ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11
гр. Перник, 18.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно частно
наказателно дело № 20221700600332 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 342 и сл. от НПК и е образувано във връзка с
частна жалба от Г. М. Т. – подсъдима по НЧХД № 1673/2020 г. по описа на ПРС чрез
адв. П. Х. - САК, подадена срещу Определение №260044 от 15.09.2022 г. на Районен
съд-Перник, с което същата е осъдена да заплати на С.В.В. – частен тъжител по същото
дело, сумата от 790 лева, от които: сумата от 650 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена правна защита и съдействие по НЧХД № 1673/2020 г.
по описа на ПРС, сумата от 128 .00 лв., представляваща разноски за експертизи и
сумата от 12.00 лв. – държавна такса за образуване на делото.
С жалбата сe иска отмяна на така постановеното от Районен съд-Перник
Определение, поради неправилност и незаконосъобразност на същото. Като аргумент
за незаконосъобразност се сочи, че в определението не е посочено какво представляват
тези разноски. На следващо място жалбоподателката счита, че в случай, че се касае за
разноски за адвокатско възнаграждение, такива не се дължат на тъжителката, тъй като
липсвали доказателства за тяхното реализиране, липсвал представен договор за правна
защита и съдействие, в който да е отбелязано, че са заплатени разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение за представителство по делото, както и
липса на доказателства за реално заплащане на същото. В случай, че разноските
представляват адвокатско възнаграждение, то прави възражение за прекомерност.
Ответника по въззивната жалбата в законоустановения срок не е депозирал
писмен отговор.
1
След като се запозна с материалите по делото, въззивната инстанция намери за
установено следното:
С присъда № 260016 от 03.08.2022 г. по НЧХД № 1673 от 2020 г. по описа на
РС-Перник подсъдимата Г. М. Т. е призната за виновна за престъпление по чл.130, ал.2
от НК, като на осн. чл.78а от НК е освободена от наказателна отговорност и е
наложено наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв. Със същия съдебен акт подсъдимата
Т. е осъдена да заплати на С.В.В. обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Видно от приложеното в първоинстанционното дело пълномощно и договор за
правна защита и съдействие /лист 5/ адв.П. В. е упълномощен от частната тъжителка
С.В.В. да я представлява пред ПРС по НЧХД № 1673/2020 г., за което е договорено
възнаграждение в размер на 650 лв., платено в брой на 08.10.2020 г., по делото са
приложени и платежни документи за заплатена държавна такса за образуване на дело
/лист 6/ и депозит за вещо лице /лист 36 и лист 58/.
Съгласно чл. 189, ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, той
дължи разноските, направени от частния обвинител/тъжител и граждански ищец, ако
са направили такова искане. В проведено съдебно заседание на 03.08.2022 г. е
направено искане за присъждане на сторените по делото разноски от страна на адв. В.
– процесуален представител на частната тъжителка, представен е и списък на
разноски.
Разпоредба на чл. 189-190 от НПК, съдържа ясен регламент по въпроса на кого
следва да се възложат разноските в случай като настоящия, като изложените в жалбата
доводи, свързани и с липсата на обоснованост на направените от частния тъжител
разноски, както и прекомерност на същите, са ирелевантни за наказателния процес.
Възможността, предвидена в разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, за присъждане в по-
нисък размер от претендираните и доказани от страната разноски , както и посоченото
в чл.80 от ГПК не намират приложение в наказателното производство. Това е така,
защото въпросът за разноските, сторени от страните в наказателния процес, е уреден
изрично в чл. 189 -190 от НПК и тези текстове на закона не предвиждат вероятност
осъществено плащане за адвокатско възнаграждение да бъде намалено при направено
възражение от насрещната страна и поставено в зависимост от наличието/липсата на
списък с направени разноски. Предвид и посоченото, в конкретния случай за
заплащане на така направените от частния тъжител в наказателното производство
разноски, правилно първоинстанционния съд е осъдил подсъдимата Г. М. Т. дотолкова,
доколкото по отношение на същите са налице от една страна доказателства за
действителното им изплащане, а от друга - има направено искане за присъждането им.
С оглед гореизложеното, настоящия въззивен състав намира, че съдебният акт на
Районен съд – Перник е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде
потвърден, поради което, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260044 от 15.09.2022 г., постановено НЧХД
№ 1673/2020 г. по описа на Районен съд-Перник, с което подсъдимата Г. М. Т. е
осъдена да заплати на С.В.В. – частна тъжителка по същото дело, сумата от 790 лева,
от които: сумата от 650 лв. представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена
правна защита и съдействие, сумата от 128.00 лв. разноски за експертизи и сумата от
2
12.00 лв. – държавна такса.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3