№ 107
гр. Плевен, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир М. Димитров
при участието на секретаря ПЕТЯ СП. КАРАКОПИЛЕВА
като разгледа докладваното от Красимир М. Димитров Административно
наказателно дело № 20214430202417 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 613161-F632887 от 24.11.2021 г. на ***
на Отдел „оперативни дейности“ Велико Търново в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, с ЕГН**********, е наложено на осн. чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 4 от
ЗДДС административно наказание имуществена санкция в размер на 1000/хиляда/лева, за
нарушение на чл. 25, ал.1, т.1, от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерство на
финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към
лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Жалбата е депозирана от надлежна страна, в срок, поради което, като допустима е
приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че наказателното постановление е
незаконосъобразно.
Представителят на органа издал наказателното постановление – гл. юрк. М.Ж.
оспорва жалбата, а в хода на делото по същество аргументира доказаност и съставомерност
на нарушението, справедливост на наложеното административно наказание, тъй като
същото е извършено повторно, като представя доказателства в тази насока и моли, за
потвърждаване на наказателното постановление.
След преценка на доказателствата по делото,съдът възприе следната фактическа
обстановка:
1
При извършена проверка на 19.10.2021 г. в търговски обект по смисъла на параграф
1, т. 41 от ДР на ЗДДС - магазин /щанд/ парфюмерия, находящ се в ***, експлоатиран от ***
с ЕИК ***, представлявано от *** е установено, че не за всяка извършена покупка,
заплатена в брой, лицето *** - продавач консултант в обекта, в момента на проверката,
издава фискална касова бележка от работещото и инсталирано в обекта фискалното
устройство.
При извършена контролна покупка от проверяващия екип на 19.10.2021 г. - парфюм
/наливен/ 50 мл Gold, с каталожен номер 171, на цена и стойност 20.00 лв., заплатени в брой
в 13:45 ч. от Л.Ж. - Главен инспектор по приходите, с една банкнота от 50 лева, *** прие
плащането в брой, върна ресто, но не издаде фискална касова бележка от наличното и
работещо в обекта, фискално устройство/ФУ/ модел „Дейзи“ - Perfect S01, с регистрационен
номер *** в НАП, Индивидуален Номер/ИН/ на ФУ *** и ИН на фискална памет ***. От
наличното в обекта ФУ е разпечатан ДФО „X“ 007689, с отчетен оборот за деня на
проверката - 0.00 лв. Направена е разпечатка от контролната лента на електронен носител
/КЛЕН/ за всички продажби извършени на 19.10.2021 г., до момента на проверката, от която
е видно, че на 19.10.2021 г., за платената в брой контролна покупка, в 13:45 ч., няма
издадена фискална касова бележка на стойност 20.00 лв.
За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка
сер. АА № 0294757/19.10.2021 г., съставен на основание чл. 110, ал. 4, във връзка с чл. 50,
ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Актът е съставен в отсъствие на нарушителя.
АУАН бил надлежно връчен на представител на „Стар 3-2017“ ООД, който го
подписал.
В законоустановения тридневен срок, съгласно чл.44 ал.1 от ЗАНН жалбоподателят
не е депозирал до Директора на ТД на НАП гр.В. Търново писмени възражения във връзка с
издадения АУАН.
Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което
на ***, ЕИК ***, представлявано от ***, с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1000/хиляда/лева за нарушение на чл. 25, ал.1,
т.1, от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на Министерство на финансите за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
Съдът напълно кредитира показанията на актосъставителя В. М. П. и на свидетелката
Л. С. Ж., тъй като същите са последователни, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи
с писмените доказателства по делото.
Съдът изцяло кредитира и писмените материали от административно-наказателната
преписка, приобщени към доказателствата по делото, тъй като същите са непротиворечиви
помежду си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Като прецени изложената фактическа обстановка, с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, съдът достигна до следните правни изводи:
Въз основа на гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че описаното
представлява неизпълнение от страна на жалбоподателя на задълженията му към държавата
по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на
продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от Министъра на
финансите.
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г./изм.ДВ, бр.48 от 2011г., в
сила от 24.06.2011г.,доп.бр.102 от 2012г., в сила от 21.12.2012г., изм.бр.40 от 2013г. в сила
от 30.04.2013г./ задължава всяко лице да регистрира и отчита извършените от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането
2
се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод,
директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга
по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. /изм.ДВ бр.102 от 2012
г. в сила от 21.12.2012г./, независимо от документирането с първичен счетоводен документ,
задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по
чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез
внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3 ал. 1.
Разпоредбата на чл.118 ал.1 от ЗДДС вменява в задължение на всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, но видно от ал. 4
на чл.118 от ЗДДС прилагането на този член, както и редът и начинът за издаване на
фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки
се определят с наредба на Министъра на финансите.
Видно от цитираните разпоредби на ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ
плащането на стоки и услуги в брой в търговски обект не попада сред изключенията,
предвидени в чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
В този смисъл, за всяко плащане се издава фискална касова бележка от
регистрирано в НАП фискално устройство.
Установи се по делото, че В. М. П. и Л. С. Ж. - инспектори по приходите в ТД на
НАП-гр.В. Търново, офис Плевен са извършили проверка на 19.10.2021г., обективирана с
ПИП сер.АА № 0294757/19.10.2021г. на търговски обект- магазин за парфюмерия, находяща
се в гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 80 и стопанисван от търговеца „СТАРТ 3 - 2017“
ЕООД.
По време на проверката са установили, че в обекта е инсталиран и въведен в
експлоатация 1бр. касов апарат, модел „Дейзи“ - Perfect S01, с регистрационен номер *** в
НАП, Индивидуален Номер/ИН/ на ФУ *** и ИН на фискална памет ***, който в момента
на проверката работи.
Съдът не споделя становището на жалбоподателя изложено в жалбата, тъй като
същият в съдебно заседание не ангажира никакви доказателства за фактическа
обстановка различна от описаната в протокола за проверка, в АУАН-а и в НП-то.
Спазени са процесуалните срокове при издаване на АУАН и НП, тъй като е спазен 3
тримесечния срок от откриване на нарушителя до съставяне на акта/съгласно чл.34 ал.1 от
ЗАНН/ и 6 шестмесечният - от съставяне на акта до издаване на постановлението/чл.34 ал.3
от ЗАНН/.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от упълномощено
лице, а наказателното постановление е издадено от компетентен орган.
На следващо място, фактическата обстановка е била напълно изяснена, поради което
липсва нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН или друга разпоредба, уреждаща процесуални
правила.
Поради всичко изложено по-горе съдът намира, че търговецът -жалбоподател
действително е осъществил състава на визираното, както в акта за установяване на
административно нарушение, а така също и в издаденото въз основа на него
наказателно постановление административно нарушение, за което същият правилно и
законосъобразно е санкциониран с процесното наказателно постановление.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на
3
обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Наказващият орган правилно е издирил приложимия закон и относимата санкционна
разпоредба.
Не са налице и основания да се счете, че случаят е маловажен по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от типичните
нарушения от този вид.
Липсват също така някакви особени извинителни обстоятелства, които да са довели
до процесното неизпълнение. Последното е формално такова и не е свързано с наличието
или липсата на щета за бюджета.
Действително, направената контролна покупка е на минимална стойност.
Задължението за издаване на фискална касова бележка обаче е установено за всяка отделна
продажба, независимо от стойността на закупените стоки, поради което съдът намира, че
конкретната стойност на покупката е без правно значение.
При това положение липсват основания да се счете, че процесното неизпълнение се
отличава с по-малка тежест от типичните за този вид, като не са налице някакви особени
обстоятелства, които да обосноват извода, че същото е маловажно.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 613161-F632887 от
24.11.2021 г. на *** на Отдел „оперативни дейности“ Велико Търново в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на ***,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, с
ЕГН**********, с което е наложено на осн. чл. 118, ал. 1 и ал. 4, т. 4 от ЗДДС
административно наказание имуществена санкция в размер на
1000/хиляда/лева, за нарушение на чл. 25, ал.1, т.1, от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на
съобщението от страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4