МОТИВИ по
НОХД № 2559/2019г. на Районен съд - Русе, ІХ н.с.
Районна прокуратура – Русе е
повдигнала обвинение и предала на съд подсъдимия И.Г.С., роден на ***г***, с
постоянен адрес ***, български гражданин, българин, без образование, неженен,
безработен, ЕГН: **********, осъждан, за това, че през периода от 03.01.2019г.
до 16.01.2019г. в град Русе, в условията на продължавано престъпление, на три
пъти и в условията на повторност, в немаловажни
случаи отнел чужди движими вещи - 1 брой дамско портмоне и пари в брой - сумата
от 100,00лв. от владението на М.С.В.; 1 бр. мъжка кожена чанта, 1 бр. мобилен
телефон марка „Самсунг“ с бутони и камера с неустановен
модел и пари в брой - сумата от 26,00лв. от владението на Н.Й.Й.; 1 бр.дамско портмоне и пари в брой - сумата от 20,00лв.
от владението на З.Н.М. ***, всичко на обща стойност 198 лева, без тяхно съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1 т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК.
В хода на съдебните прения, представителят на
държавното обвинение поддържа повдигнатото обвинение, при същата фактическа обстановка
и пледира за доказаност на всяко едно от деянията,
извършени от подсъдимия. По отношение на правната квалификация на престъпната
деятелност на подсъдимия пледира, че извършеното престъпление следва да бъде
преквалифицирано в такова по чл. 194, ал. 3, вр. ал.
1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и да не бъде прилаган
института на повторност, с оглед размера на
причинените щети, възстановяването на значителната част от същите,
обстоятелството, че към момента подсъдимият полага общественополезен труд и полага
грижи за непълнолетното си дете. Предлага се на същия, при условията на чл. 54 НК да бъде определено наказание „Пробация“ при
съвкупност от пробационни мерки „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“, с периодичност на явяване пред пробационен служител два пъти седмично, за срок от шест
месеца, „Периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от шест месеца и „Включване в програми за обществено въздействие“.
Защитникът на подсъдимия пледира, за недоказаност
по безспорен и несъмнен начин на деянията, извършени по отношение на
пострадалите Н.Й. и З.М. и моли същият да бъде признат за невинен и оправдан по
отношение на същите. По отношение на деянието, касаещо
пострадалата М.В., пледира, че същото е извършено от подсъдимия, но
действително се касае за маловажен случай, като моли на подсъдимия да бъде
наложено наказание „Глоба“ в максимален размер.
Подсъдимият И.Г.С., упражнявайки правото си на
лична защита, поддържа казаното от адвоката си.
Упражнявайки правото си на последна дума
подсъдимия, заявява, че съжалява за извършеното от него.
Подсъдимият И.Г.С. е роден на ***г***, с постоянен
адрес ***, български гражданин, българин, без образование, неженен, безработен,
ЕГН: **********, осъждан.
На 03.01.2019г., около 14,30 часа, подсъдимият И.С.
отишъл до дома на пострадалата М.В.,***. Пострадалата В. очаквала внука си,
затова когато подсъдимият С. почукал на вратата й, същата отворила. Подсъдимият
помолил пострадалата В. за чаша вода. Пострадалата отишла да му налее вода като
подсъдимият влязъл в коридора на къщата. След като изпил водата, той помолил за
още една чаша и докато пострадала му наливала още една чаша вода, подсъдимият
влязъл в спалнята, където видял портмонето на В.. Същото било бежово на цвят от
естествена кожа и в него имало пари на обща стойност 100 лева, както личната й
карта и дебитна карта на Банка „ДСК“. Подсъдимият взел портмонето, ведно с
намиращите се в същото вещи и напуснал спалнята, като в този момент
пострадалата, която се връщала с водата, която била наляла на подсъдимия го
видяла, как слага същото в джоба на връхната си дреха. Тъй като се изплашила,
пострадалата не казала нищо, а подсъдимият напуснал къщата. Пострадалата подала
сигнал в полицията за кражбата и блокирала дебитната си карта. Подсъдимият след
като напуснал дома на пострадалата, взел намиращите се в портмонето пари, които
били на стойност 100 лева, а същото, заедно с личната и дебитната карта, изхвърлил.
Съгласно заключението на извършената съдебно
ценово-икономическа експертиза общата стойност на отнетите от владението на пострадалата
М.В. вещи била в размер на 140 лева.
На 16.01.2019г. подсъдимият И.С. отишъл до дома на пострадалата
З.М.,***. Позвънил на вратата и когато пострадалата М. му отворила й поискал
чаша вода. Тя влязла в кухнята да налее вода, а подсъдимият, без да бъда
поканен, влязъл в коридора на апартамента. Когато се върнала, пострадалата М.
казала на подсъдимия, че ще му даде два лева, ако изхвърли боклука й и той се
съгласил. От портмонето си, което било в чекмедже в кухнята, М. взела монета от
два лева и отишла до терасата на жилището да вземе боклука. Останал сам
подсъдимият С. решил да открадне портмонето й, в което пострадалата имала две
банкноти от по 10 лева. Той взел портмонето и го скрил в дрехите си, след това
изчакал пострадалата да му даде боклука. Когато излизал от апартамента,
свидетелката му казала да се върне, за да му даде в кутия малко печена тиква. Подсъдимият
не се върнал и малко по-късно пострадалата установила липсата на портмонето й с
намиращата се в същото сума пари, за което подала сигнал в полицията.
Съгласно заключението на извършената съдебно
ценово-икономическа експертиза общата стойност на отнетите от владението на св.З.М.
вещи възлиза на 22,00 лева.
Изложената фактическа
обстановка, съдът прие за установена, въз основа на събраните в хода на
досъдебното производство гласни доказателства, приобщени посредством показанията на свидетелите М.С.В.
и П.Б.П., както и от прочетените и приобщени писмени доказателства и писмените
доказателствени средства по делото – заявления, справки, докладни записки,
протокол за разпознаване, справка за съдимост, автобиография и декларация за
семейно и материално положение на подсъдимия, разписка за върнати суми,
удостоверение за раждане прочетени по реда на чл. 283 НПК.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, изведена след оценка на приобщените по делото доказателствени
източници, съдът намира, че от правна страна следва да бъде изведен
единственият възможен извод, а именно, че подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна състав на престъпление по чл. 194, ал. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26,
ал. 1 НК,
От обективна страна, подсъдимият през периода от 03.01.2019г. до 16.01.2019г., в град Русе, в условията на
продължавано престъпление, на два пъти отнел чужди движими вещи – 1 брой дамско
портмоне и пари в брой – сумата от 100 лева от владението на М.С.В. и 1 бр. дамско
портмоне и пари в брой – сумата от 20 лева от владението на З.Н.М. ***, всичко
на обща стойност 162,00 лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като случаят е маловажен
Непосредствен обект на защита са обществените отношения, осигуряващи
нормалното упражняване на правото на собственост по отношение на движими вещи
от страна на техните собственици.
Предмет на престъплението, извършено от подсъдимия, са чужди движими вещи,
намиращи се във фактическата власт на техните собственици.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимия, чрез действие, изразяващо
се в прекъсване на правомерно упражняваната от собствениците на вещите фактическа
власт върху същите и установяване на своя такава, без да е било налице съгласие
за това от тяхна страна.
Касае се за продължавано
престъпление, тъй като са налице две отделни деяния, конкретизирани по време,
място и начин на извършването им, всяко едно от които поотделно осъществява
състава на престъплението кражба. Деянията са извършени през непродължителен
период от време – от дата 03.01.2019г. до дата 16.01.2019г., при една и съща
обстановка и еднородност на вината – пряк умисъл, като всяко следващо се явява
от обективна и субективна страна продължение на предходното, доколкото са
насочени към един и същ обект на наказателноправна
защита, а именно обществените отношения гарантиращи нормалното упражняване на
правото на собственост.
Извършеното деяние се явява
маловажен случай по смисъла на чл. 93, ал. 1, т. 9 НК, с оглед начина на
извършване на деянието и стойността на отнетите вещи, която е четири пъти под
минималната работна заплата за страната към датата на деянието, както и предвид
възстановяването от страна на подсъдимия на значитална
част от причинените в резултат на извършеното от него деяние имуществени вреди.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна, деянието
е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл. Налице са както интелектуалният, така и волевият
елемент на умисъла. В съзнанието на подсъдимия са намерили
отражение представи, относно всички обективни признаци на състава на това
престъпление, включително и сигурното настъпване на съставомерния престъпен резултат, а именно, че процесните движими вещи са чужди, както
и че не е било налице съгласие от страна на техния собственик, фактическата
власт по отношение на вещите да бъде упражнявана от подсъдимия. Във волево отношение,
подсъдимият е предвиждал сигурното настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него деяние –
прекъсване на упражняваната от собственика на вещите фактическа власт и
установяване на своя неправомерна такава, с намерението да присвои вещите и
пряко е целял настъпването на тези общественоопасни
последици. Доказателство за присвоителното намерение
е извършеното от подсъдимия юридическо разпореждане с вещите, след тяхното
отнемане.
Съдът намира за неоснователни доводите на защитата за
недоказаност на деянието, извършено по отношение на пострадалата З.М.. Макар и
в този случай и по отношение на това деяние да не са налице преки
доказателства, косвените такива, приобщени посредством показанията на свидетеля
П.Б.П., който лично е възприел на предоставения му запис от охранителна камера
в дома на Р.И.Р., как на инкриминираната дата подсъдимият С. излиза от дома на
пострадалата З.М., като носи със себе си и изхвърля в контейнера боклука,
предоставен му от пострадалата, обосновават извод за авторството на това деяние.
В тази им част, показанията на свидетеля П., не представляват недопустимо
доказателствено средство, тъй като по своята същност не представляват подмяна
на едни доказателствени средства с други, а именно обясненията на обвиняемия
дадени в хода на извършена полицейска проверка, със свидетелски показания на
полицейския служител, който е извършвал проверката, а показанията на този
свидетел представляват непосредствено възприети от този свидетел факти от
обективната действителност.
По изложените мотиви, съдът призна подсъдимия И.Г.С.
за виновен в извършването на престъплението по чл. 194, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.
От събраните в хода на
производството доказателства и извършената им оценка, съдът намира, че не е
доказано по изискуемия от закона начин, както изисква разпоредбата на чл. 303,
ал. 2 НПК, а именно безспорно и несъмнено, подсъдимият на 09.01.2019г. в град Русе да е отнел чужди движими вещи
- 1 бр. мъжка кожена чанта, 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“,
с бутони и камера с неустановен модел и пари в брой – сумата от 26,00 лева,
всичко на обща стойност 36,00 лева, от владението на Н.Й.Й.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
По отношение на това деяние не са налице преки
доказателства, а косвените такива се съдържат единствено в показанията на
свидетеля П.Б.П., които, в тази им част се явяват недопустимо доказателствено
средство, тъй като представляват преразказ на обяснения на подсъдимия дадени в
хода на извършената полицейска проверка, които обяснения не са приобщени по
реда на НПК.
По гореизложените мотиви съдът призна подсъдимия за
невинен и го оправда по обвинението, в частта му, че на 09.01.2019г. в град Русе, в условията на повторност, в немаловажен случай, да е отнел чужди движими
вещи - 1 бр. мъжка кожена чанта, 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, с бутони и камера с неустановен модел и пари в
брой – сумата от 26,00 лева, всичко на обща стойност 36,00 лева, от владението
на Н.Й.Й., без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия С. за престъплението по чл. 194, ал. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал.
1 НК, за което е признат за виновен, съдът съобрази степента на обществената
опасност, която разкрива извършеното от него деяние, обществената опасност на
дееца, подбудите за извършване на деянието, а така също смекчаващите и
отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Обществената опасност на деянието, извършено от
подсъдимия, съдът намира за ниска, с оглед начина на неговото извършване и
размера на причинената имотна вреда.
Обществената опасност на подсъдимия, съдът намира за
висока, предвид това, че по отношение на този подсъдим са били упражнявани
форми на наказателноправно въздействие, които обаче
не са способствали за неговото пълно поправяне и превъзпитание. Въпреки
предходните му осъждания, не може да се обоснове извод, че същите не са
изиграли макар и непълен ефект за неговото превъзпитание и поправяне и по този
начин, за един период от време не са въздействали превъзпитателно и възпиращо
върху подсъдимия, което от своя страна обуславя и извод, че в настоящия случай,
с оглед ниската степен на обществена опасност на самото деяние, не е наложителна
изолацията на подсъдимия от обществото, във връзка с това извършено от него
деяние, с оглед конкретните особености, които разкрива същото.
С същия смисъл е и Решение № 31 от 9.02.2015 г. на ВКС
по н. д. № 1881/2014 г., II н. о., НК.
Съдът прецени и обстоятелствата, свързани със
субективната страна на деянието, които обстоятелства се явяват подбудите за
извършване на деянието, а така също и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, имащи пряко отношение при индивидуализацията на
наказанието и невключени като елементи на престъпния състав, възведени
съобразно неговата квалификация.
Подбудите за извършване на деянието са ниско правосъзнание.
Отегчаващи наказателната отговорност на този подсъдим
обстоятелства, извън по-високата степен, който разкрива личността на дееца не
бяха констатирани.
Като смекчаващи наказателната отговорност на този
подсъдим обстоятелства, съдът отчете оказаното от подсъдимия съдействие в хода
на досъдебното производство, възстановяването на значителната част от
причинените щети от деянието, изразеното от същия критично отношение, както и
полаганите от него грижи за свои непълнолетни низходящи.
Изложените смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства не могат да бъде приети за многобройни, както и не е налице едно
но изключително по своя характер смекчаващо неговата отговорност обстоятелство,
което да обоснове приложението на чл. 55 НК
При отчитане на всички тези обстоятелства,
съдът намира, че наказанието, което следва да бъде определено на този подсъдим
за това престъпление, следва да бъде индивидуализирано по правилата на чл. 54 НК, като на същия бъде определено като вид наказание „Пробация“
при съвкупност на следните пробационни мерки:
- по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – „Задължителна
регистрация по настоящ адрес“ за
срок от шест месеца, с периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител, два пъти седмично;
- по чл. 42а, ал. 2, т. 2 НК – „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест
месеца;
- по
чл. 42а, ал. 2, т. 4 НК – „Включване в програми за обществено въздействие“.
Съдът намира, че с оглед на изложените обстоятелства,
релевантни за индивидуализацията на наказанието, и с оглед най-пълното
постигане на целите на наказанието, именно така определеното на подсъдимия
наказание, се явява в най-пълна степен съответно на извършеното от него, с
оглед конкретната обществена опасност на деянието и дееца и при отчитане на
всички останали обстоятелства, имащи отношение към индивидуализацията на
наказанието и като такова се явява справедливо и в най-пълна степен би
постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на личната
така и по отношение на генералната превантивна функция на наказанието.
Престоят на подсъдимия в пенитенциарно
заведение, в конкретния случай, не би способствало за неговото по-пълно
поправяне и превъзпитание, каквато именно е основната цел на наказанието, а
напротив би довело до по-трудна последваща ресоциализация, а наложеното от съда наказание пробация, ще доведе до по-пълен и продължителен контрол
върху неговото превъзпитание и поправяне.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимия бяха възложени и направените в хода на досъдебното
производство разноски в общ размер на 67,20 лева (шестдесет и седем лева и 20
стотинки), както и държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист, които да бъдат заплатени в полза на
държавата по сметка на ОДМВР – Русе, както и направените в хода на съдебното
производство разноски в размер на 20,00 лева (двадесет лева), както и 5,00 лева
държавна такса за издаване на изпълнителен лист, които следва да бъдат
заплатени в полза на Висш съдебен съвет на Република България, по сметка на
Районен съд – Русе.
По гореизложените мотиви, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: