№ 82
гр. София, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Васил Василев
Ваня Н. Иванова
при участието на секретаря Цетанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно гражданско дело №
20211800500389 по описа за 2021 година
Делото е образувано по въззивна жалба от Б. Ц. М. от с. В.Т., С. област
против решение №260018/ 04.03.21г. по гр.д.№483/19г. на РС-С. в частта му,с
която предявените от него искове са отхвърлени частично.Подържа се,че е
незаконосъобразен извода на първоинстанционния съд,че неимуществените
вреди от престъплението по чл.144 ал.3 от ГПК могат да бъдат справедливо
обезщетени със сумата 1000 лева.Разпоредбата на чл.52 от ЗЗД съдържа
изискване за съответствие на размера на обезщетение е обществения
критерий за справедливост и решението на съда в обжалваната му част пряко
противоречи на цитираната норма.Съдебното решение не съдържа
обосновани мотиви за това какви факти и обстоятелства обуславят този
цинично нисък размер за обезщетение на тежките вреди.В нарушение на
разпоредбата на чл.235 от ГПК такива мотиви не са изложени.Заканата със
смърт,придружена е бруталното разбиване на вратата и нахлуване в дома на
ищеца, както и побоя върху него са довели до остра стресова реакция с
интензивен характер.Изживяванията му са се развили и градирали като
уплаха,смущение,силен страх,паника и са били отговор на пресомерен
1
психически стрес.Вещото лице обстойно в съобразителната и заключителна
част на експертиза е изложило констатации, които обосновават изводи за
тежки вреди.В нарушение на съдопроизводствените правила тази експертиза е
маркирана като налично доказателство без от нея да са изведени дължимите
съждения,които да залегнат в мотивите на обжалваното
решение.Незаконосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че иска за
вреди , произтичащи от престъпление по чл.170 ал.2 от Наказателния кодекс
не се дължат, защото ищецът не бил направил необходимите уточнения за
това ,че ако съдът не приеме солидарност в задължението за обезвреда, кой от
четиримата ответници каква сума дължи в условията на разделност.Съдът
незаконосъобразно приел,че след като няма съучастие, липсва и солидарност
в задължението за обезвреда.Подържа се,че ответниците се явяват
съпричинители на една обща вреда по смисъла на чл.53 от Закона за
задълженията и договорите и от това следва тяхната солидарна
отговорност.Солидарността не се предпоставя и съответно не се изключва от
извършване на престъпление в съучастие.Като индивидуален извършител
всеки от тях се явява съпричинител на вредата и в това му качество на
съпричинител отговаря солидарно.Искането за солидарно осъждане не
изключва осъждане в условията на разделност .След като солидарността
определя претенцията за дължима от всеки от ответниците, то всеки от тях
отговаря и за по-малкото по аргумент на по-силното основание.С оглед на
това се иска решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част да
бъде отменено изцяло и вместо него бъде постановено решение,с което
предявените скове бъдат уважени изцяло.
Постъпила е и въззивна жалба от Г. К. М., М. Г. М., А. А. С., А. А. С.,
чрез пълномощника им адв. П.К. против решение на С. районен съд, 1-ви
състав по гр. д. № 483/2019г. в осъдителната му част.Подържа се,че
обжалваното решение е неправилно и необосновано, защото е постановено
при противоречие с материалния и процесуалния закон.Подържа се,че
предявеният иск не се доказал от страна на ищеца при условията на пълно и
главно доказване, нито на претендираните основания, нито в претендираните
размери, предвид липсата на осъдителна присъда за престъпление по чл.130
от НК, липсата на каквато и да е медицинска документация в тази насока и от
друга страна изминалия период от близо 6 години по отношение на деянието
2
по чл.170 от НК, което не е възможно и е нелогично да обуслови страх към
настоящия момент в такъв интензитет, какъвто твърди ищецът.В решението
си първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на
свидетеля М.Б.К., която не е пряк свидетел, защото е била в друго помещение
и не е наблюдавала случая пряко и няма как да свидетелства за подобен
механизъм на причиняване на телесни повреди е и заинтересован от изхода на
делото, доколкото по дело с идентичен предмет с №483/19 на PC С. срещу
същите лица, тя е ищец.От представените по делото доказателства и след
внимателен анализ на събраните в хода на производството писмени
доказателства и гласни доказателствени средства не било установено
безспорно и при условията на пълно и главно доказване причинно-
следствената връзка между твърдяните вреди от ищеца, претендирани на
основание чл. 45 ЗЗД и деянието по чл. 173 от НК за което е повдигнато
обвинение на ответниците и същите са получили присъди за него. Не били
доказани неимуществени вреди за деяние по чл.130 от НК, каквото
обвинение, ответниците не са имали и не са наказвани по него, а по делото
липсва медицинска документация и твърденията се базират само на един
заинтересуван свидетел. Не били доказани и направените от ищеца
твърдения за промяна в начина му на живот, вследствие на силен стрес,
продължаващ повече от 6г. след събитието.С присъдите на ответниците не
били наложени наказания за нанасяне на телесни повреди и не изтърпяват
присъди за такова деяние, а единствените обвинения, по които са признати за
виновни са за проникване в жилище по чл.170 от НК и, а единият от тях и за
обвинение по чл.144, ал.З, пр.1 от НК.Изричната разпоредба на чл. 300 ГПК,
определя задължителната сила единствено на присъдата, но не и на
останалите по делото доказателства, които подлежат на доказване в
гражданския процес самостоятелно и отделно.Поради това се иска решението
в обжалваната му част да бъде отменено и вместо него бъде постановено
решение,с което предявените искове бъдат отхвърлени изцяло.Претендират
се и направените по делото разноски.
Насрещните по жалбите страни оспорват същите.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената
въззивна жалба, съдържащите се в същата оплаквания, съобразявайки
събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна
3
страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
жалбоподателя, у когото е налице правен интерес от обжалването,срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да
бъдат разгледана по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по искова
молба подадена от Б. Ц. М. от с. В.Т., против Г. К. М., М. Г. М., А. А. С. и А.
А. С. като претенцията е за следните суми:1) заплащане на сумата от 5000
лева от ответника Г. К. М., за неимуществените вреди, които е причинил на
ищеца. с извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от Наказателния кодекс
(НК), заедно със законната лихва от датата на увреждането ; 2) солидарно
заплащане на сумата от 5000 лева от всички ответници за неимуществените
вреди, които са причинили на ищеца с извършените от тях престъпления по
чл. 170, ал. 2 НК и по чл. 130 НК, заедно със законната лихва от датата на
увреждането. Деянията са извършени на 24.12.2014 г., а правното основание
на исковете е по чл. 45 и сл. от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД),
като вредите са конкретизирани и индивидуализирани в исковата молба.От
страна на ответниците исковете се оспорват, като неоснователни и
недоказани, както и фактическите твърдения изложени в исковата молба.От
фактическа страна първоинстанционния съд е установил следното:С влязло в
сила решение Г. К. М. е признат за виновен за това, че : 1) на 24.12.2014 г.,
около 22.30 часа, в ..., се заканил с убийство на ищеца., като използвал
изразите : „отваряйте българи мръсни, ще ви утрепаме като пилци, е сега ще
ви изколяме”, насочени срещу него, майка му и М.К. Г. и тази закана би
могла да възбуди основателен страх за осъществяването - престъпление по
чл. 144, ал. 3, предл. 1-во, във вр. с ал. 1 НК ; 2) на 24.12.2014 г. около 22.30
часа, в ..., влязъл в чуждо жилище – на М.Б.К. и Б. Ц. М., като употребил за
това сила - разбил входната врата на жилището, блъскайки по нея с рамене,
ръце и крака и деянието е извършено нощем - престъпление по чл. 170, ал. 2,
предл. 1-во и предл. 3-то във вр. с ал. 1, предл.1- во НК. Със същото решение
М. Г. М. е признат за виновен за това, че на 24.12.2014 г. около 22.30 часа, в
..., влязъл в чуждо жилище - на М.Б.К. и Б. Ц. М., като употребил за това сила
- разбил входната врата на жилището, блъскайки по нея с рамене, ръце и
крака и деянието е извършено нощем - престъпление по чл. 170, ал. 2, предл.
4
1-во и предл. 3-то във вр. с ал. 1, предл. 1-во НК. А. А. С. е признат за
виновен за това, че на 24.12.2014 г. около 22.30 часа, в ..., влязъл в чуждо
жилище – на М.Б.К. и Б. Ц. М.., като употребил за това сила - разбил входната
врата на жилището, блъскайки по нея с рамене, ръце и крака и деянието е
извършено нощем - престъпление по чл. 170, ал. 2, предл. 1-во и предл. 3-то
във вр. с ал. 1, предл.1-во НК и А. А. С. е признат за виновен за това, че на
24.12.2014 г. около 22.30 часа, в ..., влязъл в чуждо жилище - на М.Б.К. и Б. Ц.
М.., като употребил за това сила - разбил входната врата на жилището,
блъскайки по нея с рамене, ръце и крака и деянието е извършено нощем -
престъпление по чл. 170, ал. 2, предл. 1-во и предл. 3-то във вр. с ал. 1, предл.
1-во НК.Съдът кредитирал показанията на свидетелката М.Б.К., поради
това,че същата присъствала на случая на 24.12.2014 г. от които се установило,
че всички ответници са нанасяли удари на М..Съдът приел,че нанасянето на
удърите било установено и от приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза, която конкретизира уврежданията, механизма на причиняването
им, както и болките и страданията, с които те са свързани и процеса на
отшумяването им до пълното оздравяване. Според съда посочените
доказателствени средства (свидетелските показания на Колева и
медицинската експертиза), са напълно достатъчни за приемане на установено,
че четиримата ответници чрез нанасяне на удари с ръце и крака по цялото
тяло, са причинили на ищеца лека телесна повреда - болки и страдания, без
разстройство на здравето. Чрез съдебно – психологична експертиза се
установява, че вследствие на извършеното от ответниците, включително от
ответника М. – относно заканата, М. е преживял остра стресова реакция – към
датата на инцидента, както и три месеца след него. Един месец след
случилото се при него е налице хроничен стрес, като и към датата на
изследването (26.11.2019 г.) са налице последици в емоционалната му сфера.
Посочените доказателства установяват и причинната връзка между деянията и
уврежданията. За да уважи предявените искове съдът приел,че съгласно
чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието,
относно това, дали то е извършено, неговата противоправност и виновността
на дееца. Престъплението по чл. 170, ал. 2, предл. 1-во и предл. 3-то във вр. с
ал. 1, предл. 1-во НК е против правата на гражданите (нарушаване
неприкосновеността на жилище, помещение или превозно средство), като не е
5
извършено в съучастие по смисъла на раздел III от глава II на Наказателния
кодекс. Съдът изрично е указал на ищеца, че следва да уточни претендираната
сума от всеки един от ответниците – относно солидарното осъждане по този
иск. Такова не е направено, включително не е поискано, ако съдът приеме, че
не е налице солидарност да осъди разделно всеки един от ответниците на
определена сума. След като липсва съучастие, липсва и солидарност, като
предметът на търсената защита се определя от ищеца.Поради това съдът е
отхвърлил иска в тази му част.Съдът е приел,че установяването на престъпно
обстоятелство може да се осъществи инцидентно в рамките на
производството по обезщетяване на вредите, когато наказателно преследване
не е възбудено, както е по настоящото дело по отношение на нанесената лека
телесна повреда причинена на М. от всички ответници при условията на чл.
53 ЗЗД. Съдът е приел,че претендираните неимуществени вреди от телесната
повреда са доказани в основанието си. Според заключението по медицинската
експертиза, за период от около един месец пострадалият е търпял временно
главоболие и болки в областта на травмите на главата, лявата ръка, задната
повърхност на гръдния кош, дискомфорт във връзка с видимите промени на
лицето (кръвонасядания, отоци, и охлузвания). Страданието е било с
намаляващ с времето интензитет, докато изчезне напълно, но е било
съпроводено с битови неудобства. Съдът е приел,че размерът на
обезщетението се определя към момента на постановяване на съдебното
решение ,което съдът е определил на 1000 лева за справедливо обeзщетение
за претърпените от М. неимуществени вреди. Относно заканата с убийство,
психичната експертиза установила силно, травмиращо изживяване,
придружено с тревожност, напрежение и страх, продължило за дълъг период
– констатирано е и почти пет години след инцидента, като по тези причини
справедливо би било обезщетение в размер на 1000 лева. Съдът е приел, че
при този размер на обезщетението присъдените суми ще заместят, облекчат и
компенсират причинените неимуществени вреди.
Софийският окръжен съд като взе предвид установената по-горе
фактическа обстановка счита,че жалбите са неоснователни,поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на въззивната жалба от Б. Ц. М. от с. В.Т., С.
област против обжалваното решение в частта му,с която предявените от него
6
искове са отхвърлени частично.
Подържа се,че е незаконосъобразен извода на
първоинстанционния съд,че неимуществените вреди от престъплението по
чл.144 ал.3 от ГПК могат да бъдат справедливо обезщетени със сумата 1000
лева.Подържа ,че съдебното решение не съдържа обосновани мотиви за това
какви факти и обстоятелства обуславят този размер за обезщетение на
вредите и че в нарушение на разпоредбата на чл.235 от ГПК такива мотиви не
са изложени.Заканата със смърт,придружена е бруталното разбиване на
вратата и нахлуване в дома на ищеца, както и побоя върху него довели до
остра стресова реакция с интензивен характер.Изживяванията му са се
развили и градирали като уплаха,смущение,силен страх,паника и са били
отговор на прекомерен психически стрес.Вещото лице обстойно в
съобразителната и заключителна част на експертиза е изложило констатации,
които обосновават изводи за тежки вреди.В нарушение на
съдопроизводствените правила тази експертиза е маркирана като налично
доказателство без от нея да са изведени дължимите съждения,които да
залегнат в мотивите на обжалваното решение.
СОС счита,че макар и първоинстанционния съд да е изложил
лаконични мотиви относно начина, по който е определил размера на
обезщетението,същият е стигнал до правилен извод относно този размер.От
показанията на св.Колева-майка на ищеца, се установяват психологически
травми в ищеца от деянието на ответниците,които се изразяват в стрес и
страхова невроза.Следва да се има предвид,че макар и да е свидетел на
случая,свидетелката като майка на ищеца и самата тя- ищца по друго дело
против настоящите ответници е заинтересована от изхода на настоящия
спор.От друга страна на нейните показания не може да се даде вяра,поради
това,че същите кореспондират с останалия събран по делото доказателствен
материал,а и са и житейски издържани-относно продължилите във времето
неимуществени вреди.Първоинстанционният съд правилно е определил
размера на обезщетението в този размер при тези налични доказателства-
показанията на свидетелката,поради което решението в обжалваната му
отхвърлителна част е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По отношение на въззивна жалба от Г. К. М., М. Г. М., А. А. С.,
7
А. А. С. против обжалваното решение в осъдителната му част.
Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно,поради
това,че първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на
свидетеля М.Б.К., която не е пряк свидетел, защото е била в друго помещение
и не е наблюдавала случая пряко и няма как да свидетелства за подобен
механизъм на причиняване на телесни повреди е и заинтересован от изхода на
делото, доколкото по дело с идентичен предмет с №483/19 на PC С. срещу
същите лица, тя е ищец.СОС счита,че становището на жалбоподателите е
неоснователно.На първо място,както се установява от показанията на
свидетелката дадени в съдебното заседание на 03.02.20г. същата е била пряк
свидетел на случая,поради това,че след разбиването на вратата същата е
останала да лежи под нея.Свидетелката установява,че и четиримата
ответници са нанасяли удари на ищеца и подробно описва състоянието му
след това,както и емоционалното му състояние впоследствие.Въпреки,че
свидетелката е майка на ищеца на нейните показания не може да се даде
вяра,поради това,че същите кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал,а и са и житейски издържани-относно
продължилите във времето неимуществени вреди.
С оглед на горното обжалваното решение в осъдителната му част
следва да бъде потвърдено.
Предвид потвърждаването на решението и в двете му обжалвани
части съдът счита,че разноски за адвокатско възнаграждение по делото не
следва да бъдат присъждани.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение №260018/ 04.03.21г. по гр.д.№483/19г. на
РС-С..
На основание чл.280,ал.3 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
8
Членове:
1._______________________
2._______________________
9