№ 278
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20211001000768 по описа за 2021 година
Производството е по чл.294, във вр. с чл.258 и сл. от ГПК.Разглежда
се за втори път от въззивния съд след отмяна на предходно въззивно решение
с Решение №60 081 от 26.07.2021 г., постановено по т.д.№95/2020 г. на ВКС, I
т.о.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца в първата инстанция
„Енергийна финансова група“-АД чрез пълномощника му адв. С. против
решение №749 от 12.04.2018 г. по т.д. № 2323/2017 г. на Софийски градски
съд, ТО, VI-16 състав, с което е отхвърлен предявения от въззивника срещу
„Национална електрическа компания“-ЕАД иск с правно основание чл.99 вр.
чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 30 431, 73 евро – цедирано на ищеца с
Договор за цесия от 25.01.2013 г. вземане, представляващо възнаграждение
за консултантски услуги по Договор № I-455-05/31.01.2005 г., сключен между
ответника и „Парсънс ИендСи Юръп Лимитид“, Великобритания, за което е
издадена фактура № 147/ 25.072012 г.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбата е
подробно мотивирана. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо
него постанови друго, с което уважи иска като основателен и доказан.
След образуване на въззивното производство е обявена
неплатежоспособността, открито е производство по несъстоятелност по
отношение на жалбоподателя „Енергийна финансова група“-АД и длъжникът
1
е лишен от правото да управлява дружеството. Назначеният синдик И. В. В. е
изразил становище, че поддържа жалбата.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника в първата
инстанция „Национална електрическа компания“-ЕАД чрез пълномощника си
адв.Г., в който оспорва жалбата и моли решението да бъде потвърдено по
съображенията, изложени в него.
Пред настоящата инстанция са приети нови писмени доказателства –
извадка от ТР на Великобритания за идентичност на имена на дружеството
„Уорли Нюклиър Сървисиз“-ЕАД.
Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав,
като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в
жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, и като
съобрази задължителните указания на ВКС в отменителното решение,
приема следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна
страна в законния срок. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА
поради следното:
От събраните в производството писмени доказателства се
установява от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, че с решение №40 /21.10.2004 г. е открита
процедура за възлагане на обществена поръчка по ЗОП с възложител „НЕК“-ЕАД,
за избор на архитект-инженер за програмата за финансиране и изграждане на
АЕЦ „Белене“. Не е спорно, че в проведената процедура за изпълнител на
обществената поръчка е избрано „Парсънс ИендСи Юръп Лимитед“,
Великобритания. На 31.01.2005 г. е сключен Договор № 1-455-05 за обществена
поръчка между „НЕК“ ЕАД, от една страна като възложител и „Парсънс ИендСи
Юръп Лимитед“, Великобритания от друга като изпълнител. Уговорено е, че
проектът следва да бъде реализиран на две фази: Фаза І – до финансовото
приключване и Фаза ІІ - до финалното приемане на проекта. Обемът на работата е
посочен в приложение А, а цените и търговските условия - в Приложение В.
На същата дата - 31.01.2005г., е сключено Споразумение за новация
/допълнение №4/, с което със съгласието на възложителя „Национална
електрическа компания“-ЕАД, „Парсънс ИендСи Юръп Лимитед“,
Великобритания е прехвърлило в полза на новоучреденото дъщерно дружество
„Парсънс ИендСи България“-ЕООД всички права, интереси и задължения,
произтичащи от договора за обществена поръчка /процесния консултантски
договор/, като правоприемникът е заместил изцяло праводателя си.
Въззивникът твърди, че това заместване на страната е станало по
изричното настояване на българската държава, която е настоявала по съображения
от публично-правен характер да има преки отношения с местен правен субект.
Установява се, че в самия договор за възлагане на обществена поръчка е
предвидена изрично такава възможност - първоначално избраният за изпълнител
2
да прехвърли със съгласието на възложителя правата и задълженията си по
договора в полза на трето лице, с което това лице да го замести като страна по
договора. Съдът намира обаче, че установяването на действителните причини за
заместването на изпълнителя като страна по договора за обществена поръчка по
силата на споразумението за субективна новация е ирелевантен за настоящия
спор.
С решение №3/22.06.2007г. по ф.д.№ 8777/2003г. на СГС е променено
наименованието на новия изпълнител по договора - от „Парсънс ИендСи
България“-ЕООД на „Уорли Парсънс Юръп Енерджи Сървисиз“-ЕООД.
На 24.01.2011 г. „Уорли Парсънс Юръп Енерджи Сървисис“-ЕООД е
сключило с „НЕК“-ЕАД Споразумение за прехвърляне на права и
заместване в задължения, като дружеството било заменено като страна
по договор № 1-455-05/31.01.2005 г. от „Уорли Парсънс Нюклиър
Сървисис“ ЕАД /капиталът на което се притежавал от Уорли Парсънс
Лимитед, Австралия/, което дружество също е подписало споразумението.
С писмо, заведено при „Уорли Парсънс Нюклиър Сървисиз“ ЕАД на
07.10.2013г., ответникът „Национална електрическа компания“ ЕАД го е
уведомил, че поради приетото решение на МС №250/29.03.2012г. за
прекратяване на изграждането на АЕЦ „Белене“, счита договора за развален
по право поради невъзможност за изпълнение.
На 25.01.2013 г. е сключен Договор за продажба на вземания, по
силата на който „Уорли Парсънс Нюклиър Сървисис“ ЕАД , като цедент
прехвърлило на „Енергийна финансова група“ АД, в качеството му на
цесионер, вземания на цедента към „НЕК“ ЕАД, произтичащи от Договор №
1-455-05/31.01.2005 г., част от които е и вземане по фактура №
147/25.07.2012г. общо за сумата от 691 193 евро, от която сума, според
твърденията на ищеца, след извършени прихващания със задължения на
„НЕК“-ЕАД, с иска се претендира непогасен остатък в размер на сумата
от 30 431, 73 евро.
За да бъде ангажирана отговорността на „НЕК“-ЕАД, е необходимо
съобщаване на цесията, за да има прехвърлянето действие спрямо длъжника,
съобразно чл.99, ал.4 ЗЗД, от датата на съобщаването й.
Уведомлението е извършено с известие до „НЕК“ ЕАД от 26.01.2013
г. и повторно за процесната фактура с писмо от 20.06.2013 г., за което не се
спори, че е получено на 18.07.2013 г. от ответника, съобразно датата на
щемпела за входящи документи.
В основата на атакуваното решение са правните изводи на съда, че
на ищеца по силата на договора за цесия е прехвърлено от цедента едно
несъществуващо вземане към „НЕК“-ЕАД, тъй като Споразумението от
24.01.2011 г. с което е изменен Договор № 1-455-05/31.01.2005 г. и цедента
„Уорли Парсънс Нюклиър Сървисис“-ЕАД е заменил „Уорли Парсънс Юръп
Енерджи Сървисис“-ЕООД е нищожно, поради сключването му в нарушение
на забраната на чл.43, ал.1 ЗОП /отм./. Валидността на споразумението е
главният спорен въпрос между страните за разрешаването на делото.
В предходното въззивно производство е представено Арбитражно
3
решение от 06.09.2018 г. по дело №20 351/МНМ на Международната
търговска камара - Париж, образувано между „Уорли Парсънс Нюклиър
Сървисис“-ЕАД като ищец и „Национална електрическа компания“ ЕАД като
ответник. С решението е признато, че „Уорли Парсънс Нюклиър Сървисис“
ЕАД е основал своите искове на валидни изменения и допълнения към
Договор № 1-455-05/31.01.2005 г. и „НЕК“ ЕАД е осъдена да заплати на
„Уорли Парсънс Нюклиър Сървисиз“ ЕАД претендираните пред Арбитража
суми по фактури за месеците февруари - август 2013 г., както и всички
предявени от ищеца суми за вземания, произтичащи от договора, както
следва:
- сумата от 7 132 483,60 евро - за неплатени фактури за месеците
февруари - август 2013 г.; сумата от 560 096, 29 евро - лихва върху първата сума
до 31.07.2016 г. плюс допълнителна лихва върху същата сума в размер на
едномесечен LIBOR за евро плюс 2.5 пункта, считано от и след датата 01.08.2016
г. до пълното и окончателно плащане; -сумата от 1 302 45, 10 евро - за
предоставени, но нефактурирани услуги за периода 01.09. - 07.10.2013 г. плюс
лихва в размер на едномесечен LIBOR за евро плюс 2.5 пункта, считано от и след
датата 31.01.2016 г. до пълното и окончателно плащане; сумата от 1 078 210, 08
евро - неплатена част от ескалацията, заедно с начислена лихва в размер на
едномесечен LIBOR за евро плюс 2.5 пункта, считано от и след датата 31.08.2016
г. до пълното и окончателно плащане; сумата от 148 842, 59 евро - разходи за
демобилизация и разходи, възникнали поради прекратяването на договора, с
начислена българска законна лихва /чл. 86 ЗЗД/ от и след датата 31.08.2016 г. до
пълното и окончателно плащане; сумата от 21 262 904, 50 евро договорно
обезщетение с начислена българска законна лихва /чл.86 ЗЗД/ от и след датата
31.08.2016г. до пълното и окончателно плащане.
Срещу решението е подаден от „НЕК“ ЕАД иск за отмяната му по
реда на чл.47, ал.1, т.2 ЗМТА. С решение от 20.07.2019 г. по т.д. № 251/2019 г.
ВКС, II т.о. е отхвърлил иска.
Ищецът и настоящ въззивник „Енергийна финансова група“-АД /Н/
не е страна в арбитражното производство.
От Договора за цесия от 25.01.2013 г., сключен между „Уорли
Парсънс Нюклиър Сървисиз“ ЕАД, като цедент и „Енергийна финансова
група“ АД, като цесионер, въз основа на който настоящият ищец претендира
присъждане на процесната сума, са цедирани вземания към „НЕК“-ЕАД в
общ размер на 18 867 431, 12 евро без ДДС за извършени консултантски
услуги по Договор №1-455-05 от 31.01.2005 г., сключен между „НЕК“-ЕАД и
„Парсънс ИендСи Юръп Лимитед“, Великобритания, по 11 бр. фактури,
издадени през периода от м. февруари 2012 г. до м. януари 2012 г.,
включително по процесната фактура № 147 от 25. 07. 2012 г.
Съобразявайки предмета на арбитражното дело и прехвърлените с
договора за цесия от 25.01.2013 г. вземания, е видно, че не е налице идентитет
между двете вземания.
В първоинстанционното производство е прието неоспорено заключение
на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че процесната фактура
4
№147/25.07.2012г. е отразена в търговските книги на ответника „НЕК“ ЕАД по
счетоводна сметка Задължения към доставчици, с аналитичност „Уорли Парсънс
Нюклеър Сървисис“ ЕАД за сумата 829 431,60 евро и в счетоводна сметка
Доставки с натрупващи се разходи, като натрупаната сума по тази сметка е
приключена в счетоводна сметка Разходи за ДМА чрез възлагане, с аналитичност
поръчка 21000028. Сумата по фактурата е включена в дневника за покупките по
ЗДДС за м. 12.2012 г., с право на пълен данъчен кредит. Начисленият ДДС по
фактура № 147 е заплатен от „НЕК“ ЕАД на „Уорли Парсънс Нюклиър Сървисис“
ЕАД на 10.01.2013г. по съответната банкова сметка на издателя.
Така установените факти не са спорни между страните. Въз основа
на тях се налагат следните правни изводи:
Основният спорен въпрос в производството е въпросът за валидността
на споразумението от 24.01.2011 г., с което е изменен Договора за обществена
поръчка и цедентът „Уорли Парсънс Нюклиър Сървисис“-ЕАД е заменил „Уорли
Парсънс Юръп Енерджи Сървисис“-ЕООД.
За да отхвърли иска с правно основание чл.99, във вр. с чл.266 ЗЗД,
първоинстанционният съд е приел, че Споразумението от 24.01.2011 г. е нищожно
поради сключването му в нарушение на забраната на чл.43, ал.1 ЗОП /отм./. От тук
е извел, че на ищеца „ЕНЕРГИЙНА ФИНАНСОВА ГРУПА“-АД с договора за
цесия е прехвърлено от цедента едно несъществуващо вземане към „НЕК“-ЕАД.
Поради нищожността на споразумението, това вземане не е било елемент от
правната сфера на прехвърлителя „Уорли Парсънс Нюклиър Сървисис“-ЕАД, от
което следва изводът, че никой не може валидно да прехвърли права, които сам не
притежава.
Въззивният съд споделя изложените мотиви.
Ищецът „Енергийна финансова група“ АД /Н/ не се легитимира като
носител на спорното вземане, тъй като при сключване на договора за цесия от
25.01.2013г. цедентът „Уорли Парсънс Нюклиър Сървисиз“-ЕАД не е бил титуляр
на вземането и не го е прехвърлил валидно на ищеца поради това, че Договорът за
новация от 31.01.2005г. и последващото Споразумение към него от 24.01.2011г.
нищожни поради противоречие с императивната разпоредба на чл.43, ал.1
ЗОП /отм./ в действащите към 31.01.2005г. и 24.01.2011г. редакции, забраняващи
промяна в предмета и страните на договора за обществена поръчка. Забраната за
изменение на договора за обществена поръчка е императивна и тогава е
обхващала всички елементи на договора /вкл. и преди всичко страните/. Напълно
ирелевантно се явява изразеното от възложителя съгласие за промяна в
изпълнителя, изразено в договора за субективна новация, както и че възможността
за това е била предвидена в самия договор, тъй като, както се посочи по-горе,
тази предвидена в договора възможност е противоречала на императивна
правна норма.
Разпоредбата на чл.99, ал.1 ЗЗД регламентира правото на кредитора
да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. С приемането на разпоредбата на чл.42а от ЗОП
/отм./, /в сила от 13.05.2014г./, са предвидени прехвърляемост на паричните
вземания по договорите за обществени поръчки и по договорите за
подизпълнение, възможност да бъдат залагани и върху тях да се извършва
5
принудително изпълнение. С § 115, ал. 3 ПЗР на ЗИДЗОП /ДВ, бр. 40/2014г., в
сила от 01.07.2014г./ е придадено обратно действие на разпоредбата на
чл.42а ЗОП /отм./. Следователно вземанията, произтичащи от договор за
обществена поръчка, сключен преди 01.07.2014г., могат да бъдат цедирани.
Вземанията, предмет на настоящия иск, са цедирани с Договор за
продажба на вземания от 25.01.2013г, сключен между „Уорли Парсънс
Нюклиър Сървисиз“-ЕАД в качеството на цедент и „Енергийна финансова
група“-АД в качеството на цесионер. За да премине вземането върху новия
кредитор – цесионера, е необходимо същото да се притежава от цедента. Към
момента на сключване на договора за цесия, предвид обратното действие на
чл. 42а ЗОП /отм./ е възможно цедиране на вземанията, произтичащи от
процесния договор за обществена поръчка.
В конкретния случай обаче, сключеният на 25.01.2013г. Договор за цесия
не е произвел транслативен ефект и вземането не е преминало в правната сфера
на ищеца в качеството му на цесионер поради нищожността на Договора за
новация от 31.01.2005г., и Споразумение за прехвърляне на права и заместване в
задължения от 24.01.2011г., поради противоречието им с императивната
разпоредба на чл.43, ал.1 ЗОП /отм./ - основание по чл.26, ал.1 ЗЗД.
Общото основание за нищожност на договора поради противоречие със
закона по чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД е приложимо по отношение на договорите,
сключени по реда на ЗОП, при нарушение на императивна правна норма,
предвидена в него. Наличието на специална регламентация в ЗОП за нищожност
на договора за обществена поръчка, т.е. посочването на специални основания за
нищожност, не дерогира приложението на общите правила на чл.26, ал.1 ЗЗД и в
частност на общото основание за нищожност на договора или на отделни негови
клаузи поради противоречие със закона. В посочения смисъл е и константната
практика на ВКС, обективирана в решение №92/22.08.2013г. по т.д. №1107/2011г.
II т.о., решение № 175/07.06.2017г. по т.д. №2697/2015г. на II т.о. и др.
Съгласно чл.43, ал.1 ЗОП /в действащата към 31.01.2005г. редакция, ДВ,
бр. 28/06.04.2004г./ страните по договор за обществена поръчка не могат да го
променят или допълват. Със ЗИДЗОП /ДВ, бр. 37/05.05.2006г./ забраната за
изменение на договора за обществена поръчка за страните остана, а с новата
разпоредба на чл.43, ал.2 ЗОП /сега отм./, е допуснато изменение на договора по
изключение относно сроковете и цените в две хипотези. В пределите на
изключенията обаче не попада възможността за промяна на страната на
изпълнителя по договор за обществена поръчка.
В конкретния случай Договорът за субективна новация е нищожен на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, като противоречащ на императивната
разпоредба на чл.43, ал.1 от ЗОП/отм./, и съответно нищожността на този
договор ще има за последица нищожност на всички последващи
споразумения, сключени във връзка с изпълнението на договора за
обществена поръчка, вкл. и на Споразумението от 24.01.2011г. за нова
промяна на страната, този път на „Уорли Парсънс Нюклиър Сървисиз“-ЕАД
на мястото на „Уорли Парсънс Юръп Енерджи Сървисиз“-ЕООД. След като
това дружество не е могло валидно да придобие права по силата на нищожния
договор за новация, то и не би могло съответно да прехвърли валидно в полза на
6
„Уорли Парсънс Нюклиър Сървисиз“ЕАД /явяващ се впоследствие и праводател
на ищеца/ права, задължения и отговорности, каквито не е придобило.
От своя страна Споразумението от 24.01.2011г., с което „Уорли
Парсънс Нюклиър Сървисиз“-ЕАД е придобило правата и задълженията на
изпълнител по договора за обществена поръчка, също е в противоречие с
действащата към този момент редакция на чл.43, ал.1 от ЗОП/отм/.
Следователно Споразумението от 24.01.2011г. освен, че няма
транслативен ефект в полза на „Уорли Парсънс Нюклиър Сървисиз“-ЕАД по
отношение правата на „Уорли Парсънс Юръп Енерджи Сървисиз“ЕООД по
договора, тъй като той не ги е валидно придобил, е и нищожно на осн. чл.26, ал.1
от ЗЗД като сключено също както и новационното споразумение в противоречие с
българския Закон за обществените поръчки - нормата на чл.43, в редакцията й към
датата на сключване на споразумението.
По отношение на довода на въззивника за приложимост на нормите на
общностното право, изключващи приложението на българския Закон за
обществените поръчки, настоящият съдебен състав намира следното :
Правилни и законосъобразни са изводите на първостепенния съд за
липсата на предпоставки за прилагане спрямо Договора за новация и
Споразумението от 24.01.2011г. на задължителното тълкуване, изразено в
Решение на СЕС по дело № С-454/06. С това решение се тълкуват нормите на
Директива №92/50 ЕИО по начин, че е допустимо при определени условия да се
извърши замяна на изпълнителя по договор за обществена поръчка, но то е
задължително само по отношение на страна, която е членка на ЕС. А такава,
безспорно към датата на сключване на новационното споразумение - 31.01.2005г,
Р.България все още не е била. Преди датата на присъединяване, българското
законодателство е в процес на хармонизация с европейското, без да има
задължение за пряко прилагане на неговите норми и в подкрепа на това становище
са налице редица актове на СЕС, като напр. §28 от Решение от 19.06.2008г. по
дело № С-454/06, където ясно е посочено, че „общностните правила се прилагат за
подобна обществена поръчка от датата на присъединяването на тази държава“,
както и от Решение на СЕС от 27.06.2018г. по дело № С-364/2017г., постановено
по предюдициално запитване от Административен съд-Варна, според което
„Съдът е компетентен да тълкува правото на Съюза единствено що се отнася до
прилагането му в нова държава членка но от момента на присъединяването й
към Съюза“. По този въпрос е налице и постановена и задължителна за
съдилищата практика по чл.290 от ГПК - Определение №107/31.01.2013г. по ч.т.д.
№29/2013г. на ВКС, ТК и Решение №486/16.12.2011 по гр.дело № 99 /2011г. на
ВКС. Във всички тези актове най-общо се възприема становището, че само и
единствено след присъединяването на Р.България към Европейския съюз -
01.01.2007г., актовете на вторичното /производно/ право на ЕС разпростират
своето задължително нормативно действие и се инкорпорират в националната
правна система на РБ.
Споразумението от 24.01.2011г. освен това не отговаря на условията,
посочени в цитираното по-горе Решение на СЕС по дело № С-454/ 06. Съгласно
решението, три са кумулативно дадените предпоставки, за да е допустима замяна
на изпълнител по договор за обществена поръчка при действието на Директива
9250 ЕИО:
7
1/. Новият съдоговорител да е 100 % собственост на първоначалния. Тази
предпоставка не е налице. Видно от извършената служебна справка в Търговския
регистър по партидата на „Уорли Парсънс Нюклиър Сървисиз“-ЕАД, едноличен
собственик на капитала на това дружество към датата на сключване на
споразумението от 24.01.2011г. е било дружеството „Уорли Парсънс Юръп
Лимитид“, Великобритания, което не се установява да е идентично и с първия
изпълнител по договора за обществена поръчка „Парсънс ИендСи Юръп
Лимитед“, най-малко предвид разликата в наименованията на двете дружества,
така и с „Уорли Парсънс Юръп Енерджи Сървисиз“ЕООД. По смисъла на това
решение се допускат само такива изменения, при които връзката с първоначалния
изпълнител, отговарящ на поставените изисквания при обществената поръчка не
се изгубва.
2/. Втората предпоставка е първоначалният съдоговорител да има
контрол над новия и да му дава указания. Тази предпоставка очевидно не е налице
предвид липсата на първата при която едноличен собственик е дружество,
различено от първоначалния съдоговорител.
По този начин, макар и двете дружества да са от една и съща група и
теоретично да има вътрешна връзка между тях, формално те не отговарят на
второто кумулативно изискване, наличието на което да дава възможност за извод,
че првоначалният съдоговорител ще има контрол над новия и ще може да му дава
указания;
3/ След прехвърлянето, първоначалният съдоговорител да отговаря
солидарно с новия.
Тази предпоставка изобщо не е налице. Съгласно българското право -
чл.121 ЗЗД, освен в определените от закона случаи, солидарност между двама или
повече длъжници може да възникне, само когато е уговорена. В разглеждания
случай, със Споразумението от 24.01.2011г. не само, че липсва каквато и да било
уговорка за солидарна отговорност на първоначалния съдоговорител с новия, но и
нещо повече – последният, и то със съгласието на възложителя, изрично е
освободен от отговорност спрямо НЕК - т.5 от Споразумението, която гласи, че
„Уорли Парсънс Юръп Енерджи Сървисиз“-ЕООД се освобождава изцяло от
задълженията си, поети съгласно договора“.
В предходното въззивно производство, решението по което е отменено
от ВКС, е представено и прието като доказателство Решение от 6.09.2018г. на
Арбитражния съд при Международната търговска камара - Париж по дело №
20351/МНМ със страни частния праводател на въззивника - „Уорли Парсънс
Нюклиър Сървисиз“-ЕАД като ищец и „Националната електрическа
компания“ЕАД - ответник. В решаващата част на мотивите на това решение се
съдържат изводи, отричащи недействителността на новационното споразумение
от 31.01.2005., както и че същото не е в противоречие с разпоредбите на
българския закон за обществените поръчки- по-конкретно чл.43, ал.1 ЗОП /отм./ в
редакцията на разпоредбата към датата на подписване на споразумението.
Настоящият ищец „Енергийна финансова група“-АД /Н/ не е страна в
арбитражното производство и с договора от 25.01.2013 г. на същия не е
цедирано вземането, предмет на арбитражния процес.
Съобразявайки предмета на арбитражното дело и прехвърлените с
договора от 25.01.2013 г. вземания, настоящият съдебен състав приема, че не е
8
налице идентитет между двете вземания, поради което арбитражното решение
не се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на сумите, предмет на
настоящия иск. Исковете по двете производства са предявени на различно
основание и за различен период от време. Пред арбитражния съд и Софийски
градски съд са предявени различни претенции, за различни вземания,
произтичащи от различни услуги, предоставени през различен период от време,
респективно претенции за обезщетения за вреди /в арбитражното производство/.
Поради липсата на тъждество между вземанията, арбитражното решение не се
ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на спорното материално право
по чл.99 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД, предмет на настоящия иск. Затова ищецът не е
адресат на силата на пресъдено нещо на арбитражното решение и не може да
се позове на нея в отношенията си с ответника „Национална електрическа
компания“-ЕАД.
Настоящият ищец не е обвързан от силата на пресъдено нещо в
отношенията си с противната страна - „НЕК“-ЕАД и поради това, че
прехвърлянето на процесното вземане /с договор за цесия от 25. 01. 2013 г./ е
осъществено преди предявяването на исковете пред арбитражния съд
/съобразно мотивите на арбитражното решение, искането за арбитраж е
подадено на 2.07.2014 г./.
В обобщение може да се приеме, че се налага единственият
правилен извод за нищожност на Договора за новация от 31.01.2005г. и на
последващото Споразумение от 24.01.2011г. поради противоречие с
императивната забрана на чл.43, ал.1 от ЗОП /отм./ за промяна в предмета и
страните на договора за обществена поръчка.
Ето защо, при сключването на Договора за цесия от 25.01.2013г.
цедентът „Уорли Парсънс Нюклиър Сървисиз“-ЕАД не е бил титуляр на
вземането и не го е пръхвърлил валидно на ищеца по делото, въззивник в
настоящото производство. По тази причини и дружеството „Енергийна
финансова група“АД не се легитимира като негов носител, поради което и
правилно и обосновано първоинстанционният съд е отхвърлил предявените
искове като неоснователни.
При съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и
правилно. Жалбата следва да се остави без уважение като неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 ГПК, на
въззиваемата страна „НЕК“-ЕАД следва да бъдат присъдени разноските в
производството съгласно приложения списък по чл.80 ГПК. Претендирани са
разноски в общ размер на 9 556,48 лева, от които 1 220,38 лева са заплатена
държавна такса за касационно обжалване на предходното въззивно решение, а
останалата сума съставлява заплатено адвокатско възнаграждение, за чието
реално заплащане към списъка са представени писмени доказателства.
Претендирано е заплатено такова в размер на 2 778,70 лева за
9
представителство пред САС в предходното въззивно производство, 2 778,70
лева за представителство в касационното производство пред ВКС и 2 778,70
лева за представителство пред САС при повторното разглеждане на спора.
Синдикът на дружеството-жалбоподател /ищеца/ е направил в о.с.з.
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Съдът намира, че
адвокатското възнаграждение не е прекомерно, тъй като е уговорено и
заплатено в минималния, предвиден в Наредба №1/2004 г. за адвокатските
възнаграждения размер. Тъй като обаче Адвокатското дружество е
регистрирано по ДДС, върху него е начислен съответно и ДДС, който също
следва да бъде присъден.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №749 от 12.04.2018 г. по т.д. №
2323/2017 год. на Софийски градски съд, ТО, VI-16 състав.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГИЙНА ФИНАНСОВА ГРУПА“-АД, ЕИК- *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Вихрен“ № 10, да заплати на
„НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД, ЕИК-*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Триадица“ № 8, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата 9 556,48 лева разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните при наличие на
предпоставките по чл.280,ал.1 и 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10