№ 72
гр. Бургас, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Христина З. Марева
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20212001000203 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от “Д.с.“
ЕООД, ЕИК *******, представлявано от управителя М.Б., и от М. АР. , ЕГН
*******, двамата чрез адв. И.Н. – БАК, против Решение № 173 от 20.05.2021
г., постановено по т.д. № 411/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с
което е уважен предявения иск от “О.Б.Б.“ АД („О.“ АД), ЕИК *******, за
приемане на установено, че банката не дължи на въззивниците сумата от 792
134,08 лв., представляваща общ сбор от присъдени разноски и адвокатски
хонорари, направени на три инстанции във връзка с влизане в сила на
Решение № 489 от 24.11.2016 г. по т.д. № 153/2016 г. на БОС, за която сума е
издаден изпълнителен лист № 210 от 27.07.2020 г. в полза на „Д.с.“ ЕООД в
резултат на извършени от „О.“ АД прихващания по реда на чл. 103 и сл. ЗЗД с
вземания на банката, произтичащи от Договор за банков кредит № STI 07-
0004 от 22.10.2007 г., за които са издадени Заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист от 16.12.2009 г. по ч.гр.д.№ 812/2009 г. по описа на
Районен съд – А..
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение
е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения както
на материалния закон, така и на съдопроизводствените правила. Извършените
1
прихващания от страна на банката били невалидни, а предявените искове –
неоснователни. Фактът, че „Д.с.“ ЕООД е имало задължения към банката към
съответните дати не означавало, че процесните изявления за извънсъдебно
прихващане от 10.06.2020 г. и 11.08.2020 г. са произвели своя
компенсационен ефект, а и от експертизата станало ясно, че към тези дати
сумите, предмет на изявленията за прихващане, в голямата част вече са били
погасени. Съгласно Протокол за разпределение от 28.06.2013 г. по изп.дело №
368/ 2012 г. на ЧСИ И.Б., цитираните от ищеца привилегировани вземания за
лихви и разноски са били изцяло погасени, като частично било погасено и
вземането за главница, а с разпределението съгласно Протокол за
разпределение от 07.08.2015 г. по същото изпълнително дело, допълнително
били погасени задължения за законна лихва и част от главницата. Освен това
според констативно-съобразителната част на приетата по делото експертиза,
действителният размер на вземанията на „О.“ АД се различавал от заявеното
в изявленията за прихващане. Тъй като в тях не се посочвало кои от всички
свои вземания, които били различни по вид, се погасяват чрез прихващане,
според ТР № 3/27.03.2019 г. това би следвало да са разноските, а
впоследствие лихвите. Разноските обаче не съществували поради тяхното
погасяване с извършени разпределения по-рано в изпълнителния процес.
Същото се отнасяло и за присъдената договорна и наказателна лихва. В
подкрепа на аргументите си въззивниците навеждат съдебна практика по
подобен случай по същото изпълнително дело.
Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Претендират се
съдебно-деловодни разноски, както и разноски за адвокатско възнаграждение
пред двете инстанции. Не се ангажират доказателства.
В срока по чл.263 ГПК е получен отговор от въззиваемия „О.Б.Б.“АД.
Навеждат се доводи за нередовност на подадената въззивна жалба,
поради невнесена държавна такса. Сочи се, че искът е предявен в условията
на факултативно, субективно съединяване, при което всеки ответник действа
самостоятелно и съответно дължи държавна такса за въззивно обжалване. Не
били налице основания за освобождаване от заплащането на държавна такса и
разноски за адвокатско възнаграждение на М. А., а дружеството не можело да
се позове на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Жалбата била бланкетна, а твърденията в нея взаимоизключващи се,
2
поради което дейността на апелативната инстанция следвало да се изчерпи с
извършването на правилната правна квалификация и субсумиране на
събрания фактически и доказателствен материал под приложимата съответно
норма. Не били допуснати нарушения на императивни материални норми от
първата инстанция. Още в първото по делото заседание било налице
признание от страна на ответниците, че “Д.с.“ ЕООД дължи на банката
минимум 1 026 001 лв. главница след извършените прихващания. Според
приетата и неоспорена ССЕ към всяка от посочените дати „О.“ АД е имала
активно, ликвидно и изискуемо вземане, с което банката е извършила
прихващане със задължението, което има към „Д.с.“ ЕООД. По различни
съдебни дела било установено, че към 16.04.2010 г. ответното дружество
дължало на „О.“ АД 1 026 001.12 лв. остатък от присъдена главница, законна
лихва върху нея от датата на издаване на изпълнителен лист до
окончателното й погасяване и разноски по делото. С разпределените през
2013 г. и 2015 г. суми били погасени само онези лихви и разноски, които са
били натрупани до датата на провеждане на публичните продани през 2010 г.
Всички останали лихви, начислени по силата на изпълнителния лист след
16.04.2010 г., както и сторени разноски, които „О.“ АД е правила от тогава до
сега, не са били предмет на двете разпределения, тъй като са възникнали по-
късно във времето. От 17.04.2010 г. до настоящия момент върху остатъка от
присъдена главница течала законна лихва, която била дължима от
въззивниците до окончателното й погасяване и която била посочена в
изявленията за прихващане като едно от присъдените с изпълнителен лист от
16.12.2009 г. вземания спрямо които банката е извършила надлежно
прихващане на своето насрещно задължение.
За първи път, поради което – недопустимо, било наведено възражение,
че изявленията за прихващане не са произвели материално правен ефект, тъй
като банката не била посочила, че прихваща насрещното си задължение от
конкретно присъдени в нейна полза суми по изпълнителен лист от 16.12.2009
г., изброени по пера. Налице била преклузия за ответниците да навеждат ново
възражение, с което да оспорват материалноправния ефект на извършеното
прихващане. Банката била посочила основанието, от което произтича правото
й да прихване и е цитирала присъдените към 16.12.2009 г. суми, но не е
посочила какъв е размерът на вземането към 10.06.2020 г. и 11.08.2020 г., нито
срещу кое свое конкретно вземане е извършила прихващане. Липсвало
3
законодателна норма, задължаваща прихващащия да сочи какво погасява по
пера. След като според закона кредиторът бил длъжен да посочи, че прихваща
задължението си с вземането си до размера на по-малкото от тях, негова била
преценката дали да погаси разноски, лихви или главница.
По отношение наведената във въззивната жалба съдебна практика, в
отговора се сочи, че съдът не е обвързан нито от мотивите, нито от
диспозитива на посочените решения, още повече че липсвала информация за
влизане на решенията в сила.
В отговора се моли да бъде оставена без движение въззивната жалба,
тъй като същата не отговаряла на изискванията на чл. 261, т. 3 ГПК. Иска се
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените съображения
и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирани да обжалват
страни, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 27.09.2021 г. е допусната
за разглеждане по същество. Оплакването за нередовност на въззивната
жалба е неоснователно, тъй като дължимата за въззивното производство
държавна такса е изчислена и внесена коректно - в съответствие с
обжалваемия материален интерес, в какъвто смисъл е и произнасянето на
съда в с.з. на 04.11.2021 г.
Бургаският окръжен съд е бил сезиран с исковата претенция на “О.Б.Б.”
АД против “Д.с.” ЕООД и против М. АР. за установяване, че вследствие на
извършено от банката извънсъдебно прихващане с дължими й от първия
ответник суми по договор за банков кредит № STI 07-0004 от 22.10.2007 г. тя
не дължи на ответниците сумата 792 134,08 лв., представляваща сбор от
присъдени разноски по т.д. № 153/2016 г. по описа на Окръжен съд - Бургас,
за която сума е издаден изпълнителен лист № 210 от 27.07.2020 г. по същото
дело и е образувано изп.д. № 280/2020 г. на ЧСИ Ч. рег. № 295, София, с
взискател М. А., легитимиращ се като цесионер, придобил вземането от “Д.с.”
ЕООД.
Ответниците не представили отговор на исковата молба в срока по чл.
4
367, ал. 1 ГПК. В хода на делото заявили становище, че претенцията е
неоснователна, тъй като в голямата си част вземанията, посочени от банката в
изявленията за прихващане, били погасени в изпълнителното производство.
С обжалваното решение окръжният съд уважил иска изцяло.
При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по
чл. 269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК съдът препраща
към мотивите му, които не е нужно да повтаря.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивните
жалби:
Неоснователно е оплакването, че окръжният съд неправилно приел,
че към датите на двете отправени от банката изявления за прихващане,
съответно 10.06.2020 г. и 11.08.2020 г., тя е имала ликвидни и изискуеми
вземания спрямо “Д.с.” ЕООД. Няма спор, че по изпълнителен лист от
16.12.2009 г., издаден по ч.гр.д. № 812/2009 г. на Районен съд - А. за сумите,
дължими от “Д.с.” ЕООД на банката по договор за банков кредит от
22.10.2007 г., е образувано изп.д. № 368/2012 г. по описа на ЧСИ И.Б. Няма
спор, че в хода на изпълнителното производство е проведено принудително
изпълнение върху имуществени права на длъжника и част от вземанията по
изпълнителния лист са погасени. По делото пред Окръжен съд - Бургас е
изпълнена съдебно-икономическа експертиза от в.л. Р.Л. чието заключение е
прието без оспорване по същество от страните и което заключение съдът цени
като компетентно, обосновано и безпристрастно.
Експертът посочва след съответните изчисления и справки, че към
10.06.2020 г. размерът на дълга е бил общо 1 851 424,24 лв., от които: 1 026
001,12 лв. (524 586,04 евро) - главница; 540 934,98 лв. (276 575,14 евро) -
законна лихва към същата дата и 284 488,14 лв. - разноски по изпълнителното
производство. Към 11.08.2020 г. размерът на дълга е бил общо 1 596 957,46
лв., от които: 1 026 001,12 лв. (524 586,04 евро) - главница; 286 468,20 лв. (146
468,86 евро) - законна лихва към същата дата и 284 488,14 лв. - разноски по
изпълнителното производство.
Неоснователно е и следващото оплакване на въззивниците, че макар да
било установено, че към датите на изявленията за прихващане вземанията на
банката не са в размера по изпълнителния лист поради извършени частични
5
погасявания, съдът неправилно приел, че изявленията за прихващане са
произвели действие.
С изявлението за прихващане, отправено до “Д.с.” ЕООД на 10.06.2020
г., банката е посочила, че извършва прихващане на своето задължение за
съдебни разноски в общ размер от 520 281,58 лв. (сбор от сумите 65 799 лв.,
96 000 лв., 80 545,02 лв., 116 847,52 лв. и 161 090,04 лв.) срещу вземането си
по изпълнителния лист от 16.12.2009 г. В изявлението вземането по
изпълнителния лист е описано в първоначалния му размер, без сумите да са
намалени с оглед извършените частично погасявания по изпълнителното дело
и е посочено, че вземанията не са погасени. Банката е заявила, че прихваща
задължението си към “Д.с.” ЕООД с вземането си по изпълнителния лист до
размера на по-малкото.
С изявлението за прихващане, отправено до “Д.с.” ЕООД на 11.08.2020
г., банката е посочила, че извършва прихващане на своето задължение за
съдебни разноски в общ размер от 302 052,10 лв. (сбор от сумите 236 252,40
лв. и 65 799,70 лв.) срещу вземането си по изпълнителния лист от 16.12.2009
г. Уточнява се в това второ изявление, че по първото изявление вместо сумата
96 000 лв. се прихваща задължение за 65 799,70 лв. В изявлението вземането
по изпълнителния лист е описано в първоначалния му размер, без сумите да
са намалени с оглед извършените частично погасявания по изпълнителното
дело и е посочено, че вземанията не са погасени. Банката е заявила, че
прихваща задължението си към “Д.с.” ЕООД с вземането си по
изпълнителния лист до размера на по-малкото.
В крайна сметка с двете изявления се извършва прихващане на вземанията
на банката по изпълнителния лист от 16.12.2009 г., посочени в
първоначалните размери, срещу задължението на банката за разноски в общ
размер от 792 134,08 лв.
За да има погасяване на вземания чрез прихващане, съгласно чл. 103, ал.
1 и чл. 104 ЗЗД трябва да са налице следните предпоставки: наличие на
насрещни задължения за пари или еднородни или заместими вещи;
изискуемост и ликвидност на вземането, с което се иска да бъде извършено
прихващане, и отправено изявление до другата страна. Когато тези
предпоставки са налице, двете насрещни вземания се смятат погасени до
размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се
6
извърши.
В случая към датата на отправените изявления за прихващане са били
налице насрещни парични задължения: банката е дължала на първия ответник
сумата 792 134,08 лв., а първият ответник е дължал на банката част от сумите
по изпълнителния лист от 16.12.2009 г., съответно 1 851 424,24 лв. към
10.06.2020 г. и 1596 957,46 лв. към 11.08.2020 г.
Активното вземане по договора за банков кредит е било изискуемо и
ликвидно. То е установено с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение.
Обстоятелството, че след издаването на заповедта за изпълнение част от
това активно вземане е била частично погасена, не го прави “неликвидно” или
неустановено по размер, защото в изпълнителното производство съдебният
изпълнител е овластен да констатира факта и обема на изпълнението и
размера на оставащия непогасен дълг.
Отправено е било, по-нататък, изявление за прихващане на вземането на
банката по договора за кредит срещу задължението ѝ за съдебни разноски.
В резултат на това задължението на банката за разноски, което е по-малко
по размер, е било погасено изцяло и това води до извод за основателност на
иска. Погасено е частично и вземането на банката по договора за банков
кредит, със сумата 792 134,08 лв., като частният съдебен изпълнител в
изпълнителното производство ще следва да прецени кои части на вземането
са погасени и в какви размери. Това е извън предмета на настоящото дело.
Без значение за действието и погасителния ефект на прихващането е дали в
изявлението за прихващане банката е посочила с кои конкретни части от
вземането си прихваща задължението си. От значение е единствено
наличието на насрещно изискуемо и ликвидно задължение. Тезата на
въззивниците, че “меродавното в случая е, че те (вземанията на банката)
далеч не съответстват на посочените в двете изявления за прихващане” не
намира опора в закона.
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба за това, че
първоинстанционният съд е пропуснал да изложи причина, поради която не
споделя аргументите в друго решение на Окръжен съд - Бургас по друго дело
- т.д. № 144/2015 г. Казуистичната практика на други съдилища или съдебни
състави няма задължително или обвързващо действие извън хипотезите на
чл. 297-299 ГПК.
7
По тези съображения обжалваното решение, с което първостепенният
съд е стигнал до същите крайни правни изводи за основателност на иска по
чл. 439, ал. 1 ГПК, като правилно и законосъобразно, ще се потвърди.
Поради изхода на делото в полза на въззиваемия ще се присъдят
сторените от него разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер
съдът определя на 300 лв.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 173 от 20.05.2021 г., постановено по т.д.
№ 411/2020 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
ОСЪЖДА “Д.с.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. М. № 61-63, офис 1, и М. АР., ЕГН **********, от
гр. А., ул. Г.Д. 48, да заплатят на “О.Б.Б. АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. В. № 89 Б, сумата 300 лв - разноски за
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8