№
……….
Гр.
Варна, ………………... 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІІІ състав, в открито съдебно заседание на шести октомври две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 1416 по описа на Административен съд –
Варна за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба от „Пасища и
градини“ ООД – гр. Варна, ЕИК ****, срещу Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания
2019 изх. № 01-2600/1720/29.04.2020 г. на Заместник-изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“.
В жалбата се твърди, че актът е нищожен, а
алтернативно — че е неправилен и незаконосъобразен. Жалбоподателят твърди, че е
бил одобрен за подпомагане в предходна процедура по направление ВППЗП с ВПС по
мярка 10 „Агроекология и климат“ за периода 2015-2019 година. Този ангажимент е
бил прекратен със Заповед № 03-РД/621/15.02.2019 г. на основание изменение на
националното законодателство, тази заповед за прекратяване влязла в сила като
необжалвана, поради което дружеството не е било в състояние и не е подавало
заявления за плащане за 2019 г. Дружеството посочва още, че е получило
уведомително писмо изх. № 01-2600/6835/27.12.2018 г. за одобрение за участие по
същата мярка въз основа на заявление за подпомагане УИН 03/120717/75971, което е
възприело като произнасяне по променени и декларирани обстоятелства за 2017 г.
Според дружеството втората заповед за прекратяване на ангажимент е нищожна, тъй
като противоречи на предходна влязла в сила заповед и е с различен смисъл,
правно основание и последици. Моли да бъде прогласена нищожността на
обжалваната заповед или алтернативно да бъде отменена като незаконосъобразна и
да бъде уважено искането за присъждане на разноски по делото.
Ответникът в производството, Заместник-изпълнителният
директор на Държавен фонд „Земеделие“ счита
жалбата за неоснователна. Твърди, че жалбоподателят е декларирал 72 ха и е
подал заявление за подпомагане за тях, по което ответникът се е произнесъл за
одобряване, а впоследствие е прекратил ангажимента. Моли жалбата да бъде
отхвърлена и в полза на фонда да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като се съобрази с изложените
в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за
установено следното:
Предмет на обжалване в производството е
Акт за прекратяване на ангажимент по
мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 – 2020 за кампания 2019 изх. № 01-2600/1720/29.04.2020 г. на
Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Актът е получен от дружеството на
01.06.2020 г., което се установява от известие за доставяне. Жалбата е подадена
чрез административния орган на 15.06.2020 г. от адресата на акта, за когото
административният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна.
От събраните в производството
доказателства се установява, че с Уведомително писмо изх. №
02-030-2600/282/16.03.2016 г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“ на основание чл. 50, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г.,
дружеството е одобрено за участие в направление „Възстановяване и поддържане на
постоянно затревени площи с висока природна стойност“ от мярка 10 „Агроекология
и климат“, за което е подало заявление за подпомагане с УИН 03/030615/65891.
В резултат от одобряването на заявлението
за подпомагане, дружеството е поело петгодишен ангажимент за извършване на
дейности по това направление, като наред с изпълнението на останалите
задължения, изисквания и условия се задължава да подава заявление за подпомагане/плащане
всяка година до изтичане на ангажимента. Към уведомителното писмо са посочени в
таблица одобрените парцели с обща площ 167,77 ха с номера съгласно
декларирането за кампания 2015.
С Писмо изх. № 01-2600/7401/07.12.2016 г. Заместник-изпълнителният
директор на ДФЗ уведомява дружеството, че е извършена административна проверка
за спазване на ангажимента, при която са сравнени автоматично одобрените
парцели и заявените в текущата кампания и е установено, че процентът на припокриване
на площта е под 90 %. За установяване на изпълнението на изискванията по чл.
20, ал. 2 от Наредба № 7/24.02.2015 г. административният орган е поискал
представяне на доказателства относно евентуално прекратени договори за земи от
ОПФ и ДПФ. Такива доказателства са представени с писмо от 28.01.2017 г.
Допълнително удостоверения от кметовете на съответните общини в подкрепа на
твърденията за прекратени договори за наем са представени и с писма от м.
септември 2018 г. В преписката е представено писмо от Заместник-министъра на
земеделието, храните и горите изх. № 10-1400/05.12.2018 г., с което на въпроси
относно дружеството е посочено, че с допълнителни споразумения от м. 01-03.2017
г. са прекратени договори за предоставяне под наем на земи от ОПФ и за кампания
2016 дружеството е можело да очертае само 71,5 ха.
С Уведомително писмо изх. №
01-2600/6835/27.12.2018 г., издадено от Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ
на основание чл. 50, ал. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г., дружеството е одобрено
за участие в направление „Възстановяване и поддържане на постоянно затревени
площи с висока природна стойност“ от мярка 10 „Агроекология и климат“, за което
е подало заявление УИН 03/120717/75971. Това писмо също съдържа
изисквания и условия към дружеството, включително за подаване на заявление за
подпомагане/плащане. В таблицата към писмото са отразени два декларирани
парцела с обща площ 71,54 ха с номера в съответствие с декларираното за
кампания 2017.
Във връзка с подаването на заявление УИН
03/120717/75971, дружеството твърди, че става въпрос за заявление за
плащане, а не за ново заявление за подпомагане. За установяване на това
обстоятелство е изискана административната преписка по посоченото заявление. От
нея се установява, че заявлението с посочения номер е подадено на 09.05.2017
г., като става въпрос за общо заявление за подпомагане. В него са посочени
използваните парцели и отглежданите животни през 2016 г., описани са
извършените автоматични проверки. След последната автоматична проверка от
23.05.2017 г. е генерирано заявление за подпомагане, в което са посочени
схемите и мерките за подпомагане, включително „Агроекология и климат“, и в
приложените таблици са отразени заявените площи по схеми и мерки и отглежданите
животни. Към заявлението са представени приложения за кандидатстване по
отделните мерки, като в заявлението за кандидатстване по мярка 10 (л. 101 от делото) в съответната
графа е посочено, че става въпрос за заявление за плащане. Заявлението е
придружено и от съответните декларации.
Със Заповед № 03-РД/621/15.02.2019 г.,
поетият от дружеството многогодишен ангажимент е прекратен на основание чл.
20а, ал. 1, 2 и 4 от ЗПЗП и чл. 47, т. 3 и 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 във
връзка с Писмо изх. № 01-2600/7401/07.12.2016 г. за установени нарушения на чл. 20, ал. 2 от
Наредба № 7/24.02.2015 г. Според мотивите на заповедта, поради лишаване от
правото на ползване на земеделска земя на база на изисквания, които не са били
известни на кандидата при подаване на заявлението за подпомагане, възникнали с
изменение на националното законодателство (§ 15 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ДВ бр. 61 от
2015 г.), той е поставен в невъзможност да продължи да спазва поетите
задължения, което е установено по представените от него доказателства. В
заповедта изрично е посочено, че когато бенефициентът не е в състояние да
продължи да спазва поетите задължения, срокът на задължението се счита за
изтекъл и не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода,
през който се е изпълнявало задължението.
С молба вх. № 01-2600/6835/13.03.2019 г.
дружеството обжалва Заповед № 03-РД/621/15.02.2019 г., но впоследствие с молба
вх. № 01-2600/6835/18.04.2019 г. оттегля жалбата. Предвид
това, заповедта е стабилен административен акт, който не е преминал
административен или съдебен контрол.
От представените с преписката
доказателства се установява още, че с писмо изх. № 01-2600/7628/10.12.2019 г.
дружеството е уведомено за започнало производство за издаване на
административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярката. В
писмото са цитирани констатациите, въз основа на които е образувано
производството, а именно, че дружеството не е подало заявление за плащане за
кампания 2019. Даден е 7-дневен срок за представяне на възражения и
допълнителни доказателства.
На 29.04.2020 г. е издаден обжалваният Акт
за прекратяване на ангажимент изх. № 01-2600/1720. Съгласно мотивите на акта,
след извършени административни проверки е установено, че дружеството не е
подало заявление за плащане през кампания 2019. Цитирани са чл. 8 и чл. 18 от
Наредба № 7/24.02.2015 г. относно подаването ежегодно на заявление за плащане и
последиците от неподаването. Констатирано е, че дружеството не е подало
заявление за плащане за кампания 2019, поради което в съответствие с чл. 63, т.
1, вр. чл. 77, т. 4, буква в) от Регламент (ЕС) № 1306/2013 и на основание чл.
18, ал. 3, т. 1 и чл. 52, ал. 1 от наредбата ДФЗ – РА прекратява поетия
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ с направление „Възстановяване и
поддържане на затревени площи с висока природна стойност“.
Обстоятелството, че дружеството не е
подавало заявление за плащане за кампания 2019, не е спорно между страните.
Няма спор и по отношение на разликата между площите, за които се отнасят
писмото за поемане на агроекологичен ангажимент от 2016 г. и писмото от
27.12.2008 г.
При така установените факти и с оглед
определения в чл. 168 от АПК предмет на съдебната проверка за
законосъобразността на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът приема
от правна страна следното:
Обжалваният акт е издаден от
заместник-изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, на когото с т. 7
от Заповед № 03-РД/2891/23.07.2019 г., вр. чл. 20а, ал. 4 от Закона за
подпомагане на земеделските производители Изпълнителният директор на фонда е
делегирал правомощията за издаване и подписване на актове за прекратяване на
ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“.
Актът е в писмена форма и съдържа
достатъчно мотиви, които да позволят съдебен контрол за законосъобразността му.
Не се твърдят и при служебната проверка не
се установяват съществени нарушения на процесуални норми, като дружеството е
било надлежно уведомено за започналата процедура и няма данни и твърдения да са
представили документи или да са изразили възражения, които да не са били
обсъдени от административния орган.
Съгласно приложимата към правоотношенията
във връзка с подпомагането но мярка 10 Наредба № 7 от 24.02.2015 г.,
агроекологичната дейност на жалбоподателя е по направление по чл. 3, т. 1, а
именно възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока
природна стойност. Агроекологичните дейности по тази мярка се прилагат за
период от пет последователни години. Тези пет години се отчитат от началото на
годината на подаване и на одобрение на заявлението за подпомагане, като
за всяка следваща година до изтичане на петгодишния срок кандидатите за
подпомагане подават заявление за плащане (чл. 8, ал. 2 от наредбата).
Чл. 20 от наредбата изисква агроекологичните дейности по направлението по чл.
3, т. 1 да бъдат прилагани върху едни и същи площи за едни и същи блокове на
земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичния
ангажимент, като одобрената площ може да се намалява с не повече от 10 % и поне
90 % от площта трябва да се припокрива географски с площта, за което е поет
ангажиментът. Няма спор, че при първия одобрен през 2016 г. ангажимент
последното изискване не е спазено, по причини, за които жалбоподателят не
отговаря. Вследствие на това, този ангажимент по заявление за подпомагане УИН
03/030615/65891 е прекратен със Заповед № 03-РД/621/15.02.2019 г.
Съдът счита, че към датата на издаване на
обжалвания акт за прекратяване на ангажимент — 29.04.2020 г. — липсва
агроекологичен ангажимент, който да бъде прекратен, тъй като ангажиментът по
заявление за подпомагане УИН 03/030615/65891 е прекратен на 15.02.2019 г.
От текста на обжалвания акт се установява
непосредствено, че не е посочен предметът на обжалвания акт – в целия акт
няма индивидуализация на прекратявания ангажимент – по номер на заявление за
подпомагане, по номер и дата на акта за одобряване, по период на действие,
по площи, за които се отнася. Това прави невъзможно със сигурност да се
установи кой е точно и дали съществува ангажиментът, за който се отнася волеизявлението
на органа за прекратяване.
Според изявленията на процесуалния
представител на ответника в с.з., прекратеният с обжалвания акт ангажимент е одобреният
нов ангажимент за нов петгодишен период и с по-малка площ, въз основа на
представените от жалбоподателя документи през кампания 2017 г.
След изрични указания от страна на съда,
ответникът е представил административната преписка по заявление УИН
03/120717/75971, отнасящо се за кампания 2017, по което е издадено
уведомителното писмо от 27.12.2018 г., с което се одобрява ангажимент на
жалбоподателя за 71,54 ха по мярка 10, който е прекратен с обжалвания акт
според твърденията на ответника.
Съдът констатира, че заявление УИН
03/120717/75971 представлява заявление за плащане по мярка 10 за кампания 2017,
а не заявление за подпомагане. То е част от общо заявление в съответствие с чл.
4, ал. 3 от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания, доколкото плащането по мярка
10 е агроекологично плащане по чл. 1, т. 10 от същата наредба. В приложението,
отнасящо се до мярка 10 (л. 101 от делото), изрично обаче е отбелязано, че
относно тази мярка заявлението е за плащане, а не за подпомагане. Предвид това,
административният орган не е имал материална компетентност да издава акт за нов
агроекологичен ангажимент, за какъвто дружеството не е кандидатствало, а е
следвало да разгледа заявлението за плащане и да се произнесе по него в
съответствие с приложимите правни норми към случаите на несъответствие на
площите по направлението по чл. 3, т. 1 от Наредба № 7/24.02.2015 г.
Поради липса на заявление за ново
кандидатстване, независимо от уведомителното писмо от 27.12.2018 г., подлежащ
на прекратяване агроекологичен ангажимент не е възникнал. Този извод се налага
на още по-силно основание, тъй като към 27.12.2018 г. първият агроекологичен
ангажимент все още не е бил прекратен (той е прекратен на 15.02.2019 г.), а според
твърденията на процесуалния представител на ответника в първото съдебно
заседание, земите, за които се отнася второто писмо за одобрение, са част от
земите, за които се отнася първото писмо за одобрение.
Предвид всичко гореизложено, обжалваният
акт следва да бъде прогласен за нищожен поради липса на предмет.
При този изход на производството
претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважена
до размера на 550 лева (50 лева д.т. и 500 лева адвокатски хонорар), тъй като
доказателства за направени разходи за копия на преписката не са представени.
По гореизложените съображения и
на основание чл.
172, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“
от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 за кампания
2019 изх. № 01-2600/1720/29.04.2020 г., издаден от Заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА
Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Пасища и градини“ ООД – гр. Варна, ЕИК
****, сумата 550 (Петстотин и петдесет цяло) лева, представляващи разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: