Р Е Ш Е Н И Е
№7
06.01.2023 г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на шести декември, две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева разгледа докладваното от председателя адм. дело № 646 по описа на съда за
2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с
чл.84, ал.2 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/.
Образувано е по
жалба на С. Ф., гражданин на Република Украйна, ЛНЧ **********, роден на *** г.
в гр.Л., П., с Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила
№ ********* и настоящ адрес *** 16, х-л „Гери“, ап.13А, подадена чрез адв. Д.А.-***
срещу Решение № 4462/26.05.2022 г., издадено от Д. К.-заместник председател на Държавната
агенция за бежанците (ДАБ) за прекратяване на производството по разглеждане на
молба за международна закрила на основание чл.68, ал.1, т.2 от ЗУБ.
Жалбата е подадена
до Административен съд – Варна, който е образувал по адм.д. № 2394/2022 г. С
Определение № 3124/31.10.2022 г. на Административен съд –Варна по адм.д. №
2394/2022 г. делото е изпратено по подсъдност на настоящия съд.
Жалбоподателят
счита, че оспорения акт е незаконосъобразен като постановен в нарушение на
материалния закон. Възразява, че случаят не попада в нито една от хипотезите на
чл. 15, ал.1 ЗУБ, в която изчерпателно били изброени предпоставките за
прекратяване на производството за предоставяне на международна закрила. Прекратяване на образуваното
производство за предоставяне на международна закрила изправяло пред
невъзможност лицата за достъп до процедурите по предоставяне на международна
закрила впоследствие, тъй като молбите им щели да бъдат третирани като последващи,
ще преминат през процедура за допустимост, изискваща представяне на
доказателства за нови обстоятелства и се позовава на нормите на § 1, т.6 от ДР
на ЗУБ, чл.13, ал.2 и чл.76б, ал.1 от ЗУБ. Изразява становище, че
прекратяването на производството за предоставяне на международна закрила,
поради въвеждане на временна закрила, противоречи на правото на Европейския
съюз като се позовава на нормите на чл. 17 и 19 от Директива 2001/55/ЕО на
Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на
временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за
поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на
такива лица и понасяне на последиците от този прием (наричана за краткост Директива
2001/55/ЕО). Позовава се и на Оперативните насоки за прилагането на Решение за
изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 година за установяване на
съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на
член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила, обн. L ОВ.
бр.71 от 4 март 2022г. Счита, че съгласно чл.58, ал.7 от ЗУБ като чужденец,
ползващ се от временна закрила, има право да подаде молба за предоставяне на
международна закрила. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
адв.В.И., заявява, че поддържа жалбата, изтъква, че нормата на чл.68, ал.1, т.2
от ЗУБ, на която се е позовал административният орган, се отнасяла до хипотези,
когато не се образува изобщо производство, а не за прекратяване на висящо
производство. Същата противоречала на правото на ЕС, понеже междувременната
закрила не дерогирала правото на международна закрила. Моли решението да бъде
отменено.
Ответната страна,
заместник-председател на Държавната агенция за бежанците, редовно призован, не
се представлява и не изразява становище.
Съдът след като се
съобрази по отделно и по съвкупност със събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
Настоящият съд е
компетентен да разгледа делото на основание чл.84, ал.2 от ЗУБ, който определя,
че решенията по чл.
51, ал. 2, чл. 70, ал. 1, чл. 76б, ал. 1, т. 2 и чл. 77, ал. 1 може да се
обжалват в 7-дневен срок от връчването им пред административния съд по
настоящия адрес от регистрационната карта на чужденеца.
Жалбата е
допустима. Оспореното решение не е било връчено на жалбоподателя по предвидения
в специалния закон ред, т.е. по реда на чл.76, ал.1-5 от ЗУБ, поради което
подадената жалба не е просрочена. Жалбата изхожда от надлежна страна и е срещу
годен за оспорване административен акт.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
От представената
административна преписка се установява, че
жалбоподателят С. Ф. /S.
F., гражданин на У., е подал молба за предоставяне на международна
закрила до Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, която е била
регистрирана с вх. № РД09ВР-2039/11.04.2022 г. (л.36).
В Приложение към
регистрационен лист жалбоподателят е посочил, че е напуснал Украйна на
04.01.2022 г. като заминал за Полша да работи. На 25.03.2022 г. напуснал Полша
с лек автомобил и на 29.03.2022 г. влязъл в България.
На 13.04.2022 г. на
жалбоподателя е издадена Регистрационна карта № ********* на чужденец, на
когото е образувано производство по разглеждане на молбата за международна
закрила.
На 16.05.2020 г.
интервюиращият орган е изготвил Предложение с рег. № УП-8565 до председателя на
ДАБ за прекратяване на образуваното
производство за предоставяне на международна закрила на основание чл.68,
ал.1, т.2 от ЗУБ. В предложението е посочено, че чуждият гражданин попада в
категорията на лицата, обхванати от действието на въведената временна закрила в
Република България, която не е прекратена или отнета- обстоятелство, по което
страните не спорят и което се доказва с представената по делото Регистрационна карта на чужденец
с предоставена временна закрила № ********* и от която се установява, че
настоящият адрес на жалбоподателя е в с.Кранево, община Балчик.
На 26.05.2022 г.
заместник-председателят на ДАБ, Д.К., е
издал оспореното Решение № 4462/26.05.2022 г., с което прекратил производството
по предоставяне на международна закрила на Сергий Ф..
Оспорената заповед
е издадена от компетентен орган. В чл.48, а1, т.2 ЗУБ е предоставил
правомощието на председателя на Държавната агенция за бежанците да прекратява
производството за предоставяне на международна закрила. Със Заповед № 03-15 от
03.05.2022 г. председателят на ДАБ е делегирал на заместник-председателят на
ДАБ, Д.К., правомощията си по чл.48, ал.1, т.1-4 от ЗУБ.
Оспореното решение
е постановено в нарушение на материалния закон.
Съгласно чл.1а,
ал.1-3 от ЗУБ, Република България предоставя по реда на този закон международна
закрила и временна закрила. Международна
закрила се предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците,
съставена в Женева на 28 юли 1951 г., и Протокола за статута на бежанците от
1967 г., ратифицирани със закон на международни актове по защита правата на
човека и на този закон и включва статут на бежанец и хуманитарен статут. А временната
закрила се предоставя в случай на масово навлизане на чужденци, които са
принудени да напуснат държавата си по произход, поради въоръжен конфликт,
гражданска война, чужда агресия, нарушаване на човешките права или насилие в
големи размери на територията на съответната държава или в отделен район от нея
и които не могат по тези причини да се завърнат там.
В ЗУБ е направено ясно
разграничение между чужденец с предоставена временна закрила и чужденец, търсещ
международна закрила, т.е. имащ желание за придобие статут на бежанец или
хуманитарен статут. съобразно разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО,
правоимащите лица, потенциално попадащи в обхвата на временната закрила, имат
право да изберат дали да кандидатстват за незабавна временна закрила или да
търсят индивидуална международна. Международната закрила се предоставя от
Държавната агенция за бежанците, като е разписан специален ред, условия и
изисквания за получаването й - чл. 8 от ЗУБ регламентира получаването на статут
на бежанец, а чл. 9 от ЗУБ - условията за получаване на хуманитарен статут.
Видно е, че изначално законът предвижда специален ред и основания за търсенето
и получаването на различните видове международна закрила, като актовете на
администрацията, постановени в тези процедури подлежат на отделен,
самостоятелен контрол за законосъобразност.
Докато за
временната закрила, е предвидено да бъде предоставяна от Министерски съвет с
Решение на Съвета на Европейския съюз на основание чл. 2, ал. 2 от ЗУБ. .
Според разпоредбата
на чл. 2, ал. 1 от Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022
г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от
Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна
закрила, временна закрила се предоставя на лицата, настоящото решение се
прилага за следните категории лица, разселени от Украйна на или след 24
февруари 2022 г., вследствие на военното нашествие на руските въоръжени сили,
започнало на тази дата: а) украински граждани, пребиваващи в Украйна преди 24
февруари 2022 г.; б) лица без гражданство и граждани на трети държави, различни
от Украйна, които са се ползвали от международна закрила или равностойна
национална закрила в Украйна преди 24 февруари 2022 г.; в) членове на
семейството на лицата, посочени в букви а) и б).
При съобразяване с
така разписаните правомощия и Решение за изпълнение на (ЕС) 2022/382 на Съвета
от 4 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на
разселени лица от Украйна по смисъла на чл. 5 от Директива 2001/55/ЕО,
Министерски съвет на Република България е въвел временна закрила на всички
украински бежанци на територията на страната с цел да получат достъп до права и
закрила в ЕС веднага, без да чакат и без да се налага да подават индивидуални
молби до страната приемник като е приел Решение № 144 от 10 март 2022 г. на МС
изм. с Решение № 180 от 30 март 2022 г. на МС във вр. с Решение за изпълнение
(ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г.
Съгласно чл.58,
ал.7 от ЗУБ, чужденец, ползващ се от временна закрила, има право да подаде
молба за предоставяне на международна закрила. Жалбоподателят е подал молба за
международна закрила и е регистриран като чужденец, търсещ такава.
В случая обаче
административният орган неправилно е приел, че щом търсещият закрила попада в
кръга на лицата, обхванати от действието на въведената временна закрила в
Република България, и към момента на подаване на заявлението за предоставяне на
международна закрила, временната закрила не е прекратена или отнета, то трябва
да се прекрати производството по предоставяне на международна закрила.
В ЗУБ няма
ограничения в правото търсещите закрила, вкл. и тези, попадащи в обхвата на временната закрила, да изберат дали да кандидатстват за незабавна
временна закрила или да търсят индивидуална международна. Този извод произтича
и от нормата на чл.39, ал.5 от ЗУБ, според която чужденец, ползващ се от
временна закрила, който подаде молба за предоставяне на международна закрила,
не може да се ползва от правата на чужденец в производство за предоставяне на
международна закрила.
Затова настоящият
състав на съда споделя изразеното от процесуалния представител на жалбоподателя
становище, че оспореното решение е постановено в нарушение на материалния закон
– чл.58, ал.7 от ЗУБ, както и на нормите на Директива 2001/55/ЕО, който не
предвиждат подобни ограничения.
Действително в чл.
19 § 1 от Директива 2001/55/ЕО е изрично разписана възможност държавите-членки
да предвидят, че статутът на ползващия се с временна закрила не би могъл да се
съчетава едновременно с този на кандидатстващия за статут на бежанец, докато
трае разглеждането на молбата. Затова търсещите закрила не могат да имат
едновременно международна и временна закрила и това ограничение е предвидено в чл.68,
ал.1, т.2 от ЗУБ. Нормата определя, че когато молбата за международна закрила е
подадена при действието на временната закрила, производство не се образува до
прекратяването или отнемането на временната закрила.
След като такова
производство обаче е било образувано, въпреки издадените решения на Министерски
съвет за предоставяне на временна закрила, то органите на ДАБ не е следвало да го
прекратяват, поради липса на предпоставките на чл. 15, ал. 1 от ЗУБ. Органите на ДАБ, е следвало да
изяснят каква е волята на подалия молба за международна закрила, т.е. от кой
вид закрила той ще желае да се ползва, щом като към датата на подаване на
молбата му за международна закрила, е попадал сред лицата, ползващи се от
предоставената по реда на Директивата временна закрила. Това е така, защото е явно,
че е налице законово разграничение в предоставянето на двата вида закрила.
Докато временната закрила се получава веднага от МС, по силата на решение на
Съвета на ЕС и дава достъп веднага до пазара на труда, до образователната
система, до социално подпомагане и до здравно осигуряване, то предоставянето на
международна закрила се извършва в специално административно производство пред
Държавната агенция за бежанците, което отнема значително повече време.
След регистрирането
на подадена молба за международна закрила ( действие, което законът определя като образуване на
производство за предоставяне на международна закрила- чл.68, ал.1, т.1 ЗУБ), то нормата на чл.68, ал.1, т.2
от ЗУБ следва да се разбира в смисъл, че когато чужденецът е кандидатствал за
международна закрила, но преди да я получи реши, че иска временна закрила, следва
да получи извънредно предвидената обща за всички граждани на Украйна временна
закрила като уведоми ДАБ за решението
си.
В случая е явно, че
жалбоподателят е пожелал да му бъде предоставена индивидуално международна
закрила по образуваното производство, което незаконосъобразно е било прекратено
при липса на валидно правно основание за това. Единствената негативна последица
за жалбоподателя, подал молба за предоставяне на международна закрила и ползващ
се от временната закрила е, че не може да се ползва от правата на чужденец в
производството по предоставяне на международна закрила с оглед ограничението по
чл.39, ал.5 от ЗУБ,
Предвид изложеното
оспореното решение следва да се отмени на основанието по чл.146, т.4 от АПК, а
преписката да се изпрати на административния орган за продължаване на производството
по предоставяне на международна закрила.
Страните не
претендират присъждане на разноски. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд-Добрич, трети състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
4462/26.05.2022 г., издадено от Д.К.-заместник председател на Държавната
агенция за бежанците, с което е прекратено производството по разглеждане на
молба за предоставяне на международна закрила, подадена от С.Ф., гражданин на
Република Украйна, ЛНЧ **********, роден на *** г. в гр.Л., П., с
Регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № *********.
ИЗПРАЩА преписката
на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския
съвет за ново произнасяне по молбата за предоставяне на международна закрила на
С. Ф., гражданин на
Република Украйна, ЛНЧ **********, при съобразяване със задължителните
указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени с настоящото решение.
Решението не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: