство в общ размер на
771,03 лева, като за последните излага, че е издаден изпълнителен лист от
1
15.12.2022 г. Твърди, че на 08.02.2023 г. му е предоставена информация, че е
образувано изпълнително производство № 20239060400236 по описа на ЧСИ
В. С. с РД ОС *****. За образуваното изпълнително дело сочи, че е научил от
запорно съобщение, съгласно което към 16.03.2023 г. задълженията му по изп.
дело възлизали в общ размер на 3460,47 лева. Излага, че по изпълнителното
дело са наложени запори върху банковите му сметки, разкрити в *****, както
и върху трудовото му възнаграждение. Сочи, че на 23.03.2023 г. от банковата
му сметка е удържана сума в размер на 2 820,43 лева. Развива съображения в
насока, че вземанията по изпълнителен лист от 14.12.2022 г., издаден по
ч.гр.д. 445/2019 г. са погасени по давност. Аргументира, че с погасяване на
главното задължение, се погасяват и акцесорните такива – тези за законна
лихва. Счита, че ЧСИ неоснователно е начислил разноски по изпълнителното
дело. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен.
Ответникът развива подробни съображения в насока, че вземанията не са
погасени по давност. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби,
намира следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска са страните
в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник твърди погасяване
изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е
ответникът - взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен,
като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която
е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на
съдебното дирене факти.
За основателността на иска по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът
следва да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск. Ответникът следа да докаже факти, обуславящи спиране
2
или прекъсване на давността.
Страните не спорят и се установява от писмените доказателства по
делото, че на 26.06.2019 г. е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
445/2019 г. по описа на РС *****, въз основа на която ищецът е осъден да
заплати на ответника в настоящото производство сумата от 1012,40 лева,
ведно със законната лихва считано от 20.05.2019 г. до окончателно изплащане
на вземането. След подадено възражение от страна на длъжника по
заповедното производство е образувано исково такова № 647/2019 г., по
което е постановено неприсъствено решение, въз основа на което е признато
за установено, че ищецът в настоящото производство дължи сумите, за които
е издадена заповед за изпълнение, както и е осъден да заплати разноските
сторени в заповедното и исковото производство в общ размер на 771,03 лева,
като за процесната сума е издаден изпълнителен лист от 15.12.2022 г., въз
основа на който е образувано изпълнително производство № 20239060400236
по описа на ЧСИ В. С. с РД ОС *****.
Страните не спорят и съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че решението по гр.д. № 647/2019 г. по описа
на РС *****, предмет на което са процесните вземания, е влязло в сила на
17.01.2020 г.
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. В
настоящия случай страните не спорят и ищецът сам признава, че е възразил
срещу заповедта за изпълнение, поради което е образувано исково
производство на основание чл. 422 ГПК. Изрично закона определя давността
на съдебните решения на 5 години, като вида и характера на конкретното
вземане е без значение. Ирелевантно е дали вземанията предмет на съдебното
решение са периодични. Вземането за периодични плащания, установено с
решение, постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл.
414 ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна
давност.
Това означава, че давността за вземанията на основание чл. 117, ал. 2
ЗЗД е станала петгодишна и започва да тече от датата на влизане в сила на
съдебното решение – 17.01.2020 г.
Поради изложените съображения съдът прави извод, че погасителната
3
давност е петгодишна, която не е изтекла към момента. Поради изложеното
искът, с който се претендира установяване на погасяване на вземанията по
давност, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има ответника за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. П. П., ЕГН ********** срещу *****, ЕИК
***** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
приемане за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 1 412,44 лева, която е предмет на решение по гр.д. № 647/2019 г. по
описа на РС ***** и на принудително събиране по изп.д. 20239060400236 по
описа на ЧСИ В. С. с РД ОС *****.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК П. П. П., ЕГН **********
да заплати на *****, ЕИК ***** сумата в размер на 100 лв., представляваща
съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4