Решение по дело №2534/2022 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 618
Дата: 21 декември 2022 г. (в сила от 5 януари 2023 г.)
Съдия: Нейко Георгиев Нейков
Дело: 20225510102534
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 618
гр. К., 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. Д.
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20225510102534 по описа за 2022 година
Предявен е иск от Р. Д. М., ЕГН ********** действаща лично и като майка и
законен представител на дъщеря си Р. К. Д. с ЕГН ********** с адрес за
получаване на съдебни книжа гр. К.,ул. „***********, чрез упълномощената
адвокат М. Д. против К. Т. Д., ЕГН **********от гр.К. ул. „******** с правно
основание чл. 150 СК.
Ищцата, чрез процесуалния си представител сочи, че с ответника били
родители на дъщеря им Р. К. Д. с ЕГН ********** родена на ******** г.
Детето посещавало детска градина № 3 „*******" в гр.К., посещавало и
извънкласни занимания, за които заплащала около 100 лв. месечно.
Сочи, че с решение № *** от ********. постановено по г.д. № ******г. по
описа на РС-К. на нея й били предоставени родителските права по отношение
на дъщеря им Р., а ответникът бил осъден да заплаща месечна издръжка за
детето в размер на 165 лева. Твърди, че от постановяване на решението до
настоящия момент детето пораснало, нуждите и потребностите му се
увеличили, увеличили се и доходите на ответника.
Сочи, че тя работила в ПХГ „***********" гр.К. на длъжност „Училищен
психолог". Ответникът работил като ел.отговорник в подстанция К. и
получавал месечно възнаграждение в размер на около 1500лв.
Сочи, че на ********. тя сключила граждански брак с Ч.И.М., като те
двамата, заедно с дъщеря й Р. живеели заедно в едно домакинство.
Съпругът й Ч.М. имал непълнолетна дъщеря от предходен брак - К.Ч. М., за
която той плащал месечна издръжка в размер на 190 лв.,считано от *******г.,
съгласно решение *** по г.д. № ******. на РС-К.. Нито тя, нито ответникът
имали други непълнолетни деца, освен дъщеря им.
Твърди, че от раздялата й с ответника, детето им живеело при нея и съпруга
й Ч.М. в апартамента на съпруга й в гр.К. ул."********** Тя и съпругът й
полагали ежедневните грижи за отглеждането и възпитанието й.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща
1
ежемесечна издръжка на детето им в завишен размер в сравнение с
присъдената с Решение № *** от ********., постановено по г.д. № ******г.
по описа на РС-К., считано от датата на подаване на настоящата искова молба,
която издръжка да се равнява за в бъдеще на сума в размер на 350лв.
месечно,платима до 5-то число на месеца за който се дължи по банков път по
сметката на майката, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Моли съда на основание чл. 242 ал. 2 от ГПК да постанови предварително
изпълнение на съдебното решение по настоящото гражданско дело.
Претендира за разноски по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез
пълномощника му адв. В. В., САК.
Счита предявения иск за частично основателен и изразява съгласие да
заплаща на малолетната си дъщеря издръжка в размер на 190.00 лева месечно.
Останалата част на иска счита за неоснователен и недоказан, поради което
моли съда да бъде отхвърлен.
Счита, че от постановяване на съдебното решение, с което е определен
първоначалния размер на издръжката на малолетната му дъщеря, не бил
изтекъл продължителен период от време, от тогава до настоящия момент не
били налице промени в обстоятелствата, касаещи социално-икономическите
условия в страната.
В обстоятелствената част на исковата молба не се посочвало кои
обстоятелства налагали изплащането на издръжка в посочения от ищцата
размер, посочвало се само, че заплатата която получавал ответникът била в
размер на 1500 лева. Издръжката на малолетното дете следвало да се поеме от
двамата родители. В исковата молба ищцата посочила, че съпругът на ищцата
Ч.М. изплащал на непълнолетната си дъщеря издръжка в размер на 190.00
лева месечно, като не съобразила факта, че към момента на постановяване на
съдебното решение дъщерята на Ч.М. била на 14 години /в момента-17
годишна/, и съответно необходимата за отглеждането и възпитанието и
издръжка, била в по-висок размер. В исковата молба било посочено, че
детето посещавало извънкласни занимания, но не било посочено, какви и
колко точно на брой извънкласни занимания посещава, както и какви месечни
такси заплаща ищцата за тях.
Счита, че неправилно било посочено в исковата молба, че грижи за детето
полагали само ищцата и настоящия й съпруг, тъй като в нито един момент
ответникът не бил неглижирал задълженията си на баща да полага грижи за
отглеждането и възпитанието на малолетната си дъщеря.
Не било посочено, че от самото начало на фактическата раздяла, майката му
предавала детето без допълнителни дрехи и обувки, които да сменя, което
налагало редовно да купува дрехи и обувки на детето. Купувал дрехи, обувки
и всичко необходимо за детето, за неговото развитие, образование, за
спортуване, като велосипед, бюро, геймърски стол, книжки, тетрадки,
моливи, боички, флумастери и други. Не било посочено в исковата молба, че
майката неведнъж му предавала детето със заболяване, и с указания, какви
лекарства е необходимо да закупи за неговото лечение. Следвало да посочи,
че от м. юли, 2022г., я е водил три пъти на лекар и съответно плащал за
изследвания, /само за микробиологично изследване е платил сумата от 40.00
лева/, купувал е лекарства, витамини и др.
Твърди, че в нито един момент не се е дезинтересирал от малолетното си дете
и не го е лишил от грижите, средствата и вниманието, които заслужава.
Сочи, че реално получаваната от ответника работна заплата била над
2
определената минимална за страната работна заплата, но следвало да бъде
съобразено, че освен получаваната от него работна заплата, нямал други
доходи и имущество, от което да се издържа. Не притежавал други
недвижими имоти, освен жилището, в което живее, леки автомобили или
други моторни превозни средства, не получавал други доходи, освен трудово
възнаграждение. Освен това имал сключени два договора за кредит - договор
за кредит с Първа инвестиционна банка АД, по който плащал месечна вноска
в размер на 1072.12 лева. Договорът бил сключен за отпускане на кредит за
ремонт на къща в с. Ръжена и бил със срок на изплащане до ******. Отделно
от него изплащал и по договор за кредит, по който месечната вноска към
банката била в размер на 121.64 лева, поради което и разполагаемият доход,
след заплащането на консумативните разходи, бил в размер близък до
минималната работна заплата.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявеният иск за
сумата, надвишаваща сумата от 190.00 лева, като неоснователен и недоказан.
Претендира за разноски по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
По делото е приложено заверено копие на удостоверение за раждане,
издадено въз основа на акт за раждане № 0***/2******* г., издадено от
Община П.. Родители на малолетното дете Р. К. Д. са Р. Д. М. и К. Т. Д..
Детето е записано за учебната 2022/2023 година и посещава допълнителна
дейност - шах, към *** „*******“ – служебна бележка изх. № ******* г.
Освен това посещава и Балетен танцов център „*****“ при НЦ
„***********“ - служебна бележка изх. № ********* г.
Видно от Удостоверение за доход изх. № ******** г.за периода ноември 2021
г. – октомври 2022 г. ищцата е получила средно месечно трудово
възнаграждение в размер на ***0 лева от ********** гр. К..
Видно от Решение № ***/11.03.2020 г. по гр.д. ****** г. по описа на РС-К. на
ищцата са предоставени родителските права по отношение на малолетната Р.
К. Д., а ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер
на 165 лева.
Видно от удостоверение за сключен граждански брак № *****2020 г. ищцата
Р. Д. М. е сключила граждански брак с лицето Ч.И.М..
Ответникът К. Т. Д. работи на трудов договор, като видно от удостоверение
изх. № ********** г. на ********“ ЕАД е получил средно месечно трудово
възнаграждение в периода ноември, 2021 г. до октомври, 2022 г. в размер на
2138,00 лева.
Ответникът изплаща два кредита, видно от представени по делото - Договор
за кредит № ******** г.; Погасителен план към договора за кредит; Договор
за кредит № *********.; погасителен план към договора за кредит, като
месечните вноски по двата кредита са в размер на 1193,76 лева.
По делото се събраха гласни доказателства:
Свидетелката Ц.И.Й., майка на ответника, желае да свидетелства, сочи, че
майката отглеждала детето, като бащата го взимал от четвъртък до неделя
през седмица. Синът й плащал издържка за детето в размер на 160-170 лева,
допълнително също полагал грижи за него – давал пари на детето на ръка, тя
също му давала. Синът й водил детето на лекар, купувал лекарства, дрехи,
бюро, стол и др., ходили по исторически обекти, през лятото - на море за
няколко дни или за седмица. Синът й живеел с друга жена, която също
имала свое дете. Тази жена работила, а детето й било на една възраст с Р..
3
Заявява, че виждала детето, когато ответникът я вземел - два пъти в месеца.
Свидетелят Х.Н.Т., съпруг на сестрата на ответника, желае да свидетелства,
заявява, че детето Р. се отглежда от Р. и К., като К. взимал детето по график.
Плащал издръжка, не знае точно колко. Купувал всичко за детето –
компютър, столове, дрешки. Водил детето на почивка, ходили на море през
лятото. За рождения ден на детето купувал дрехи, подаръци. К. живеел с
новата си приятелка, която имала дете на една възраст с Р.. Той помагал и за
него, купувал и за двете деца.
По делото е представен социален доклад, от който е видно, че на базата на
извършеното проучване, служителите на отдел „Закрила на детето"
установили, че преките и непосредствени грижи за детето Р. К. Д. след
раздялата на родителите били поети от майката Р. М.. Констатирали се, че г-
жа М. отговорно изпълнява родителските си задължения и успява да осигури
на детето си достатъчно добра среда за неговото емоционално, психическо и
физическо развитие. Бащата К. Д. осъществявал постоянни контакти с
дъщеря си и изплащал редовно определената месечна издръжка, като същият
посочил, че предоставял средства над определената издръжка и закупувал
дрехи и медикаменти за дъщеря си. В заключение на доклада се сочи, че с
оглед защита на интересите на малолетната Р. Д., е необходимо да бъде
присъдената издръжка за детето в размер, съответстващ, както на
реализираните месечни разходи за задоволяване на нейните основни
потребности, така и на действителния жизнен стандарт в страната.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата
издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на
издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1
СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след
влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142,
ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на
минималната работна заплата. С Постановление №37 от 24.03.2022г. за
определяне размера на минималната работна заплата за страната на
Министерски съвет, считано от 1 април 2022 г. е определен нов размер на
минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на
710,00 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на
издръжката не може да е под 177,50 лева. Право на издръжка имат лицата,
които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл.
139 СК).
По делото не се спори и се установи, че ответникът е баща на детето Р.,
както и че същият е осъден да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на
165.00 лева.
Детето е дефинитивно неработоспособно, като няма данни да разполага със
собствено имущество /което не се и твърди/, поради което и има право на
издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да
дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.
Нуждите му, съдът определя с оглед на обстоятелството, че същото е в
предучилищна възраст, Р. К. Д. е на 6 години и 11 месеца, посещава детска
градина. Съдът се съобразява с възрастта му и нормалните нужди от храна,
облекло, учебници, помагала и др. потребности.
4
Съдът преценява обективно и възможностите и на двамата родители, както и
факта, че майката полага непосредствените грижи за децата.
Бащата е човек в трудоспособна възраст и няма данни да стР. от заболяване,
което да пречи на работоспособността му и може да издържа детето си.
Видно от свидетелските показания, ответникът съжителства с друга жена,
която има свое дете, но тя също работи и реализира доходи. Няма данни по
делото ответникът да дължи издръжки на други лица.
С Постановление № 5/16.11.1970 г. на Пленума на ВС и Постановление №
5/31.11.1981 г. на Пленума на ВС, които представляват задължителна съдебна
практика е прието, че възможностите на лицата, които дължат издръжка се
определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, а нуждите
на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с
обикновените условия за живот на тях, като се вземе предвид възрастта,
образованието и други обстоятелства, които имат значение за случая. Двамата
родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и
грижите на родителя, при когото се отглеждат, които принципи са установени
с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал.1 и ал.2 СК.
От постановяването на решението на Районен съд – К. по гр.д. № ****** г., с
което е определен първоначален размер на издръжката в размер на 165,00
лева до настоящия момент са изминали над 2 години и половина, за които
изменението в посочените условия за присъждане на издръжката са най –
вече свързани с увеличаване разходите на детето с оглед неговата възраст и
нуждата му от храна, облекло, учебници, учебни помагала и извънкласни
занимания по шах и балет, както и от икономическата обстановка в страната.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът намира, че по делото
е доказана промяна в обстоятелства от първоначалното определяне на
месечната издръжка в полза детето Р. Д. с оглед възрастта и нарасналите й
нужди след 2020 г.
При определяне размера на издръжката следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че родителските права са предоставени на майката, както и
че детето живее при нея и тя поема значителна част от издръжката й.
Ответникът реализира средномесечен доход от работна заплата в размер на
2138,00 лева, т.е. над 3 пъти повече от минимално определена за страната
/710,00 лева/. Притежава недвижим имот, в който живее. Съобразявайки се с
обстоятелството, че ответникът погасява два банкови кредита /със срок на
погасяване – до 14.01.2028 г. и до 14.06.2032 г./, чиито общ размер възлиза на
1193,76 лева месечно, както и обстоятелството, че същият следва да има
лични средства за съществуването му, съдът счита, че той следва да заплаща
издръжка в размер на 280,00 лева, като искането на ищцата за заплащане на
месечна издръжка в размер на 350,00 лева следва да бъде отхвърлено.
Освен това,съдът като взе предвид трудоспособната възраст, в която бащата
се намира, липсата на заболявания, които да възпрепятстват полагането на
труд, липсата на задължения към друго свое непълнолетно дете,
безусловният характер на задължението за издръжка и минимално
установеният й размер в чл. 142, ал.2 СК /1/4 от минималната работна заплата
от 710,00 лв., считано от 01.04.2022 г./, приема, че същият има възможност да
заплаща издръжка в горепосочения размер - 280,00 лв., считано от датата на
предявяване на исковата молба – 27.10.2022 г., платима до пето число на
месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
5
закъснителна вноска до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване. Така определената издръжка би задоволила
нуждите на детето така, както то би живяло, ако родителите не бяха
разделени.
Съдът намира, че искът за изменение на издръжката е основателен до
размера на 280,00 лева, като над сумата от 280,00 лева до претендирания
350,00 лева следва да се остави без уважение.
Относно разноските в производството:
Ответникът следва да заплати на ищцата на основание чл.78, ал.1 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 320,00 лв. съразмерно на
уважената част от иска.
Ищцата следва да заплати на ответника на основание чл.78,ал.3 от ГПК
направените по делото разноски в размер на 100,00 лв. съразмерно на
отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд-К. 165,60 лв. държавна такса на основание чл.78, ал.6
от ГПК.

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да
допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъдената с Решение № ***/11.03.2020 г., постановено по гр. д.
№ ****** г. по описа на РС-К. издръжка, като осъжда К. Т. Д., ЕГН
********** от гр.К. ул. „********, да заплаща на Р. К. Д. с ЕГН **********,
чрез нейната майка и законен представител Р. Д. М., ЕГН **********,
месечна издръжка в размер на 280,00 /двеста и осемдесет/ лева, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 27.10.2022 г., до 5 - то число на
текущия месец, която издръжка се дължи със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска до настъпване на основания за изменение или прекратяване
на същата.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение
на решението, в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. Т. Д., ЕГН ********** от гр.К.
ул. „******** 5 да заплати на Р. Д. М., ЕГН **********, сумата от 320,00
лева /триста и двадесет лева и нула ст./, направени разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК Р. Д. М., ЕГН ********** от
гр.К. ул. „*********** да заплати на К. Т. Д., ЕГН **********, сумата от
100,00 лева /сто лева и нула ст./, направени разноски по делото.
ОСЪЖДА К. Т. Д., ЕГН **********от гр.К. ул. „******** да заплати по
сметка на Районен съд- К. сумата от 165,60 лв. /сто шестдесет и пет лева и
60/ - държавна такса за постановената издръжка.
На осн. чл. 315, ал. 2 ГПК решението може да се обжалва пред Окръжен съд -
С.З., в двуседмичен срок, считано от 21.12.2022 г.
6
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
7