Р Е Ш Е Н И Е
№ 100
гр.Разград, 07.08.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-РАЗГРАД, в открито съдебно
заседание на тридесет и
първи юли през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлияна Ц.
с участието на секретаря Ралица Вълчева, като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 124 по описа за
2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 27а от Закона за закрила на
детето (ЗЗакрД).
Постъпила
е жалба вх.№ 1132/12.07.2023г. от С. Й. Ц., ЕГН - *********** и Ц. Ц. С., ЕГН - **********, двамата от с. Б., обл. Р., ул. *** № *, против Заповед
№ ЗД/Д-РР-051 от 03.07.2023г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –
гр.Разград, с която на основание чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 и
т. 4 от Закона за закрила на детето (ЗЗакрД) и чл. 33, ал. 1 от ППЗЗакрД, е
настанена спешно непълнолетната М. Ц. Ц., родена на **.**.****г., на ** г. – дете на жалбоподателите, в
Център за настаняване от семеен тип за деца без увреждания - гр.Разград.
Жалбоподателите изразяват несъгласие с фактите по цитираната заповед. Считат,
че сведенията, дадени от детето им М. са манипулирани и искат от съда да
извърши проверка относно достоверността на тези факти. Молят за цялостна отмяна
на заповедта като считат, че същата нарушава техни законни права като родители.
В съдебно заседание поддържат жалбата си. Твърдят, че били притеснени от факта,
че дъщеря им М. поддържа комуникация с пълнолетния С. Проследили
кореспонденцията помежду им, влизайки в профила на детето във Фейсбук, като
считат, че съвсем основателно са се противопоставили на опитите на детето да се
вижда с този човек. Считат, че полагат всички необходими грижи за прехраната,
здравето и образованието на своята дъщеря, като твърдят, че тя е проблемна.
Държала се неуважително към тях – отговаряла им, обиждала ги, отказвала да се
отзове, когато я помолят да свърши нещо в домакинството. Не позволявала
родителите да контролират постъпките й, като налагала собствените си желания –
просто искала да си излиза навсякъде.
Ответникът
Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Разград чрез процесуалният си
представител – упълномощен старши юрисконсулт С. И., оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че оспорената
заповед е законосъобразна, правилна и обоснована, подкрепена от всички събрани
в хода на производството доказателства, поради което моли да бъде оставена в
сила.
Заинтересованото лице - непълнолетната М. Ц.
Ц., родена на **.**.****г.,
на **
г., чрез назначения от съда особен представител адв.А. Т., АК-гр.Разград,
оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Поддържа съображения, че с
оглед водещия интерес на детето и събрания доказателствен материал, заповедта
за прилагане на спешна мярка за закрила спрямо детето е добре мотивирана,
фактите по нея не са опровергани и следва да бъде оставена в сила.
Окръжна
прокуратура – Разград, редовно уведомена не участва в съдебното производство и
не ангажира становище по случая.
Aдминистративен
съд-Разград, като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Непълнолетната М. Ц.
Ц., на **
г., е родена на **.**.****г.,
от родители: майка – С. Й. Ц., ЕГН - ********** и баща – Ц. Ц. С., ЕГН – ********** (представено
Удостоверение за раждане на детето, изд. от Община-Разград въз основа на Акт за
раждане № 650/06.12.2007г.).
На
22.06.2023г. в Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ -
гр.Разград постъпил сигнал по чл. 7, ал. 1 от Закона за закрила на
детето - вх.№ СИГ/Д-РР/164 от РУ на МВР - гр.Разград за детето М. Ц. Ц., което
е било обект на насилие. В сигнала се посочвало, че семейството на детето е във
влошено финансово състояние, двамата родители злоупотребявали с употребата на
алкохол, като неглижирали нуждите на децата си, скандалите, физическата
саморазправа, обидите и агресията в семейството били ежедневие. Бащата като се
напиел биел децата, имало хаос, безпорядък, занижена хигиена в дома.
Конкретното
оплакване на детето М. било за проявено физическо насилие спрямо нея от страна
на баща й. Поводът бил, че братовчедът на баща й – С., обещал на момичето да й
помогне за лечението на *** й и си уговорил
среща. М. скрила този факт от родителите си, тъй като знаела, че те много ще се
ядосат. В деня, когато родителите разбрали за срещата на С. и М., баща й бил
пиян, започнал да я обижда и да й се кара, а майка й не се намесила. М. казва,
че баща й я ударил с точилка. На следващия ден бащата продължил с обидите към М.
Отново я ударил по ръката и в областта на бъбреците. Детето споделило, че не за
първи път е удряно.
В хода
на образуваната по случая полицейска проверка (преписка
вх.№ 187300-4579/2023г. на РУ на МВР-Разград),
както и при социалното проучване на Отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „СП“
- гр.Разград, е установено че М. e второто по ред от
общо четири деца в семейството. Има по-голяма сестра Ц., родена на **.**.****г., на ** г. и две по-малки
сестри – Ц., родена на **.**.****г., на **г. и С., родена на **.**.****г., на *г.
Семейството
живее в с. Б., обл. Р., ул. *** № *, като обитават къща – общинска собственост. Жилището се
състои от три стаи и кухня, като трите по-големи деца ползват обща стая, а
родителите спят в друга стая заедно с най-малкото дете. Жилището е електрифицирано, но без водопроводна мрежа –
няма обособена баня, тоалетната е външна. Има кладенец, откъдето семейството
черпи вода. Осигурени са основни за едно
жилище мебели, има готварска печка, но няма хладилник. Отопляват се на ток.
Майката
е единственият трудовоангажиран родител. Работи като хигиенист в „Дружба“
АД-гр.Разград с минимална работна заплата. Бащата е безработен. Има
здравословни проблеми, освидетелстван с ЕР на ТЕЛК, но не получава инвалидна
пенсия. Претърпял е и трудова злополука – *** *** ***, като води дело за обезщетение. Семейството получава месечна помощ от 175.00
лева по чл.7 от Закона за семейни помощи за деца.
Комуникацията
между родителите и децата била силно нарушена. По-големите деца, вкл. и М., се
оплаквали от лошо отношение към тях, че ги обиждат, бият, поради което не
искали да живеят при родителите си. В тяхно присъствие бащата биел и майка им.
И трите
по-големи момичета имали явни здравословни проблеми, като не получавали от
родителите си емоционална подкрепа, здравни грижи и проследяване на
заболяванията им. Специално М. е с видимо влошен *** статус, който не е
лекуван и оправданието на родителите е липсата на достатъчно пари. Поради тази
причина момичето търси други начини и алтернативи, чрез роднини, да се лекува,
но това не се възприема добре от родителите й, които възпрепятстват опитите на
детето да получи подкрепа и същевременно укоряват роднините си за намесата в
отношенията им с детето.
Децата
се оплаквали и от недостиг на храна, като се случвало по време на хранене да им
се карат, че ядат много. Забранявали им сами да си приготвят закуска, тъй като
си слагали много продукти. Децата не разполагали с дневни пари.
Родителите
нямат подкрепяща среда от близки и роднини, тъй като са във влошени
взаимоотношения с тях. Така от 3-4 години не поддържали никакви контакти с
родителите на майката С. – Й. Г. и В. Г. Контактите били преустановени след
инцидент, при който Ц. С., под влияние на употребен алкохол, физически се
саморазправил с бащата на жена си. По данни от децата, те тайно поддържали
връзка със своите баба и дядо по майчина линия – чрез месинджър. Събраните
данни за тези роднини установяват, че дядото работи в „Биовет“ - Разград, а
бабата в Дом за възрастни хора с деменция. Живеели заедно с едната си дъщеря Й.
и нейния приятел, а другата им дъщеря И. живеела в Г.
Бабата
по бащина линия М. К. живее в съседство – срещуположна къща в с.Б., но също е в
лоши отношения с родителите С. и Ц., заради физическия тормоз, който те
упражнявали спрямо нея. Г-жа К. е пенсионер и не разполага с достатъчно доходи,
но от около средата на м.юни по-големите деца Ц., М. и Ц. живеели постоянно при
нея. Въпреки финансовите затрудненията,
бабата успявала да се грижи за тях. Разчитала на помощ от роднини, предимно от
племенника й С., който живеел в с.К., както и на спестени пари от продажба на
животни.
Горните
обстоятелства са описани в Доклад за оценка на постъпилия сигнал с вх.№
СИГ/Д-РР/164 от 22.06.2023 г. Докладът е изготвен на 03.07.2023г. от Главен социален работник
ЗД, натоварен със случая на М., съгласуван с Началник на Отдел „Закрила на детето“ и представен на Директора на Дирекция
„СП“ - гр.Разград.
Данните
по доклада са събрани въз основа на проведените посещения в дома на семейството
на детето в с.Б., проведените лични срещи и разговори с трите по-големи деца Ц.,
М. и Ц., лична среща и разговор на 23.06.2023г. с бабата по бащина линия М. К., когато е посетено жилището на
родителите, незабавно след постъпването на сигнала, но те не са открити, поради
което е проведена среща с баба М., живееща в непосредствена близост; лична
среща и разговор на 26.06.2023г. с двамата родители на децата; среща и разговор
на 27.06.2023г. с и.д. Директора на ПГИ „Робер Шуман“-гр.Разград – Д. В. и
педагогическия съветник в училището – М. К., съвместно с децата Ц. и М.; среща
и разговор на 28.06.2023г. с бабата и дядото на децата по майчина линия - Й. Г. и В. Г.
При
срещата с родителите, те оспорили пред социалния работник твърденията, че не
полагат здравни грижи за децата си, като дали обяснение за провежданите
прегледи и лечение. Не могли да представят лекарствата, ползвани от дъщерите им
със заболявания, като обвинили най-голямото дете Ц., че ги е скрила. За М.
обяснили, че е водена на *** при д-р Н. и д-р Н. (пред
съда уточняват, че е д-р С.), но по твърдение
на детето при последното посещение при д-р Н., е била заведена от своя роднина
С.
Родителите
отричали също, че употребяват алкохол, като бащата обяснил, че му е
противопоказно заради лекарствата, които приема, а майката заявила, че пие по
една чаша бира. Родителите били категорични, че не упражняват насилие върху
децата си.
На 29.06.2023г. установените роднини на децата по майчина
линия – дядо Й. Г., баба В. Г. и леля Й. Ц., подписали декларации по чл. 24,
ал. 3 от ППЗЗД, в които посочват, че поради здравословни проблеми и липса на
работа, не са в състояние, да поемат грижите по отглеждането и възпитанието на
4-те деца (М. и сестрите й)
в семейната си среда. На територията на Област Разград не са установени
свободни приемни семейства, отговарящи на профила на децата.
Съобразно горните данни в Доклада за оценка
на сигнала са отчетени рискове за детето М., както следва: риск за
психо-емоционалното състояние на детето; насилие в семейството; неглижиране на
здравните потребности на децата; липса на финансова стабилност при родителите;
риск от неглижиране на грижите за детето; риск от родителско отчуждение и риск
от затваряне в себе си или разкрепостяване на поведението. Предвид тези рискове
е отразено, че детето ще бъде насочено към социална услуга – Център за
обществена подкрепа (ЦОП),
както и направено предложение за предприемане на спешна мярка за закрила –
предоставяне на социални и интегрирани здравно-социални услуги за резидентна
грижа в ЦНСТДБУ - гр.Разград.
По случая е отчетено, че детето е тревожно,
когато говори за проблемите в семейството, иска родителите й да се променят, да
са по-грижовни към децата и да спрат с употребата на алкохол. Детето е отворено
за разговори, споделя и търси външна намеса, за да помогне на семейството си да
функционира нормално.
Въз основа на горното, на основание чл. 27,
ал. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за
закрила на детето (ЗЗакрД) и чл. 33, ал. 1 от ППЗЗакрД, е издадена оспорената в
настоящото производство Заповед № ЗД/Д-РР-051 от 03.07.2023г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Разград, с която непълнолетната М. Ц. Ц.,
родена на **.**.****г., на ** г., е настанена спешно в Център за настаняване от семеен тип за деца без
увреждания - гр.Разград.
Разпоредено е предварително изпълнение на
акта, на основание чл. 27а, ал. 1 от Закона за закрила на детето и във връзка
със събраните данни за извършени актове на насилие спрямо непълнолетното момиче
в биологичното семейство, както и неглижиране на
неговите базисни потребности и с цел задоволяване неговите ежедневни
потребности, както и запазване на здравето и живота на детето.
В заповедта са описани фактическите
обстоятелства, установени по случая и обобщени в обсъдения горе социален доклад
от 03.07.2023г. за работата по постъпилия сигнал, въз основа на които факти е
направен извод, че съществуват данни за насилие в
семейството, извършвано от родителите над децата, включително неглижиране на
техните здравни потребности и осигуряване на техните ежедневни нужди от
пълноценна храна и облекло, което се идентифицира също, като акт на насилие
спрямо тях. С оглед събраната информация, на екипна среща е преценено, че
са събрани данни в насока незадоволяване на базисните потребности на децата в
биологичното семейство от техните родители, което ги поставя в непосредствен
риск за живота и здравето им, поради което е преценено, че е в техен интерес
спешно да бъдат изведени от биологичното семейството.
Заповедта е изпратена за връчване на
родителите чрез препоръчана пощенска пратка на адреса им в с.Б. и е получена на
07.07.2023г. от майката С. Ц., удостоверено върху Известието за доставяне.
На 12.07.2023г. е сезирано настоящото
производство по оспорване на Заповедта.
На същата дата е проведена нова среща с
майката на М. (съставен Протокол от 12.07.2023г.),
на която родителят е информиран
къде са децата и как са настанени, като е поискана и допълнителна
информация за тях.
Видно от материалите по представената административна
преписка, на 13.07.2023г. в ОЗД-Разград е постъпил сигнал с вх. № СИГ/Д-РР/190
от г-н Ц. С. - баща на детето М., с оплакване, че дъщеря му продължава да си
пише съобщения със С. (техен роднина). Бащата бил притеснен от този факт,
поради което предния ден подал сигнал за това и на спешен тел. 112.
Според Доклада, изготвен на 14.07.2023г. от натоварения
по случая социален работник на Дирекция „СП“ - гр.Разград, за оценка на
сигнала, е установено, че полицейски патрул е посетил ЦНСТДБУ – гр.Разград,
където е настанена М. На място не е установено детето да разполага с телефон.
Пред полицейските служители момичето обяснило, че със С. имат роднински
взаимоотношения и си комуникират с него чрез фейсбук, понякога от телефона на
сестра й Ц. Последно са си писали във вторник – на 11.07.2023 г. М. обяснила,
че С. общува с всичките й сестри, но най-вече с нея и Ц. Общувала с него от
около месец, както и със съпругата му А.-М. Й., с която се запознала преди
около две седмици, като контакти поддържала и с братовчедка си Д.
В Доклада е отчетено, че М. пребивава в ЦНСТДБУ -
гр.Разград, където е настанена в обща стая с най-малката си сестра С. Не са
отчетени рискови фактори за детето във връзка с обстоятелствата по подадения
сигнал от бащата, като е предложено този сигнал да бъде присъединен към вече
отворения случай за детето М.
За
училищното поведение на непълнолетната М. е изготвена и приложена към
административната преписка Писмена информация изх.№ 602/19.07.2023г. от
и.д.Директора на ПГИ „Робер Шуман“ - гр.Разград. Съобщава данни, че е редовна
ученичка, завършила е 9 клас. Няма неизвинени отсъствия, закъснения и бягства
от учебните часове през учебната 2022/2023 г. Справя се добре с учебния
материал и има много добър успех. В началото на всяка учебна година получава
безплатни учебници и помагала. При нужда от лаптоп и интернет има възможност да
се подготвя в училище, в извънучебно време. Не изпитва затруднения в общуването
с учителите и съучениците си. В добри отношения е с тях, винаги готова да
помогне. Лесно влиза в контакт с нови хора. Не са забелязани отклонения в
емоционалното и поведенческото й развитие, като психофизическото развитие
отговаря на възрастта й. През последните два месеца на учебната година имало
нетипична промяна в поведението й – била по-затворена и плаха, което обяснила с
тежкото здравословно състояние на дядо си, към който била много привързана.
Родителите
не са присъствали на провежданите в училището родителски срещи. Майката еднократно
е ходила в училището, в началото на учебната година, за да представи част от
нужните документи за стипендия на М. По настояване на родителите през първия
учебен срок им е предоставяна всеки месец писмена информация за оценките и
отсъствията на М.
По
преценка на Директора на училището общото впечатление за М. е добро, като има
потенциал и за по-добро представяне в училищния и извънучилищния живот, но
възможностите на детето не се използват пълноценно.
Съгласно
представена към административната преписка Справка рег.№ 187300-5421 от
18.07.2023г. на РУ на МВР-гр.Разград до Директора на Дирекция „СП“-гр.Разград,
относно родителите на М., се установяват данни, че бащата Ц. Ц. С. е криминално
проявен – осъждан двукратно за извършени престъпления от общ характер,
съответно кражба по чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК и средна телесна повреда по чл.
129 от НК. Има данни, че същият злоупотребява с алкохол, но не са установени
други зависимости. Срещу него има регистрирани и разглеждани жалби по преписка
рег.№ 187300-3555/16.05.2023г. от баща му Ц. С. С. за отправени заплахи; по
преписка рег.№ 1873- ЗМ-13/06.01.2023г. от съседка Р. П. – за висока музика; по
преписка рег.№ 187300-1407/20.02.2022г. от работодател А. И. Д. – за изнудване;
по преписка рег.№ 187300-1033/19.02.2018г. от познат И. И. – за отправени
заплахи и по преписка рег.№ 187300-3119/17.02.2017г. от позната Т. И. – също за
отправени заплахи. В момента било на производство съдебно дело, заведено от
майка му М. К. С. – за упражнено домашно насилие.
За майката
на детето М. – С. Й. Ц. се съобщават данни, че не е осъждана, няма криминални
прояви, нито са водени преписки и проверки по отношение на нея. Освен за случая
с домашното насилие спрямо М. К. и преписката за детето М., не са регистрирани
други сигнали за насилие в семейството и разширения семеен кръг.
Според
представените в настоящото съдебно производство доказателства от
жалбоподателите, а именно подписаните от тях Декларации от
14.07.2023г. за материално и гражданско състояние, бащата Ц. С. не реализира
собствени доходи. Единствените такива с които издържа 6-членно семейство са
трудовите доходи на фактическата му съжителница и майка на децата му, възлизащи
на 800.00 лева месечно и месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 1 от ЗХУ в
размер на 35.28 лева, за отпускането на която представя Заповед №
ЗХУ-ИО/Д-РР/1154 ФП от 29.06.2023г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“-гр.Разград. Съгласно представено Експертно решение №
90959 от 05.05.2023г. на ТЕЛК към „МБАЛ „Св.Иван Рилски“-Разград“ АД-гр.Разград,
жалбоподателят С. е с определени ** % трайна неработоспособност за срок от 2 години – до
01.05.2025г., с водеща диагноза „ *** *** “. Декларира, че личните
разходи за лечението му възлизат на около 300.00 лева месечно, като на останалите лица,
на които дължи издръжка, вкл. и съжителницата му - също възлизат на около 300
лева, месечно. Не притежава недвижими имоти, МПС, акции в търговски дружества,
облигации и парични влогове, като източници на средства за издръжка и препитание.
Жалбоподателката С.
Й. Ц. декларира същите обстоятелства, като представя и Удостоверение за трудови
доходи изх.№ 97/10.07.2023г. от „Дружба“ АД-гр.Разград,
установяващо среден брутен доход около 970.00 лв/месечно за последните
шест месеца м.01.2023г. – м.06.2023г.
Изслушана в съдебно
заседание по реда на чл.15, ал.1 от Закона за закрила на детето, непълнолетната
М. Ц. Ц., с навършени ** г., потвърждава пред съда всички обсъдени по-горе
обстоятелства относно конкретния повод, заради който детето е подало сигнал в Полицията
срещу своите родители. Потвърждава проявите на насилие в семейството,
ограниченията, които се налагат на децата за храна, дневни пари за лични техни
нужди, неполагането на грижи за здравето им и образователните им потребности.
Твърди, че бащата по
принцип, когато се напие не знае какво прави. Поне на две седмици имало
конфликт в семейството и побой. Понякога детето твърди, че наистина не слушат и
давали повод баща им да се кара, но имало и случаи, когато той си измисля разни
неща и ги тормози. По принцип бил агресивен, като дори в тяхно присъствие два
пъти е посягал физически на майка им. За единия случай по-голямата й сестра Ц.
подала сигнал в Полицията. Полиция идвала и по случая, когато нанесъл побой
спрямо дядо им.
Оплакванията на
детето по отношение на майката са, че не получава закрила от нея, тъй като нищо
не предприема, когато вижда тормоза
спрямо децата си. Майката заявявала, че няма право да се меси в
отношенията с баща им. Детето се оплаква и от груби обиди от страна на майката,
за някои от които изпитва неудобство да ги каже пред съда. Твърди, че майка й я
наричала „мърша“ и „изрод“. Детето обяснява, че това отношение е без конкретен
повод, като по принцип майката била по-нервна по характер. Когато родителите й
били заедно си пийвали доста и това положение притеснявало детето. Със сестрите
си многократно обсъждали този проблем. М. лично е казвала на баща си да намали
пиенето, тъй като се притеснява за него,
но той не й позволявал да се меси и дори в такива ситуации посягал да я
удря.
М. обяснява, че
когато баща й отсъства от дома им, се чувства по-спокойна в съжителството с
майка си. Имало такъв период миналата година, когато таткото бил в чужбина. В
такива моменти цялата махала около тях била по-спокойна. Когато се прибере баща
й, започвали проблеми с Полицията.
В семейството нямали традиция да се хранят
заедно, родителите и децата се хранели поотделно по стаите им, често каквото
намерят. Не са разговаряли относно намеренията на М. за образователното й
развитие. Детето твърди, че родителите не посещават родителските срещи, не й
помагат за училищната подготовка. Момичето обяснява, че вкъщи не учи на
спокойствие. В училище провежда консултации с учителите по предметите, по които
има затруднения и сама си организира подготовката. Получавала месечна стипендия
в размер на 30.00 лева за много добър успех, която обичайно се използвала от
родителите за купуване на цигари и алкохол.
Детето потвърждава и
факта, че месец преди да ги изведат от семейството, заедно със сестрите си е
живяла при бабата по бащина линия, при която се чувствали много добре. Там било
спокойно и нищо не им липсвало. Имало случаи, когато родителите настоявали да
се приберат у дома си, но децата отказвали и тогава започвал тормоз спрямо
бабата. Обвинявали я, че се меси в отношенията им, но детето опровергава това.
Твърди, че баба й дори я разубеждавала да не подава сигнал срещу родителите си.
Детето заявява, че не
желае да се връща при родителите си, като в момента отказва срещи и разговори с
тях, въпреки, че родителите й търсели контакти с нея. Твърди, че се чувства
по-добре в ЦНСТ, отколкото вкъщи. Условията в услугата били отлични. Четирите
деца са заедно, като М. ползва обща стая с най-малката си сестричка, а другите
й сестри Ц. и Ц. били заедно в отделна стая. Направени им били всякакви
медицински прегледи и дори имало видимо подобрение от предприетото лечение
спрямо едната й сестричка Ц. За себе си твърди, че ходи на *** и
вече й лекуват ***.
Ходили са и на летен лагер, където си изкарали добре, докато с родителите си никога
не били ходили на лятна почивка.
Въз
основа на така изложеното от фактическа страна, от правна страна
Административен съд-Разград прецени следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
В
изпълнение на задълженията си по чл. 168 АПК съдът провери законосъобразността
на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК.
Оспорената заповед е издадена
от Директора на дирекция „Социално подпомагане” - Разград, който е компетентният
орган по настоящия адрес на детето М., съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1
от ЗЗакрД във вр. с § 1, т. 15 от ДР на същия закон.
Спазена е писмената
форма на акта, има реквизитите, изискуеми от чл.59, ал. 2 АПК, вкл. съдържа подробни, ясни и конкретни фактически и правни
основания въз основа на които органът е предприел по спешност настаняване на детето в
ЦНСТДБУ. Изложените мотиви са както в самата заповед, така и в Доклада за
оценка на сигнала, изготвен преди издаването на заповедта.
При издаване на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до
неизясняване на релевантните за случая факти и обстоятелства или накърняване
правата на страните в настоящото производство.
Издадена е при надлежно постъпил сигнал за дете в риск по
реда на чл.7, ал. 1 от ЗЗакрД във вр. с § 1, т. 6 от ДР на ППЗЗакрД и извършена
оценка на сигнала по реда на чл. 9, ал. 1 от същия Правилник.
Проучването и оценката на сигнала са извършени въз основа
на събрана информация, съобразно изискванията на чл. 14 и чл. 15 от ППЗЗакрД,
както и в срока, регламентиран в чл. 16, ал.1 от Правилника.
С оглед предприемането на спешна мярка, в условията на
чл.33, ал.1 и ал. 2 от ППЗЗакрД настаняването се извършва незабавно след
получаването на сигнала със Заповед на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане". Обезпечителният характер на мярката по отношение на
интересите на детето изисква провеждане на бързо административно производство,
като административното решение следва да бъде взето незабавно. В този смисъл
прилагането на посочената специалната норма изключва приложението на общия ред
по АПК. Ето защо не е било необходимо и уведомяване на заинтересованите
родители за започване на производство (арг. чл.26 АПК).
Въпреки това те са били потърсени, непосредствено след постъпването на сигнала,
още на 23.06.2023г., когато е посетено жилището им, но не са намерени. Вече на 26.06.2023г. при проведената среща с тях, са узнали и
за започналото производство.
Заповедта е издадена при правилно приложение на
материалния закон. Детето М. Ц. Ц., родена на **.**.****г., на ** г.,
е “дете в риск” по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на Закона за закрила на детето.
Установено по делото, родителите на детето необосновано, без основателна
причина са пренебрегнали своите родителски отговорности. Фактите показват
неспособност да обезпечат нормални условия за прехраната, здравеопазването,
образованието и възпитанието на децата си. Употребата на насилие като
възпитателски метод, било то чрез прилагане на пряка физическа сила или прояви
на словесна агресия чрез обиди спрямо дъщеря им М., показва и неспособността им
за упражняване на адекватен родителски контрол спрямо
детето. Поведението им изцяло покрива фактическия състав на приложените
основания по чл. 25, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗЗакрД, налагащи извеждане на детето
извън семейството на биологичните родители. Понятието "насилие" за
целите на закрилата на детето, така както е дефинирано в чл.11, ал.2 от
ЗЗакрД обхваща случаите на нарушаване на достойнството му чрез методи на
възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие,
противоречащи на неговите интереси. В този смисъл детето М. доказано е било
обект на насилие, проявено от страна на родителите й.
Към момента на издаването на заповедта тя е в
съответствие с материалния закон, като посочените от административния орган фактическите
и правни предпоставки за настаняване на детето извън семейството са били
налице.
Възприетите факти относно поведението на родителите се
установяват въз основа на събраните писмени доказателства и личното изслушване
на детето М.
Изготвеният Доклад от 03.07.2023г. за оценка на сигнал с
вх.№ СИГ/Д-РР/164 от 22.06.2023г., представен в административната преписка, преценен като доказателство, съставлява
официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, като издаден от длъжностно лице в кръга на
службата му и след извършена проверка по установения ред и форма. Съставлява и
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, с който са установени факти и обстоятелства
с правно значение и основание за издаване на обжалваната заповед. Същият е
доказателство пред съда до доказване на противното, за изявленията и
действията, извършени пред и от социалния работник. Предвид това съдът приема
за установена фактическата обстановка, описана в него, която разкрива както
формите на насилие, приложено от страна на родителите спрямо детето М., така и
липсата на възможност у тях да полагат необходимите пълноценни грижи за децата
си.
Нещо повече,
фактите,
отразени в този доклад са въз основа на сведения, събрани от лица, имащи
непосредствени впечатления относно взаимоотношенията в семейството на
непълнолетната М. и относно поведението на самото дете и неговите родители (най-близки
роднини и учители на детето), поради което като
очевидни и обективни факти от действителността обвързват съда до доказване на
противното. Кореспондират и със сведенията, които детето съобщава пред
социалния орган и при изслушването му пред съда.
Въпреки отричането от страна на жалбоподателите на тези
факти, те не представят в хода на съдебното производство годни доказателства,
опровергаващи констатациите по доклада, респ. подкрепящи собствените им
твърдения.
Предприетата мярка спрямо детето М. е с временен и обезпечителен
характер, законосъобразно приложена по административен ред в условията на
незабавност, на основание чл.27, ал.1 от ЗЗакрД и чл.33, ал.1 от ППЗЗакрД, при
наличие на обстоятелства за дете в риск. Тази мярка се прилага само до
произнасяне на компетентния съд в производството по чл. 28 от ЗЗакрД, което
следва да приключи в съкратените срокове, предвидени в закона. Целта на
временната мярка не е прекъсването на връзката между детето и родителите му, а
постигането на максимална защита на интересите на детето, които са поставени и
от националното, и от международното законодателство над тези на родителите му.
В разпоредбите на чл. 3, т. 3 от ЗЗакрД, чл. 3 от Конвенцията
за правата на детето и в чл. 24 от Хартата на
основните права на Европейския съюз е залегнал принципът, че във всички
действия и актове спрямо децата приоритет има техният висш интерес.
Съгласно §
1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД най–добрият интерес на детето се преценява както с
оглед неговите желания и чувства, физическите, психическите и емоционалните му
потребности, така и с оглед способността на родителите да се грижат за него. А
родителите на М. не доказват такава способност. Както доказателствата, съдържащи
се в административната преписка, вкл. и тези, събрани след издаване на
процесната заповед, така и събраните допълнително в хода на съдебното
производство, предвид представените от жалбоподателите такива, установяващи
материално им положение, всъщност установяват по един безспорен начин, че те не
са в състояния да обезпечат нормални условия за живот и пълноценни грижи по
отношение на четирите си деца. Фактът, че са финансово затруднени е категорично
установен – разполагат с минимални доходи, като само собствените им разходи,
при това само за лекарствата на бащата, според декларираните от него данни,
съставляват около 1/3 от доходите, с които разполага семейството и с които
трябва да издържат 6-членното си семейство. Отделно са лошите характеристични
данни, установени за бащата Ц. С. по Справката на РУ на МВР-Разград, които го
установяват като криминално проявен, конфликтен и агресивен човек, склонен към
прояви на насилствени действия, предвид многобройните водени срещу него
преписки – за заплахи, изнудване и физическа саморазправа.
Всички тези факти подкрепят изложените в заповедта
фактически констатации, както и извода за наличие на реална опасност за живота
и здравето на детето М. от отглеждането му в средата на биологичните родители.
Въз основа на горното съдът прецени за подходяща
приложената от административния орган временна мярка за закрила - предоставяне
на социална услуга за резидентна
грижа –
настаняване в Център за настаняване от семеен тип за деца без
увреждания - гр. Разград. По смисъла на § 1, т.15 от ДР на
Закона за социалните услуги във вр. с чл.15, т.8 от същия Закон, става въпрос
за дейност за осигуряване на място за настаняване на деца, младежи до
25-годишна възраст, лица с трайни увреждания и лица в надтрудоспособна възраст
и в зависимост от индивидуалните потребности – за осигуряване на 24-часова
грижа за посрещане на ежедневните потребности и потребностите от развитие на
лицата или за осигуряване на подкрепа за водене на самостоятелен начин на
живот.
По този начин предоставената услуга предлага по-широка социална дейност със
семействата на настанените деца и самите деца от страна на Центъра, като в
случая ще бъдат осигурени нуждите на детето М., необходимите грижи и подкрепа
от специалисти при възникналите трудности по отношение на отглеждането й, здравето, образованието й, както и всички нужди от
битов и личен характер, съобразно възрастта на детето, включително необходимия
възпитателски контрол и психологическа подкрепа от квалифициран персонал.
С оглед на това съдът приема, че е спазена и
преследваната от закона цел, а именно своевременно и достатъчно ефективно да се
защитят правата и интересите на детето предвид рисковата среда в биологичното
семейство. С това се осъществява по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗЗакрД най-пълна
защита на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията или
интересите на родителя. В конкретния случай приоритетно значение има правото на
детето да се развива физически и социално по здравословен и нормален начин,
както и защитата на неговите интереси. Тези права и интереси са изцяло спазени
с издаването на обжалваната заповед, с която е постигнато, макар и временно,
най-доброто осигуряване на посочените права на детето.
Предвид изложеното и след цялостна служебна проверка на
обжалвания акт, съдът формира извода, че обжалваната заповед е законосъобразна,
издадена при спазване на относимите материалноправни разпоредби и процесуални
правила, при което жалбата, като неоснователна и недоказана следва да бъде
отхвърлена.
По изложените
съображения Административен съд-Разград
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на Заповед № ЗД/Д-РР-051 от 03.07.2023г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.Разград,
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 –
дневен срок от съобщаването му на страните.