№ 641
гр. Варна, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. А.а
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20243110105132 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „Йеттел
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, с
която срещу С. С. А., ЕГН ********** са предявени обективно кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79
ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца следните суми: 1.) сумата от 277,14лв. - неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.10.2021г. -
14.03.2022г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер+359*********; 2.) сумата от 145,71лв. неустойка по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********, начислена на основание раздел III, т.2 от
споразумението вследствие неизпълнение по същото, 3.) сумата от 432,53лв. -
лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер ++359*********
за устройство SAMSUNG Galaxy A21s 32GB Dual Black за отчетен период
15.10.2021г. - 14.03.2022г., 4.) сумата от 100,80лв. - лизингови вноски по
договор за лизинг с предпочетен номер ++359********* за базови аксесоари за
отчетен период 15.10.2021г. - 14.03.2022г., 5.) сумата от 30,86лв. неплатени
абонаментни такси за отчетен период 15.10.2021г. - 14.01.2022г. по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, както и 6.) сумата от
66,09лв. неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********,, начислена на основание т.9 от договора вследствие
неизпълнение по него, за които е издадена заповед № 460/29.01.2024г. за
изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 5132/2024г.
по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението – 16.01.2024 г. до окончателното им
1
изплащане.
В исковата си молба ищецът излага твърдения, че на 16.07.2021 г. между
праводателя му „Теленор България" ЕАД, и ответника е сключено
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план „ Тотал Макс"
и месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 32,99 лв.,
а след първоначалния срок на договора - в размер на 41,99 лв. Твърди, че А.
не изпълнил задълженията си по споразумението в общ размер 277,14 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 15.10.2021г. -14.03.2022г., поради което и по силата на раздел III т.2 от
споразумението, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 145,71
лв., която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси и е
начислена във фактура № **********/15.03.2022г.
На същата дата - 16.07.2021 г. и по повод горепосоченото споразумение с
предпочетен номер ++359*********, ищецът твърди, че в качеството си на
лизингодател е сключил със С. С. А. договор за лизинг, по силата на който
предоставил на лизингопололучателя за временно и възмездно ползване
устройство марка SAMSUNG Galaxy A21s 32GB Dual Black за обща лизингова
цена в размер на 482,77 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски,
всяка от които в размер на 20,99 лв. По това правоотношение ответникът
дължал сума в общ размер на 432,53 лв., формирана от лизинговите вноски за
отчетен период 15.10.2021г. -14.03.2022г., а именно: 20,99 лв. - лизингова
вноска в пълен размер за отчетен период 15.10.2021г. -14.11.2021г., начислена
във фактура№ **********/15.11.2021г.; 20,99 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 15.11.2021г. -14.12.2021г., начислена във фактура №
**********/15.12.2021 г.; 20,99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
отчетен период 15.12.2021г. -14.01.2022г., начислена във фактура №
**********/15.12.2021г.; 12,73 лв. - остатък от лизингова вноска след
приспадане на предплатени суми, дължима за отчетен период 15.01.2022г. -
14.02.2022г., начислена във фактура №**********/15.02.2022г.; -356,83 лв. -
сбор от 16 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на
предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за
лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл.1, ал.З от Договора за лизинг за
отчетен период 15.02.2022г. - 14.03.2022г., начислени във
фактура№**********/15.03.2022г.
Сочи, че на същата дата - 16.07.2021г. и по повод горепосоченото
споразумение с предпочетен номер ++359*********, мобилният оператор като
лизингодател сключил нов Договор за лизинг с предмет временно и възмездно
ползване на пакет базови аксесоари дължими срещу цена от 23 лизингови
вноски, всяка от които в размер на 4,80 лв. По същия А. дължал заплащане на
сума в общ размер на 100,80 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен
период 15.10.2021Г.- 14.03.2022г., а именно 4,80 лв. - лизингова вноска в пълен
размер за отчетен период 15.10.2021 г. - 14.11.2021г., начислена във фактура №
**********/15.11.2021г.; 4,80 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен
период 15.11.2021г. -14.12.2021г., начислена във фактура №
**********/15.12.2021 г.; 4,80 лв. - лизингова вноска в пълен размер за
2
отчетен период 15.12.2021 г. - 14.01.2022г., начислена във фактура №
**********/15.12.2021г.; 4,80 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен
период 15.01.2022г. - 14.02.2022г., начислена във фактура
№**********/15.02.2022г.; 81,60 лв. - сбор от 16 лизингови вноски, начислени
накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите
условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл.1, ал.З от
Договора за лизинг за отчетен период 15.02.2022г. - 14.03.2022г., начислени
във фактура №**********/15.03.2022г.
Сочи още, че отново на 16.07.2021г. между С. С. А. и „Теленор България"
ЕАД, понастоящем „Йеттел България" ЕАД, бил сключен Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Интернет+" с месечен абонамент за първоначалния срок на
договора в размер на 9,99 лв. и месечен абонамент след първоначалния срок
на договора в размер на 15,99 лв. Ответникът имал неизпълнено задължение
по договора в общ размер 30,86 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси за отчетен период 15.10.2021г. - 14.01.2022г., вследствие на което
съгласно т. 9 от договора, мобилният оператор начислил неустойка в размер
на 66,09 лв., която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси
и е начислена във фактура № **********/15.03-2022г.
Излага, че по отношение на горепосочените задължения за лизингови
вноски е налице обща изискуемост, поради изтичане срока на договора за
лизинг, посочен в чл. 2 от същите. Към настоящия момент и въпреки
неизплатената обща лизингова цена, предоставените устройства не били
върнати на мобилния оператор.
За гореописаните вземания били издадени пет фактури, чиято стойност от
1053,13 лева претендира в настоящото исково производство, с оглед
изпълнението на хипотезата на чл.415, ал. 1, т. 2 от ГПК в заповедното
производство.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
исковете се оспорват като недопустими и неоснователни. Счита
производството за недопустимо, тъй като исковата молба била подадена след
изтичане предвидения в закона преклузивен срок по чл.415, ал.4 ГПК, поради
което производството по делото следва да бъде прекратено.
По отношение на основателността, ответникът оспорва твърдяното от
ищеца обстоятелство, че приложените като доказателство Договор за мобилни
услуги с предпочетен номер ++359********* с посочена на стр.5-та дата на
подписване - 09.02.2020 г. с „Резюме" на договора от 16.07.2021г.,
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359********* с дата 16.07.2021г., Договор за лизинг с предпочетен
номер ++359********* за устройство SAMSUNG Galaxy A21s 32 GB Dual Black
- без дата, Договор за лизинг с предпочетен номер ++359********* за базови
аксесоари - без дата и договор за мобилни услуги от 16.07.2021 г., носят
подписа неговия подпис. Той не бил приемал общите условия на ищцовото
дружество и не е бил запознат със същите. Той не бил сключвал договори с
ищцовото дружество, както и не му били предоставяни твърдените услуги.
3
Оспорва също така основанието и размера на задължението за заплащане на
абонаментни и лизингови вноски и неустойки по сключените договори.
Твърди, че бил задължен, за да закупи мобилно устройство на лизинг на
преференциална цена, да подпише договор с мобилния оператор за ползване
на мобилни услуги на по-висока такса от предходно договорената и да закупи
базови аксесоари. Практиката на оператора била заблуждаваща и противоречи
на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и е
променила поведението на ответника да вземе търговско решение, което той
не би взел, ако не беше използвана тази търговска практика по смисъла - чл.
68г от ЗЗП.
Дори и да се приемело, че са налице договорни отношения, оспорва
обстоятелството, че ищцовото дружество изобщо е предоставяло услугите по
представените договори на посочения потребител, както и оспорва
едностранно издадените фактури № ********** / 15.11.2021 г., №
**********/15.12.2021 г., № ********** / 15.01.2022 г., ********** /
15.02.202 г. и № **********/15.03.2022 г.
Ответникът сочи още, че претендираните суми не кореспондират с
представените от ищеца договори, като счита за неясен начина, по който са
формирани "начислените" във фактурите суми за услуги, поради което се
противопоставя и на претендираните размери на задълженията.
Оспорва също така вземанията за неустойки по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, поради виновно неизпълнение от страна на потребителя,
уговорени в договора за мобилни услуги и в Раздел III, т. 2 от споразумението
и в Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, като
счита че такава неустойка може да се претендира единствено при разваляне на
договорите за мобилни услуги, с оглед нейния компенсаторен характер. Сочи,
че претендираните месечни такси до края на договора биха били дължими
единствено като последица от развалянето му. В този смисъл, за да се породи
правото на кредитора да се претендира тази неустойка, твърди, че следва да се
установи, че договорът между страните е развален. В случая ищецът не бил
представил покана за доброволно плащане с твърдения, че е уведомил
длъжника и му е предоставил достатъчен срок за изпълнение, за да се приеме,
че е развалил надлежно договорите между страните. Не са представени и
други доказателства, че такова изявление е достигнало до длъжника.
Изявление за разваляне не било отправено и с исковата молба. Включването
във фактурите на вземания, чийто правопораждащ факт е развалянето на
договорите, не е равнозначно на изявление за разваляне. Поради тази причина
счита, че договорите за мобилни услуги между страните не са били надлежно
развалени, поради което и ищецът не може да претендира неустойките по тях
и тези искове са неоснователни, а от там и акцесорните претенции за лихви.
След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени
доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия
закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Правният интерес от търсената съдебна защита произтича от издадената
4
по ч.гр. дело № 5132/2024г. по описа на Районен съд - Варна заповед за
изпълнение по чл. 410, връчена на ответника при условията на чл. 47 ГПК.
Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е
издадена заповедта и това, чиято дължимост е предмет на установяване в
настоящото производство. Искът е предявен в рамките на едномесечния
преклузивен срок.
Основателността на последния е обусловена от установяването в
условията на главно и пълно доказване от ищеца на следните релевантни към
възникване на спорното право факти: че между страните са валидно сключени
процесните договори за мобилни услуги и лизинг; че е изправна страна по
договорите за лизинг, т.е предоставил е държането на вещите срещу уговорена
преференциална цена; размер на стандартната цена на предоставените
лизингови устройства; наличие на уговорени неустойки и размер на
претенцията за тях; договаряне размера на неустойката в съответствие с
типични разходи и обичайна печалба.
Видно от представените по делото писмени доказателства между
страните са възникнали облигационни отношения по предоставяне на
мобилни услуги, като на 16.07.2021г. между универсалния праводател на
ищеца и "Теленор България" ЕАД и ответника е сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план "Тотал Макс" и
месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 32,99 лв., а
след първоначалния срок на договора - в размер на 41,99 лв.
На същата дата - 16.07.2021г. и по повод горепосоченото споразумение с
предпочетен номер ++359*********, мобилният оператор като лизингодател е
сключил със С. С. А. договор за лизинг, по силата на който е предоставил на
лизингополучателя за временно и възмездно ползване устройство марка
SAMSUNG Galaxy A21s 32GB Dual Black за обща лизингова цена в размер на
482,77 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в
размер на 20,99 лв.
На същата дата - 16.07.2021г. и по повод горепосоченото споразумение с
предпочетен номер ++359*********, мобилният оператор като страните са
сключили нов Договор за лизинг с предмет временно и възмездно ползване на
пакет базови аксесоари дължими срещу цена от 23 лизингови вноски, всяка от
които в размер на 4,80 лв.
Същевременно на 16.07.2021г. между страните е сключен и Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с
абонаментен план "Интернет+" с месечен абонамент за първоначалния срок на
договора в размер на 9,99 лв. и месечен абонамент след първоначалния срок
на договора в размер на 15,99 лв.
С оглед релевираното от особения представител на ответника възражение
за неавтентичност на представените договори е открито производство по реда
на чл. 193 от ГПК. Въпреки разпределената доказателствена тежест и
указанията по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за
твърдяната неистинност, същият не е ангажирал такива. С оглед изложеното,
5
и при недоказаност на възражението, единственият обоснован извод е за
автентичност на оспорените документи. С оглед установената тяхна
истинност, обуславяща извод за наличие на валидно възникнали договорни
правоотношения с уговорена месечна такса, и при липса на възражения за
неизпълнение на договорите или за заплащане на дължимите суми за
процесния период, за който се претендират, следва да се приеме, ищецът е
изпълнил задължението си по възникналото между страните облигационно
правоотношение, като е предоставил достъп до мобилната си мрежа за срока
на действие, съответно не се установи абоната да е заплатил задължението си,
което се формира от дължими за този период стойност на предоставените й
услуги и месечни абонаментни такси.
Съдът приема, че услугата от оператора е реално предоставена по вид и
обем в рамките на периода, доколкото по делото липсват данни за този период
абоната да е релевирал възражения спрямо мобилния оператор за размера на
остойностената му услуга по смисъла на т.66, раздел ХІІ от Общите условия с
мобилния оператор. Няма данни по делото и за форсмажорни причини, при
което за процесния период от време оператора да е ограничил достъпа до
абонатите до мобилната си мрежа, поради което предвидените в договорите
абонаментни такси са дължими от ответника. С подписването на процесните
договори за лизинг ответникът е декларирал обстоятелството, че съответните
лизингови вещи не само са му предадени, но и са били годни за употреба,
изрядно функциониращи, съответстващи напълно на договорените
технически характеристики и придружена от цялата необходима
документация, обективирана в уговорките на чл. 4 всеки един от договорите.
Въз основа на изложеното относно действителността на договорната
връзка между страните следва да се приеме още, че претендираните по
договорите за лизинг процесни лизингови вноски също са валидно
възникнали, респективно дължими от ответната страна. Същата не е навела
твърдение, съответно не е доказала изпълнение на насрещното си задължение
за тяхното заплащане, поради което искането за установяване на
съществуването на същото следва да бъде уважено, като доказано по
основание и размер.
В уговорката на чл. 2, раздел IV, от допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги, както и в самите договори са предвидени
уговорки в същия смисъл, с които е уговорена договорна неустойка в случай
на прекратяване на договор преди изтичане на срока, като в б. „а“ на
посочената точка са уредени случаите на дължимост на неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти такси за периода на прекратяване на
договора, която неустойка не може да превишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти.
Поради неизпълнение на задължението си да заплаща дължимите по
договора за мобилни услуги месечни абонаментни такси и стойност на
изразходвани услуги, операторът като изправна страна е релевирал изявление
за прекратяване на договора за мобилни услуги, което е обективирано във
фактура № **********/15.03.2022г. Поради установеното неизпълнение на
задълженията на ответника, ищецът в качеството му на кредитор се е
6
възползвал от субективното си право да развали договора за мобилни услуги,
което потестативно право той надлежно е упражнил, което изявление е
доведено до знанието на абоната. Така уговорена компенсаторната неустойка
в размер до три стандартни месечни абонаментни такси има за цел да
обезвъзмезди вредите, които абоната нанася на оператора при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги. Размерът на тази неустойка не е
прекомерен, като същия е съобразен с размера на претърпените от ищеца
вреди. Претендираната неустойка не надвишава максималния допустима
размер от три стандартни месечни абонаментни такси и не излиза извън
присъщите й функции да обезщети вредите на кредитора от предсрочното
прекратяване срока на договора, поради вина на ответника. Така
формулираната, при договорен срок на договора от 24 месеца, клаузата за
неустойка в тази й част не създава неравновесие в правата и задълженията на
потребителя и мобилния оператор и не излиза извън обезщетителната си
функция. Ответникът в качеството си на абонат на мобилни оператор не е
изпълнил задължението си за плащане стойността на използваните от него
мобилни услуги и абонаментни такси, поради което в право на кредитора е да
упражни правата си по договора като прекрати същия, вследствие на което
абонатът дължи уговорената между страните неустойка. С оглед всичко
изложено, същата е доказана по основание и размер, поради което искането за
установяване на задължението е основателно и следва да бъде уважено.
По отношение на претендираните суми, представляващи неустойка за
предсрочно прекратяване, формирана като разлика между стандартната цена
на лизинговите вещи без абонамент и общата преференциална цена по
договора за лизинг на първо място следва да се посочи, че дължимостта на
претендираната неустойка не е уговорена изрично като основание и размер в
договорите за лизинг, а е уговорена договорите за мобилни услуги и
сключените към тях допълнителни споразумения. По начина, по който е
формирана неустойката, с която на оператора се възстановява пълния размер
от стойността на устройството при прекратяване на договора за мобилни
услуги се достига до заобикаляне на договорения със спогодба от 10.01.2018г.
с КЗП максимален размер на дължимата неустойка в размер на три стандартни
месечни абонаментни такси, което противоречи на добросъвестността и води
до значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя по см.
на чл. 143 ЗЗП. Тук съдът следва да се посочи, че за да компенсира вредите
при прекратяване на договора за мобилни услуги съдът уважи претенцията на
ищеца за присъждане на неустойка в максимален размер, който е определен в
договора (до трикратния размер на стандартна месечна такса), а и съобразно
споразумението с КЗП, при това за всеки един отделен предоставен на
ответника мобилен номер, предвид това, че за функционирането на същия се
предоставя отделна СИМ карта, а неустойката по смисъла на т.3 б. „а“ е
обвързана с предоставянето на „всяка СИМ карта“. Трикратния размер на
стандартната месечна абонаментна такса за съответния мобилен номер е
максималния размер на компенсацията, която следва да получи оператора по
договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях.
Визираната втора неустойка предвидена в т.2 б. „б“, която е дължима при
7
същите обстоятелства, при които се поражда задължението за неустойката по
т.2,б.“а“, а именно при предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги ще се заобиколни уговорката за максимален размер на дължимата от
потребителя неустойка.
При осъществена служебна проверка по реда на чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът
не установи наличие на неравноправна по смисъла на чл. 143, т.5 от ЗЗП
клауза, на която ищецът да основава своите имуществени претенции.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени в полза на ответника съдебно-деловодните
разноски от 1330 лева за исковото и 525 лева за заповедното производствo.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. С.
А., ЕГН ********** дължи на „Йеттел България" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, жк. „Младост" 4, Бизнес парк
София, сграда 6 следните суми: 1.) сумата от 277,14лв. - неплатени
абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 15.10.2021г. -
14.03.2022г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер+359*********; 2.) сумата от 145,71лв. неустойка по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер ++359*********, начислена на основание раздел III, т.2 от
споразумението вследствие неизпълнение по същото, 3.) сумата от 432,53лв. -
лизингови вноски по договор за лизинг с предпочетен номер ++359*********
за устройство SAMSUNG Galaxy A21s 32GB Dual Black за отчетен период
15.10.2021г. - 14.03.2022г., 4.) сумата от 100,80лв. - лизингови вноски по
договор за лизинг с предпочетен номер ++359********* за базови аксесоари за
отчетен период 15.10.2021г. - 14.03.2022г., 5.) сумата от 30,86лв. неплатени
абонаментни такси за отчетен период 15.10.2021г. - 14.01.2022г. по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********, както и 6.) сумата от
66,09лв. неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********,, начислена на основание т.9 от договора вследствие
неизпълнение по него, за които е издадена заповед № 460/29.01.2024г. за
изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 5132/2024г.
по описа на ВРС, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението – 16.01.2024 г. до окончателното им
изплащане.
ОСЪЖДА С. С. А., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк.
„Младост" 4, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 1330 лева,
представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. С. А., ЕГН ********** да заплати на „Йеттел България"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, жк.
8
„Младост" 4, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от 525 лева,
представляваща сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер в полза на адв. Б. Г. Борисв, ВАК,
№5490, за сумата от 400 лева от внесения депозит, за осъщественото
процесуално представителство в качеството на особен представител на
ответника.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9