№ 6944
гр. С, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110170707 по
описа за 2024 година
Предявен е иск от “Б И” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С,
бул.”Д Б” № 87, представлявано от С П, чрез адв.Г., насочен срещу С О, ЕИК ..., с адрес гр.С,
ул.”М” № 33, представлявана от кмета В Т за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 952.60 лв., представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
щета № ... от 927.60 лв. и 25.00 лв. разходи по определянето му, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба – 27.11.2024 г., до окончателното изплащане на
дължимото.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че на 11.07.2021 г. в гр.С, на ул.“Ш“ и бул.“Св.К О“,
стопанисвани от ответника С О, е настъпило ПТП с л.а.Мерцедес С 350 с рег.№ ..., който при
движение е попаднал в необозначена и несигнализирана дупка на пътното платно.
Сочи се, че по този начин са нанесени имуществени вреди по застрахования при
ищеца л.а.Опел, а именно счупен картер. Същите са установени след подадено от водача на
МПС уведомление за щета и стойността им е еизплатена на застрахованото лице. Обяснява
се, размерът на щетите възлиза на 952.60 лв. Отделно от застрахователя е направен и разход
по определяне на застрахователното обезщетение в размер на 25.00 лв.
Отговорността на ответника се аргументира с факта, че С О е отговорна за
поддържането на пътя и не е изпълнила задълженията си.
Ищецът твърди, че е поканил ответника да му заплати процесната сума, но
последният не е сторил това.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът оспорва наличието на застрахователно правоотношение между страните,
доколкото представената в тази насока полица не съдържа подписи на посочените в нея
страни.
На самостоятелно основание искът се оспорва и поради липсата на доказателства за
причинени от попадане на превозното средство в необезопасена дупка на пътното платно
1
вреди, още повече, че не е представен снимков материал. Съставеният за ПТП-то протокол се
оспорва както по отношение неговата доказателствена сила, така и по неговото съдържание.
Ответникът твърди, че поведението на водача на увреденото МПС не е съобразено с
конкретната пътна обстановка, поради което е налице съпричиняване по см. на чл.51, ал.2 от
ЗЗД.
С оглед на това се иска съдът да отхвърли предявения иск и да присъди на ответника
направените разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначена и изслушана е
съдебно-автотехническа експертиза.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представената като писмено доказателства застрахователна полица № ... и
добавък № 1 и № 2 към нея, е видно, че между ищцовото дружество и „Софавто“ ООД е
сключен договор за застраховане на л.а.Мерцедес S 350 с рама ..., с валидност на полицата
от 12.00 ч. на 26.01.2021 г. дo 24.00 ч. на 25.01.2022 г. По същия са платени всички премии,
видно от приложените на л.73-76 сметки.
Ищецът е представил заверено копие от Общи условия за застраховка на МПС
/”Каско”/, от които се установяват покритите застрахователни рискове и изключенията от
тях.
На 11.07.2021 г., около 23.35 ч. е настъпило ПТП с процесния автомобил, който на
кръстовището на ул.“Ш“ и ул.“Св.К О“, попада в необезопасена дупка с остри ръбове. За
произшествието е съставен протокол № 1797910/11.07.2021 г.
Във връзка с настъпилите щети по автомобила, на 12.07.2021 г., водачът му е подал
до ищеца уведомление за щета по застраховка “Каско на МПС”. От страна на
застрахователното дружество са съставени 2 бр. описи на щета № ... – от 12.07.2021 г. и от
06.10.2021 г.
Стойността на ремонта на причинените по процесния автомобил щети е отразена
във фактура № .../26.07.2021 г. Същата е изплатена на „софауто“ ООД с платежно нареждане
от 19.10.2021 г.
С писмо, изпратено по пощата и получено от ответника на 15.02.2022 г., щцовото
дружество е предявило регресната си претенция за изплатеното застрахователно
обезщетение по процесната щета. В отговор от 17.02.2022 г., С О е отказала изплащане на
същото поради необоснованост и недоказаност.
Разпитаният по делото свидетел Г. Д. Х., си спомня, че е управлявал автомобил
Мерцедес S350, който е попаднал в дупка и това е предизвикало повреда на две от гумите
му, както и на джанта. Според свидетеля увредени са били губите от едната страна на
автомобила - или двете десни, или двете леви гуми. Х. обяснява, че дупката е била широка,
заемала е голяма площ от пътното платно в началото на ул.Ш, в дясно на гърба между
библиотеката и университета, от задната страна на университета. Твърди, че инцидентът е
настъпил в тъмната част на денонощието, като дупката не е била обозначена. Скоростта си
на движение свидетелят определя на 40 км./ч.
В заключението по съдебно-техническата експертиза е отразено, че е налице
причинно-следствена връзка между механизма на настъпване на произшествието и щетите
по л.а.Мерцедес S350 с рег.№ .... Вещото лице е изчислило стойността на уврежданията по
2
процесния автомобил на 1173.22 лв., определена по средни пазарни цени към дата на ПТП,
като отбелязва, че застрахователите правят и ликнидационни разноски, които са обичайно в
диапазона то 10.00 лв. до 25.00 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният в настоящето производство иск е с правно основание чл.410 от КЗ вр.
чл.49 и чл.45 от ЗЗД. Това е иск на суброгирал се в правата на увредения, застраховател
срещу прекия причинител на вредата. За възникване на регресното право на застрахователя
по имуществена застраховка срещу отговорния за деликта, е необходимо да са налице
следните три групи юридически факти: от една страна, възникнало право на увредения
срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане, вкл. в хипотезите на
чл.47-49 ЗЗД, от друга страна, наличие на валиден договор за имуществено застраховане с
увредения с период на покритие към датата на настъпване на вредите и на трето място -
извършено валидно плащане по него от застрахователя в обезщетение на настъпилите вреди.
От събраните в хода на производството писмени доказателства по безспорен начин
се установява наличието на договор между ищеца и увредения за имуществено застраховане
(застрахователна полица № ...), със срок, покриващ датата на настъпване на вредите и при
представени доказателства за изплащане на застрахователната премия. В същото време
настъпилото застрахователно събитие е част от поетите от ищеца рискове. Последните са
определен по метода на изключването, т.е. застрахователят поема всички рискове от даден
вид, с изключение на изрично посочените. Случаите като този, предмет на настоящия иск, не
са изрично изключени в р.ІII от Общите условия, поради което следва да се приеме, че се
покриват от ЗАД “Б И” АД.
Налице е и извършено плащане от страна на застрахователя към собственика на
увреденото МПС.
От ангажираните от ищеца доказателства пък с категоричност се установи както
настъпването на процесното ПТП /протокола за ПТП и показанията на свидетеля Х./, така и
неговия механизъм /показанията на свидетеля Х. и заключението по автотехническата
експертиза/. Безспорно в случая е, че именно ответникът е стопанин на пътя, където е
настъпило произшествието. Извод в тази насока се налага и от разпоредбите на чл.8, ал.3 от
Закона за пътищата и пътищата и §7, т.4 от ПЗР на ЗМСМА.
Съобразно предвиденото в ЗДвП и ЗП, собственикът пътя, а именно ответната
агенция, чрез своите служители, е натоварена да сигнализира за неизправности на пътя и да
поддържа пътя в изправност. В случая не се установи ответникът да е изпълнил
задълженията си по чл.3, ал.1 ЗДвП и чл.167 ЗДвП, като не е сигнализирал препятствието и
организирал движението по начин, осигуряващ безопасността му по реда, предвиден в чл.3,
ал.2 ЗДвП чрез съответни светлинни сигнали, пътни знаци и пр. Според изричната норма на
чл.167, ал.1 ЗДвП, лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък
срок. Според § 1, т.37 от ДР на ЗДвП и § 1, т.19 ППЗДвП, "препятствие на пътя" е
нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни,
които се намират на пътя и създават опасност за движението. В случая уврежданията по
застрахования при ищеца автомобил са получени при попадане в дупка, образувана от
счупен капак на шахта. Това безспорно представлява препятствие по смисъла на посочената
разпоредба, което създава опасност за движението, като според чл.52, ал.1 ППЗДвП, пред
препятствие на пътя се поставя пътен знак Г11, когато водачите могат да заобиколят
препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си. В случая няма данни
ответникът е спазил цитираната норма и да е обозначил препятствието на пътя. С оглед на
това и установеното, че законът създава задължение за поддържането и ремонта на пътя за
неговия собственик, а последния е проявил бездействие, съдът намира, че са налице всички
3
предпоставки за ангажиране отговорността на С О за процесните увреждания по
л.а.Мерцедес S350 с рег.№ ....
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на водача на увредения автомобил поради неспазване на задълженията му по чл.20,
ал.2 от ЗДвП, което съдът намира за неоснователно. Цитираната разпоредба обаче касае
поведение при наличие на препятствие на пътя, което трябва да произтича от естеството на
действията, извършвани от участниците в движението и неговата организация, а не от
предмети и обекти, които по принцип нямат връзка с пътната обстановка и като такива са
непредвидими. Освен това, в случая от събраните гласни доказателства чрез разпита на
св.Х. се установи, че дупката е била широк и е заемала голяма площ от пътното платно.
С оглед всичко изложено по-горе, съдът приема, че за увредения е възникнало
право срещу причинителя на вредата на основание непозволено увреждане. В случая се
установи наличието и на трите предпоставки за уважаване на иска в установения от вещото
лице размер от 1173.22 лв., към който се добавят и 25.00 лв. разноски за застрахователя по
определяне на обезщетението. С оглед диспозитивното начало в процеса, искът следва да
бъде уважен до предявеният му размер от 952.60 лв., върху която сума да се присъди и
законна лихва от подаване на исковата молба – 27.11.2024 г., до окончателното плащане на
дължимото.
По разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски има единствено ищецът. От данните по
делото се установи, че той е заплатил 50.00 лв. държавна такса, 350.00 лв. депозит за
възнаграждение на вещото лице по допуснатата автотехническа експертиза, 50.00 лв.
възнаграждение за свидетел и 480.00 лв. адвокатски хонорар. Тези разходи следва да бъдат
поставени изцяло в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С О, ЕИК ..., с адрес гр.С, ул.”М” № 33, представлявана от кмета В Т, да
заплати на “Б И” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”Д Б” № 87,
представлявано от С П, сумата от 952.60 лв., представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по щета № ... от 927.60 лв. и 25.00 лв. разходи по определянето
му, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 27.11.2024 г., до
окончателното изплащане на дължимото.
ОСЪЖДА С О, ЕИК ..., с адрес гр.С, ул.”М” № 33, представлявана от кмета В Т, да
заплати на “Б И” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”Д Б” № 87,
представлявано от С П, сумата от 930.00 лв., представляваща направени от ищеца разноски
по делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4