№ 890
гр. Перник, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720104938 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на П. М. Т. срещу ДГ № 12 „Радост“ за отмяна на
дисциплинарно наказание „Забележка“, наложено със Заповед № ** г.
В исковата молба се твърди, че страните са обвързани от трудово правоотношение,
по силата на което ищцата заема длъжността „Д“ в ДГ № 12 „Радост“. На 12.08.2021 г. й
била връчена заповед от същата дата, с която й е наложено дисциплинарно наказание
„Забележка“ по повод депозирана жалба от родител на дете, посещаващо детската градина.
Уточнява, че към датата на твърдяното нарушение – ** г. децата са били спокойни и
обгрижвани от учителите, включително и детето Г.Р.. На следващия ден следобед дошъл
бащата на Г. и уведомил Д., че според него има проблем от вчерашния ден – детето му било
ударено в корема от друго дете и късно вечерта започнало да повръща, което наложило
преглед от лекар, а учителката И.В. не го уведомила за инцидента, като късно вечерта
двамата имали телефонен разговор. Д. отвърнала, че в предходния ден не е констатирала
проблеми с децата, вкл. и Г., помолила родителя да й предостави медицинските документи,
от които не се установявала травма в областта на корема. Д. провела разговор и с три от
учителките на детето, които я уведомили, че детето се е хранило, спало и играло, без
признаци за инцидент, като в амбулаторния дневник също не било вписано настъпването на
инцидент.
Поддържа се, че е допуснато нарушение при налагане на наказанието, тъй като не са
й били изискани ефективно обяснения по реда на чл. 193 КТ за посоченото в заповедта
нарушение, което съставлява формално основание за отмяна на наложеното наказание.
1
Поддържа се, че искането за даване на писмени обяснения и мотивите на оспорената
заповед, се отнасят до различни фактически действия и не си съответстват по съдържание, а
наказанието е било наложено, без да са изяснени всички относими обстоятелства.
Излага, че обстоятелствата, отразени в искането за даване на писмени обяснения, са
неверни (липса на регламент за подаване на жалби и сигнали от родителите, липса на
дневник на инцидентите, липса на уведомяване на работодателя за инцидент с дете,
настъпил на ** г. и непровеждане на среща с родителите по повод същия), като посочва, че
градината поддържа дневник за сигнали и жалби, както и дневник за инциденти, а в случая
не се установявало настъпването на какъвто и да е инцидент, който да налага уведомяване
на работодателя и провеждане на среща с родителите на детето. Излагат се доводи, че
петото нарушение – „неглижиране на проблемите на детската градина“, е неконкретизирано
и необосновано.
По съществото на оспорената заповед сочи, че същата е издадена при неизяснена
фактическа обстановка. Посочва, че не са налице посочените в заповедта нарушения на
текстовете на чл. 187, ал. 1, т. 5, т. 8 и т. 10 КТ, като излага подробни доводи, че инцидент и
вреди фактически не са настъпили, налице била създадена възможност за комуникация
между родители и персонал и не било налице уронване на престижа на работодателя.
Ответната страна в отговора на исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1
ГПК чрез назначения по реда на чл. 29, ал. 4 ГПК особен представител, изразява становище
за неоснователност на иска. Твърди се, че обжалваната заповед е правилна и
законосъобразна, като е спазена предвидената в чл. 193 КТ процедура, а искът е недоказан в
своето основание.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 357, ал. 1
КТ, вр. чл. 188, т. 1 КТ.
Тежестта за установяване законността на наложеното дисциплинарно наказание
„забележка” носи ответникът по настоящото дело – ДГ № 12 „Радост“. А законността на
това дисциплинарно наказание се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени
чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След установяването
факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на
извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е
длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната норма,
регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може
да упражни своето субективно право да наложи дисциплинарно наказание на виновния
служител.
При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят трябва да
индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на нарушението
– чл. 189, ал. 1 КТ. Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на
дисциплинарното наказание е предпоставена от спазването на определен ред, който да
обезпечи и правото на защита на наказвания работник или служител, както предписва
правната норма, регламенти-рана в чл. 193, ал. 1 КТ.
2
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието
и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и
правните основание за налагане на дисциплинарно наказания се осигурява защитата на
работника или служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата
дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът
на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на
дисциплинарното наказание.
Не е спорно между страните, а от ангажираните доказателства се установява, че
ищцата заема длъжността „Д“ на при ответната общинска ДГ. В настоящата хипотеза
приложение намират разясненията на ТР № 1/2010 г. от 30.03.2012 г. на ОСГТК на ВКС, че
надлежен ответник в процеса е работодателят (детската градина като юридическо лице – чл.
29, ал. 1 ЗПУО), а не висшестоящият орган. По арг. чл. 257, ал. 2 от ЗПУО Д. на детската
градина се явява и неин представляващ. Субективното право за налагане на дисциплинарно
наказание по чл. 188 КТ принадлежи на работодателя; за осъществяване на това право е
необходимо волеизявление на оправомощено с работодателска власт лице, но тъй като
заемащият длъжност с такава трудова функция не може да го упражни по отношение на себе
си, то волеизявлението в тези случаи е възложено на висшестоящия спрямо работодателя
орган, в конкретния случай – Кмета на Община Перник.
Със Заповед № ** г., издадена от Кмета на Община Перник като висшестоящ орган, е
наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на осн. чл. 188, т. 1 КТ, вр. с чл. 187, т. 5, т.
8 и т. 10 КТ поради извършено от служителя нарушение на трудовата дисциплина. В
мотивите е отразено, че П.Т. не предприема адекватни мерки за изясняване на
обстоятелствата около инцидент с Г.Р. от дата ** г. и не е осъществила комуникация между
родителите и учителя, като родителят отразил случая в социалните мрежи и е уронено
доброто име на предприятието. Посочено е, че Д. носи отговорност за осигуряване на
благоприятна среда за обучение, възпитание и труд.
Видно от датите на връчване на заповедта и твърдяното нарушение, дисциплинарната
отговорност е реализирана в рамките на преклузивния срок по чл. 194 КТ.
Повод за образуваното дисциплинарно производство е жалба от ** г., депозирана от
В.Р. – родител на детето Г.Р., посещаващо представляваната от ищцата ДГ. В жалбата са
изложени доводи, че на ** г. друго дете от групата ударило силно Г. в корема, в присъствие
на учителя И.В., която не предприела никакви мерки – не повикала медицинско лице и не
уведомила родителите за инцидента – нито в конкретния момент, нито по-късно. Посочено
е, че късно вечерта детето се превивало от болка в корема, започнало да повръща и
разказало за случилото се през деня. Родителите завели детето в спешен център в „П.“ в гр.
С., като по пътя В.Р. се обадил на учителя И.В., за да попита какво се е случило и защо не са
уведомени, а тя му затворила телефона. След две минути обаждане върнал съпругът й, който
започнал да обижда и заплашва бащата с арогантен тон.
Твърденията в жалбата за състоянието на детето на ** г. и оплакване по отношение
на учителя И.В. се установяват по идентичен начин от гласните доказателства, събрани чрез
разпита на В.Г.П. – майка на детето Г.Р., кредитирани като последователни и житейски
логични. На ** г. майката прибрала детето си от градина в нетипично за него омърлушено
състояние, не желаело да яде дори любимите си лакомства, а късно вечерта се оплакало от
болки в корема, започнало да повръща и разказало за описания инцидент с друго дете, при
който г-жа В. не направила забележка, а казала на Г. да се изправи по-бързо. На път към
Спешния център на „П.“ съпругът й – В.Р. се обадил на г-жа В., за да поиска обяснение за
липсата на реакция, но тя затворила телефона. След 2-3 минути на родителите на детето се
обадил съпругът на г-жа В., който започнал да ги заплашва с думите: „Ще ви изгоня от
града! Ще ви избия! Ще ви стане тесен градът“. В болницата детето било прегледано от
3
хирург, който установил липса на разкъсвания на вътрешните органи (което се установява и
от приложената по делото медицинска документация), а повръщането – че е провокирано от
натъртване в коремната област.
На следващия ден свид. П. отишла в детската градина, за да вземе багажа на детето, а
учителката на смяна – г-жа Г., заявила, че предишният ден с детето нямало никакви
проблеми и започнала да разпитва какво се е случило, тъй като колежката й се обадила през
нощта, за да информира за телефонния разговор с В.Р.. Учителката предположила, че детето
има вирус, като майката й обяснила, че тази възможност е отхвърлена от лекаря, прегледал
детето.
Около обяд бащата на детето отишъл да разговаря с Д., която твърдяла, че не е
запозната със случая. Бащата отишъл да вземе документите, издадени от болницата и
заявил, че ще пусне жалба до МОН, но Д. го помолила да не го прави, тъй като в момента се
извършвали проверки по други поводи и обещала да се заеме с нещата. Изяснява, че
съпругът й е говорил устно с Д., не е депозирал писмена жалба пред нея срещу г-жа В..
Родителите на детето Г.Р. не предприели никакви действия, но след два дни научили,
че срещу бащата В.Р. била пусната жалба от г-жа И.В. за оказван тормоз, което провокирало
родителите от своя страна да сезират Общината и отдел „Закрила на детето“ с писмени
жалби по случая.
Свид. П. изяснява, че и преди процесния случай е имало инциденти с детето й в
присъствие на г-жа В., като в отделни случаи детето се връщало с цицина на главата, със
синина по гърба, с дупчица под окото след игра с пластмасови ножчета, като във всички
случаи учителката реагирала с ирония и насмешка, че просто ставало въпрос за игра.
Преди налагане на дисциплинарното наказание на ищцата са изискани писмени
обяснения във връзка с жалбата на В.Р.. В искането за даване на писмени обяснения е
отразено, че по повод жалбата е извършена проверка и изготвен доклад, в който се
констатира, че „няма ясен регламент за подаване на жалби и сигнали от родители; не е
въведен дневник за инциденти при престоя на децата в детското заведение;
работодателят не е уведомен своевременно за възникналия проблем; не е инициирана среща
между родителите и учителя по повод инцидента и се вижда неглижиране на проблемите
в детската градина“.
Във връзка с отправеното от Община Перник искане са дадени подробни обяснения
от П.В. (за проведен разговор с три от учителките на детето и липсата на вписани инциденти
след проверка на амбулаторния дневник, както и получената на ** г. информация, че
учителката е пуснала жалба в полицията), към които ищцата е приложила и дадените към
РУО-П. становища от персонала на градината, в които идентично е посочено, че в
процесния ден не е имало никакви инциденти и всичко било наред.
Идентично, в разпита си пред настоящата инстанция свид. Н. П. – п.-в., и у. Ц. Г. – и
двете служители при ответната ДГ, изразяват становище, че не е имало инцидент с детето
Г.Р.. И двете свидетелки са дошли на работа за втора смяна, като в тяхно присъствие децата
са били спокойни и всичко е било нормално. Поели смяната от своите колежки – И.В. и П.Б..
И двете свидетелки споделят, че ако е имало конфликт преди това – физически или
вербален, децата, включително и Г., щели да им споделят, както обикновено ставало в
такива ситуации. Изясняват, че при конфликти учителите провеждат разговори с родителите,
но между децата нямало агресивно поведение, а по-скоро „обичайни закачки“ по детски и
не са усещали конфликти между родителите или между децата.
Свид. Н. П. изяснява, че при инцидент се уведомява родителят, който да прецени
дали да вземе детето си или да го остави в градината, а медицинската сестра отбелязва
случая в документацията си.
Свид. Ц. Г. посочва, че не й се е случвало да завежда писмено жалби от родители,
4
нито да получава устно оплакване от тях, а за случая от ** г. уведомила устно Д., която вече
била запозната. На ** г. майката на Г. дошла, за да му вземе нещата и свид. Г. я разпитала
какво се е случило, като майката на детето обяснила за състоянието на детето и късния
разговор със съпруга на И.В., който демонстрирал арогантно поведение и използвал
нецензурни изрази. Свид. Г. се усъмнила коремните болки да са предизвикани от удар и
посъветвала майката да се увери „дали детето не си измисля, за да привлече внимание на
бащата“. Свид. Г. изразява мнение, че ставало въпрос за личен конфликт между родителя и
г-жа И.В. и посочва, че бащата „много глези детето“, „угажда му за абсолютно всичко“,
тъй като „още при вземане на детето започва да го разпитва как е минал денят му“ и
детето има „друга светлина“ пред родителя, в сравнение с персонала. Съдът кредитира
обсъдените свидетелски показания, освен в последната част, доколкото в същата се съдържа
оценъчно съждение и лична интерпретация на свид. Г. на поведението на бащата, което би
могло да се тълкува и като израз на желание за информираност на родителя за състоянието
на детето, което е негово морално и юридическо задължение – арг. чл. 125, ал. 3 СК. Още
повече, ноторно е, че е обичайно децата да демонстрират различно поведение пред
различните възрастни с оглед различните близост, социални роли, функции и контекст на
средата.
Към датата на обявяване на делото за решаване И.В. не полага труд като у. при
ответната ДГ.
В амбулаторния дневник на градината няма отбелязвания за дата ** г. Няма
отбелязвания и в дневника на случаи за насилие и тормоз.
Видно от писмените доказателства, със Заповед № ** г. на Да на ДГ № 12 „Радост“ –
гр. П., е утвърдена процедура за подаване, приемане разглеждане и решаване на
предложения, жалби и сигнали в детската градина. Процедурата позволява жалбите да се
депозират и устно на място, като в този случай получилият сигнала служител е длъжен
да го оформи писмено, да състави протокол по образец – Приложение № 1 и да го
регистрира /чл. 2, вр. чл. 1/. Предвидено е и че за всеки конкретен случай Д. може да
назначава комисия /чл. 3/. За разследване на случая се провеждат разговори с всички пряко и
косвено свързани служители и деца, като техните разкази се отразяват в доклад и
констативен протокол. Д. изготвя/одобрява отговорите на жалбите, след което те се завеждат
в съответен регистър, съставя се констативен протокол, а отговорът се изпраща до
жалбоподателя /разд. II, чл. 1-3/. Идентични задължения – за изготвяне на писмено
становище от Да при подаден сигнал, което да се предостави на жалбоподателя, след
изискване на обяснения от съответните служители, урежда и раздел VI, чл. 15-19 от
Правилата за изграждане на ефективни комуникационни канали в ДГ № 12 „Радост“ за
учебната 2020/2021 г., утвърдени от Да /л. 63/.
Съгласно т. 19 и т. 34 от Длъжностната характеристика Д. осъществява
взаимодействие с родители и взема решения при конфликтни ситуации.
Видно от констативния протокол от РУО-П., комисията не е установила категорично
твърденията за физическо въздействие върху детето Г.Р..
Видно от Доклада /л. 108 и сл./ за резултатите от извършената проверка от
Комисията, назначена със Заповед на Кмета № ** от ** г., е установено, че Д. не е въвел
регламентиран ред за подаване на жалби и сигнали, с който родители и персонал да бъдат
запознати по достъпен начин /т. 2, л.109/, не е упражнил контрол за спазване правилата за
комуникация с родителите, не е инициирал среща между родителите и учителя /т. 7/, у. не е
уведомил медицинското лице и Да /т. 8/, а Д. системно неглижира проблемите в градината,
като в този смисъл са цитирани и 9 жалби и сигнали, депозирани през 2018 г.
Съдът намира, че констатациите на Комисията, отразени в т. 2 и т. 7 от Доклада,
относими към изпълнението на служебните задължения на ищцата в процесния случай, се
5
установяват от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Макар разпитаните
пред съда свидетели – майката на детето и учителите, дошли за втора смяна, да не са
непосредствени очевидци по времето и мястото на твърдения инцидент с детето
(осъществяването на който е относим към евентуална дисциплинарна отговорност на
учителя И.В.), те идентично установяват релевантния факт, че налице е било устно
оплакване от родител, което обаче не е било оформено и отразено по надлежния ред,
установен със Заповед № ** г. на Да на ДГ № 12 „Радост“ – гр. П..
Същевременно макар формално да са налице утвърден регламент и дневник на
входиране на сигнали, липсват каквито и да е данни по какъв начин на практика
процедурата е била сведена до знанието на родителите и те да са ефективно запознати с нея.
Индиция в този смисъл са и отразените в доклада 9 броя жалби и сигнали /т. 9, л. 110/,
подавани от 2018 г., всеки от които е депозиран до различни институции, но не и чрез Да.
Обсъдените нарушения за липса на ясен регламент за депозиране на жалби обаче в крайна
сметка не са намерили отражение в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание,
поради което не са предмет на настоящото производство.
При тези факти твърденията в исковата молба, че след разговора с родителя Д. е
разговаряла с трима учители, които отговорили, че всичко е било наред, и проверила
амбулаторния дневник, в който липсвало отбелязване, не обосновават достатъчност на
действията и адекватност на реакцията й при упражняване на правомощията й по контрол и
цялостно изясняване на ситуацията. Житейски логично е при евентуално настъпване на
инцидент с дете, при който учителите не са реагирали по надлежния ред – не са уведомили
родителите и не регистрирали инцидента в дневника, последните да дадат обяснения в
горния смисъл, доколкото бездействието им при евентуален инцидент е свързано с
нарушение на трудови и етични правила, респ. с възможно реализиране на собствената им
дисциплинарна отговорност. Оплакването на родителя по повод детето и конкретен
служител съдържа данни и за наличие на възможен конфликт между родител и у. и
евентуално нарушение на етичните правила от страна на учителя – още повече предвид
последвалата ескалация на конфликта с жалба до полицията, поради което е било
необходимо осъществяването на пълноценна комуникация по случая с всички
заинтересовани, включително между родител и у.. Ето защо с цел обективно и пълно
изясняване на случая, с цел изключване на възможната заинтересованост на разпитаните
лица, след срещата с родителя е било необходимо Д. да проведе по-задълбочено изследване
на въпроса – включително и в контекста на данните за предходни инциденти в графика на
същия у. и реакцията на конкретния у. в сходни ситуации, да инициира разговори с всички
свързани по случая, съгласно чл. 3 от Процедурата, утвърдена със Заповед № ** г., да отрази
резултатите в констативен протокол, и да уведоми надлежно родителя за извършените
действия и резултата от тях.
Липсват обаче данни ищцата да е оформила и регистрирала писмено устното
оплакване на родителите в съответствие с вътрешните правила и да е уведомила родителите
за резултата от действията си, в съответствие с утвърдената процедура. Ето защо съдът
счита, че с поведението си ищцата е допуснала нарушения на трудовата дисциплина.
Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е
въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на
сроковете по чл. 194 КТ и за възможността наказаният работник или служител да се защити
ефективно. В този смисъл, от значение е дали изложените в заповедта мотиви са достатъчни
за удовлетворяване на тези изисквания, и ако отговорът е положителен, заповедта е
мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Обосновката на работодателя за конкретните
факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг
документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или
служителя – в този смисъл е и трайната практика на ВКС, напр. Решение № 377/26.10.2011
6
г. по гр. д. № 1962/2010 г. IV г. о., Решение № 322/07.11.2012 г. по гр. д. № 278/2011 г. III г.
о., Решение № 169 от 21.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5769/2013 г., IV г. о. и др.
В заповедта са изброени три нормативни основания – чл. 187, ал. 1, т. 5, т. 8 и т. 10
КТ, а описаните в нея нарушения са: непредприемане на адекватни мерки за изясняване на
инцидента с детето Г.Р. и неосъществяване на комуникация с родителите, довело до реакция
на бащата да отрази случая в социалните мрежи, с което е уронено доброто име на
предприятието.
Нарушение по см. на чл. 187, ал. 1, т. 5 КТ и с оглед дефинитивната норма на §1, т. 1
ЗЗБУТ досежно „здравословни и безопасни условия на труд“ е налице, когато са нарушени
правила, свързани и намиращи проявление конкретно в работния процес и съответстващите
му технически и технологични правила, гарантиращи едновременно безопасност на
работника и служителя и определено качествено равнище на продуктите на труда. В този
смисъл, с оглед мотивите на заповедта и установената фактология, в конкретния случай
хипотезата на чл. 187, т. 6 КТ е неотносима.
Съгласно чл. 126, т. 9 КТ служителят е длъжен да пази доброто име на
предприятието. „Уронването на доброто име“ по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ представлява деяние
– действие или бездействие на служителя, неизпълнение на трудово задължение, а в този
смисъл – и нарушение на трудовата дисциплина. Същото се изразява в нелоялно отношение
към работодателя, злепоставящо го пред третите лица. Работодателят е злепоставен от
служителя пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно
на конкурентноспособността, ефективността и авторитета на предприятието. В случая
обаче, заповедта е мотивирана, че като краен резултат е уронено доброто име на
работодателя – в следствие реакцията на родителя в социалните мрежи. Не се твърди обаче
конкретно поведение на ищцата /а не на родителя/, с което да е осъществила хипотезата на
чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ.
Фактическият състав на нарушението по чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ включва
неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони, други нормативни актове,
в правилника за вътрешния трудов ред, КТД или определени при възникване на трудовото
правоотношение. Изброяването е неизчерпателно, поради което въпросът дали конкретното
поведение нарушава трудовата дисциплина следва да бъде анализиран във всеки конкретен
случай.
В процесната заповед са изложени фактите и деянието /бездействие, изразяващо се в
неупражненени правомощия по изясняване на случая и осъществяване на комуникация с
родителите/, заради които е наложено наказанието, както и обосновка, че Д. носи
отговорността за осигуряване на благоприятна среда за обучение, възпитание и труд.
Задължението за осъществяване на взаимодействие с родители и вземане на решения
при конфликтни ситуации е част от длъжностната характеристика на Да /т. 19 и т. 34/ и
негово е задължението да разгледа по надлежен ред и да уведоми родителя-жалбоподател за
резултата от проверката, съгласно Заповед № ** г. за процедурата за подаване и разглеждане
на жалби, както и Раздел VI, чл. 15-19 от Правилата за изграждане на ефективни
комуникационни канали, което в конкретния случай не е сторено. Същевременно Д. на
детската градина организира и контролира цялостната дейност на институцията – чл. 258,
ал. 1 ЗПУО, в този смисъл нормата очертава обща отговорност във връзка с организацията и
контрола на цялостната дейност. Като орган за управление, Д. разполага с различни
властови механизми, с които е длъжен да противодейства при възникнали проблеми. Когато
законодателят е възложил обща отговорност във връзка с организацията и контрола на
цялостната дейност в определена област при заемането на определена длъжност,
изпълняващият я, следва да понесе съответната отговорност когато са констатирани
нарушения, произтичащи от неупражнен от него контрол /в идентичен смисъл и Решение №
6 от 28.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1489/2017 г., Решение № 187 от 16.01.2019 г. на ВКС
7
по гр. д. № 4585/2017 г./.
В този смисъл бездействието на ищцата с оглед обсъдените правомощия в качеството
й на Д съставлява нарушаване на трудово задължение по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 КТ и
законосъобразно за същото е била реализирана дисциплинарната й отговорност. Заповедта е
мотивирана в достатъчна степен, за да удовлетвори изискванията, заложени в чл. 195 ГПК,
съгласно вече обсъдените разяснения на съдебната практика. Дисциплинарното нарушение
съответства на наложеното дисциплинарно наказание съгласно нормативните изисквания,
предписани в чл. 189, ал. 1 КТ, предвид нарушението, обстоятелствата, при които то е
извършено, характера на дейността и статута на работодателя, липсата на данни за други
нарушения.
Следователно предявеният конститутивен иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от П. М. Т., ЕГН **********, с адрес
гр. П., ул. „***** срещу ДГ № 12 „РАДОСТ“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление гр. П., ул. „*****, представлявана при условията на чл. 29, ал. 4 ГПК от
особен представител адв. Е.В. Г., конститутивен иск с правно основание чл. 357 КТ, вр. чл.
188, т. 1 КТ за отмяна на дисциплинарно наказание „Забележка“, наложено със Заповед №
** г. от Кмета на Община Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8