О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……./29.06.2022 г. ,гр.
Добрич
ДОБРИЧКИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, V-ти състав в
закрито съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. МИЛЕВА
като
разгледа докладваното от председателя адм.д. №594 по описа на ДАС за 2021 г. намира за
следното:
Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК във връзка с чл.143, ал.4
от АПК.
Производството по делото е образувано
по жалба на Т.Н.Д. *** срещу писмо с изх. №66-00-517/09.11.2021 г. на
изпълнителния директор на Агенция по вписванията, в което е обективиран отказ
да се уважи искане по заявление с вх. рег. № 66-00-517/2020 г. за заличаване на
личните данни на жалбоподателката, съдържащи се в публикувания дружествен
договор на „Джи Ди Пи Мениджмънт Консултинг“ ООД в Търговския регистър и
регистъра на ЮЛНЦ.
Едновременно с жалбата е предявен и
иск по чл. 39, ал. 2 от ЗЗЛД, във вр. чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679 срещу
Агенция по вписванията за заплащане на обезщетение в размер на 2000 лева за
причинени на ищцата неимуществени вреди вследствие на извършено нарушение на правото
й на изтриване съгласно чл. 17, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и
незаконосъобразно обработване на личните й данни от страна на ответника чрез
обявяването им на неограничен кръг от хора в нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ, ведно със законната лихва върху главницата от датата на издаване на
писмо с изх. № 94-00-657/14.07.2021 г. на изпълнителния директор на Агенция по
вписванията до окончателното й изплащане.
Съдът с определение, постановено в
открито с.з. на 13.04.2022 г. е прекратил частично производството по делото по
жалбата на Т.Д. срещу Отказа на Изп. директор на АВп, обективиран в писмо с изх.
№66-00-517/09.11.2021 г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията,
поради извършено служебно заличаване на данните от ответника. Със същото
определение е осъдена Агенция по вписванията да заплати на Т.Н.Д. разноски в
размер на 10 лв. ДТ и 1000 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Процесното определение е съобщено на страната, чрез изпращането му на
17.06.2022 г. Определението е влязло в законна сила на 25.06.2022 г.
С молба, вх. №2369/21.06.2022 г.,
подадена от Агенция по вписванията е направено искане за изменение на
определението в частта на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до
минималния размер определен в наредбата, а именно 500 лева. Посочено е, че с
представено по делото становище е
направено своевременно възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
В представен писмен отговор по молбата
от Т.Н.Д. се изразява становище, че същата следва да бъде оставена без
уважение, тъй като е подадена след 14-дневния срок по чл.248, ал.1 от ГПК.
Обективираното в молбата искане
определя молбата като искане за изменение на решението в частта за разноските
по смисъла на чл. 248, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.
Определението, чието изменение се иска е постановено на 13.04.2022 г. и е
съобщено на Агенция по вписванията на 17.06.2022 г. , като молбата за изменение на
определението в частта за разноските е постъпила в АС Добрич на 21.06.2022 г.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира молбата за
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна-участник в съдебното
производство приключило с решението, чието изменение се иска, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Разгледана по същество молбата е
ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл. 78,
ал. 5 от ГПК при искане от насрещната страна, съдът може да намали размера на
платеното адвокатско възнаграждение за един адвокат ако същото е прекомерно с
оглед фактическата и правна сложност на делото. В цитираната разпоредба е
предвидено, че само страна може да сезира съда с искане за намаление на
възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски. Основанието по
чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска
защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с
такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна
сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата,
които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни
въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай.
В съдебната практика е трайно
възприето, че когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната,
която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя
следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за
разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След
този момент възражението за прекомерност е преклудирано, т. е. то не може да
бъде заявено, а бъде ли заявено, следва да се остави без разглеждане.
В настоящия случай възражението
за прекомерност на сторените от страна на жалбоподателя разноски е своевременно
направено в производството по делото от страна на ответника с подадено писмено
становище от 08.04.2022 г. /постъпило преди датата на с.з. 13.04.2022 г./.
Не се спори в настоящото
производство, че в хода на оспорване на административния акт е ползвана
адвокатска защита от страна на заинтересованата страна, за която се доказва по
делото с годни доказателства, че са заплатени 1000 лева адвокатски хонорар.
Няма спор още, че разписката за заплащането им има доказателствена сила за
реално извършено плащане.
Настоящият съдебен състав на съда
като прецени, че независимо от фактическата и правна сложност на делото,
доколкото процесуалният представител на заинтересованата страна се е явил само веднъж в проведените две отрити съдебни заседания /преди прекратяването
частично на производството/, счита, че направеното със становището на ответника от 08.04.2022 г. възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно. В чл. 8, ал. 3 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения са предвидени
минимални размери за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес и възнаграждението в тези
случаи е 500 лева.
С оглед това и предвид
определения минимум за дела без материален интерес от административен характер,
каквото се явява настоящото и предвид доказаните разходи от 1000 лева, съдът
намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
основателно и като такова същото следва да бъде намалено в предвидени в закона
минимум от 500 лева.
Воден от горното и на основание
чл. 248 от ГПК, прил. по арг. от чл. 144 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ протоколно определение от
13.04.2022 г., постановено по адм.д. №594/2021 г. по описа на АдмС-Добрич в
частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА Агенция по вписванията
ЕИК *********, гр. София, ул. „Елисавета Багряна“ №20, представлявано от изп.
директор Даниела Митева да заплати на Т.Н.Д. ЕГН ********** *** сторените по
делото съдебно-деловодни разноски в размер на 510 /Петстотин и десет/ лева – 10
лева заплатена ДТ и 500 лева, заплатено адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС в
седем дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
Препис от определението да се
връчи на страните.
СЪДИЯ: