Решение по дело №197/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба от Б. В. И. от гр. Русе срещу Решение № 55 от 29.03.2024 година по АНД № 121/2024 година по описа на Районен съд – Габрово.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил Наказателно постановление № 742705-[рег. номер] от 08.12.2023 година на Директора на офис за обслужване - Габрово в ТД на НАП - Велико Търново, с което на Б. В. И., в качеството му на представляващ “Н. П. ***************“ ЕООД - гр. Габрово с посочен ЕИК, за нарушение на чл. 92, ал. 1 във връзка с чл. 261, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ на основание чл. 264, ал. 1 от с. з. е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е постановено при нарушаване на материалния закон и е неправилно. Развиват се доводи за недопустимо санкциониране на физическото лице; несъответствие между фактическото описание и правната квалификация на нарушението; непосочване на датата на извършване на твърдяното нарушение. Прави се искане за отмяна на въззивното решение и отмяна на наложената на касационния жалбоподател глоба.

В открито съдебно заседание касационният жалбоподател Б. В. И. не се явява и не се представлява.

Ответната страна Директор на офис за обслужване - Габрово в ТД на НАП - Велико Търново не се представлява в открито съдебно заседание, не се заявява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол, и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон /чл. 218, ал. 2 от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН/, намира касационната жалба за основателна по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО въвежда задължение за данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, да подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък, като с разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО е определен срокът за подаване на годишната данъчна декларация, както и мястото на подаването. Неподаването на годишната данъчна декларация или неподаването й в срок от данъчнозадълженото лице, е основание за налагане на санкцията по чл. 261 от ЗКПО по отношение на данъчно задълженото лице, каквото по силата на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗКПО се явява дружеството “Н. П. ************  ЕООД - гр. Габрово. В санкционната разпоредба на чл. 264, ал. 1 от ЗКПО е предвидена отговорност и за представляващия данъчно задълженото лице, но тя е за допустителство, а не за пряко неизпълнение на задължението по чл. 92 - подаване на годишна данъчна декларация, тъй като последното задължение е въведено в тежест на данъчнозадълженото лице. За представляващия данъчно задълженото лице е налице задължение така да организира дейността на дружеството, че да не допусне пропускането на срока по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, а неизпълнението на последното задължение от страна на представляващия данъчно задълженото лице би обосновало налагане на санкцията по чл. 264, ал. 1 от ЗКПО. Описаното в процесните АУАН и НП деяние не е основание за ангажиране отговорността на представляващия данъчно задълженото лице по чл. 264, ал. 1 ЗКПО, защото не осъществява хипотезата на последната норма. Несъответствието между описаното нарушение и посочената като нарушена правна норма, представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на посоченото в АУАН и в НП лице. Обвинението за неизпълнение на задължението за допустителство предполага установено извършване на нарушение от другиго във връзка с подлежащата на контрол/организиране дейност. Без такова доказване няма как да се установи връзка между допустителя с деянието, наличието на интелектуален и волеви момент за извършването му и, съответно, вина, като задължителен субективен елемент на нарушението, вменено на конкретното физическо лице. Такива установявания и твърдения липсват, което рефлектира върху законосъобразността на издаденото НП при неустановен състав на допустителство.

Предвид гореизложеното настоящият състав на касационната инстанция намира обжалваното решение на Районен съд – Габрово за валидно и допустимо, но постановено в нарушение на материалния закон, което налага отмяната му, както и отмяна обжалваното пред Районен съд – Габрово НП с ново решение по същество.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 55 от 29.03.2024 година по АНД № 121/2024 година по описа на Районен съд – Габрово и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 742705-[рег. номер] от 08.12.2023 година на Директора на офис за обслужване - Габрово в ТД на НАП - Велико Търново, с което на Б. В. И., в качеството му на представляващ “Н. П. ************“ ЕООД - гр. Габрово с посочен ЕИК, за нарушение на чл. 92, ал. 1 във връзка с чл. 261, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ на основание чл. 264, ал. 1 от с. з. е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лева.

 

Решението е окончателно.