РЕШЕНИЕ  

 

             №   260012  /             25.09.2020г.     град  Пазарджик

 

 

        В     И  М  Е  Т  О     НА   Н  А  Р  О  Д А

 

          ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

на    осемнадесети август  две хиляди и  двадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА  РАЛИНОВА

 

секретар:Петя Борисова

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

търговско дело №170 по описа за   2019  година

 

Производството е по реда на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./,приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от К.П.Т. *** и настоящ адрес *** Д. с. х. „Е.“, със съдебен адрес ***-а, адв.В.А. ***“ АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район Лозенец, бул.“Джеймс Ваучер“ №87, в която се твърди, че на 02.10.2015г. А. К. Т., излизайки от Гробищен парк в гр.В., след погребение на своята най-близка приятелка, съсипана от мъка пресичала уличното платно, като претърпяла ПТП с лек автомобил марка БМВ, м.318 с рег.№  управляван от водача А.Т.. Въпреки оказаната медицинска помощ и грижи в лечебното заведение пострадалата била починала на 13.10.2015г., а А.Т. като участник в ПТП, по непредпазливост бил причинил смъртта й, и осъществил състава на чл.343 ал.1 б.“б“, вр. с чл.343 ал.1 б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 НК, вр. с чл.21 ал.1 ЗДвП.

Сочи се,че пострадалата А.К. Т. била съпруга на ищеца К.Т.,а  образуваното н.о.х.д. №352/2016г. по описа на ОС  Пазарджик било приключило с окончателен осъдителен съдебен акт на 07.01.2019 година и по безспорен и категоричен начин се доказало, че виновен за настъпилото ПТП бил водачът на л.а., който се бил движил с несъобразена скорост.Сочи се още,че за  настъпилото събитие бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Лекият автомобил, управляван от А.Т. бил с валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност" под № 02114002698410 от 03.11.2014г. По силата на последната, при настъпило събитие се ангажирала отговорността на застрахователя. Обемът на отговорността обхващал всички преки и непосредствени вреди, за които отговарял застрахования, които увреденото лице е претърпяло, а наследниците му предстояло да търпят от загубата на най-близкият си човек.

Твърди се в исковата молба, че на 05.05.2017г. депозирали пред застрахователя с входящ №ОК-217270 уведомление за неимуществени вреди, с което изпратили заверени копия от: протокол за оглед на местопроизшествие, докладна записка от 05.10.2015г., застрахователна полица, удостоверение за техническа изправност на МПС, съдебномедицинска експертиза №320/2015г., обуславяща причинно-следствената връзка между ПТП и настъпилата смърт на пострадалата, съобщение за смърт, присъда по н.о.х.д. № 352/2015г., медицински документи за К.Т., адвокатско пълномощно. Ответното дружество завело щета №**********/02.10.2015г. След влизане на присъдата в сила изпратили допълнителни документи,но и до настоящият момент по заведената претенция нямали отговор, не било изплатено и застрахователно обезщетение.

Ищецът сочи,че следвало да бъде възмезден от загубата на най-близкият си човек със сумата от 190 000 лв. която да репарира последиците от невъзвратимата загуба.Твърди, че А. Т. към датата на ПТП била единствената му опора в Б. Двамата живеели заедно и тя основно се грижила за него. Преди ПТП била в изключително добро здравословно състояние. Ищецът бил с напреднала степен на слепота, към настоящият момент забелязвал само силуети и не виждал. Със загубата на съпругата си изпаднал в тежка депресия и отчаяние. Зрението му още повече се влошило. Налагало се да поръчва храна, имал излишни допълнителни разходи за издръжката си, за които се представят писмени доказателства в размер на 329,12 лв. Твърди се, че трудно се преодолявала скръбта на близък родственик. Приживе в семейството били съществували сърдечни отношения. Макар и изминали вече 4 години оставала непрежалима загубага на близък и безкрайно скъп човек. След ПТП ищецът живял година в И. при синовете си, които нямало как да се завърнат окончателно в Б., ангажирани били и работели, имали създадени семейства, но се върнал в Б., защото не можел да понесе летните горещини, а и не можел да преодолее загубата от най-близкият си човек. Предпочитал да е в Б., на родна земя, близо до гроба на любимата си жена. Понастоящем живеел в Д. за в. х-. в гр. В., поради невъзможността да се обслужва сам.

Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника ЗД „БУИ ИНС“ АД, да заплати на К.П.Т. по адвокатска сметка по чл.39 от ЗА на упълномощения адвокат В.В.А.:IBAN ***SF при ОББ, следните суми: обезщетение от 190 000 лева  - главница, за неимуществени вреди, претърпени болки и страдания от загубата на най-близкия човек както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 329.12 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на деликта - 02.10.2015г. до окончателното изплащане на сумата, мораторна лихва от деня на поканата - 22.03.2019г. до датата на завеждане на исковата молба в съда 20.06.2019 година в размер на 4 493.88 лева.

Претендират се разноски.

Моли се на основание чл.78 от ГПК и чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата по предявените искове от ищеца, да бъдат присъдени разноски за възнаграждение на един адвокат, съгласно Наредба 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид обстоятелството, че адвокатската помощ била оказана при условията на чл.38 ал.1 т.2 ЗА. Претендират се за възнаграждение в размер на минималния размер на адвокатските възнаграждения.

         В  срока по чл.367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, представлявано от адв. Н.Ш. със съдебен адрес ***, в който заявяват, че исковете са допустими, но оспорват същите по основание и размер.

Оспорват изцяло обстоятелствата, на които ищецът бил основал исковите си претенции, предмет на настоящето търговско дело със следните доводи:Оспорва се твърдението на ищеца за виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил и причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените и претендирани от ищеца неимуществени вреди.

Твърди се в отговора на исковата молба, че дори и да се приеме, че вредите са настъпили вследствие на твърдяното ПТП, това обстоятелство не било основание да се приема, че същите са в резултат на деликт по смисъла на чл.45 от ЗЗД - виновно, противоправно деяние, в причинно-следствена връзка, с което да е настъпила вредата, при наличието на който следвало да бъде ангажирана отговорността на ответното дружеството за заплащането на застрахователно обезщетение. Соченият като пряк причинител на вредите, водача на лекия автомобил марка БМВ, модел 318, с рег. № - А.С.Т., нямал вина за настъпването на ПТП, тъй като считат, че в случая се касаело за случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, което изключвало вината на водача на МПС за настъпилите вредни последици.Действително имало постановена присъда №5/17.02.2017 година, по н.о.х.д.№352/2016 година по описа на Окръжен съд Пазарджик, но липсвало отбелязване, че същата е влязла в законна сила, за да се правят изводи за приложението на член 300 от ГПК.

Дори и съдът да приемел, че са налице предпоставките па член 45 от ЗЗД се прави се възражение за съпричиняване.Правилото на член 51 ал.2 от ЗЗД предвиждало възможност за намаляване на обезщетението за настъпили вреди, които били пряка и непосредствена последица от увреждането, когато увреденият бил допринесъл за настъпването на вредите. Приложението на това правило било обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което той обективно бил създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или бил улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин самите вреди, тоест когато била налице причинна връзка между негови действия или бездействия и вредоносния резултат.Твърди се, че  А. К. Т. като пешеходка с действията си била допринесла към настъпването на вредоносния за нея резултат, респ. допринесла била за настъпването на ПТП на 02.10.2015 година, а именно била предприела пресичане на пътното платно на необозначено за това място по рисков начин, без да се огледа така, че да се увери, че липсват приближаващи се  МПС-та, както и не била предприела никакви действия за опазването на собственото си здраве и живот. Наред с това, без да е било необходимо по време на предприетото от нея пресичане била спряла на платното за движение, с което ненужно била удължила престоя си на пътя.

Посочва се чл.5 от ЗДвП, разпоредбата на който вменявала в задължение на всеки участник в движението по пътищата, каквито несъмнено били и пешеходците, с поведението си да не създават опасности и пречки за движението, както и да не поставят в опасност живота и здравето на хората в това число и своето собствено.

Регламентираното от законодателя поведение на пешеходците като участници в движението било дадено в разпоредбите на чл.107 -115 от ЗДвП – „Пешеходците били длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, а при пресичане на платното за движение, пешеходците били длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните нравила:-преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства;

-да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение;

-да спазват светлинните сигнали и сигналите на регулировчика;

-да не преминават през ограждения от парапети или вериги.“

При извършването на нарушения на тези правила за движение, визирани в цитираните разпоредби, законът бил предвидил и санкция за виновния пешеходец - член 184 ал. 2 от ЗДвП.

Цитира се Тълкувателно решение №2 от 22.12.2016 г. на ВКС по т.д. №2/2016г., ОСНК – „Налице било съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по член 343 от НК от страна на пешеходец, ако той не се бил съобразил с ограниченията на член 113 ал.1 т.1, 2 и 4 и чл.114 от ЗДвП и задължението да отиде на пешеходна пътека, когато в близост имало такава.

Сочи се, че допуснатите от пострадалата нарушения на правилата за движение били в пряка причинно следствена връзка за допринасянето на вредоносния резултат.

Прави се и възражение за прекомерност на претендираното от ищеца обезщетение за причинени неимуществени вреди.

Развиват се доводи по съществото на спора, относно значението на вложеното от законодателя  „справедливо обезщетение“ и критериите които следва да се приложат - възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди.

Считат, че претендираното от ищеца като справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди било прекомерно завишено и несъобразено, както с икономическата и социална действителност, така и с конкретните обстоятелствата, при които следвало да се ангажира отговорността на ответното дружество в настоящето дело.

Несъмнено смъртта на съпруг, било то по естествен начин или по начина по който е станало в настоящия случай предизвиквало в преживелия съпруг негативни емоции като болка, тъга и страдание. Нормално и житейски обосновано било между съпрузи да съществува и трайна емоционална връзка, основана на привързаност, обич и уважение, но при определянето на размера на дължимото обезщетение следвало да бъде отчетено, че починалата А. К. Т. е била на 71 години, която възраст била близка до средната продължителност на живота в страната според статистиката на НСИ.

Ответника не счита, че в конкретния случай като водещ при определянето на справедливия размер на обезщетението критерий, следвало да се възприема и да се дава приоритет на законодателно определените в член 492 от Кодекса за Застраховането лимити на отговорност по задължителната застраховка Гражданска отговорност, затова и не следвало да се прилагат.

Сочи се от ответника, че следвало да бъде отчетено, че обезщетението за неимуществени вреди имало за цел да компенсира болките и страданията чрез предоставяне на други блага. Всяко благо било със стойност, която задоволявала човешки потребности, от което следвало, че обезщетението трябвало да бъде съизмеримо с разходите за задоволяване на тези накърнени потребности, съобразени с реално причинените вреди, а не неоснователно да облагодетелства пострадалия, респ. претенцията за заплащане на обезщетение и присъденото такова следвало да бъде съобразено и да съответства на действителни претърпените вреди, а не да бъде източник за неоснователно обогатяване.

По отношение на претендираното обезщетение за забавено плащане, се сочи,че съгласно чл.429 ал.3 от КЗ, лихвите за забава за които отговаря застрахователят, се дължали от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т. 2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.

В случая обаче не били представени доказателства застрахованият да е уведомил ответното дружество за настъпило застрахователно събитие.

От друга страна се твърдяло, но не били представени доказателства, че претенцията била заявена пред застрахователя на датата на настъпването на ПТП, за да се претендира законна лихва от тази дата.

По отношение на претендираните имуществени вреди:

Считат претенцията за неоснователна, тъй като претендираната сума от 329,12 лева не била индивидуализирана по начин, за да може ответникът да има достатъчно информация и да може да изрази становището си по иска и да направи съответни възражения. Счита се за абсолютно нередно ответното дружество да извлича и да предполага какво е твърдението на ищеца относно имуществените вреди.

Заявява се, че предявените искове били допустими, но неоснователни и необосновани.

Моли се съдът да присъди на ответното дружество направените разноски.

Постъпила е допълнителна искова молба от адв.В.А., процесуален представител на ищеца К.П.Т., в която се сочи, че  пострадалата била пресякла уличното платно на няколко метра от пешеходната пътека, но съсипана от мъка, отчаяние и душевна болка. Трябвало е да се огледа, но дори и да го била сторила, скоростта на водачът на лекия автомобил била не по-малка от 75-76 км/час, като автомобилът му за секунди стигнал до нея. Оспорва се съпричиняването, като се развиват доводи, които съдът да отчетете при постановяване на съдебното решение.

Твърди се, че не приемат възражението в отговора, че двамата участника в ПТП еднакво са допринесли за настъпването му.

Относно датата на уведомяване на ответника за настъпилото ПТП, се твърди, че на 05.05.2017г., в качеството си на пълномощник на наследниците на А.Т. депозирала уведомление до ответника.

         Предвид това обстоятелство, счита, че ответникът дължи лихви преди датата на завеждане на исковата молба, включително до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба била посочената дата 05.05.2017г., на която с изрично писмо с вх.№ ОК-217270 ответникът бил уведомен за настъпилото ПТП с предявена претенция за заплащане на обезщетение. На 25.05.2017г., получили отговор, че по делото нямало окончателен влязъл в сила съдебен акт и ответникът отказал изплащане на обезщетение.Отделно от написаното, ответникът бил завел щети под № №**********, **********, ********** на 02.10.2015г./ съгласно изпратеното писмо/.

Не се противопоставят да се изиска и приложи като доказателство н.о.х.д. № 352/2016г. по описа на Окръжен съд - град Пазарджик.

Твърди се, че в наказателното производство се било доказало наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки на правната хипотеза на чл.45 от ЗЗД, което да се приемело за безспорно от съда.

Налице било съпричиняване от пострадалата, но то било в доста по-ниска степен от водача, изминавал всеки ден един и същ маршрут и то през Гробищен парк – В., където почти винаги имало струпване от хора, предвид предназначението му. Водачът на лекия автомобил не се бил съобразил с нито едно от обстоятелствата: добра видимост, прав и сух участък, ограничение на скоростта до 50 км/час, пешеходна пътека преди осъщественият сблъсък, забелязал бил препятствието на пътя - пресичащата жена, но късно бил предприел маневра. Ако се бил движел със съобразената и в закона допустима скорост от 50 км/час щял да избегне сблъсъка и т.н., безспорно установени в наказателното производство. Пострадалата нито за миг не била спирала на уличното платно, каквото е твърдението на ответника в отговора му на исковата молба.

Относно възражението в отговора за прекомерност на заявеното обезщетение де сочи, че човешкият живот няма цена. Животът не бил разменна монета. Какъвто и размер на обезщетение да се определи по смисъла на чл.52 ЗЗД, нямало да върне към живот пострадалата А.Т.

В законния  срок по чл.373 от ГПК е постъпил отговор на допълнителна искова молба от ответното дружество, в който се твърди, че в допълнителната искова молба ищеца не бил навел нови обстоятелства, нито пък били направени уточнения и допълнения на обстоятелствата, на които се основават исковите претенции. Изразеното становище по направените от ответното дружество възражения против предявените срещу него искове считат, че касаят съществото на спора, предвид това, че в същото били наведени доводи относно правилното прилагане на закона.

Поддържат се изцяло и заявените възражения:

Съпричиняване от страна на пострадалата А. К. Т. при ПТП към вредоносния резултат по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД, прекомерност на заявената претенция за заплащането на обезщетение за причинените неимуществени вреди.

Поддържа се изцяло становището, с което са оспорили дължимостта на претендираното обезщетение за забавено плащане.

Твърди  се, че в исковата молба ищецът бил посочил, че веднъж претендира заплащането на законна лихва върху сумата от 190 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на настъпването на деликта - 02.10.2015 година, до окончателното изплащане на същото, и втори път лихва за забава върху главницата/неимуществени вреди и имуществени вреди/ от деня на поканата - 22.03.2019 година до завеждането на исковата молба.

При така заявените претенции за заплащането на обезщетение за забава, не ставало ясно за какъв период, респ. коя е началната дата от която се претендира това вземане - 02.10.2015 година или посочената дата - 22.03.2019 година, и върху кои главници.

В случай, че ищецът поддържа искането си за заплащането на законна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени вреди, считано от датата на настъпването на ПТП - 02.10.2015 година, се прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на тази акцесорна претенция, съобр. чл.114 ал.3 от ЗЗД

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба, писменият отговор и доразвити в хода на производството, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

         По допустимостта:

Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.226 ал.1 от КЗ /отм./, приложим на осн. §22 от ПЗР на КЗ. Съгласно §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на КЗ /01.01.2016 г./, се прилага част четвърта от отменения Кодекс за застраховането (отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015), освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ. Следователно, доколкото в случая никоя от страните не твърди, а и не ангажира доказателства относно подобна договорка помежду им, то следва да се приеме, че споровете във връзка с процесния застрахователен договор, който е сключен преди 01.01.2016г. ще бъдат разрешавани по реда на ч.ІV от КЗ/отм./ и същите са процесуално допустими, съобразно Тълкувателно решение №1/2016г.

За да се уважи така предявеният иск, следва безспорно да установи: 1.противоправно поведения от страна на делинквента А.С.Т., 2. вреда; 3. причинна връзка между деяния и вреда; 4. вина /същата се презумира/; 5. наличие на валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 6.настъпване на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

         От присъдиненото към настоящото производство н.о.х.д. №352/16г. по описа на Окръжен съд Пазарджик се установява,че е признат за виновен А.С.Т.  с ЕГН **********, в това, че на 02.10.2015 г. в гр.В. при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка  „БМВ” модел „318“ с регистрационен №  е нарушил правилата за движение - чл.21 ал.1 от ЗДвП- “При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство управлявано с категория “В”, в населено място е забранено да превишава стойността от 50 км/ч.” /водачът Т. е управлявал  автомобила с 67.2 км/ч в населено място/, и по непредпазливост е причинил смъртта на А. К. Т. ЕГН ********** от гр.В. /настъпила на 13.10.2015г./, като след деянието е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата  - престъпление по чл.343а ал.1 б.“Б“ вр. с чл. 343 ал.1 б.“В” вр. с чл.342 ал.1 от НК вр. с чл.21 ал.1 от ЗДвП.

Постановената присъда е със задължителна сила за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.В тази връзка всички оспорвания на ответника са несъстоятелни, тъй като от приетата САВТЕ, се припокриват изцяло изводите с приетото в мотивите на наказателния съд.

        Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от допуснатите гласни доказателства.

            От приетата САвтЕ в настоящото производство се установява,че виновният водач се е движел с несъобразена скорост от около 73-75 км./ч., а пешеходката е излизала от Гробищният парк и е пресичала от уличното платно от ляво на дясно към уширението, където е бил паркиран автобуса.Тя се е движела със скорост от около 6.3 и 10.1 км./ч.

          Установява се още от заключението, че дължината на опасната зона за спиране на лекият автомобил е била 60-61 метра.

Шофьорът е би могъл да спре преди удара, само ако се е движел със скорост равна или по-ниска от 66 км., които изводи безспорно установяват вината на Т..

             В заключението на експерта е записано, че в зоната на произшествието е имало пешеходна пътека на разстояние 15 м., преди линията на пресичане на пешеходката /от страна на приближаващият автомобил/.При установената пътна обстановка водачът на автомобила е имал неограничена видимост над 100м. напред и е можел да фокусира вниманието си върху пешеходката, когато нейното поведение е създавало опасна пътна ситуация.

          Вещото лице е отговорила и на въпроса, че пешеходката е имала техническа възможност по начин и време, да спре в уширението на пътното платно, преди навлизането в лентата на движение на автомобила.

По делото не са доказани други фактически действия /бездействия на водача, различни от изпълнителното деяние, осъществяващо състава на престъплението по чл.342 ал.1 НК вр. с чл.21 ал.2 от ЗДвП или на друг вид нарушение на ЗДвП, намиращи се в причинна връзка с вредите настъпили за от смъртта на съпругата на ищеца.

От представената епикриза ЕР2312/29.06.2007г. на ищеца се установява,че същият и преди инцидента е бил с увредено здраве, а именно 71 %, намалена работоспособност.

Безспорно е,че загубата на съпругата му, на тези години, когато са били заедно и тя е полагала грижи за него с оглед загубата на зрението е изключително тежък и преломен момент в живота.

От разпитаната в производството св.М.К. се установява,че познава ищеца от момента в който е постъпил в социалният дом, тъй като тя работела като социален работник.Установява,че той е в този дом след смъртта на жена си, тъй като бил абсолютно сляп и страдал от високо кръвно.Смятал е,че след като му бъде направена операция, ще се възстанови зрението, но проблемът се задълбочил и напълно ослепял.Установява,че емоционалното му състояние били критично и дори споменавал самоубийство.Съпругата му, му липсвало много.А когато с една санитарка посетили дома му, завели и него установили един прекрасен дом.Той си намерил с пипане дрехите,взел снимка на съпругата си и говорел с голяма любов за нея.

Съдът като взе предвид, че основният принцип при определяне на обезщетения, дължими за неимуществени вреди е установен в чл.52 от ЗЗД, а именно по справедливост и при определяне размера на неимуществените вреди следва да вземе под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят, като характера на увреждането, начина на извършване на деянието, обстоятелствата, при които е извършено, причинените морални страдания и пр. /В този смисъл постановление на Пленума на ВС №4/1968г/, както и  да се преценят вида и тежестта на причинените психични увреждания, продължителността и интензитета им и други страдания и неудобства за здравето - в този смисъл решение №69/18.03.2014г. по гр.д.№4686/2013г. на ВКС, ІV г.о.

Настоящият съдебен състав като взе предвид конкретните болки и страдания  претърпени от ищеца от загубата на най-близкият му човек неговата съпруга и изградената емоционална връзка счита, че предвид интензитета на страданието, вследствие загубата на починалата, справедливо би било да се присъди сумата от 100 000 лева.

По възраженията на ответника за съпричиняване.

При проведено насрещно доказване ответникът е противопоставил възражения за съпричиняване.

Съдът приема за безспорно установено,че починалата А. Т. не е пресякла на пешеходната пътека.Анализирайки поведението на виновният водач и това на Т., съдът отчита,че починалата е нарушила ЗДвП, пресичайки пътното платно на 15м. от пешеходната пътека и обстоятелството, че не е спряла, виждайки бързо движещият се автомобил.

          Възражението е основателно.

          Релевантно за съпричиняването по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е само това конкретно установено поведение- действие или бездействие на пострадалия, чието конкретно проявление се явява пряка и непросредтвена причина за произлезлите вреди и без което не би се стигнало до настъпване на вредоностния резултат или вредоносните последици биха били в по-малък обем. Трайната съдебна практика приема, че дори безспорните нарушения на ЗДвП от страна на пострадалия,  те имат значение при преценката на приноса му, само ако се намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.От друга страна при определяне на процента съпричиняване,следва да се вземе предвид,че виновният водач, се е движил с около 20 км. Над разрешената скорост за населено място.

          Съдът отчитайки практиката при подобни казуси,счита за справедливо обезщетението да бъде намалено с 20 % или справедливият размер на обезщетяване за съпругът й, да бъде 80 000 лева.

           Частичната основателност на иска за имуществени вреди, води до  закономерна последица - основателност и на акцесорният иск  - за законна лихва. Съгласно чл. 84, ал.3 от ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, от датата на настъпване на деликта – 13.10.2015година, а не както е посочил ищецът -2.10.2015г./датата на ПТП, по делото е установено,че А.К. Т. е починала на 13.10.2015 година. Затова дължима е законната лихва за забава върху гореопределеното обезщетение, считано от 13.10.2015 год., до окончателното изплащане на сумата.

           По възражението за погасителна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД, релевирано от ответника, също е основателно за периода, предхождащ три години преди депозиране на исковата молба/депозирана на 20.06.2019 година в СГС/. Поради това, законна лихва следва да бъде присъдена, считано от 20.06.2016 година.

            За периода от 13.10.2015 год. до 20.06.2016 година включително, искът за законна лихва като погасен по давност, следва да се отхвърли.

Следва да бъде отхвърлена и оформената претенция за мораторна лихва от датата на поканата -22.03.2019г. до датата на завеждане на исковата молба 20.06.2019г. в размер на 4 493.88 лева, изцяло като неоснователен, същият се „поглъща от присъждането на законната лихва“.

  При исковете за непозволено увреждане съгласно нормата на чл.84 ал.3 от ЗЗД, деликвента изпада в забава от датата на деликта и дължи обезщетение за забава равно на законната лихва. Този принцип при непозволеното увреждане обуславя правилото, че увреденото лице, има право и може да иска присъждане на обезщетение за забава, от датата на деликта или увреждането до окончателното изплащане на обезщетението за причинени имуществени или неимуществени вреди от непозволено увреждане. Това обуславя извода, че иска за обезщетение за забава, като акцесорен иск към иска за обезщетение за вреди от непозволено увреждане е иск за период от време с начало законово определен момент т.е. от датата на деликта /чл.84 ал.3 от ЗЗД/ до датата на окончателното му изплащане.Искът за обезщетение за забава по смисъла на чл.84 ал.3 от ЗЗД,  към иск с правно основание чл.45 от ЗЗД, представлява иск за обезщетение за това че длъжник е изпаднал иск за забава от момента на деликта и е в забава до окончателното изплащане на обезщетението за вреди. В случая следва да се прави разликата между иск за обезщетение за забава /„мораторна лихва”/ при неизпълнение на парични задължения.

В този случай искът за обезщетение за забава е иск от датата на падежа до датата на предявяване на исковата молба в съда и това произтича от нормата на чл.86 от ЗЗД.

Касае за различни по характер искове макар, като стойност да са равни на законната лихва.В случая, така оформената претенция не се явява недопустима, а се „поглъща“ от присъдената законна лихва.

Тези изводи, се налагат от специфичния характер на непозволеното увреждане и целта на закона в случая е да възпира участниците в гражданския оборот от такива действия.по отменения КЗ, се дължи само законна лихва.Изложените от ищеца съображения за покана и др. са в сила по новият КЗ – чл.483-497 КЗ.

          При други задължения за парични суми, обезщетението за забава от датата на падежа до датата на постъпване на исковата молба в съда е самостоятелен иск за този период, който следва да се доказва, както по основание така и по размер при условията на пряко и пълно доказване.        В този смисъл трайната практика на ВКС- Решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009 г., II т. о., ТК, Решение № 72 от 30.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 475 /2008 г., II т. о., ТК.

         По отношение на имуществените вреди, следва да се отбележи,че посочената сума не е ясно как е формирана, не се представиха платежни документи, изобщо не бе проведено главно доказване, ищецът да е претърпял имуществени вреди в размер на 329.12 лева.

Поради което и този иск, като неоснователен следва да се отхвърли.

При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.

От ищеца не е представен списък по чл.80 от ГПК.

Още с исковата молба адв.В.В.А.  е поискала определяне на  адв.възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, в размер на минимално адв.възнаграждение.

Доколкото по делото адвокатът А. е осъществила безплатна адвокатска помощ, което е обективирано в договора за правна защита и съдействие, процесуалният представител има право на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер не по нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2 от ЗАдв. Съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, и уважената част от материалния интерес /обезщетение в размер на 80 000 лева/,  ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищците адв. В.В.А. , сумата от 2930 лева.

           Ответника не е представил списък на разноски.

Първоначално определеният адв.Н.Ш., с депозиране на писменият отговор не е представил списък по чл.80 от ГПК, а единствено договор за правна защита и съдействие.

На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Пазарджишки окръжен съд държавна такса 3205 лева, върху присъденото обезщетение в размер на  80 000 лева, както и на основание чл.11 от Тарифа ГПК д.т. в размер на 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

                     Р     Е     Ш     И:

 

ОСЪЖДА   ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.София 1407, общ. Столична, район „Лозенец", ул. „Деймс Баучер" №87, представлявано от С.С. П. и К. Д. К.-заедно,с проц. представител  адв.М. Г. САК, да заплати  на ищеца К.П.Т., с ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** Д. за с. х. „Е.“, със съдебен адрес ***-а, адв.В.А., по посочена сметка по чл.39 от ЗА на упълномощения адвокат В.В.А.:IBAN ***SF при ОББ, обезщетение в размер на 80 000 лева, за претърпени неимуществени вреди от настъпилата смърт на А. К. Т. на 13.10.2015г., в резултат на ПТП като пешеходец от 02.10.2015г. с лек автомобил марка БМВ, м.318 с рег.№  управляван от водача А.Т., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 80 000 лева до претендираният размер 190 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, ведно със законната лихва върху главницата считано от  20.06.2016 година, до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на законна лихва за периода 2.10.2015г. – 20.06.2016 година, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

          ОТХВЪРЛЯ исковете на К.П.Т. с ЕГН **********,*** и настоящ адрес *** Д.за с. х. „Е.“, със съдебен адрес ***-а, адв.В.А.,***“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.София 1407, общ. Столична, р-н „Лозенец", ул. „Деймс Баучер" №87, представлявано от С. С.П. и К. Д. К.-заедно, с които се иска да бъде осъдено ЗД „БУЛ ИНС“ АД, да заплати на К.П.Т., сумата от 329.12 лева представляваща имуществени вреди и мораторна лихва в размер на 4 493.88 лева от деня на поканата - 22.03.2019г. до датата на завеждане на исковата молба в съда 20.06.2019 година, върху претендираните обезщетения, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА  ЗД "Бул Инс“ АД, с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, общ. Столична, р-н „Лозенец", ул.„Деймс Баучер" №87, представлявано от С. С.П.и К. Д. К. -заедно, да заплати по сметка на Окръжен съд Пазарджик на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на 3205 лева.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление  гр.София 1407, общ. Столична,  район „Лозенец", ул. „Деймс Баучер" №87, представлявано от С. С. П. и К. Д. К.-заедно, да заплати на адв.В.В.А. с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл.38, ал.1 т.2 от ЗАдв, възнаграждение/хонорар/  в размер на от 2930 лева /съобразно уважената част от исковете/.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.

          Препис от решението да се връчи на страните.

                                      

 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: